РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. гр. Хасково, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640102621 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
от К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.Криво поле, общ. Хасково, обл.Хасково, ул.
*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Велико Търново“ № 12, адв.В.З. от АК-Хасково
срещу Община Хасково, ЕИК *********, адрес: гр.Хасково, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от Кмета - Станислав Дечев, за признаване за установено спрямо ответника
правото на собственост на ищцата на основание покупко-продажба, на следния недвижим
имот: дворно място с планоснимачен № 144 по кадастралния план на с.Криво поле,
общ.Хасково одобрен със Заповед № 114/1972 г., с площ от 5300 кв.м., попадащ частично в
ПИ с идентификатор 39863.1.22, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята-4-
та, с местонахождение м. „Градината", при граници на имота: 39863.1.20, 39863.1.419,
39863.1.420, 39863.104.33, 39863.104.32, 39863.1.372, 39863.104.31, 39863.104.371,
39863.888.9901.
Ищцата твърди, че закупила със съпруга си - К.Т.Я. през време на брака им, по силата
на НА № 141, том II, н.д. № 697/1997 г., вх.рег.№ 629, на парт.книга том 177, стр.334, на
нотариус при районен съд Хасково Ваня Марчева, следния недвижим имот: дворно място
извън регулационния план на с.Криво поле, обл.Хасково, с площ 5300 кв.м. с планоснимачен
№ 144 по кадастралния план на района, одобрен със заповед № 114/1972 г., ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда, плевня, обор и салма, при граници на
имота: стопански двор и от три страни мера. След смъртта на съпруга й през 2013 г. и
постигнатата с останалите му наследници съдебна спогодба по гр.д. № 4390/2011 г. по описа
на РС - Хасково, ищцата придобила собствеността върху целия недвижим имот / НА № 179,
том I, peг. № 3486, дело № 171/2013 г., вписан в СП Хасково под № 184, том XV, peг. № 5098
от 12.06.2013 г. на нотариус Владилена Сиртова с № 079 по регистъра на НКамара на РБ и
район на действие - РС Хасково.
Поддържа се в исковата молба, че от покупката на имота през 1997 г. и понастоящем
1
ищцата живеела в този имот и била адресно регистрирана на него. В издадената й от
община Хасково скица № 563/13.03.2024 г. имотът бил записан като собственост на нейно
име. Въпреки това й станало известно, че собственият й имот е бил актуван като публична
общинска собственост на основание чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ; чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС и чл.59 от
ЗОС, за което бил съставен Акт № 12475 за публична общинска собственост, вписан в СП на
11.02.2022 г. под № 64, том ХIII, с peг. № 4513.
Според ищцата, Община Хасково не е собственик на ПИ 144 по кадастралния и
регулационния план на с.Криво поле, обл.Хасково, одобрени със заповед № 114/1972 г., а
имотът бил нейна собственост, придобита чрез покупко-продажба, за което притежава
нотариален акт. Излага следните съображения в тази насока: Процесният имот № 144 от
5300 кв.м., по действащата КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1560/04.09.2018 г. на ИД
на АГКК, представлявал част от Поземлен имот извън строителните граници на с.Криво
поле с площ 9 867 кв.м., с идентификатор 39863.1.22, местн."Градината", начин на трайно
ползване „пасище", категория на земята 4-та. Съставеният Акт № 12475 за публична
общинска собственост бил неистински, тъй като за Община Хасково не възникнало правото
на собственост върху ПИ 144 с площ 5300 кв.м.- част от ПИ 39863.1.22 с площ 9 867 кв.м.
Не били налице основанията, посочени в ЗОС за актуване на имота като общински. Не били
налице и основанията посочени в ЗСПЗЗ за придобиване на имота от Община Хасково,
поради това, че не е бил предмет на претенции за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като
бил изключен от обхвата му по аргумент от чл. 2. Процесният имот нямал земеделски
характер към момента на образуване на ТКЗС, той не бил внасян в ТКЗС, бил застроен с
жилищна сграда, в която живеела ищцата, собствениците му не били членове на ТКЗС.
Освен това се сочи в исковата молба, че съгласно чл. 5 от ЗОС Общината
удостоверявала възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост
върху имоти с акт за общинска собственост, който бил официален документ, съставен от
длъжностно лице по ред и форма, определени от закона и той нямал правопораждащо
действие. Обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по
надлежния ред, имали доказателствена сила до доказване на противното. Посочените
законови текстове установявали материална доказателствена сила на АОС /чл.179 ГПК/,
която ищцата оборва на основание чл. 154 ГПК и оспорва истинността на отразените в него
обстоятелства на основание чл.193 ГПК с твърдение, че АОС е неистински и съставен в
нарушение на закона.
Община Хасково не била придобила правото на собственост върху процесния имот,
поради което за ищцата, притежаваща право на собственост на деривативно придобивно
основание, а именно договор за покупко-продажба, бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск за собственост, поради което се иска от съда
да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника -
Община Хасково, че ищцата е собственик на основание на основание покупко-продажба на
следния недвижим имот: дворно място с планоснимачен № 144 по кадастралния план на
с.Криво поле, общ.Хасково одобрен със Заповед № 114/1972 г., с площ от 5300 кв.м.,
попадащ частично в ПИ с идентификатор 39863.1.22, начин на трайно ползване: пасище,
категория на земята-4-та, с местонахождение м. „Градината", при граници на имота:
39863.1.20, 39863.1.419, 39863.1.420, 39863.104.33, 39863.104.32, 39863.1.372, 39863.104.31,
39863.104.371, 39863.888.9901. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва
изложените твърдения в исковата молба, че Община Хасково не е собственик на 5300 кв. м.
от собствения си имот с идентификатор 39863.1.22 с обща площ 9868 кв. м., в който попада
имот № 144 и че не са налице основания за актуване на имота. През 1992 г. с Договор №
263417 от 27.10.1992 г. било възложено от Министерство на земеделието и хранително
вкусовата промишленост на ЕФ "Виктория" ЗМИ гр. Хасково да изготви план за
2
земеразделяне на землището на с. Криво поле. Работата по плана продължила от ноември
1992 г. до август 1997 г., когато била извършена трасировката на с. Криво поле. Съгласно
Окончателен план за земеразделяне, регистър на имотите на с. Криво поле, имот с № 000022,
кат. IV, площ 9867 кв. м. бил собственост на Остатъчен общински фонд. На основание на
влезлия в сила план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановила
решение за възстановяване правото на собственост, в което били описани размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за тях (чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ). В този смисъл
бил съставен Акт за публична общинска собственост № 9936 от 14.09.2017 г., като
основание за актуването били посочени чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 58 от ЗОС, както и Решение по
чл. 27 ППЗСПЗЗ № 19-24 от 19.09.1997 г.
От представената от ответника извадка от окончателния план за земеразделяне,
публикуван в ДВ бр. 67 от 06.08.1996 г. на с. Криво поле, било видно, че имот № 000022,
представляващ пасище, мера, м. Градината, с. Криво поле е бил включен в плана за
земеразделяне, площ 9.867 дка, собственик: Остатъчен общински фонд. Със съставяне на
горепосоченият акт се променял и записа в регистрите на ОС-Земеделие, гр. Хасково, което
пък било видно от пълната история на имот № 000022 към 13.11.2024 г., обективирана в
Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ. В т. I била посочената пълна история на
собствеността на имота от възстановяването на правото на собственост през 1997 г. до
актуването му през 2017 г. При влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска
собственост, се съставяли нови актове за общинска собственост, в които се посочвали
номера и датата на предходно съставените актове за общинска собственост, такъв акт бил
съставен под № 12475/09.06.2022 г. при влизане в сила на КККР, одобрени със Заповед №
РД-18- 1560/04.09.2018 г. на ИД на АГКК в КК. След като имот № 000022 бил включен в
плана за земеразделяне в собственост на Остатъчен общински фонд нямало как част от него
да бъде придобит по давност от лицето Р.А.А.. Към 1997 г., когато бил съставен НА за
придобиване по давност на имота от праводателя на ищцата действала въведената забрана за
придобиване по давност вещ, която е социалистическа собственост съгласно Закона за
собствеността (ЗС) от 1951 г. Същата оставала действаща и след 1990 г., когато в ЗС било
препотвърдено, че „не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост". През 1996 г. за първи път се въвеждало разграничението между публична и
частна собственост на държавата и общините и се приели специалните Закон за държавната
собственост и Закон за общинската собственост. Тази промяна в Закона за собствеността
влизала в сила на 1 юни 1996 г. Така от този момент имотите - частна държавна и частна
общинска собственост, можело да се придобиват по давност. В този смисъл, дори да се
приемело, че праводателят на ищцата Р.А. е установил владение върху част от общински
имот, то началният момент бил 01.06.1996 г. За периода от 01.06.1996 г. до 21.02.1997 г.,
когато бил съставен нотариалния акт не била изтекла 10-годишната давност по отношения
на имота, за да може същият да бъде придобит от праводателя на ищцата. Предвид
гореизложеното, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 94, том II, дело 606/1997 г. бил нищожен, такава била и сделката, с която К. Ч. и съпругът
й се сдобили с имота, която също се явявала нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД като
сключена от несобственик.
Възразява се на следващо място и срещу твърдението, че Акт за публична общинска
собственост № 12475 е неистински. Искането за откриване на производство по чл. 193 от
ГПК било недопустимо. По отношение на Акта за общинска публична собственост, същият
бил констативен по своя характер, удостоверявал притежаването на вещното право от страна
на общината. Материалната доказателствена сила можела да бъде оборена само в спорно
производство за материално право (по исков ред с предявен установителен или
ревандикационен иск за собственост) пред общите граждански съдилища, които са
компетентни да разглеждат споровете за материални права, какъвто бил настоящият случай.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗОС, общината удостоверява възникването, изменението
и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост
/АОС/. АОС бил официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в ЗОС. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС нямал конститутивно действие, а само
удостоверително такова. Затова обстоятелствата, констатирани в него, се ползвали с
доказателствена сила до доказване на противното. Подобно на констативния нотариален акт
и спрямо АОС следвало да намерят приложение задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012, ОСГК. След
постановяване на положително за ищеца решение на спора по материалното право
неправилно актуваният имот следвало да бъде отписан от актовите книги със заповед на
кмета на ответната община, в този смисъл не следвало да намира приложение редът за чл.
193 от ГПК.
Ответникът - Община Хасково настоява в обобщение, че е собственик на имот с
идентификатор 39863.1.22 (стар номер 000022) съгласно АПОС № 12475/09.06.2022 г.
Същият представлявал публична общинска собственост, която не може да се придобива по
давност по смисъла на закона. Предвид изложеното счита иска за неоснователен поради
което следвало да бъде отхвърлен като такъв. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските на ответната
страна относно адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Договор за покупко-продажба на имот /къща, двор и стопански сгради/ от
30.12.1986 г., сключен между Р.Н.Р. и Р.А.А., първият продава на втория: 1. Къща – масивна
от два етажа, строена през 1956 г.; 2. Плевня – полумасивна, строена през 1940 г.; 3. Обор –
строен през 1941 г.; 4 салма – строена през 1958 г.; 5. Двор със застроена площ общо от 4900
кв.м., регистриран под № 144 извън плана на селото, а преди това по стария план е бил
включен.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том 2, дело №
697/1997 г. на Нотариус при Районен съд – Хасково, Р.А.А. и Г.И. А. продават на К.Т.Я. и К.
А. Я. следния свой съсобствен недвижим имот: дворно място, извън регулационния план на
с. Криво поле, с площ от 5300 кв.м. с пл.№ 144 по кадастралния план на района, одобрен със
Заповед № 114/1972 г., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, плевня,
обор и салма, при граници на имота: стопански двор и от три страни мера.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по покупка и съдебна
делба № 179, том 1, рег. № 3486, дело № 171 от 12.06.2013 г. на Нотариус с рег. № 79 по
регистъра на Нотариалната камара на Република България, се признава собствеността,
придобита по покупка и съдебна делба върху следния имот: дворно място с планоснимачен
№ 144 с площ от 5300 кв.м. по кадастралния план на село Криво поле, Община Хасково,
одобрен със Заповед № 114/1972 г., извън регулационния план на селото, ведно с
построените в него: двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 176 кв.м.; обор
с площ 75 кв.м. и лятна кухня с площ 30 кв.м., при граници на имота: стопански двор и от
три страни мера. При съставянето на този нотариален акт са представени освен Нотариален
акт № 141, том 2, дело № 697/1997 г. на ХРС, скица, удостоверение за наследници и
удостоверение за данъчна оценка, също така и протокол от съдебна спогодба по гр.д. №
4390/2011 г. по описа на Хасковски районен съд.
В Скица № 563/13.03.2024 г. на урегулиран поземлен имот № 144, по действащия
кадастрален и регулационен план на с. Криво поле, одобрен със Заповед № 114/1972 г. с
площ от 5300 кв.м., при неприложени улична и дворищна регулация е отразено, че имотът е
4
собственост на ищцата К. А. Ч. с документ за собственост – Нот.акт № 179/2013 г.
От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК
изх. № **********/26.09.2024 г., издадено от Общинска данъчна дирекция при Община
Хасково, се установява, че ищцата е вписана като собственик както на УПИ 144, така и на
находящите се в него сгради – жилище, обор и лятна кухня.
Приложени по делото са и приходни квитанции - Приходна квитанция №
148393/17.07.2018 г.; Приходна квитанция № **********/22.03.2019 г.; Приходна квитанция
№ **********/28.10.2022 г.; Приходна квитанция № **********/17.03.2023 г. и Приходен
касов ордер № **********/11.03.2024 г., всички издадени от Община Хасково, от които се
установява, че в периода 2018 г. до 2024 г. ищцата е заплащала дължимите данъци за
процесния имот.
От страна на ответника – Община Хасково е представено досие на имот – общинска
собственост № 9936/2017 г. За имот № 0000022, представляващ Пасище, мера, с площ: 9.868
дка, четвърта категория, с местонахождение област Хасково, община Хасково, с Криво поле,
м.“Градината“, граници на имота: 000020, 001419, 001420, 104033, 104032, 104031, 000371,
000372 и 000398, е издаден акт за публична общинска собственост /АПОС/ № 9936 на
14.09.2017 г. на основание чл.3 ал.2 т.1 и чл.58 ЗОС и Решение по чл.27 ППЗСПЗЗ № 19-24
от 19.09.1997 г. Към АПОС е издадена скица № К03812/30.08.2017 г.
Представено е и досие на имот – общинска собственост № 12475/13.06.2022 г. За
поземлен имот с идентификатор 39863.1.22, с площ 9.867 дка, начин на трайно ползване:
пасище; категория на земята: четвърта, с местонахождение област Хасково, община Хасково,
с Криво поле, № по предходен план 0000022, м.“Градината“, граници на имота: 39863.1.20,
39863.1.419, 39863.1.420, 39863.104.33, 39863.104.32, 39863.1.372, 39863.104.31,
39863.104.371 и 39863.888.9901 е издаден втори акт за публична общинска собственост
/АПОС/ № 12475 на 09.06.2022 г. на основание чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ, чл.3 ал.2 т.1 и чл.59 от
ЗОС.
Видно от скица на поземлен имот № 15-392471 от 13.04.2021 г. на поземлен имот с
идентификатор 39863.1.22, издадена от СГКК - гр. Хасково, трайното предназначение на
територията е земеделска. Като собственик в скицата е вписана Община Хасково, както и в
приложеното Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. №
**********/20.04.2021 г., издадено от Общинска данъчна дирекция при Община Хасково.
Посочените характеристики на поземления имот са описани и в Удостоверение за
характеристики на поземлен имот в Земеделска територия с изх. № 25-103292- 13.04.2021 г.,
издадено от СГКК - гр. Хасково.
Съгласно приложения от ответника Окончателен план за земеразделяне, регистър на
имотите на с. Криво поле, имот с № 000022, кат. IV, площ 9867 кв. м. е собственост на
Остатъчен общински фонд. Този план е публикуван в ДВ бр. 67 от 06.08.1996 г.
Видно от пълната история на имот № 000022 към 13.11.2024 г. на Регистъра на
земеделските земи, гори и земи в ГФ, настоящ собственик на имота, представляващ пасище,
мера с площ от 9.868 дка, в местността „Градината“, четвърта категория, вид на територията
по предназначение – за нуждите на селското стопанство, вид собственост – общинска
публична е Община Хасково при посочен начин на придобиване – по ЗСПЗЗ и документ за
собственост АПОС № 9936 от 14.09.2017 г. Като бивш собственик на имота отново е
посочена Община Хасково, начин на придобиване – по ЗСПЗЗ, с документ за собственост
Решение по чл.17 ал.1 ЗСПЗЗ /чл.27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на
собственост с план за земеразделяне № 19-24 от 19.09.1997 г., издаден от ОС“ЗГ“ – Хасково.
Това решение не е представено по делото.
Към доказателствения материал е приобщен и Нотариален акт за собственост на
5
недвижим имот, придобит по давност № 94, том 2, дело № 606 от 21.02.1997 г. на Нотариус
при Районен съд – Хасково, с който Р.А.А. е признат за собственик по давностно владение
върху следния недвижим имот: дворно място, извън регулационния план на с. Криво поле, с
площ от 5300 кв.м. с пл.№ 144 по кадастралния план на района, одобрен със Заповед №
114/1972 г., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, плевня, обор и салма,
при граници на имота: стопански двор и от три страни мера.
Не се спори, че към 1997 г. ищцата се е намирала в граждански брак с К.Т.Я., както и
че същият е починал през 2013 г. макар да не са представени писмени доказателства в тази
насока.
Приложена е и пълна история на имот № 000372 към 02.04.2025 г. на Регистъра на
земеделските земи, гори и земи в ГФ, според която бивш собственик на имота е Община
Хасково, а настоящ – наследници на Т.В.в ТЕ.. В тази връзка е представено от ответника
Решение /дубликат/ № 19П24 за възстановяване като обезщетение на основание влезли в
сила съдебни решения в землището на с. Криво поле, община Хасково, издадено от
Общинска служба по земеделие, гр.Хасково, с което се възстановява като обезщетение на
наследниците на Т.В. ТЕ. правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и в т.1 е
описана овощна градина от 1.559 дка, четвърта категория, местност Иречето, имот № 000372
по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 00022 Пасище, мера на Община
Хасково; № 000371 Полски път на Община Хасково.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът назначи и изслуша съдебно-
техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено, а и
същото не бе оспорено от страните. В резултат на извършения анализ на материалите по
делото, компютърната обработка на предоставените извадки от плановете и измерванията на
място, изработената комбинирана скица с нанесени граници и номера на поземлени имоти,
дворни места и сгради по плана от 1972 г. и по кадастралната карта на землището, вещото
лице е установило, че на КиРП на село Криво поле, одобрен със Заповед № 1101 от 1932 г.,
процесното дворно място и сгради не са нанесени. На КиРП на село Криво поле, одобрен
със Заповед № 114 от 1972 г., процесният поземлен имот е нанесен като дворно място с
планоснимачен номер 144. В дворното място са били нанесени и сграда със сигнатура
„2МЖ" (двуетажна масивна жилищна ), сграда със сигнатури „ПЖ" (паянтова жилищна) и
три сгради със сигнатура „ПС" (паянтова стопанска). За дворното място не е бил отреден
парцел, поради това, че попада извън регулационните граници. Вещото лице инж. Д. К. е
констатирало, че в разписния лист към този план за дворно място 144 е вписан като
собственик Р.Н.Р. и текст „извън плана". Впоследствие това име е зачертано и за
собственици са вписани К.Т.Я. и К. А. Я. с НА 141 / 1997 г. за 5300 кв.м.
Съгласно заключението, процесното дворно място засяга два поземлени имота по
кадастралната карта на землището: частично попада върху поземлен имот с идентификатор
39863.1.22 (стар номер 000 022 по КВС) и изцяло върху поземлен имот с идентификатор
39863.1.372 ( стар номер 000 372 по КВС ). На плана за земеразделяне на землище село
Криво поле, впоследствие КВС - карта на възстановената собственост са били нанесени:
поземлен имот с номер 000022 с площ 9868 кв.м., с вид територия - селскостопански фонд,
начин на трайно ползване - пасище, мера, начин на възстановяване - нови граници, категория
- 4, собственик - Община Хасково, местност „Градината" и поземлен имот с номер 000372 с
площ 1599 кв.м, с вид територия - селскостопански фонд, начин на трайно ползване -
овощни насаждения; нетерасирани, начин на възстановяване - нови граници, категория - 4,
собственик - Община Хасково и Т.В.в ТЕ., местност „Иречето". На кадастралната карта на
землище село Криво поле са били нанесени: поземлен имот с идентификатор 39863.1.22,
стар номер 000022, с площ 9867 кв.м, с вид територия - земеделска, начин на трайно
ползване - пасище, категория - 4, собственик - Община Хасково, местност „Градината" и
поземлен имот с идентификатор 39863.1.372, стар номер 000372, с площ 1599 кв.м, вид
6
територия - земеделска, начин на трайно ползване овощна градина, категория - 4, собственик
- Община Хасково, местност „Иречето".
Разяснено от вещото лице, геодезист, че кадастралната карта на землище село Криво
поле е създадена чрез софтуерно преобразуване на картата на възстановената собственост
(КВС) в кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) като не са били извършени
дейностите по изследване и отстраняване на евентуални грешки на т.нар. „контактни зони"
т.е. в зоните в които „контактуват" (допират се, застъпват се или се разминават) плановете на
урбанизираните територии (кадастрални и регулационни планове) с планове на
неурбанизираните територии (карта на възстановената собственост). Вещото лице е
категорично, че процесният поземлен имот попада точно в такава контактна зона.
Констатира се от заключението на следващо място, че към настоящия момент, на
място в процесния поземлен имот с планоснимачен № 144 по плана от 1972 г., са налични:
двуетажна жилищна сграда, паянтова стопанска сграда и почти изцяло разрушени паянтова
жилищна и две паянтови стопански сгради, които са напълно идентични по граници и
местоположение с постройките, отразени в кадастралния и регулационен план от 1972 г. В
периода 2008 - 2010 г. в дворното място е била изградена масивна стопанска сграда с
размери 24 х 8 метра, която е в лошо състояние. Югозападната имотна граница на имота е
материализирана на място с тухлена ограда, по останалите граници е наличен „жив" плет -
храсти и дървета.
Според вещото лице, имотът не е бил обект на реституционни процедури, не е бил
отнеман, не е одържавяван и не е отчуждаван. Не е бил възстановен и не е бил заявен за
възстановяване. Той попада частично (3701 кв.м.) върху поземлен имот с идентификатор
39863.1.22 по кад. карта и изцяло (1599 кв.м.) върху поземлен имот с идентификатор
39863.1.372 по кад. карта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК,
който съдът намира за допустим, тъй като ответникът оспорва претендираното от ищцата
право на собственост върху процесния недвижим имот, което сочи на наличието на правен
интерес от предявяване на иска за установяване на твърдяното право на собственост.
Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен, като съображенията за
това са следните:
В случая ищцата основава правото си на собственост върху процесния имот по
силата на договора за покупко-продажба, обективиран в НА № 141, том II, дело № 697/1997
г. от 26.02.1997 г., респ. на извършената след смъртта на съпруга й съдебна делба по гр.д. №
4390/2011 г. по описа на РС – Хасково. Така с НА № 179, том I, peг. № 3486, дело № 171/2013
г. от 12.06.2013 г. се признава собствеността, придобита по покупка и съдебна делба върху
целия процесен имот. Липсва спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства и от заключението на назначената по делото СТЕ, че на кадастралния и
регулационен план на село Криво поле, одобрен със Заповед № 114 от 1972 г., процесният
поземлен имот е нанесен като дворно място с планоснимачен номер 144, в т.ч. и находящите
се в него сгради. За дворното място не бил отреден парцел, поради това, че попада извън
регулационните граници. В разписния лист към този план за дворно място 144 е вписан като
собственик Р.Н.Р. и текст „извън плана", който пък от своя страна се явява праводател на
праводателя на ищцата, за което е представено също писмено доказателство - договор за
покупко-продажба на имот /къща, двор и стопански сгради/ от 30.12.1986 г. От същото
заключение се установява, че имотът попада частично (3701 кв.м.) върху поземлен имот с
идентификатор 39863.1.22 по актуалната кадастрална карта на с.Криво поле и изцяло (1599
кв.м.) върху поземлен имот с идентификатор 39863.1.372. От така изложеното се налага
7
извод за наличие на осъществено непрекъснато давностно владение от страна на
праводателите на ищцата с начало най-късно от 1972 г., поради което следва да се приеме, че
именно от този момент е започнало владението (упражняването на фактическата власт)
върху процесния имот, който момент следва да се счита и за начален момент на
придобивната давност. Освен това се доказа категорично, че още от 1972 г. до настоящия
момент на място в процесния поземлен имот с планоснимачен № 144 по плана от 1972 г., са
налични двуетажна жилищна сграда, паянтова стопанска сграда и почти изцяло разрушени
паянтова жилищна и две паянтови стопански сгради, които са напълно идентични по
граници и местоположение с постройките, отразени в кадастралния и регулационен план от
1972 г., следователно имотът е бил във фактическата власт най-напред на праводателя на
Р.А.А. и неговата съпруга - Р.Н.Р., а след това, след 1986 г. и в тяхно владение. След 1997 г.
собствеността е преминала на основание посочената по-горе сделка с транслативен ефект в
режим на СИО към ищцата и покойния й съпруг, а след неговата смърт и извършената
съдебна делба, считано от 2013 г. имотът е изцяло във фактическата власт на ищцата.
Липсват данни по делото посочените лица да са напускали имота. Т.е. имотът се владее от
ищцата, със съзнанието че е нейн и за който тя заплаща и съответните данъци.
В същото време, от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява категорично, че в случая процесното дворно място ведно с находящите се в него
сгради попада в т.нар. „контактна зона“, а именно в зоните в които „контактуват" (допират
се, застъпват се или се разминават) плановете на урбанизираните територии (кадастрални и
регулационни планове) с планове на неурбанизираните територии (карта на възстановената
собственост), както и че имотът не е бил обект на реституционни процедури, не е бил
отнеман, не е одържавяван и не е отчуждаван. Не е бил възстановен и не е бил заявен за
възстановяване.
В този смисъл, според настоящия съдебен състав не се установи същият да е имал
качеството “земеделски имот“, респ. по това време да е било променяно трайното му
предназначение. Съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ земеделски имоти са тези, които са предназначени
за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии
(населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с
околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на:
промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни
общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови
помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни,
напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват
прилежащи части към такива съоръжения. Предвид липсата на данни същият да е бил
причисляван към фонда на селскостопанските /земеделските/ земи, то давността се явява
допустим придобивен способ по отношение на този имот. Липсват по делото данни също
така, този имот да е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, доколкото този
реституционен закон е приложим само за имотите, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Такива имоти не могат да бъдат предмет на производство
по чл. 19 ЗСПЗЗ, те не стават общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по
давност. Дори хипотетично да се приеме, че процесният имот е бил включван във фонда на
ТКЗС, то безспорно се установява, че същият не е бил фактически отнеман, което е още един
довод, че давността се явява допустим способ за придобиване на правото на собственост,
съобразно трайната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, според
която разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворното място, за което
липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е било отнето. Съгласно чл. 79 ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а за времето от 1972 г. до датата на издаване на
АПОС № 9936 от 14.09.2017 г., респ. АПОС № 12475 от 09.06.2022 г. са изминали повече от
10 години.
8
На следващо място следва да се посочи, че в двата цитирани акта за публична
общинска собственост като правно основание за актуване на имота като публична общинска
собственост са посочени чл.3 ал.2 т.1 и чл.58 ЗОС, респ. чл.59 ЗОС. Разпоредбата на чл.3
ал.2 т.1 ЗОС не установява конкретен придобивен способ, а само сочи че публична общинска
собственост са имотите и вещите, определени със закон. Като част от правното основание са
посочени и Решение по чл.27 ППЗСПЗЗ № 19-24 от 19.09.1997 г., респ. чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ.
Както бе посочено по-горе, такова решение № 19-24 от 19.09.1997 г. не бе представено по
делото, което само по себе си води до съвсем обоснованото съмнение дали такова
действително съществува в правния мир. Разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСППЗЗ предвижда
единствено, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост, а съгласно чл.25 ал.2 ЗСПЗЗ се възстановява правото на
собственост на общините върху земеделските земи, отнети им безвъзмездно и предоставени
на държавни земеделски стопанства, трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-
промишлени комплекси и агрофирми, както и на държавни горски стопанства, когато са
били включени в държавния горски фонд, освен ако са горски разсадници и полезащитни
горски пояси, каквито твърдения въобще не се излагат от страна на ответника и съответно
не са ангажирани доказателства в тази насока.
Отделно от това, следва да се посочи, че предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
е само земеделска земя, какъвто статут обаче според настоящия съдебен състав към 1997 г.
/датата на твърдяното за налично Решение по чл.27 ППЗСПЗЗ № 19-24 от 19.09.1997 г./
процесният имот не притежава. Ето защо, следва да се приеме, че издадените АПОС № 9936
от 14.09.2017 г. и АПОС № 12475 от 09.06.2022 г. нямат правопораждащо действие и не
установяват правото на собственост на общината върху процесния имот, а цитираните като
основание законови разпоредби и решение не установяват фактически състав на придобито
право на собственост. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че първият акт за
публична общинска собственост № 9936 е издаден едва на 14.09.2017 г. /при положение че
същият се издава във връзка с решение от 1997 г./, като липсват каквито и да било
доказателства датиращи отпреди датата на издаването му, че процесният имот е бил
държавна или общинска собственост.
Тук е мястото да се отбележи, че съобразно тежестта на доказване в настоящото
производство, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на
свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищцовата страна придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК
тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на
ищцата, т.е. да докаже в случая правоизключващите си възражения. Ако ответникът твърди,
че ищеца не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по
причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да
докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи
доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на
акт за общинска собственост. Общината-ответник следва да установи по пътя на пълното
доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.19 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като
такъв е станал общинска собственост. Това не бе сторено от ответната страна в настоящото
производство, а напротив – доказателствената сила на съставените два акта за публична
общинска собственост бе оборена от ищцовата страна.
По гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
9
По отношение исканата отмяна на акта за общинска собственост следва да се
допълни, че акта за общинска собственост няма правопораждащо действие, тъй като не
създава и не прекратява права, с оглед на което спорът за материално право следва да се
разреши в исково производство по реда на чл. 64, ал. 2 ЗОС, каквото се явява настоящото.
Тълкуването на правните норми - чл. 64, ал. 1 и ЗОС води до извода, че е налице само един
способ за съдебна защита на лицата, чиито права са засегнати от акта за общинска
собственост. При неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации
накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред посредством предявяване
на иск за собственост. Не съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска
собственост, поради което съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението си
отмяна на този акт. В този смисъл е определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. №
335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС и в което е посочено, че след постановяване на положително за
ищеца решение по иска за собственост неправилно актуваният имот следва да бъде отписан
от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл. 64 от Закона за
общинската собственост.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да
се присъдят направените по делото разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 2696,05
лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото, за възнаграждение за
вещото лице и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., съгласно приложените
доказателствата за реалното им извършване. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото същото макар да е над минимума, определен по правилата на
чл.7, ал.5, вр. ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа, съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв.
В.З. процесуални действия.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, гр.Хасково пл. „Общински“ №1, представлявана от Станислав Насков Дечев -
Кмет на Община Хасково, че К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.Криво поле, общ. Хасково,
обл.Хасково, ул. *********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Велико Търново“ № 12, адв.В.З.
от АК-Хасково, е собственик на основание покупко-продажба на следния недвижим имот:
дворно място с планоснимачен № 144 по кадастралния план на с.Криво поле, общ.Хасково,
одобрен със Заповед № 114/1972 г., с площ от 5300 кв.м., попадащ частично в ПИ с
идентификатор 39863.1.22, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята - 4-та, с
местонахождение м. „Градината", при граници на имота: 39863.1.20, 39863.1.419,
39863.1.420, 39863.104.33, 39863.104.32, 39863.1.372, 39863.104.31, 39863.104.371,
39863.888.9901.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК по БУЛСТАТ *********, гр.Хасково пл.
„Общински“ №1, представлявана от Станислав Насков Дечев - Кмет на Община Хасково, на
основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати на К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.Криво поле,
общ. Хасково, обл.Хасково, ул. *********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Велико Търново“
№ 12, адв.В.З. от АК-Хасково, сумата от 2696,05 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
11