РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110209569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба № 91-01-535 от 21.06.2021г. по описа на КФН, от ЗД„Б. И.“АД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д. Б.“ № ***, представлявано от
С. П. и К. К., чрез пълномощника – адв.М. Г. срещу Наказателно постановление N Р-10-493
от 15.06.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена
на основание чл. 647, ал. 2, имуществена санкция в размер на 2000 за нарушение на чл. 496,
ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се
нарушението да е извършено при условията на повторност. Твърди се, че неправилно е
определена датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че нарушението е
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се за отмяна на НП, алтернативно за
преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната
санкция.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.
Представлява се от юрисконсулт Л. пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си изразява мнение
за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и
1
като такова, следва да бъде потвърдено. Поддържа, че нарушението е извършено повторно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК **** срещу Наказателно постановление № Р-10-493
от 15.06.2021г., издадено от зам.председател на КФН, е подадена в законоустановения срок
и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 05.04.2021г. в КФН постъпила по електронен път чрез АИС, жалба с вх.№ 91-02-
438# 1 от И. В. М. с оплакване за забавено произнасяне от ЗД „Б. И.” АД по претенция с №
**********/30.11.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за задължителна застраховака ''ГО'' на автомобилистите, за който е
издадена полица № BG/02/120002567638.
По посочената жалба С.А. – ст.експерт в КФН извършила проверка по документи,
постъпили от ЗД „Б. И.” АД по искане изх. № 91-02-438/07.04.2021 г.
От представените от застрахователя документи се установява, че на 30.11.2020г. в ЗД
„Б. И.” АД е заведено Заявление за щета по застраховака ''ГО'' на МПС №
BG/02/120002567638 период на покритие от 10.09.2020г. до 09.09.2021г. от И. М.,
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
на лек автомобил „Н. К.” с рег. № ***.
На 30.11.2020г. заедно със заведената претенция , собственикът на увреденото
имущество , представил писмени доказателства, необходими за установяване на
претенцията по основание и размер, данни за банкова сметка и талон за годишен технически
преглед на автомобила.
На 30.11.2020г. е бил извършен огледи на увредения автомобил и са съставени описи
на констатираните увреждания, като била извършена още и калкулацията на щетите.
След посочената дата не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера на претенцията.
С платежно нареждане от 13.04.2021г. „ЗД Б. И.” АД е изплатило на И. М. по
предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 457,65 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по процесната щета.
При така установеното на 20.05.2021 г. С.А. съставила АУАН № Р-06-
401/20.05.2021г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1
КЗ, в присъствието на Н. П. и К. Д. и на упълномощен представител на дружеството, и
връчен на последния.
Въз основа на посочения АУАН на 15.06.2021г. било издадено Наказателно
постановление N Р-10-493 от 15.06.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл. 647, ал. 2, имуществена санкция в размер на
2
2000 за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-
наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение,
съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства , за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното
Наказателно постановление административно нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ е
било извършено.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Алинея 2 от същия текст сочи на задължение за лицето, пред което е предявена
претенцията да определи и изплати размера на обезщетението или даде мотивиран отговор
по предявените претенции, когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е
било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен. Действията
на лицето, пред което е предявена претенцията, следва да бъдат извършени в срока по ал. 1.
Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и
съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до три месеца от
предявяването на претенцията.
В настоящия случай претенцията е предявена на 30.11.2020г., респективно до
01.03.2021г. включително, застрахователят е следвало да се произнесе по един от законовите
начини, посочени в ал. 2 на чл. 496 от КЗ.
От събраните доказателства се установи , че дружеството - жалбоподател се е
произнесло по претенцията с платежно нареждане от 13.04.2021г., когато е изплатило на И.
3
М. по предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 457,65 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета.
Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ е фактът, от който
произтича отговорността му , съответно основание за налагането на имуществена санкция.
Съдът не споделя и довода на жалбоподателя за неправилност на правната
квалификация на нарушението по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ, респективно за несъответствие
между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация.
Съставът на нарушение по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ е един и в закона не са
регламентирани по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2 КЗ е
санкционна, като същата предвижда по-високи размери на административното наказание,
когато нарушението е повторно.
С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за
квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено
административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.
Имуществената санкция от своя страна е била съобразена с обстоятелството, че
нарушението е повторно.
Съдът намери за неоснователни, възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му
видно от заповед № з-2/08.01.2021 г. на член на КФН, изпълняващ правомощията на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с която
е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят С.А. да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по
прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл.
639 КЗ.
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и от страна на административнонаказващия орган.Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсата на описание на
повторността в АУАН е съществено процесуално нарушение.
Според чл. 42, т. 4 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, повторността не е елемент от
състава на нарушението , респективно има значение за индивидуализацията на наказанието,
която дейност е от компетентността на административнонаказващия орган.
4
В тази връзка , следва да се посочи , че видът и размерът на наказанието според чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като
последният не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни нарушения, нито
тяхната оценка като смекаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644,
ал. 2, пр. 2 от КЗ, като е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лева.
В случая се касае именно за повторно извършено нарушение, като аргументите на
жалбоподателя в жалбата, че не е налице повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т.
51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия
вид нарушение.
В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението,
предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №
Р-10-290/09.06.2020г., влязло в сила на 12.01.2021г., с което ЗД „Б. И.” АД е наказано за
нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид
обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на същото нарушение, даже напротив. Ангажирани са доказателства , че
жалбоподателят е многократно наказван по административен ред и все за нарушение от
същия вид.
С оглед изхода от делото , жалбоподателят , следва да заплати на АНО , сумата в
размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N Р-10-493 от 15.06.2021г. , издадено
от зам.председател на КФН, с което на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** е наложена на основание чл.
647, ал. 2, имуществена санкция в размер на 2000 за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от
КЗ.
ОСЪЖДА ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на КФН, сумата от 300 лева,
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
5
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6