Решение по дело №541/2015 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 07.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 06 ноември Две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

    Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

при участието на секретаря В.А., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 541 по описа за 2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск на деликтно основание от В.Г.К. *** против Д.Д.Б., П.А.П., П.Ц.И. *** за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата сумата от 10000.00 лв., обезщетение за причинени й неимуществени вреди, сумата от 1756.00 лева законна лихва от 07.06.2013г. до предявяването на иска, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че на 07.06.2013г. в информационен сайт „Трибали”, чийто собственик и издател е ответното дружество „Картел” ЕООД е публикуван материал под заглавие „Шок! В.К. *** който материал се съдържали неверни и клеветнически твърдения, уронващи авторитета й и влияещи негативно на общественото мнение за нея. Последвали и нови публикации от 10.02.2015г. и от 12.02.2015г., които отново внушавали у аудиторията негативно отношение към личността й и предизвиквали у ищцата стрес, тревога, обида и унижение. С настоящите искове желае репариране на причинените й болки и страдания в условията на солидарна отговорност от дружеството и от ответниците физически лица - първия в качеството му на собственик на капитала и управител на „Картел” ЕООД и автор заедно с другите две физически лица на статията от 2013г.

Исковете са с правно основание чл.45 и чл.49 вр. чл.52 и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и са процесуално допустим.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответниците физически лица, редовно призовани, не представят писмени отговори.

В депозирания писмен отговор „Картел” ЕООД оспорва исковете. Развива становище, че съдържанието на публикуваните по адрес на ищцата статии съответства на истината. Оспорва представеното с исковата молба писмо от РУП Враца, като съставено без правно основание и в нарушение на чл.250а от ЗЕС.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В статия от 07.06.2013г. на информационен сайт „Трибали”, е публикуван материал под заглавие „Шок! В.К. *** който по адрес на ищцата е посочено, че има „подъл характер”, насочила се е към поста на управителя Д.Г. и „започнала подмолни действия по всички фронтове, за да го уволни”, като започнала да „пише жалби до всички институции в държавата, без църквата, които не отговаряли на истината”, „успяла да открадне снимки от архива /на в.”Конкурент”-бел.моя/, „още щом е изхвърлена на улицата”, „находчиво орева де що има медии …. и така набута следствието в глуха линия”, „ДПС искат да направят областен управител осъждан човек”, „с разбито семейство”, „тя от години дължи пари на най-малко двама души”, „К. се е съгласила да е кукла на конци”, „вече се правят залози колко седмици, след като тя стане областен управител, ще започне да плете интриги срещу поредния й работодател”.

В съдебно заседание, проведено на 10.07.2015 г. съдът е приел за безспорно между страните, че ищцата В.К. е работила в „Тролейбусен транспорт”-Враца в периода 01.11.1989 г. до 20.11.2007 г., на длъжност „ел.оператор в ТИС”; през 2003 г. ищцата е с прекратено трудово правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 във вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ; Възстановена е на работа с решение №1550/2007 г. на ВКС; Започнала е работа във в. „Конкурент” ЕООД на 07.06.2004 година; работила е като журналист във в. „Конкурент” ЕООД, сайта на “Модерна Враца”.

В показанията си св.Е. Петров твърди, че се познава с В.К. от 1981 година. В периода от 1990 г. до 2003 г. двамата са били колеги в “Тролейбусен транспорт” – Враца, а през 2008 г. двамата създали информационен сайт  “Модерна Враца”. Свидетелят поддържа, че към настоящия момент В.К. е журналист, председател на клуба “Журналисти срещу корупцията” и изписва репортажи и журналистически разследвания, които се публикуват на цитирания информационен сайт, собственост на юридическо лице “ЕВ – 81” ЕООД, чийто управител и собственик е бил свидетелят. Петров твърди, че е запознат с процесната статия и, че сайтът „ТРИБАЛИ” – www.tribali.info е собственост на Д.Б.. Според него през 2003 г. В.К. е била уволнена от “Тролейбусен транспорт”-Враца, по което време Д.Г. ***. Свидетелят поддържа, че през 2003 г. временно изпълняващ длъжността управител бил Милчо Д., а не Д.Г. и той нямал нищо общо с нейното уволнение и не е я уволнил. В.К. работела в “Тролейбусен транспорт” на длъжност „дежурен оператор на токо- изправителна станция”. Тя не е споделяла с него да има намерение да става управител на „Тролейбусен транспорт” и не е извършвала подмолни действия в тази насока. Петров споделя, че не знае за случай, при който В. да е откраднала снимки от в. „Конкурент”, които да е предоставила за публикуване във в. „Зов нюз” и тя никога не е работила във вестник „Зов нюз”. Според него В.К. е напуснала по собствено желаниe в. „Конкурент” и по взаимно съгласие с работодателя, който към онзи момент бил Д.Б.. Свидетелят говори и за палеж през 2010 година на жилището на ищцата. Твърди също, че ищцата не е осъждана по наказателно дело и няма влязла в сила присъда, както и че не знае партия „Движение за права и свободи” да са имали намерение да правят ищцата областен управител на Враца. Свидетелят пояснява, че ищцата като журналист се познава с Борислав Банчев, както и с други партийни лидери, но тя не е „кукала на конци” на Борислав Банчев. В показанията си твърди, че след статия в сайт „ТРИБАЛИ” озаглавена “Шок! В.К. ***, ищцата се почувствала зле и се затворила в себе си, много тежко изживяла статията като дори потърсила медицинска помощ, провела и лечение. Известно му е, че ищцата е осъждана по граждански дела за парични задължения, както и е наясно със семейния й статус - разведена е повече от 20 години, сама се грижи за дъщеря си, полага грижи и за своята майка. Св.Петров споделя, че във връзка с процесната публикация на информационен сайт „ТРИБАЛИ” ищцата ходила на лекар като й било проведено специализирано лечение.

В показанията си св.А. Александров твърди, че познава ищцата като жизнерадостна и остроумна. След процесната статия в информационен сайт „ТРИБАЛИ” забелязал в поведението й затваряне в себе си, станала мълчалива и стресната от съдържанието на материала. От ищцата свидетелят е чувал, че е посещавала болнично заведение във връзка с това си състояние и казвала, че се чувства унизена от съдържанието на тази статия и дълбоко била засегната психиката й. Свидетелят твърди, че Д.Б. е собственик на информационен сайт „ТРИБАЛИ”.

Св.М.Ч. твърди, че познава отв.Б. от 1994 година, тъй като е била сътрудник във в.“Зов” и в.“Конкурент”, а В.К. познава от 2011 година като отношенията й с нея са приятелски. Свидетелката поддържа, че искала да закупи от ищцата сайта „Модерна Враца” като й превела сумата от 13000 лева, но  сделката не се състояла. По повод на това свидетелката, като управител на своя фирма „Деметра-Враца” ЕООД, завела дело срещу ЕТ „Петров консулт-В.К.”, представлявано от ищцата, приключило с осъдително решение и издаден изпълнителен лист за заплащане на сумата от 16000 лева заедно с лихвите и разноските. В подкрепа на тези твърдения са представените копия от решение №323/24.03.2015г. по гр.дело №3986/2014г. на ВРС и изпълнителен лист по същото дело. Свидетелката поддържа, че е било обсъждано и имало информация в общественото пространство в периода на управление на правителството на Пламен Орешарски, че от “Движение за права и свобода” е била издигната кандидатура на ищцата за зам.-областен управител на Враца. Свидетелката характеризира ищцата като непочтен човек и знае, че В.К. е подавала жалби срещу св.Д.Г. до различни институции. Ч. твърди, че в публичното пространство е излязъл съществуващ спор между нейната фирма “Деметра–Враца” ЕООД и В.К., но не знае за статия публикувана под заглавие “Шок! В.К. ***.

Св. К.Л. поддържа, че е работил  във  в. “Конкурент” от 1996 г. до 2013 г, а в сайт “ТРИБАЛИ” е работил на длъжност “зам.-главен редактор”. От показанията му се установява, че В.К. е работила във в.”Конкурент”, но била помолена от управителя Д.Б. да напусне работа. Знае също, че ищцата е била освободена от “Тролейбусен транспорт” от тогавашния управител Д.Г. и затова се била оплакала във всички инстанции. Говори за случай с изчезнали снимки от архива на медията, съхранявани в шкаф на стая, в която ищцата работила, заедно с други две служителки. По повод на тези липсващи снимки в редакцията стигнали до извод, че ищцата е взела снимките. Свидетелят знае и за палеж в жилището на ищцата, във връзка с който в заведение в града В.К. казала, че има съмнение у неин племенник, на който дължала пари, че е извършител. На свидетеля е известно и за спряганото име на В.К. за областен управител или зам.областен управител при управлението на Пл.Орешарски. Свидетелят твърди, че Д.Б. е собственик и издател на  инф. сайт “Трибали”. Статиите, които излизат в “Трибали” се пишат от всички, които работят там, включително и от отв.Б., затова и нищо не се подписва, тъй като е общ авторски труд. Свидетелят обяснява, че по принцип репортерът пише, минава през редактора, без да се променя съдържанието и смисъла. За процесната статия от 07.06.2013г. свидетелят твърди, че е минала поне през ръцете на трима души: неговите, на Д.Б. и Ани.

Св.Д.Г. твърди, че ищцата В.К. е работила в “Тролейбусен транспорт Враца” ЕООД, на което дружество този свидетел е бил управител в два периода: 1995 г. - 1999 г. и след 2003 г. той отново се върнал като управител на дружеството. Определя ищцата като негативен човек и поддържа, че раздорите им започнали през 2003г., когато тя и св.Е. Петров дошли при него, в качеството му на председател на Общински съвет – Враца и поискали св.Е. Петров да бъде назначен за управител на общинското дружество “Тролейбусен транспорт”. Свидетелят не уважил това тяхно искане и след този негов отказ последвали множество жалби от ищцата и св.Е. Петров срещу него. Бил викан и разпитван в Икономическа полиция и в Прокуратурата по въпроси за негово пътуване като член на официална делегация до Париж, както и за документи, подписвани като управител на „Тролейбусен транспорт” в период, в който е бил председател на Общински съвет-Враца. Проверките по жалбите според свидетеля приключили без да се образува наказателно производство и да бъде предаван на съд. Свидетелят Г. твърди, че ищцата В.К. е била кандидат за областен управител на Враца, което кадрово решение с негова намеса било променено и след това издигнат друг кандидат. Известно му е също, че ищцата дължи пари на физически лица и фирми, както и разказва за случай, при който ищцата се нуждаела от кредит, който получила от банка, но не го върнала, а бил изплатен от нейния поръчител.

При проведения повторен разпит на св.Е. Петров същият твърди, че ищцата не е имала намерение да става управител на  "Тролейбусен транспорт Враца" ЕООД, нито пък е правила такива свои намерения публично достояние.

По делото е назначена и приета съдебна компютърно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че с наличните техническите и програмни средства не може да се установи кой е авторът на процесната статия. Всички служители в сайта tribali.info работят с един софтуер, с един аканунт, с юзърнейм и парола, поради което не може да се докаже кой е направил статията. На статията няма изписан автор. Всички във фирмата работят и коригират статиите заедно. Статиите по този начин са колективно дело.

Назначена и изслушана е и съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата страда от рецидивиращо депресивно разстройство. Не се води на отчет в ЦПЗ Враца и към настоящия момент е в ремисия.

При така установените факти, се налагат следните правни изводи:

Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е основателен такъв иск съгласно чл. 154 от ГПК, ищецът трябва да докаже обективните елементи от фактическия състав на общия граждански деликт: 1. извършено от ответниците деяние /публикувана в иформационния сайт www.tribali.info на 07.06.2013 г. статия с описаното от ищеца съдържание, на което автори на ответниците/; 2. противоправност на деянието /изложените в статията твърдения и квалификации за ищцата, да са неверни, с позорящ и клеветнически характер, с единствена цел уронване честта и достойнството й/; 3. претърпяна от ищцата неимуществена вреда /накърняване на доброто й име, уронване на честта и достойнството й, да е изпитала огорчение, обида и притеснение от и по повод написаното/; 4. причинна връзка между поведението на ответниците и вредата. И последния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност наличие на вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Следователно ответниците са тези, които следва да оборят презумпцията за виновност. Ответниците носят и тежестта да докажат истинността на разгласените факти и обстоятелства, за да се опровергае клеветническия характер на твърденията. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че процесната статия ”Шок!В.К. *** е публикувана в информационния сайт www.tribali.info на 07.06.2013 г. Установи се, че този сайт е собственост на „Картел” ООД с ЕИК *********, в която насока са данните съдържащи се в приложената пр.№ 16541/2013г. на РУ на МВР Враца и безспорния факт, че едноличен собственик на капитала на „Картел” ООД е ответника Д.Б.. Безспорно е, че ответниците П.П. и П.И. са работели в това търговско дружество към датата на публикуване на статията, изводимо от представените трудови договори и длъжностни характеристики – първата като репортер, журналист, а втората - като фотограф, фотогравюри. От заключението на съдебно-техническата експертиза и събраните по делото гласни доказателства се установи, че всички служители в сайта tribali.info работят с един софтуер, с един аканунт, с юзърнейм и парола, поради което не може да се докаже кой е автор на статията. На статията няма и изписан автор. Всички във фирмата работят и коригират статиите заедно и резултата е колективен труд.

В настоящия случай на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорност само ако позорят адресата и са неверни. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на обществото, но освен това те трябва и да са неистински, т.е да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства има правно значение ако те са обективно позорни. Оценките/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида. Когато се изнася в публичното пространство информация и факти засягащи честта на друго лице, авторът трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията или оценките, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение те имат само ако са обидни. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от автора на информацията, преди тяхното разпространяване. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши няма. Утвърдено в журналистиката е схващането, че за изнесените факти трябва да е получено потвърждение поне от два или три независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и не се отговаря за вредите, причинени от противоправното поведение.

Разпоредбата на чл. 10, т. 1 Конституцията на РБ прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите и другите лица, разпространяващи информация в средства за масово осведомяване не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 Конституцията, а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди.

В случая употребените в исковата молба и съдържащи се в статията изрази, че ищцата се е „насочила към поста на управителя Д.Г. и е започнала по отношение на него подмолни действия, за да го уволни”, че е „започнала да пише жалби до всички институции в държавата”, както и „...се правят залози, колко седмици след като тя стане областен управител, ще започне да плете интриги срещу поредния й работодател”, не съдържат клеветнически твърдения.

От показанията на св.Г., които съдът приема за обективни и достоверни, се установява, че ищцата е настоявала пред него за управител на дружеството „Тролейбусен транспорт” да бъде назначен св. Е. Петров. Манифестирано е желание за овладяване на ръководна позиция в общинско търговско дружество, което потвърждава истинността на твърдяното в процесната статия „че се е насочила към поста управител”, макар и не лично, а лобирайки за друго свързано с нея лице, разглеждани от св.Г. като едно цяло – тя „главата”, а той „мотора”. Установи се от св.Г., че срещу него са писани жалби до множество институции и са извършвани проверки по сигналите, поради което и тази част от статията съдът приема за истина.

Относно твърдението за ищцата, че „докато е работила за „Конкурент” е успяла да открадне и снимки от архива, въпреки че съдържа твърдения за противозаконно отнемане на вещи се установи от показанията на св.Л. /работил с ищцата в една стая/, че сред колектива на медията съмненията са паднали върху нея. По отношение на това деяние е образувана и преписка №3473/2008 г. на РП Враца, приключила с постановление за отказ, в което се приема, че доколкото снимковия материал представлява движима вещ, която няма определена стойност изчислима в пари не може да бъде и предмет на престъплението кражба. Ето защо и твърдението за „открадване” на снимки, разгледано в логическо единство със следващото изречение  в статията за прекратената от Районна прокуратура преписка по това деяние, представлява признание на авторите на процесната статия, че липсва престъпление, доколкото снимките не могат да представляват предмет на престъпление кражба и евентуално такова извършено деяние не се преследва от съществуващия правов ред. Ето защо набядяването в извършване на деяние, което не е престъпно, не е и законово укоримо и не следва да се квалифицира като клеветническо твърдение.

Твърденията, че причина за запалената врата на жилището на ищцата са неуредени финансови отношения с неин близък човек, който й бил дал пари на заем и че е „оревала де що има медии, че този палеж е свързан с работата й като журналист”, също не представляват клеветнически твърдения, нито пък са позорни - неприемливи от гледна точка на обществото. От показанията на св.Л. се установи, че ищцата е споделила в заведение в града, на публично място, че причина за палежа са пари, които дължала на неин племенник, което обстоятелство е отразено в статията. Установи се по делото, че след този инцидент Общински съвет-Враца с протокол № 57 е приел решение № 747 от 29.07.2010г. по предложение на съветници от ПП „Атака” с декларация относно извършено насилие върху журналиста В.К.. Св.Петров също говори за този палеж и за поведението на ищцата, която давала изявления пред журналисти. Тези доказателства установяват активността на ищцата, желанието й да информира медиите и да предложи своята гледна точка каква би била причината за това посегателство срещу собствеността й. Отразяването му в процесната статия не съдържа твърдения, които да обрисуват в негативен аспект образа и личността на ищцата, а само насочват читателя към собствена оценка чрез фразата „това е показателно какъв „журналист” е В.К.”.

       Следва да се посочи, че оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида. Когато се изнася в публичното пространство информация или факти, засягащи честта на друго лице, авторът трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни. Такива не представляват посочените в процесната статия квалификации за ищцата, че има „подъл характер” и че е „кукла на конци”. Чувствата са субективно преживяване, отражение на личния мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в съзнанието на конкретния субект, но в случая по реда на деликтната отговорност те не могат да бъдат възмездявани.

     Установи се и истинността на твърдението, че ищцата е „била предложена за областен управител от партия „Движение за права и свободи”, в която насока са показанията на свидетелите М.Ч., Д.Г. и К.Л.. Повече подробности в тази насока изтъква св.Г., който поддържа, че лично е повлиял това кадрово решение да не се състои.

    Видно от свидетелските показания на св. М.Ч., св.Г. и св.Е.Петров, както и от приложените към делото доказателства: запорно съобщение на л.16 от делото, изпълнителен лист от 29.04.2015 г. по гр.д. №3986/2014г. на РС Враца/л.67/, обезпечителна заповед от 29.07.2014 г. по ч.гр.д.№3492/2014 г. на РС Враца/л.68/, решение от 24.03.2015 г. по гр.д.№3986/2014 г. на РС Враца, ищцата е осъждана по гражданско-правен ред да заплати парични суми на различни правни субекти, включително и на Читалище „Развитие” Враца, както се твърди в статията. Тези влезли в сила съдебни актове установяват наличие на изискуеми и ликвидни парични задължения на представлявани от ищцата фирми. Следователно твърдяното в статията, че е осъждана именно в това си качество, отговаря на истината. Необосновано ищцата поддържа довод, че термина „осъждан” е относим само при наличие на осъдителна присъда по наказателно дело. Често срещана практика в журналистиката е да се смесват понятия като присъда и решение по дело, както и да не се прави разграничение между наказателно и гражданско дело, което е обяснимо с липсата на задълбочени правни познания на упражняващите тази професия. В конкретния случай категорично се установи, че ищцата, като законен представител на субекти на търговското право е осъждана по граждански дела за заплащане на парични суми, поради което изнесените в статията факти в тази насока за истина, а не клевета.

С оглед изложените съображения липсва основание за ангажиране отговорността на ответниците по реда на чл.45 вр. Чл.49 и чл.52 от ЗЗД, тъй като поведението им – собственик, издател, автори не може да се определи като противоправно.

     Съдът не обсъжда двете приложени към исковата молба публикации от 10.02.2015 г. и от 12.02.2015 г., които в исковата молба не са очертани с конкретните клеветнически и обидни изрази, които да представляват засягане на честта и достойнството на ищцата. Искане за произнасяне по тях не се съдържа и в петитума на исковата молба, а такова на по-късен етап е свързано с преклузия.

При тези съображения, предявеният от ищцата осъдителен деликтен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, ведно с акцесорните искове.

При този изход от спора на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в полза на ответника Д.Б. в размер на 550.00 лв. представляващи разноски за вещо лице и адвокатски хонорар и в полза на „Картел” ЕООД в размер на 450.00 лв. представляващи адвокатски хонорар.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.К., ЕГН ********** *** против Д.Д.Б. ***, П.А.П. ***, П.Ц.И. *** и „КАРТЕЛ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.”Васил Априлов” №6 искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата сумата от 10000.00 лв., обезщетение за причинени й неимуществени вреди, произтичащи от публикувана на 07.06.2013 г. статия в сайта „Трибали” под заглавие „Шок! В.К. ***, както и за заплащане на сумата от 1756.00 лева представляваща законна лихва от 07.06.2013г. до предявяването на иска-04.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба - 04.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Б. ***, съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 550.00 лв., представляващи разноски за вещо лице и адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  КАРТЕЛ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.”Васил Априлов” №6 сумата от 450.00 лв. съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция представляваща заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

 

                               

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………