№ 490
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря П.М.Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213457 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. ИЛЧ., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Ю.П.“
№ 112, ет. 6, ап. 17, чрез адв. М.Д. и адв. П. Д., срещу наказателно постановление № РД-05-
0191/04.01.2021 г., издадено от директора на Столична регионална здравна инспекция
/СРЗИ/ за нарушение по чл. 56, ал. 2 ЗЗдр., за което на основание чл. 231, ал. 2 вр. чл. 218,
ал. 1 ЗЗдр. на И. е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.
В жалбата се оспорва връчването на наказателното постановление в хипотезата на чл.
58, ал. 2 ЗАНН и се оспорва законосъобразността му по същество. Прави се искане да бъде
отменено.
За проведеното на 07.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Директорът на СРЗИ не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят И. се представлява от адв. Д..
В дадения ход по същество адв. Д. прави искане НП да бъде отменено и в полза на
доверителя й да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Като основание за отмяната на НП, довело до накърняване правото на
защита на жалбоподателя, изтъква нарушението на процедурата по връчването му.
Поддържа също, че И. е санкциониран за нарушение, което не е извършил, доколкото не се е
намирал в трудово правоотношение с дружеството, стопанисващо питейно заведение „С.К.“.
По отношение датата на издаване на НП твърди, че е неясна.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
1
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Основания за връчване на наказателното постановление в хипотезата на
чл. 58, ал. 2 ЗАНН не са били налични, предвид липсата на доказателства за промяна на
адреса на жалбоподателя, поради което следва да се приеме и за процесуално допустима,
като подадена в срок.
От фактическа страна се установи:
На 01.08.2020 г. свидетелките Д.С. и Е.И., инспектори в отдел „Превенция на
зависимостите“ при СРЗИ, извършили проверка в обект на контрол питейно заведение
„С.К.“, находящо се на адрес гр. София, ул. „С.“ № 9. При влизане в заведението и
извършване на проверката С. и И. установили, че вътре имало лица, които пушели
тютюневи изделия, сред които бил и жалбоподателят Д. Н. ИЛЧ., който се намирал в
заведението заедно с приятелката си А.Ч.. Двамата седели на бара и И. обслужвал клиенти,
при което в хода на проведения разговор със С. и И. последните останали с впечатлението,
че работи като барман в заведението. Предвид това, с оглед констатацията, че пушел цигари
от тютюн, свид. С. съставила на място срещу И. АУАН за нарушение по чл. 56, ал. 2 ЗЗдр. за
това, че в качеството си на служител - барман в „С.К.“, на работното си място пуши цигари
от тютюн в закрито обществено място. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя,
който го подписал без възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, директорът на СРЗИ издал
срещу жалбоподателя Д.И. атакуваното наказателно постановление, с което на основание
чл. 231, ал. 2 вр. чл. 218, ал. 2 ЗЗдр. му наложил глоба в размер на 300 /триста/ лв. за
нарушение по чл. 56, ал. 2 ЗЗдр.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите А.Ч., Д.С. и Е.И., и писмени - заповед № РД-15-
01-25/26.09.2019 г.; длъжностна характеристика; уведомление за доброволно изпълнение;
справка относно трудови договори на Д. Н. ИЛЧ.; справка от управителя на „Б.Р.“ ООД,
ведно с копие от справка-уведомление по чл. 62, ал.5 КТ и трудов договор; справка от
Столична община - район „Средец“ .
От показанията на разпитаните свидетелки Ч., С. и И. се установяват еднопосочно
времето и мястото на осъществяване на процесната проверка, а именно на 01.08.2020 г. в
обект на контрол питейно заведение „С.К.“, находящо се на адрес гр. София, район
„Средец“, ул. „С.“ № 9, стопанисвано от „С.Х.С.“ ЕООД. Противоречия в изложеното от
свид. С. и И. от една страна, и от свид. Ч., от друга, се констатират по отношение
обстоятелството дали към момента на извършване проверката жалбоподателят е пушил
цигари и дали е работил като барман в заведението.
В тази връзка съдът извърши анализ и съпоставка на изложеното от всяка от
свидетелките помежду им и с приобщените писмени доказателства, при което прецени, че
2
като обективни и достоверни по отношение обстоятелството дали И. е пушил цигари в
обекта, следва да бъдат кредитирани показанията на С. и И.. Изводът за това следва,
предвид липсата на лични отношения, зависимост и пристрастност от тяхна страна,
доколкото са извършили процесната проверка при изпълнение на рутинните си служебни
отношения, за разлика от свид. Ч., която в показанията си декларира, че е приятелка на
жалбоподателя. Предвид това съдът не кредитира заявеното от нея, че И. не е пушил в
заведението, респективно се довери на изложеното от С. и И. в обратен смисъл.
Същевременно, по другото спорно положение, касаещо обстоятелството дали в
процесния момент жалбоподателят е полагал труд в заведението като барман, съдът се
довери на изложеното от свид. Ч., че не е, доколкото кореспондира с приобщените писмени
доказателства, от които е видно, че И. не е имал регистриран сключен трудов договор с
дружеството, стопанисващо „С.К.“. Последното е категорично изводимо от приобщените
справка за трудови договори и справка от Столична община - район „Средец“.
Заеманото от актосъставителя Д.С. длъжностно качество, респрективно произтичащите
от него служебни правомощия, се установяват от приложените заповед № РД-15-01-
25/26.09.2019 г. и длъжностна характеристика. Материалната й компетентност, и тази на
административнонаказавнащия орган, следват по силата на закона, предвид разпоредбата на
чл. 231, ал. 2 ЗЗдр.
Показанията на свидетеля С. съдът прецени като неотносими към изясняването на
фактическата обстановка, поради което не ги взе предвид при формирането на
доказателствените си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Доводите в насока неяснота
относно датата на издаване на НП са бланкетни, предвид което съдът ги прецени като
неоснователни. И двата акта отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН, респективно
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, времето и мястото на
извършването му, и описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е осъществено.
Основания за връчване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН
действително не са били налични, предвид липсата на доказателства за промяна на адреса на
жалбоподателя, но последното не представлява отменително основание по смисъла на чл.
63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, доколкото правото му на защита срещу издаденото НП е реализирано в
пълен обем с обжалването му.
При това съдът прецени, че процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати, включително такива от
съществен характер, които биха обосновали отмяната на санкционния акт на формално
основание.
При извършване на преценка относно материалната законосъобразност на
3
наказателното постановление съдът констатира, че са налице основанията за изменението
му, както следва:
От събраните писмени и гласни доказателства действително не се установи към
01.08.2020 г. И. да се е намирал в трудово правоотношение с дружеството, стопанисващо
питейно заведение „С.К.“, находящо се на адрес гр. София, ул. „С.“ № 9, респективно да е
заемал длъжността „барман“ в същото. Предвид това и обективната съставомерност на
нарушението по чл. 56, ал. 2 ЗЗдр., за което са съставени процесните АУАН и НП, не е
изпълнена.
Същевременно, въз основа кредитираната доказателствена съвкупност се доказа, че при
извършване на проверката на 01.08.2020 г. в обект на контрол „С.К.“, находящ се на адрес
гр. София, ул. „С.“ № 9, представляващ питейно заведение и закрито обществено място,
инспекторите при СРЗИ Д.С. и Е.И. са установили И. да пуши цигари от тютюн - тютюневи
изделия по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЗдр.
Предвид това съдът намира, че жалбоподателят, макар да не е имал качеството на
служител в заведението, респективно не е пушил на обособено „работно място“ по смисъла
на чл. 56, ал. 2 ЗЗдр., същевременно е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл. 56, ал. 1 ЗЗдр., който забранява тютюнопушенето на закрити
обществени места. Процесният обект е именно такова по смисъла на § 1а, б. „г“ от ДР на
ЗЗдр., като нарушението е извършено от обективна чрез осъществяването от страна на И. на
съответното действие, нарушаващо въведената с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЗдр. забрана.
От субективна страна И. е действал при пряка умишлена форма на вината, доколкото е
съзнавал както естеството на действието, което извършва - пушене на цигара от тютюн, така
и характера на мястото, на което го е правел - закрито обществено място /заведение/,
достъпът до което се е осъществявал чрез слизане по стълби над нивото на входа. С оглед на
това настоящият съдебен състав прецени, че всички елементи, обуславящи обективната и
субективна съставомерност на нарушението по чл. 56, ал. 1 ЗЗдр., в случая са налични.
Същевременно не е налице съществено изменение на фактическата обстановка,
възприета от актосъставителя и наказващия орган, което да препятства възможността на
съда да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от АНО факти под друга нарушена законова разпоредба /в
случая нормата на чл. 56, ал. 1 ЗЗдр./. В този смисъл е застъпеното в т. 1 на ТР №
8/16.09.2021 г. на ВАС, а именно, че „възможността на съда да измени наказателното
постановление в частта относно правната квалификация произхожда от обстоятелството, че
разглежда спора по същество, която, когато установи, че административнонаказващият
орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва
да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го
отменя като незаконосъобразно… Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан
при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа
страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
4
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН“.
Административнонаказателната отговорност на И. е ангажирана на основание чл. 218,
ал. 1 ЗЗдр. в минимално предвидения за физически лица размер от 300 /триста/ лв., в който
се явява справедлива и обоснована, предвид липсата на данни за осъществени предходни
аналогични нарушения. Санкционната норма, приложена от наказващия орган, предвижда,
че който наруши чл. 54, 56 и чл. 56а ЗЗдр., се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв. При
това, доколкото обхваща всички хипотези на разпоредбата на чл. 56 ЗЗдр., в това число чл.
56, ал. 1 ЗЗдр., изменение на наказателното постановление и в санкционната част не е
необходимо.
Не са налице основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл.
28 ЗАНН, доколкото реализираното нарушение, макар формално по характер, засяга важни
обществени отношения, свързани с опазване на общественото здраве, и в случая разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайното
проявление на нарушенията от този вид.
С оглед горното съдът прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в посочения смисъл, като нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят,
бъде преквалифицирано и субсумирано под състава на материалната разпоредба на чл. 56,
ал. 1 ЗЗдр., чийто състав кореспондира с установените по делото фактически положения.
Основания за отмяната му не се констатираха, поради което депозираната жалба, като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, вр. ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
1ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № РД-05-0191/04.01.2021 г., издадено от
директора на Столична регионална здравна инспекция /СРЗИ/ срещу Д. Н. ИЛЧ. за
нарушение по чл. 56, ал. 2 ЗЗдр., за което на основание чл. 231, ал. 2 вр. чл. 218, ал. 1 ЗЗдр.
му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв., като преквалифицира нарушението в
такова по чл. 56, ал. 1 ЗЗдр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5