Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261253 Година 12.11.2020
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На петнадесети
октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
10934 по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от Д. Ж. Д. ЕГН ********** и И. П. Д. ЕГН **********, в
качеството им на съдружници на „РД ГРУП” – дружество по ЗЗД, ЕИК103929071, чрез
адв. К.К.,***, против „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Света Петка" № 22, aп. 1, с който
се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на 12 000 лева по фактура № 127 от
11.12.2018 г. с включено ДДС, както и сумата в размер на 7 200,00 лева по фактура № 129 от 27.12.2018 г. с включено ДДС
на „РД ГРУП" ДЗЗД гр.
В. - представляано от у. си Д. Ж. Д., представляващи незаплатени от „ДИВЕТ-
ИТ" ЕООД, с ЕИК 20356579, адрес: гр. Пловдив, ул. „Света Петка" № 22,
aп. 1, суми за извършени строителни и монтажни работи /СМР/ на обект С. С. гр. В.,
както и сумата в размер на 712,50 лева
представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2018 г. до 25.04.2019 г. и
сумата в размер на 238,00 лева
представляваща мораторна лихва за периода от 28.12.2018 г. до 25.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират разноски.
С исковата си молба ищците твърдят, че в началото на месец октомври 2018 г. били ангажирани от възложителя „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД ЕИК *********, за извършване на строителни и монтажни работи /СМР/ на обект С. С., гр. В..
От месец октомври 2018 год. до 10.12.2018г. извършили следните видове СМР
|
№ |
Наименование на работите |
Мярка |
Кол-во |
Ед.цена без ДДС |
Стойност |
|
1 |
Услуга със самосвал |
мсм |
7.00 |
250.00 |
1750.00 |
|
2 |
Извозване на земни маси до сметище |
м3 |
42.00 |
12.00 |
504.00 |
|
3 |
Доставка на фракция |
т |
304.13 |
16.00 |
4866.00 |
|
4 |
Услуга с комбиниран багер |
мсм |
9.00 |
320.00 |
2880.00 |
|
5 |
ОБЩО |
|
|
|
10000.00 |
Твърдят, че СМР били приети без възражения от възложителя „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, ЕИК: *********, поради което издали фактура № 127 от 11.12.2018 г. за сумата от 12 000 лв. с включено ДДС.
Сумата по фактурата до настоящия момент не им била заплатена от инвеститора „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД с ЕИК: *********.
От месец октомври 2018 г. до 10.12.2018 г. извършили следните видове СМР
|
№ |
Наименование на работите |
Мярка |
Кол-во |
Ед.цена без ДДС |
Стойност |
|
1 |
Услуга със самосвал |
мсм |
11.00 |
250.00 |
2750.00 |
|
2 |
Извозване на земни маси до сметище |
тЗ |
18.00 |
12.00 |
216.00 |
|
3 |
Транспорт земновлажен бетон |
курс |
1.00 |
80.00 |
80.00 |
|
4 |
Услуга с комбиниран багер |
мсм |
9.00 |
320.00 |
2880.00 |
|
5 |
Доставка фракция 20/60 |
тон |
4.63 |
16.00 |
74.00 |
|
6 |
ОБЩО |
|
|
|
6000.00 |
Твърдят, че СМР били приети без възражения от възложителя „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, ЕИК *********, поради което издали фактура 129 от 27.12.2018 г. за сумата от 7 200 лв. с включено ДДС.
Сумата по фактурата до настоящия момент не им била заплатена от инвеститора „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, ЕИК *********.
В подкрепа на горното твърдение прилагат като доказателство извлечение от банковата сметка на дружеството „РД ГРУП" ДЗЗД, от което било видно че от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение с правно основание чл. 410 от ГПК по сметката не е постъпвала сума от „ДИВЕТ - ИТ" ЕООД с ЕИК: *********. /Доказателство: извлечение от банковата сметка на дружеството „РД ГРУП" ДЗЗД/
Твърдят, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му.
Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца сумата по фактура № 127 от 11.12.2018 г. в размер на 712,50 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2018 г. до 25.04.2019 г., както и сумата по фактура № 129 от 27.12.2018 г. в размер на 238,00 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 28.12.2018г. до 25.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърдят, че до настоящия момент горепосочените суми не били заплатени от ответника.
ОТВЕТНИКЪТ „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. М. К., с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са недопустими и неоснователни.
По допустимостта:
Твърди, че в полза на ищеца - „РД ГРУП" ДЗЗД с код по БУЛСТАТ ********* не съществувало право на иск, респективно ищцовото дружество не притежавало надлежна процесуална легитимация, за да предяви спора по съдебен ред. Безспорно било, че създаденото по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД гражданско дружество нямало статут на юридическо лице и съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК не се ползвало с процесуална правоспособност, което само по себе си изключвало възможността същото да е носител на правото на иск. Правото на иск не принадлежало в полза на ищцовото дружество, тъй като дружеството не представлявало самостоятелен правен субект, който да може самостоятелно да предявява права, включително и съдебно, както и да поема задължения. Видно от исковата молба ищец било дружество, което било образувано по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД - гражданско дружество. Съдебната практика /Определение №1006/15.04.2013год. на ПАС, т.о., Определение по т.д. №2485/20.06.2013 год. на ВКС, 2-ро т.о./ и теория винаги еднозначно приемали, че гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, не е отделен правен субект, респективно не е самостоятелен носител на права и задължения. Гражданското дружество по ЗЗД нямало корпоративно устройство - органи за управление, нямало имуществена обособеност - чл. 359 от ЗЗД. Правата и задълженията не били права и задължения на дружеството, а права и задължения на съдружниците. Гражданското дружество по ЗЗД не представлявало правен субект, различен от съдружниците .
По основателността:
В исковата молба се сочело ищецът да е
бил ангажиран от ответното дружество за извършване на строителни и монтажни
работи /СМР/ на обект С. „С." - гр. В..
Действително ответното дружество - „ДИВЕТ - ИТ" ЕООД, ЕИК *********, действайки в изпълнение на сключен
подизпълнителски договор с „НИКМАР КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, ЕИК *********, с предмет: „Основен ремонт и реконструкция на
съществуващи трибуни - северозапад и тоалетни на С. „С.",
находящ се в УПИ * „За С. със спортно възстановителен център и хотел", кв.* по плана на * м.р., гр. В..", ангажирало ищеца за
извършване на определени СМР на горецитирания обект, които СМР не оспорвали да
са били извършени от ищеца. Твърдят, че за всички извършени от „РД ГРУП"
ДЗЗД строително - монтажни работи обаче, било платено изцяло, в която връзка
представя писмени доказателства - фактури, издадени от ищеца и преводни нареждани за платени суми по тях.
Приложените пък от ищеца към исковата молба фактури № никога не им били били изпращани до ответното дружество, никога не били
постъпвали в счетоводството му, респективно никога не били осчетоводявани като
дължими плащания.
Нещо повече - самият ищец в исковата си молба сочил, че „В
подкрепа на горното твърдение прилагам като доказателство извлечение от
банковата сметка на дружеството „РД ГРУП" ДЗЗД, от което е видно, че от 01.11.2018 год. до 30.04.2018 год. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение с правнооснование чп.410 ГПК по сметката не е постъпвала сума от „ДИВЕТ-ИТ" ЕООД ЕИК *********. /Доказателство: извлечение от банковата сметка на дружеството „РД ГРУП"
ДЗЗД/" След бегъл
преглед на именно това, приложено от самия ищец банково извлечение, се
установява точно обратното, а именно, че за цитираният период - от 01.11.2018 год. до 30.04.2019 год., от сметката на ответното дружество - „ДИВЕТ - ИТ" ЕООД ЕИК *********, има постъпили две плащания по сметката на „РД
ГРУП" ДЗЗД, както следва:
·
На
29.11.2018 год. - 12 000 лв., което плащане било с
основание по фактура №
124/05.11.2018 год.
·
На
13.12.2018 год. - 12 000 лв., което плащане е с
основание по фактура №
125/27.11.2018 год.
Счита,
че ако въпросното извлечение от банковата сметка на ищеца било с начална дата 01.10.2018 год., то в него щяло да се съдържа информация за
още едно плащане, извършено от ответното дружество към „РД ГРУП" ДЗЗД,
което било както следва:
·
На
30.10.2018 год. - 12 000лв., което плащане било основание по фактура № 122/17.10.2018 год.
Или от гореизложеното и
най-вече от част от представените от самия ищец писмени доказателства,
безспорно се установявало, че ответното дружество се е разплатило с ищеца
изцяло по отношение на възложената на последния работа.
С оглед неоснователността на
главните заявени искове по двата броя фактури заявява неоснователност и на
акцесорните такива.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
По делото е представен в заверен
препис Учредителен договор за дружество ОТ 25.03.2005 г. на „РД ГРУП“, от който
се установява, че Д. Ж. Д. ЕГН ********** и Р. Ж. Д. ЕГН **********, са
учредили гражданско дружество с дялове от печалбата и всички дивиденти от дейността по 50% за всеки съдружник.
Установява се, от Справка регистър
Булстат към 23.04.2019 г., че съдружници в дружеството към настоящия момент са Д.
Ж. Д. ЕГН ********** с 50% участие и И. П. Д. ЕГН ********** с 50%.
По делото са представени в заверени преписи от Фактура
№127/11.12.2018 г. за сумата от 12 000,00 лева с ДДС и Фактура №129/27.12.2018 г. за сумата от 7 200,00 лева
с ДДС,
и Протоколи образец 19 за всяка от тях, неподписани от страните, от които се установява, че между страните по делото е бил сключен
неформален договор за извършване на СМР на С. „С.“.
Ответника представя в заверени преписи Фактура № 124/05.11.2018 г. за 12 000,00 лева, Фактура №
125/27.11.2018 г. за 12 000,00 лева и Фактура № 122/17.10.2018 г. за
12 000,00 лева, като към всяка фактура е представено и авизо за издадено
преводно нареждане, като със същите се твърди, че ответното дружество се е
разплатило с ищеца изцяло по отношение
на възложената му работа.
По
делото е прието заключение на в. л. М.М. от 10.07.2020 г., от което се
установява, че за периода от месец Октомври
2018 г. до месец Декември 2018 г, вкл. има осчетоводени в счетоводството на „РД
ТРУП”- ДЗЗД – В., издадени от дружеството фактури , получател по доставката, по
които е „ДЙВЕТ - ИТ ЕООД , съответно с №№122/17.10.2018 г.; 124/05.11.2018 г.;
125/27.11.2018 г.; 127/11.12.2018 г. и 129/27.12.2018 г.
В. л. е установило, че описаните пет
данъчни фактури са надлежно отразени в дневници и регистри и са осчетоводени
като вземания от клиенти по счетоводни сметки при дружеството ищец „РД ГРУП”-
ДЗЗД - В..
В заключението си вещото лице е
заявило, че от проверката се установява, че от описаните пет данъчни фактури,
осчетоводени при ищците, при ответника са осчетоводени само три фактури
съответно с №№122/17.10.2018 г.; 124/05.11.2018 г.; 125/27.11.2018 г., които са
надлежно отразени в дневници и регистри и са осчетоводени като задължения към
доставчици .
Твърди, че от датата на издаване на
всяка една от петте фактури до момента на входиране на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -30.04.2019 г., до датата на
завеждане на иска 01.07.2019 г. и до датата на проверката от експертизата
07.07.2020 г., при ищците има осчетоводени получени плащания по три от
описаните данъчни фактури, съответно при ответника има осчетоводени извършени
плащания по същите три от описаните фактури с банков превод, съответно с
№№122/17.10.2018 г.; 124/05.11.2018 г.; 125/27.11.2018 г., всяко на стойност по
12 000,00 лева.
Останалите представени писмени
доказателства не променят направените изводи.
От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие от правна страна
следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от
получаване на съобщението, изпратено до заявителите по заповедното производство
от Д. Ж. Д. ЕГН ********** и И. П. Д. ЕГН **********, в качеството им на
съдружници на „РД ГРУП” – дружество по ЗЗД, ЕИК103929071, че е постъпило
възражение от длъжника „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. Пловдив.
Ответното
дружество „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, гр. Пловдив, оспорва допустимостта на иска, с
твърдението, че „РД ГРУП” ДЗЗД, не представлява самостоятелен правен субект,
който може самостоятелно да предявява права, включително и съдебно, както и да
поема задължения.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е допустим по следните
съображения: Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 22.05.209 г., като е осъден длъжника „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, да заплати на всеки от кредиторите Д. Ж. Д. ЕГН **********
и И. П. Д. ЕГН **********, в качеството им на съдружници на „РД ГРУП” –
дружество по ЗЗД, ЕИК103929071 по 50% от вземанията посочени в заповедта, които
са и предмет на настоящото исково производство.
Видно
от уточняващата молба на ищците вх. № 55071/26.08.2019 г., препис от която е
връчена на ответника на 14.10.2019 г., искът по чл.422 от ГПК е предявен от Д. Ж.
Д. ЕГН ********** и И. П. Д. ЕГН **********, в качеството им на съдружници на
„РД ГРУП” – дружество по ЗЗД, ЕИК103929071.
Няма
пречка ищци в настоящото производство да бъдът съдружниците в „РД
ГРУП” – дружество по ЗЗД, тъй като същите са посочени и като кредитори в
производството по чл.410 от ГПК и в издадената заповед за изпълнение.
С оглед на това и тъй като искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
същият следва изцяло да е съобразен със съдържанието на заповедта относно
страните и процесното вземане, съдът намира, че в случая искът следва да се
счита за предявен от посочените в заповедта за изпълнение заявители – кредитори.
Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 6770/2019 г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и срещу която ответникът е надлежно възразил в срока по чл. 414 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е
издаде заповедта по чл. 410 ГПК, и чиято дължимост е
предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищците от ответника, нужно е да бъдат установени като
настъпили следните факти: че ответникът има качество на възложител на
извършената строителна улслуга; че ищецът е извършил договорената строителна
услуга качествено и в срок; поради което се дължи цената на извършената
сервизна услуга за което е издадена процесната фактура.
При успешно провеждане на това доказване, ответникът
следва да проведе такова на наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, както и деня, на който е следвало да изпълни насрещното си
задължение по договора.
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените Фактура №127/11.12.2018 г. за сумата от 12 000,00 лева с ДДС и Фактура №129/27.12.2018 г. за сумата от 7
200,00 лева с ДДС, и Протоколи образец 19 за всяка от тях, неподписани от
страните.
Ответното дружество „ДИВЕТ- ИТ"
ЕООД, гр. Пловдив заявява, че не оспорва обстоятелствата, че е ангажирало ищците за извършване на строителни и монтажни работи /СМР/ на
обект С. „С." - гр. В.., действайки в изпълнение на
сключен подизпълнителски договор с „НИКМАР КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, ЕИК *********, с предмет: „Основен ремонт и
реконструкция на съществуващи трибуни - северозапад и тоалетни на С. „С.", находящ се в УПИ * „За С. със спортно възстановителен център и хотел",
кв. * по плана на * м.р., гр. В.", както и не оспорва извършване на определените СМР на
горецитирания обект от ищците. Твърди, обаче, че за всички извършени от „РД
ГРУП" ДЗЗД строително-монтажни работи, било платено изцяло.
С оглед изложеното,
съдът намира, че между страните по делото са съществували облигационни отношения,
по силата на сключен неформален договор за изработка, с предмет извършване на СМР.
Преценявайки основателността на иска,
следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при
облигационните искове е, че ищеца следва да докаже качеството си на кредитор,
падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът (длъжник) следва да докаже
факта на плащането.
Съгласно разпоредбата на чл. 265 от ЗЗД, ако
при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите,
необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата
е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може
да развали договора.
Видно от представените по делото
писмени доказателства съдът намира, че изпълнителят е изпълнил възложената
работа, като няма представени доказателства за направени възражения при
приемането й.
По делото се претендират от ищците
плащания по два броя фактури - Фактура №127/11.12.2018
г. за сумата от 12 000,00 лева с ДДС и
Фактура №129/27.12.2018 г. за сумата от 7 200,00 лева с ДДС, но за
същите се представят неподписани протоколи образец 19.
От заключението на ССчЕ, неоспорено
от страните, се установява, че процесните две фактури не са осчетоводени при ответника,
съответно по тях няма плащания.
Неподписаните протоколи образец 19,
които ищците са представили не могат да докажат извършена работа по СМР, които
са описани в тях и за които би следвало да се претендира плащане по двете
фактури.
С оглед обстоятелството, че се касае
за договор за изработка, във връзка със строително монтажни работи приемането
на работата, е следвало да се извърши с нарочен писмен акт, като същото е
регламентирано в ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството.
Съдът намира, че не следва да
кредитира двете писмени доказателства, тъй като същите не отговарят на
изискванията на закона.
Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли
исковата претенция на ищците, с която е поискано от съда, да признае за
установено съществуването на вземането на 12
000 лева по фактура № 127 от 11.12.2018 г. с включено ДДС, както и сумата в
размер на 7 200,00 лева по
фактура № 129 от 27.12.2018 г. с включено ДДС на „РД ГРУП" ДЗЗД гр.В. -
представляано от у. си Д. Ж. Д., представляващи незаплатени от „ДИВЕТ- ИТ"
ЕООД, с ЕИК 20356579, адрес: гр. Пловдив, ул. „Света Петка" № 22, aп. 1,
суми за извършени строителни и монтажни, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019
г. до окончателното ѝм изплащане.
С
оглед акцесорния им характер, съдът
следва да отхвърли и исковите претенции, с които се иска да се признаване за установено, дължимостта
на законна лихва за забава по отношение
на процесните главници
в размер на 712,50 лева
представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2018 г. до 25.04.2019 г. и
сумата в размер на 238,00 лева представляваща мораторна лихва за периода
от 28.12.2018 г. до 25.04.2019 г.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът
намира, че следва да осъди ищците, да заплатят на ответника направените по
делото разноски. Ответникът е претендирал такива със списък по чл.80 от ГПК, в
размер на 1 400,00 лева за платено адвокатско възнаграждение, като
представя и договор за правна защита и съдействие от 06.08.2019 г. в който е
отразено плащане на цялата сума.
С писмена молба от 14.10.2020 г.
ищците са възразили с твърдение за прекомерност
срещу претендираното адвокатско възнаграждение.
С
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, законодателят е предвидил, че само страна
може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска
услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни
въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар.
Макар
преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на
възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по
стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в
т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния
случай, възнаграждението от 1 400,00
лева за ответника не е прекомерно.
При
формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение,
съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ответника от
процесуалните представители, явяването в три съдебни заседания по делото,
ангажирането на доказателства и др., които свидетелстват за проявена
процесуална активност.
Ето
защо и с оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ищците да
заплатят на ответното направените по делото разноски в общ размер на 1 400,00
лева.
Следва
да осъди ищеца да заплати на ответника и разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 180,00 лева.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от Д. Ж. Д. ЕГН ********** и И. П. Д. ЕГН **********, в
качеството им на съдружници на „РД ГРУП” – дружество по ЗЗД, ЕИК103929071, чрез
адв. К.К.,***, против „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Света Петка" № 22, aп. 1, чрез адв.
М. К., със съдебен адрес:***, *, с който се иска от съда да признае за
установено, съществуването на вземането на 12 000 лева по фактура № 127
от 11.12.2018 г. с включено ДДС, както и сумата в размер на 7 200,00
лева по фактура № 129 от 27.12.2018 г. с включено ДДС на „РД ГРУП"
ДЗЗД гр. В. - представляано от у. си Д. Ж. Д., представляващи незаплатени от
„ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, с ЕИК 20356579, адрес: гр. Пловдив, ул. „Света
Петка" № 22, aп. 1, суми за извършени строителни и монтажни работи /СМР/
на обект С. С. гр. В., както и сумата в размер на 712,50 лева
представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2018 г. до 25.04.2019 г. и
сумата в размер на 238,00 лева представляваща мораторна лихва за периода
от 28.12.2018 г. до 25.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Ж. Д. ЕГН ********** и И. П. Д. ЕГН **********,
в качеството им на съдружници на „РД ГРУП” – дружество по ЗЗД, ЕИК103929071,
чрез адв. К.К.,***, да заплатят на „ДИВЕТ- ИТ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Света Петка" № 22, aп.
1, чрез адв. М. К., със съдебен адрес:***, *, сумата от 1 580,00(хиляда петстотин и осемдесет)лева разноски направени по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Мария Личева-Гургова
Вярно с оригинала!
РЦ