Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 283 от 22.12.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И.
С. и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 248 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от „И.-Н”
ЕООД, с ЕИК ****, чрез адвокат К.Н., срещу Решение №
253/30.07.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №
242/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № К-0052934/11.09.2019 г., издадено от директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция (ГД) „Контрол на пазара” при Комисията за
защита на потребителите (КЗП), съгласно Заповед № 673/21.08.2019
г. на председателя на КЗП. С посоченото наказателно постановление на „И.-Н.”
ЕООД на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева
за нарушение по чл. 68в във вр.с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1
от ЗЗП. В жалбата е наведено касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се
отмяна на решението.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат К.Н..
Процесуалният представител по пълномощие на КЗП – адвокат С. Я., оспорва касационната
жалба като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № К-0052934/11.09.2019 г., издадено от директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, съгласно Заповед
№673/21.08.2019 г. на председателя на КЗП. Районният съд е установил от
фактическата страна на спора, че на 29.01.2019 г. служители на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при КЗП
извършили планова проверка на туристически обект – семеен хотел „И.
к.”, находящ се на адрес: гр. С.
б., ул. „Х. Б.”
№ 11. При проверката е установено, че за обекта е издадено Удостоверение № 00247/12.05.2017 г.
за категоризация по Закона за туризма (ЗТ) с утвърдена
категория „една звезда”, в което за вид и наименование на обекта е посочено: семеен
хотел „И. к.”. На
фасадата над входа на обекта е поставен надпис: „И.
к. хотел-ресторант, басейн
с минерална вода”. На видно място на рецепцията
е поставен ценоразпис с обявени цени на предплатените нощувки, като на
ценоразписа е записано „хотел „И. к.”.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № К-2683902/29.01.2019
г. За установеното при проверката нарушение при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № К-0052934/15.04.2019 г., в който нарушението е квалифицирано
по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4
във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното НП, в което са
възпроизведени фактическите констатации по акта.
Районният съд е приел от правна страна компетентност на
административнонаказващия орган, липса на допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие
на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление, доказано административно
нарушение,
законосъобразно наложена имуществена санкция
и липса на маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил
наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната
отговорност на „Или-Никая” ЕООД не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат
реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите
обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Съставянето
на акта за установяване на административното нарушение в отсъствие на
представител на дружеството нарушител предполага редовно връчена покана за
съставяне на акта съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Доказателства за връчване на такава покана не са представени по делото.
Независимо от това, процесният АУАН е връчен на законния представител на
дружеството, поради което същият е имал възможност да възрази срещу акта както
към момента на неговото връчване, така и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението при
съставяне на акта не обосновава извод за съществено
нарушение на административнонаказателната процедура, тъй като не е довело до
ограничаване или нарушаване на правото на защита на дружеството нарушител,
противно на твърдението в касационната жалба.
Правилен
е и изводът на районния съд за доказано нарушение. С оглед разпоредбите
на чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „а” и б. „б” от
ЗТ,
в приложимата редакция, и § 1, т. 17 и 23
от Допълнителните разпоредби на ЗТ хотелите и семейните хотели,
като места за настаняване, съществено се
различават. Предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно вида на
туристическия обект – хотел, а не семеен хотел, дружеството е
приложило нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП.
Касае се за практика, която заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, така че той да
вземе търговско решение, което иначе не би взел. По
изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е
съставомерно от обективна страна. Отговорността на дружеството е обективна (безвиновна), поради което не следва да
се обсъжда субективната съставомерност на деянието. Наложената имуществена санкция е в минималния размер,
предвиден в санкционната разпоредба на чл. 210а от ЗЗП. В
случая липсват обстоятелства, които да сочат, че процесното нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
поради което не е налице маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Наказателното
постановление е законосъобразно и като го е потвърдил,
районният съд е постановил правилно решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 253/30.07.2020 г., постановено по АНД №242/2020 г. по описа на Районен съд –
Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.