№ 4927
гр. С, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря ЦВ.ИВ.ЯН.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110131499
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422
ГПК.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
„Т.С.“ ЕАД срещу ответника К. К. Д. за признаване за установено
съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г., срещу която длъжникът е
възразил мотивирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца 1511,08 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот находящ се в гр. С, ж.к. О, бл. ****, вх. А, ет. 3, ап. 8,
абонатен номер *******, 220,61 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., 22,10 лева, ведно със законна лихва за периода
от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г.,
4,69 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр.
дело № 56634/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди ,че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има
1
качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения
имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за
които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е
издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в
забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е
постъпил от ответницата. Във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК
последната е изложила, че вземанията са погасени чрез принудително
събрани суми по изпълнително дело. Не претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление от 30.09.2021 г. "Топлофикация С" ЕАД е сезирало съда с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. К. Д. за
следните суми: сумата от 1511,08 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот находящ се в гр. С, ж.к. О, бл. ****, вх. А, ет. 3, ап. 8,
абонатен номер *******, 220,61 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., 22,10 лева, ведно със законна лихва за периода
от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането , представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г.,
4,69 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г
С разпореждане от 07.12.2021 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 35,17 лв. -
държавна такса и 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на Д. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, която е подала
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков
ред.
По делото са приети: Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на наредбата за държавните имоти от 10.12.1990 г., видно от който на
10.12.1990 г. К. К. Д. и П. Димитров Дойчинов са придобили жилище,
представляващо апартамент № 8, находящ се в жк „О 2“, бл. ****, вх. А, ет. 3.
Представен и приет е и протокол от проведено на 12.09.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, жк „О 2“, бл. ****,
вх. А, на което е взето решение да се сключи договор с "Б.Б." ООД за
извършване на услугата "топлинно счетоводство" и са избрани
представители, които да сключат договора от името на етажната собственост.
2
Към този протокол е съставен списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение, като срещу процесния
апартамент № 8 и абонатен № ******* е положен подпис за П. Димитров
Дойчинов, който не е оспорен по делото.
Представен и приет е договор № 1894/17.09.2002 г., сключен между ЕС
на адрес: гр. София, жк „О 2“, бл. ****, вх. А, като възложител и "Б.Б." ООД
като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от една годин, като е
уговорено, че същият продължава автоматично действието си с всяка една
календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, представено месец преди изтичане на срока на действие на
договора – чл. 24 от същия.
Приет е договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ от 28.05.2018 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД и „Б“ ООД.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице –
помагач с молба от 05.05.2023 г., а именно: индивидуални справки за
отопление и топла вода за период м. 05. 2018 г. – м. 04. 2019 г. и за период м.
05. 2019 г. – м. 04. 2020 г. за абонатен № ******* и документи за отчет на
уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период,
неносещи подпис за клиент.
От страна на "Топлофикация София" ЕАД са представени също
съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период.
За установяване доставката и цената на ТЕ в хода на производството е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК. От него се установява, че дяловото
разпределение на топлинна енергия е извършвано от "Б.Б." ООД. Пълният
отопляем обем на имота по проект е 142,65 куб. м., а заедно с общите части –
155 куб. м. За периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота
за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало 3 броя
отоплителни тела с измервателни уреди. В банята е имало щранг лира
(отоплително тяло без уред за дялово разпределение). Не е начислявана ТЕ за
отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота.
За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база
пълен отопляем обем 155 куб. м., както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на
база отчет по 1 бр. водомер. За процесния период е осигурен достъп до имота
за отчет на уредите за дялово разпределение. Според вещото лице дяловото
разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период е извършвано
в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, ДВ. бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ бр. 60/07.07.2020 г.
и Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ бр.
25/20.03.2020 г. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал
одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Експертът
не е констатирал добавяне на топлинна енергия към изчислената такава за
сградна инсталация от фирмата за дялово разпределение за двата отчетни
периода. Установено е, че технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
3
за сметка на "Топлофикация София" ЕАД съгласно нормативната уредба.
Вещото лице е посочило, че за исковия период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. (с
отчитане на изравнителните сметки) главницата за ТЕ възлиза на 2995,78 лв.
В тази сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди, както не са включени и стойности по
фактури за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ. От
заключението се установява също, че топломерът в абонатната станция е
преминавал метрологични проверки на 12.06.2017 г., на 12.04.2019 г. и на
12.10.2021 г., като не са констатирани отклонения.
От приетата съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че няма данни за извършени
плащания на сумите, предмет на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение от длъжницика по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи, че за исковия период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което се е задължил да доставя до имота на
ответницата топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат
стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно
действащата към съответния момент нормативна уредба, които са в размер
поне на исковата сума, че е извършена услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия в полза на ответницата, която поела задължение да заплатят
тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването
на главен дълг и изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за
плащане на цената на доставената топлинна енергия, както и отправена и
получена от ответницата покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
На първо място следва да се установи дали ответницата има качеството
на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през
процесния период.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
4
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1
ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот,
част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде
както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен
или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през исковия период ответницата
е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния
имот.
Въз основа на приетия по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 10.12.1990 г. се
установява, че ответницата притежава имота р режим на СИО със съпруга си
П. Димитров Дойчинов /акт за граждански брак № 157/27.02.1982 г./,
включително и през исковия период. С оглед на горното именно ответницата
в качеството си на съсобственик на имота е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1 от ДР на ЗЕ и има
задължение да заплащат стойността на доставената от ищеца топлинна
енергия в имота за процесния период. Отговорността на ответницата е за ½
част от стойността на доставената топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
5
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответницата, включително и относно приемането на
общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. Предвид
тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, каквито са общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед
качеството на ответницата на съсобственик на имота през процесния период,
и именно тя е задължена да заплаща ½ част от стойността на доставената до
имота топлинна енергия, при доказана реална доставка.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредби
за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС
се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно
само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
6
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г.
по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
По делото се установи, че етажните собственици са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в
процесната етажна собственост с "Б.Б." ООД, както и са сключили договор с
предмет извършване на монтаж на електронни радиаторни разпределители на
ТЕ и радиаторни вентили и извършване на услугата топлинно счетоводство.
Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните
собственици е било взето решение ползваната в етажната собственост
топлинна енергия да се разпределя от "Б.Б." ООД по системата за дялово
разпределение, което видно и от данните по делото е извършвало услугата
дялово разпределение на топлинна енергия и през исковия период (няма
данни договорът да е преустановил действието си по предвидения ред – чл.
24), в която връзка ответницата е обвързана от взетото решение.
От събраните по делото доказателства, включително заключенията на
приетите съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които
съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани, и документите,
представени от "Б.Б." ООД, се установява, че в процесния период в имота е
доставяна и потребявана топлинна енергия, отдадена три броя отоплителни
тела с измервателни уреди и от щранг лира в банята - тръбно отоплително
тяло, част от отоплителната инсталация на сградата без уред за дялово
разпределение, с оглед което и отдадената чрез същото ТЕ е определена по
7
изчислителен път, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за БГВ на стойност общо 2992,78 лв. Тази топлинна
енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен достъп
до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. От СТЕ се установява,
че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършено правилно
съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като стойност на
доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем
на имота по проект и действащите през процесния период цени.
Заключенията са отговорили обективно и пълно на поставените задачи, като
не са налице основания съдът да не кредитира същите и да не ги ползва за
разрешаване на правния спор. Следва да се посочи, че заключението на СТЕ е
изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи,
но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за
дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна енергия
в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи,
представени от топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената
до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа
на представените от ищеца частни документи, поради което съдът намира за
доказана доставката на ТЕ до имота на ответницата на посочената в исковата
молба стойност през процесния период.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно, стойността на доставената топлинна енергия е
в размер на 2992,78 лв., изчислена съобразно действащите през процесния
период цени на КЕВР.
От така посочената стойност ответницата дължи ½ част – 1496,39 лева.
За разликата над 1496,39 лв. до претендирания размер от 1511,08 лв. искът се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 30.09.2021 г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на
ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
8
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния
размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа
купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия в размер на сумата от 1496,39 лв. и за периода 15.09.2019 г. –
23.09.2021 г. следва да се уважи изцяло за сумата от 220,61 лева, доколкото
съдът, съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в
забава за заплащане на задължението по всяка от двете изравнителни сметки
и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК, че
дължимата лихва е в размер от 224,18 лева, която сума надвишава
претенцията на ищеца.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача - "Топлофикация С" ЕАД стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Според чл. 22 от ОУ услугата "дялово разпределение" се заплаща на
"Топлофикация София" ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "Топлофикация София" ЕАД и при
наличните доказателства, представени от "Б.Б." ООД, че през процесния
период действително е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, е установен по основание. Съдът намира, че се дължи
възнаграждение за целия процесен период от 01.09.2018 г. до 30.04.2022 г. в
размер на 22,10 лв., съгласно представените писмени доказателства и
заключението на СТЕ, или искът е основателен в пълен размер.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.09.2021 г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия:
9
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 598,13 лв. от общо
претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 610,34 лв. (за
държавна такса – 70,34 лв., 440 лв. – депозит за експертизи и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване на материалния интерес и фактическата и правната
сложност на делото).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от 58,96 лв. от общо
претендираните 60,17 лв.
От ответницата не се претендират разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, срещу К. К. Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че К. К. Д. дължи на "Топлофикация София" ЕАД следните
суми: сумата от 1496,39 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот находящ се в гр. С, ж.к. О, бл. ****, вх. А, ет. 3, ап. 8,
абонатен номер *******, сумата от 220,61 лева - мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., и сумата от 22,10 лева, ведно със законна
лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м.
04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56634/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. за
разликата над 1496,39 лв. до пълния предявен размер от 1511,08 лв., и иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,69 лв. - мораторна лихва
върху цената на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 31.10.2018 г. - 23.09.2021 г., като неоснователни.
10
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 58,96 лв. - разноски
за ч. гр. д. № 56634/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от 598,13
лв. - разноски за исковото производство по гр.д. № 31499/2022 г. по описа но
СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на "Б.Б." ООД като трето лице
- помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11