Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 07 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 28 септември 2020 г. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №287…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Делото е образувано след като с решение №6414/29.05.2020г. на ВАС, 3-то
отделение е отменено решение №51/07.08.2019г. на АС Русе, по адм. дело
№319/2019г. по описа на съда в обжалваната му част.
Самото производство по адм. дело №319/2019г. е било образувано по
кумулативно съединени искове, предявени от А.М.Ц. *** за причинени имуществени
вреди в размер на 300 лева и неимуществени вреди в размер на 1000 лева, срещу
ответник - Областна дирекция на МВР Русе. Със съдебният си акт Административен
съд Русе е уважил изцяло иска за имуществени вреди, но го е отхвърлил досежно
размерът, поискан за неимуществени вреди, като е уважил в тази му част само
сумата от 50 лева- обезщетение за неимуществени вреди. Съответно на уважените
части са били и присъдените разноски.
В мотивите на решението на ВАС е посочено, че от исковата молба и от
уточнителната молба Ц. се твърди, че настъпилите за него вреди от отмененото
наказателно постановление, наред с другото, са свързани и с промени и влошаване
на здравословното му състояние. Основателността на това твърдение не можело да
се установи без специални знания, т.е. следвало е да се назначи
съдебно-медицинска експертиза. Дадени са указания при новото разглеждане на
делото в тази му част да се даде възможност на Ц. да формулира задачи към
експерт вещо лице с оглед приобщаване към делото на специални знания по въпроса
за настъпването на твърдените неимуществени вреди, свързани със здравословното
му състояние като последица на отмененото наказателно постановление и да
назначи съдебна експертиза, която да даде заключение след съобразяване на
всички представени по делото писмени доказателства относно здравословното
състояние на лицето.
Със касационното решение освен в частта, касаеща
определеното обезщетение за неимуществени вреди, проверяваното
първоинстанционно решение е отменено и в
частта за присъдените разноски.
С оглед на така изложеното, следва да се посочи, че настоящото дело касае
разглеждане на исковата претенция на А. Ц., насочена срещу ОД на МВР Русе, досежно
претендираните неимуществени вреди, както и присъждане на дължимите в
съдебните производства разноски.
В исковата молба се излагат
доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника. По отношение на неимуществените вреди се сочи, че в
следствие на отмененото като незаконосъобразно НП, ведно със съставения преди
него АУАН, ищецът е имал неприятни емоции и изживявания, повишена
чувствителност от несправедливо обвинение, повишено кръвно налягане,
главоболие, влошаване на здравето, търсене на адвокати и участие в съдебно
производство. Говори се за получено психично заболяване.
В първото по делото заседание,
с оглед молба, вх. №1825/10.06.2020г.(л.11), съдът е допуснал с протоколно
определение от 28.07.2020 г. исканото изменение на иска, като размерът му е
увеличен от 1000 лева на 5000 лева. Допуснати са и поисканите от Ц. гласни
доказателства чрез разпит на посочени от него свидетели. Допусната е и
съдебно-медицинска, а в последствие и съдебно-психиатрична експертиза.
Ищецът претендира неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева, както и направените по настоящото дело
разноски, ведно с разноските по адм. дело №319/2019г. и тези, извършени по
касационното оспорване пред ВАС на съдебния акт по дело №319/2019г. по описа на
АС Русе, за които се представя списък.
В представена писмена защита,
вх. №3468/05.10.2020г., след последното по делото заседание и обявяването му за
приключено и след даден от съда срок на страните за такава, се изявява искане не
само относно претендираната като размер сума за неимуществени вреди, но се включва
вече и претенция за законната лихва.
Ответникът – ОД на МВР Русе, в съдебна зала и в писмена защита счита
така предявения иск за присъждане на неимуществени вреди за неоснователен и
недоказан. Възразява срещу размера на поисканите разноски и претендира такива
за юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на Република
България счита, че искът е основателен, но със завишен размер.
В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след преценка на
приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Няма спор между страните, а се
установява и от приобщеното към доказателствата по настоящото дело АНД №
2260/2017 г. по описа на Районен съд – Русе, по което съдебното решение по
въззивното дело е влязло в сила като необжалвано, че в производството пред РРС е
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
17-1085-002134/04.10.2017г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе. Със санкционния акт за нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП на
основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП на А. Ц. са били наложени адм. наказание
„глоба“ в размер на 20 лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5, вр.чл.123, ал.1,
т.2 б. “б“ ЗДвП кумулативно наказание“ глоба в размер на 70 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец“.
В рамките на настоящото производство, като
доказателство по делото е приобщено а.н.д № 2260/2017г.
по описа на РРС, за установяване на елемент от фактическия състав на исковата претенция-отменен незаконосъобразен
акт, на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Отделно от това, с оглед на претенцията за неимуществени вреди и съгласно
указанията на ВАС, по делото бе назначена и съдебно-медицинска/психиатрична/
експертиза за изследване на състоянието на ищеца за времето след съставяне на
АУАН и издаване на НП, до настоящия момент. Бяха допуснати гласни доказателства
и разпитани свидетелите Н. В. Д. и Г. Й.М. , както и Т.Т., поискани от ищеца, а също и актосъставителя - М. Б. А.. Всички свидетели на ищеца, както ще коментираме и по-долу,
пресъздават по-скоро казаното и споделеното им от ищеца А. Ц.. Според тях,
именно след съставянето на АУАН и издаване на НП, той се е почувствал по-зле.
Според св. Д; обаче, още преди случката „Много пъти там нашия клас като се
съберем сме говорели за него, че не е добре, трепери (както в момента), като върви
залита, говори други работи, нервничи, абе не е добре. Сега вече, когато стана тая работа го виждаме, че още повече не е добре “. Според св. М;„Преди 2017 г., когато сме се срещал го познавам като
един спокоен, разумен човек, честен и след края на 2017 г. имахме среща и го
виждам той съвсем друг човек, неспокоен, депресиран, и това положение ми даде
да го питам, какво става с него. Той тогава вече ми обясни, че в КАТ го викали
двама полицаи за някакво автопроизшествие…Той като ми е споделил, че напрежението,
което изживява оказва влияние върху неговото психическо състояние. При втората
ни среща беше психически неуравновесен, тревожен, нервен, което е поради
неправилното обвинение. Неговото състояние не беше психически добре“. Тук
следва да се отбележи, че св. М; говори за състоянието на ищеца, но не може да
каже към кой момент е било издадено НП, за да се свърже пряко това физическо
състояние с неговото издаване. Същите
впечатления оставя у съда и у др. свидетел - Т. Т.. Всички тези свидетели
основно говорят за състоянието на ищеца Ц., коментирайки отношението на
служителите в Сектор ПП при ОД МВР Русе, включително и самият ищец излага
доводи в тази насока- за грубо и арогантно отношение на служителите в деня, в
който е отишъл за съставяне на АУАН, и изключително пестеливо за състоянието на
Ц., предизвикано от отменения санкционен акт-НП № 17-1085-002134/04.10.2017 г.
на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. В такава насока е
и приетото по делото заключение по назначената и приета без възражения съдебно-психиатрична
експертиза. Според вещото лице, д-р Б;, „Съществува причинно-следствена
връзка между наличното психично заболяване/на ищеца/ и случилото се през 2017
г. може да се каже, но само и единствено, никое вещо лице няма да се ангажира
предвид наличието на стрес ежедневно в живота“. Тя казва още, че „той/ищецът/
освен това НП след това и по същото време или по този период от време е имал
проблеми с данъчни служби и др. институции, възможно е те да поддържат това
състояние, т.е. то да не се повлиява с отмяната на НП, защото продължава да има
други проблеми. А в случая според мен в интервюто, което проведох с лицето
проблема не е само НП, но според него основен проблем е държанието на
длъжностните лица, което са имали към него, което е било неочаквано, грубо,
негативно и т.н.“ Както свидетелите, така и вещото лице насочват вниманието
на съда не пряко към наличието на санкционен акт, отменен по надлежния ред,
станал причина за психичните проблеми на Ц., а към държането на длъжностните
лица към него. Този малък коментар преди правните изводи съдът прави с оглед на
факта, че с ИМ ищецът претендира неимуществени вреди следствие от отмененото
НП, а не заради неоснователни действия
на администрацията в Сектор ПП Русе.
При така приетото за установено
от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл.
2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е
настъпило в гр. Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед
на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г.
по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При проверка на допустимостта на
иска за неимуществени вреди, съдът намира, че са налице положителните
процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се
произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се
извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е
неблагоприятно засегнат от действието на отменено по съдебен ред като
незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи
имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата
за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при
изпълнение на правно регламентирана административна дейност.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията,
насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно
сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост
и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява
санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на
изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения
акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността
на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.
Административният характер на
дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице първата
материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия
вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в промяна на
физическото му състояние, като както казва д-р Б; в защитата на направената от
нея съдебно-психиатричната експертиза „Смесеното тревожно-депресивно
разстройство е в групата МКБ -10, сред заболявания, които са реакции на тези
екстраси и разстройства в адаптацията и могат да бъдат провокирани от
стресогенни ситуации в живота на човека, които възникват внезапно и от лицето
се приемат като негативни житейски ситуации“. Такава промяна виждат в него
и разпитаните свидетели, поискани от ищеца.
Тук следва да се отбележи, че
както свидетелите, например св. Д; казва, че „още преди
случката „Много пъти там нашия клас като се съберем сме говорели за него, че
не е добре, трепери (както в момента), като върви залита, говори други работи,
нервничи, абе не е добре. Сега вече, когато стана
тая работа го виждаме, че още повече не е добре “, така и
вещото лице коментират, че се касае за промяна във състоянието на ищеца Ц.,
изразяваща се в по-лошо физическо/психическо състояние, свързана и с издаденото
НП, но не само от него. Според д-р Б;, „той/ищецът/ освен това НП
след това и по същото време или по този период от време е имал проблеми с
данъчни служби и др. институции, възможно е те да поддържат това състояние…“. Вещото лице защитава
заключението си, че тези отрицателни промени в Ц. са и в „причинно-следствена
връзка между наличното психично заболяване и случилото се през 2017 г.“ Ищецът
има и множество други заболявания, като
според вещото лице „Онкологичното заболяване също може да се провокира в
стрес, то самото води до стресова ситуация. Повечето заболявания имат различна
причина за възникване. Също е възможно стресовата ситуация да отключи, да е
един от отключващите фактори за възникването на онкологично заболяване “.
Отделно възрастта също има своето значение. В защита на своето заключение
вещото лице отново се изказва, че „има причинно-следствена връзка между
ситуацията във връзка с посещението му в КАТ“. Както коментирахме и по-горе, и
свидетелите и вещото лице отдават много по-сериозно значение на състоянието на Ц.,
предизвикано не от наличието на издадено НП, а на случилото се между Ц. и служителите в Сектор ПП при издаване на
АУАН.
Ц. доказа, че неговото
състояние/психическо и физическо/ се е променило след съставяне на АУАН и НП в
отрицателна посока, но не доказа с оглед и на размера на исковата си претенция,
че това негово състояние се дължи само и единствено на санкционния акт. Напротив, доказателствата
по делото-писмени и гласни, и заключението по съдебно-психиатричната
експертиза доказаха точно обратното, че изключително много фактори са повлияли
на това негово състояние, и НП сред тях има минимално отражение.
Безспорно вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, но досежно
неимуществените такива, той е оказал
отражение в минимална степен. Другите фактори ги описва вещото лице- „освен това НП след това и по същото време или по този период от време е
имал проблеми с данъчни служби и др. институции, възможно е те да поддържат
това състояние“. Поисканият от него свидетел Дочев говори, че такова
състояние на ищеца е било налице и преди издаването на НП, просто сега е
станало по-зле.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Обезщетенията
за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат
да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати
неблагоприятно от административна дейност. Обема на търсената защита се
определя от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената
тежест за установяване на причинната връзка. В случая приложение намира
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като
сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се
обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването, което следва да се
прецени конкретно. Ищецът твърди,
че е причинен тормоз над личността му от съставянето на АУАН и издаване на НП до
завеждането на исковата молба. Този тормоз описва като неприятни емоции и
изживявания, повишаване на кръвно налягане, влошаване на здравословното
състояние, главоболие, стрес.
Ако не е съществувало НП, което
той счита за незаконосъобразно, то нямаше да съществува и съдебното му
оспорване, в което производство лицето може да упражни както намери за
необходимо и ефективно правото си на защита.
От доказателствата по делото обаче
не може да се стигне до извода, че са налице данни за продължителни със
засилен интензитет отрицателни
емоционални преживявания, които да са продължили и след отмяната на НП и да се
дължат само и единствено на санкционния акт. В исковата молба не са
наведени твърдения за чуждо подигравателно отношение, което да е довело от
уронване на имиджа на ищеца, нито пък за
публично такова. Поставената диагноза, включително и от вещото лице по
назначената и приета съдебно-психиатрична експертиза безспорно доказва наличие
на психично заболяване, описано от д-р Барболова като смесено
тревожно-депресивно разстройство - в групата МКБ -10. Според нея е налице и
причинно-следствена връзка между заболяването и издадения санкционен акт, но
както посочихме на няколко пъти по-горе, и според вещото лице, и според
казаното от свидетелите, много други странични
фактори са оказали сериозно влияние върху състоянието на ищеца. Представената
и приета още по дело 319/2019г. по описа на АС Русе медицинска документация,
ведно с тази по настоящото дело не доказва по безспорен начин твърденията, че именно
и само в резултат на незаконните актове(НП) на служители в ОД на МВР-Русе,
ищецът има влошено здраве. Напротив, и документацията и св. показания на св.
Дочев сочат, че ищецът Ц. „още преди случката много пъти там нашия клас като
се съберем сме говорели за него, че не е добре, трепери (както в момента), като
върви залита, говори други работи, нервничи, абе не е добре. Сега вече, когато
стана тая работа го виждаме, че още повече не е добре“. Следователно, НП е
оказало влияние върху състоянието на ищеца, особено неговото психическо
състояние, но в минимален размер. Налице са и много други фактори, допринесли
за това негово състояние.
Не се установи засягане на имиджа на ищеца пред обществото.
Контролната дейност от органите и длъжностните лица на ответника, както и
самото административно-наказателно производство, сами по себе си нямат
вредоносен резултат, тъй като това са правно-регламентирани дейности, а и не се
твърди в ИМ, че вредите са в резултат на отделни неправомерни действия или
бездействия на длъжностни лица, в каквато насока бяха показанията на
свидетелите на ищеца, включително и част от заключението на в.л.
Предвид всичко гореизложено,
съдът намира за частично основателна и
доказана претенцията на ищеца за причинени му от незаконосъобразния
административен акт неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани негативни усещания и емоции, стрес.
С оглед житейската логика, може
да се приеме, че ищецът се е почувствал неприятно раздразнен от съставения АУАН
и издаденото НП, за което свидетелстват и показанията на свидетелите, поискани
от Ц.. Налице са обективни признаци за наличието им – изнервеност и
преобладаващо ангажиране на вниманието на ищеца с този проблем, което е част от
безпокойство по отношение и на воденото съдебно производство. Налице е и
заключение на вещо лице, доказващо, че психичното му състояние се е влошило.
При преценяване на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът следва
да отчете доказаното влошаване на здравословното състояние на ищеца-най-вече
психическо, като причина и следствие от отмяната на акта, но ведно с много
други странични фактори, повлияли над здравето на ищеца, които може да се
приеме, че са и преобладаващи и съпровождащи. Следва да бъде отчетено като недоказано,
неустановено засягане на имиджа на ищеца, но пък да се отчетат негативните
емоции и стрес, които той е преживял, както и продължителността и интензитета
на преживения емоционален дискомфорт. Времето, за което се претендират
неимуществените вреди е реално според записаното в ИМ (л.8 от адм. дело
№319/2019г.) от датата на съставяне на АУАН 25.07.2017 г. до завеждане на исковата
молба, се оценява от съда като непродължителен период. Ищецът с молбата си от
10.06.2020г.(л.11-12) говори за „процесния период“ и за продължаване на
влошаване на здравето му. Доказа се, че е налице промяна в неговото психическо
състояние, което е в причинна връзка със санкционния акт. НП е отменено по
надлежния ред и ищецът има право на претенция и за неимуществени вреди.
Съобразно всичко изложено по-горе, при така
установените факти и обстоятелства, оценявайки събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е доказан по основание.
По отношение размера на претендираното
обезщетение:
Ищецът претендира неимуществени
вреди в общ размер на 5 000 лева, а едва с писмените си бележки, след обявяване
на съдебния спор за приключен, за пръв път в съдебното производство включва в
искането си и присъждане на законната лихва.
Отчитайки периода от време,
през който Ц. е бил в състояние на стрес и нервно напрежение, полученото или
отключено в този период психично заболяване - Смесено тревожно-депресивно
разстройство в групата МКБ -10, поради незаконосъобразно наложеното
административно наказание и всички останали и доказани факти и обстоятелства, както
тези, доказващи неговите твърдения, така и всички останали, доказващи, че са
били налице и много други фактори, повлияли по същото време неговото състояние- по същото време или по този период от време е имал проблеми с данъчни
служби и др. институции по казаното от вещото лице, съдът приема, че предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размер от 500 лева.
Над този размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена. За
отхвърляне/оставяне без разглеждане/ е и искането за присъждане на законната
лихва върху тази претенция по причина, че това искане е направено за пръв път
едва с писмените бележки, което е недопустимо.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав на Административен съд Русе счита, че са доказани
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание
чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в
размер на 500,00 лева.
По отношение на претенцията за разноски,
отправени от ищеца:
Според указанията в мотивите на решение №6414/29.05.2020г. на ВАС, 3-то
отд., настоящата инстанция дължи произнасяне и за разноските, тъй като с касационния
акт, решението по адм. дело №319/2020г. е отменено и в тази му част.
В съдебно заседание адвокатът на ищеца претендира присъждане на направените
по настоящото дело разноски. Претендират се и разноските, направени пред АС
Русе по повод разглеждане на адм. дело №319/2019г., както и разноските пред ВАС
по повод оспорване на решението по дело 319/2019г. Представя се и списък, от
който е видно, че има претенция за заплатен адвокатски хонорар по адм. дело
№319/2019г. по описа на АС Русе в размер на 300 лева, адв. хонорар по адм. дело
№11548/2019г. по описа на ВАС, 3-то отделение, с посочен размер 500 лева/при
реално записани 300/, д.т. за завеждане на спора пред ВАС-25 лева/при реално внесена
50/, адвокатски хонорар по настоящото дело, в посочен размер от 400 лева/при
липса на доказателства за такива/ и
внесения депозит за вещо лице по назначената съдебно-психиатрична
експертиза в размер на 250 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Според ал.4 на същата норма „Съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Реално доказаните, извършени разноски от Ц. в производството по
претендираните от него имуществени и неимуществени вреди е следния: По адм.
дело №319/2019г. по описа на АС Русе е заплатен адв. хонорар в размер на 300
лева(л.12 от гр. Дело 2166/2019г.). По същото дело е заплатена 25 лева д.т за
завеждане на спора. При оспорване на решението по същото дело пред ВАС е
образувано адм. дело №11548/2019 по описа на съда, 3-то отд. В кориците на
делото, разгледано от ВАС, намираме на л.11 договор за правна защита и
съдействие, в който е записан платен в брой адв. хонорар в размер на 300 лева,
на л.10-заплатена д. такса в размер на 50 лева, а съгласно списък на разноските
на л.69 от настоящото дело, се претендират 500 лева за адв. хонорар пред ВАС и
25 лева за д.т., отново за делото, разгледано от ВАС. По настоящото дело, според
списък с разноски, се претендират 400 лева, но в кориците на делото липсват
доказателства за извършен такъв разход. Претендира се и сумата по внесения
депозит за вещо лице в размер на 250 лева.
Ответникът също претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, който е съобразен с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за правната помощ.
Изхождайки от изложеното по-горе, съобразно частично уважения иск за неимуществени
вреди/в размер на 500 лева/ и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ и чл.226, ал.3 от АПК съдът приема, че следва да присъдят в полза на
ищеца суми, изчислени по следния начин: Общият размер на претенцията, по която
е образувано адм. дело №319/2019г. първоначално е била 300 лева за имуществени
вреди и 1000 лева за неимуществени. След отмяна на решението по същото дело от
ВАС и връщането му за разглеждане от друг състав на съда досежно претенцията за
неимуществени вреди, размерът на исковата претенция за този вид вреди е
увеличен на 5000 лева. Следователно общо исковата претенция става 5300 лева. Доказаните
разноски са 25 лева д.т. за завеждане на ИМ по адм. дело №319/2019г. по описа
на АС Русе, 50 лева д.т. за завеждане на спора пред ВАС/но се претендират 25
лева по списъка/, 250 лева-депозит за вещо лице по настоящото дело.
Адвокатският хонорар, който е доказано платен е 300 лева по адм. дело
№319/2019г. на АС Русе и 300 лева по адм. дело №11548/2019 по описа на ВАС,
3-то отд., или общо 600 лева. По настоящото дело няма доказателства за
заплатена сума за адвокат. Математическите изчисления, съобразно уважената част
на претенцията за неимуществени вреди-500 лева/от 5000/ и уважените по адм.
дело №319/2019г. имуществени такива, дават следните резултати (800х600/5300=90.57)-сумата
за адвокатски хонорар. Според разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, другите
разноски, дори и при частично уважен иск, се дължат от ответника в пълен
размер. Или на ищеца се дължи общо сумата от 90.57+250+50=390.57 лева.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. По
списък се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева или на
ОД на МВР Русе се дължат 181 лева.
По компенсация, на А. Ц. следва да се заплатя деловодни разноски в размер
на 209.57 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе, с адрес гр. Русе, бул. “Ген. Скобелев“ №
49, да заплати на А.М.Ц.,***, сумата от 500(Петстотин)
лева – обезщетение за неимуществени вреди по отменено с влязло в сила решение №
4/03.01.2018 г., постановено по АНД № 2260/2017 г. по описа на Районен съд –
Русе наказателно постановление №17-1085-002134/04.10.2017г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.Ц.,*** срещу Областна дирекция на МВР –
Русе иск за обезщетение за неимуществени
вреди в размер над 500 лева до 5000 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе, с адрес гр. Русе, бул. “Ген. Скобелев“ №
49 да заплати на А.М.Ц.,*** сумата общо от 209.57 (Двеста и девет лева и 57
стотинки) лева, представляваща съдебни разноски за всички инстанции, по
компенсация.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Съдия: