РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Благоевград, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201506 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „А., с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: Б., бул. „С., представлявано от управителя С. А., подадена чрез адв. П. С., с
адрес за призоваване гр.Б., ул.“С., против Наказателно постановление№ 42-
0002737/02.09.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“ София, с което на
дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2, пр.1-во от ЗАвПр,
на основание чл.104, ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, твърди се, че атакуваното
наказателно постановление е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на
ЗАвПр, оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Иска се от съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, по същество и в писмена
защита излага доводи за незаконосъобразност на НП, както и за липса за нарушение.
Претендира разноски.
Административно-наказващият орган директорът на РДАА гр. София и Районна
прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират представители по делото. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 11.07.2022 г., около 15:30 ч., в сградата на наказващия орган в гр.Благоевград,
бул.“Св. Д. Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството-жалбоподател.
Проверката е осъществена от инспекторите К. М. и К. Р., като за нея дружеството-
жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 12-00-00-
405/61/10.06.2022 г, получено от упълномощено от дружеството лице – А. С., с което са
изискани множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно
1
описани в известието, като сред тях била и информация от паметта на дигиталния тахограф
на МПС влекач, с рег. № ****** за периода от 01.02.2022г. до 01.05.2022г. На 11.07.2022 г.
в сградата на наказващия орган се явил св. А. М., който представил част от изисканата
документация, включително и флашка, която не могла да бъде разчетена. Сред
представените документи липсвала информация от паметта на дигиталния тахограф на
МПС, с рег. № ****** за посочения период. Констатациите били отразени в КП и свидетеля
М. в присъствието на св.Р. и св.М. съставил на дружеството-жалбоподател Акт за
установяване на административно нарушение № 325868 от 11.07.2022 г., в който
констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвП и документа е
връчен срещу подпис на св.М., който представил Пълномощно /л. 19-21/, удостоверяващо
представителната му власт в обичайната търговска дейност на дружеството, същият
подписал акта, като отразил, че има възражения. На същата дата пред наказващия орган
била депозирана молба от А. С. с приложен диск, за който било посочено, че съдържа
търсената информация. На представения диск е извършена проверка от служител на
РД“АА“, като с писмо от 25.08.2022г. /л.103/ същия е посочил, че на диска липсва сочената
информация.
При така установеното и въз основа на съставения акт на 02.09.2022 г. Директорът
на РД “Автомобилна администрация“ София издал и обжалваното Наказателно
постановление№ 42-0002737, с което на дружеството-жалбоподател за административно
нарушение по чл.91в, т.2, пр. 1-во от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от
Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
НП е връчено на 20.09.2022 г., като в законоустановения срок била подадена и
разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта М. и Р., същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на дружеството жалбоподател на база проверка и документи,
които проверили за дейността и извършваните превози на товари на дружеството-
жалбоподател. Поддържат констатациите си. Сочат, че информация не е разчетена, поради
заключването и.
В хода на съдебното производство предвид констатиран документ на чужд език е
извършен превод на същия, от който се установява, че същия обективира извършен превоз с
процесния автомобил.
В хода на съдебното производство е допуснат и разпитан и св. М., който чрез
показанията си установява своето участие в проверката.
В хода на съдебното производство са изискани и представени по делото известие за
проверка и констативен протокол от същата, като от посоченото в тях се установява по
какъв начин дружеството е било уведомено за проверката, както и констатациите на
проверяващите.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установено въз основа на
приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по
делото свидетели М., Р., частично на св. М., чиито показания съдът кредитира относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с
неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и
непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
2
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи,
за което по делото са представени безспорни доказателства, поради което възраженията в
обратна насока са неоснователни. Липсва неяснота и относно мястото на нарушение. В
случая дружеството е санкционирано за нарушение, изразяващо се в бездействие, като за
място на нарушение, когато нарушението се състои в бездействие, се приема
местонахождението на съответния орган, пред който е било дължимо действието. Предвид
обстоятелството, че контролът по прилагане разпоредбите на ЗАвПр е възложен на
Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация, в чиято структура съобразно
устройствените правила е включена и Регионална дирекция "Автомобилна администрация",
-София, подпомагаща дейността на Изпълнителния директор на Агенцията и
осъществяваща контролните функции на Агенцията по различните нормативни актове,
следва да се приеме, че мястото на извършване на нарушението е именно мястото, където е
следвало да бъдат представени според посоченото документите, като съобразно и
седалището и адрес на управление на дружеството се установява, че попада в териториалния
обхват на отдела, където е и констатирано. Неоснователни са и доводите за допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка с връчване на АУАН на ненадлежно лице.
По делото е представено и прието като доказателство Пълномощно /л.19 от делото/, от което
е видно, че представляващият дружеството е упълномощил М. да го представлява пред
всички държавни и общински органи с правата да подписва, подава и получава всякакви
документи, , свързани с фирмата, която представлява, Изразът да получава всякакви
документи от тези органи има се предвид и РД“АА“, съдът приема, че това включва и актове
за установяване на административни нарушения, доколкото в ЗАНН няма специфични от
общите изисквания за представителство на юридическите лица в административно
наказателното производство. /В този смисъл Решение №1284/2016г., постановено по кнахд
№390/2016г. по описа на Административен съд гр.Благоевград/. Съществено процесуално
нарушение е налице тогава, когато с него съществено се засяга правото на защита на лицето
да разбере за какво нарушение е подведен под отговорност, за да може да организира
защитата си в пълен обем, като тези нарушения представляват отменителни основания, ако
са допуснати в хода на административнонаказателното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство започва
със съставянето на АУАН, който в случая е съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството жалбоподател. Актът му е бил предявен да се запознае със
съдържанието му и да го подпише на същата дата, като му е била осигурена възможност да
направи писмени възражения, каквито са и направени предвид депозираната молба, поради
което съдът намира, че в случая не може да се приеме, че е ограничено правото на защита на
санкционираното лице.
3
Неоснователни се явяват и доводите за нарушение на чл.43 от ЗАНН. В конкретния случай
актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на св. Р.,
която чрез показанията си установява, че е присъствала и при установяване на нарушението
и при съставяне на АУАН, поради което изискването за двама свидетели не е приложимо.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради
следните съображения:
В случая съдът констатира, че начинът, по който е формулиране фактическото
обвинение води до неяснота във волята на наказващия орган, относно това какво точно
нарушение е извършил жалбоподателя. Санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона
предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да
предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на
изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил АНО в
случая,т.е. формулирането в случая на обвинение за непредставяне на процесната
информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от
законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация
от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за това. От
друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да
съществува и да се съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и
обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Налице е пълна неяснота в какво се
състои съставомерното бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е
могло да разбере за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато
обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем. На
следващо място следва да бъда посочено, че съгласно чл.91в, т.2 от ЗАвП превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са
длъжни да съхраняват най-малко една година след тях информацията, извлечена от паметта
на дигиталните тахографи и от картите на водачите. Целта на съхранението на тези
документи е контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху
записите и данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт. Ето защо, за да бъде преценено наличието на нарушение по
соченият законов текст от страна на дружеството-жалбоподател, в качеството му на
превозвач, следва да бъде установен и да е ясно кой е началният момент, от който започва да
тече едногодишният срок за съхранение на информацията, извлечена от паметта на
дигиталните тахографи и то за всеки един от водачи извършвали превоз. В конкретния
случай е налице неяснота досежно посочения период и как точно е определен. Наред с това,
тази констатация препятства и съда в преценката си, до колко е налице осъществено
административно нарушение от обективна страна от страна на жалбоподателя. Констатации
в тази насока, обаче, не са намерили обективно отражение, както в
констативносъобразителната част на АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, което винаги е съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита на санкционираното лице. Констатираната неяснота и
непълнота при описание на нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на
деянието вменено на жалбоподателя, като административно нарушение обуславя допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП. /В този смисъл
Решение№1289/12.08.20г., постановено по кнахд№207/20 по описа на АС Благоевград/. От
друга страна според настоящия състав е налице и неяснота, относно периода на извършване
на нарушението, доколкото от една страна е посочен период, а от друга се сочи конкретна
дата, като не става ясно дали във всеки един ден от този период е прието, че е извършено
нарушение или на посочената конкретна дата, както и дали е извършено едно нарушение
4
или няколко, което на собствено основание води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
На следващо място следва да бъде посочено, че цитираното в НП известие е изпратено на
основание чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14/2009 г., според които при извършване на
проверка, като процесната на превозвачите и при изискване на документи, свързани с
елементите на проверката, то същите се представят от предприятията в седемдневен срок от
получаване на уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА
„Автомобилна администрация“, поради което за изпълнение на изискванията на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е необходимо в АУАН и НП да намери отражение и да бъде
посочен предоставения срок на дружеството за изпълнение на задължението по известието,
кога е започнал да тече, респективно кога е изтекъл, което е свързано и с конкретната дата,
която е приета от наказващия орган като начало на съставомерното бездействие, което в
случая не е сторено и не е намерило отражение в атакуваното наказателно постановление.
Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво
деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма, както
и да упражни евентуално правомощието си за преквалификация, доколкото в случая не е
ясно какво точно нарушение се твърди, че е извършено. В конкретния случай описанието на
твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и съобразяване с
изискванията за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на деянието и
провеждане на ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни състави на
нарушения. Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на
административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат
допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
С оглед горните съображения НП следва да бъде отменено, доколкото се констатираха
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице.
По отношение възраженията, че информацията е представена, съдът намира следното.
Съгласно Наредба № Н-3 от 7.04.2009 г. на МТ, вр. Регламент ЕИО № 3821/85 превозвачите
са длъжни да извличат и съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния
тахограф и да я предоставят за проверка при поискване от контролния орган /чл. 37 от
Наредба № Н-3/, а извлечените данни по ал. 1 се съхраняват в адреса на управление на
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка. Както в АУАН, така и в НП
не е вписано, че е представен електронен носител. В тази връзка, действително, както се
сочи от защитата в правната уредба на ЗАвПр и подзаконовите нормативни актове липсва
изискване на какъв формат да се представя исканата информация и обстоятелството, че
компютъра на АНО не може да я разчете, не следва да се вменява като нарушение, но по
делото е представено писмо /л.103/, от което се установява, че е извършен преглед на
представения диск и е установено, че исканата информация липсва, поради което и според
съда тези възражения са неоснователни.
Предвид посочените по-гори процесуални нарушения обаче, настоящия състав намира, че с
атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, поради което и НП следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя,
и като взе предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за извършен
превод на документи, представени от наказващия орган в размер на 18.75 лв., намира, че РД
“Автомобилна администрация“, София следва да бъде осъдена да заплати сторените по
делото разноски в размер на 18.75 лв.
5
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното:
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на дружеството жалбоподател, като с цел да установи правото си
същият е ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 410.00 лв.,
установимо от приложено по делото пълномощно. От друга страна е направено изрично
искане за присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на
делото, в който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед на
обстоятелството, че страните имат право на присъждане на разноски, намира, че РД
“Автомобилна администрация“, София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 410 лв., като възражението за
прекомерност е неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Благоевградският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0002737/02.09.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“ София, с което
на „А*******, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: Б., бул. „С. М. .
представлявано от управителя С.А. за административно нарушение по чл.91в, т.2, пр.1-во от
ЗАвПр, на основание чл.104, ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати по сметка на Районен
съд гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 18.75
лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на „А***** , с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: Б******, бул. „С********, представлявано
от управителя С. А. сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 410.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6