№ 182
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. П.
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. П. Въззивно гражданско дело №
20225000500393 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №211 от 16.06.2022г., постановено по гр.дело №12/2022г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик, М. Т. Р. с ЕГН:**********, от гр.В., ул.
******, е осъден да заплати на Р. А. Р. с ЕГН:**********, от гр.В., *********,
сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на инцидент на
27.02.2021г., около 7,30ч., в.гр.В., о. С., на центъра на града пред заведение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2021г. до
окончателното й изплащане, като иска за разликата над тази сума до
претендираната от 25100лв., ведно със законната лихва от 27.02.2021г., е
отхвърлен като неоснователен, и М. Т. Р. е осъден да заплати на Р. А. Р.
направените по делото разноски в размер на 480лв., а по сметка на Окръжен
съд-Пазарджик държавна такса върху уважения иск в размер на 400лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Р.
1
А. Р., който, чрез пълномощника адв.Д. Т., го обжалва в частта му, с която е
отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 10000лв. до
размер на сумата от 20000лв. Изложени са доводи за неправилност на
решението в обжалваната му част, според които не са съобразени
действително претърпените неимуществени вреди вследствие на получените
телесни и психически увреждания, съобразно техния характер, интензитет и
продължителност, в каквато насока да не са преценени правилно
свидетелските показания, наред с представената медицинска документация и
заключението на назначената СМЕ, и при недоказване наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат определеният размер на
обезщетението да е занижен и да не отговаря на принципа на справедливостта
по чл.52 от ЗЗД. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната му
част и за уважаване на иска до общия размер от 20000лв., ведно със законната
лихва за забава от 27.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както
и за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от
ЗАдв за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М. Т. Р. е депозирал чрез пълномощника адв.П. К.
писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд и
искане за потвърждаване на решението.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявен е от Р. А. Р. против М. Т. Р. иск с правна квалификация чл.45
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие случилият се на 27.02.2021г., около 07,30 часа, на центъра на
гр.В., пред заведение, инцидент, при който Р. го е пробол с нож в гръдния
кош и му е причинил проникващо прободно-порезно нараняване, довело до
травматичен десностенен пневмоторакс. За пълното обезщетяване на вредите
е претендирана сумата от 25100лв., ведно със законната лихва от 27.02.2021г.
С отговора на исковата молба ответникът М. Р. е оспорил твърденията в
исковата молба за претърпени силни болки в областта на гръбначния стълб,
торса, дясната раменна става, за дезориентация, световъртеж и гадене, както и
2
причинно-следствената им връзка с причиненото на ищеца физическо
увреждане. Оспорил е твърденията за провеждана рехабилитация и строго
наблюдение, за нарушение на паметта и панически страх, както и за
продължаване на възстановителния период до настоящия момент. Оспорил е
твърденията за невъзможността на ищеца да се обслужва сам.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и
за допустимо.
Спорът във въззивното производство, с оглед пределите на въззивната
жалба, касаеща отхвърлителна част на първоинстанционното решение, което
в осъдителната като необжалвано е влязло в сила, се свежда единствено до
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като
жалбоподателят настоява за увеличаването му до 20000лв. чрез присъждане
на сума от още 10000лв.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при
съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента
и интензитета на търпените болки и страдания.
Безспорно установено е от влязлото в сила споразумение по
приложеното НОХД №1115/2021г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с
което ответникът се е признал за виновен в извършване на престъпление по
чл.129,ал.1 във връзка с ал.2 от НК, чийто съставомерен обективен признак е
причиняването на средна телесна повреда, както и от приложената
медицинска документация, приетото заключение от 05.05.2022г. на СМЕ и
показанията на ангажираните от ищеца свидетели С. П. и А. П. – негови
родители, че вследствие пробождането му с нож в гръдния кош от ответника
му е било причинено прободно-порезно проникващо нараняване на гърдите
вдясно /входна рана вдясно, под гръдното зърно, с дълбочина около 4см/,
десностранен пневмоторакс /излив на въздух в дясната плеврална кухина/,
травматичен пневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина, което е
наложило в деня на инцидента да бъде опериран по спешност в „М. - П.“АД,
като му е било извършено: торакоцентеза в пето дясно междуребрие по
предна аксиларна линия, ревизия на прободно-порезната рана и шев, и на
09.03.2021г. е изписан от болничното заведение за продължаване на
3
лечението при домашни условия. Непосредствено след нараняването и в
ранния следоперативен период ищецът е търпял остра режеща болка, което е
налагало приемането на болкоуспокояващи лекарства, в каквато насока са и
показанията на св.П., според които синът й е викал по цяла нощ от болка, не е
можел да спи, заради което вземали от лекарката в селото болкоуспокоителни
хапчета. Противно на застъпваното в жалбата, не се касае за множество
животозастрашаващи увреждания. При изслушване на експертизата в съдебно
заседание на 16.05.2022г. вещото лице д-р П. М. е пояснил, че
пневмотораксът като състояние на излив на въздух в плевралната кухина,
особено някои негови видове, могат да доведат до опасност за живота без
прилагане на медицински мерки, което зависи изцяло от количеството въздух,
което е проникнало, като в случая е имало частичен, а не тотален
пневмоторакс, обхващащ горното и средно белодробно поле, взети са
навременни и адекватни медицински мерки и не е налице значителен излив на
кръв в плевралната кухина, което да сочи за увреждане на десния бял дроб.
Никое от събраните по делото доказателства не сочи вследствие прободната
рана в гръдния кош ищецът да е получил силни болки в областта на
гръбначния стълб вдясно, торса и дясната раменна става, както и
дезориентация, главоболие, виене на свят и гадене, на каквито същият
настоява и с въззивната жалба. Настоящата инстанция, противно на доводите
на жалбоподателя за изключително бавно и трудно възстановяване, не
кредитира показанията на свидетелите, отчитайки заинтересоваността им по
смисъла на чл.172 от ГПК, относно продължителността и начина на
протичане на възстановителния период, според които два-три/пет-шест
месеца синът им лежал и не можел да стане от леглото, а, според св.П., и до
момента не можел да вдига тежко. В това отношение те са в противоречие с
медицинската експертиза и установеното от експерта при проведения за
изготвяне на заключението личен преглед на ищеца, според които характерът
на увреждането не изисква режим на легло, тъй като се касае за рана, която се
третира като всички рани, и възстановяването, протичащо в следните етапи:
разгъване на десния бял дроб и възстановяване на дишането в пълен обем в
дните след извършената торакоцентеза, проконтролирано рентгенологично и
повод за изписване на пациента; сваляне на конците от оперативните рани в
период от 7-10 дни след обработката им; функционално възстановяване и
преодоляване на болковия синдром, е продължило общо около 1,5-2 месеца,
4
без усложнения, медицински данни и документи за каквито няма, и е налице
пълно възстановяване. Според свидетелите, синът им ходел на лекар, но по
делото не са представени медицински документи за извършвани контролни
прегледи или такива във връзка с оплаквания на ищеца, произтичащи от
нараняването му, нито за провеждани рехабилитации, каквито се отричат от
св.П.. В този смисъл е неоснователно поддържаното в жалбата, че, поради
силните болки в гръдната област Р. е провеждал периодични контролни
прегледи и е бил подложен на строго наблюдение с рехабилитационни
процедури, както и, че до момента е в невъзможност да се грижи сам за себе
си и това изисква постоянно присъствие на човек, който да полага грижи за
него. Безспорно, с оглед механизма на причиняване на уврежданията е, че
ищецът е бил стресиран и е изпитвал страх поради внезапното му нападение с
нож от ответника, сутринта, когато е тръгвал за работа, в каквато насока са и
показанията на свидетелите. Настоящата инстанция не кредитира същите
досежно степента на засягане на психо-емоционалната му сфера, предвид
твърденията им - откакто М. го ударил да не е добре психически /св.П./, 2-3
месеца да не ставал от леглото от страх /св.П./. Касае се за въпроси, за
изясняването на които са необходими специални знания на
психолог/психиатър, каквито не са ангажирани от ищеца по надлежния
процесуален ред. С оглед на това, не се споделят доводите в жалбата за
продължително депресивно състояние, панически страх, нарушения на
паметта и вниманието.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция, отчитайки 28-годишната
възраст на ищеца към датата на инцидента, при който е бил прободен с нож и
му е било причинено прободно-порезно нараняване проникващо в гръдната
кухина и десностранен пневмоторакс, наложило оперативна интервенция по
спешност и последващо медикаментозно лечение, включително с
болкоуспокояващи средства поради острата режеща болка непосредствено
след нараняването и в ранния след оперативен период, постепенно
отшумяваща, като възстановителният период е протекъл без усложнения в
рамките до два месеца, през който ищецът не е бил в невъзможност да се
придвижва и обслужва сам, и е налице пълно възстановяване, а инцидентът
му се е отразил стресово и е изпитвал страх като обичайна психо-
емоционална реакция на такъв тип посегателство, намира да не е налице
основание за завишаване на размера на присъденото обезщетение от 10000лв.
5
за претърпените неимуществени вреди.
Обсъденото обосновава потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, с която иска е отхвърлен за сумата над
10000лв. до претендираната от 20000лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №211 от 16.06.2022г., постановено по гр.дело
№12/2022г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от Р. А. Р. с ЕГН:**********, от гр.В., *********,
против М. Т. Р. с ЕГН:**********, от гр.В., ул. ******, иск за заплащане на
обезщетение в размер над 10000лв. до 20000лв. за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на инцидент на
27.02.2021г., около 7,30ч., в.гр.В., о. С., на центъра на града пред заведение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2021г. до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6