№ 324
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501548 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 31.03.2023г по гр. д. № 17 233/2018г. на Софийски градски съд 1- 23
състав, е отхвърлен предявеният от М. И. С. против Министерство на отбраната иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за компенсиране на причинени неимуществени вреди в
размер на 50 000лв /частичен иск при цялостна искова претенция от 15 000 000лв/ като
неоснователен.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца М. И. С. с оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Изтъкват се доводи, че съдебните
експертизи практически не са извършени, с което делото е приключило при неизяснена
фактическа обстановка. В тази връзка се посочва, че две от експертизите не са
изпълнени поради отказ от ответната страна да се съобрази дадени указания, а
последната е била оспорена поради неточности и неверни изводи. Твърди се, че съдът
не е съдействал спрямо ответната страна за предоставяне на данни, нужни за
експертизите, чиито отказ е попречил за събиране на доказателства, но това не било
отразено в протоколите на с.з. Твърди се, че съдът необосновано възприел извод на
химико-физичната експертиза, че не е извършвано неконтролируемо изгаряне,
доколкото изгарянето като процес е относим към процесния казус единствено с
количеството и състава на газовата емисия, която няма общо с контролирането на
процеса горене. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за
разглеждането му от друг безпристрастен състав.
В срок е подаден отговор от въззиваемия ответник Министерство на отбраната,
с който се излагат възражения против оплакванията в жалбата и се иска потвърждаване
на обжалваното решение. Поддържа доводи, че правилно съдът е приел, че липсата на
1
предпоставки по чл.49 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на МО, като се
акцентира на сключен договор с дружеството „Терем“ЕАД, който като изпълнител
съгласно договора, отговаря за извършването на по утилизация на боеприпаси,
съобразно нормативните изисквания.
Настоящият състав след служебна проверка по реда на чл.269 и сл ГПК приема
обжалваното решение за допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с материалноправно основание
чл.49 ЗЗД за компенсиране на неимуществени вреди, изразяващи се в преживян страх
от възможното настъпване на патологии и тежки заболявания, както и душевни
страдания, заради проявения от държавата нихилизъм към защита на здравето на
гражданите. Посочените вреди е търпял в резултат на противоправно поведение на
служители на ответника, извършващи дейности по изгаряне на двигателни заряди, без
да е направена преди това оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Изтъкнати са твърдения, че крайните продукти от демонтажно-шлосерните операции
са метални контейнери от метални сплави и съответно количество химически
вещества, чиято утилизация води до химични трансформации - силно
токсични. Изложени още са обстоятелства, че служители на „Терем“ЕАД, на които
тази дейност е възложена, товарели тези взривните вещества на камиони, откарвали ги
на места на територията на Община Костенец и по метода на електрически импулс ги
запалвали, като налягането на горещите газове водело до безшумна светлинна и
топлинна дисперсия в атмосферата. Ищецът твърди, че описаната дейност е
извършена, без да е налице предварителна оценка от ОВОС, а дружеството изпълнител
няма необходимия лиценз.
Ответникът Министерство на отбраната е оспорил предявения иск по основание
и размер. Пред първата инстанция е застъпил становище, че прокуратурата е отказала
да образува наказателно производство във връзка с унищожаването на боеприпаси в
процесния период, като е приела, че с дейността си дружеството изпълнител “Терем“
ЕАД не е поставило в опасност здравето и живота на работниците в предприятието и на
живущите в околността. Изтъква се, че и да се приеме противоправно поведение във
връзка с унищожаването на боеприпасите, то е резултат от дейността на „Терем“ЕАД,
което съобразно договора с МО, следва да организира утилизацията на боеприпасите в
съответствие с нормативните актове, поради това за евентуалните вреди от процесната
дейност на основание чл. 22 от договора, отговорност ще следва да носи изпълнителя.
Оспорва наличието на вреди за ищеца, както и причинна връзка с твърдяното
противоправно поведение.
По отношение на фактите от първата инстанция е изяснено въз основа на
приложени писмени доказателства /писмо от Общинска администрация Костенец,
постановление № 797/05 на Софийската окръжна прокуратура /СОП/, в последното от
които въпреки постановеният отказ за образуване на наказателно производство, от
съдържанието става ясно, че точно такава дейност по унищожаване на боеприпаси е
извършвана от дружеството „Терем“ЕАД със заключението, че няма данни
„изпълнителният директор на дружеството „Терем“ ЕАД клон Костенец, с действията
си по организацията на унищожаване на взривните вещества, да е изложил на опасност
живота и здравето на работниците в предприятието и живущите в населеното място. В
същото цитирано постановление се съдържат и констатации, че в хода на
извършваната проверка за унищожаването на взривните вещества и боеприпаси не е
установено нарушение на процедурата за това.
Приложени като писмени доказателства са и публикации по повод на
2
журналистически разследвания за вредоносния резултат от токсичните вещества,
съдържащи освен поднасяне на факти във връзка с действително извършваната от
дружеството „Терем“ЕАД дейност по унищожаване на боеприпаси, но и субективна
оценка за отражението на тази дейност върху околната среда.
По делото пред първата инстанция не е било спорно и се установява от
представения в копие договор № УД-12-158/19.12.2008 г., че Министерство на
отбраната е възложило на дружество „Терем“ ЕАД да извършването на утилизация на
боеприпаси с изтекъл срок на годност, и че съгласно чл. 22 от същия изпълнителят
отговаря за нанесените на възложителя или на трети лица вреди при или по повод
изпълнение на задълженията по договора.
С приетата физико-химична експертиза подробно терминологично са разяснени
видовете боеприпаси и обяснена същността на технологичните процеси утилизация и
унищожаване. Разяснено е, че „утилизация” на отпадъчни бойни припаси, към които
изброени в приложен списък 18 позиции, е дейност с повишена опасност, която
изисква наличието на висококвалифицирани специалисти, оригинално технологично
оборудване, производствени и складови помещения, отговарящи на условията за
взриво- и пожаробезопасност.Основен метод за утилизация на отпадъчните бойни
припаси е разснарядяване (делабориране, разглобяване, демонтиране) с последваща
реализация на отделните елементи като взривни вещества, барути, празни опаковки,
дървени сандъци, черни и цветни метали. Елементите, които не могат да се
оползотворят и са опасни се унищожават чрез изгаряне или взривяване.Предвиденото
изискване в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия предвижда като изискване утилизацията да се извършва от
лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси /чл. 151
ал.3/, за което вещото лице е изразило становище, че е крайно недостатъчно. Направена
е изчерпателна класификация на взривните вещества на основните метали и
енергетичните материали, които се отделят при процеса утилизация и е пояснено, че
след този процес не малка част от боеприпасите се реализират чрез сделки, металите се
претопяват, тъй като са от висококачествена стомана, барутите се преработват за нови
снаряди и изделия. За разлика от посочените годни елементи, предмет на утилизация,
на унищожаване подлежат негодни барути, елементи от боеприпаси, които не могат да
се разглобяват, рискови елементи, пиротехника и др.
При извършване на оглед от вещото лице на цеха на дружеството „Терем“ЕАД в
гр.Костенец и сметището /закрито през 2021г/ конкретно са посочени изградените за
целта инсталации и съображения. В заключителната си част вещото лице е обобщил с
категоричност изводите си, че процесите „утилизация“ и „унищожаване“ са се
извършвали в съответствие с нормативните изисквания, и след посочване на
количеството отделени оксиди и съединения при изгарянето /в констативно-
съобразителната част/, е отречено наличието на неконтрулируемо изгаряне, както и че
при посочените процеси гама радиация на атмосферата и йонизиращ ефект на горенето
не съществуват.
Така установените идентично факти потвърждават изводите на
първоинстанционния съд, че не са установени елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Както е посочено в обжалваното решение ищецът изтъква факти,
правопораждащи деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45
ЗЗД, която е гаранционно- обезпечителна и пряко е свързана с виновното и
противоправно действие на други лица, на които е възложена определена работа за
3
вредите, причинени при или по повод изпълнението й.
Основателни /на първо място/ са доводите в защитната теза на ответника против
материалната му легитимация по иска, останали необсъдени от първата инстанция.
Съгласно задължителна практика - ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС № 9/66г.; ППВС
№4/68г. и ППВС № 4/75г, както и трайната практика по приложението на института на
непозволеното увреждане, отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, е обезпечително–гаранционна и произтича от вината
на натоварените с извършването на работата лица. В т.3 на ППВС №17/1963г., което
доразвива ППВС №7/58г. и ППВС № 4/25.05.1961г., по въпроса за отговорността по чл.
49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, е разяснено, че когато по договор между две
предприятия, едното е възложило на другото определена работа, при извършването на
която настъпят вреди, от значение за разпределяне на отговорността ще е въпросът за
същността на сключения договор. Ако съгласно договора едното предприятие дължи
на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол
и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в
тежест на това предприятие. В конкретния случай от представения пред първата
инстанция договор между МО и „Терем“ЕАД /л.54-58/ се изяснява, че дейността по
утилизация на боеприпаси с изтекъл срок на годност – групи 1,2 и 3 /посочени в
приложението към него/ е възложена за изпълнение на трето дружество чрез негови
специалисти, сертфицирани транспортни средства и техника. По делото не е спорно,
че именно служители на „Терем“ЕАД са извършвали въпросната дейност, от която
ищецът твърди настъпили вреди. Поради това отговорността за чужди противоправни
и виновни действия е именно на посоченото трето лице, на което по силата на договор
е възложена и е дължало извършването на работата, от която са произтекли вредите
със свои служители и ресурс.
Извън изводите, отричащи материална легитимация на ответника /достатъчни за
отхвърляне на иска/ не се установяват и другите елементи от фактическия състав на
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Приетата физико-химична експертиза е констатирала, че взривното
вещество на съответното изделие е утилизирано в „Терем“ЕАД гр. Костенец чрез
изгаряне в специална инсталация, и че се е извършвало съгласно нормативната уредба,
от което се стига до извод, че не е доказана следващата предпоставка – противоправно
поведение, което да е в причинна връзка с твърдените за настъпили вреди. Приетата
експертиза действително е оспорена в съдебно заседание, но първоинстанционният съд
правилно я е кредитирал, поради изготвянето й от експерт със съответната
квалификация и липсата на ангажирани други противопоставящи се доказателства.
Неоснователни са оплакванията за процесуални нарушения на съда, довели до
неизясняване на делото от фактическа страна, поради липсата на указано съдействие
по повод затрудненията за изготвяне на експертизите. Първоинстанционният съд
многократно е давал възможност на ищеца да уточни задачите на експертизите, за да се
прецени предметът и от коя област са необходими специални знания, поради това не
може да се вмени в нарушение на съда липсата на яснота по тези въпроси и на това
основание отводите на вещите лица. Необосновани са и доводите в жалбата против
процесуалните действия на съда, който не отразил в протокола възраженията на
вещите лица, че не могат да изпълнят възложените им задачи, поради създадени
пречки от ответника. Тези възражения вече са преклудирани поради неупражняване
правото да се иска поправка на съдебния протокол по реда на чл. 150, ал. 2 от ГПК в
предвидения за целта едноседмичен срок от съответното съдебно заседание, поради
това и удостоверените в този официален свидетелстващ документ действия се считат за
4
извършени, по начина по който са отразени.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма основание да се изменят
присъдените пред първата инстанция разноски.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще има въззиваемият – ответник,
претендирал ю.к. възнаграждение, което съдът определя в размер на 300лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.03.2023г по гр. д. № 17 233/2018г. на Софийски
градски съд 1- 23 състав.
ОСЪЖДА М. И. С. да заплати на Министерство на отбраната направените пред
въззивната инстанция в размер на 300лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
Председател:
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5