РЕШЕНИЕ
№ 260380
гр.
Бургас, 01.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3736/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на П.Г.Д. и В.Г.Д., двамата със съдебен адрес
***, с която претендират осъждане на ответниците Л.Г.Д. и М.М.Г.,***, да върнат
на ищците предоставения им на основание сключен в устна форма договор за послужване
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….;
адрес – гр. Бургас, ул. „…, с площ от 86 кв. м.; ангажират доказателства,
претендират присъждане на деловодните разноски.
Правното
основание на предявения осъдителен иск е чл. 249, ал. 2 във вр. с чл. 243, ЗЗД.
Ответниците
оспорват иска като неоснователен, молят за отхвърлянето му и за присъждане на
разноските; ангажират доказателства.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно
от писмените данни по делото, ищците са били собственици на процесния недвижим
имот, като са се разпоредили с него в полза на трето лице – с договор за
покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 113/02.08.2019 год., н. д. №
295/2019 год. на пом. нот. по заместване при нотариус рег. № 246, като двамата
продавачи са запазили пожизнено правото си на ползване на жилището. Ищците
сочат, че процесният апартамент е бил предмет на сключен между страните по
делото в устна форма договор за послужване, за неопределен срок, по силата на
който двамата ответници са обитавали жилището. Предвид обтегнатите отношения
между страните, ищците сочат, че са прекратили едностранно неформалния договор,
но заемателите отказват да им върнат недвижимата вещ. Изявленията на ищците за
прекратяване на договора и за връщане на имота е обективирана в писмена
нотариална покана от 28.02.2020 год., връчена по реда на чл. 47, ал. 1, ГПК. В
подкрепа на тези твърдения ищците са ангажирали показания на свид. В.. В..,
който твърди, че още от раждането си Л.Д. живее в процесния апартамент,
собственост на родителите й, а след смъртта им тя продължила да обитава имота
възоснова разрешение на братята си.
Ответниците
оспорват претенцията с твърдение, че не са страна по договор за послужване.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
осъдителен иск за неоснователен. Спор между страните съществува по отношение правното
основание за осъществяваната от ответниците фактическа власт върху жилището,
вкл. за наличието на валидно сключен между страните договор по чл. 243, ЗЗД. В
тежест на ищците е провеждане главно и пълно доказване съществуването на това неформално
правоотношение, включващо основание, страни, предмет и срок (или безсрочност на
съглашението). Съдът намира, че такова доказване не е проведено – няма данни
дали фактическата власт на ответниците върху жилището е установена възоснова конкретна
по правното си основание облигационна връзка между страните, или обитаването на
апартамента представлява търпимо действие, като последица от допускане на ответниците
да живеят в имота на ищците, предвид близката им роднинска връзка – във втория
случай не е налице облигационно правоотношение (вж. Решение № 483/11.12.2012 год. по гр. д. № 493/2012 год.
на І ГО на ВКС, Решение № 112/07.08.2019 год. по гр. д. № 3065/2018 год. на I
ГО на ВКС и Решение № 9/10.03.2020 год. по гр. д. № 1440/2019 год. на II ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК).
Показанията на свид. Вълчев също не разкриват постигнато между страните устно
съглашение по чл. 243, ЗЗД, тъй като твърденията му не се основават на лични възприятия
за изразена от ищците воля за сключване на договор за послужване.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че по делото не е доказан по несъмнен начин фактът на
сключен между страните договор за послужване, поради което искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Отхвърлянето
на предявения иск налага в полза на всеки от ответниците да бъдат присъдени направените
деловодни разноски в размер от 600 лева – платени адвокатски възнаграждения
(чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран
от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 249, ал. 2 във вр. с чл. 243, ЗЗД на П.Г.Д., ЕГН **********,
и В.Г.Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, за осъждане на Л.Г.Д.,
ЕГН **********, и М.М.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да върнат на ищците
недвижимия имот, предмет на неформален договор за послужване, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор …, който обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ….; адрес – гр. Бургас, ул. „…..;
площ – 86 кв. м.; предназначение – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1;
прилежащи части: изба – юг, таванско помещение и сервизни помещения в западно
крило; съседи: на същия етаж – …, под обекта – няма, над обекта – ….
ОСЪЖДА
П.Г.Д., ЕГН **********, и В.Г.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на Л.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
деловодни разноски в размер от 600 лева.
ОСЪЖДА
П.Г.Д., ЕГН **********, и В.Г.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на М.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
деловодни разноски в размер от 600 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок, считано от 01.03.2021 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ