№ 4308
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110147510 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 239096/25.08.2023 г. на
А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., срещу „Д. Л.“ АГ,
чуждестранно търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на Федерална
Република Германия, чрез „Д. Л.“ – търговско представителство в Република България,
вписано в търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата, ЕИК , с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“, вр. чл. 6, пар. 1, б„ а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета, чл. 7, пар. 1, б. „а“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. и чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 12 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ 250 евро –
обезщетение за закъснял полет . от 13.12.2022 г. по направление Манчестър – Франкфурт; 2./
250 евро – обезщетение за отменен полет . от 14.12.2022 г. по направление Франкфурт –
София; 3./ 500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
физически и психически дискомфорт в резултат на закъснения с повече от три часа полет по
направление Манчестър – Франкфурт и отменения полет по направление Франкфурт –
София, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.08.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца А. В. Д. и ответника „Д. Л.“
АД е бил сключен договор за въздушен превоз, като ищецът е закупил билет от
авиокомпанията с № . с маршрут по направление: Манчестър – Франкфурт – полет № ., с
дата и час на излитане 13.12.2022 г., 06:35 часа местно време, както и билет за полет
Франкфурт – София (резервация номер .). Сумата на закупените билети по описаното
направление на полета Манчестър – Франкфурт – София била в общ размер на 329,38 паунда
или левовата равностойност от 735,40 лева. На 13.12.2022 г. полетът № . с направление
Манчестър – Франкфурт, поради необяснени на ищеца причини, вместо в 06:35 часа е
излетял с 5 (пет) часа закъснение, и съответно следващият полет . с направление Франкфурт
– София е бил излетял към момента на кацане на ищеца на летището във Франкфурт, поради
1
което не е могъл да се прибере обратно в България на 13.12.2022 г. Служители на ответното
дружество уведомили ищеца, че имат полет за гр. София, България, от 19:45 часа на
13.12.2022 г., но ищецът е в чакаща листа и може да не се качи. Ищецът изчакал за полета с
направление Франкфурт – София в 19:45 часа, но не успял да се качи, защото самолетът бил
запълнен, поради което бил принуден да си вземе самолетен билет за следващия ден –
14.12.2022 г. Служителите на ответника предоставили на ищеца нов билет за полет,
плануван за 14.12.2022 г. с маршрут Франкфурт – София – полет .. След като обаче се качил
в самолета и стоял в него около 4 часа, служителите на ответното дружество уведомили
ищеца, че в момента няма обледеняваща машина и в самолета няма достатъчно храна и вода
за пътниците. Заради изложените причини било взето решение от авиокомпанията полетът
да бъде отменен и пътниците били свалени от самолета. Ищецът поддържа, че напълно
неоснователни били обясненията на служители на ответното дружество, че няма
обледеняваща машина и в самолета няма достатъчно храна и вода за пътниците, които
обстоятелства по никакъв начин не могли да попаднат в хипотезата на извънредните
обстоятелства и да породят отказ от изплащане на дължимо обезщетение за причинени
вреди. Нови билети за полет с направление Франкфурт – София били заверени на А. Д. за
следващия ден – 15.12.2022 г. Ищецът поддържа, че безпокойствата и неудобствата,
претърпени от него били по-големи от обичайните за един пътник. Ищецът вместо на
13.12.2022 г. се е прибрал в гр. София едва на 15.12.2022 г., като е бил придружен по време
на полета си от близки приятели – Е. К. и Я. Г., като заедно с тях по време на пътуването
било и малолетното дете – М. К.а (на 3 г.). Фактът че ищецът е бил придружен и от малко
дете, създал стрес, допълнително безпокойство и несигурност. Поставени били в
изключително неудобна позиция във връзка с постоянното им придвижване до летището и
чакането там с часове. Ищецът закупил храна, вода и други продукти от първа
необходимост, сторил и разходи за таксита. Принуден бил заедно с приятелите си да чакат за
полет вечерта на 13.12.2022 г., за който не е имало места. На следващия ден – 14.12.2022 г.
били принудени да стоят 4 часа в самолет, след което вторият им полет с маршрут
Франкфурт – София бил отменен. Часове наред ищецът, както и неговите спътници, не са
имали информация от превозвача за причините и времетраенето на закъснението. Описаните
неприятни преживявания се подсилвали от обстоятелството, че ищецът следвало да се
прибере на 13.12.2022 г. и да изпълнява задълженията си, свързани с полагане на трудовата
му дейност. Имал важни срещи и ангажименти, които не е успял да реализира заради
стеклите се обстоятелства. Наложило му се да проведе редица разговори с колеги от работата
си, за да прехвърли своите ангажименти. Ищецът излага твърдения, че още на 16.12.2022 г.
отправил искане чрез онлайн платформата на Л. за изплащане на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от негова страна, като впоследствие изпратил и
повторна покана до ответното дружество, но от негова страна не било ангажирано
обективно становище. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва обстоятелствата, че А. Д. е притежавал билет за свързани полети на
авиокомпания Д. Л. АГ по направление Манчестър – Франкфурт и Франкфурт – София и че
пътникът е имал потвърдена резервация и е пътувал с полет LH /13.12.2022 г. по
направление Манчестър – Франкфурт. Оспорва обстоятелствата, че полет LH /13.12.2022 г.
по направление Манчестър – Франкфурт е пристигнал със закъснение от 5 часа, че ищецът е
имал резервация за полет LH /13.12.2023г. по направление Франкфурт – София, че ищецът е
имал потвърдена резервация за полет LH /14.12.2023 г. по направление Франкфурт – София,
че ищецът е бил свален от полет LH /14.12.2023 г. по направление Франкфурт – София; че
полет LH /14.12.2023 г. е бил отменен и ответникът има вина за това. Ответникът излага
твърдения, че видно от представените с исковата молба разписки за закупени самолетни
билети, ищецът е имал резервация за полет LH /13.12.2022 г. по направление Манчестър –
2
Франкфурт, която резервация е била потвърдена и съответно изпълнена с изпълнението на
полета. Данни, че полет LH /13.12.2022 г. е бил изпълнен със закъснение от 5 часа не са
представени, нито ответникът разполагал с такива. Ответникът поддържа, че видно от
представените с исковата молба разписки при закупуване на билетите ищецът е направил
резервация за полет LH /14.12.2023 г., но както се вижда тази резервация не е била
потвърдена и ищецът е бил в чакащата листа на пътници за полет LH /14.12.2023 г.
Потвърждение и бордни карти за полет LH /14.12.2023 г. ищецът не бил получавал. Ето
защо, твърденията, че е следвало да пътува с полет LH /13.12.2023 г. или LH /14.12.2023 г.
били несъстоятелни.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представената в превод на български език разписка (на лист 35 по делото)
ищецът А. Д. е имал потвърдена резервация и издадена бордна карта (на л. 8 от делото) за
полет № LH . с направление гр. Манчестър, Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия – гр. Франкфурт, Федерална република Германия, с час на излитане от гр.
Манчестър – 06:35 ч. на 13.12.2022 г.
По делото е представена бордна карта (на л. 8 от делото), издадена на А. Д. за полет
№ . с направление гр. Франкфурт, Федерална република Германия – гр. София, Република
България, с час на излитане от гр. Франкфурт – 10:00 ч. на 13.12.2022 г.
От представената разписка на л. 35 от делото е видно, че относно полет № LH. с
направление – гр. Франкфурт, Федерална република Германия – гр. София, Република
България, с час на излитане 10:45 ч. на 14.12.2022 г. А. Д. е бил в списъка с чакащите.
По делото е представен Трудов договор № 3360/08.11.2007 г, сключен между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – като работодател, и А. В. Д. – като служител, по силата
на който ищецът е бил нает на длъжността „Младши специалист – Събиране на картово
кредити“ при дружеството – работодател.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на водения от
ищеца свидетел В. Я. Н.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. "а" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г., чл. 7, пар. 1, б. „а“ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004 и чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 12 от
Регламент /ЕО/ 261/2004.
По иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ във връзка с чл. 6, § 1, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: 1./ наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник, респ.
закупуване на самолетен билет за полет . по направление Манчестър – Франкфурт, който е
следвало да излети от летището в Манчестър на 13.12.2022 г. в 06:35 часа, за който има
потвърдена резервация; 2./ че е изправна страна по договора за въздушен превоз на пътници;
3./ размера на дължимото обезщетение, включващо разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че
3
той е изправна страна по договора за въздушен превоз на пътници, както и, че е погасил
дълга.
Съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., този регламентът се прилага
за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към
която договорът се прилага. С оглед конкретното направление на процесния полет . /
Манчестър – Франкфурт/ посоченият регламент регулира спорните материални отношения,
предмет на исковете по гр. д. № 47510/2023 г. на СРС, 29 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за
всички полети на територията на Общността до 1 500 километра.
В Решение на ЕС по съединени дела C-402/07 и C-432/07 е прието, че чл. 5, чл. 6 и чл.
7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели
полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл.
7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач
време за пристигане по разписание.
Между страните не се спори, а и от представения превод на разписка на л. 35 от
делото и бордна карта на 8, се установява, че ищецът А. Д., като пътник, и ответникът „Д.
Л.“ АГ, като въздушен превозвач, е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници за
полет № LH. с направление гр. Манчестър – гр. Франкфурт, който е следвало да излети на
13.12.2022 г. в 06:35 ч. от гр. Манчестър, като в отговора на исковата молба (л. 26 по делото)
ответникът признава, че ищецът е имал потвърдена резервация за този полет и е пътувал с
него.
Съгласно чл. 3, § 2, б. "а" Регламент № 261/2004 г. регламентът се прилага, респ.
налице е основание за обезщетение, ако пътниците: имат потвърдена резервация за
съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за
регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент, или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час
на излитане. Смисълът на посочената разпоредба е правото на обезщетение да възниква
единствено в полза на пътниците, които са изпълнили своите задължения по договора с
въздушния превозвач и са се явили навреме за изпълнение на уговорения полет. В
Определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 е прието, че чл. 3, § 2, б. “а” от
Регламент (ЕО) № 261/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който
има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи
потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в този
регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за
обезщетение, те не са доказали, по-специално посредством представяне на бордните си
карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде
доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
юрисдикция следва да провери. Посочено е, че при положение, че са достигнали крайния
пункт на пристигане със закъснения от три или повече часа, посочените пътници имат право
на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази
цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното
представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод
се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на
високо равнище на защита на пътниците. Прието е, че така пътниците, които са претърпели
голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си на
4
обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение
изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с
претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на закъснял
полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Съдът завършва, че
положението би било различно, само ако въздушният превозвач разполага с доказателства,
че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством
съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери. От изложеното
следва извода, че за основателност на претенциите и уважаване на предявените искове по
Регламент № 261/2004 е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като при
липса на спор, че същият е превозен със съответния отменен или закъснял полет, пътникът
не следва да доказва, че се е явил навреме на гишето за регистрация и че реално е превозен с
полета, тъй като посочените обстоятелства се презюмират. В този случай в тежест на
въздушния превозвач, в условията на обратно доказване е да докаже, че пътникът не е бил
част от полета.
В случая по делото не е спорно, че ищецът е имал потвърдена резервация за полет . с
направление гр. Манчестър, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия – гр.
Франкфурт, Федерална република Германия, с час на излитане от гр. Манчестър – 06:35 ч. на
13.12.2022 г. Съгласно решение на СЕС по дело C-20/24, за възникване на право на
обезщетение при закъснение при закъснение на полет, пътникът следва до докаже, че има
потвърдена резервация за полета, за който му е била издадена бордна карта – с установяване
на посоченото обстоятелство се изчерпва доказателствената тежест на пътник, тъй като
доказвайки го, той доказва изправността си по възникналото облигационно правоотношение
с въздушния превозвач. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ответника – въздушен превозвач, е установяването на точното изпълнение на
договорното му задължение във времево отношение - за реализиране на полета в указания от
него времеви период. Това е така, освен с оглед на общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, но и с оглед на правните съображения, изтъквани от СЕС в
горепосочените съдебни актове, че пътниците, които са претърпели голямо закъснение на
своя полет, не следва да бъдат подлагани на несъответстващи на тяхното положение
изисквания, каквото би било установяване на факта, че въздушният превозвач не е изпълнил
точно поетите с процесния договор за превоз задължения.
При горните съображения съдът приема, че неправилно с доклада по делото е
разпределил доказателствена тежест на ищеца да установи закъснение на процесния полет с
повече от 3 астрономически часа. Посоченото обстоятелство по същество касае точното
изпълнение на насрещната страна по процесния договор, респ. нейната изправност, поради
което и подлежи на доказване от ответника в процеса. В конкретния случай по делото
липсват доказателства, че въздушният превозвач е изпълнил точно във времево отношение
задълженията си по договора за полет ., като същевременно с оглед на безспорния по делото
факт на потвърдена на ищеца резервация за този полет, съдът намира за установена първата
материална предпоставка, включена във фактическия състав на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за
всички полети на територията на Общността под 1 500 километра.
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 7, §1, б. „а“
от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и предявеният иск следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1./ че между него и ответника е налице валидно сключен
договор за въздушен превоз за полет . от 14.12.2022 г. по направление Франкфурт – София,
5
за който има потвърдена резервация, 2./ размера на дължимото обезщетение, включващо
разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че
той е изправна страна по договора за въздушен превоз на пътници, както и, че е погасил
дълга.
Съгласно чл. 3, § 2, вр. § 1 от Регламент /ЕО/ 261/2004 регламентът се прилага при
условие, че пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет.
Съгласно чл. 2, б. „ж“ от Регламент /ЕО/ 216/2004 резервация означава фактът, че
пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че регистрацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач или туроператора.
В настоящия случай, от представената по делото разписка е видно, че ищецът не е
имал потвърдена резервация, а е бил в списъка на чакащите за полет . с направление – гр.
Франкфурт – гр. София. При това положение, съдът намира, че резервацията на полета на
ищеца не е била потвърдена, респ. недоказана по делото е първата предпоставка, включена
във фактическия състав на този иск, което прави безпредметно обсъждане на останалите
предпоставки и възражения на страните.
Поради изложеното, за ищеца не се поражда право на обезщетение на основание чл.
7, § 1, б. „а“ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. вследствие на
твърдяната отмяна на полета и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г.:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1./ че между него и ответника са налице валидно
сключени договори за въздушен превоз за полет . от 13.12.2022 г. по направление Манчестър
– Франкфурт и за полет . от 14.12.2022 г. по направление Франкфурт – София, 2./ че е
изправна страна по процесните 2 договора за въздушен превоз; 3./ претърпените
неимуществени вреди 4./ причинно-следствена връзка на претърпените вреди със
забавянето, съответно отмяната на полета.
Според чл. 12, § 1 от регламента, същият се прилага без да се засягат правата на
пътника за допълнително обезщетяване. Понятието „допълнително обезщетяване“, посочено
в чл. 12 от Регламент № 261/2004 г., трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на
националния съд да присъди, при предвидените в националното право условия, обезщетение
за вредата, вкл. неимуществената, причинена от неизпълнението на договора за въздушен
превоз. Целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт на
основание чл. 12 от Регламент № 261/2004 г., е да допълни предвидените в регламента мерки
по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели
поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. От това
следва, че вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на чл. 12 от Регламент №
261/2004 г., може да бъде не само имуществена, но и неимуществена – така приетото в
решение 13.10.2011 г. по дело C‑83/10 на СЕС /ECLI:EU:C:2011:652/. Чл. 12 от Регламент №
261/2004 г. не може да бъде пречка за възможността увреден пътник да бъде обезщетен за
присъща нему вреда, доколкото националното или международното право му предоставят
право на такова обезщетение, при условие че то допълва предвиденото в този регламент
фиксирано обезщетение – виж решение 29.07.2019 г. по дело C‑354/18 на СЕС
/ECLI:EU:C:2019:637/. В този смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд
да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от
неизпълнението на договора за въздушен превоз, на различно от Регламент /ЕО/ 261/2004
г. правно основание, тоест по-специално при условията, предвидени в Конвенцията от
Монреал или от националното право.
6
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент № 261/2004
г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с нарушение на
първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач не е лимитирана
до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е претърпял вреди
над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия ред.
За да се прецени наличието или не на неимуществени вреди над размерите,
предвидени в чл. 7 от Регламент № 261/2004 г., съдът следва да изходи от конкретните факти
и обстоятелства по делото.
В случая, в предмета на делото бяха включени иск с правно основание чл. 7, § 1, б.
„а“ във връзка с чл. 6, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 за закъснение на полет . с
направление гр. Манчестър – гр. Франкфурт и иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ във
връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 за отмяна на полет . от 14.12.2022 г.
по направление гр. Франкфурт – гр. София, като в контекста на тези искове е предявена и
претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди. Конкретно се твърди, че
вредите се изразяват в преживени стрес, физически и психически дискомфорт, доколкото
ищецът вместо на 13.12.2022 г. се е прибрал в България на 15.12.2022 г., като при
процесните полети е бил придружен от свое приятелско семейство, което имало малко дете
на 3 г., което създало допълнителни неудобства за ищеца. Наред с изложеното ищецът се
наложило да чака с часове на летището, за да изчака късния полет за София на 13.12.2022 г.
и да разбере дали ще има място за него в този полет. На 14.12.2022 г. бил качен на полет .,
като в продължение на 4 часа бил в самолета, преди всички пътници да бъдат свалени от
борда при обяснение, че полетът се отменя, че няма достатъчно храна и вода за пътниците,
както и с оглед на липсата на обледняваща машина в зимните месеци, какъвто е м. декември.
В допълнение сочи, че описаните вреди са претърпени и с оглед на пропускането на
възможността да полага труд за периода на закъснението и отмяна на полета.
За установяване настъпването на гореописаните неимуществени вреди ищецът
ангажира по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля В. Я. Н. От
показанията на последния, приятел на ищеца, се установява, че през м. декември 2022 г.
ищецът А. Д. му споделил за проблем с полет от гр. Лондон, който е бил отменен и от
авиокомпания „Райън еър“ му били обещали да поемат разходите по смяната на полета и
хотела. Поради това, ищецът пътувал с влак до гр. Манчестър, за да пътува с авиокомпания
„Л.“ до Франкфурт, откъдето полетът също имал забавяне с няколко часа, в резултат на което
ищецът изпуснал полета от гр. Франкфурт до гр. София. Поради проблемите с
придвижването, ищецът не могъл да упражнява трудова дейност и бил много притеснен за
работата си.
Преценявайки показанията на разпитания свидетел по вътрешно убеждение, след
извършване на съпоставка между тях и събраните писмени доказателства, съдът е
категоричен, че следва да се довери на показанията на свидетеля В. Я. Н. тъй като те са
последователни, детайлни, житейски логични и добросъвестно дадени.
Допълнително по делото се представят бордни карти на лицата М. К.а и Е. К. за полет
. за 13.12.2022 г. по направление гр. Франкфурт – гр. София, с час на излитане 10:00 часа,
както и трудов договор № 3360/08.11.2007 г, сключен между „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД – като работодател, и А. В. Д. – като служител, установява твърденията му за трудова
ангажираност.
При така събрания по делото доказателствен материал съдът намира за недоказана
претенцията на ищеца за заплащане на допълнително обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди.
От изслушаните свидетелски показания се установи, че в процесния период ищецът е
имал първоначална резервация с друга авиокомпания, полетът по която не бил осъществен,
което наложило пътуването му с влак до гр. Манчестър, за да пътува с авиокомпания „Л.“ до
7
Франкфурт, откъдето полетът също имал забавяне с няколко часа, в резултат на което
ищецът изпуснал полета от гр. Франкфурт до гр. София. При тези показания съдът намира,
че по делото не се установява по категоричен начин причинна връзка между сочените от
ищеца неимуществени вреди и закъснението/отмяната именно на процесните полети. Наред
с изложеното, тези показания не сочат за вреди, надхвърлящи обичайните такива при
закъснение или отмяна на полет, които поначало се обхващат от фиксирания размер на
обезщетението по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. Същевременно при изложени по-горе
мотиви съдът прие, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи право
на обезщетение за отмяна на полет . от 14.12.2022 г. по направление Франкфурт – София.
Що се касае до твърденията му за претърпени вреди вследствие обстоятелството, че е бил
придружен от приятелско семейство с малко дете на 3 г., съдът намира същите за недоказани.
Това е така, тъй като представените по делото бордни карти за лицата М. К.а и Е. К. касаят
полет . за 13.12.2022 г. по направление гр. Франкфурт – гр. София, с час на излитане 10:00
часа, за който, както се посочи, ищецът не е предявил искова претенция и въз връзка с който
по делото не са ангажирани доказателства за неговата отмяна или закъснение, а напротив
ищецът твърди, че този полет е бил изпълнен навреме, но той го е изпуснал поради
закъснението на полета от гр. Манчестър. По делото липсват доказателства, че М. К.а и Е. К.
са имали потвърдени резервации за полет . с направление гр. Манчестър, Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия – гр. Франкфурт, Федерална република
Германия, както и че не са се качили на полет . за 13.12.2022 г. по направление гр.
Франкфурт – гр. София, с час на излитане 10:00 часа, за който са представени издадени на
тяхно име бордни карти – индиции за тези обстоятелства не се съдържат и в показанията на
свидетеля В. Я. Н. По делото не са събрани и категорични данни за датата на пристигане на
ищеца в гр. София.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. второ
ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса от 150,00 лева, както и
разноски в полза на адвокат Ю. О. Г. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /направено
в хода на устните състезания/. Съобразно изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 50,00 лева – разноски за платена държавна такса.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне
на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда,
поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните.
Съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно
предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на
съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда
съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението
ще се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да
определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на
8
делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
В разглеждания случай, по делото липсва представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3. При това положение съдът намира
искането за присъждане на разноски по този ред за неоснователно.
Ответникът претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 400,00
лева. Съгласно обаче представените от него фактура (на лист 48 по делото) и извлечение от
банкова сметка (на лист 49 по делото) по настоящото дело е уговорено и платено
възнаграждение в размер на 90 евро, с левова равностойност от 175,61 лева. С оглед на това
и съобразно изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 117,51
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. Л.“ АГ, чуждестранно търговско дружество, регистрирано съгласно
законодателството на Федерална Република Германия, чрез „Д. Л.“ – търговско
представителство в Република България, вписано в търговския регистър при Българската
търговско-промишлена палата, ЕИК , ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж.к. , бл. , вх., на основание чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 6, § 1, б„ а“ от Регламент /ЕО/
261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, сумата в размер на 250 евро –
обезщетение за закъснял полет . от 13.12.2022 г. по направление гр. Манчестър, Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия – гр. Франкфурт, Федерална република
Германия, с час на излитане от гр. Манчестър – 06:35 ч. на 13.12.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2023 г. до окончателното
плащане, както и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50,00 лева – сторени
разноски в производството по гр. д. № 47510/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. , бл. ,
вх., срещу Д. Л.“ АГ, чуждестранно търговско дружество, регистрирано съгласно
законодателството на Федерална Република Германия, чрез „Д. Л.“ – търговско
представителство в Република България, вписано в търговския регистър при Българската
търговско-промишлена палата, ЕИК , обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и
чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро – обезщетение за отменен
полет . от 14.12.2022 г. по направление гр. Франкфурт – гр. София, с час на излитане от гр.
Франкфурт 10:45 часа, както и сумата от 500 лева – допълнително обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените стрес, физически и психически дискомфорт в
резултат на закъснение с повече от три часа на полет . от 13.12.2022 г. по направление
Манчестър – Франкфурт и отмяна на полет . от 14.12.2022 г. по направление Франкфурт –
София, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.08.2023 г. до окончателното плащане.
9
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. , бл. , вх. ДА
ЗАПЛАТИ на „Д. Л.“ АГ, чуждестранно търговско дружество, регистрирано съгласно
законодателството на Федерална Република Германия, чрез „Д. Л.“ – търговско
представителство в Република България, вписано в търговския регистър при Българската
търговско-промишлена палата, ЕИК , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
117,51 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 47510/2023 г. на СРС, 29
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10