Решение по дело №465/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт П. И., срещу Решение № 487/10.12.2023 г. по АНД № 655/2023 г. на Районен съд–Пазарджик, с което е отменено негово Наказателно постановление № BG29052022/5800/Р8-1043/18.11.2022 г., с което на Д. А. К. е наложена глоба в размер на 1 800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

По делото е постъпила и частна жалба от директора на Национално тол управление срещу Определение № 178/07.03.2024 г. по АНД № 655/2023 г. на Районен съд–Пазарджик, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.

Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение и определение, като постановени в нарушение на закона, по които се претендира отмяната им, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - Д. А. К., чрез процесуален представител адвокат П. Й., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде определена пропорционална санкция за извършеното нарушение.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Прието е за установено от фактическа страна, че на 29.05.2022 г., в 20.50 часа на ГКПП–Илинден е била извършена проверка на ППС влекач Мерцедес 1848 ЛС, рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от Д. А. К.. В хода на проверката е било установено, че на 16.05.2022 г., в 19.07 часа, горепосоченото ППС, било управлявано в община Пазарджик по път I-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. В НП е посочено, че при извършената проверка на 29.05.2022 г. К. е заплатил дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 133 лв., но не е заплатил компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН на Д. К., който бил предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното пред районния съд НП, с което му е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП в размер на 1 800 лв.

Районен съд-Пазарджик е събрал административнонаказателната преписка и е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Посочил е, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , тъй като нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на НП не е вменена недвусмислено деятелност на К., че именно той е управлявал процесното ППС на 16.05.2022 г. в 19.07 часа по път I-8 км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа без за същото да е заплатена дължимата пътна такса. Посочил е, че административнонаказаващия орган не е коментирал формата на вината на нарушителя.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях. В рамките на материалната и административнонаказателна правна уредба, по отношение на доводите на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Следва да се отбележи, че никъде в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочено и конкретното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Цитираната норма обаче не е вменена като нарушена от жалбоподателя нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в атакуваното наказателно постановление. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание. При всички случаи привлеченият към административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона. Противоречието между фактическите и правни констатации на актосъставителя и на наказващия орган води до грубо нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е затруднено да разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение му е наложено наказание. В случая констатираните пороци при описание на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото, поради което районният съд правилно е риел, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Отмяната на НП следва и поради липсата на пропорционалност на предвидената в чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкция спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, съответно дължима такса и/или други обстоятелства от техническо естество. В този смисъл следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Съдът намира доводите, релевирани с частната жалба за неоснователни. Правилно районният съд е отчел фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалната активност на адвокат Й., изразяваща се в участие в съдебните заседания и представяне на подробни писмени бележки. В тази връзка определението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се следват разноски. Представен е договор (пълномощно) за правна защита и съдействие, в който е уговорен размер на възнаграждението от 800 лева, като в договора е посочено, че сумата е платена в брой. Същевременно от страна на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер в случая е 550 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, като касационното дело не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, поради което възражението на жалбоподателя е основателно. На ответника следва да се присъдят сторените разноски до предвидения от посочения нормативен акт минимален размер от 550 лева, като за останалата част до сумата от 800 лева, искането се явява неоснователно..

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487/10.12.2023 г. по АНД № 655/2023 г. на Районен съд-Пазарджик.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 178/07.03.2024 г. по АНД № 655/2023 г. на Районен съд-Пазарджик

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на Д. А. К., [ЕГН], с. Крън, общ. Казанлък, [улица], сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.