Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 10.07.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5586 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 282, ал.3 от КЗ /отм./.

          Ищецът П.П.С., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 23.02.2014 год. около 16.00 на територията на Република Румъния, на път DN-6 от гр.Т.към гр.К.настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Нисан” с румънски рег. № *******, управляван от Е.Б. и лек автомобил „Ситроен” с ДК № *******, управляван от него. Поддържа, че виновен за произшествието е водача Б., който нарушил правилата за движение по пътищата и навлязъл в лентата за обратно движение. Твърди, че вследствие на произшествието му били причинени множество и тежки телесни увреди, довели до продължително разстройство на здравето. Твърди, че виновния водач е имал сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, валидна към момента на събитието, при румънски застраховател „Астра“ АД, като се обърнали за уреждане на претенцията към неговия представител за България – „К.Б.“ ООД, от където определили обезщетение за причинените неимуществени вреди, което счита за силно занижено. Поддържа, че се обърнали към ответника, като компенсационен орган по смисъла на чл.282, ал.4, вр. чл.284 от КЗ /отм./, но оттам на 19.12.2014 год. отказали плащане. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, както и имуществени вреди в размер на 925 лева, представляващи заплатени разходи за лечение. Претендира законната лихва върху тези суми от датата на отказа – 19.12.2014 год. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е депозирал отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. На първо място счита, че в настоящия случай е приложимо румънското право, а отделно от това оспорва претендирания механизъм на настъпване на ПТП и вината на водача, управлявал увреждащия автомобил с румънска регистрация. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и за прекомерност на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли предявеният иск и да му присъди направените по делото разноски.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства, неоспорени от страните се установява, че на 23.02.2014 год. около 16.00 на територията на Република Румъния, на път DN-6 от гр.Т.към гр.К.настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Нисан” с румънски рег. № *******, управляван от Е.Б. и лек автомобил „Ситроен” с ДК № *******, управляван от П.П.С..

Приета е съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че причината за настъпване на произшествието е внезапното отклонение на ляво от страна на водача на лекия автомобил „Нисан“ и преминаване в платното за насрещно движение, където направо се движи лек автомобил „Ситроен“, при което удара е непредотвратим и за двамата водачи.

От приетото заключение на вещо лице травматолог д-р Д. се установя, че ищеца вследствие на произшествието е получил счупване на дясната бедрена кост в средната трета; открито счупване на капачката на дясната коленна става; разкъсно-контузна рана на дясната коленна става и остра кръвоизливна анемия. Дава заключение, че пострадалия е приет в болница и е започнато медикаментозно лечение, а на 27.02.2014 год. е опериран като е извършено открито наместване и фиксапия с метални импланти на бедрената кост и е назначена кинезитерапия за възстановяване движенията на коленната става.  Възстрановителния период при ищеца е продължил 196 дни. В заключението си заявява, че пострадалия е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, след което интензитетът на болките постепенно е намалявал за около 9-10 месеца. След този период ищецът би могъл да изпитва болки с непериодичен и непостоянен характер е различен интензитет до 2-3 години след ПТП, като при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене прав, биха били е по-голям интензитет. Също така на ищеца му предстои нова операция за изваждане на металните импланти и едва след извършването й може да се направи точна преценка за степента на възстановяването му от получените травматични увреди. За трайни остатъчни явления от получените травми могат да бъдат приети оперативните белези и белега от раната на дясното коляно, които постепенно ще избледняват, но няма да изчезнат до края на живота.

По делото е приета комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвени от вещите лица инж. М. и д-р Д., които съдът кредитира и от които се установява, че ищеца е пътувал в автомобила с правилно поставен предпазен колан, който е ограничил вредите.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че за лекия автомобил „Нисан” с румънска регистрация е била налице валидна застраховка по риска „гражданска отговорност” с румънски застраховател, валидна към момента на произшествието, с представител за уреждане на претенция за България – „К.Б.“ ООД.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По приложимостта на правото настоящият състав приема следното:

Непозволеното увреждане е настъпило на територията на държава членка на ЕС, като виновен за произшествието е водач на автомобил регистриран в Румъния, а увреден вследствие на деликта е български гражданин, управлявал автомобил с българска регистрация. Въз основа на това приложим в случая е Регламент /ЕО/ № 864/2007 год. на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007 год. относно приложимото право към извъндоговорни задължения /„Рим II“/. Съгласно чл.4, ал.1 от Регламента, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, а съгласно ал.2 - когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава. Настоящият състав приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.4, ал.2 от Регламента тъй като и лицето чиято отговорност се търси /компенсационният орган/ и увредения /ищеца/ имат обичайно местопребиваване на територията на Република България. Поради това приложимо в настоящия казус е българското право.

По същества съдът приема следното:

За да бъде уважен искът на увреденото лице в случая, следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован и чуждестранно застрахователно дружество. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Единствено по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.

В настоящият случай от приетите доказателства се установи, че на 23.02.2014 год., водачът на лек автомобил „Нисан” с румънски рег. № *******, управляван от Е.Б., в нарушение на правилата за движение по пътищата, станал причина за реализиране на ПТП, при което пострадал ищеца, като му били причинени телесни увреди. Съдът въз основа на подробните заключения на приетите авто-технически и медицински експертизи приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на лекия автомобил „Нисан”/ деяние.

Не се спори по делото, че за автомобил „Нисан” с румънски рег. № ******* е била сключена задължителна застраховка гражданска отговорност с румънска застрахователна компания по полица, валидна към момента на произшествието. В тази връзка съдът приема, че водачът на автомобила, с който е било извършено произшествието има качеството на застраховано лице, предвид представените доказателства, които установяват наличието на застрахователно правоотношение с румънска застрахователна компания. Ответникът „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е признат за единствен представител пред международните застрахователни организации за дейностите, предвидени с международни договори за застраховане на Гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства. Изложеното е основание да бъде ангажирана отговорността му.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие П.С. е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето му, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпените наранявания от страна на С., последния е търпял значителни болки и страдания за период от седем-осем дни и с намаляващ интензитет за около 10 месеца. След този период се очакват болки с различен интензитет до 2-3 години след произшествието, като при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене прав, биха били е по-голям интензитет. При определяне на обезщетението следва да бъде отчетено и оценено, че на ищеца му предстои нова операция за изваждане на металните импланти, което ще му донесе допълнителни болки и страдания. Също така при него са налице трайни козметични дефекти, изразяващи се оперативни белези и белег от раната на дясното коляно, които постепенно ще избледняват, но няма да изчезнат до края на живота.

Съдът приема за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване. От заключението на комплексната експертиза се установи, че пострадалото лице е пътувало в автомобила с правилно поставен предпазен колан, което е ограничило и получените наранявания. Въз основа на това съдът приема, че пострадалия с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и възражението следва да се отхвърли.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /49 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 80 000 лева, за която сума искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер, като неоснователен.

Следва да бъде отхвърлена и претенцията за имуществени вреди в размер на 925 лева, тъй като не се събраха надлежни доказателства за извършен такъв разход от страна на пострадалия.  

          В полза на увредените лица следва да бъде присъдена компенсаторната лихва от датата на увреждането – 23.02.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, тъй като за вземания, вследствие непозволено увреждане, делинквента /длъжника/ се счита в забава от датата на осъществяване на деянието, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД. Обсъдено бе, че обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на застрахованото лице, поради което и същия следва да носи отговорност за заплащане на законната лихва от деня на увреждането, а не по общите правила от деня, в който му е била отправена покана за плащане. Отговорността на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е функция на тази на застрахователя, поради което същото следва да заплати обезщетение за забава от датата на увредата. /В същия смисъл Определение №523 по т.д.№804/2009г. на ВКС, 2-ро Т.О./. В настоящият случай обаче ищеца е поискал присъждане на законна лихва от 19.12.2014 год. до окончателното изплащане и от тази дата следва да бъде присъдена дължимата лихва, като в противен случай ще е налице произнасяне по свръхпетитум, което е недопустимо.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден за заплати на ищеца направените разноски в размер на 5 657 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 6 670 лева, съразмерно с уважената част от иска, като съдът отхвърля направеното възражение за прекомерност, а ответника – на 1 013 лева, като съдът уважава възражението на ищеца за прекомерност и редуцира адвокатския хонорар до сумата от 4 000 лева, такъв какъвто е този на ищеца/.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 282, ал.3 от КЗ /отм./ „Н. б. на б. а. з.” с адрес: гр.*******да заплати на П.П.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9, чрез адв. Д., сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие пътно-транспортно произшествие станало на 23.02.2014 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2014 год., до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 5 657 /пети хиляди шестстотин петдесет и седем/ лева, представляващи разноски по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълният размер от 100 000 /сто хиляди/ лева и искът за имуществени вреди в размер на 925 /деветстотин двадесет и пет/ лева, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: