РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Плевен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 328 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на
„Авалон Върджин“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Левски,
ул. „В. Левски“ № 52 чрез представляващия В.И.Б. чрез адв. О.Б. ***, съдебен адрес:*** срещу разпореждане за
забрана № 002252 от 09.04.2022 г. на главни инспектори към ОБДХ – гр. Плевен, с
което е забранена търговията на свински трупни половинки/ майки 8 бр. от 723,80
кг. и свински трупни половинки угоени прасета 380 бр. от 13 824,40 кг.,
намиращи се в месодобивно предприятие в гр. Левски, стопанисвано от „Авалон Върджин“
АД, като основание за издаване на разпореждането е липса на проследимост и
маркировка, с което е нарушен чл. 18 от Регламент 178/2002 на ЕО.
В жалбата се посочва, че така описаната фактическа обстановка не отговаря на реалната и на това основание се счита, че издаденият административен акт е незаконосъобразен.
Сочи
се, че същият е и нищожен, като издаден от ненадлежен орган, тъй като според
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ /което правно основание е посочено в
процесното разпореждане/ "Ръководителите на съответните ведомства по чл.
7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на
установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф
2 от Регламент (ЕС) 2017/625. В случая "съответното ведомство" по
смисъла на чл.7 от закона и предвид предмета на разпореждането би следвало да е
ръководителят на Българската агенция по безопасност на храните - чл.7, ал.1,
т.4 от ЗУАВ. Това означава, че компетентен да издаде разпореждането с оглед
прилагането на чл. 1, § 2, буква "а" от Регламента е ИД на БАБХ. В
конкретният случай Д-р В.Д. и Д-р Л.И. нямат функционална компетентност да
разпореждат такива правни последици чрез издаването на това разпореждане. В
самия административен акт, липсва и информация за наличието на оправомощаване
от страна на ИД на БАХБ на издателите му, като на това основание се счита, че
обжалваното Разпореждане е издадено от ненадлежен орган, поради което същото не
може да породи описаните в него правни последици. В случая забраната за
извършване на търговска дейност, от страна на „Авалон Върджин“АД със стоки,
подробно описано в разпореждането. В жалбата се сочат още и нарушения на
материалните норми доколкото обжалваното Разпореждане представлява властнически
акт, чрез който се прилага административна принуда - спиране на извършването на
определена дейност на засегнатото лице заради извършено нарушение и/или заради
предотвратяването на такова нарушение. Предвид тази характеристика на
разпореждането, относими са изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Според
оспорващия не е спазено изискването, установено в разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК при издаването на спорното разпореждане, макар и последното да представлява
утвърден със заповед №РД11-1696 от 24.7.2020 година на ИД на БАБХ типизиран
образец. В жалбата се твърди още, че след като процесната мярка представлява
принудителна мярка по чл. 138, § 2, буква "г" от Регламента за
контрол, то следва в обстоятелствената й част да се посочат фактическите
обстоятелства, които представляват неспазването на конкретни разпоредби, което
неспазване всъщност представлява несъответствието, което нормата на чл. 138, §
2, буква "г" във връзка с § 1 от Регламента за контрола има предвид,
а не е уточнено, каква търговия забраняват конкретно - вътрешна за страната,
вътреобщностна или международна търговия, като
не са посочени конкретните стоки, като същите са описани само по вид, брой и килограми, но
липсва конкретно партида, доставчик. Сочи се също, че в оспореното разпореждане не е
уточнено изрично, кои именно сделки представляват тази забранена търговия, кои
са съответните контрагенти на „Авалон Върджин“АД по тези сделки, какъв е
точният им предмет. В
противоречие на описаното в Разпореждането за забрана №002252/09.04.2022г. са
констатациите, изложени в Констативен протокол №010959/11.04.2022г. от Д-р В.Д.
и Д-р Л.И., които са издатели и на разпореждането. В издадения констативен
протокол подробно са описани партидата, произхода на съответните животни, които
са заклани, както и направените изследвания и за кого са предназначени. По този
начин се установява, според оспорващия че контролните органи са имали точна
информация, подкрепена с представените от страна на „Авалон Върджин“АД
документи, като въпреки наличието на подробна информация същите са описали в
забранителната част общо търговия, без да е конкретизирана по партиди,
доставчици и получатели.
Считат, че компетентният орган не
е предприел необходимите действия по чл. 138, § 2 от Регламента, вр. чл. 24,
ал. 1 от ЗУАВ с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и
да се установи отговорността на оператора, и не е приложил подходящи мерки с
цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще
предотврати повторната поява на такова несъответствие. Регламентът предоставя
правна възможност за административния орган, който оперативно самостоятелно
може да прецени приложението на мерките по чл. 13 8, § 2 от Регламента, в
случая - да разпореди прекратяването за целесъобразен период от време на всички
или част от дейностите на съответния оператор. Следователно, Регламентът не
овластява компетентния орган на държавата - членка да прилага мярката по чл.
138, § 2, буква "г" от Регламента безсрочно. От самото изискване на
разпоредбата следва, че тази мярка е временна и следва да е ограничена със
срок. Целесъобразността на продължителността на този срок действително е в
рамките на дискреционната власт на прилагащия мярката орган, но поставянето на
срок за действието на разпореденото е императивно условие, което следва да бъде
съобразено от съответния компетентен орган. Липсата на какъвто и да е определен
от издателите на Разпореждането срок на действие противоречи на изискването на
разпоредбата от Регламента, на който това разпореждане се основава и органът е
длъжен не само аргументирано да посочи срок, но и да обоснове защо счита, че в
случая следва да се постанови спиране, като мотивирано прецени същността на
констатираните несъответствия по начин, по който на търговеца да стане ясно,
какви коригиращи действия следва да предприеме за отстраняване на тези
несъответствия. Такива мотиви липсват в обжалваното разпореждане. Според
оспорващия липсата и непълнотата на изложените в акта мотиви затрудняват
извършването на преценка, дали правото на оперативна самостоятелност е
упражнено в предоставените граници. В жалбата е посочено, че в конкретния
случай, една от причините за налагане на забраната за търговия, съгласно
обжалваното разпореждане, е липса на маркировка, а съгласно разпоредбата на
чл.22 от Наредба № 35 от 23.03.2006г. за специфичните изисквания при
осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински
произход, тази маркировка следва да се постави от Официалният Ветеринарен Лекар
/ОВЛ/ или под неговият надзор, който лекар е служител на ОДБХ-Плевен. В
конкретния случай определения ОВЛ е бил неочаквано командирован в друго
населено място и ОДБХ-Плевен не е осигурила друг, който да замести
командирования. Посочено е още, че съгласно разпоредбата на чл.16а и чл.18 от Наредба
№ 36 от 23.03.2006г. за специфичните изисквания при производство,
транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход
„Собственикът на животновъден обект, който изпраща животни за клане, представя
документ, съдържащ информация за хранителната верига по този раздел, на
собственика на кланицата, в която се изпращат животните за клане“. Според
изискванията на чл.19 от същата Наредба за пристигащите за клане животни оспорващият
е информирал органите на БАБХ 24 часа преди това, но от БАБХ без да информират
оспорващия са го оставили без техен служител, който да извърши действията по
контрол и маркировката. В жалбата се посочва, че липсата на маркировка е
следствие от действията на контролните органи, които са поставили оспорващия в
положение да няма техен представител, който да осъществява текущия контрол и да
поставя маркировката, съгласно изискванията на цитираните норми. В заключение
се сочи, че Регламента за контрола не овластява компетентния орган на държавата
- членка да прилага мярката по чл. 138, § 2, буква "г" от Регламента
за контрола безсрочно. Нормата сочи, че при предприемането на контролни
действия във връзка с § 1 компетентните органи вземат мерки, които са подходящи
за спазване а правилата, посочени в чл. 1, § 2, една от които е разпореждане
прекратяването за целесъобразен период от време на всички или на част от
дейностите на съответния оператор. Така от самото изискване на разпоредбата
следва, че тази мярка е временна и следва да е ограничена със срок.
Целесъобразността на продължителността на този срок действително е в рамките на
дискреционната власт на прилагащия мярката орган, но поставянето на срок за
действието на разпореденото е императивно условие, което следва да бъде
съобразено от съответния компетентен орган. Липсата на определен от издателите
на Разпореждането срок на действия на забраната за търговия, противоречи на
изискването на разпоредбата от Регламента за контрола, на който това
разпореждане се основава. Моли за прогласяване на разпореждане за забрана
№002252/09.04.2022г., като нищожно, или отмяна като незаконосъобразно и да
отмени наложената забрана за търговия на свински трупни половинки/майки-8бр. с
общо тегло 723.80кг. и свински трупни половинки угоени -380бр. с общо тегло 13 824.40 кг.
В съдебно заседание оспорващият - „Авалон Вържджин“ АД,
се представлява от адв. О.Б. ***, която поддържа подадената жалба и моли за
прогласяване като нищожно разпореждането или отмяната му и присъждане на
разноски. Представя писмена защита, в която посочва, че разпореждането е
издадено от некомпетентен орган и не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2
от ЗУАВ. Счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като не са
описани фактически обстоятелства, не се посочват сделките, които представляват
забранена търговия, а в КП са описани подробно партида, произход на животни,
извършени изследвания и е налице информация при органа. В разпореждането не е
определен срок на мярката и моли за обявяването му за нищожно или отмяната му и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответниците – главни инспектори
към ОДБХ – гр. Плевен Д-р В.Д. и Д-р Л.И., не се явяват, а
се представляват от Старши юрисконсулт на ОДБХ Плевен Г. Д., която оспорва
жалбата срещу разпореждането, като счита жалбата за неоснователна и недоказана.
Представени са писмени бележки от Старши юрисконсулт на ОДБХ Плевен Г. Д. на
12.09.2022г., в които се излагат подробни аргументи, че оспорваният акт е
законосъобразен и съобразен с материалния закон, като се иска жалбата да бъде
оставена без уважение. Посочва се, че разпореждането е издадено от компетентен
органа по см. на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ и мярката е предвидена в чл. 138,
§ 1, б. „а“ и § 2, б. „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на ЕС и на Съвета от
15.03.2017 г.. Счита, че е налице неосъответствие на храна от животински
произход, която е с неустановен произход. Намира, че е налице издаване на акта
в установената форма и при спазване на административно-производствените правила
и при правилно прилагане на материалния закон.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Със заповед № 674/06.04.2022г. на директора на ОДБХ Плевен (лист 15) е наредено извършване на проверка от служители на ОДБХ
съвместно със служители на ОД на МВР Плевен на 08.04.2022 г. , като сред тях
изрично са посочени Д-р В.Д. и Д-р Л.И., като втори екип и в т. II от заповедта е
предвидено при установяване на нарушения да се предприемат мерките, предвидени
в действащото законодателство в областта на храните.
На 08.04.2022 г. е извършена проверка в месодобивно предприятие - фирма „Авалон върджин“ АД, гр. Левски и
резултатите са оформени в протокол № 011701 от 08.04.2022 г.. като е установено
общо количество от 10 280, 55 кг. замразени и охладени месни суровини без
етикети и здравна или индетификационна маркировка исуравини с изтекъл срок на
годност.
С разпореждане за забрана № 002252 от 09.04.2022 г. на
главни инспектори към ОБДХ – гр. Плевен Д-р В.Д. и Д-р Л.И.
е забранена търговията на свински трупни половинки/ майки 8 бр. от 723,80 кг. и
свински трупни половинки угоени прасета 380 бр. от 13 824,40 кг., намиращи
се в месодобивно предприятие в гр. Левски, стопанисвано от „Авалон Вържджин“
АД, като основание за издаване на разпореждането е липса на проследимост и
маркировка, с което е нарушен чл. 18 от Регламент 178/2002 на ЕО.
Приложен е КП № 010959/11.04.2022 г., в който се описват трупни свински
половинки без идентификационен етикет – 2757 кг., като са посочение 70 бр.
свински трупни половинки без поставена здравна маркировка и доказателства за
извършено трихинелоскопско изследване, като за 70 бр. не е установена
проследимост на партидите. Този констативен протокол е издаден след
постановяване на процесното разпореждане.
Представени са разпореждане за забрана от 06.04.2022 г. №001326 и КП от
07.04.2022 г., като с разпореждането е забранен транспорт и търговия с посочени
партиди месо, а именно партида 320604 и партида 820604 за извършване на
изследване на месото, а с КП от 07.04.2022г. е отменено разпореждането за забрана,
след излизане на резултатите от изследванията, но издалият ги Главен инспектор
„Контрол на храните“ към ОДБХ Плевен не е констатирал липса на проследимост и
маркировка на тези партиди месо.
По делото съдът допусна и изслуша медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р З.Н.Д., при която вещото лице
категорично установява, че така описаните в оспорваното разпореждане количества
месо - 8 броя трупни половники с тегло
от 723,80 кг и свински трупни половинки угоени прасета – 380 бр. с тегло
13 824,40 кг. се съхраняват в камера 1 и 2, запечатани и пломбирани, като
за тези количества е налице проследимост са представени документите необходими
за обработването им. Вещото лице в табличен вид е описало партиди, дати на
получаване и е посочило, че в
документите по делото са приложени необходимите ветеринарно медицински
свидетелства, чек лист за прием на животни, документи за информация на хранителната
верига, протокол за предкланничен преглед, чек лист за наблюдение на хуманното
отношение към животните по време на клане, декларация от обслужващия лекар за
използваните ветеринарно медицински препарати. Вещото лице е установило, че
посоченото в разпореждането количество е описано в партида 820604 от 1720 кг.,
налично към 08 и 09.04.2022 г. в количество - 723,8 кг. трупно – 8 броя
половинки и за количеството от 13 824,4 кг., както следва: партида 1010704
получени 120 бр. общо 13140 кг. и налично към 08 и 09.04.2022 г. - 8604,2 кг. или
239 бр. половинки, партида № 320604 – 40 бр. от 4400 кг. и към 08-09.04.2022 г.
– 2591,6 кг или 71 бр. половинки и партида 320804, от 35 бр. – 3850 кг. и към
дата на проверката – 2913,8 кг или 70 бр. трупни половинки. Вещото лице е
посочило, че всички тези документи са прилежно описани от главните инспектори
при ОДБХ Плевен в констативен протокол №010959/11.04.2022г., а маркировките са
описани във ветеринарномедицинските свидетелства. Настоящия съдебен състав
кредитира заключението на вещото лице, като пълно, ясно и обосновано и се
подкрепя от приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е основателна.
Съдът намира, че разпореждането е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/, ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, а съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗУАВ, мерките по чл. 24, ал. 1, т. 2 се прилагат разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент (EС) 2017/625, като разпореждане по чл. 138, параграф 2, букви "г" от Регламент (EС) 2017/625 се издава от длъжностно лице, осъществяващо официален контрол. По делото е приложена заповед № 664/06.04.2022г. на директора на ОДБХ Плевен (лист 14) за извършване на проверка от служители на ОДБХ на 08.04.2022 г. , като сред тях изрично са посочени и Д-р В.Д. и Д-р Л.И., като в т. II от заповедта е предвидено при установяване на нарушения да се предприемат мерките, предвидени в действащото законодателство в областта на храните. Приложена е и заповед № 674/08.04.2022г. на директора на ОДБХ Плевен (лист 15) за извършване на проверка от служители на ОДБХ, на 09.04.2022 г и на 10.04.2022 г. като сред тях изрично са посочени отново Д-р В.Д. и Д-р Л.И.. Наред с горните заповеди, по делото са приложени и заповед №ОСПД-1336/01.03.2011г. за преназначаване на Д-р Л. И. на длъжност Главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Плевен, ведно с длъжностната й характеристика (от лист 44 до лист 47), както и заповед №ОСПД-1337/01.03.2011г. за преназначаване на Д-р В. Д. на длъжност Главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Плевен, ведно с длъжностната й характеристика (от лист 48 до лист 51), които също потвърждават, че издателите на оспорваното разпореждане са компетентни за неговото издаване и неоснователно е искането на оспорващия за обявяването му за нищожно.
Съдът намира, че при издаването на заповедта са спазени административно-производствените правила, но същото е издадено при в нарушение на изискването за форма, тъй като не са изложени мотиви. В разпореждането е посочено единствено, че се издава поради следните причини: поради липса на проследимост и маркировка, без допълнителна информация, като не се посочва констативен протокол и/или друг документ, въз основа на който това е установено. Действително по делото са приложени няколко различни констативни протоколи, издадени от служители на ОДБХ – Констативен протокол №011701 от 08.04.2022г. (лист 18), Констативен протокол №010959 от 11.04.2022г. (лист 22), Констативен протокол №010490 от 27.04.2022г. за установяване на техническа грешка (лист 52), но в цитираните протоколи количествата месо са различни, няма описани трупни половинки със сочените в разпореждането килограми, а и в протокол от 11.04.2022 г на л. 22 по делото се описват количества, но същият е издаден след постановяване на процесното разпореждане и не може да служи като основание за издаването му. Административният орган е следвало да индивидуализира констатираните количества, за които твърди че липсва проследимост и маркировка, както и да посочи, какви точно изискуеми документи липсват. Като не е сторил това, той е ограничил правото на защита на оспорващия, защото без подробни мотиви, оспорващия не е имал възможност да се защити, като за него е било невъзможно да разбере, кои точно количества месо са без проследимост и маркировка, доколкото в цитираните констативни протоколи са посочени номера на партиди, индивидуални идентификатори на животни, посочени са и ушни марки на животни. Допуснатото нарушение на формата на акта е основание за отмяна на оспореното разпореждане.
Съдът намира, че неправилно е приложен законът. Като
правно основание за издаване на
разпореждането е посочен чл. 138, параграф 2, буква „г“ от Регламент ЕС
2017/625 , съгласно който, когато
предприемат действия при установено несъответствие, компетентните органи вземат
всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на
правилата, посочени в член 1,
параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: „г)
ограничават или забраняват пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза
или износа на животни и стоки и забраняват връщането им в държавата членка на
изпращане или разпореждат връщането им в държавата членка на изпращане.
Съгласно чл. 18 от Регламент 178/02/ЕО на всички етапи на производство,
преработка и разпространение се създава възможност за проследяване на храни,
фуражи, животни, които се отглеждат за производство на храни и всякакви други
вещества, които са предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена
храна или фураж“, т.е. задължителна предпоставка за прилагане на мерки е липса
на проследяване. В конкретния случай това не е така, тъй като, твърдението за
липса на проследимост и маркировка не се доказва. Приетата като доказателство
по делото ветеринарно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р З.Н.Д.
категорично установява, че така описаните в оспорваното разпореждане количества
месо са проследими и са описани съответните партиди от него , количества като
килограми и брой трупни половини в таблица към експертиза на л. 183 по делото и
посочени по-горе в решението и са налице документите, необходими за
обработването им. Вещото лице е посочило, че в документите по делото са
приложени необходимите ветеринарно медицински свидетелства, чек лист за прием
на животни, документи за информация на хранителната верига, протокол за
предкланничен преглед, чек лист за наблюдение на хуманното отношение към
животните по време на клане, декларация от обслужващия лекар за използваните
ветеринарно медицински препарати. Вещото лице е установило, че всички тези
документи са прилежно описани от главните инспектори при ОДБХ Плевен в
констативен протокол №010959/11.04.2022г., който е изготвен след издаване на
процесното разпореждане, а маркировките са описани във ветеринарномедицинските
свидетелства и съдът счита, че при наличие на проследимост и маркировка, то забраната
за търговия е незаконосъобразна. Неоснователен е доводът на ответника в
становище на л. 114 по делото, че не може да се направи документална
проследимост с описаните в КП от 11.04.2022 г. трупни половинки и тези в
процесното разпореждане, тъй като са описани различни количества и има
съвпадение само за 70 бр., тъй като вещото лице изрично представя в табличен
вид установените количества в акта, по килограми, брой трупни половинки, доставчик
и количества след обработка, описани след издаване на разпореждането в
протокола от 11.04.2022 г. Още повече, че партида 320604 и партида 820604, съответно 60 бр. свински половини, 80 бр. свински
половинки и 14 бр. свински половини са забранени за транспорт и търговия на
06.04.2022г., което разпореждане е отменено на 07.04.2022г. – лист 56 и 57 –
като същите партиди с оглед експертиза на вещото лице са тези в процесното
разпореждане, което води до извода, че е налице проследимост на свинските
трупни половини.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка не съответства и на целта на закона, доколкото спрямо
оспорващият е приложена мярка за забрана на търговия, и не
следва да се прилага принудителна административна мярка по отношение на
количества месо, което е годно за консумация, проследим е произходът му и е
маркирано и по този начин да се ограничава възможността за реализиране на
пазара.
Предвид горепосоченото съдът намира, че процесното
разпореждане за забрана за търговия № 002252 от 09.04.2022 г. издадено от
инспектори към ОБДХ – гр. Плевен Д-р В.Д. и Д-р Л.И. е незаконосъобразно като постановено в
нарушение на изискването за форма на акта, при неправилно прилагане на
материалния закон и несъответствие с целта на закона, и следва да се отмени.
С оглед изход на делото и на основание чл. 143, ал.1
от АПК, на оспорващия се дължат сторените в процеса разноски, които са
претендирани своевременно, като е представен списък на разноските. Следва Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен,
представлявана от директора д-р Д. Н. да заплати на „Авалон Върджин“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Левски, ул. „В. Левски“ № 52
чрез представляващия В.И.Б. сумата от 2050 лева, представляваща направени по
делото разноски, както следва: 50 лева за платена държавна такса, 1500 лева договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение, както и 500 лева депозит за изготвяне на
съдебно-ветеринарна експретиза.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
второ Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за забрана № 002252 от 09.04.2022
г. на Главни инспектори към ОБДХ – гр. Плевен Д-р В.Д. и Д-р Л.И..
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, представлявана
от директора д-р Д. Н. да заплати на „Авалон Върджин“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Левски, ул. „В. Левски“ № 52 чрез
представляващия В.И.Б. сумата от 2050 лв. /две хиляди
и петдесет лева/, представляващи разноски в настоящото производство.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/