Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
гр. София, 14.03.2022
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Калина
Станчева
при секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 12691 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 44719/18.02.2020 г. на СРС, 27 с - в, по гр. д. № 46132/2019 г. отхвърлен иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от В.Д.М., ЕГН: ********** срещу „Ц.з.г.м.“
ЕАД, ЕИК: ******* за осъждане ответника да заплати сумата от 30 лв.,
представляваща заплатена без основание такса за освобождаване на задържан л. а.
*******на 24.07.2019 г. в 15:09 ч. в гр. София. ул. „*******“ с техническо
средство „скоба“, ведно с лихва за забава от 01.08.2019 г. (предявяване на иска)
до окончателното изплащане, както и иска с правно основание чл. 49 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от обездвижване на л. а. *******на 24.07.2019г. в
15: 09 ч. в гр. София. ул. „*******“ чрез поставяне на техническо средство
„скоба“, ведно е лихва за забава от 01.08.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът е осъден за заплащане на разноски в полза на ответника.
Решението
се оспорва от ищеца В.Д.М., във
въззивна жалба подадена лично от него и в такава, подадена от представителя
му, с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. В жалбите се поддържа, че
съдът не е съобразил събраните доказателства в цялост, поради което е достигнал
до неправилни фактически и правни изводи. Незаконосъобразно СРС е приел, че
исковете по чл. 55 ЗЗД и чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД са неоснователни понеже
налагането на ПАМ не е оспорено и мярката не е отменена, а постановлението за
налагането й е влязло в сила, поради което таксата за освобождаване на МПС е
заплатена основателно. Ищецът сочи, че ако съдът е преценил, че делото не е му
и подсъдно е следвало да го изпрати по компетентност. Сочи, че заплащането на
30 лв. такса за задържане на автомобила е незаконосъобразно, тъй като не са
били налице предпоставките за това и в ЗДвП не е предвидена такава ПАМ. Отказът
на служителите на ответното дружество да освободят автомобила, респективно
бездействието им, е довело до причиняването на преки и непосредствени вреди на
ищеца в размер на 200 лв. Излага доводи, че неоснователно е заплатил разходи за
поставяне на техническо средство, а то е поставено неправомерно. Съдът е
пренебрегнал доказателствата за заплащане на таксата за паркиране, приложени
към исковата молба. Поддържа, че не е възможно да се изпрати SMS за заплатена такса след получен
такъв за наложена ПАМ. Твърди, че изцяло е доказан фактическият състав на чл.
45 ЗЗД, вр. с чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на служителите на
ответника. Поддържа, че наложената глоба е без правно основание и сумата следва
да бъде възстановена на ищеца, като му се присъдят и неимуществени вреди. Моли
да се отмени решението на СРС и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски
съгласно списък.
Въззиваемата
страна - ответник „Ц.з.г.м.“ (ЦГМ) ЕАД чрез представителя си, оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че СРС е преценил правилно събраните доказателства, като е
приел, че не са налице предпоставките за уважаване на исковете. Съдът е
съобразил Наредбата за организацията на движението на територията на СО
(НОДТСО) и заповедите на кмета на СО по прилагането й. Основателно е направен извод,
че ищецът не е претърпял вреди от неправомерно поведение на служителите на ответното
дружество. Правилни са и съображенията на съда относно обвързаността на
заплатената сума от 30 лв. и законосъобразността на наложената на ищеца ПАМ за
задържане на МПС с техническа средство, тип „скоба“. Наложената на ищеца мярка
е на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и не е без правно основание. Сочи, че
налагането на ПАМ е административен акт, който подлежи на обжалване по
административен ред по чл. 145 АПК, пред административния съд. При евентуална
отмяна на ПАМ по този ред, би се дължало възстановяване на неоснователно
платена сума на ищеца. Правилно съдът е приел, че след като ищецът не е
обжалвал наложената мярка, тя е законосъобразна. Изложените от ищеца
съображения в жалбата по същество представляват опит да се заобиколи реда на
оспорване на ПАМ. Неоснователно се поддържа, че делото е следвало да се изпрати
на Административния съд, тъй като в исковата молба са предявени искове за
неоснователно обогатяване и причинени вреди от непозволено увреждане. Не е
правено оспорване на наложената ПАМ и за съда не е било налице основание да
препраща делото, както се поддържа в жалбата. Сочи се, че съдът е преценил
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа, че скобата е
поставена в 15.09.04 ч. в резултат от проверка и отбелязване „неплатил“ за синя
и зелена зона, като обстоятелството, че ищецът е пуснал SMS в 15.09.27 за заплащане на
паркирането не санира нарушението му. В случая е налице основание за плащане на
сума от 30 лв. Обосновано СРС е приел, че не са налице противоправни действия
на служителите на дружеството, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, във връзка с налагането
на ПАМ. Моли да се остави жалбата без уважение, като се потвърди решението на
СРС. Претендира разноски пред въззивната инстанция съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Въззивната
жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.
Въззивният съд
намира, че делото е решено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която не
намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
С оглед възраженията на ищеца поддържани и във въззивното производство,
извън изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :
Съобразно твърденията в исковата молба СРС се е произнесъл по обективно
съединени искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на сума
по платена без основание такса за поставяне на скоба в размер на 30 лв., с
която се поддържа, че ответникът се е обогатил неоснователно и по чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45 ЗЗД - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв. от действия на
служителите на ответното дружество.
По въпроса за разпределение на
доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС,
обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение
№ 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Според тези
решения и в
съответствие с практиката по чл. 154, ал. 1 ГПК и в трите хипотези на
неоснователно обогатяване по чл.
55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на
основание, неосъществено или отпаднало основание, общия правопораждащ положителния факт е факта на получаване на сумата, чието връщане се
претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1), като в доказателствена тежест на ищеца, по иск на някое от трите правни основания, е да установи настъпването на факта на плащане (получаване на сумата), а в доказателствена тежест на
ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.
С доклада по делото по чл. 140 ГПК пред СРС
са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът паркирал
притежаван от него л а. е рег. № *******на 24.07.2019 г. на ул. „*******“, гр.
София, в рамките на „Зелена зона“, така и че ищецът заплатил сумата от 30 лв.
на 24.07.2019г. в 16:40:36, за което бил издаден фискален бон № 0006028,
издаден от ответника.
Не
е спорно от приетото пред СРС съобщение № В1433176 от 15: 09 ч. на 24.07.2019
г. се установява, че на л. а. „Фолксваген“, рег. № *******е наложена мярка за
принудително задържане с техническо средство (скоба), т. е. принудителна
административна мярка.
Във връзка с поддържаните в жалбата на ищеца
съображения относно липсата на основание за налагане на ПАМ и заплащане на
таксата от 30 лв. от негова страна, в допълнение към изложеното от СРС
настоящият състав намира следното:
Както е посочил и СРС в оспореното решение, във
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗДвП на територията на Столична община е въведен режим на
почасово платено паркиране „зелена зона“, вкл. на мястото, където не е спорно,
че ищецът е паркирал. С Решение № 73 на СОС от 17.12.2015 г., във вр. с НОДТСО,
чл. 99, ал. 3 ЗДвП се установява, че Столичният общински съвет е взел решение,
с което са определени цените за принудителното задържане на ППС в размер на 30 лв.
От
данните по делото е видно, че сумата от 30 лв. е платена на 24.07.2019 г. в
16:40:36, за което бил издаден фискален бон № 0006028, издаден от ответника
Тази сума представлява цена за принудителното задържане на ППС.
Законосъобразността по събиране на таксата зависи от законосъобразността на
наложената принудителна административна мярка - прилагане на техническо
средство „скоба“.
Съобразно разпоредбата на чл. 23
от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се
уреждат в съответния закон. Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП сочи, че
службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо
средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е
заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от същия закон, до
заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
Съгласно чл. 124 от Наредба на Столичен общински съвет за организация на
движението на територията на Столична община (НОДТСО) оперативната дейност по
използването и прилагането на техническото средство тип „скоба“, таксуването на собствениците
или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително
задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „Ц.з.г.м.“
ЕАД ЕАД по ред и при условия,
определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в
изпълнение на чл. 167 и сл. от ЗДвП.
Чл. 99 от ЗДвП определя, че в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по, ал.
1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на
водача се указват условията за паркиране.
В конкретния случай, видно от
представените доказателства по делото - Заповед № СОА18-РД-95-690/31.10.2018
г., кметът на Столична община е
определил улиците, булевардите и площадите - общинска собственост, в обхвата на
които се въвежда режим на почасово платено паркиране „синя зона“ и „зелена зона“.
Със Заповед № СОА
18-РД-95-454/03.08.2018 г. кметът на Столична община (СО) е одобрил реда и условията за принудително
задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за
почасово платено паркиране, при използване на техническо средство тип „скоба“.
Кметът на СО е определил
юридическото лице „ЦГМ“ ЕАД, като орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, на когото са възложени
административните правомощия по налагане на принудителната административна
мярка и е оправомощил служители на „ЦГМ“ ЕАД с властническите правомощия по
чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С Инструкция за работата на служителите на длъжност
"Контрольор автомобилен транспорт" и "Контрольор автомобилен
транспорт, той и шофьор" в сектор "Принудително задържане" от
отдел "Паркиране" на дирекция "Паркиране и мобилност" по
участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране - "синя
зона" и "зелена зона", са регламентирани действията на
длъжностните лица, които са оправомощени да налагат принудителната
административна мярка.
Следователно,
принудителното задържане на пътно
превозно средство чрез техническо средство – скоба
представлява принудителна административна
мярка (ПАМ). По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето
предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано
правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена
дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в закон -
чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и с оглед на това, по своя характер налагането й има белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.
В случая съдът
е дал изрични указания на ищеца, с доклада по делото да ангажира доказателства,
дали е атакувал наложената ПАМ. Тъй като такива не са ангажирани и не се
твърди, включително в настоящото производство мярката да е атакувана по
административен ред, основателно е прието, че актът, с който е наложена ПАМ поставяне на „скоба“, е влязъл в законна сила.
Във
връзка с възраженията на ищеца, поддържани в жалбата, въззивният състав намира
за необходимо да отбележи, че по смисъла на чл. 17, ал. 2, изр.
първо ГПК гражданският съд може да се произнася инцидентно, в рамките на
гражданския спор, само относно валидността на административния акт, независимо
дали подлежи на съдебен контрол. По аргумент от чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК,
съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административния акт, с изключение на случая, в който административният акт се противопоставя на страна, която не
е участвала в административното производство по издаването и обжалването му. В настоящият
случай не е налице такава хипотези, доколкото ищецът е разполагал с
предвидената в АПК възможност за оспорването на ПАМ по административен ред. В производството по оспорване
ищецът е можел да направи всички възражения относно законосъобразното събиране
на таксата за принудително задържане на ППС в размер на 30 лв.
Разглеждането на този въпрос в исковото производство е недопустимо, по аргумент
от чл. 17, ал. 2 ГПК, нито съдът е имал задължение да препраща делото на
административния съд, както се поддържа в жалбата. В случай, че е искал да
оспорва ПАМ, ищецът е следвало да го направи по съответния ред на АПК.
Неоснователен
е и довода, поддържан във въззивната жалба, относно своевременното изпращане на
СМС от ищеца. Съгласно заповедите на кмета на СО, паркирането в зоните за почасово платено
паркиране се извършва чрез самотаксуване, като един от начините за заплащане е чрез
кратки текстови съобщения (sms). В случая скобата
е поставена в 15.09.04 ч., в резултат от проверка и отбелязване „неплатил“ за
синя и зелена зона, като обстоятелството, че ищецът е пуснал SMS в 15.09.27 за заплащане на
паркирането не санира нарушението му.
Предвид
изложеното до момента в съвкупност, въззивният състав намира за обоснован
извода на СРС, че ПАМ е наложена и таксата е събрана законосъобразно. Заплащането
й не е без правно основание, както твърди ищеца.
Съобразен със закона и събраните по делото
доказателства е извода на СРС, че ответникът не се е обогатил неоснователно с
претендираната сума от 30 лв. и искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен.
По
иска по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв.
По този иск и в допълнение на
изложеното от СРС, във връзка с доводите във въззивното производство,
настоящият състав намира следното :
Принципът е,
че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено
изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата,
при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност,
която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от
вината на възложилия работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за
чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на
пострадалите. Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред
изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от действия
(бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на
възложена от ответника работа, наличие на причинно - следствена връзка между
поведението на деликвента и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Отговорността
има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Както
се съобразят изложените по - горе съображения, че не е допустим инцидентният съдебен контрол по
реда на чл. 17, ал. 2 ГПК за законосъобразност на наложената ПАМ
следва, че тя е законосъобразно наложена. Поради това настоящият състав споделя
извода на СРС, че не се установява противоправност на действията на служителите
на ответника, от които да се произлезли неимуществени вреди за ищеца, в пряка
причинна връзка с тези действия. Поради липса на една от кумулативно
необходимите предпоставки е без правно значение обсъждането на останалите предпоставки
от фактическия състав на вредите. В съответствие с материалния и процесуален
закон искът е приет за недоказан, а от там – за неоснователен.
Доколкото крайните изводи на двете
инстанции съвпадат следва, че първоинстанционното решение е постановено при
правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.
Същият извод се отнася и до решението в частта по разноските, присъдени в
тежест на ищеца.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора - жалбата изцяло няма да бъде уважена, право на
разноски пред СГС има въззиваемата страна - ответник по делото. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лв., за
които има данни, че са реално заплатени.
Така мотивиран
СГС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 44719/18.02.2020 г. на СРС, 27 с - в, по гр. д. № 46132/2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Д.М., ЕГН: **********,
с адрес *** чрез адв. М., да заплати
на „Ц.з.г.м." ЕАД, ЕИК: *******, с
адрес по делото : гр. София, ул. **********чрез адв. Г., разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. за СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.