Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Б.С., 01.09.2022 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 949 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.В.Д. и М.С.М.-Г. - Изпълнителни директори, чрез пълномощник юрк. Н.Г., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника П.Б.П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 571,15 лв., главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „КАСКО“, обективирана в застрахователна полица 93001510028031 със срок на валидност от 08.05.2015г. до 07.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
Поддържа се, че на 18.04.2016г. около 22.15 часа в гр.Ч.б.на кръстовището на ул. „Антим I“ с улица „Средна гора“ мотоциклет с рама LZSTCBPD046020832, управляван от ответника, предприема маневра завой наляво, отнемайки предимството на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕН 5986 КА, собственост на И.К.И., който е бил предприел маневра изпреварване. След настъпилото ПТП напуска мястото на ПТП, без да уведоми и изчака контролните органи. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1463246/18.04.2016г. На виновния водач е съставен АУАН № 149768. Контролните органи са установили, че същия не притежава свидетелство за правоуправление. Във връзка с настъпило застрахователно събитие пред З. „Л.И.“ АД е образувана щета № 2261-1261-16-405228 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001510028031 със срок на валидност от 08.05.2015г. до 07.05.2016г. При извършения оглед на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕН 5986 КА са констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС. В съответствие с установените по вид и степен щети З. „Л.И.“ АД е изплатило на собственика на увреденото МПС И.К.И. застрахователно обезщетение в размер на 561.51 лева с платежно нареждане от 03.06.2016г. Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско“, на основание чл.500, ал.1, т.3 вр. чл.500, ал.2 от КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение З. „Л.И.“ АД придобива право на регресен иск срещу виновния водач – ответника П.Б.П. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 571.15 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева ликвидационни разходи по щета № 2261-1261-16-405228. Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 571.15 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендират се и направените съдебни и деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК особения представител на ответника адв. Ц.Й. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като поддържа, че от представените по делото доказателства не става ясно дали ответника е употребил алкохол или наркотици, за да е налице хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Счита, че е липсвало основание за ангажиране на регресната му отговорност, защото той няма вина за настъпилото ПТП. Освен това не бил употребил алкохол или наркотици, не се е отклонил от проверка за такива, нямал е умисъл за извършване на нарушението, а ако е имало такава, то следвало да бъде квалифицирано по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДВП. Също така, за да е била налице хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ се изисквало поне единия от участниците в ПТП да не е в състояние да се придвижва на собствен ход, вследствие на причинените вреди. Липсата на фактическия състав на всички предпоставки води до неоснователност на претенцията, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че в протокола за ПТП са описани само механизма на деянието и щетите, като не е посочено, че ответника е напуснал мястото на инцидента, без да изчака органите на реда, но в протокола за ПТП фигурират подписите и на двамата участници в ПТП, от което следва, че ответника не е напуснал мястото на ПТП. Поддържа се, че за да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаване на мястото от органите на реда да е задължително. Поддържа се, че в чл.125 от ЗДВП са предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, като съгласно т.7 на цитирания текст в редакцията му към датата на настъпване на ПТП, посещението от контролните органи по закон е задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради причинените му при произшествието щети. Поддържа се, че нито една от двете предпоставки не е доказана от ищеца, като в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което произтича претенцията му. .Поддържа се, че не се установява между участниците в ПТП да е имало разногласие, относно обстоятелствата около настъпването на ПТП, защото не са събрани данни в тази насока и не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка, както и че от протокола за ПТП, в който е описан механизма на настъпването му и причинените щети е видно, че разногласия няма. Документът е подписан от двамата водачи, не са направени възражения от ответника за причините и условията по настъпилото ПТП, а протоколът е съставен по данни на участниците, доколкото служител не е присъствал по време на настъпване на инцидента. Вреди са били причинени само на лекия автомобил, доколкото такива са описани в протокола, но по делото не са събрани данни и не са ангажирани доказателства, че пострадалия автомобил не се е намирал в движение, вследствие на удара и с оглед вида на щетите същите не са били от естество да препятстват възможността на автомобила да се движи след удара, защото не засягат такива негови части и детайли, които да пречат на движението му. Поддържа се, че на тези основания искът следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание особения представител на ответника адв.Й. поддържа, че искът не е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите
на страните и събраните доказателства по делото, разгледани по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК. Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му. По ч.гр.дело № 387/2020г. на Районен съд - Б.С. по заявление на ищеца на 26.05.2020г. е издадена Заповед № 176 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът е разпоредил ответника да заплати на ищеца сумата от 571,15 лв., главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „КАСКО“, обективирана в застрахователна полица 93001510028031 със срок на валидност от 08.05.2015г. до 07.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2020г./датата на подаване в РС – С./ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищеца е предявил настоящия иск.
На 18.04.2016г. около 22.15 часа в гр.Ч.б.на кръстовището на ул. „Антим I“ с улица „Средна гора“ мотоциклет с рама LZSTCBPD046020832, управляван от ответника, предприема маневра завой наляво, отнемайки предимството на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕН 5986 КА, собственост на И.К.И., който е бил предприел маневра изпреварване. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1463246/18.04.2016г. Контролните органи са установили, че същия не притежава свидетелство за правоуправление. Във връзка с настъпило застрахователно събитие пред З. „Л.И.“ АД е образувана щета № 2261-1261-16-405228 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001510028031 със срок на валидност от 08.05.2015г. до 07.05.2016г. При извършения оглед на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕН 5986 КА са констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС. В съответствие с установените по вид и степен щети З. „Л.И.“ АД е изплатило на собственика на увреденото МПС И.К.И. застрахователно обезщетение в размер на 561.51 лева с платежно нареждане от 03.06.2016г. Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско“, на основание чл.500, ал.2 от КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение З. „Л.И.“ АД придобива право на регресен иск срещу виновния водач – ответника П.Б.П. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 571.15 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева ликвидационни разходи по щета № 2261-1261-16-405228, тъй като ответника е причинил настъпването на ПТП и към момента на настъпване на ПТП не е притежавал правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство. С оглед на това искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
На ответникът следва да бъде възложено заплащането на
направените разноски по заповедното производство в размер общо на 75.00 лв., от
които 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв., както и направените разноски по
исковото производство в размер общо на 475.00 лв., от които 25,00 лв. държавна
такса и 300.00 лв. възнаграждение за особен представител и 150,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че П.Б.П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, сумата от 571,15 лв., главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „КАСКО“, обективирана в застрахователна полица 93001510028031 със срок на валидност от 08.05.2015г. до 07.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА П.Б.П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** направените разноски по заповедното производство в размер общо на 75.00 лв. и направените разноски по исковото производство в размер общо на 475.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)