Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Плевен
04.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева,
като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 714 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 от ЗАНН
Постъпила е жалба от ***/А.А./ против Наказателно постановление № 30/06.04.2020 г. на *** на група „Миграция“
при ОДМВР-Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.48, ал.1, т. 3 от Закон
за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на жалбоподателя А.А. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.34 от
ЗЧРБ.
Недоволен от издаденото наказателно
постановление останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, не се представлява.
Административно-наказващият орган ОД на МВР - Плевен –
редовно призован, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно
и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
На 02.04.2020г. около 09.30 часа в гр.
Плевен, е установено, че чуждият гражданин не е напуснал страната до изтичане
на разрешения му срок на пребиваване до 20.02.2020г. Лицето има издадена виза
вид „С“ за срок от 90 дни и е влязъл на територията Република България на
20.11.2019г., с което е нарушил чл. 34 от ЗЧРБ.
За констатираното нарушение свидетелят А.В.В.
– ***при група „Миграция“ при Първо МВР – Плевен, съставил Акт за установяване
на административно нарушение №30/02.04.2020г., в присъствието на свидетеля М.К.К.
– служител при ОД на МВР – гр. Плевен, както и на жалбоподателя е връчен срещу
подпис на същия, като е извършен превод на съдържането на АУАН от Ибрям Бейсим
и жалбоподателят подписал акта без възражение.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление, с което ***е санкциониран за това че на 02.04.2020г. около 09:30 часа в гр. Плевен, ул. ***, е установено, че същият
не е напуснал страната до разрешеният му срок на пребиваване в Р България –
20.02.2020г.
Констатациите в АУАН се подкрепят от показанията на
разпитаните свидетели А.В.В. и М.К.К., които са непротиворечиви и установяват
безспорно фактическата обстановка.
От показанията на разпитаните свидетели, приложените
по делото АУАН съдът приема, че фактическата обстановка се установява такава,
каквато е описана в НП и жалбоподателят е извършил посоченото нарушение, за което
е санкциониран.
Разпоредбата на чл. 34 от
ЗЧРБ императивно регламентира задължението на всеки чужденец да напусне
страната до изтичане на срока за пребиваването му, като неизпълнението на това
задължение подлежи на административна санкция на основание чл. 48, ал. 1, т. 3
от ЗЧРБ в размер от 500лева до 5000лева.
Предвид горното, настоящият
състав приема, че жалбоподателят е осъществил с бездействието си всички
обективни и субективни признаци на вмененото му административно нарушение.
Съдът приема, че изложените в жалбата доводи са неоснователни.
При така изложената фактическа обстановка,
която се установява по несъмнен и категоричен начин и не се оспорва от
жалбоподателя, съдът счита, че правилно административният орган е квалифицирал
извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ.
Съдът не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на
АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност -
административно-наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна
страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателя да го разбере и
да организира адекватно защитата си.
Съдът намира, че осъществяването на административното
нарушение е безспорно доказано, поради което жалбоподателят правилно и
законосъобразно е санкциониран.
В случая не са констатирани смекчаващи отговорността
обстоятелства, а административно наказващия орган е съобразил при определяне размера
на наложеното административно наказание.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 30/06.04.2020 г. на *** на
група „Миграция“ при ОДМВР-Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.48,
ал.1, т. 3 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на жалбоподателя ***е наложено административно наказание глоба в размер на
500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му
до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: