№ 764
гр. Пазарджик, 09.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220103452 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Не се явява представител за ищеца „Хит Кредит“ ООД, редовно
призован.
Ответникът С. Ф. М. не се явява, редовно призован на посочения по
делото съдебен адрес. За него се явява адв. М., редовно упълномощен да го
представлява, с представено по делото пълномощно.
Не се явява вещото лице М. Л..
При проверка на книжата по делото съдът констатира, че вещото лице
не е призовано за днешното съдебно заседание, предвид неизпълнението на
задължението на ищеца за внасяне на определения депозит.
АДВ. М.: Считам, че не са налице процесуални пречки и моля да се
даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като ищецът е редовно призован. Затова и в отсъствието на негов
представител и на основание чл. 142, ал 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Изцяло поддържам подадения
1
отговор. Държим на допускането и изготвянето на поисканата от нас ССчЕ, в
която вещото лице да отговори на поставените в отговора ни въпроси.
Относно искането на ищцовата страна, евентуално при оспорване на
вземането от наша страна , за включване на нейни въпроси, ние не оспорваме
вземането на „Хит Кредит“, но считаме, че договорът за финансов лизинг е
недействителен и той не може да породи облигационно правни задължения за
доверителя ми. Считам обаче за ненуждаещо се за доказване на твърденията в
исковата молба на вземанията на „Хит Кредит“ срещу доверителя ми. Считам
за необходимо да се допусне експертизата само и единствено по въпросите,
поставени в отговора на исковата молба, още повече, че те не са внесли
депозита за вещото лице, може би означава, че не държат на експертизата. Не
оспорваме вземанията, които те претендират, ако договорът е наистина
действителен, те са се породили, тъй като е ясно от този протокол, които
искаме те да представят е видно, че доверителят ми е предал автомобила
доброволно на дата. Има 4-5 вноски, които той не е изпълнил, защото именно
договорът е недействителен. Той не е имал задължения съобразно договора.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявеният иск е установителен с правно основание чл. 415, ал.1 от
ГПК.
Подадена е искова молба, в която ищецът твърди, че в
законоустановения срок, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, предявява
иск за установяване на вземането на „Хит Кредит“ ООД, в качеството на
кредитор срещу С. Ф. М. - длъжник и „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано
от ****** С.а - солидарен длъжник, произтичащо от Договор за финансов
лизинг № 04000004/27.10.2020 г. със срок на действие 36 месеца.
Твърди се, че по силата на подписания Договор за финансов лизинг,
Лизингодателят - „Хит Кредит“ ООД е предоставил на Лизингополучателя -
С. Ф. М. за временно и възмездно ползване на собствения автомобил на
Лизингодателя лек автомобил марка „БМВ", модел „320 D“, шаси №
WBA3Y51080GZ91874, рег. № СВ******НТ.
Твърди се, че в Приложение № 1 към Договора за финансов лизинг -
погасителен план, подписано от страните, е посочен график на плащане на
2
дължимите лизингови вноски - брой, размер и падеж за всяка една от тях.
Падежът за изпълнение на лизинговите вноски по процесния договор
настъпва всеки месец, следващ този на сключване на договора, а именно
27.11.2020 г. и нататък до окончателно изплащане на задължението.
Твърди се, че стойността на лизинга е в размер на 40 642.80 лв., която
сума се изплаща на 36 вноски, при месечна вноска 1 112.30 лв., съгласно
Приложение № 1 - погасителен план към процесния договор, ведно със
сумата от 200 лв., представляваща годишна такса във връзка с GPS система за
наблюдение, чрез която лизингодателя проследява местоположението на
автомобила по всяко време. Последната сума - годишната такса, е дължима на
основание чл. 6, ал. 23 от процесния договор. Същата е дължима на датата на
падежа на първата вноска, съгласно погасителния план, ако договорът за
лизинг е сключен за срок от една година. В случаите, когато договорът за
лизинг е сключен за срок повече от една година, таксата за годишен
абонамент за поддръжка на GPS на автомобила, следва да се заплаща на
датата на падежа на първата лизингова вноска за всяка следваща година.
Твърди се, че на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора за финансов
лизинг Лизингодателят едностранно прекратява договора поради неплащане
на няколко поредни лизингови вноски. Именно тази хипотеза е налице в
настоящия случай - длъжникът не изпълнява задължението си по договор за
финансов лизинг, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск, както и съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение ч. гр. д. № 20235220100225 по описа за
2023 г. на РС - Пазарджик, VIII граждански състав.
Сочи се, че предвид настъпилия краен срок за погасяване на цялото
задължение, не е необходимо на Длъжника да бъде връчвана покана за
доброволно изпълнение. В случая приложение намира правният принцип
„срокът кани вместо кредитора".
Сочи се, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК на длъжника е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 8
208.29 лв., представляваща падежирали вноски по Договор за финансов
лизинг № 04000004 от 27.10.2020 г., а именно: Остатък от тринадесета вноска,
съгласно Приложение 2 (Погасителен план), неразделна част от договора, в
размер на 188.56 лева, четиринадесета вноска в размер на 1112.30 лева,
3
петнадесета вноска в размер на 1112.30 лева, шестнадесета вноска в размер на
1112.30 лева, седемнадесета вноска в размер на 1112.30 лева, осемнадесета
вноска в размер на 1112.30 лева, деветнадесета вноска в размер на 1112.30
лева. Съответно наказателни лихви по чл. 9, ал. 2 от Договор за финансов
лизинг, представляващи 0.50% на ден върху забавената сума, но не повече от
20%, за четиринадесета вноска 163 дни просрочие - 124.66 лева, за
петнадесета вноска 132 дни просрочие - 127.84 лева, за шестнадесета вноска
101 дни просрочие - 131.10 лева, за седемнадесета вноска 73 дни просрочие -
134.44 лева, за осемнадесета вноска 42 дни просрочие - 137.87 лева, за
деветнадесета вноска 12 дни просрочие - 38.88 лева и разноски в заповедно
производство в размер на 651.14 лв за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Сочи се, че във връзка с обстоятелството, че връчването на издадената
Заповед за изпълнение е извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на
ищцовото дружество е указано да предяви иск относно вземането си.
Сочи се, че съгласно параграф 13, т.1 Закона за защита на
потребителите „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност”. В т.12 на параграф 13 от ДР на същият закон е
дадена дефиниция на „ финансова услуга”. Преди изменението на
разпоредбата / ДВ бр. 61 от 25.07.2014г./ договорът за финансов лизинг е
посочен, наред с други договори като „финансова услуга”. С изменението на
разпоредбата / ДВ бр.61 от 2014г./ законодателят се е отказал от изброяването
на видовете финансовите услуги и е дефинирал „финансовата услуга” като
всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично
пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. При така дефинираното
определения за „финансова услуга”, договорът за финансов лизинг попада в
обхвата на услугите, които се ползват от защитата на Закона за защита на
потребителите, ако страната по този договор има качеството на „потребител”.
Сочи се, че в правната теория и съдебна практика се приема, че
договорът за финансов лизинг, представлява особен вид инвестиционен
кредит. При този договор общата стойност на лизинговите вноски, които се
4
дължат от лизингополучателя, са изчисляват така, че покриват цената на
вещта, по която е придобита собствеността й от лизингодателя, разноските по
придобиването и печалба, т.е. получава се ефекта на получен кредит, който се
погасява от лизингополучателя чрез заплащане на лизинговите вноски.
Твърди се, че последното плащане на процесния договор от страна
длъжника е към дата 17.05.2022 г. в общ размер на 1245.30 лв. От заплатената
сума - 200 лв. се погасява дължимата годишна такса на основание чл. 6, ал. 23
от процесния договор; 315.93 лв. договорна лихва за 27.11.2021 г.; 121.56 лв.
наказателна лихва и 607.81 лв. главница за 27.11.2021 г.
Счита се, че предвид обстоятелството, че ответникът се явява
неизправна страна по процесния договор, на ищцовото дружество се дължат
следните суми:
Неплатени и дължими вноски са в общ размер на 6 862.36 лв., а именно:
Остатък от тринадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен
план), неразделна част от договора в размер на 188.56 лева, с падеж
27.11.2021 г.;
Четиринадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.12.2021 г.;
Петнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.01.2022 г.;
Шестнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.02.2022 г.;
Седемнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.03.2022 г.;
Осемнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.04.2022 г.;
Деветнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен план),
неразделна част от договора в размер на 1112.30 лева, с падеж 27.05.2022 г.
Твърди се, че във връзка с дължимите вноски, от тях дължимата
главница за съответните падежирали и неизплатени лизингови вноски са в
общ размер на 3 986.53 лв., а именно:
Главница по четиринадесета вноска, съгласно Приложение 1
(Погасителен план), неразделна част от договора, (в размер на 623.31 лв.),
5
падежирала на 27.12.2021 г. до 07.06.2022г.;
Главница по петнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен
план), неразделна част от договора, (в размер на 639.20 лв.), падежирала на
27.01.2022 г. до 07.06.2022г.;
Главница по шестнадесета вноска, съгласно Приложение 1
(Погасителен план), неразделна част от договора, (в размер на 655.50 лв.),
падежирала на 27.02.2022 г. до 07.06.2022г.;
Главница по седемнадесета вноска, съгласно Приложение 1
(Погасителен план), неразделна част от договора, (в размер на 672.22 лв.),
падежирала на 27.03.2022 г. до 07.06.2022г.;
Главница по осемнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен
план), неразделна част от договора, (в размер на 689.36 лв.), падежирала на
27.04.2022 г. до 07.06.2022г.;
Главница по деветнадесета вноска, съгласно Приложение 1
(Погасителен план), неразделна част от договора, (в размер на 706.94 лв.),
падежирала на 27.05.2022 г. до 07.06.2022г.
Твърди се, че процесният договор е с фиксиран лихвен процент от
18.00000 %, като размерът на лихвата за целия погасителен период е 14 042
лв. на основание Част II “Параметри на лизинга“ т. 15 от процесния договор.
Поради което дължимата договорна лихва на основание Част II, т. 15.1. от
Договор за финансов лизинг и съгласно Приложение № 1 - погасителен план,
е в общ размер на 2 875.83 лв., както следва:
За вноска № 13 за периода от 27.11.2021 г. до 07.06.2022 г., остатък от
договорната лихва е в размер на 188.56 лв. върху главницата от 607.81 лв.;
За вноска № 14 за периода от 27.12.2021 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 488.99 лв. върху главницата от 623.31 лв.;
За вноска № 15 за периода от 27.01.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 473.10 лв. върху главницата от 639.20 лв.;
За вноска № 16 за периода от 27.02.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 456.80 лв. върху главницата от 655.50 лв.;
За вноска № 17 за периода от 27.03.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 440.08 лв. върху главницата от 672.22 лв.;
За вноска № 18 за периода от 27.04.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
6
лихва е в размер на 422.94 лв. върху главницата от 689.36 лв.;
За вноска № 19 за периода от 27.05.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 405.36 лв. върху главницата от 706.94 лв.
Дължимата наказателна лихва върху просрочените неизплатени и
дължими лизингови вноски на основание чл. 9, ал. 1 от Договора за финансов
лизинг е в общ размер на 694.79 лв., както следва:
За вноска № 14 с падеж 27.12.2021 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.12.2021 г. до 07.06.2022 г. (163 дни просрочие),
наказателната лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но
не повече от 20 %, е в размер на 124.66 лв.;
За вноска № 15 с падеж 27.01.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.01.2022 г. до 07.06.2022 г. (132 дни просрочие),
наказателната лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но
не повече от 20 %, е в размер на 127.84 лв.;
За вноска № 16 с падеж 27.02.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.02.2022 г. до 07.06.2022 г. (101 дни просрочие),
наказателната лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но
не повече от 20 %, е в размер на 131.10 лв.;
За вноска № 17 с падеж 27.03.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.03.2022 г. до 07.06.2022 г. (73 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20 %, е в размер на 134.44 лв.;
За вноска № 18 с падеж 27.04.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.04.2022 г. до 07.06.2022 г. (42 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20 %, е в размер на 137.87 лв.;
За вноска № 19 с падеж 27.05.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.05.2022 г. до 07.06.2022 г. (73 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20 %, е в размер на 38.88 лв.
Сочи се, че дължимите суми се претендират от ищцовото дружество в
условията на солидарност. Солидарността произтича от чл. 8 от Договора за
финансов лизинг, съгласно която разпоредба солидарният длъжник се
7
задължава да отговаря солидарно с лизингополучателя за изпълнението на
всички задължения на последния, произтичащи от настоящия договор. Също
така, солидарният длъжник се задължава при неизпълнение на което и да е
задължение на Лизингополучателя, да погаси незабавно неиздължените суми
при покана от лизингодателя.
Сочи се, че на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, за кредитора съществува
правен интерес да предяви иск за установяване на вземанията си, съгласно
издадената по ч. гр. д. № 20235220100225 по описа за 2023 г. на РС -
Пазарджик, VIII граждански състав, Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено, че С. Ф. М. и „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД, ЕИК: *********,
дължи на „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, сумата в общ размер на 8
208.29 лв., дължими и неплатени по Договор за финансов лизинг № 04000004
от 27.10.2020 г., от които:
Сумата от 3 986.53 лв., дължима и неизплатена главница за периодите:
Главница по четиринадесета вноска, съгласно Приложение 1
(Погасителен план), неразделна част от договора, (в размер на 623.31 лв.),
падежирала на 27.12.2021 г. до 07.06.2022г.;
Главница по петнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен
план), неразделна част от договора, (в размер на 639.20 лв.), падежирала на
27.01.2022 г. до 07.06.2022г.;
Главница по шестнадесета вноска, съгласно Приложение 1
(Погасителен план), неразделна част от договора, (в размер на 655.50 лв.),
падежирала на 27.02.2022 г. до 07.06.2022г.;
Главница по седемнадесета вноска, съгласно Приложение 1
(Погасителен план), неразделна част от договора, (в размер на 672.22 лв.),
падежирала на 27.03.2022 г. до 07.06.2022г.;
Главница по осемнадесета вноска, съгласно Приложение 1 (Погасителен
план), неразделна част от договора, (в размер на 689.36 лв.), падежирала на
27.04.2022 г. до 07.06.2022г.;
Главница по деветнадесета вноска, съгласно Приложение 1
(Погасителен план), неразделна част от договора, (в размер на 706.94 лв.),
8
падежирала на 27.05.2022 г. до 07.06.2022г.
Сумата от 2 875.83 лв., представляваща дължима договорна лихва на
основание Част II, т. 15.1. от Договор за финансов лизинг и съгласно
Приложение № 1 - погасителен план за периодите:
За вноска № 13 за периода от 27.11.2021 г. до 07.06.2022 г., остатък от
договорната лихва е в размер на 188.56 лв. върху главницата от 607.81 лв.;
За вноска № 14 за периода от 27.12.2021 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 488.99 лв. върху главницата от 623.31 лв.;
За вноска № 15 за периода от 27.01.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 473.10 лв. върху главницата от 639.20 лв.;
За вноска № 16 за периода от 27.02.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 456.80 лв. върху главницата от 655.50 лв.;
За вноска № 17 за периода от 27.03.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 440.08 лв. върху главницата от 672.22 лв.;
За вноска № 18 за периода от 27.04.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 422.94 лв. върху главницата от 689.36 лв.;
За вноска № 19 за периода от 27.05.2022 г. до 07.06.2022 г., договорната
лихва е в размер на 405.36 лв. върху главницата от 706.94 лв.
Сумата от 694.79 лв., представляваща дължима наказателна лихва върху
просрочените неизплатени и дължими лизингови вноски на основание чл. 9,
ал. 1 от Договора за финансов лизинг за периодите:
За вноска № 14 с падеж 27.12.2021 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.12.2021 г. до 07.06.2022 г. (163 дни просрочие),
наказателната лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но
не повече от 20 %, е в размер на 124.66 лв.;
За вноска № 15 с падеж 27.01.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.01.2022 г. до 07.06.2022 г. (132 дни просрочие),
наказателната лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но
не повече от 20 %, е в размер на 127.84 лв.;
За вноска № 16 с падеж 27.02.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.02.2022 г. до 07.06.2022 г. (101 дни просрочие),
наказателната лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но
не повече от 20 %, е в размер на 131.10 лв.;
9
За вноска № 17 с падеж 27.03.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.03.2022 г. до 07.06.2022 г. (73 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20 %, е в размер на 134.44 лв.;
За вноска № 18 с падеж 27.04.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.04.2022 г. до 07.06.2022 г. (42 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20 %, е в размер на 137.87 лв.;
За вноска № 19 с падеж 27.05.2022 г., а именно за сумата от 1112.30 лв.
за периода от 27.05.2022 г. до 07.06.2022 г. (73 дни просрочие), наказателната
лихва, представляваща 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от
20 %, е в размер на 38.88 лв.
Претендира се сумата от 651.14 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
Претендира се присъждането на разноски в настоящото производство.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания, а именно за изискване на заповедното
производство и за допускане на ССчЕ.
По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, с вх. №
25675/01.11.2023 г.
С Определение № 2847/08.11.2023 г., постановено в производството по
делото, на основание чл. 232 от ГПК е прекратено производството по делото
по отношение на посочения в исковата молба ответник „ЕМБО СТРОЙ 2018“
ЕООД, поради оттегляне на иска от ищеца, чрез надлежно упълномощения му
процесуален представител, с молбата с вх. № 25675/2023 г. и преди първото
по делото съдебно заседание. Определението за частичното прекратяване на
производството по делото е съобщено на страните, необжалвано и е влязло в
сила. Освен това, с разпореждането от 11.10.2023 г. е прието, че издадената
заповед на изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника „ЕМБО СТРОЙ 2018“ ЕООД е влязла в законна сила, предвид на
което не се налага обезсилване на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по отношение на този длъжник.
Производството по делото е продължило по предявения иск с правно
10
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на ответника С. М..
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника С. М., чрез пълномощника му адв. М., с който
счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Прави се
възражение за недействителност на Договор за финансов лизинг № 0400004/
27.10.2020 г. поради противоречие на закона и добрите нрави на основание
чл. 26. ал. I, във вр. е ал. 4 от ЗЗД.
Сочи се, че е безспорно, че на 27.10.2020 г. С. Ф. М. е сключил Договор
за финансов лизинг за временно и възмездно ползване на автомобил марка
„БМВ“. модел ,.320D“, с peг. № СВ******НТ, с „Хит Кредит“ ООД. Съгласно
Договора за финансов лизинг и приложенията към него параметрите са му
следните: размер на лизинга е: 26 000 лв. годишен лихвен процент: 30.60 %,
годишен процент на разходите: 37.05 %, срок на договора 36 м. и общо
дължима сума: 41 182.80 лв. (главница, лихви и първоначална такса). Твърди
се, че от сключването на договора до вноската на 27.12.2021 г. С. Ф. М. е
заплащал редовно лизинговите вноски в размер на 1112.30 лв. През това
време е заплащал данъка на моторното превозно средство, застрахователните
премии по Застраховка „Гражданска отговорност“ и Застраховка
..Автокаско“. Твърди се, че през м. декември 2021 г. автомобилът се развалил
и поради необходимостта от финансови средства за ремонта му ответникът не
е имал възможност да заплаща високите месечни вноски по лизинга. В този
период от време той е поискал да предаде доброволно автомобила на
лизингодателя. за да отпадне задължението му да плаща лизинговите вноски.
Лизингодателят му е заявил, че след като поправи автомобила да го предаде
без да е необходимо да заплаща от последното плащане за м. ноември 2021 г.
лизингови вноски.
Твърди се, че след като автомобила е бил отново в движение С. Ф. М. се
е свързал с лизингодателя. за да го върне, но той му гарантирал, че ако през
май месец 2022 г. започне да си плаща редовно лизинговите вноски за напред
няма да с необходимо да се прекратява договора, поради което на 17.05.2022
г. С. Ф. М. е заплатил сума в размер на 1245.30 лв. Макар и при наличие на
тази договорка между тях, лизингодателя е поискал да му се върне
автомобила, заради това че имало неизплатени вноски с уговорката, че след
връщането на автомобила няма да е необходимо да ги заплаща. Поради което
11
около 10.06.2022 г. С. Ф. М. е предал доброволно автомобила. До него не са
адресирани покани или изявления за прекратяване на договора за лизинг от
страна на „Хит Кредит“ ООД.
Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Закон за потребителския кредит
(ЗПК) „разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или
лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката -
предмет на договора. „Предвид предмета на процесния договор за финансов
лизинг, който е лизинг на моторно превозно средство с възможност за
закупуване на стоката - предмет на договора, считаме че спрямо договора
следва да се приложат и съблюдават изискванията на ЗПК. Както е посочено в
исковата молба. С. Ф. М. съгласно Закон за защита на потребителите (ЗЗП) е
„потребител“ и спрямо него следва да се приложи и завишената закрила
спрямо потребителите на стоки и услуги в страната.
Твърди се, че договорът за финансов лизинг противоречи на добри те
нрави предвид размера на уговорения лихвен процент в него - 30.6 %. В
своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени
кредити - двукратния размер на законната лихва (в този смисъл са Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС. ГК: Решение №378/18.05.2006
г. но гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК: Решение №1270/09.01.2009 г. ио гр. д.
5093/2007 г. на ВКС. ГК; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г.
на ВКС. ГК). В Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
3194/2022 г. се приема, че „че щом размерът на лихвата е над 20%, респ. 30 %,
то е налице противоречие е добрите нрави“. Към момента па сключване на
договора за финансов лизинг - 27.10.2020 г.. размерът на законната лихва по
просрочени парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. I от ПМС №
426 от 18.12.2014 г.. е 10.00 %. По този начин максималният размер, до който
е могла да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30.00 %. Уговореният в
случая годишен лихвен процент е 30.60 % и надхвърля допустимия, съгласно
морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост
и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на
насрещните престации. Възнаградителната лихва е съществен елемент от
съдържанието на всеки договор, което изключва възможността да бъде
сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и
12
повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на
договора, поради което считаме договорът за потребителски кредит е
нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Сочи се, че на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, договорът за финансов лизинг е недействителен и тъй като не е
посочен ГПР по договора и общата сума, дължима от С. Ф. М., изчислена към
момента на сключване на договора за лизинг, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № I начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за финансов лизинг е необходимо, защото лава на потребителя ясна
представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ПIP е условие за действителността на самия договор за
финансов лизинг, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § I, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума,
дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредити посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани е договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване па кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Сочи се, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде
определен само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл.
19. ал. 4 ЗПК - до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде
описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с
описаната в част 1 от Приложение 1 към Директивата математическа
формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено
това изчисляване (това мнение се споделя от съдебната практика: Решение №
11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. д. № 71077/2021 г., Решение № 49 от
25.02.2022 г. на ОС - Пазарджик но в. гр. д. № 833/2021 г., Решение № 171 от
25.05.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г.).
13
Сочи се, че в Договора за финансов лизинг, който е сключил С. Ф. М. е
посочен размер на ГПР от 37.05 %. но този размер не отговаря на
действителните разходи, които той ще направи във връзка с лизинга на
моторното превозно средство, тъй като не са включени дължимия и заплатен
от него данък на моторното превозно средство, застрахователните премии,
които той трябва да заплаща по задължителния застрахователен договор
„Автокаско“ и таксата за годишен абонамент на GPS. Застрахователните
премии са изрично предвидени като част от разходите по кредита в § 1 от ДР
на ЗПК. „Следователно застрахователната премия представлява разход, който
е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.
11. ал. 1, т. 10 ЗПК. водещо до недействителност на договора на основание чл.
22 от ЗПК.“ (виж: Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. №
578/2022 г., III г. о.. ГК). Това противоречи на чл. 11, ал. I, т. 10 от ЗПК и води
до недействителност на договора за финансов лизинг на основание чл. 22 от
ЗПК.
Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта па
разпоредбата на чл. 11. т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, кои го следва С. Ф. М. да
стори във връзка с договора за финансов лизинг, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит за лизинг представлява ГПР. но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
лизингополучателя те направи и кои го са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на ответника в положение да тълкува всяка една клауза и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по лизинга,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че тази неточност в посочването на размера на разходите
поставя ответника в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му но лизинга на моторното превозно средство, което ще дължи
и в това именно е недействителността в случая, като не е спазено изискването
14
на посоченото законово основание. Посочването в договора за финансов
лизинг на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация
и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. I от
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19. ал.
4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по
дело С-453/10 Jana Perenicova и Vladislav Perenic срещу SOS financ spol. s r. o.
търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като "заблуждаваща“ по
смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски
практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Счита се, че
договора за финансов лизинг не отговоря на изискванията на чл. 11. ал. 1, т.
10 ЗПК поради което и на основание чл. 26. ал. 1. предл. I вр. с чл. 22. ал. 1
ЗПК е недействителен.
Искането към съда е да отхвърли предявения от „ХИТ КРЕДИТ“ ООД,
с ЕИК: ********* срещу С. Ф. М., с ЕГН: ********** иск с правно основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 като недопустим и неоснователен.
Претендират се направените от ответника разноски.
Към отговора на исковата молба са приложени пълномощно и
декларация за материално и гражданско състояние. Направено е искане за
назначаването на ССчЕ. Направени са искания по чл.190 и чл.192 от ГПК.
С Определение № 327/05.02.2024 г. съдът е приел представените от
ищеца и приложени към исковата молба писмени доказателства. Произнесъл
се е по доказателствените искания на страните. Указал им е разпределението
на доказателствената тежест в производството.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.
Съдът докладва постъпилото писмо от ЗД „Бул инс“ АД, с вх. №
7334/20.03.2024 г., с което предоставят исканата информация от съда по
отношение на лек автомобил „BMW Series 3“, с peг. № СВ******ТМ и рама
№WBA3Y51080GZ91874, за регистрирани застрахователни договори за
периода 27.10.2020 г. до 27.10.2022 г., които са подробно описани. Към
писмото са приложени заверени копия от полици № E20990018294, №
15
BG/02/121000621699, № Е21990009272, № Е22990001221 и №
BG/02/122000594855, както и Справка за платени застрахователни премии по
полици.
АДВ. М.: Запознат съм с постъпилите документи. Моля да се приемат.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства, както и писмо вх. № 7334/20.03.2024 г. на ЗД „Бул
инс“ АД, ведно със заверени копия от полици № E20990018294, №
BG/02/121000621699, № Е21990009272, № Е22990001221 и №
BG/02/122000594855, както и Справка за платени застрахователни премии по
полици.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело ч.гр.дело № 225/2023 г. по
описа на Районен съд - Пазарджик.
Съдът, във връзка с допуснатата по делото ССчЕ и предвид
обстоятелството, че ищцовото дружество не е изпълнило в дадения му от съда
срок, вкл. и до датата на днешното съдебно заседание, задължението си за
внасяне на определения от съда депозит за вещо лице, счита, че ще следва да
се отмени определението, в частта, в която е допусната назначената по делото
ССчЕ да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.
Ищецът не е внесъл определеното възнаграждение, не е депозирал и молба, в
която изрично да заяви, че държи на изготвянето на експертизата по
поставените от него въпроси, както и не е представил документ за внесеното
възнаграждение, включително и към датата на днешното съдебно заседание.
Допуснатата по делото ССчЕ ще следва да даде само отговор на въпросите на
ответника в писмения му отговор, а възнаграждението на вещото лице ще се
изплати от бюджета на съда, предвид на обстоятелството, че ответникът е
освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството по
делото, с Определение № 562/01.03.2024 г.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 327/05.02.2024 г., постановено в
производството по делото, в частта, в която е допуснато назначената по
16
делото ССчЕ да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата
молба.
При това положение назначената ССчЕ ще следва да даде само отговор
на въпросите, поставени от ответника в писмения отговор.
За следващото съдебно заседание ще следва да се призове назначеното
вещо лице М. Л..
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено за друга дата за
изслушване заключението на вещото лице, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.05.2024 г. от 13:30 часа, за
която дата и час ищецът уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Ответникът уведомен чрез пълномощника си адв. М..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. Л..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17