Р Е
Ш Е Н
И Е № 260228
Гр.Пловдив,29.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№112 по описа за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260147 от 26.11.2020
г.,постановено по т.д.№962/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти
състав,са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на „Е.1“ЕООД-гр.П.с
ЕИК *** против „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.с ЕИК ...,за заплащане на сумата от 35 739,83
лв.,представляваща сбор от разликата между дължимата преференциална цена в
размер 567,41 лв./kWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до
200 kW и реално платената цена за произведеното и продадено количество
електрическа енергия от Ф. „Е.“ за периода 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г.
включително,по договор №362/27.03.2012 г. за изкупуване на електрическа
енергия,произведена от възобновяеми източници,ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на подаване на исковата молба на 08.11.2019 г. до
окончателното плащане,както и за заплащане общо на сумата от 6403,50
лв.-обезщетение за забава върху посочената главница за периода 01.12.2016 г. до
08.11.2019 г.
Със същото решение е осъден ищеца „Е.1“ЕООД с ЕИК *** да
заплати на ответника „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.с ЕИК ***сумата от 700 лв. деловодни
разноски.
Решението е постановено при участие на „Н.Е.К.“ЕАД-гр.С.с
ЕИК ***като трето лице-помагач на страната на ответника „Е.Б.Е.“ЕАД с ЕИК ....
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца
в първоинстанционното производство-„Е.1“ЕООД с ЕИК ***,с която решението се
обжалва изцяло и се поддържа от жалбоподателя,че същото е неправилно поради
допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния
закон,както и поради необоснованост.Намира за напълно погрешни решаващите
мотиви на съда за отхвърлянето на иска.Поддържа доводи,че в нарушение на
процесуалните правила,в обжалваното решение не са обсъдени голяма част от
събраните по делото доказателства,свързани с обжалването на решение №СП-2/06.03.2019
г. на К.,както и доказателствата и изтъкнатите от ищеца доводи за нищожност на
посоченото решение на К.,а също така в нарушение на процесуалните правила съдът
е оставил без уважение искането на ищеца за спиране на производството по делото
на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване в влязъл в сила съдебен акт
на образуваното съдебно производство по жалба срещу решението на К. от
06.03.2019 г.
Според жалбоподателя,неправилно ОС-П.е приел,че не цялото
количество произведена електроенергия е следвало да бъде изкупено от ответника
по определената с т.14 от Решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на К. преференциална
цена,а само до размера на НСП /нетно специфично производство/,като е игнорирал
напълно факта,че за целия исков период не имало определено по надлежен ред НСП.Конкретни доводи в тази насока развива в
жалбата си.Поддържа становището,че липсва валидно решение на К.,с което да се
определя НСП за процесния период и с оглед на това счита,че цялото произведено
количество електрическа енергия от централата на дружеството е следвало да се
изкупува по договорената преференциална цена.Позовава се и на нищожност на
Решение №СП-2/06.03.2019 г. на К. поради издаването му в нарушение на изричното
правило на чл.177,ал.2 от АПК,както и в рамките на недопустимо производство по
смисъла на чл.27,ал.2,т.1 от АПК и с оглед на така твърдяната нищожност на
решението,жалбоподателят счита,че същото не е породило никакви правни последици
и не може да бъде годна основа за определяне на НСП.Поддържа още и аргумента,че
договора за изкупуване,сключен между него и ответника,е бил действащ за целия
исков период,тъй като правните последици на постановеното и впоследствие
отменено Решение СП-1/31.07.2015 г. на К. /в частта му по т.2.14.,с която е
установено нетното специфично производство на електрическа енергия/,са
отпаднали с обратна сила.
Въз основа на всички изложени във въззивната жалба
аргументи,дружеството-жалбоподател моли обжалваното първоинстанционно решение
да се отмени изцяло и вместо това да се постанови решение,с което предявените
осъдителни искове да бъдат уважени като основателни.Моли да му бъдат присъдени
и сторените разноски за двете инстанции.
От ответника по въззивната жалба-„Е.Б.Е.“ЕАД с ЕИК ***/ответник
и по процесните искове/ е подаден в законния срок писмен отговор,в който е
изложено становището,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.Конкретните си доводи в тази
насока въззиваемото дружество излага в отговора.В съдебното заседание на
10.11.2021 г. ответното дружество чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Р. се позовава и на обстоятелството,че решение №СП-2/2019 г.,с което се
определя НСП за обекта на дружеството-ищец,е потвърдено от Върховния
административен съд и с оглед на това счита,че на още по-силно основание
исковете на „Е.1“ЕООД са отхвърлени правилно от първоинстанционния съд.В
случай,че съдът приеме жалбата за основателна и уважи предявените срещу него
искове,въззиваемото дружество моли да бъдат разгледани и уважени предявените от
него срещу третото лице-помагач обратни искове.Моли за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение съгласно представения пред настоящата
инстанция списък на разноските.
Третото лице-помагач
на страната на ответника- „Н.Е.К.“ЕАД-гр.С.с ЕИК ...,също е подало в
законния срок отговор на въззивната жалба,с който оспорва същата като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да се потвърди като
„валидно,допустимо и правилно“.Счита за неоснователни оплакванията в жалбата за
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,както и за
необоснованост на съдебния акт.Конкретните си съображения в тази насока излага
в подадения от него отговор.В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител-юрисконсулт Д.,също застъпва становището,че при произнасянето си
настоящият съд следва да вземе предвид стабилизирането на решение
СП-2/06.03.2019 г. на К. и с оглед на това да потвърди първоинстанционното
решение.А в случай,че бъде уважена въззивната жалба на „Е.1“ЕООД,третото
лице-помагач моли да бъде отхвърлен предявения срещу него обратен иск като
неоснователен.
Няма заявени доказателствени искания от страните в
настоящото въззивно производство.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с
акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а
също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е
подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и
при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата
подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в
частност-че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по
конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази
връзка,преценявайки оплакванията в процесната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
Осъдителните искове,които Окръжен
съд-П.е отхвърлил като неоснователни с обжалваното решение от 26.11.2020
г.,постановено по т.д.№962/2019 г.,са предявени от „Е.1“ЕООД-гр.П.с *** против
„Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.с ЕИК ***и са базирани на следните основни твърдения на ищеца:
Твърди се от същия,че експлоатира
фотоволтаична централа с обща мощност до 9 8 kWp,построена в УПИ ******-за фотоволтаична
електроцентрала №******на село Д.,м. „Ю.“,Община К. и че в качеството си на
производител на електрическа енергия е сключил с ответника договор за
изкупуване на електрическа енергия,произведена от възобновяеми източници
№990/30.01.2013 г.Твърди се още,че в чл.5,ал.1 от договора е уговорено
произведената активна енергия от възобновяеми източници да се изкупува от
купувача по определената от ДК. преференциална цена,действаща в конкретния
случай,съобразно приложимото законодателство,в съответствие с вида на
енергийния обект,който се определя от продавача,чрез подаване до купувача на
декларация по образец-Приложение №2.Впоследствие се стигнало да приемане на
Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на основание §17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката
/ЗИД на ЗЕ,обн. В ДВ,бр.56 от 2015 г./,с което К./К./ е установила нетното
специфично производство /НСП/ за електрическа енергия,въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответствие решенията на К.,приети до
влизане в сила на ЗИД на Закона за енергетиката.И понеже електрическата енергия
от фотоволтаичната електрическа централа на дружеството-ищец се изкупувала по
цена 567,41 лв./MWh без
ДДС,за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW,то същата според твърденията на ищеца
попада в обхвата на т.2.14 на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на К..Позовавайки се
на приетото в т.2.14 от посоченото решение на К.,ответното дружество продължило
да изкупува по определената преференциална цена в размер на 567,41 лв./MWh само част от произведената от
централата на ищеца електрическа енергия,а именно-до размера на 1 188 kWh,а количеството произведена енергия над
този размер се изкупувала на по-ниски цени.Вследствие на това,както твърди
ищецът,останала неплатена разлика между реално платените суми и дължимата
преференциална цена върху цялото количество произведена електрическа енергия от
централата на ищцовото дружество,както следва:за м. ноември 2016 г.-3933,46
лв.;за м.декември 2016 г.-4035,35 лв.;за м. септември 2017 г.-1680,75 лв.;за м.
октомври 2017 г.-5969,64 лв.;за м. ноември 2017 г.-3003,47 лв.;за м.декември
2017 г.-3553,44 лв.;за м. септември 2018 г.-35,62 лв.;за м. октомври 2018
г.-5738,03 лв.,за м. ноември 2018 г.-2409,93 лв.;за м. декември 2018 г.-2855,64
лв. и за м. септември 2019 г.-2524,51 лв. или общо неплатена разлика-35 739,83
лв. за периода м.01.11.2016 г.-30.09.2019 г.,претендирана от ищеца с предявения
по делото главен иск.Твърди се още,че дължимата мораторна лихва за забавеното
плащане на главниците,за времето от уговорените в договора падежи на
съответните задължения до датата на подаване на исковата молба възлиза на
сумата от общо 6403,50 лв.
Претенцията си за заплащане на
разликата между реално платените суми и дължимата преференциална цена върху
цялото количество произведена електрическа енергия от централата на ищеца през
исковия период,ищецът основава на твърдението,че решение №СП-1 от 31.07.2015 г.
на К.,в частта му по т.2.14.,с която е установено нетното специфично
производство на електрическа енергия,въз основа на което са определени
преференциалните цени в т.14 от Решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на К.,е било
отменено в влязло в сила решение на ВАС и тъй като същото решение има обратно
действие,според ищеца,то последиците от решение на К.,прието на 31.07.2015
г.,са отпаднали с обратна сила изцяло и следва да се счита,че такъв акт сякаш
не е бил приеман.Това,според ищеца,налага цялото произведено количество
електрическа енергия от съответните производители да бъде заплатено по
преференциални цени,а не една част от него да се заплаща по по-ниска цена,както
е процедирано при действието на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на К..Затова
счита,че с отмяната на посоченото решение на К.,с обратна сила е отпаднало основанието,на
което ответното дружество е заплащало по преференциална цена в размер на 567,41
лв./MWh без
ДДС само част от произведената енергия от Ф. на ищцовото дружество.
Ответникът „Е.Б.Е.“ЕАД е оспорил
изцяло предявените искове,поддържайки в отговора си на исковата молба няколко
основни възражения по съществото на спора,както следва:
Счита,че по отношение на процесния
обект е приложима разпоредбата на чл.35,ал.5 от ЗЕВИ и по силата на същата
нетното специфично производство /НСП/ се прилага за същия обект дори и след
отмяната на на Решение СП-1,което означава,че на изкупуване по преференциална
цена подлежи само количеството произведена електрическа енергия до размера на
определеното НСП,а количествата надвишаващи този размер се изкупуват от
обществения доставчик или както в случая-от крайния снабдител по цена на
излишък.Поддържа още,че платените от него на ищеца суми за произведената
електрическа енергия са заплатени въз основа на сключения помежду им договор за
изкупуване,а не на основание Решение СП-1 на К.,като в тази насока е развил
подробни доводи в т.2-ра от отговора на исковата молба.Заявява още и
възражението,че исковете са неоснователни,тъй като К. с ново решение №СП-2 от
06.03.2019 г. е определила НСП в същия размер като този,определен с отмененото
Решение СП-1,а обжалването по съдебен ред на новото решение не спира неговото
изпълнение.Заявил е и възражението,че може да бъде определено НСП за
фотоволтаичната електроцентрала на ищеца,дори и да липсва определено такова от К.,обосновавайки
същото възражение с доводите,изложени в т.4 от отговора на ИМ.
Ответникът е заявил още в отговора
си на исковата молба,че законодателят е дал възможност на производителите да
продават произведените над НСП количества ел. енергия по свободно договорени
цени по реда на глава девета,раздел VII от ЗЕ и както било видно от посочената част на ЗЕ и
по-точно от чл.100,ал.1 ЗЕ,крайните снабдители не са сред лицата,които имат
право да сключват сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени.В
тази връзка ответникът е заявил възражението,че процесния договор за изкупуване
на ел. енергия не е действал между сключилите го страни за периодите от
20.09.2017 г. до 31.12.2017 г.;от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и от
23.09.2019 г. до 30.09.2019 г.,тъй като дружеството-ищец се е възползвало от
предоставената му от закона възможност,посочена по-горе,и през посочените
периоди е било сключило договор на основание чл.100,ал.1 от ЗЕ с избран от него
търговец на електрическа енергия,като е продавало количествата произведена от
централата му електрическа енергия /над НСП/ по свободно договорени цени,т.е.
през тези периоди ищецът не е продавал произвежданата електрическа енергия на
ответника,както последният твърди,а на друго лице-търговец на електрическа
енергия-по свой собствен избор.
С отговора на ИМ ответникът е
поискал на основание чл.219,ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на негова
страна да бъде привлечено „Н.е.к.“ЕАД с ЕИК ....Това искане е уважено от първоинстанционния
съд и с определение №2654 от 19.12.2019 г. „Н“ЕАД е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ответника.Срещу третото лице-помагач ответникът е
предявил при условията на евентуалност обратни осъдителни искове,обективирани в
подадената по първоинстанционното дело искова молба с вх.№37909 от 18.12.2019
г. и описани като предмет в обжалваното първоинстанционно решение,но останали
неразгледани със същото решение поради отхвърлянето на предявените от ищеца „Е.1“ЕООД
искове.
В допълнителната искова молба ищецът
е изложил доводи срещу възраженията на ответника,съдържащи се в отговора на
исковата молба,като в тази връзка се е позовал и на довода,че решение
№СП-2/06.03.2019 г. на К. е нищожен административен акт,тъй като преразглежда
въпрос,разрешен с влязъл в сила административен акт /с предходни решения на К.,изброени
в допълнителната ИМ/ и с оглед на това,и поради забраната на чл.27,ал.2,т.1 от АПК издалият решението административен орган не е разполагал с компетентността
да издаде същия акт.Издаденият в резултат на недопустимо административно
производство акт е нищожен,според ищеца.Поддържа и съображението,че К. не
притежава компетентност,както в настоящия случай,така и по принцип,да придава
обратна сила на своите актове,били те и подзаконови нормативни административни
актове.Затова счита,че оспорваното от него решение на К. съставлява нищожен акт
и поради липса на времева компетентност на органа.Обобщено,ищецът е заявил в
допълнителната си искова молба становището,че оспорваното от него решение на К.
съставлява нищожен административен акт,поради издаването му в нарушение на
изричното правило на чл.177,ал.2 от АПК,както и в рамките на недопустимо
производство по смисъла на чл.27,ал.2,т.1 от АПК.А в случай,че съдът не възприеме
доводите му за нищожност на акта,то ищецът е поискал същият акт да бъде приет
за незаконосъобразен по съображения,изложени в допълнителната искова молба.
В същата ищецът е оспорил и
твърдението на ответника,че през т.нар.
„втори период“,посочен в отговора на исковата молба,сключеният между
страните договор за изкупуване на ел. енергия не е бил действащ.
В отговора на допълнителната ИМ
ответникът е изложил доводи срещу тези,развити от ищеца в същата молба.В тази
връзка е заявил аргумента,че решенията на К. са административни актове и
проверката за тяхната допустимост,действителност и законосъобразност се
извършва по реда на АПК-от съответния административен съд,а това изключва
възможността гражданския съд да извършва инцидентен контрол по реда на
чл.17,ал.1 от ГПК.
В подадения от третото лице-помагач
„Н“ЕАД отговор,са оспорени предявените против компанията обратни искове като
неоснователни с аргументи,че и обуславящите ги първоначални искове на „Е.1“ЕООД
искове са неоснователни,като противоречащи на разпоредбата на чл.31,ал.5 от
ЗЕВИ,в сила от 24.07.2015 г.,целяща да ограничи количествата ел. енергия,които
се изкупуват по преференциални цени,до размера на нетното специфично
производство,чиято легална дефиниция се съдържа в §1,т.29 от ДР на ЗЕВИ.В
отговора си третото лице-помагач също,подобно на ответника,се е позовало на
решение №СП-2 от 06.03.2019 г. на К. и е застъпило становището,че след като за
част от процесните периоди /обобщени от ответника под т.нар. от него „втори
период“/ дружеството „Е.1“ЕООД е продавало произведената над НСП ел. енергия на
свободния пазар,на други търговци по пазарни цени,то процесния договор не е
действал и поради това „Е.Б.Е.“ЕАД не е имало задължения да заплаща на ищеца
ел. енергия на преференциални цени.И на следващо място,третото лице-помагач е
споделило тезата на ответника по първоначалните искове за недопустимостта
гражданския съд да извършва инцидентен контрол по реда на чл.17,ал.1 от ГПК
относно действителността и законосъобразността на административен акт.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните по главните
искове-ищецът като продавач и ответникът като купувач,са сключили помежду си
процесния договор №*********г. за изкупуване на електрическа
енергия,произведена от възобновяеми източници,в чийто чл.1-ви е очертан
предмета му,а именно:продавачът произвежда електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез неговия енергиен обект-фотоволтаична електрическа централа „Е.“,находяща
се в землището на с.Д.,м. „Ю“,ПИ №******,място №…,община К.,а ответникът като
купувач изкупува количеството произведена и доставена от ищеца-продавач активна
електрическа енергия от възобновяеми източници,с изключение на
количествата,които ищецът ползва за собствени нужди,по свой избор ползва за
собствено потребление и за снабдяване за свои собствени клонове,предприятия и
обекти /нетна активна енергия/ или продава по свободно договорени цени по реда
на глава девета,раздел VII от
ЗЕ и/или на балансиращия пазар.Първоинстанционният съд е приел за безспорно и
това,че преференциалната цена за електрическа енергия,произвеждана от обекти с
характеристиките на този на ищеца,е определена от ДК. с Решение №Ц-18 от 20.06.2011
г. и е в размер на 567,41 лв./kWh без
ДДС.Наред с това,съдът е установил,че с оглед изменението на разпоредбата на
чл.31,ал.5,т.1 от ЗЕВИ,считано от 24.07.2015 г.,е било прието Решение
№СП-1/31.07.2015 г. на К.,с т.2.14 от което е определено нетно специфично
производство /НСП/ на ел. енергия,въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение №Ц-18/20.06.2011 г.,в размер на 1188 kWh за електрически централи с
фотоволтаични модули над 30 kW до
200 kW.
От
фактическа страна е прието за безспорно и това,че решение №СП-1 от 31.07.2015
г. на К. в частта му по т.2.14 е отменено с влязло в сила на 03.12.2018 г.
съдебно решение,както и че е било прието последващо Решение №СП-2/06.03.2019 г
на К.,с което е установено,считано от 31.07.2015 г. НСП на ел. енергия в размер
на 1188kWh,въз
основа на което е определена преференциална цена 567,41 лв./MWh в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на К.,по
т.14 за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp.
Наред с горното,с обжалваното решение
е прието за доказано,че за периодите от 20.09.2017 г. до 31.12.2017 г.,от
30.09.2018 г. до 31.12.2018 г. купувач на произведената от ищеца електронергия
е „***********“ЕАД,а за периода 23.09.2019 г.-30.09.2019 г. купувач на ел.
енергия над НСП е „Е. *****“ЕООД.При тази констатация,първоинстанционният съд е
приел,че за посочените периоди,неоспорени от страните,през които ищецът е
продавал електроенергия на посочените по-горе дружества,но не и на ответното
дружество,последното няма качеството на купувач,поради което не дължи заплащане
на цена по договора и затова исковата претенция за тези периоди е
неоснователна.За останалата част от исковия период,първоинстанционният съд е
приел,че процесният договор валидно обвързва ищеца и ответника като продавач и
купувач,поради което ответникът дължи заплащане на цена за изкупеното от него
количество електрическа енергия,произведена от ищеца.Прието е за доказано,че
през тази част от исковия период ответникът е изкупувал произведената от ищеца
ел. енергия и я е изкупувал по преференциална цена до достигане от ищеца на
НСП,а останалото количество е изкупувал по цена за излишък.За да отхвърли
главната искова претенция и за този период обаче,първоинстанционният съд е счел
по изложените в мотивната част на обжалваното решение аргументи,че
ценообразуването и заплащането на изкупените от ответника количества
електроенергия е извършено съобразно изискванията на закона и договора,поради
което вземане за допълнителна цена в полза на ищеца не възниква и за периодите,в
които същият е продавал електроенергия над НСП на ответника.
С оглед пълното отхвърляне на
исковете на „Е.1“ЕООД за присъждане на разликата между преференциалната цена и
цената за излишък,по която е платена произведената от ищеца през сочения от
него период електрическа енергия,като неоснователни са отхвърлени и акцесорните
искове за присъждане на обезщетение за забава,които са обусловени и следват
съдбата на главните искове.
Настоящата въззивна инстанция намира
за правилно обжалваното съдебно решение по следните съображения:
Имайки предвид изложените във
въззивната жалба оплаквания,от фактическа страна не са спорни в настоящото
въззивно производство приетите за безспорни и с първоинстанционното решение
обстоятелства относно сключването на процесния договор и неговият
предмет,постигнатите между страните уговорки за определяне цената на изкупуване
от ответника на произведената от централата на ищеца електрическа
енергия,обстоятелството,че преференциалната цена за енергийния обект на ищеца е
била определена в Решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на К. и е в размер на 567,41 лв./MWh,както и обстоятелството,че до
достигане на НСП от ищеца ответникът е изкупувал произведената ел. енергия по
преференциална цена,а след това по цена на излишък,а размерът на НСП е бил
определен по т.2.14 от Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на К..Не е спорно и
обстоятелството,че последното решение на К. е било отменено с влязло в сила
решение на Върховния административен съд.
Основните спорни въпроси в
първоинстанционното,а и в настоящото въззивно производство /предвид
оплакванията във въззивната жалба/,се свеждат до това дали има валидно решение на К.,което да определя
НСП за процесния период и оттам-дали цялото произведено количество електрическа
енергия от централата на ищеца е следвало да се изкупува по договорената
преференциална цена,или само количеството до достигнатото от ищеца НСП,а над
това количество-по цена на излишък.В тази връзка е спорно и дали решение
№СП-2/06.03.2019 г. на К.,на което се е позовал ответника по исковете,е
породило правно действие и дали същото е законосъобразно,а също така е спорно и
дали процесния договор е действал между страните през целия исков период,или е
нямал действие през периодите,през които ищецът е продавал произведената от
фотоволтаичната му централа електрическа енергия на трети лица.
Във връзка със спорния въпрос
относно действието на договора,от фактическа страна е установено от приетата в
първоинстанционното производство и неоспорена от страните комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза,че за периодите от 20.09.2017 г. до
31.12.2017 г. и от 30.09.2018 г. до 31.12.2018 г. купувач на произведената от
ищеца електронергия над НСП е било дружеството „***********“ЕАД,а за периода от
23.09.2019 г. до 30.09.2019 г. купувач на произведената ел. енергия над НСП е „Е.
*****“ЕООД.Т.е. през посочените периоди ищецът е продавал произведеното от
централата му над НСП количество ел. енергия на трети за настоящия спор
лица-търговски дружества.Така установените по първоинстанционното производство
обстоятелства не са оспорени във въззивната жалба и те налагат извода,че през
горните периоди сключеният между страните договор не е имал действие за
продадените на трети лица количества ел. енергия от централата на ищеца.От
чл.1-ви,ал.1-ва на процесния договор следва,че извършването на такава продажба
от ищеца на трето за договора лице,е допустимо,но в такъв случай задължението
за заплащане цената на продадената ел. енергия е за третото лице,което е купило
енергията,а не за ответника като страна по договора.Както и ответникът с
основание е посочил в отговора си на исковата молба,законодателят също е
предоставил възможност на производителите на ел. енергия да продадат
произнесените над НСП количества ел. енергия по свободно договорени цени по
реда на глава девета,раздел VII от
ЗЕ,но крайните снабдители не са сред лицата,които имат право да сключват сделки
с електрическа енергия по свободно договорени цени /чл.100,ал.1 от ЗЕ/.В този
контекст,се налага извода,че и договора,и закона са дали правото на ищеца да
избира дали ще е обвързан от клаузите на процесния договор,или от клаузите на
договора,който е избрал да сключи с третото лице-търговец на ел. енергия,но за
него не съществува възможността да продава едновременно на две лица по два
различни договора.Затова за периодите,през които електрическата енергия над
НСП,произведена от собствената на ищеца Ф.,е била изкупувана от трети
лица,процесния договор не е действал между страните и съответно на това за
ответника не са се породили никакви задължения относно заплащането на същата
енергия.Ето защо и правилно е прието от първоинстанционния съд,че за горните
периоди исковата претенция по чл.79,ал.1 от ЗЗД е неоснователна и като такава
подлежи на отхвърляне.
На следващо място,правилно
първоинстанционният съд е приел за доказано и това не е оспорено във въззивната
жалба,че по отношение на останалата част от исковия период ответникът е
изкупувал ел. енергия от ищеца и му я е заплащал по преференциални цени до
достигнатото от ищеца НСП,а над това
производство я е заплащал по по-ниска цена-цена за излишък,както става видно от
неоспореното заключение на комплексната експертиза.Тезата на ищеца-жалбоподател
в тази връзка е,че с оглед отмяната на решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на К. и липсата
на валидно решение на К.,което да определя НСП за процесния период,ответникът е
бил длъжен да заплати преференциална цена за цялото изкупено и произведено от
централата на ищеца количество електрическа енергия,а не само за произведеното
количество до достигане на НСП.Тази теза е неоснователна и не се споделя от
настоящия състав.Вярно и безспорно е /както по-горе се отрази/,че решение №СП-1
от 31.07.2015 г. на К. е отменено с влязъл в сила съдебен акт,но за сметка на
това следва да бъде съобразено последващото решение №СП-2 от 06.03.2019 г. на К.,с
което е установено,считано от 31.07.2015 г.,нетно специфично на електрическа
енергия в размер на 1 188 kWh,въз
основа на което е определена преференциална цена 567,41 лв./MWh в
решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на К.,по т.14 за електрически централи с
фотоволтаични модули над 30 kWp до
200 kWp.В
това отношение и при съобразяване разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК следва да
се вземе предвид и настъпилия след предявяването на процесните искове
факт,изразяващ се в това,че с окончателно решение №7152 от 14.06.2021
г.,постановено по адм. дело №4746/2020 г. по описа на Върховния административен
съд, е оставено в сила решение №8239 от 19.12.2019 г.,постановено по адм.д.№3661/2019 г. на Административен съд
София-град,с което са отхвърлени подадени жалби /включително и жалбата на ищеца
„Е.“ЕООД/
против решение №СП-2 т 06.03.2019 г. на К..При това положение последното
решение на К. следва да бъде прието за стабилизирано със сила на пресъдено нещо
и съобразяването с него е задължително в настоящия процес,още повече,че ищецът
е бил страна в административното производство по обжалване на същото решение на
К..В контекста на изложеното,поддържаните от ищеца-жалбоподател доводи за
нищожността и при условията на евентуалност-за незаконосъобразността на същото
решение на К. въобще не следва да бъдат преценявани и коментирани в настоящия
исков процес,тъй като въпросите за валидността и законосъобразността на
решението,представляващо административен акт,са били предмет на съдебен контрол
в производството по горните две административни дела-на Административен
съд-София-град и на Върховния административен съд.В тази връзка действа
забраната,въведена с императивната разпоредба на чл.17,ал.2,изр. второ от ГПК,съгласно която съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове,освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото,която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му.В случая не е налице предвиденото в
закона изключение,поради което настоящият съд не следва да разглежда и
преценява по същество поддържаните от ищеца доводи срещу валидността и
правилността на решение №СП-2 на К. от 2019 г.В тази връзка се явява
неоснователно и поддържаното във въззивната жалба съображение,че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,като е
отказал да разгледа доводите на ищеца за нищожност и незаконосъобразност на
посоченото решение на К..
Вместо това и с оглед
стабилизирането на същото административно решение на К. след обжалването му по
съдебен ред,следва да се приеме,че без съмнение същото решение поражда
произтичащите от него правни последици и с оглед на тях,а и предвид безспорното
обстоятелство,че енергийния обект на ищеца попада в обхвата на същото
решение,се налага извода,че през исковия период ответникът е имал задължението
да изкупува по преференциална цена произведената от централата на ищеца
електрическа енергия само до установеното с решение №СП-2 нетно специфично
производство /което като размер повтаря НСП по отмененото решение №СП-1 от
31.07.2015 г. на К./,а за произведеното над НСП количество енергия ответникът е
дължал по-ниската цена,явяваща се цена на излишък.Именно по този начин и по
такива цени е изкупувана ел. енергия от централата на ищеца през исковия
период,през който е действал сключения между страните договор.С оглед на това
се налага крайния извод,че и за исковия период,през който купувач на
произведената от централата на ищеца ел. енергия над НСП,е бил
ответникът,претенцията на ищеца за заплащане на претендираната разлика за този
период,е неоснователна и като такава правилно е отхвърлена с обжалваното
първоинстанционно решение.
Като краен резултат,предвид всички изложени по-горе съображения,
въззивният съд счита за изцяло неоснователна главната искова претенция по
чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 35 739,83 лв.,а предвид
неоснователността на тази претенция,за неоснователен приема и акцесорния иск по
чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6403,50 лв.,представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница за периода 01.12.2016 г. до
08.11.2019 г.
Като неоснователни,предявените от „Е.1“ЕООД против „Е.Б.Е.“ЕАД
искове подлежат на отхвърляне изцяло,какъвто е и постановеният с обжалваното
решение краен резултат.Затова същото решение,като правилно,следва да бъде
потвърдено изцяло,включително и в частта за разноските,присъдени в полза на
ответника съобразно с изхода от спора.
Предвид отхвърлянето на първоначалните искове,предявени
от „Е.1“ЕООД,съдът не дължи произнасяне по предявените от ответника „Е.Б.Е.“ЕАД
против третото лице-помагач „Н“ЕАД обратни искове,предявени при условие на
евентуалност и подлежащи на разглеждане в случай на уважаване на първоначалните
искове.
На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК,с
оглед изхода от спора пред настоящата инстанция и предвид обстоятелството,че
пред същата инстанция въззиваемото дружество „Е.Б.Е.“ЕАД е представлявано от
юрисконсулт по предявените срещу него искове на „Е.1“ЕООД,следва да му се
присъди юрисконтсултско възнаграждение в размер на 450 лева за осъществена
защита от юрисконсулт във въззивното производство по тези искове,което
възнаграждение е определено като размер съгласно чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата
за правната помощ.
Производство по предявените при условията на евентуалност
обратни искове не се е развило и затова няма основание да се присъждат на „Е.Б.Е.“ЕАД
юрисколсултско възнаграждение за защита по тези искове и държавна такса по
същите,включени от дружеството като разноски в представения от него пред
настоящата инстанция списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното Пловдивският апелативен съд-П.Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 260147
от 26.11.2020 г.,постановено по т.д.№962/2019 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав.
ОСЪЖДА „Е.1“ЕООД-гр.П.с ЕИК *** да заплати на „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П.с
ЕИК ***сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,представляваща
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за защита от юрисконсулт във
въззивното производство по предявените от „Е.1“ЕООД искове.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието
на „Н.Е.К.“ЕАД-гр.С.с ЕИК ***като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.