Р Е
Ш Е Н
И Е №1384
гр.Сливен, 29.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 5765 по описа за
Предмет на производството са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявителя "Водоснабдяване
и канализация Сливен" ООД по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчено на длъжника по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК.
В исковата молба, процесуалният
представител на ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН"
ООД твърди, сочи, че ищцово дружество
има открита партида за недвижим имот, находящ се с. Омарчево, общ. Нова Загора..
Този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват
доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период е бил
ответника по настоящия иск Д.И.Д.. Доставената и консумирана питейна вода се
отчитала по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН" ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирало. След
фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниквало
задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси
задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират
приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторил това последният
изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за страната за съответния период.
Твърди се, че в конкретния случай
ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода,
както и отведената такава, за периода 01.09.2012 год. - 31.07.2016 год. , независимо
от възникналото задължение съгласно чл. 31 ал. 2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен"
одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране". Посочва се, че в чл. 42 от същите е предвидено, че „При
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора", поради което представляваното от мен дружество
претендира, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва
за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата
на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Посочено е, че предвид възникналото
задължение ищцово дружество е предприело действия за събиране на дължимите
суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 1083/2018 г. по описа на PC Нова Загора. По посоченото дело
въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на
доставената и консумирана питейна вода за периода 01.09.2012г. - 31.07.2016 г.
ведно с дължимата мораторна лихва. В законовоустановения срок по делото е
постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за
изпълнение, поради което за ищцовото дружество е налице интерес от предявяване
на настоящия иск за установяване на вземането.
Посочено е, че за периода 01.09.2012
г. - 31.07.2016 г.ищцово дружество е доставяло питейна вода в недвижимия имот,
за който има открита партида на името на ответника и съответно за него е
възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй
като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове,
ответника дължи на представляваното от мен „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки
възлизат на: главница –1644.30 лева представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.09.2012 г. - 31.07.2016 г., мораторна
лихва върху главницата в размер на 608.03 лева натрупана към дата 04.06.2018 г.
или общо сумата от 2250.33 лева. Сочи
се, че освен тези суми ответника дължал на ищцово дружество и разноските, които
последното е сторило в заповедното производство възлизащи на 46,06 лева.
Посочва се, че поради дългия период за който се отнасят
сумите, се претендира само част от сумата, а именно главница - 364.50 лева за
периода 01.06.2015 год. - 31.07.2016 год., мораторна лихва - 67.41 лева,
натрупана към 04.06.2018 год. или бщо сумата от 431.91 лева. Претендират се и
разноските от 46.06 лева, сторени от ищеца в заповедното производство.
Моли съда, да признаете за
установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД
гр.Сливен, Д.И.Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД гр.
Сливен сумата от 431,91 лева, от
които главница 364,50 лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.06.2015г. -
31.07.2016 г. в имот находящ в с. Омарчево, общ. Нова
Загора, мораторна лихва 67.41 лева натрупана към дата 04.06.2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Моли съда, да осъди ответницата да
заплати на ответното дружество сумата от 46.06 лева представляваща направените
разноски в заповедното производство.
Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който последният оспорва, че има сключен договор,
твърди, че няма консумация и исковите суми не се дължат. Прави възражение за
настъпила погасителна давност за претендираните суми за периода 11.07.2015 год.
до 11.07.2018 , тоест до датата на депозиране на заявлението по заповедното
производство. Оспорва представените доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и моли за
уважаването й. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от назначен от
съда особен представител, който оспорва предявените искове.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество "Водоснабдяване и
канализация - Сливен" ООД, гр.Сливен депозирало на 11.07.2018 год. в
Районен съд Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК против ответника Д.И.Д. за дължими суми за доставена питейна вода
и ВиК услуги за обект, находящ се в с. Омарчево,
общ. Нова Загора, за периода от 01.09.2012 г. до 31.10.2016 г.
Въз основа на заявлението било образувано
ч.гр.д. № 1083/2018 г. по описа на РС Нова Загора, по което съдът издал Заповед
за изпълнение на парично задължение № 788/16.07.2018 г. против длъжника и
настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 1644.30 лв. за
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2012 г. до 31.10.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 11.07.2018 г. до окончателното
й изплащане, мораторна лихва в размер на 603.03 лв., начислена към 04.06.2018
год.., както и разноски в размер на 46,06 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В едномесечния срок от съобщаването,
заявителят "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД предявил
настоящия положителен установителен иск - на 25.10.2018 год. за следните суми:
главница в размер на 364.50 лв. за доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.06.2015 г. до 31.07.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 11.07.2018 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер
на 67.41 лв., начислена към 04.06.2018 год.., както и разноски в размер на
46,06 лв.
Установява се, че за исковия период от
време ищцовото дружество издало месечни фактури за задължението на абоната -
клиент с № 59493за адрес в с. Омарчево, общ. Нова Загора.
По делото е прието заверено за вярност
копие от карнет за физически лица на името на ответника – Д.Д., от който е
видно, че е било начислявано количество потребена вода на същия абонат клиент с
№ 59493за адрес в с. Омарчево, общ. Нова Загора.
По делото са събрани и гласни
доказателства, като е допуснат до разпит С.Т., инкасатор в ищцовото дружество
от 2015 год.. От показанията на последния, който свидетелства че познава лично
ответника, за който заявява, че от няколко години е в чужбина, като периодично
се връща за по няколко месеца в страната. Установява се, че последният обитава
адреса със семейството си – жена и дете, както и че в периода 2015 год-2016
год. семейството му е живяло на адреса. Свидетелят сочи, че има достъп до
водомера и че отчетените като израходвани кубици са реално отчетени. За факта,
че за отчитането на водомера в процесния период на места няма положен подпис на
потребител, свидетелят пояснява, че е присъствала съпругата на Д., която е
неграмотна.
Изложената по-горе фактическа обстановка е
несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете се явяват
частично основателни.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на
вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество
следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител
на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника
-абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
По делото не е спорно, че от страна на
ищцовото дружество има предоставени услуги в процесния период, не е спорно, че има
консумирана вода, както и че претендираните суми се дзължат, предвид
направеното изявления от особения представител на ответника както с отговора на
исковата молба, така и в съдебно заседание.
Видно
от представения карнет и показанията на св. Т., ответникът е потребител на ВиК
услуги в процесния имот и на негово име е открита и водена партида. Не се
ангажираха доказателства в производството ответникът да е уведомил ищцовото
дружество, че не ползва имота или че имота е съсобствен и че там живеят други
хора и следва партидата да бъде променена. С откриване на партидата, между
страните - ищцовото дружество и ответника се сключва договор при т. н. Общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР и влизат в сила един месец след
публикуването им. Същите имат действие спрямо всички потребители на питейна
вода. Така установеното облигационно правоотношение има действие от датата на
откриване на партидата до нейното закриване или прехвърляне.
Съдът намира съдържанието на карнета за
вярно, а воденето му - съобразно Общите условия на ВиК оператора, тъй като в
исковия период са полагани периодично, макар и не ежемесечно подписи на
потребителя срещу съответното количество потребена вода. За добросъвестното
водене на карнета свидетелства обстоятелството, че за част от отчетния период,
обхванат от представената страница от карнет, не е начислявано потребено
количество вода.
С оглед гореизложеното съдът намира, че безспорно се
установи по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги в посочения имот,
че е консумирал в процесния период отчетеното количество вода.
Във връзка с направеното възражение за изтекла давност
съдът намира следното: Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30
дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Началния
период на исковата претенция е 01.06.2015 год. Тоест, За отчетния период
01.06.2015 год. до 30.06.3015 год. падежът настъпва на 30.07.2015 год. Ищцовото
дружество "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, гр.Сливен е депозирало
на 11.07.2018 год. в Районен съд Нова Загора заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като по този начин е прекъснало давностния
срок и направеното възражение за изтекла давност е неоснователно.
Съдът намира обаче исковата претенция за
частично основателна, тъй като съобразно представените по делото фактури и
посочените по тях дължими суми за всеки един месец, общата дължима сума като
главница за процесния период е 121.50 лева, а не както е предявена – 365.50
лева. Ето защо съдът намира предявеният главен иск за основателен до размерът
от 121.50 лева, като за останалата част до 365.50 лева исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
От частичната основателност на главния иск
следва и частичната основателност на акцесорното вземане за мораторна лихва
върху главницата, която възлиза на сумата от 28.82, поради което и
претендираната сума за разликата до 67.41 лева асцесорната претенция слдва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върху дължимата главница следва да се признае
за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 11.05.2018 год. съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, съобразно уважената част от и
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в
общ размер на 264.85 лева., от предявените 761.00 лева като сбор от разноските
в настоящото исковото и заповедното производство по ЧГД 1083/2018 год. по описа
на РС Нова Загора.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Д.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул. "Шести септември" № 27, представлявано от управителя Веселин
Рашев, въз основа на издадена по ЧГД № 1083/2018 г. по описа на РС – Нова
Загора заповед за изпълнение на парично задължение № 788/16.07.2018 г. сумата
от 121.50 лева /сто двадесет и един лева и 50 ст./ - главница за доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.06.2015 г. до 31.10.2018 г. в имот
находящ се в с. Омарчево, общ. Нова Загора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение - 11.07.2018 год. г. до окончателно й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ, предявения главен иск за сумата
над 121.50 лева до претендирания размер от 364.50 лева като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ДЪЛЖИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. "Шести
септември" № 27, представлявано от управителя Веселин Рашев, въз основа на
издадена по ЧГД № 1083/2018 г. по описа на РС – Нова Загора заповед за
изпълнение на парично задължение № 788/16.07.2018 г. мораторна лихва в размер
на 28.82 лева /двадесет и осем лева и 82 ст./, начислена към дата 04.06.2018
год., като
ОТХВЪРЛЯ, предявения акцесорен иск за
сумата над 28.82 лева до претендирания
размер от 67.41 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. "Шести септември" №
27, представлявано от управителя Веселин Рашев, сума в общ размер на 264.85
лева, представляваща направените от ищеца деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: