Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 634 по описа на
СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главни
искове с правно основание чл. 145 ТЗ и евентуални искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че дружеството „Д.****“ ООД било със съдружници: Г.Д.К.и К.Н.Х., като всеки един от тях
притежавал по 25 дяла от общо 50 дяла от дружеството, всеки дял по 100 лева или
общ капитал от 5 000 лева. Съдружникът Г.Д.К.починал на 22.11.2020 г.
Приживе съдружникът Г.Д.К.упълномощил ответниците В.Г.Т.
и Б.Г.К. с правата, съгласно пълномощно с рег. № 2581/2020 г. от 27.04.2020 г.
на нотариус В. М.. Твърди, че от месец септември 2018 г., след прекарано тежко
заболяване – инсулт, съдружникът Г.К.обективно не изпълнявал задълженията си
като съдружник и управител в дружеството и не оказвал съдействие за
осъществяване на дейността на дружеството, тъй като бил на лечение в ХОСПИС
„Голямата къща“ в гр. София, бул. „Сливница“ 309, до смъртта си, където и
починал. Посочва, че по силата на цитираното пълномощно от 27.04.2020 г., ответниците неправомерно и без основание са се разпоредили
с финансови средства на дружеството „Д.****“ ООД по сметките му, находящи се в „Уникредит Булбанк“
АД, както следва: на 13.05.2020 г. от сметката на „Д.****“ ООД по сметка на Г.К.била
преведена сумата 127 000 евро и на 13.05.2020 г. от сметката на „Д.****“
ООД по лична сметка на Г.К.била преведена сумата 27 000 щатски долара.
Сочи, че общата сума в лева по двата превода е 296 948,83 лева. Твърди, че
по така извършените трансакции като основание за прехвърляне на сумите било посочено
„разпределяне на печалба“. Счита, че извършеното разпореждане със сумите е
неправомерно и без основание. Твърди, че през 2020 г. дружеството „Д.****“ ООД,
в лицето на управителния си орган – общото събрание на съдружниците,
не е извършвало разпределение на печалба за посочените суми, такова събрание и
решение на общото събрание на дружеството не е провеждано и решение не е
взимано. Такова решение липсва и не е налице, както и решение за начина и
сроковете за изплащане на „печалба“. Твърди,
че независимо, че финансовата година – 2019 г. била изтекла, общото събрание на
дружеството не било приело годишния отчет и баланс, за да се установи, че
дружеството е формирало печалба от дейността си за изминалата 2019 г. или
предишни години и част от нея да подлежи на разпределяне. Твърди, че във връзка
с извършените неправомерни и без основание действия от съдружника Г.Д.К.,
опосредствано чрез неговите пълномощници – ответниците, отношенията между съдружниците
са се изострили до краен предел, поради възникналия конфликт на интереси във
всяко едно отношение относно управлението на дружеството. Посочва, че поради
отказан достъп до счетоводните документи, съдружникът К.Х.обективно не бил в
състояние както да изготви, провери и одобри годишен финансов отчет и баланс за
2019 г., а така също и да свика и проведе общо събрание на съдружниците
за приемане на ГФО и баланс на дружеството за 2019 г. Общото събрание на
дружеството за приемане на ГФО и баланс за 2019 г. било проведено на 14.02.2021
г., като тези обстоятелства довели и до закъснение за вписване и представяне за
обявяване на ГФО за 2019 г. в търговския регистър, което е станало едва на
17.02.2021 г. Посочва, че чак на 08.12.2020 г. управителят на „Ц.“ ЕООД Ц.Д.И.
предала на съдружника К.Н.Х. счетоводната документация на „Д.****“ ООД, но със
забележка, че не всички документи са представени, включително и дневниците за
покупко-продажби, както и аналитична ведомост. Твърди, че с нотариални покани
от 02.12.2020 г. ответниците направили искане за
приемането им като съдружници в „Д.****“ ООД. С
отговор от 10.12.2020 г. дружеството чрез управителя си поканило ответниците да върнат неправомерно получените суми –
127 000 евро и 27 000 щатски долара, но сумите не били върнати. Посочва, че на общо събрание на
дружеството от 25.02.2021 г. общото събрание гласувало решение за предявяване
на искове срещу управителя Г.Д.К., респективно срещу наследниците му по закон
за търсене на имуществена отговорност за горепосочените суми. Твърди, че без
знанието и съгласието на съдружника К.Х.на 23.07.2020 г. от името на дружеството
„Д.****“ ООД била преведена по сметка на ТД на НАП – София – град офис Изток
сумата от 14 825,62 лева и като основание било посочено заплащане на данък
дивидент. В платежното нареждане не било посочено кое физическо лице е наредител /няма подпис/ на трансакцията, датата на
представяне, както и уникален регистрационен номер. Посочва, че при
възникналите обстоятелства отношенията между съдружника К.Х.и управителя на „Ц.“
ЕООД Ц.Д.И. /счетоводната фирма обслужваща „Д.****“ ООД/, били напълно
прекратени. Независимо от това, без знанието и съгласието на съдружника К.Х., Ц.Д.И.
подала на 27.11.2020 г. декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО. Сочи, че ответниците са законни наследници на покойния съдружник Г.Д.К.,
поради което са и пасивно легитимирани да отговарят по иска. Отговорността на
всеки един от тях е съобразно наследствената му квота – 1/2 ид.ч.
Общият размер на дължимата от ответниците сума е
296 948,83 лева, представляваща неправомерно и в противоречие със закона и
дружествения договор „разпределение на печалба“ и получени суми, прехвърлени
без основание по лични сметки на покойния съдружник Г.Д.К.или отговорността на
всяка от ответниците е в размер на 148 474,41
лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди
всяка една от ответниците да заплати на „Д.2.“ ЕООД
сума от по 75 000 лева, представляваща част от общо дължима от по
148 474,41 лева. Претендира разноски. С молба от 19.04.2021 г., във връзка
с дадени указания от съда, уточнява, че предявените искове са такива по чл. 145 ТЗ за търсена на имуществена отговорност за вреди от управителя Г.Д.К., починал
преди предявяване на иска и заместен от законните му наследници В.Г.Т. и Б.Г.К..
С молба от 20.05.2021 г. прави увеличение на предявените искове със сумата от
по 73 474,28 лева, като същите се считат предявени за сумите от по
148 474,28 лева от всяка от ответниците.
В срока по чл. 367 ГПК ответниците
считат исковата молба за неоснователна и недоказана. Твърдят, че не е налице противоправно поведение на управителя, с което същият да е
нарушил задълженията си към дружеството. Извършеното разпореждане с процесните средства, доколкото представлява разпределение
на печалба, не противоречи на закона, както се твърди от ищеца. В същото време,
видно от представените с отговора писмени доказателства, се установява по
косвен път, че решение за разпределение на печалба всъщност е взето и в този
смисъл управителят К.не е нарушил задълженията си към дружеството. Посочват, че
Г.К.е съдействал и изпълнявал съвместно всички свои задължения като управител и
съдружник в дружеството, поради което твърденията за противоправно
поведение на управителя К.са изцяло неоснователни и недоказани. Считат, че не
са налице доказателства, от които да е видно, че са настъпили и вреди за
дружеството. Твърдят, че предвид факта, че по делото има данни за натрупана, но
неразпределена печалба и в същото време не е представено нито решение на общото
събрание за покриване на загуби от минали години, нито решение да бъде
прехвърлена в сметка „Неразпределена печалба от минали години“, то следва, че
същата е разпределена именно като печалба. Тоест е извършено действие, с което
е реализирано едно от правата на съдружниците, а
именно – разпределянето на печалба. Считат, че липсват данни с извършените
действия да е нанесена вреда на дружеството, същото да е ощетено със сума,
която да не се следва на съдружника. Доколкото не е налице нито противоправно поведение на управителя К., нито настъпила
вреда за дружеството, то не би могло да се търси и причинна връзка между
същите. Твърдят, че липсва и виновно поведение на управителя К.. Посочват, че
съдружникът К.Х., чрез банков превод на 23.04.2020 г. и 24.04.2020 г. е
разпределил печалба на себе си и на другия съдружник, което предполага приет
финансов отчет за предходна финансова година и взето решение за разпределение
на печалба. Тоест близо месец преди извършването на процесните
трансакции, управителят и съдружник Х.е извършил сходни банкови трансакции със
същото основание „разпределение на печалба. Твърдят, че видно от банково
извлечение, управителят Х.е изтеглил на каса сума в размер на 200 000
евро, 26 000 лева и 50 000 лева, а в документите, предоставени от
счетоводителя на дружеството е посочено, че касата, натрупана от него е в
размер на 468 840,90 лева, а тази от наследодателя К.е в размер на
1 674,90 лева. Вероятно, за да спести средства за изплащане на данък и
възползвайки се от влошеното здравословно състояние на управителя К.,
управителят Х.не е платил данък дивидент върху разпределената му сума, но
наличието на изтеглени и от него парични средства, в размер по-висок от този от
управителя К., са косвено доказателство за взетото решение за разпределение на
печалба. Следователно, процесните суми, за които се
иска да бъдат осъдени ответниците, са изтеглени и
преведени по сметките на съдружника К.със знанието, че същите представляват
разпределение на печалба, каквато е разпределил за себе си месец по-рано и
другият съдружник и управител Х.и се следват на съдружника К.с оглед законното
му право по чл. 123 ТЗ, като знанието в тази връзка изключва вината. След
осъществяване на процесните трансакции другият
съдружник и управител Х.е извършил последващи
действия, с които е изразил желанието си да освободи управителя К.от
отговорност, по смисъла на чл. 145 ТЗ. С протокол за решение на общо събрание
от 23.07.2020 г., съдружникът К.Х., със саморъчно изписани имена, е подписал
протокола и е взел решение за „освобождаване на управителя Г.Д.К.от имуществена
отговорност за причинени вреди на дружеството на основание чл. 145 ТЗ“.
Твърдят, че към датата на провеждане на извънредното общо събрание от
23.07.2020 г. управителят и съдружник Х.е бил наясно с процесните
трансакции и въпреки това той е изразил волята си управителят К.да бъде
освободен от отговорност по чл. 145 ТЗ. Считат, че твърденията на ищеца, че Х.не
е знаел за извършените трансакции в преходен момент, както и че не е имало
решение за разпределяне на печалбата, се опровергават и от представените с
исковата молба писмени документи. Предвид изложеното поддържат, че не са налице
нито една от предпоставките на чл. 145 ТЗ и претенцията следва да се отхвърли.
При условията на евентуалност правят възражение за прихващане с дължими към тях
от „Д.2.“ ЕООД суми, представляващи 1/2 част от размера на исковата претенция,
а именно сума в размер на 75 000 лева, която сума ще бъде включена в патримониума на дружеството и със същата ще се увеличи
равностойността на дружествените дялове на наследниците на съдружника Г.К.и
равностойността на наследените дружествени дялове по чл. 125, ал. 3 ТЗ, която
по предварителни данни възлиза на 269 721,20 лева. Претендират разноски.
Със становище от 18.06.2021 г. заявяват, че оспорват претенциите и в
увеличените размери, както и че първото възражение за прихващане правят със
сумата в размер на 1/2 част от размера на исковата претенция, а именно сума в
размер на 148 474,28 лева, която сума ще бъде включена в патримониума на дружеството и със същата ще се увеличи равностойността
на дружествените дялове на наследниците на съдружника Г.К.В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът счита за напълно неоснователни доводите
в отговора на исковата молба, че не е налице вредоносно и противоправно
поведение на управителя Г.Д.К.. Посочва, че разпределянето на печалбата и
нейното изпращане /изплащане на дивиденти/ се извършва само въз основа на
решение на общото събрание на съдружниците. Счита за неотносими и несъстоятелни доводите в отговора на исковата
молба относно изтегляне на суми от другия управител и други разпореждания.
Твърди, че с оглед вида на спорните банкови операции Г.Д.К.не е имал право да
упълномощава с такива широки и неограничени правомощия дъщерите си за
разпореждане с банковите сметки на дружеството и налични парични средства по
тях. Твърди, че е налице бездействие на управителя Г.К., изразяващо се в липса
на упражнен контрол по отношение на неправомерните действия на пълномощните му,
тъй като управителят при упълномощаването не е предвидил механизми за надзор и
контрол на действията на пълномощниците, не е
предвидил ограничения и параметри в техните правомощия, не е сключвал с тях
писмен договор за поръчка, в който такива ограничения и параметри на
правомощията да бъдат ясно и конкретно уредени, както и не е извършвал текущ и последващ контрол върху действията им. Счита, че наличието
на виновно и противоправно поведение, пораждащо
отговорността на управителя за причинената вреда, се обосновава и от правилата
на договора за поръчка – чл. 290-чл. 292 ЗЗД, които се прилагат към отношенията
между управителя и дружеството с ограничена отговорност по аналогия, тъй като
тези отношения са договорни и имат мандатен характер – характер на договор за
поръчка. Твърди, че общо събрание от 23.07.2020 г. не е било проведено и не са
приемани решения, описани в представения проект. Прави искане за изменение на
основанието на предявения иск с прибавяне на ново евентуално основание за
осъждане на ответниците да заплатят претендираните суми – връщане на полученото при
първоначална лиса на основание по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Твърди, че сумите са получени от съдружника К.при първоначална липса на
основание, тъй като не са били налице посочените в преводните нареждания
основания „разпределяне на печалба“ поради липсата на решение на общото
събрание на съдружниците за разпределяне на печалба и
изплащане на дял от печалба на съдружника Г.Д.К.за получените суми по
преводните нареждания. Счита, че искането за приемане за съвместно разглеждане
и произнасяне по направените възражения за прихващане от отговора на исковата
молба е недопустимо, тъй като то се припокрива като основание и предмет с
направеното второ възражение за прихващане, тъй като и в двата случая
основанието на претенцията е правото да се получи равностойността на
дружествените дялове в „Д.2.“ ЕООД на наследодателя на ответниците
– Г.Д.К.. Посочва, че за второто възражение за прихващане ответниците
вече са предявили отделен самостоятелен иск, за чието разглеждане е образувано
т.д. № 589/2021 г. на СГС, ТО, VI-20 състав, поради което не следва да
се приема за разглеждане в настоящото производство. Счита, че по тази причина
не е налице и основание за спиране на производството.
В срока по чл.
373 ГПК с допълнителен отговор ответниците заявяват,
че поддържат изцяло изложените в отговора на исковата молба доводи за
неоснователност на претенцията, тъй като не са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл. 145 ТЗ. Твърдят, че е взето решение за разпределяне на
печалба и средствата са изтеглени на посоченото основание. По отношение
преведената по сметка на НАП сума от 14 825,62 лева посочват, че
управителят Х.в телефонен разговор със счетоводителката на дружеството е
наредил да бъде изготвено платежно нареждане за тази сума и с посоченото в
същото основание – „заплащане на данък дивидент“. В последващ
телефонен разговор с другата счетоводителка на дружеството, същият е потвърдил
нарежданията си и е указал на счетоводителката да се обади на В.Т. и да й
обясни, че тя трябва да заплати сумата за въпросния данък дивидент. В
изпълнение на дадените от управителя Х.указания, сумата е била преведена към
банковата сметка на ищеца и е използвана за посочената цел. Твърдят, че към
датата на подаване на декларациите 27.11.2020 г., дружеството „Ц.“ ЕООД все още
е обслужвало счетоводно ищеца, тъй като договорът за счетоводно обслужване е
прекратен на 08.12.2020 г. Считат, че по отношение изтеглените суми от
управителя Х.на 23.04.2020 г. и 24.04.2020 г. следва да се отчетат всички
събрани по делото косвени доказателства, установяващи съществуването на
решение. Посочват, че доколкото нито ТЗ, нито дружественият договор поставят
изискване за определена форма, в която да бъде взето подобно решение, то
евентуалното устно съгласуване също представлява законна форма на това решение.
Оспорват и изложените доводи по отношение на тяхното упълномощаване и договора
за поръчка. Считат направеното изменение на иска, с добавяне на ново основание,
за нередовно, недопустимо и неоснователно. Поддържат направените възражения за
прихващане и искането за спиране на производството. Отправят ново възражение за
прихващане със сумата 14 825,62 лева, която им се дължи на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е от извършената служебна
справка в Агенция по вписванията, търговски регистър, че дружеството „Д.****“
ООД, сега ЕООД, е регистрирано на 03.09.2008 г., с вписани управители: К.Н.Х. и
Г.Д.К.. На 04.03.2021 г. Г.К.е заличен като управител.
Не се спори, а същото се
установява и от приетите писмени доказателства, че Г.Д.К.е починал на
22.11.2020 г.
От представеното удостоверение за
наследници на Г.Д.К.е видно, че след смъртта си лицето е оставил за свои наследници
В.Г.Т. – дъщеря и Б.Г.К. – дъщеря.
С нотариално заверено пълномощно
от 27.04.2020 г. Г.Д.К., като управител на „Д.****“ ООД, е упълномощил Б.Г.К. и
В.Г.Т., поотделно, да представляват дружеството, като действат в качеството си
на генерални пълномощници и в частност да го
представляват пред конкретно изброени органи и институции и навсякъде, където е
необходимо. В пълномощното са включени права за представителство на „Д.****“
ООД пред всички банкови органи и институции и във всички банки в страната и в частност /но не само/ пред „Уникредит Булбанк“ АД, както и широк кръг от правомощия по
откриване, разпореждане със средства на дружеството, извършване на банкови
операции и т.н.
На 13.05.2020 г. е преведена от
сметка на „Д.****“ ООД, открита в евро, по сметка на Г.Д.К.сумата 127 000
евро, с посочено основание: разпределяне на печалба.
На 13.05.2020 г. е извършен банков
превод от сметка на „Д.****“ ООД, открита в щатски долара, по сметка на Г.Д.К.на
сумата 27 000 щатски долара, с посочено основание: разпределение на
печалба.
Приети са като доказателство двете
платежни нареждания за горепосочените суми, изготвени на 13.05.2020 г.
Видно е, че въз основа на
цитираното пълномощно на 12.05.2020 г. са сключени договори с „Уникредит Булбанк“ АД за електронно банкиране и
предоставяне на ответниците на спесимен
на подписите за 3 бр. сметки на „Д.****“ ООД, сред които и тези за извършените процесни трансакции.
Установява се, че на 13.05.2020 г.
Б.Г.К., като пълномощник на „Д.****“ ООД е подала декларации по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, с които е декларирала сумите в размер на 127 000 евро и 27 000
щ.д. като разпределяне на печалба и с произход: дивиденти.
С уведомително писмо от 18.05.2020
г. до „Д.****“ ООД Г.Д.К., действащ чрез пълномощника Б.Г.К., е поискал да не
се предоставят счетоводни документи на дружеството еднолично на страните,
поради възникнал спор.
Представен е протокол от общо
събрание на съдружниците в „Д.****“ ООД от 14.05.2020
г., подписан от Г.К.и К.Х., който документ е изключен от доказателствения
материал по делото, тъй като е представен от ответниците
в незаверен вид, съгласно който е взето единодушно решение да се разпредели
част от натрупаната печалба от дейността на дружеството в размер на 296 512,51 лева. Върху тази сума да се удържи
и внесе по съответната сметка на ТД на НАП данък дивидент в размер на 5%, т.е.
14 825,62 лева. След внасяне на данъка, печалбата в размер на
281 686,89 лева да се изплати на Г.Д.К..
На 19.05.2020 г. съдружникът и
управител Г.Д.К., чрез Б.К., е изпратил до дружеството възбранително
писмо за налагане на забрана за движение на счетоводна документация извън
счетоводната фирма до изтичане на вътрешнофирмена финансова проверка.
Представено е писмо от „Уникредит Булбанк“ АД, адресирано до К.Н.Х., във връзка с
негово оплакване от 19.05.2020 г., в което се сочи, че извършените от страна на
банката преводи са на база представено нотариално заверено пълномощно, което
предоставя пълни права за разпореждане със сметки на дружеството. Заявено, че
въз основа на искането от К.Х., пълномощниците Б.Г.К.
и В.Г.Т. са деабонирани от услугата Булбанк Онлайн и
Булбанк Мобайл на фирма „Д.****“ ООД.
Установява се, че на 23.07.2020 г.
„Д.****“ ООД е наредило да бъде преведена по сметка на ТД на НАП – София сумата
14 825,62 лева като данък дивидент за периода, за който се плаща: от
01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.
Представен е протокол от
23.07.2020 г. на общо събрание на „Д.****“ ООД, подписан от съдружника К.Х.,
съгласно който са взети от съдружниците единодушни
решения за освобождаване на съдружника Г.Д.К., като представляващ и управляващ
дружеството „Д.****“ ООД; за освобождаване на управителя Г.Д.К.от имуществена
отговорност за причинени вреди на дружеството на основание чл. 145 ТЗ.
С нотариални покани от 02.12.2020
г., изпратени до К.Х., в качеството му на управител и съдружник в „Д.****“ ООД,
ответниците са поискали да бъдат приети като съдружници в дружеството, като наследници на починалия
съдружник Г.Д.К.или в случай, че не им бъде удовлетворена молбата, да бъде
изплатен дела им, въз основа на чл. 125, ал. 3 ТЗ.
В отговор на нотариалните покани К.Х.,
като управител на „Д.****“ ООД, е поискал от ответницита
да върнат и внесат по сметка на дружеството сумите 27 004,34 щ.д. и
127 001,28 евро и в случай, че направят това, ще бъдат приети като съдружници.
Видно е, че на 08.12.2020 г. с
анекс към договор за счетоводно обслужване е прекратен договора между „Д.****“
ООД и „Ц.“ ЕООД, представлявано от Ц.И.. На същата дата е подписан от Ц.И. и
управителя К.Х.Протокол-опис на върнати документи от „Ц.“ ЕООД на „Д.****“ ООД.
В долната част на документа е изписано, че липсват платежни документи за
127 000 евро, 28 000 долара, протокол за разпределение на печалба.
Установява се, че с решение от
извънредно общо събрание на „Д.****“ ООД, проведено на 14.02.2021 г. е одобрен
и приет годишен баланс и финансов отчет на дружеството за 2019 г.
Представен е протокол от
извънредно общо събрание на съдружниците в „Д.****“
ООД, проведено на 25.02.2021 г., на което съдружникът К.Х.е взел решение да не
приема за съдружници В.Г.Т. и Б.Г.К. в „Д.****“ ООД,
както и на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ да бъде търсена имуществена отговорност
по реда на чл. 145 ТЗ от наследниците на Г.Д.К., а именно В.Г.Т. и Б.Г.К., в
качеството им на законни наследници на бившия управител Г.Д.К., поради
извършени от него действия, с които е нанесена вреда на дружество „Д.****“ ООД,
като е намален неговият актив със сумите от 127 000 евро и от 27 000
щатски долара, както и сумата от 14 825,62 лева, представляваща платен
данък дивидент от името и за сметка на дружеството на 23.07.2020 г.
По делото е представена служебна
бележка от „Х.Г.К.“ ЕООД, в която е отразено, че Г.Д.К.е обитавал хосписа от 08.10.2019 г. до 11.11.2020
г., след което е приет в болница и че по време на престоя си е напускал
многократно хосписа в домашни отпуски.
От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че въз основа на пълномощно на 13.05.2020 г. от
разплащателна сметка на „Д.****“ ООД в „Уникредит
Булбанк“, клон Слатина са прехвърлени с платежно нареждане по личната еврова сметка на Г.Д.К.сумата 127 000 евро /равняваща
се по данни на банково извлечение на 248 390,41 лева/, с основание:
разпределение на печалба. Приложени са съответно Декларации по чл. 66, ал. 2 ЗМИП. Въз основа на пълномощно на 13.05.2020 г. от разплащателна сметка на „Д.****“
ООД в „Уникредит Булбанк“, клон Слатина са
прехвърлени с платежно нареждане по личната сметка в лева на Г.Д.К. сумата
27 000 щатски долара /равняваща се на 48 122,10 лева/, с основание:
разпределение на печалба. Приложени са съответно Декларации по чл. 66, ал. 2 ЗМИП. Посочен е номер на трансакция за всеки един от двата превода и е
установено, че същите са наредени от В. Г. Т.. Информацията, съдържаща се в
документите представени от ищеца не се разминава с получената банкова
информация от „Уникредит Булбанк“ АД. От извършената
проверка в НАП по електронната партида на „Д.****“ ООД, раздел „Извършени
плащания“, преведени по сметка на НАП и погасени задължения с тях за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. се установява, че на
23.07.2020 г. са преведени суми за данък дивидент в размер на 14 825,62
лева. Декларацията е подадена на 16.03.2020 г. от Ц.Д.И. въз основа на чл. 92 ЗКПО за 2019 г. С трансакция на 23.04.2020 г., с контрагент Г.Д.К., е преведена
сума 30 000 евро. С трансакция от 24.04.2020 г., с контрагент К.Н.Х., е
преведена сума 30 000 евро. За тези две операции ищецът не представя
първични документи, касаещи разпределената печалба. От получената информация от
„Уникредит Булбанк“ АД се установява, че на
27.03.2020 г. К.Н.Х.е изтеглил сумата 200 000 евро, с основание: теглене.
На 18.05.2020 г. К.Н.Х.е изтеглил сумата 26 000 лева, с основание:
теглене, като на вещото лице не са представени счетоводни документи. На
27.03.2020 г. К.Н.Х.е изтеглил сумата 50 000 лева, с посочено основание:
теглене. Вещото лице е изготвило коригиран баланс на „Д.****“ ООД, който към
месец ноември 2020 г. е в размер на 1 443 809 лева. Стойността на
дружествения дял от имуществото на дружеството, притежавана от съдружника Г.Д.К.към
месец ноември 2020 г., която се определя въз основа на балансовата стойност на
активите на дружеството, от която се приспада балансовата стойност на пасивите
му без собствен капитал, резервите и финансовия резултат, е в размер на
721 904,50 лева. Според експерта, от посочената сума следва да бъдат
приспаднати сумите, преведени от разплащателните сметки по личните сметки на съдружниците по съдебни дела. В съдебно заседание вещото
лице допълва, че ако от сумата 721 904,50 лева се извади процесната сума от 296 948,83 лева, то дружественият
дял на Г.К.ще бъде равен на 424 955,68 лева. Посочва, че процесните суми са отчетени през 2019 г.
От приетата повторна
съдебно-счетоводна експертиза, допусната по искане на ищеца, е видно, че
отговорите по отношение процесните преводи от
127 000 евро и 27 000 щ.д. съвпадат с тези на първоначалната
експертиза. На 13.05.2020 г. е постъпила сума от „Д.****“ ООД в размер на
127 000 евро. Платежното нареждане за превода в размер на 127 000
евро е попълнено на ръка, като е приложена декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП
подписана от Б.Г.К. в качеството на пълномощник на Г.Д.К., съдружник в „Д.****“
ООД. На 13.05.2020 г. е постъпила сума от „Д.****“ ООД в размер на
48 122,10 лева, равняваща се на 27 000 щ.д. Платежното нареждане за
превода в размер на 27 000 щ.д. е попълнено на ръка, като е приложена
декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП подписана от Б.Г.К. в качеството на
пълномощник на Г.Д.К., съдружник в „Д.****“ ООД. От извършения анализ се
констатира, че преводът за сумата от 27 000 щ.д., по трансакция № 238FTRQ201340508 в полза
на Г.Д.К.е извършен чрез платежно нареждане за кредитен превод на хартиен
носител от клон филиал София, Слатина, бул. „Шипченски проход“ от физическото
лице Б.Г.К.. Установява се от направения анализ, че преводът за сумата от 127 000
евро., по трансакция № 063 FDRQ 2013 400 99 в полза на Г.Д.К.е извършен
чрез платежно нареждане за кредитен превод на хартиен носител от клон филиал
София, Слатина, бул. „Шипченски проход“ от физическото лице Б.Г.К.. Видно е, че
на 23.07.2020 г. по сметка на НАП е постъпила сума от „Д.****“ ООД в размер на
14 825,62 лева. Декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО
за 2020 г. от 27.11.2020 г. е подадено от Ц. Д.И. и с нея е деклариран
окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал.
1 ЗДДФЛ от източник в страната в размер на 14 825,62 лева. На 23.04.2020
г. с трансакция № 963FDRQ201140935 е извършен паричен превод от
разплащателна сметка с титуляр „Д.****“ ООД по разплащателна сметка с титуляр Г.Д.К.с
основание на превода „разпределяне на печалба“ в размер на 30 000 евро.
Плащането е в резултат на предоставено в банка на гише платежно нареждане за
кредитен превод. На 24.04.2020 г. с трансакция № 963FDRQ201150141 е извършен паричен превод
от разплащателна сметка с титуляр „Д.****“ ООД по разплащателна сметка с
титуляр К.Н.Х. с основание на превода „разпределяне на печалба“ в размер на
30 000 евро. Плащането е в резултат на предоставено в банка на гише
платежно нареждане за кредитен превод. От извършената проверка се установява,
че на 27.03.2020 г. К.Н.Х. е изтеглил сумата 200 000 евро, която е
осчетоводена в дружеството като налична на каса в брой в дружеството.
Констатира се, че на 18.05.2020 г. е изтеглена сума в размер на 26 000 лева
от К.Н.Х. с основание „теглене“. Сумата е осчетоводена като налична на каса в
брой в дружеството. На 27.03.2020 г. е изтеглена от К.Н.Х. от сметка на „Д.****“
ООД сума в размер на 50 000 лева с основание „теглене“. В резултат на
извършената от вещото лице корекция изчислената стойност на дружествения дял от
имуществото на дружеството, притежаван от съдружника Г.Д.К.към месец ноември
2020 г. след приспадане на данък дивидент и получени суми от лицето е
356 392 лева. С допълнение /корекция/ към заключението вещото лице счита,
че остатъкът от стойността на дружествения дял от имуществото на дружеството,
притежаван от съдружника Г.Д.К.към месец ноември 2020 г., е в размер на
294 061 лева.
При разпита свидетелката Ц.Д.И.
заявява, че е обслужвала счетоводно „Д.****“ ООД от 01.01.2016
г. до 31.10.2020 г., след което предала документите и приключили отношенията.
Потвърждава, че протоколът от 08.12.2020 г., приложен на лист 43 от делото, е
подписан от нея и представлява опис на предадените документи. Сочи, че
дописването на ръка е направено от Ж.– служителка във фирмата и нейна дъщеря.
Първичният документ за изтеглените 127 000 евро е в хората, които са
изтеглили парите, затова е отбелязано, че липсва. Знае, че съдружникът Г.К.е починал
ноември, декември 2020 г. Донесли й уведомително писмо, че има проблем между
г-н Х.и наследниците. В него пишело да не предава документи на г-н Х.. За 2020
г. подала всички декларации с изключение на отчета в Агенцията по вписванията.
Не предала отчета в Агенция по вписванията, тъй като К.не подписал документите.
Знае за изготвени документи за разпределение на печалба от 2020 г. Разпределила
се два пъти печалба през 2020 г. в м. март и м. юли. Получила обаждане от К.на
23 или 24 април, който й казал единия ден да пусне за бай Ж. дивидента, а на
другия за него. Било осчетоводено. На 31 юли бил платен втори дивидент също по
нареждане на К.за сумата от около 14 000 лева. Декларация по чл. 55 ЗСч
била подадена от името на „Д.****“ ООД по електронен път с нейния електронен
подпис. През ноември 2020 г. нищо не са правили, като приключила до 31
октомври. Сочи, че дивидентът се превежда в рамките на три месеца, а
декларацията се внася на следващия месец от изтичане на тримесечието оттам до
20-то число. Декларацията е пусната със закъснение след смъртта на Г., което е
тяхна грешка и К.го знаел. Дала документите, когато имали събрание с двете наследнички и К.. Знае, че през месец март К.изтеглил
200 000 евро, които били изтеглени в брой и са в неговата лична сметка. За
127 000 евро К.казал, че това е разпределение на печалба само за бай Ж.,
за което има протоколи. Тогава той наредил наследничките
да внесат данъка на тези пари. Тогава това лично В. го направила с лични
средства. Докато бил добре бай Ж., той взимал документите от К.и й ги е давал,
тъй като той и дъщеря й живеели в един блок. С банковите трансакции К.се
занимавал. Той си оперирал, пускал платежни. За големите касови тегления от
страна на К.през 2020 г., той не й е представял първични счетоводни документи,
а само извлеченията. Заявява, че всяка година се взимали решения за
разпределение на печалба. Протоколите, с които се взимали тези решения за
разпределение са у К.. Сочи, че те ги пишели тези протоколи, когато има
разпределение и след това ги давали за подпис при К.. Протоколи за
разпределение на печалба, докато били двамата, си решавали, когато имало
възможност да се платят определени суми. Не се чакало края на годината, тъй
като имали натрупана неразпределена сума от предходни години и могли по всяко
време да си вземат тази печалба. Те изготвяли протоколите в счетоводството. Без
изготвен протокол между съдружниците, не може
счетоводно да се отрази разпределянето на печалбата. К.лично й казал, че те ще
внесат тези 14 000 лева дивидент и парите, които са изтеглени, това е
техният дял от печалбата. К.им наредил да изготвят платежното и неговото
условие било В. да плати данък дивидент. Не била уведомявана от Х.да има
възражения за въпросния данък дивидент и за осчетоводяването по този начин.
Сумата от 14 825 лева е наредена към НАП на 31 юли.
При разпита свидетелката В. Н.Ж.заявява,
че работи в счетоводната фирма „Ц.“ ЕООД, която обслужвала „Д.2.“ ЕООД в
периода 2017 – 2020 г. Сочи, че разпитаната свидетелка е нейна майка и работят
заедно. Предала на К.целия комплект с отчета за обявяване в търговския регистър
за 2019 г., но той не върнал документите подписани. Знае за преводи за печалба,
тъй като тя подготвяла платежното за данък дивидент, протокола за разпределение
на печалбата и като формуляри ги пращала на К.. Конкретно за тези две печалби
протоколите изготвила тя и ги изпратила на К., съответно двамата съдружници да могат да ги разпишат, но през 2020 г. само
един от протоколите бил върнат като оригинал при нея. Въпреки липсата на
оригинал, изготвила платежните, тъй като К.й наредил да внесе данък дивидент.
Разпределили два пъти по 60 000 лева и една по-голяма сума, за която имало
около 15 000 лева данък. Изготвила платежното по нареждане на К.. В.
трябвало да плати данъка, тъй като така се били разбрали с К.. Подала данъчните
декларации във връзка с данъка дивидент. След разпределението на печалбата от
13 май имало среща, на която те като счетоводство трябвало да представят
състоянието на фирмата към момента и след като го представили, били помолени да
напуснат срещата. На тази среща присъствали В., Б. и К.. Счетоводните документи
се съхранявали в офиса при тях. К.искал да вземе докумените,
защото след като се изтеглили тези пари, започнали да имат неразбирателства.
Той искал документите, но тъй като получили писмо от другия съдружник Г.и не ги
дали. По-късно ги занесли през м. декември, когато приключили работа. Подала
декларацията за данък дивидент в края на ноември месец, преди да върнат
документите, тъй като К.искал към момента на връщане на документите всичко,
което е започнато, да е направено. Заявява, че през 2020 г. има три
разпределения на печалби. Сумата била изтеглена и след това бил изчислен данък
дивидент. Протоколът бил изготвен заедно с платежното за данъка дивидент, което
е по-късно от датата на изтегляне на парите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане са субективно и евентуално съединени искове с правно основание
чл. 145 ТЗ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В производството е допуснато и прието за
съвместно разглеждане възражение за прихващане, заявено от ответниците,
с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.
1/
По главно субективо съединените искове с правно
основание чл. 145 ТЗ:
Отговорността
по чл. 145 ТЗ е специална имуществена отговорност, която произтича от
съществуващите между дружеството и управителя му два вида правоотношения –
договорно и органно. В този смисъл решение по т.д. №
61/2011 г. на ВКС, II Т.О., решение по т.д. № 2795/2015
г. на ВКС, I Т.О., решение по т.д. № 1212/2018 г. на ВКС, I Т.О. и др. Отговорността е за вреди, причинени от действия
или бездействия на управителя, осъществени при и по повод осъществяване на
управленските му функции, съгласно сключения договор за управление и закона,
който урежда задълженията му като органен
представител, които следва да се причинени виновно.
Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ е наличие на
взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. В този смисъл са решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение от 27.11.2012 г. по т.д. № 61/2011
г. на ВКС, II Т.О., решение от 02.09.2016 г. по т.д. № 1002/2015 г. на
ВКС, I Т.О., решение от 20.12.2016 г. по т.д. № 1525/2015 г. на
ВКС, II Т.О., решение от 13.01.2017 г. по т.д. № 2795/2015 г. на
ВКС, I Т.О. и др. От приетия като доказателство и обсъден по-горе
протокол от 25.02.2021 г. е видно, че на посочената дата е проведено общо
събрание на съдружниците на „Д.****“ ООД, на което е
взето решение по реда на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на имуществена
отговорност по чл. 145 ТЗ от
наследниците на починалия управител Г.Д.К.– В.Г.Т. и Б.Г.К. за извършени от
него действия, с които е нанесена вреда на дружеството, като е намален неговият
актив със сумите 127 000 евро и 27 000 щатски долара, както и за
сумата 14 825,62 лева за платен данък от името и за сметка на „Д.****“
ООД.
Действията,
посочени в исковата молба, за които се иска ангажиране отговорността на
починалия управител са за твърдяно от ищеца неправомерно и без основание
разпореждане с финансови средства на дружеството „Д.****“ ООД от управителя Г.Кръстве, действащ чрез упълномощаване на ответниците, като по негови лични сметки на 13.05.2020 г.
са преведени сумите 127 000 евро и 27 000 щатски долара. Описаните
допълнителни основания в допълнителната искова молба, въз основа на които се
търси анагжиране отговорността на починалия управител,
не следва да се разглеждат, доколкото същите не са заявени с исковата молба и
не представляват нейно допълнение и уточнение. Съдът дължи произнасяне по
наведените твърдения в исковата мола и формулирания петитум, че управителят К.преди да почине на 13.05.2020 г.
е извършил, чрез пълномощник преводи, чрез които е насенъл
вреда на дружеството в размер на сумите 127 000 евро и 27 000 щатски
долара.
Описаното
в протокола от 25.02.2021 г. поведение на починалия управител съвпада със
заявеното с исковата молба, поради което следва да се приеме, че е взето
решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от общото събрание на „Д.****“ ООД за
търсене имуществена отговорност от наследниците на Г.К.по чл. 145 ТЗ, което
прави предявените искове допустими и следва да се разгледат по същество.
От
приетите писмени доказателства и изслушаните съдебно-счетоводни експертиза
безспорно се доказа, че с платежни нареждания от 13.05.2020 г. управителят Г.К.,
действайки чрез пълномощник – едната от ответниците,
се е разпоредил със средства на дружеството в размер съответно на 127 000
евро и 27 000 щатски долара, които е превел по свои лични сметки.
Спорен
е въпросът имал ли е основание управителят Г.К.да се разпорежда с посочените
средства и налице ли е взето решение от дружеството за освобождаването му от
отговорност в качеството му на управител.
Ответниците
възразяват, че отговорността на Г.К.не може да бъде ангажирана, тъй като е
взето решение от дружеството за освобождаване на управителя от отговорност. Като
доказателство е приет протокол от 23.07.2020 г. на общо събрание на „Д.****“
ООД, подписан от съдружника К.Х., който обективира
воля за взето единодушно решение от съдружниците за
освобождаване на управителя Г.Д.К.от имуществена отговорност за причинени вреди
на дружеството на основание чл. 145 ТЗ. За да се приеме, че решението води до
погасяване отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ и съответно на правото на
дружеството да получи обезщетение за претърпените вреди, трябва конкретните действия
на управителя и настъпила в резултат на тях вреда да са известни на членовете
на дружеството, в случая на другия съдружник К.Кристосков.
В този смисъл – решение от 29.05.2015 г. по гр.д. № 5272/2014 г. на ВКС, IV Г.О., решение от 23.07.2019 г. по т.д. № 1212/2018 г. на
ВКС, I Т.О. и др. Съдът намира, че действията на Г.К.по теглене на
процесните две суми са били известни на другия
съдружник К.Х.преди вземане на решението от общо събрание по чл. 137, ал. 1, т.
5 ТЗ на 23.07.2020 г. В подкрепа на това е разменената между „Уникредит Булбанк“ АД и К.Х.кореспонденция, от която се
установява, че още през месец май 2020 г. съдружникът е бил наясно с двата
превода, във връзка с които е поискал от банката да бъде прекратена
предоставената на Б.К. и В.Т. услуга за онлайн банкиране. Наличието на знание
се установява и от събраните свидетелски показания чрез разпита на Ц.И., по това
време счетоводител на дружеството, и В. Ж., която също е била в счетоводството,
на които съдружникът К.Х.е заявил, че В. трябва да плати данък дивиденти за процесните суми, тъй като същите представляват техния дял
от печалбата.
При
съвкупната преценка на ангажираните доказателства съдът счита, че с приетото на
23.07.2020 г. решение управителят Г.К.е освободен от отговорност за действията
му, включително за извършените преводи на 13.05.2020 г., поради което е погасена
отговорността му по чл. 145 ТЗ. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищеца, че представеният протокол представлява проект на решение и доколкото не
е подписан от Г.К.не поражда действие. От съдържанието на документа е видно, че
на посочената дата е взето решение, което няма характер на предложение, а на
конкретно решение. Протоколът от 23.07.2020 г. носи подписа и имената на
съдружника К.Х.и като частен свидетелстващ документ има доказателствена
сила за неизгодните за издателя си факти, а именно освобождаване на другия
управител Г.К.от носене на отговорност по реда на чл. 145 ТЗ.
Дори
да се приеме, че към датата на решението 23.07.2020 г. съдружникът К.Х.не е
знаел за извършените преводи, поради което за процесните
действия по извършените на 13.05.2020 г. преводи управителят К.не е освободен
от отговорност, то не се доказа по делото да са осъществени всички елементи от
фактическия състав по чл. 145 ТЗ. В платежните нареждания от 13.05.2020 г. като
основание за преводите е записано „разпределение на печалба“. Представеният по
делото протокол от общо събрание на дружеството от 14.05.2020 г., за който се
твърди от ответниците, че обективира
волята на дружеството процесните суми да се изплатят като
печалба на съдружника Г.К., който следва да внесе данък дивидент, е изключен от
доказателствения материал, тъй като е представен в
незаверен вид. Същевременно следва да се отчете обстоятелството, че за начина,
по който са изготвяни протоколите и съхраняването им са събрани свидетелски
показания, от които се установява, че след изготвяне на протоколите оригиналите
се съхраняват при съдружника К.Х., включително и по отношение изключения като
доказателство протокол. Ето защо ответниците са в
невъзможност да представят в оригинал протокола от 14.05.2020 г., за който са
научили, след като никога не е бил в тяхно или на наследодателя им държане.
В
действителност за взетите решения на общо събрание на дружеството законът
предвижда писмена форма, на основание чл. 143, ал. 1 ТЗ. За решението по чл.
137, ал. 1, т. 3 ТЗ за разпределение на печалба обаче формата е за доказване, а
не за действителност. Следователно за факта и съдържанието на взетите решения
може да се направи извод с оглед на всички събрани доказателства по делото, с
изключение на гласни такива предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. В
разглеждания случай, без да се взима предвид протокола от 14.05.2020 г., който
е изключен от доказателствения материал по делото,
съвкупната преценка на веригата от косвени доказателства – това, че печалба е
реализирана за предходните години; че в същата 2020 г. през месец април са
превеждани на всеки един от съдружниците суми от по
30 000 евро за разпределение на печалба; че в счетоводството на ищеца е
отразено изплащането на въпросния дивидент; че съдружникът К.Х.е наредил на
счетоводството данъкът за изплащане на сумите да бъде преведен от Г.К., води до
обоснован краен извод за взето от двамата съдружници
решение процесните суми да бъдат разпределени за Г.К.като
част от печалбата, за които е изплатен дължимият по сметка на НАП данък.
Предвид
изложеното съдът намира, че действието на управителя Г.К., действащ чрез пълномощници – ответниците, по
нареждане на парични преводи на 13.05.2020 г. за сумите 127 000 евро и
27 000 щатски долара не представлява неизпълнение на задълженията му по
ръководене и организация на търговска дейност на „Д.****“ ООД, което да е
основание за ангажиране отговорността му по чл. 145 ТЗ. Ето защо предявените
главни искове за ангажиране отговорността на управителя Г.К.по реда н ачл. 145 ТЗ следва да се отхвърлят.
2/
По евентуално предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
С
оглед отхвърлянето на главните искове по чл. 145 ТЗ следва да се разгледат
предявените при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че процесните суми
127 000 евро и 27 000 щатски долага са получени от Г.К.при начална
липса на основание.
Настоящият
съдебен състав изложи мотиви по предявените главници искове по чл. 145 ТЗ, че процесните суми са преведени на Г.К.по съгласие на съдружниците в „Д.****“ ООД като част от натрупаната
печалба. Следователно получените суми не са без основание, поради което следва
да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Ето защо предявените при условията на евентуалност осъдителни искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
3/
По въведеното в процеса възражение за прихващане от ответниците:
Предявеното
в процеса от ответниците евентуално защитно средство
срещу исковете чрез възражение за прихващане не следва да бъде разглеждано, тъй
като не се установи по делото наличие на вземания на ищеца спрямо наследниците
на починалия управител Г.К., с които да бъде извършена компенсация.
4/
По разноските:
С
оглед изхода от спора право на разноски имат ответниците,
на които следва да се присъдят разноски в общ размер на 12 580 лева, от
които 1 300 лева за депозити за вещи лица и сумата от по 5 640 лева
за всяка от ответниците за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените главни искове
по чл. 145 ТЗ от „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК:
****, с адрес: ***, срещу В.Г.Т., с
ЕГН: ********** и Б.Г.К., с ЕГН: **********,
и двете с адрес: ***, за заплащане на сумите от по 148 474,28 лева /сто четиридесет и осем хиляди четиристотин
седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ от всяка от ответниците, представляваща нанесена вреда на дружеството
от действия на починалия управител Г.К., на когото В.Г.Т. и Б.Г.К. са
наследници, затова, че на 13.05.2020 г. от сметка на „Д.****“ ООД Г.К.,
действайки чрез ответниците като пълномощници,
е превел по свои лични сметки сумите 127 000 евро и 27 000 щатски
долара, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените евентуални
искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: ***,
срещу В.Г.Т., с ЕГН: ********** и Б.Г.К., с ЕГН: **********, и двете с
адрес: ***, за заплащане на сумите от по
148 474,28 лева /сто четиридесет и осем хиляди четиристотин седемдесет и
четири лева и двадесет и осем стотинки/ от всяка от ответниците,
представляващи получени при начална липса на основание от наследодателя им Г.К.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.2.“ ЕООД,
с ЕИК: ****, с адрес: ***, да заплати на В.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 6
290 лева /шест хиляди двеста и деветдесет лева/, представляваща направени
разноски по делото, от които 650 лева за депозити за вещи лица и 5 640
лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.2.“ ЕООД,
с ЕИК: ****, с адрес: ***, да заплати на Б.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
6 290 лева /шест хиляди двеста и деветдесет лева/, представляваща направени
разноски по делото, от които 650 лева за депозити за вещи лица и 5 640
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: