Присъда по НЧХД №275/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта:	26
Дата:	7 март 2025 г.
Съдия:	Гергана Мирчова Симеонова

Дело:	20221210200275
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Благоевград, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Наказателно дело
частен характер № 20221210200275 по описа за 2022 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. В. И., роден на 2 г. в гр. Б., ., от гр. Б., ж.к
„З.“ №, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2021 г. около
18.40ч. в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на магазин „БГ Маркет“
отправил унизителни за честа и достойнството на В. Б. Т. обидни думи, като
му казал „Мърдай, ще ти еба майката“, „Ей, глупак „Сега ти ебах майката“,
„Ела тука.., ела бе, мамичката ти“ и обидата е нанесена публично, като на
същата дата и място частният тъжител В. Б. Т. е отвърнал веднага с обида на
подсъдимия Д. В. И., поради което на основание чл.148, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 2
НК ОСВОБОЖДАВА и двамата от наказание, като на основание чл. 304 НПК
ОПРАВДАВА подсъдимия Д. В. И. за това обидата да е нанесена и чрез
изразите „Ще ти избия зъбите…Знам те кой си и къде си“.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. В. И., роден на 2 г. в гр. Б., б. от гр. Б., ж.к
„З.“ № с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2021 г. около
18.40ч. в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на магазин „БГ Маркет“ и на
ул. „Марица“ в съучастие като съизвършител с В. Б. И., чрез нанасяне на
удари с юмруци и с крака в областта на главата и лявата ръка на В. Б. Т.
нанесли на В. Б. Т. травматични увреждания, с които му причинили лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
1

неопасно за живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК– престъпление по
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал. 2 вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл.130,
ал.1, вр. чл.20, ал. 2 вр. ал.1 НК, вр. чл.78а, ал.1 НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му налага административно наказание "глоба" в
размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева, като на основание чл. 304 НПК
ОПРАВДАВА подсъдимия Д. В. И. телесната повреда да е причинена и чрез
нанасяне на удари с юмруци и удари с крака в областта на краката, слабините,
гърба и тялото на В. Б. Т..
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. И., роден на г. в гр. Б., б., от гр. Б., ж.к
„З.“ № с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2021 г. около
18.40ч. в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на магазин „БГ Маркет“
отправил унизителни за честа и достойнството на В. Б. Т. обидни думи, като
му казал „Изчезвай!Ебах ти майката“, „Тъпо копеле“, „Глупак“, „Ще ти еба
майката“ и обидата е нанесена публично, като на същата дата и място
частният тъжител В. Б. Т. е отвърнал веднага с обида на подсъдимия В. Б. И.,
поради което на основание чл. 148, ал.3, вр. чл. 146, ал. 2 НК
ОСВОБОЖДАВА и двамата от наказание като на основание чл. 304 НПК
ОПРАВДАВА подсъдимия В. Б. И. за това обидата да е нанесена и чрез израза
,„Ще те утрепа“.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. И., роден на г. в гр. Б., . от гр. Б., ж.к
„З.“ №, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.08.2021 г. около
18.40ч. в гр.Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на магазин „БГ Маркет“ и на
ул.„Марица“ в съучастие като съизвършител с Д. В. И., чрез нанасяне на удари
с юмруци и с крака в областта на главата и лявата ръка на В. Б. Т. нанесли на
В. Б. Т. травматични увреждания, с които му причинили лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, като на същата дата и място частният
тъжител В. Б. Т. отвърнал веднага и причинил на подсъдимия В. Б. И. също
такава телесна повреда, а именно временно разстройство на здравето,
неопасно за живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, поради което и на
основание чл. 130, ал.3, вр. ал.1 НК, ОСВОБОЖДАВА и двамата от наказание,
като на основание чл. 304 НПК ОПРАВДАВА подсъдимия В. Б. И. телесната
повреда да е причинена чрез нанасяне на удари с юмруци и удари с крака в
областта на краката, слабините, гърба и тялото на В. Б. Т..
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия Д. В. И. /със снета по
делото самоличност/, да заплати на В. Б. Т. с адрес гр. Благоевград, ул.“И. М.“
№, с ЕГН ********** сумата от 500лв /петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от Т. неимуществени вреди от нанесената
спрямо него обида, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършеното деяние – 23.08.2021г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за сумата над 500 лева до
предявения размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия В. Б. И. /със снета по
2

делото самоличност/, да заплати на В. Б. Т. с адрес гр. Б., ул.“И. М.“ №, с ЕГН
********** сумата от 500лв /петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от Т. неимуществени вреди от нанесената спрямо него обида,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършеното
деяние – 23.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск за сумата над 500 лева до предявения размер от
1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимите Д. В. И. и В. Б. И. /и
двамата със снета по делото самоличност/, да заплатят солидарно на В. Б. Т. с
адрес гр. Б., ул.“И. М.“ №, с ЕГН ********** сумата от 1000лв /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от Т. неимуществени вреди от
причинената му лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършеното деяние – 23.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за
сумата над 1000 лева до предявения размер от 6 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимите Д. В. И. и В. Б. И. /и
двамата със снета по делото самоличност/, да заплатят солидарно на В. Б. Т. с
адрес гр. Б., ул.“И. М.“ №, с ЕГН ********** сумата от 126,18лв /сто двадесет
и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от Т. имуществени вреди от причинената му лека телесна
повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършеното деяние – 23.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд- Благоевград
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НЧХД 275/2022 г. по описа на РС-Благоевград, НО, 7-
ми състав

Производството по делото е образувано по депозирана от В. Б. Т. частна тъжба
против
против Д. В. И. от гр. Б., с ЕГН ********** за това, че
Д. В. И. на 23.08.2021г. около 18.40ч. в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на
магазин „БГ Маркет“ отправил унизителни за честа и достойнството на В. Б. Т. обидни
думи, като му казал „Мърдай, ще ти еба майката“, „Ей, глупак… Ще ти избия зъбите…Знам
те кой си и къде си“, „Сега ти ебах майката“, „Ела тука.., ела бе, мамичката ти“ като обидата
е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1 т.1, вр. чл.146 ал.1 НК.
И за това, че Д. В. И. на 23.08.2021г. около 18.40ч. в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“,
в района на магазин „БГ Маркет“ и на ул. „Марица“ в съучастие като съизвършител с В. Б.
И., чрез нанасяне на удари с юмруци и удари с крака в областта на краката, слабините,
главата, гърба, тялото и лявата ръка на В. Б. Т. нанесли на В. Б. Т. травматични увреждания,
с които му причинили лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК– престъпление по
чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал.1 НК.
И против В. Б. И. от гр. Б., с ЕГН ********** за това, че
В. Б. И. на 23.08.2021г. около 18.40ч. в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на
магазин „БГ Маркет“ отправил унизителни за честа и достойнството на В. Б. Т. обидни
думи, като му казал „Изчезвай! Ебах ти майката“, „Ще те утрепа“, „Тъпо копеле“, „Глупак“,
„Ще ти еба майката“ като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1 т.1
вр. чл.146 ал.1 НК.
И за това, че В. Б. И. на 23.08.2021г. около 18.40ч. в гр.Благоевград, ж.к. „Запад“, в
района на магазин „БГ Маркет“ и на ул.„Марица“ в съучастие като съизвършител с Д. В. И.,
чрез нанасяне на удари с юмруци и удари с крака в областта на краката, слабините, главата,
гърба, тялото и лявата ръка на В. Б. Т. нанесли на В. Б. Т. травматични увреждания, с които
му причинили лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК– престъпление по чл.130, ал.1 вр.
чл.20, ал. 2 вр. ал.1 НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети:
- Граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Б. Т. с ЕГН
********** срещу В. Б. И., ЕГН ********** и Д. В. И. с ЕГН **********, за солидарно
заплащане на сумата от 6000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от частния
тъжител неимуществени вреди от деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 130,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
- Граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Б. Т. с ЕГН
********** срещу В. Б. И. с ЕГН ********** и Д. В. И. с ЕГН **********, за солидарно
заплащане на сумата от 126,18 лева, представляващи обезщетение за претърпените от
частния тъжител имуществени вреди от деянието, квалифицирано като престъпление по чл.
130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
- Граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Б. Т. с ЕГН
********** срещу В. Б. И. с ЕГН ********** за заплащате на сумата от 1500 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди от
деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
- Граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Б. Т. с ЕГН
1

********** срещу Д. В. И. с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1500 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди от
деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 146, ал. 1 НК ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Частният тъжител е конституиран като граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прения частният тъжител прави подробен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, спира се
на противоречия в показанията на посочените от него свидетели и излага позицията си за
кредитирането им. Представя и становището си кои факти са установени от събраните по
делото доказателства, както и коя част от свидетелските показания следва да бъдат приети за
достоверни.
Сочи, че през последните години непрестанно е обект на агресивното поведение на
подсъдимите и нанасяне на нови обиди, както и че бил изнудван от И. да заплати конкретна
сума, за да не бъдат образувани дела срещу него.
Твърди, че в допълнение на нанесените му от подсъдимите физически травми са
му причинени и психологически такива, които продължават да имат отражение върху
живота му, установени и със заключението на СППЕ.
Излага съображения за нарушения, допуснати от полицейския служител М., опита
му да помага на подсъдимите от началото на инцидента и демонстрираните му явни
пристрастия към тях. Отбелязва наличието на криминални регистрации на подсъдимите и
постановените спрямо тях присъди и агресивната им същност.
Прави искане подсъдимите да бъдат признати за виновни за нанесения му побой и
обиди.
Повереникът на частния тъжител - адв. А. счита, че приложените по делото
видеозаписи установявали агресивното поведение на двамата подсъдими, като събраните
доказателства установявали, че двамата подсъдими са изключително агресивни хора.
Сочи, че доказателствената съвкупност установила описаната в частната тъжба
фактическа обстановка и извършването на описаните в нея престъпления от двамата
подсъдими и прави искане подсъдимите да бъдат признати за виновни за повдигнатите им
обвинения и да им бъдат наложени справедливи наказания, както и да бъдат уважени
предявените граждански искове. Излага позицията си да достоверност на показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
Поддържа, че не било възможно за краткото време, при което спират двете коли, Т.
да е изрекъл твърдените от подсъдимите обидни думи, тъй като автомобилът на частния
тъжител бил със затворени прозорци .
Адв. Л. в качеството си на повереник на частния тъжител поддържа, че описаните
в частната тъжба престъпления, извършени от двамата подсъдими се доказвали по
безспорен начин от заключенията на СМЕ и СВТЕ, приложените видеозаписи и показанията
на свидетелите А., С., Л. Н., Г. И. и Ч. Н.. Намира, че поведението на двамата подсъдими се
характеризира с изключителна агресия и анализира показанията на свидетелите и
доказателствената им стойност.
Защитникът на подсъдимите апелира за установяване на обективната истина по
делото. Сочи, че още с предаването на металния бокс от подсъдимия Д. И., в протокола за
доброволно предаване отразил, че с него непознато лице ударило баща му и посочи
последвалите събития. Поддържа, че не е невъзможно за по-малко от секунда, докато
подсъдимият Д. И. и Т. са зад будката. Навежда, че в следващите 9 секунди, в които Д. И. е
сам зад будката взима металния бокс.
Прави анализ на писмените доказателства и гласните доказателствени средства,
като представя становището си за установените от доказателствата фактически изводи.
Подчертава, че още при разминаването на автомобилите на подсъдимите и частния
тъжител, автомобилът на Т. е спрян в продължение на 17 сек., което наред с паркирането му
2

непосредствено след това и установените от видеозаписите действия на частния тъжител,
включително и след падането му на пътното платно, опровергава заявения от него страх за
живота му.
По изложените съображения прави искане за оправдаване на подсъдимите и по
двете обвинения и оставяне без уважение предявените граждански искове. Релевира
възражение за прекомерност на заплатените от частния тъжител адвокатски възнаграждения
и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият В. И. поддържа становището на защитника си, като сочи, че
автомобилът им бил паркиран извън обхвата на видеорегистратора, като техният автомобил
бил паркиран по начин, който да позволи на съпругата му да наблюдава случващото се.
В правото си на последна дума подсъдимият В. И. сочи, че семейството му било
заплашвано от свидетелката Д., че ако подадат жалби, ще им заведат 8 дела, като реално
заведените срещу тях дела били 11. Твърди, че отказал да оттегли жалбата си, тъй като искал
възмездие. Подчертава отражението на съдебните процеси върху здравето им.
Заявява, че е невинен, като той и синът му не са докоснали частния тъжител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. В. И. е роден на 2 г. в гр. Благоевград, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, безработен, от гр. Б., с ЕГН
********.
Подсъдимият В. Б. И. е роден на ********. в гр. Благоевград, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, механик, от гр. Б., с ЕГН
**********.
Подсъдимият Д. И. е син на подсъдимия В. И. като около 18.40ч. на 23.08.2021 г.
двамата, заедно със свидетелката С. И.а тръгнали със семейния си автомобил
марка„Мерцедес“, peг. № ******** да нахранят домашните си любимци, намиращи се в
близост до магазин „Метро“ в гр.Благоевград. Автомобилът се управлявал от подсъдимия Д.
И., до него бил подсъдимият В. И., а на задната седалка се намирала свидетелката С. И.а.
Управляваният от Д. И. автомобил се движел в ж.к. „Запад“ по безименна улица, намираща
се зад магазин “БГ маркет“, успоредна на ул.“Марица“, в посока към Езиковата гимназия.
В същото време частният тъжител В. Т. бил тръгнал към ресторант “Десита“, в ж.к.
„Запад“ на семейно тържество, като управлявайки л.а.„Ленд Ровър“, завил от ул.
„Александър Миладинов“ покрай пиацата с такситата пред „БГ Маркет“, след което завил
по безименната улица зад „БГ Маркет“ в посока към магазин „Лидл“.
Улицата имала две ленти за движение, като в лентата за движение на управлявания
от Т. автомобил били паркирани над четири автомобила, стесняващи улицата, а от дясната
страна на улицата имало широк тротоар. След навлизане на управлявания от Т. автомобил в
стеснения участък от улицата, в същия участък навлязъл и управляваният от подсъдимия Д.
И. автомобил, като двата автомобила спрели един срещу друг след средата, близо до края на
стеснения участък, спрямо автомобила на Т.. Т. присветнал с фаровете на автомобила си,
като Д. И. започнал да сочи с ръка към автомобила на Т., след което излязъл от автомобила
си и започнал да ръкомаха към Т.. Между Д. И. и Т. започнал спор за предимство, като Т.
настоявал, че той е с предимство и ги нарекъл „пернишки селяни и пернишки тарикати“, а
Д. И. му казал „Мърдай, ще ти еба майката“. Подсъдимият В. И. отворил пасажерската
врата автомобила им, започнал да сочи към автомобила на Т. и му казал „Изчезвай!Ебах ти
майката“, като и Т. отправял псувни към тях като им казвал „Ще ви еба майката“.
След това Д. И. влязъл отново в автомобила си, двамата с баща му затворили
вратите на автомобила и Д. И. потеглил на заден ход с автомобила си и спрял след края на
тротоара, стесняващ процесния участък от улицата. Управляваният от Т. автомобил
3

продължил в посоката си на движение, при което двата автомобила се изравнили, като
управляваният от частния тъжител автомобил спрял и стоял на едно място 19 секунди / от
00.00.50s. до 00.01.09s. на FILE 210823-174719-007810.MP4 от видеорегистратора на
управлявания от Т. автомобил/ без да има видима причина, препятстваща го да продължи
движението си.
Докато били спрели двата автомобили подсъдимите и частният тъжител
продължили да се обиждат и псуват, като част от конкретните изрази отправени от Д. И. към
Т. били „Ей глупак, ще ти избия зъбите“, част от отправените от В. И.: „Ще те утрепа!“,
„Тъпо копеле!“, „Глупак!“, „Ще ти еба майката!“, а част от отправените от Т. към двамата
подсъдими: „Пернишки селяни, пернишки тарикати“, „Ще ти еба майката“, „Вие като сте от
Перник сега винкел ли ще извадите“.
След разминаването си с автомобила на подсъдимите, управляваният от Т.
автомобил потеглил напред и след като изминал известно разстояние паркирал отляво на
място, където имало паркирани няколко автомобила, след последния паркиран бял
автомобил.
След като излязъл от улицата, Д. И. с управлявания от него автомобил направил
обратен завой, навлязъл отново в същата улица вече с посока към магазин „Лидл“ и спрял
леко косо зад автомобила на Т., като предната част на техния автомобил била насочена към
задната част на този на Т..
Двамата подсъдими слезли от автомобила си и се насочили към Т., който
междувременно също бил слязъл от автомобила си като двете страни продължили да си
отправят закани и обиди един към друг, което довело до ескалиране на създалото се
напрежение.
Подсъдимият В. И. се приближил до Т. и му нанесъл удар с юмрук в областта на
главата .
Т. нанесъл един удар с поставен върху ръката метален бокс в лявата част на лицето
на подсъдимия В. И. и няколко удара с ръка в областта на мишницата на лявата му ръка.
Като видял нанесения от Т. удар в областта на лицето на баща му, подсъдимият Д.
И. се върнал до автомобила им, отворил багажното му отделение, откъдето извадил метален
ключ за гуми и отново тръгнал към Т. като му казвал „Сега ти ебах майката“. Насочил се към
автомобил на Т. и замахнал към него с металната малка, но Т. се развикал и Д. И. не ударил
автомобила, а отново тръгнал към Т..
В това време /в 18.44ч – л.578-579/ свидетелката С. И.а се обадила на тел. 112 и
заявила на оператора, че имат проблем с един човек, който налетял на бой на мъжа й, като
съобщила адреса и помолила да бъдат изпратени полицаи.
Междувременно подсъдимият Д. И. подгонил Т. като първоначално двамата
обикаляли около спрените автомобили, след което Т. минал пред магазин „БГ Маркет“ и се
насочил към тротоара на улица „Марица“, след което тичал /не много бързо, поради
предходна травма/ по тротоара на улица „Марица“, намиращ се до магазин „БГ Маркет“ в
посока магазин „Лидл“, а подсъдимият Д. И. тичал след него като размахвал металния ключ
и му казвал „Мъртъв си, ела тука...!“, „Ела, бе, мамичката ти...!“, а Т. викал „Извикайте
полиция“.
Т. се насочил към платното на ул.“Марица“ и в близост до намираща се на
тротоара будка се спънал и паднал на пътното платно, при което от него паднал металния
бокс, с който ударил подсъдимия В. И..
При падането на Т., подсъдимият Д. И. настигнал частния тъжител и с крак го
настъпил по лявата ръка. Т. успял да измъкне ръката си под крака на Д. И., претърколил се,
станал и отново побягнал по пътното платно в посока магазин „Лидл“.
Д. И. забелязал падналия от Т. метален бокс и го взел от пътното платно, а Т. спрял
да тича, направил няколко крачки обратно към подсъдимия Д. И. и пак тръгнал в посока към
магазин „Лидл“ като подсъдимият Д. И. вървял след него.
4

Подсъдимият Д. И. казвал на Т.„Ела тука бе“, а Т. му казвал да хвърли гаечния
ключ и тогава да се пробват.
През това време, подсъдимият В. И. отишъл до автомобила на Т. и взел от там
мобилния телефон на частния тъжител.
Малко след като подминали аптеката и намиращата се пред нея свидетелка Ф. К.,
Д. И. се обърнал и тръгнал по тротоара на улицата в посока Езиковата гимназия, а Т. тръгнал
след него.
Д. И. се приближил към вървящите по същия тротоар в посока магазин „Лидл“
свидетели Е. Д., Л. Н. и Ч. П., като в този момент пак се обърнал обратно и тръгнал в посока
Т., който също се обърнал и тръгнал в посока магазин „Лидл“, при което Д. И. отново се
върнал към Д., Н. и П., а Т. също тръгнал към тях, като това се повторило няколко пъти, през
което време свидетелите Н. и П. се отдалечили по улица, успоредна на ул. „Марица“,
непосредствено до сградата на аптеката
Д. продължил да върви след Д. И. и се опитвал да го успокои, като Д. И. няколко
пъти му казал, че Т. ударил баща му. Д. хванал Д. И. за кратко за гърба и двамата тръгнали,
по улица до намиращата се там аптека, успоредна на улица „Марица“ и се насочили към
автомобила на Т., паркиран зад магазин „БГ Маркет“, а частният тъжител вървял след тях.
Д. И. видял, че Т. върви след тях, при което отново тръгнал към него, а Т. отстъпвал
в обратна посока. Д. се намесвал като увещавал Д. И., да не се занимава и последният
тръгвал към автомобила им, но отново се връщал към Т., който вървял след тях. Д. казвал и
на Т. да се дръпне, „за да не стане беля“ като даже го спрял с ръцете си да не върви след тях
В това време, във връзка с подадения сигнал, на място пристигнали полицейските
служители Р. И. и К. Н., в чието присъствие подсъдимите и частния тъжител продължили да
си отправят реплики едни към други. Полицейските служители възприели
местоположението на автомобилите на Т. и подсъдимите, като свидетелите Р. И. и К. Н.
видели, че прозорците на автомобила на Т. били свалени.
Пред полицейските служители частният тъжител и подсъдимите обяснили за
възникналия спор във връзка с разминаването на автомобилите и посоката на движение на
двата автомобила, взаимна размяна на обиди при разминаването, като Т. обяснил, че от
автомобила му е отнет мобилният му телефон.
Подсъдимият Д. И. обяснил, че боксът е на Т. и с него Т. ударил баща му, а
подсъдимият В. И. също потвърдил, че е ударен от Т. с металния бокс в областта на лицето,
което било отречено от Т..
Т. обяснил, че подсъдимият Д. И. извадил тръба и го ударил, а двамата подсъдими
твърдели, че едва след като Т. ударил подсъдимия В. И., Д. И. извадил ключ от багажника на
автомобила им и подгонил частния тъжител.
Подсъдимият Д. И. предал на служителите на 01 РУ Благоевград металният бокс,
като им обяснил, че с него Т. ударил баща му в областта на лицето. За предаването на
металния бокс е съставен протокол за доброволно предаване от същата дата /л.203/, в който
Д. И. отразил, че на 23.08.2021 г. е възникнал конфликт /сбИ.е/ между баща му и непознато
момче, което ударило с бокс баща му в лицето, при което той извадил от багажника метален
ключ за гуми и го подгонил и момчето се подхлъзнало и паднало около 20 м от мястото на
удара и изпуснал бокса от ръката си, а той го взел и го предал на пристигналите на място
полицаи.
Подсъдимият В. И. предал на полицейските служители взетия от него мобилен
телефон, като им казал, че намерението му било чрез него да установят самоличността на
частния тъжител, в случай че същият избяга.
Подсъдимите и Т. били отведени в сградата на 01 РУ – Благоевград, като Т. се
обадил на свидетеля Ч., който също отишъл в двора на полицейското управление.
Т. разказал за случилото се на Ч., като му се оплакал, че има силни болки в
областта на главата.
5

В присъствието на Чорбаджиски, Т. разказал на свидетеля М. за случилото и
обяснил, че бил нападнат от пернишки мутри.
Около 20.20ч. В. И. е отведен от полицейските служители в СПО при МБАЛ-
Благоевград /л.696 /, където при прегледа му е установен пулс 93, АН 170/110, не са
установени отклонения в съзнанието му, установени са некървящи рани в областта на носа и
лявата буза с описани размери – 2-3 см. При извършената рентгенография на кости не са
установени травматични промени. Издаден му е лист за преглед на пациент, в който в графа
Анамнеза е отразено, че по негови данни е бил бит на улицата, бил удрян с бокс в областта
на лицето – вляво под окото и носа, не е губил съзнание, няма гадене и повръщане. Оплаква
се от болки в областта на лицето.
По същото време Т. също е отведен от полицейски служители в СПО при МБАЛ –
Благоевград /л.1082/ където е прегледан и е установен АН 130/70, охлузвания на двата
лакътя, на лява предмишница, на двете длани- повече на дясната, на ляво коляно. Не е удрян
в главата, не е губил съзнание. В графа Анамнеза на съставения при прегледа лист е
вписано, че по негови данни след сбИ.е се търкалял на земята, в резултат на което има
охлузвания на двата лакътя, на лява предмишница, на двете длани. Не е удрян в главата, не е
губил съзнание. В графа терапия е отразено, че пациентът отказва ТАП и може да бъде
задържан от органите на МВР.
През това време – около 19.49ч. С. И.а се обадила повторно на тел. 112, съобщила,
че са в полицейското управление, а мъжът й е в поликлиника и попитала какъв е редът на
другия водач /Т./ да бъде извършен тест за употреба на наркотици и алкохол.
На същата дата подсъдимият В. И. депозирал жалба /л.188/ до началника на 01 РУ
Благоевград, а подсъдимият Д. И., частният тъжител и свидетелите С. И.а, Л. Н. и Е. Д.
/л.191 – 196 / написали писмени обяснения за случилото се.
Поради изпитвани болки в ръката, Т. продиктувал своето обяснение /л.196/, в което
били отразени отправените му от двамата подсъдими заплахи, обиди и псувни, които му
казвали, че не са от Перник и знаят как да го намерят. Описано е, че видял, че по-младият
мъж извадил от багажника дълга метална малка или прът и двамата го гонили, като по-
възрастният замахнал с ръка и го ударил в областта на главата, а той го блъснал и
продължил да бяга. Мъжът с палката продължил да го гони и да му се заканва, докато той
викал да се обадят в полицията, като мъжът който го гонил го спънал и той паднал, след
което нямал ясен спомен за случилото се. Като се опомнил, видял че единият мъж бил
отворил вратата на колата му и взимал вещи от нея и при пристигането на полицаите
установил липсата на телефона му, който бил предаден на полицаите от единия мъж.
На подсъдимите и Т. на основание чл.65, ал.1 и ал. 2 ЗМВР са издадени протоколи
за предупреждение
На основание чл.72, ал.1 ЗМВР Т. е задържан за срок от 24 часа с оглед данни за
извършено престъпление по чл.131, ал.1 т.12 НК.
На 01.09.2021 г. Т. подал жалба /л.170/ до РП – Благоевград. В жалбата са посочени
отправените му закани и обиди, извадената от Д. И. метална палка от багажника на
автомобила им, и това, че В. И. посегнал да го удари, а Т. се опитал да избегне удара, в
суматохата го блъснал, завъртял се и се отдалечил, като човекът с палката първоначално
тръгнал към неговия автомобил и замахнал с палката към автомобила му, но след виковете
на Т. го подгонил. Описано е и че В. И. взел от автомобила на Т. мобилния му телефон.
На 24.08.2021 г. около 10ч. подсъдимият В. И. посетил съдебния лекар д-р З., който
го прегледал и издал Медицинско свидетелство №****** г. В предварителните сведения,
съобщени от освидетелствения е описан конфликт на 23.08.21г. около 18ч. между него и
сина му от една страна и водач на джип от друга, при който водачът започнал да им се
заканва и слязъл от джипа. Той също слязъл от автомобила и водачът на джипа внезапно
извадил метален бокс, с който му нанесъл удари по лицето и тръгнал да напада и сина му, но
синът му извадил от багажника ключ и нападателят побягнал. След нанесените удари му
6

потекло кръв от лицето и носа и почувствал болки в тези области. Към момента на
освидетелстването се оплаква от болки в лицето и лявата мишница, затруднено дишане през
носа, главоболие и световъртеж.
Обективно е установено
1. По гърба на носа на 1см под основата му и леко вляво от срединната линия се
вижда охлузване с овална форма и размери 1/1см, покрито с тънка светло-червеникава
неравна коричка. На около 2см вляво от гореописаното във вътрешно долната част на
долния клепач се вижда косо почти напречно разположена линейна раничка, покрита с
тъмночервена коричка и с размери 0.3/1см. На около 2см вляво и под описаната в горната
част на лявата яблъчна област се вижда подобна напречно разположена раничка с размери
0.2/1.2см. Долният клепач на лявото око и горната част на яблъчната област вляво са
кръвонаседнали с бледосинкаво-червеникав цвят в участък с неправилна форма и с размери
6/4см. Вътрешната част от лигавицата на лявото око е кръвонаседнала с вишнево-червеникав
цвят.
2. По средата на гърба на носа се вижда напречно разположена линейна рана,
покрита с неравна тъмночервена коричка и с размери 0.3/1.5см. Гърбът на носа е
кръвонаседнал с червеникав цвят в овален участък с размери 3/2см. В десния носен проход
се установява наличие на отделни корички тъмночервена на цвят засъхнала кръв.
3. По външната повърхност в средната трета на лявата мишница се вижда
повърхностно охлузване с розово-червеникав цвят, овална форма и с размери 4/5см. Около и
най-вече пред него се вижда бледосинкаво кръвонасядане с размери 10/8см, съчетано с
умерено изразен напрегнат на пипане оток.
Направено е заключение, че при прегледа на В. И. са установени данни за спряло
кръвотечение от носа, охлузване с рана и кръвонасядане по гърба на носа, характерно и
съответно разположение охлузвания от и още две ранички по гърба на носа, долен клепач
вляво и лява яблъчна област, кръвонасядане по долен клепач и яблъчната област вляво,
кръвонасядане във вътрешната част от лигавицата на лявото око, повърхностно охлузване с
кръвонасядане и оток в областта на лявата мишница. Причинено му е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените травматични увреждания могат
да се получат по начин и време, посочени от освидетелствания в предварителните сведения.
Подсъдимият В. И. приел, че описаните в медицинското свидетелство от д-р З.
наранявания не се отразено обективно, поради което на същата дата посетил съдебен лекар в
гр. София.
Около 15.15ч. на 24.08.2021 г. бил прегледан от д-р Г., който издал
съдебномедицинско удостоверение №327.08/2021 г., в което в графа предварителни сведения
вписал, че освидетелстваният станал жертва на физическо насилие от страна на друг мъж.
Нанесени са му удари с ръка, въоръжена с бокс по лицето и в областта на лявата мишница.
Ударът попаднал в мишницата, докато се опитвал да се предпази с ръка. Получил кървящи
наранявания по лицето. Оплаква се от болки в местата на травмите, главоболие и
световъртеж. Съобщава за затруднено носно дишане.
Обективно е установено:
В горната част на гърба на носа, около и вляво от срединната линия има дълбоко
охлузване, с неправилна форма, 9/5 мм, покрито със засъхнала кръв, на фона на петнисто
червеникаво кръвонасядане. Приблизително по средата на гърба на носа и по лявата
странична повърхност има хоризонтално разположена цепковидна рана с дължина 1,5см, с
леко неравни и минимално охлузени ръбове, покрита със засъхнала кръв, като ръбовете на
раната са адаптирани с тъканно лепило, а около нея има петнисто червеникаво
кръвонасядане, което се слива с горно разположеното; Целият гръб на носа и страничните
му повърхности са обхванати от оток. Носните прегради са зацапани със засъхнала кръв.
Дишането през носа е шумно с обструкция.
Към горния контур на лявата буза, в предната й част и частично в областта на
7

лявата скула има хоризонтално разположена цепковидна рана с леко неравни и минимално
охлузени ръбове, адаптирани с тъканно лепило, с дължина 2,5 см. Раната е покрита със
засъхнала кръв. Около раната и под нея на площ около 4/4 км има червеникаво
кръвонасядане и оток, в областта на вътрешния ъгъл на лявото око и под вътрешната
половина на долния клепач има петнисто червеникаво кръвонасядане. Под клепача, на фона
на кръвонасядането има ограничено дълбоко охлузване, с неправилна форма, 6/3 мм,
покрито със засъхнала кръв.
По предната и предновъншна повърхност на лявата мишница, в долната й
половина , на площ 15/13 см има пъстровато дифузно петнисто мораво синкаво
кръвонасядане и оток. Свързано с него, на ниво средна долна трета, по външната
повърхност на мишницата по-ограничено петнисто червеникавомораво кръвонасядане на
площ 4/3 см.
На 24.08.2021 г. Т. се срещнал с приятелите си Е. Д. и Г. И. като им разказал за
случилото се предишния ден и им показал нараняванията си. Тримата заедно отишли до
кабинета на д-р З.. Д. останала да ги чака в автомобила си, а Т. и И. влезли в кабинета на
съдебния медик, като пред сградата се разминали с В. И..
Т. е прегледан от д-р З. около 12 ч, който издал Медицинско свидетелство
№130/2021 г. в което като предварителни сведения, съобщени от освидетелствания е
посочено, че съобщил е, че на 23.08.2021 г., към 18 часа е управлявал лекия си автомобил.
Възникнала разправия с водач на друг автомобил, който взел от багажника на автомобила си
метален предмет (палка). Той побягнал паднал, а след това са му нанесени удари. Оплаква се
от болки в областта на ръцете, лактите и лявото коляно, по средата на гърба в долната част
на гръдния кош. Съобщава, че имал и гадене.
Обективно са установени и описани следните травматични увреждания:
1. По външната повърхност в горната част на лявата предмишница, от лакътя
надолу, се вижда надлъжно разположено охлузване, с дължина 9 см и ширина 5-6 см.
Същото на места е покрито с тънка червеникава коричка.
2. Подобно, повърхностно охлузване с размери 2/1см се вижда и по дясната
лакътна изпъкналост.
3. По дланната повърхност на палеца на дясната ръка се вижда надлъжно
разположено, дълбоко охлузване, с вид на рана и с размери 3/0,5см. Вътрешната му част е
покрита, с неравна червеникава коричка, на навън се вижда леко отслояване на кожа, с
жълтеникав цвят и с ширина 3мм. Около описаното охлузване се вижда и кръвонасядане с
тъмносинкав цвят, в овален участък, с размери 5/6см, съчетано с напрегнат на пипане оток.
4. По дланната повърхност и в основата на III-ти о IV-ти пръсти от лявата ръка се
вижда бледосникаво кръвонасядане с размери около 4/5см. Насреща по гръбната повърхност
на ръката се установява леко, към умерено изразен, напрегнат на пипане оток, със същите
размери.
5. Лявото коляно е с наложена бинтова превръзка. При отстраняването й се вижда
следното: По предната повърхност на лявото коляно в горната част и над капачката се вижда
охлузване, с леко хлътнала под околната кожа, със сълзяща лимфа, жълтеникаво-розова
повърхност и с размери 7/5см. Под и в страни от него се вижда периферия на охлузване,
покрита с неравна, тънка червеникава коричка и с ширина около 2-3см. Външно и под
гореописаното, по горната изпъкналост на малкия пищял се вижда охлузване, покрито с
тънка косо, разположена многоивицеста, червеникава коричка и с размери 2/1,5см. Коляното
в тази област е с леко изразен, напрегнат на пипане и разлят оток.
6. На 1см над нокътя на II-ри пръст на дясната ръка се вижда, напречно
разположено, повърхностно, ивицесто охлузване, с розово- червеникав цвят и с размери
0,2/1см.
7. По възглавничката на Ш-ти и IV-ти пръсти от дясната ръка се виждат петнисти,
бледорозови кръвонасядания с диаметър по около 7-8мм.”
8

Дадено е заключение, че при прегледа на Т. е установено: оплакване от болки в
областта на ръцете, лактите и лявото коляно, усилващи се при движение; охлузване по
лакътя и предмишницата в ляво, и по дясна лакътна изпъкналост, кръвонасядане по дланта с
оток по гърба на лявата ръка, и лявата предмишница, дълбоко охлузване с вид на рана по
дланта на палеца на дясната ръка с околно кръвонасядане и оток, превързано обширно
охлузване по лявото коляно и охлузване външно и под него, съчетано с разлят оток,
ивицесто охлузване над нокътя на показалеца от дясна ръка. Причинено му е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените травматични увреждания,
могат да се получат по начин и време, посочени от освидетелствания в предварителните
сведения.
На 26.08.2021 г. частният тъжител посетил психиатъра д-р Д., който провел
психиатрична консултация и издал Медицинско становище № 115/26.08.2021 г. в което
вписал, че по данни на пациента около 18.00 ч. на 23.08.2021 г. преживял инцидент. Две
непознати лица инициирали конфликт по незначителен повод, при който получил заплахи за
живота, бил гонен от непознатите с цел физическа саморазправа. Докато бягал от
преследвачите си, паднал, вследствие на което получил наранявания в областта на лявото
коляно, охлузни рани по горните крайници, болки в гърба и раменния пояс.
Няколко дни след инцидента получил симптоми на психично разстройство в
рамките на Посттравматично стресово разстройство. Оттогава споделя оплаквания от
повишена тревожност, подтиснато настроение, снижено самочувствие, силно вътрешно
напрежение, емоционална лабилност, инсомния. Изпитва силен страх, че отново ще се
повтори подобен инцидент и отново ще бъде нападнат. Често получава ярки спомени от
инцидентното събитие по формата на Flash back- вижда картини от инцидента, разтреперва
се, изпотява се, получава, симптоми на сърцебиене и задух.
При прегледа на Т. е назначена терапия – *******.
За закупуването на предписаните му от д- р Д. медикаменти и за медикаменти,
необходими му за лечението на раните по коляното и двете ръце Т. заплатил сума в размер
на 126,18 лв., за което са приложени съответните фискални бонове /л.33-35, 92-94/.
Нараняванията на Т. били възприети и от неговата майка – свидетелката Т. Т.а, на
която същият подробно разказал случилото се на 23.08.2021 г.
Въз основа на депозираната от В. И. жалба инсп. К. М. извършил проверка, в хода
на която са снети допълнителни писмени обяснения от В. И. и С. И.а, както и обяснения от
Ф. К., полицейските служители Р. И., К. Н., Е. М.. Към материалите от проверката са
присъединени предадените видеозаписи от охранителните камери на аптека „Зава Фарма“ и
от видеорегистратора на управлявания от Т. автомобил. Резултатите от извършената
проверка и анализа на видеозаписите са обективирани в съставената от М. докладна записка
/л.215-219/ и преписката е изпратена на РП- Благоевград, където е образувана преписка
№7747/2021 г.
На 04.01.2022 г. РП- Благоевград е издала постановление за отказ да се образува
наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по преписка
7747/2021 г. по описа на РП- Благоевград /л.224 - 226/.
По подадена от В. И. жалба срещу постановлението на РП- Благоевград, в ОП-
Благоевград е образувана преписка вх.№156/2022г. С постановление от 11.02.2022 г. ОП-
Благоевград потвърдила постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
от 04.01.2022 г. по преписка вх.№7747/2021 г. на РП-Благоевград
Въз основа на подадена от Т. жалба срещу издадената му на основание чл. 72, ал.1
ЗМВР Заповед за задържане, е образувано а.н.д. № 1236/2021 г. по описа на РС- Благоевград.
По делото е постановено Решение №92/13.10.2021 г. /л.184-187/, с което е отхвърлена
жалбата срещу Заповед за задържане на лице рег.№1899зз-187/29.08.2021 г., издадена от Р. И.
– мл. инсп. при 01 РУ- Благоевград.
С влязло в сила на 18.03.2022 г. Решение № 490/18.03.2022 г., по к.н.а.х.д. по описа
9

на АдмС-Благоевград /л. 1076/ е отменено Решение № 92/13.10.2021 г. по а.н.д.1236/2021 г.
на РС- Благоевград.
Вследствие на нанесените на Т. удар от подсъдимия В. И., гонене и настъпване от
подсъдимия Д. И. и отправените му обиди изпитвал болки, световъртеж. Настъпила
промяната в поведението му, като имал нарушения в съня, изпитвал оскърбление и
унижение, не излизал навън, тъй като се страхувал да не бъде нападнат отново, като
изпитвал и страх да не би Д. И. да нападне съпругата му и детето му, а страховете му били
подсилени от научените впоследствие други случаи на проявено насилие от двамата
подсъдими. Поради изпитваните от частния тъжител притеснения и стрес, посещавал
психиатър, по чието предписание провел медикаментозно лечение.

Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното следствие
видеотехническа експертиза /ВТЕ л.665- 691/ видеофайловете предмет на експертизата
съдържат информация за последния момент, в който са създадени или модифицирани, като
за файловете от видеорегистратора това време съвпада с времето, изобразено на самите
записи в края на всеки запис от 17:49:18ч . на 23.08.2021 г. до 17:57:22 на 23.08.2021 г.
По отношение на записите от аптеката, датата на последното модифициране е
24.08.2021 г., което носило информация, че същите най-вероятно са били изведени от
съответното записващо устройство на посочената дата. При изследването на записите не са
установени следи или признаци от намеса, заличаване и манипулации.
В предоставените видеозаписи от видеорегистратора не е установен звук, като при
изследването на файловете не е установена външна намеса и манипулиране. В метадатата на
файловете на датата и времето на последната модификация съвпада с тези на създаването на
файловете. Аудионосителят не е изтрит или модифициран, като експертът е посочил, че
липсата на аудиозапис се дължи на това, че такъв не е бил активиран от видеорегистратора
Вещото лице е проследило действията на участващите във видеофайловете лица,
като са свалени и приложени снимки със съответстващото им описание на действията на
лицата.
От анализа на записите на видеорегистратора е онагледено, навлизането на
автомобила с видеорегистратора в стеснен участък на улицата, появата на л.а. „Мерцедес“ с
рег. № ******** /л.671, 673/, срещането на автомобилите в стеснения участък, паркиралите
на улицата автомобили /л.672/, местоположението на двата автомобила след спирането им
един срещу друг /л.674, 675/, действията на водача на л.а „Мерцедес“ и пасажера на мястото
на предната седалка /л.676-679/. Според експерта не се наблюдават движения от страна на
водача, освобождаващи поставен обезопасителен колан, не се наблюдават и поставени
обезопасителни колани на водача и пасажера на предната седалка, както и поставяне на
обезопасителен колан от страна на водача /л.680/. Експертизата установява посоката,
движението и мястото на спиране на автомобила с видеорегистратора /л.681/, както и
периода от време от разминаването му с л.а „Мерцедес“ до спирането му /л.682/.
При личното изслушване експертът посочва, че разминаването на автомобила с
видеорегистратора и л.а „Мерцедес“ се случва извън стеснения участък, след като
„Мерцедесът“ е направил маневра движение назад /л.709/
От анализа на записите от аптеката се установява лице, което бяга- лице 1, гонено
от друго лице –лице 2/л.685-686/, като лице 1 пада, докато е гонено /л.687/.
От изследваните записи не е установено гоненото лице да държи нещо в
ръка/л.688/, като не може да се установи дали гоненото лице бяга с изпънати длани преди да
се скрие от обхвата на камерата зад синята будка.
Експертът посочва, че разделителната способност на камерата и отдалечеността на
камерата не позволяват преди снимка №40 от експертизата /след появата му в обхвата на
камерата след будката/ да се установи дали и какво държи гонещото лице в лявата си ръка.
Експертизата установява, че гоненото лице се спъва, залитва напред в градинката
10

между тротоара и пътното платно след което пада на пътното платно. Не се наблюдава
гонещото лице да установява физически контакт с гоненето лице преди същото да падне.
При политането на гоненото лице между него и гонещото го лице има известна дистанция.
Вещото лице посочва, че от изследваните видеозаписи не се установява гоненото лице да
удря, посяга или докосва другото лице.
В момента на падането лицето се наблюдава в обхвата на камерата, между дърво и
будка, след което се претъркулва и излиза от кадър /л.689/.
Гонещото лице се установява с тръбовиден предмет в дясната ръка при появата му
/л.670/, като преди да се изгуби от кадър зад будката, гонещото лице е с вдигната, замахваща
дясна ръка, държаща тръбовиден предмет. Преди да се изгуби от кадър зад будката,
гонещото лице е със свалена лява ръка, почти до тялото, но не може да се определи
позицията на дланта/л.671/. При изслушването /л.701/ експертът пояснява, че качеството на
изображението не позволява да бъде установено позицията на лявата ръка на гонещото лице,
както и да бъде установено дали в тази ръка има някакъв предмет.
При появата му в кадър след излизането от зоната зад будката в лявата ръка на
гонещото лице се установява предмет, наподобяващ бокс /л.672-673/, като не може да се
установи дали гонещото лице държи нещо в лявата си ръка преди да излезе от другата
страна на будката /674-675/. Преди Т. и Д. И. да се появят в кадър след будката, единственият
предмет, който може да се твърди, че се наблюдава в ръцете им, е тръбовидният такъв в
дясната ръка на гонещото лице.
При появата в кадър на гоненото и гонещото лице /л.675/ не може да се определи
най-близкото разстояние между тях, като според вещото лице за ориентир може да се приеме
от 2 до 4 м.
При политването и падането на гоненото лице, гонещото забавя леко ход и
дистанцията не се променя съществено, след което гоненото и гонещото лице излизат от
кадър и попадат зад будката и има период, в който действията им не се наблюдават нито от
камерите на аптеката, нито от видедеорегистратора. За този период и местоположение не
може да се установи дали гонещото лице взима нещо от земята.
Отразена е появата в кадър на трето лице /св. Д.- л.676-677/ 25 секунди след
падането на гоненото лице /л.680-681/ и неговите действия /л. 677-680/, както и появата на
лице от женски пол – св. Д. – л.684-686/.
При личното изслушване експертът разяснява, че свидетелят Д. се появява в
обхвата на камерата, в момент, когато гоненото лице се намира от другата страна на
сградата, извън кадър от камерата на която е направено снимка 57 от експертизата
В рамките на 15 сек. преди и 20 сек. след падането на гоненето лице през зоната на
падане преминават три автомобила в двете посоки.
При проведеното лично изслушване, вещото лице пояснява, че при анализа на
видеозаписите е използвал няколко специализирани софтуерни продукти, като независимо
от ползвания софтуерен продукт, резолюцията е една и съща и не е възможно софтуерният
продукт да внесе промяна в резолюцията. Възможно е да внесе подобрение в изображенията,
но то ще бъде с насложени външни елементи и може да изкриви съответните изображения,
които вече няма да бъдат истинското изображение.
При извършения оглед на видеозаписите от аптеката в присъствието на вещото
лице /л.710-712/ се установява, че в 17:45:46ч. в кадър влиза лице 1/Т./, веднага след него
влиза лице 2 /И./. Лице 2 се скрива от видимостта на камерата, заради будката в 14:45:49ч.,
като на този кадър се вижда единият крак, след една милисекунда се скрива напълно и в
17:45:59ч. се появява във видимостта на камерата.
Лице 2 се скрива зад будката в 17:45:49, а лице 1 се появява в обхвата на камерата,
след като будката е препятствала видимостта към него в 17:45:50
В 17:46:00 лице 2 се вижда в цялост в обхвата на камерата и в лявата ръка се
установява предмет, наподобяващ бокс, като в 17:46:00 ч. в обхвата на камерата все още не
11

се е появило лице 3 /св.Д./, което навлиза в обхвата на камерата в 17:46:07ч. и в цялост в
17:46:12
В 17:45:47 е моментът на падането на лице 1, като лице 3 преминава покрай
мястото на падане в 17:46:22ч. Предметът, наподобяващ бокс се установява в лице 2 преди
да се върне в зоната пред будката, вървейки към появяващото се в кадър лице 3 в 17:46:22ч.

В хода на съдебното следствие е назначена СМЕ, чиито въпроси касаят
установените с медицински документи наранявания на частния тъжител и подсъдимия В.
И..
По отношение на частния тъжител В. Т.:
Вещото лице е посочило, че теоретично съчетанието на оплаквания от главоболие,
гадене и повръщане, могат да индикират удар в областта на главата и да бъдат група
симптоми характерни за мозъчно сътресение. Подчертава, че в приложеното по делото
медицинско свидетелство № 130/2021г. , издадено от д-р Я. М. З., при преглед пострадалият е
съобщил, че имал и гадене, няма данни да е съобщил за главоболие и повръщане и няма
данни при него да са констатирани обективно наранявания в областта на главата. Сочи, че
ако се приемат за достоверни показанията на свидетелката Т. Т.а, следва да се обсъди,
наличие на причинена травма на главата и получено лекостепенно мозъчно сътресение без
загуба на съзнание.
Разяснява, че когато не е изявено в значителна степен и е в окосмената част на
главата едно закрито /без рана/ увреждане не е ясно различимо и видимо и е напълно
възможно дори при специализиран преглед, без да е проведено цЕ.сочено палпация в
областта да се пропусне наличие на травма изявена с ограничен по площ травматичен оток.
Отчита, че прегледът на Т. е извършен преди не са изминали още 24 часа от травмирането и
е възможно в следващите часове подобно увреждане да е станало по-ясно изявено и
различимо. Посочва, че принципно наличието на коса в областта между удрящия предмет и
ударената повърхност, намалява силата на удара респективно интензитета на изява на
увреждането. Уточнява, че когато не се касае за кървяща повърхност е затруднено
визуалното установяване на такава травма в областта на главата.
Разяснява, че дори и при лека черепно – мозъчна травма е възможно да има
затруднения в концентрацията на пострадалия, което да е довело до пропуски при даване на
сведения в анамнезата. Според експерта след лекостепенно мозъчно сътресение е възможно
пострадалият да продължи да тича и да действа адекватно, като е възможно увреждането да
е трудно забележимо, като вегетативните симптоми като световъртеж, гадене и повръщане
се разгръщат постепенно след инцидента.
Според заключението установените от съдебния лекар травматични увреждания по
дланната повърхност и в основата на III-ти о IV-ти пръсти от лявата ръка - бледосникаво
кръвонасядане с размери около 4/5 см., насреща по гръбната повърхност на ръката - леко,
към умерено изразен, напрегнат на пипане оток, със същите размери по локализация, вид и
най-вече разположението по две срещуположни повърхности на пръстите, категорично дава
основание да се приеме, че е констатираното контактно увреждане е от центроспремително
механично действие на твърд тъп предмет, като травмирането е получено не по механизъм
на удар с или върху такъв, а по механизъм на притискане. Причиняването на такова
увреждане много добре отговаря да е от настъпване на ръката към терена с крак, като не е
възможно причиняването му да се обясни с механизъм на падане с приплъзване спрямо
терен, в който случай ще се получи и охлузване.
В проведеното лично изслушване пояснява, че при поставен на ръката /лявата/
бокс, при удар травмата върху ръката ще се изяви на втора и трета фаланга, като ако има
наранявания на IV и V фаланга, не е възможно да няма на I и II. Не изключва възможността
по дланната на повърхност на лявата ръка да е при падане, а по гръбната от удар с бокс,
причинени по различно време, но не е възможно при поставен бокс на ръката да се причини
12

увреждане по гръбната повърхност на дланнофалангеалните стави, тъй като бокс не може да
се постави на дланнофалангеалните стави. Посочва, че не е възможно при удар с поставен на
ръката бокс да се получат наранявания по възглавничките на III и IV пръст.
Заявява, че при падане със свита в юмрук ръка, уврежданията няма да се получат
по дланната повръхност, а ще бъде локализирано по гръбната повърхност на всички
фаланги, с изключение на дисталната им част, като е възможно при падане с разпъната ръка
да изпадне боксът, като ако не е изпаднал преди падането, би следвало да се приплъзне към
дланта.
Според вещото лице, при удар с поставен на ръката бокс е възможно да не се
получат наранявания по удрящата ръка, особено ако ударът не е с особено голямо сила.
Анализирано е, че според медицинско свидетелство № 130/2021г. при прегледа Т.
на 24.08.2021 год. той е съобщил, че при след инцидента на 23.08.2021год. има оплаквания
от болки и по средата на гърба в долната част на гръдния кош, но в СМУ не е отразено при
прегледа да са установени видими травми. Сочи се, че наличие на травмиране на гърба,
каквито данни се съдържали в показанията на св. Т. Т.а е резултат от действие на твърд тъп
предмет и може да се причини по време и начин, съобщени от пострадалия, като е възможно
след удар в областта на гърба, в първите часове включително до 24 часа да има изява само на
болка усилваща се при палпация и движения, и да не се изяви видимо кръвонасядане в
рамките на 24 часа. Предвид това, че увреждането в тази област може да засяга по-дълбоко
разположени в подкожието меки тъкани, видимо кръвонасядане на кожата, което да
индикира травма от контактно увреждане често се позитивира и става различимо в
следващите дни.
Травмите в областта на дясна длан, ляво коляно и десен лакът са описани като
нарушаващи целостта на кожата, без да е конкретизирано тяхната дълбочина и дали се
засяга и трофичен слой на кожа. От подобни открити увреждания, особено такива налагащи
обработка и превръзка като за ляво коляно е напълно възможно да останат след
заздравяването им белези.
При личното изслушване на вещото лице и след извършен в съдебното заседание
преглед на лявото коляно на Т., се установява белезникав белег над капачката на коляното с
приблизителни размери 3 см, друг белег с линейна формас кос ход и дължина
приблизително 6 см и трети белег с дъгообразна форма над капачката на коляното с
приблизителни размери 2 см- всички с приблизително еднакви характеристики и е
възможно да са получени от регистрираните при прегледа след инцидента увреждания, като
по размери и ход съвпадат с уврежданията на приложението по делото снимка /л.31/
Описаните травми на лява ръка на пострадалия, съчетаваща оток и кръвонасядане
на III-ти и IV-ти пръсти, а на ляво коляно контузия с дълбоко охлузване или повърхностна
рана могат да доведат до редица усложнения освен на меки тъкани и на ставен апарат,
мускули и нерви, вкл. и такива които да обусловят трайни увреждания и нарушения
съчетани с дискомфорт при движение. Допълва, че по делото няма представени медицински
документи за провеждани проследяващи прегледи по повод тези травми.
Сочи, че в медицинско свидетелство № 130/2021г. не е описано и не се вижда
нараняване на проксималните и средните фаланги на пръстите на дясната ръка, няма и
данни за нараняване по гръбна повърхност на дясна длан.
Съобразно вида и описаното в СМУ и илюстрираното от приложени по делото
цветни фотоснимки, за нараняването на дясна длан следва категорично да се приеме, че е
контактно увреждане, дължащо се на механично действие съчетаващо удар и приплъзване
/допиратено въздействие/ спрямо твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност. Това
увреждане по вид, локализация е характерно и типично за падане върху терен на опорна
дясна ръка и причиняването му не може да се обясни с травмиране от държан бокс при
нанесен с тази ръка удар.
При удар с ръка, държаща бокс има възможност за травмиране на нанасящата удар
13

ръка в мястото й на контакта с бокса, а именно при свита в момент на удара в юмрук ръка в
зоната на гръбни повърхности на първите фаланги на II-ри - V-ти пръсти, с които се понася
разпределението на нанесения удар. Няма как да се обясни, още повече да се приеме за
сигнификантно за въздействие от удар с държан в ръката бокс, получаването на контактно
нараняване на 1 см над нокътя (в зоната на дисталната фаланга) по втори пръст на дясната
ръка и/или охлузвания и рани в дланната повърхност на палеца и възглавничките на върха
на пръстите, където са описани наранявания на дясна длан на Т..
Съобразно данните от приложените по делото медицински документи и
фотоснимки по ръцете на В. Т. не се установени увреждания, които да се обяснят с нанасяне
на удари с поставен на ръката метален бокс.
За констатираните увреждания по дланта на ръката и коляното е посочено,че при
наличното описание може да се направи извод, че са контактни увреждания дължащи се на
механично действие съчетаващо удар и приплъзване /допиратено въздействие/ спрямо твърд
тъп предмет с неравна контактна повърхност. Тези травми могат да се причинят от движение
на ръката и коляното с елемент на удари и приплъзване спрямо различни предмети, като
наличното описание не позволява да се идентифицира самия въздействал предмет, т.е. на
практика не може да се изключи възможност те да са причинени не само при падане. По
локализация, размери и вид причиняването на тези травми е типично и характерно именно
за падане от собствен ръст с удар и приплъзване спрямо неравен терен при контакт с опорна
дясна длан, лакти и ляво коляно, каквито данни се съобщават в свидетелските показания по
делото.
Съгласно даденото описание на травмите на дясна ръка и ляво коляно на Т. е
направен извод, че те не изискват значима травмираща сила и причиняването им може да се
обясни както със самостоятелно /без придадена допълнително на тялото от външно
въздействие кинетична енергия/ падане от собствен ръст, така и със падане причинено от
спъване на пострадалия при намеса на друго лице.

По отношение на подсъдимия В. И.
Анализирани са данните в СМУ № 327.08/2021г. на В. Б. И. на 24.08.2021 г,
издадено от д-р Г. и приложените по делото цветни снимки, като според вещото лице
травмите в областта на лицето на И. са контактни увреждания, получени в резултат на
механично действие с неголяма травмираща сила на твърд тъпоръбест предмет.
Травмиранията могат да се причинят от един удар, попаднал леко тангенциално спрямо
скулата и носа в ляво, като с оглед ясно се различаващите се макар и с прекъсване линейни
охлузвания по една линия на лицето в ляво в областта на скулата, долен ляв клепач и носа с
голяма вероятност следва да се приеме, че са причинени почти едномоментно от
въздействие на изпъкващ, охлузващ ръб на контактната повърхност на удрящия предмет.
Според експертът тези травми могат да се причинят по време и начин съобщени от
свидетелите М. А. и Е. С..
Травмата регистрирана на лява раменница на пострадалия е описана от съдебен
лекар като кръвонасядане по предната и предно външна повърхности на лявата мишница, в
долната й половина и свързано с него, на ниво средна долна трета, по външната повърхност
на мишницата има по-малко петнисто червеникаво-мораво кръвонасядане.
По отношение на травмата регистрирана на лява раменница експертът сравнява
описаните от съдебния лекар кръвонасядане по предната и предно външна повърхности на
лявата мишница, в долната й половина и свързано с него, на ниво средна долна трета, по
външната повърхност на мишницата по-малко петнисто червеникаво-мораво кръвонасядане
с тези, които се наблюдават на приложената по делото фотоснимка, при които
кръвонасядането в долната трета на лява мишница е локализирано по предно-вътрешната
повърхност на лява раменница. Направен е извод, че при свързано с него, на ниво средна
долна трета, по външната повърхност на мишницата кръвонасядане, следва с по-голяма
14

вероятност за тази травма да се приеме, че е получена по механизъм на притискане от две
страни на лява мишница на пострадали, а не от удар. Условия за такова причиняване на
нараняването се създават при стискане с ръка в областта на раменницата, което може да се
обясни с контакт съобщен от свидетелите М. А. и Е. С..

С оглед налични по металния бокс /по приложените фотоснимки/ охлузващи
повърхности е възможно с него да се нанесе удар довел до нараняванията на В. И.. Ударът е
попаднал тангенциално спрямо лявата част на лицето на И. и не е бил нанесен със
значителна травмираща сила. Пояснено е, че удар с бокс с голяма травмираща сила би довел
до причиняване на тежки увреждания, подкожни хематоми, счупвания на кости на носа и
скулата и други.
При личното изслушване д-р Г. сочи, че е възможно да има затруднено дишане
поради причинения оток и без да е има счупване на носните кости. Налични са обективни
данни за травма на носа, която може да причини кръвотечение от носа.
Според вещото лице ако В. Т. се е намирал зад и в дясно от В. И., то при нанесен
удар с дясна ръка, въздействието спрямо лицето на пострадалия предилекционно би било в
дясната част на лицето на И. и не е възможно без да се нарани тя да се травмира лявата му
част носа и предно ляво страничната част на лява скула, особено с характер на тангенциално
травматично въздействие, каквито морфологични данни са налице съобразно приложените
медицински документ и фотоснимки.
При личното изслушване, експертът сочи, че нараняванията в областта на лицето
на В. И. предизвиква кървене, което не може да остане незабелязано, ако се погледне в тази
област.
Пояснява, че за защитни наранявания по ръцете може да се говори, когато имат
характерни локализации на травми разположени по дланите, пръстите, външните
повърхности на предраменниците, каквито на са установени и описани при И..
След дадени в съдебното следствие обяснения от подсъдимия В. И. /л.863, 864/,
експертът сочи, че характерните при защитни действия наранявания се получават го гръбно-
вътрешната повърхност на предраменницата. Допълва, че по начина, по който сочи
подсъдимият В. И., че се е предпазил /изнасяйки ръката напред в раменната става, пред
лицето, свита в лакътната става и завъртане с вътрешната повърхност напред/ ще се получат
наранявания по воларната повърхност на предраменицата и вътрешната повърхност на
мишницата, но няма как да се получат наранявания по външната повърхност на мишницата
при нанесен удар отдолу нагоре.
По отношение на нараняването на лявата мишница, експертът отговаря, че от удар
с бокс, който има изпъкващи ръбове на контактна повърхност е възможно и следва да се
очаква травмирането да причини освен контузия с оток и кръвонасядане и охлузвания или
рани. Липсата на такива увреждания не изключва възможността обаче травмата да се нанесе
с удар в областта на ръката. С такъв удар може да се причини травмата по външна
повърхност в средната трета на лява раменница, но не и травмиране по вътрешната
повърхност на ръката.
При проведеното лично изслушване пояснява, че описаното от съдебните лекари
нараняване във външната част на лява мишница не е възможно да се получи с един удар, а
необходимо да има наслагване на удари. Възможно е констатираното нараняване да се
получи от няколко удара с бокс, като в СМУ има описани охлузвания, но ударите е следвало
да попаднат във външната повърхност на ръката. Ако ударът е нанесен по външната
повърхност е възможно, няколко дни след нанасянето му да се появят и синини във
вътрешната част на ръката / както е на снимката на л.321, 322/.
Не е възможно ударите да са нанесени във вътрешната част на ръката и да
мигрират по-нагоре във външната, тъй като мигрирането на едно кръвонасядане става по
гравитационен индекс.
15

Допълва, че при предпазване, ръката се поставя рефлекторно пред лице, като с
лявата ръка, бранещият се предпазва с удар от ляво.
Описаните кръвонасядания в областта на лявата му мишница могат да са
причинени и от самонаранявания, но не от щипане, а от удар на ръката в даден предмет или
притискане, като е възможно да са и с давност ден преди инцидента. Възможно е и да се
получат по време и начин съгласно предварителните сведения от В. И..
Уврежданията по външна повърхност на лява мишница на И. описано в СМУ от д-
р Г. и З. са съчетани с охлузване и такива увреждания могат да се причинят от удар с
издължен тръбовиден метален предмет. Пояснено е, че самото увреждане не е характерно,
като при рязък удар с такъв предмет, при перпендикулярно попадане на контактната
повърхност на травмиращия предмет, обикновено се изявява характерно двойноивицесто
кръвонасядане.
Направено е уточнение, че и двамата съдебни лекари описват травмата по предно-
външна повърхност на раменницата, а видимото на цветната фотоснимка местоположение
на кръвонасядането е в долната трета, но по предно-вътрешната й повърхност. Теоретично е
възможно мигриране на кръвоизлива от подкожието и оцветяване на кожата на място
различно от травмираното. Възможно е след травма в областта на мишницата да не се изяви
веднага кръвонасядане и травма в тази област да стане видима с промяна на цвета на кожата
на следващия ден или дори два - три дни по-късно, както поради наличието на рехава
съединителна тъкан в тази част и многото мускулна маса, нараняванията по вътрешната
повърхност на ръката да се изяви след направените от съдебните лекари преглед.
Сочи, че теоретично цветът на нараняванията на снимката / л.320 и 321 от делото/
съответства като давност за получаване на датата на инцидента.
Сравнени са медицинските удостоверения, издадени на В. И. от д-р З. и д-р Г. като
са констатирани някои разлики, по съществените от които са в това, че при прегледа от д-р Г.
за разлика от този извършен от д-р З. е описано обработка с тъканно лепило за адаптиране
ръбовете на две рани - едната е по средата на гръбната повърхност на носа, а втората в
областта на лява буза и скула. Самите рани са описани с по-големи размери от д-р Г., като на
буза и скула раната е 2,5 см. Тази рана е описана от д-р З. с размер 1,2 см. На гърба на носа
раната и според двамата е с размер 1,5 см, като според д-р Г., освен кръвонасядане около нея
има вече и изразен оток, което е напълно нормално да се изяви след часове.
Кръвонасядането от травмата на лява предраменница от д-р З. е описана с по-
малки размери 8/10 см и в средната трета по предно-външна повърхност, а от д-р Г. е
описана като такава с размери 15/13 см с оток и ангажираща същите повърхности но в
долната половина на раменницата.
При личното изслушване, вещото лице констатира техническа грешка в
заключението си и сочи д-р З. е описал и охлузване на мишницата, каквото не е описано от
д-р Г..
Експертът е пояснил, че използването на БТЛ /тъканно лепило/ се прилага при
наранявания, които не са дълбоки и не налагат кръвоспиране с налагане на шев, като при
личното изслушва допълва, че не се налага поставяне на тъканно лепило, когато раната не
кърви, то се налага, за да се спре кървенето и да се намали размера на образувания
цикатрикс от медицинска гледна точка.
Съобразявайки отразения в листа за преглед в СПО час – 20.20ч., сочи че не е
възможно причиненото на В. И. нараняване в областта на лицето да кърви няколко часа, като
подобно кървене може да спре спонтанно или с притискане на областта.
От повторно изслушване на вещото лице в проведеното на 14.02.2025г. ОСЗ /л.
1006/, се установява, че охлузванията, в областта на лява предмишница и ляв лакът на Т.,
които са описани като повърхностни и с ограничена площ са му причинили болка и
страдания.
Нараняването на дланна повърхност на палеца на дясната му ръка с описаните
16

размери, съчетано с травматичен оток и като се има предвид, че е функционално надигнат
горния палец, който е единствен опониращ пръст на останалите пръсти, му е причинило
разстройство на здравето, неопасно за живота
Описаното кръвонасядане по дланната повърхност и по гръбната повърхност на III
и IV пръсти на лявата ръка на Т., за които е описано и кръвонасядане по гръбната
повърхност и напрегнат отток по дланната повърхност, доколкото тези пръсти също
участват в хватателната функция, води до нейното засягане, поради което травмите
причиняват и се отнасят към критериите на медикобиологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Описаното нараняване на коляното на Т., с оток по няколко повърхности и то
значителна площ, така и с охлузвания по няколко повърхности, реализира по критериите на
медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Травмата в главата на Т., с мозъчно сътресение, без изпадане в безсъзнание
реализират критериите на медикобиологичния признак временно разстройство на здравето.
Ако се кредитират показания за наранявания по гърба на Т. и се приемат такива
травми, когато са на широка площ, се приема, че такива травми реализират временно
разстройство за здравето, неопасно за живота. Ако тези охлузвания са на по-ограничена
площ и са повърхностни, те са довели до болки и страдания.
За подсъдимия В. И., вещото лице посочва, че травмата в областта на носа с
травматично кървене от носа и раната на гърба на носа заедно обуславят
медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Нараняванията в областта на бузата и скулата, които са в отделен анатомичен
регион също реализират поотделно от травмата на носната пирамида „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, като според вещото лице тези две
наранявания категорично са получени от един удар в две анатомични области.
Кръвонасяданията в областта на вътрешния ъгъл на лявото око, което също е част
от това увреждане е причинило на В. И. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Кръвонасядането по предната и на вътрешната повърхност на лява мишница в
долната й половина, и свързано с него на нивото на средната долна трета по външната
повърхност на мишницата на В. И., които заради констатираната голяма площ обуславят
извод, че травмиращата сила е била по-голяма, и значимите уврежданията в дълбочина също
реализират критериите на медикобиологичния признак временно разстройство на здравето.
Само за себе си ограниченото по площ кръвонасядане на вътрешната повърхност
на същата предмишница причиняват и се отнасят към критериите на медикобиологичния
признак „болки и страдания“.
По отношение на нараняването на мишницата на В. И., експертът пояснява, че ако
травмата е разположена от външната част и е по-високо разположена от кръвонасядане,
което е регистрирано от вътрешната част, може да се обсъжда мигриране на
кръвонасядането и изявата на същото като промяна на цвета на кожата на по- ниско място
от вътрешната страна на същата мишницата- мигриране на кръвонасядането без да има
съответно контактни травматични увреждания на тази област.

Според заключението на назначената по отношение на частния тъжител СППЕ
непосредствено преди инкриминирания момент, Т. е бил психично клинично здрав и в
обичайната за него кондиция. Към инкриминирания момент в резултат на възникналата
непосредствена опасност за живота и здравето му е отключена Афективна реакция на страх.
Налице са клинични аргументи, които дават основание реакцията му да бъде дефинирана в
контекста на Остра стресова реакция, последвана от Разстройство в адаптацията. Смесена
тревожно депресивна реакция.
Претърпеният на 23.08. 2021г инцидент е възбудил страх за живота и здравето у Т..
17

Не са установени каквито и да било обективни данни, даващи основание да се
обсъжда наличието на наркотична зависимост на частния тъжител, както към 23.08.2021 г.,
така и към момента на освидетелстването.
Към момента на освидетелстването му Т. е психично клинично здрав, с
неотработена емоционална травма. Към началото на 2024 г. медикаментозното и
психотерапевтичното му лечение са преустановени.
Налице са данни за провеждано лечение с комбинирана медикаментозна терапия
под контрола на специалист психиатър по повод диагноза „Посттравматично стресово
разстройство“.Според експертите такава диагноза се появява се 6 месеца след травмата,
протича с флуктуации и завършва с оздравяване, рядко хронифицира и завършва с трайна
промяна на личността.
От проведеното психиатрично и психологично изследване на Т. не са установени
данни за повишени нива на вербална и невербална агресивност, както и склонност към
необоснована агресия

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал:
1. Гласните доказателствени средства, съдържащи се в обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите Ф. К., К. Н., Р. И., К. М., Е. М., Л. Н., Т. Т.а, М. А.,
Е. С., Г. Ч., Е. Д., Г. И.,Ч. П., Е. Д., С. Д., С. И.а
2. Писмените доказателства и доказателствени средства: Снимки, представени от
защитата в ОСЗ от 17.03.2023г. , Писмо от РП Благоевград с приложение преписка с УРИ
№1899зм[1]5107/2021 г. по описа на 01 РУ Благоевград; Писмо от РС Благоевград с изх.
№14/03.01.2023 г. с приложени копия на материали по пр. пр. №7747/2021 г. по описа на РП
Благоевград ведно с материалите на преписка с УРИ №1899зм-329/2021 г. по описа на 01 РУ
Благоевград; Писмо от Национална система 112 с приложен диск с 2 броя звукозаписи с
УРИ 105810-1076/29.12.2022 г.; Писмо от 01 РУ Благоевград с приложен хартиен плик
съдържащ метален бокс; Писмо от РП Благоевград, към което са приложени 2 броя диска със
записи от аптека и видеорегистратор, приложените с частната тъжба писмени доказателства,
а именно: Медицинско становище с изх. №115/26.08.2021 г.; 19 броя снимки, 4 броя касови
бонове и рецепта, е броя снимки, представени от адвокат Д. в ОСЗ от 22.05.23г., а именно:
снимка с отбелязана дата 23.08.2021 г. 20.29ч, снимка с отбелязана дата 25.08.2021 г. 12.56ч,
снимка с отбелязана дата 25.08.2021г. 12.56ч, Заверени копия на три броя снимки и заверено
копие на контролен талон за водач без наказания на В. Т. от 15.04.2002 г. и свидетелство за
правоспособност за водач на кораб до 40 БТ по море на В. Т., 3 бр. снимки представени от
ЧТ в ОСЗ от 13.11.23г., писмо от РС Благоевград изх.. № 138/06.06.2024 г., писмо от РС -
Благоевград изх.. № 4696/05.06.2024 г. Медицинско свидетелство № ****** г.за пред съда и
приложения лист за преглед на пациент в СПО от 23.08.2021 г., писмо от РП Благоевград вх.
№ 7905/02.10.2024 г., писмо от ОП Благоевград вх. № 2621/02.10.2024 г., писмо от РС
Благоевград изх. № 22574/09.10.2024 г., писмо от РС Благоевград изх. № 24297/28.10.2024 г.
с приложение, писмо от РС Благоевград изх. № 24284/28.10.2024 г., Решение №
4905/10.10.2008 г. на РС Благоевград, протокол от 08.04.2013 година по дело № 276/2013 г.,
справка за съдимост за подсъдимия Д. В. И. с рег. №250227005000097003/27.08.2025 г. и за
подсъдимия В. Б. И. с рег. №250227005000096975/27.08.2025 г.; Решение №3399/08.09.2004
г., постановено по дело №1250/2004 г. по описа на РС - Благоевград и Решение
№4641/18.10.2006 г., постановен по дело №1535/2006 г. по описа на РС – Благоевград,
Решение №490/18.03.2022 г., постановено по КНАХД №33/22 г. по описа на
Административен съд – Благоевград, писмо от съдията-докладчик по НЧХД №265/22 г. по
описа на Районен съд - Благоевград с приложено писмо от МБАЛ Благоевград с изх. №11-
18

00- 1/09.01.2024 г. с лист за преглед на пациент в СПО с №007801 от 23.08.2021 г
3.веществено доказателство изпратеното с писмо находящо се на лист 280 от том 1
делото, на началника на 01 РУ Благоевград хартиен плик съдържащ метален бокс.
4. Заключението на приетите по делото съдебномедицинска експертиза, съдебно
видеотехническа експертиза и съдебно психиатрична-психологическа експертиза.

В хода на съдебното следствие обяснения са дадени от двамата подсъдими и са
разпитани множество свидетели, като са налице съществени противоречия за обстоятелства
от значение за установяване на фактите по делото.
Ето защо при анализа на обясненията на двамата подсъдими и показанията на
разпитаните свидетели следва да се съобрази процесуалната роля на всеки един от тях,
отношенията на свидетелите със страните по делото и наличието на данни за
заинтересованост. Изводът за кредитирането им освен на посоченото следва да се основе и
на наличието, съответно липса на вътрешни противоречия, логически несъответствия и
подкрепата ми от приетите по делото писмени доказателства, огледа на видеозаписите и
заключенията на назначените СМЕ, СВТЕ и СППЕ.
При извършването на посочената преценка съдът се довери на показанията на
свидетелите Ф. К., К. Н., Р. И., К. М., Е. М. като отчете, че не са установени данни за
недобросъвестност при даването на показания, неглижиране или хиперболизиране на
възприетото от тях, както и заинтересованост от изхода на делото. Показанията на тези
свидетели не съдържат вътрешни противоречия, като са логични и последователни, поради
което притежават висока доказателствена стойност.
Освен горното високата доказателствена стойност на показанията на свидетелката
Ф. К. се основава и на възпроизвеждането на непосредствените й възприятия на относими
към предмета на доказване обстоятелства, както и на подкрепата им в съществените им част
от приетите по делото видеозаписи и заключенията на СМЕ и СВТЕ.
От показанията на К., първата инстанция установи, че на 23.08.2021 г.
подсъдимият Д. И., размахвайки метален прът, гонел по тротоара на ул. „Марица“ в посока
магазин „Лидл“ частния тъжител, както и че частният тъжител се спънал и паднал на
пътното платно, без да е удрян, блъснат или спънат от Д. И.. В тази част показанията й се
потвърждават от видеозаписа на аптеката, в която работела към този момент и показанията
на Д..
Заявеното от К., че не е видяла Т. да държи нещо в ръцете си и при падането му да
пада нещо от него е обяснимо с разстоянието, на което се е намирала към този момент около
20 м, както и фокуса на вниманието й.
Установява се също, че докато бягал Т. викал „Викнете полиция“, което се
потвърждава и от показанията Е. С., както и че след падането Т. станал и продължил в
посока магазин „Лидл“, а Д. И. продължил да го преследва, като Т. спирал, обръщал се към
Д. И. и му казвал „Остави го и ела да се разберем“, като данни за последното се съдържат в
показанията на Д. и във видеозаписи от аптеката.
Съдът не кредитира показанията на К. за местоположението на свидетелите Д. и Л.
Н. към момента на падането на частния тъжител, за които К. сочи, че се намирали пред него
в посока магазин „Лидл“ /л.415/, което се опровергава при огледа на видеозаписа от
охранителната камера на аптеката
Показанията й установяват, че между Д. И. и Т. не е имало физически сблъсък,
физически контакт или съприкосновение, като тя имала пряка видимост към двамата от
момента, в който се появили на тротоара на улица „Марица“ след сградата на „БГ“ Маркет
до момента на падането на Т. и след изправянето на Т. и продължаването на двамата в
посока към магазин „Лидл“. В посочената част показанията на К. кореспондират с
видеозаписа от аптеката /за събитията в обхвата й/, заключението на СВТЕ, издаденото на Т.
медицинско удостоверение и заключението на СМЕ, които не съдържат данни за твърдените
19

в частната тъжба удари в областта на гърба на частния тъжител.
Преди анализа на показанията на полицейските служители, съдът намира за
необходимо да посочи, че за тези свидетели не е приложима въведената с 118, ал. 2 НПК
като свидетели да бъдат разпитвани лицата, които са извършвали разузнавателни беседи по
смисъла на ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разузнавателната беседа е един
от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност от оперативно-
издирвателните органи. От мотивите към законопроекта за изменение на НПК е видно че с
чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по
делото, "като се предвижда да се изключи възможността да се допускат показания на
оперативни работници, провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по
този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването
като такъв, да откаже да даде обяснения“, като длъжностни лица от тази категория
/оперативни служители/ не могат да бъдат свидетели съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2
от НПК.
Свидетелите К. Н., Р. И., Е. М. и К. М. са полицейски органи, извършващи
охранителна дейност и в правомощията им не се включва извършване на оперативно-
издирвателна дейност по разкрИ.е на престъпления, поради което същите не са имали
правомощия да извършват разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, нито по делото е
установено да са извършвали такива.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на
полицейските служители К. Н., Р. И., Е. М., които макар да не са преки очевидци на
действията на подсъдимите и частния тъжител са възприели нараняванията на подсъдимия
В. И. и В. Т.. Показанията им са производен доказателствен източник и за заявеното от
двамата подсъдими, частния тъжител и свидетелката С. И.а, непосредствено след процесния
инцидент за посочените по-долу обстоятелства.
Във връзка с подадения на тел. 112 сигнал свидетелите К. Н. и И. са били
изпратени на мястото на инцидента.
Показанията им съдържат данни за възприетите от тях наранявания в областта на
лицето на подсъдимия В. И. и по коляното и ръката на Т., като в тази им част същите
съответстват на медицинските документи и заключението на СМЕ.
От показанията на двамата свидетели, съдът установи направените от Т. изявления,
че е заплашван от подсъдимите, и че и в присъствие на полицейските служители,
подсъдимите и частния тъжител продължили да си разменят реплики и били агресивни.
Показанията на Н. и И. съдържат данни за емоционалното състояние на двамата
подсъдими, свидетелката И.а и частния тъжител, които изглеждали уплашени и стресирани.
От показанията на Н. и И. се установява, че пред тях частният тъжител и
подсъдимите обяснили за възникналия спор във връзка с разминаването на автомобилите и
посоката на движение на двата автомобила. В показанията на Н. се съдържат и данни за
обясненото от подсъдимите, че Т. направил коментар, че са от Перник, а от показанията на
И. се установява заявена пред него взаимна размяна на обиди при разминаването.
Показанията на Н. са доказателствен източник за заявеното от Т., че от автомобила
му е отнет мобилният му телефон и връщането на телефона от свидетелката С. И.а. Съдът не
кредитира показанията на Р. И. в частта им, за обясненото му, че подсъдимият Д. И. взел
телефона от автомобила на Т., предвид опровергаването им от обясненията на В. И.,
показанията на С. И.а, М. А. и Е. С..
Налице е вътрешно противоречие и в показанията на Р. И. за разположението на
автомобила на подсъдимите, като съдът приема, че автомобилът им е бил паркиран с
предната си част, насочена към бул. „Св. Д. Солунски“ зад автомобила на Т., което се
потвърждава от показанията на К. Н., като от показанията на двамата свидетели се
установява и че прозорците на автомобила на Т. били свалени.
20

В показанията на Н. са налице вътрешни противоречия по отношение на заявеното
от Т. и двамата подсъдими за това кой на кого е нанасял удари, като свидетелят
първоначално сочи, че не си спомня Т. да е казал, че някой от подсъдимите го е ударил, след
това свидетелства, че подсъдимите твърдели, че са удряни от Т., а Т. твърдял, че е удрян от
тях, като малко по- късно заявява, че не си спомня Т. да му е казвал, че някой от
подсъдимите го е удрял и не си спомня подсъдимите да са му казвали, че Т. ги е ударил.
Така констатираните противоречия намират своето обяснение в естеството на
работата на този свидетел, свързано с множество такива ситуации, изминалия период от
време и заявената от самия свидетел суматоха след инцидента, в която двете страни
продължавали да си отправят реплики, а не на добросъвестност на свидетеля.
Визираното вътрешно противоречие по отношение на тези обстоятелства е
отстранено след предявяването на докладната записка, изготвената от Н. в деня на
инцидента, запознаването с която допринася за по- ясен спомен, в резултат на което
свидетелят категорично сочи, че подсъдимият Д. И. заявил пред него, че боксът е на Т. и с
него Т. ударил баща му, като подсъдимият В. И. също обяснил, че е ударен от Т. с металния
бокс в областта на лицето.
Показанията на И. също установяват, че пред него двамата подсъдими и С. И.а
направили изявление за нанесен от Т. удар с бокс в лицето на подсъдимия В. И., което било
отречено от Т.,
Показанията на Н. и И. установяват, че при пристигането им металният ключ и
металният бокс били държани от подсъдимия Д. И., който предал бокса на полицейските
служители, като обяснил, че боксът е на Т. и с него е нанесен ударът на баща му.
От показанията на Н. се установява, че Т. отричал, че боксът е негов, а от тези на
И. - че Д. И. заявил, че металният бокс изпаднал от Т., докато бил гонен от него.
Съгласно показанията на И., Т. обяснил, че подсъдимият Д. И. извадил тръба и го
ударил, като показанията му съдържат и данни за заявено от двамата подсъдими, че едва
след като Т. ударил подсъдимия В. И., Д. И. извадил ключ от багажника на автомобила им и
подгонил частния тъжител.
Основание за кредитиране на показанията на тези свидетели в посочените части
освен вече изложеното по-горе е и, че съдържащите се в тях данни са отразени в съставената
от К. Н. докладна записка в дена на инцидента /л.205/ и писмените им обяснения при
извършената проверка /л.176 и л.177/.
Съдът намира, че направеното от частния тъжител твърдение за опит на свидетеля
М. да помага на подсъдимите от началото на инцидента и демонстрираните му явни
пристрастия към тях, не са подкрепени с каквито и да било доказателства, като липсват и
такива, установяващи нарушения на служебните му задължения при работата по подадения
сигнал.
Предвид посоченото и наред с липсата на данни за близки отношения на М. с някоя
от страните по делото или други данни, индициращи заинтересоваността му от неговия
изход, наред с последователността и логичността на показанията му, съдът приема, че
показанията му следва да бъдат кредитирани.
От същите, районният съд установи, че вечерта след описания в частната тъжба
инцидент, М. разговарял с Т. и свидетеля Г. Ч., които седели един до друг на пейка в двора
на полицейското управление, като му било заявено, че Т. бил нападнат от пернишки мутри,
като при разминаване бил нападнат и пребит, както и че Т. му казал, че бил гонен с метална
палка от подсъдимия Д. И..
Неоснователно е възражението на частния тъжител, че показанията на свидетеля в
частта им, че му е обяснено, че е нападнат от пернишки мутри е опровергано от показанията
на свидетеля Ч., с оглед направеното от М. изрично уточнение, че не може да посочи точно
от кого му е казано, тъй като и двамата говорили.
Не може да бъде прието като пристрастност и заявеното от М., че нараняванията
21

на подсъдимия В. И. били по – сериозни, доколкото това е субективната му преценка, като
се отчете, че същият няма необходимата квалификация да прецени вида на уврежданията,
това че и двете страни са прегледани в СПО, както и че още преди задържането М.
предложил на Т. да бъде прегледан от лекар.
В показанията на този свидетел се съдържат и данни за заявеното му от двамата
подсъдими за повода за конфликта и за нанесени от Т. удари в областта на ръката и лицето
на В. И., след което Д. И. излязъл от автомобила им, взел от багажника гаечен ключ и
подгонил Т., като по време на гонитбата Т. се подхлъзнал и паднал, при което изпуснал
метален бокс, който Д. И. взел и предал на полицейските служители.
Показанията на М. установяват и че нито подсъдимите, нито частният тъжител са
заявили пред него на някого да са нанасяни удари с гаечен ключ.
От показанията на М. съдът установи и нараняванията на подсъдимия В. И. /в
областта на скулата и синини по ръцете/, като за нараняванията по ръцете, В. И. обяснил, че
са му причинени от частния тъжител докато И. се опитвал да се предпази. Показанията на
М. съдържат и данни за възприети от него наранявания на В. Т. /по коляното/.
Заявеното от М., че раната на В. И. била кървяща, което противоречи на
отбелязаното му в листа за преглед, не предпоставя недостоверност на показанията му в тази
част, доколкото прегледът е извършен около 2 часа след инцидента, като от разясненията на
вещото лице д-р Г. става ясно, че кървенето при такива рани настъпва спонтанно или чрез
притискане на областта.
Показанията на М. не са компрометирани и от заявеното от него, че видял
наранявания по външната част на юмрука. На първо място свидетелят е уточнил, че мисли,
че видял такива наранявания, като изказва предположение, че може би това е от държания
бокс. По –същественото обаче, че показанията за наличие на наранявания по външната част
на юмрука са в унисон с констатираното в СМУ, издадено от д-р З., в което е отразено оток
по гръбната повърхност на дланта на лявата ръка, като след предявените му снимки /л.30/,
свидетелят пояснява, че възприел наранявания по ръката на Т., но не си спомня точно къде и
изрично сочи, че вниманието му не е било фокусирано върху ръцете на Т. /л.338 /
Показанията на М., че видял подобни наранявания като тези на предявената му
снимки/л.321-323/ на ръката на подсъдимия В. И., също не се отразява на достоверността на
показанията му в тази им част, доколкото от една страна М. прави уточнение, за „подобни
наранявания“, като наранявания по външната част на лявата мишница са констатирани от д-
р З. и от полицейския служител не може да се изисква близо 2 години след събитията за
които свидетелства, да помни в коя точно част на ръката били нараняванията ,
На следващо място действително М. свидетелства, че Т. бил с адвокат, като по
делото не е представено пълномощно, с което Т. да е упълномощил Ч. за присъствието му в
двора на полицейското управление. Категорично обаче е доказано, че свидетелят Ч. е
присъствал при водените с Т. разговори в двора на управлението, като полицейските
служители са били наясно, че Ч. упражнява адвокатска професия, независимо, че от него не
са били изискани пълномощно или адвокатска карта. Същевременно показанията на М., че
докато Т. обяснявал устно за случилото се, присъствал и свидетелят Ч., не е опровергано от
доказателствената маса по делото, поради което направеното от частния тъжител
възражение в тази насока е неоснователно.
В показанията на М. има и данни за заявеното пред него, че В. И. взел от колата на
Т. мобилен телефон.
Като достоверни районният съд приема и показанията на свидетеля М., извършил
проверката по подадената от подсъдимия В. И. жалба. Показанията са му производен
доказателствен източник на заявеното пред него от свидетелите Ф. К., С. И.а, както и какво
е установил при прегледа на предоставените видеозаписи от аптеката и видеорегистратора.
От показанията му съдът установи, че дадените от частния тъжител от една страна и
семейството на подсъдимите от друга страна обяснения по отношение на посоката на
22

движение на автомобилите и засичането съвпадало с видеозаписа от видеорегистратора,
като всяка от страните твърдяла, че при разминаването другата страна отправяла обидни
реплики и коментари. Семейството на подсъдимите заявило пред М. за нанесения от Т. удар
с бокс в областта на лицето на В. И., след което Д. И. подгонил Т. с метален гаечен ключ.
Показанията на М. установяват и заявеното му от Д. И., че докато гонил Т., последният
паднал, при което падане изпуснал бокса, който Д. взел и предал на полицейските
служители, както и че докато гонил Т., последният се обръщал и го предизвиквал вербално.
Показанията на този свидетел съдържат данни, че пред него частният тъжител
отрекъл да е нанасял удар на В. И., като казал, че нараняванията му били от спъване по
време на инцидента.
От показанията на М., първата инстанция установи и непосредствено възприетите
от него наранявания в областта на коляното на Т. и такива под лявото око, носа и синини на
една от ръцете на В. И., като за нараняванията по ръцете В. И. обяснил, че са получени
докато се предпазвал от нанасяните му от Т. удари.
При анализа на обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетелката
С. И.а, първоинстанционният съд съобрази двойствената природа на доказателствено
средство и средство за защита на обясненията на подсъдимите и близката родствена връзка
между тях и свидетелката, а оттам и заинтересоваността й от изхода на делото, променящо
отношението на тримата към фактите.
Предвид горното съдът подложи тези гласни доказателствена средства на критичен
анализ, като основа оценката си за тяхната достоверност на наличието на вътрешни
противоречия и логически несъответствия, и корелацията им с кредитираната част от
доказателствената съвкупност по делото. След извършването на посочената преценка,
съставът на първата инстанция намира, че обясненията на подсъдимите и показанията на И.а
следва да бъдат кредитирани частично.
Като достоверни съдът приема обясненията на подсъдимите и показанията на И.а
в частта им за посоките на движение на двата автомобила при навлизането им в
успоредната на ул. „Марица“ улица, че при разминаването на автомобила им с този на
частния тъжител и възникналия спор за предимство, като прозорците на автомобила на Т.
били свалени и той ги нарекъл „пернишки селяни и пернишки тарикати“, и след като Д. И.
настоявал, че техният автомобил е с предимство, Т. им казал „Ще ви еба майката“, отправял
други псувни, както и че при разминаването на двата автомобила, докато автомобилите били
спрели, Т. продължил да им отправя обиди и псувни /„Пернишки селяни, пернишки
тарикати“, „Ще ти еба майката“, „Вие като сте от Перник сега винкел ли ще извадите“/,
както и че след разминаването на автомобилите, автомобилът им направил обратен завой и
паркирал зад автомобила на Т., за да се изясняват.
В тази им част обясненията на подсъдимите и показанията на И.а са
непротиворечиви помежду им като косвено се подкрепят от показанията на полицейските
служители Р. И. и К. М., на които непосредствено след инцидента и на следващия ден
заявили, че Т. им отправял обиди, от съдържанието на писмените им обяснения по повод
извършената проверка и показанията на М., на когото частният тъжител казал, че бил
нападнат от пернишки мутри. Косвено тази част от обясненията и показанията на И.а се
потвърждават и от видеозаписа от видеорегистратора на управлявания от частния тъжител
автомобил, който установява спирането на автомобила на Т. при разминаването му с
автомобила на двамата подсъдими за период от 19 секунди, както и от показанията на Р. И. и
К. Н., че прозорците на автомобила на Т. били свалени.
При изграждането на фактическите си констатации съдът се довери на показанията
на И.а и обясненията на двамата подсъдими и в частта им, че частният тъжител нанесъл
удар с бокс в областта на лицето на В. И. и удари по лявата му ръка. В посочената част,
обясненията на подсъдимите и показанията на И.а са в унисон помежду им, като се
подкрепят от листа от прегледа в СПО, издадените медицински свидетелства от д-р З. и д-р
23

Г. и заключението на СМЕ за механизма и давността на нараняванията му. Следва да се
акцентира и че липсата на характерни наранявания по ръката на Т. не опровергава нанесения
от него удар, тъй като вещото лице пояснява, че при удар с поставен на ръката бокс е
възможно да не се получат наранявания по удрящата ръка, особено ако ударът не е с особено
голямо сила, което от своя страна кореспондира с причинените на В. И. увреждания и
извода на вещото лице, че не са причинени от удар със значителна сила.
В тази част тези гласни доказателствени средства се потвърждават от показанията
на полицейските служители, възприели нараняванията на В. И. непосредствено след
инцидента и косвено от показанията на полицейските служители, съдържащи данни за
заявеното пред тях, че тези наранявания са причинени от Т. и механизма на причиняването
им. Това обстоятелство се потвърждава и косвено от показанията на Ф. К., в които се
съдържат данни, че свидетелят Д. успокоявал подсъдимия Д. И. и го увещавал да не се
занимава, а да отидат в полицията, както и показанията на самия Д., установяващи, че Д. И.
бил афектиран, обяснимо логично с вече нанесения на баща му удар.
При коментара на показанията на И.а в тази им част следва да се има предвид и
това, че същата сочи, че е възприела няколко замахванията от Т. към съпруга й и видяла
кръвта по лицето му в момента, в който съпругът й се обърнал към нея, както и че веднага
след това подсъдимият В. И. й казал, че е ударен от Т. по лицето и по ръцете. Нанасянето на
повече от един удар в ръката на подсъдимия В. И. се подкрепя и от направеното при
изслушването на СМЕ уточнение, че описаното от съдебните лекари нараняване във
външната част на лява мишница не е възможно да се получи с един удар, а е необходимо да
има наслагване на удари.
Като достоверни съдът приема обясненията на подсъдимите и показанията на тази
свидетелка, че едва след като Т. ударил подсъдимия В. И., Д. отворил багажното отделение
на автомобила им, извадил метален ключ и подгонил с него частния тъжител, като в тази
част се потвърждават косвено и от показанията на полицейския служител Р. И., пред когото
Д. И. обяснил именно тази поредност на събитията.
Съдът се довери и на обясненията на Д. И., че при гонитбата Т. се спънал и от него
изпаднал метален бокс, който той предал на полицейските служители. Това обстоятелство се
установява и от кредитираната част на показанията на Д., като не съществува противоречие
между заявеното от този подсъдим в хода на съдебното следствие и това пред изпратените
на мястото на инцидента полицейски служители, като при анализа на показанията на И.а не
може да не бъде отчетена добросъвестността й по отношение на това обстоятелство,
изразена в показанията й, че за първи път видяла металния бокс при предаването му на
полицейските служители от сина й /не сочи, че го видяла в Т./.
Обясненията на подсъдимия Д. И., че Т. паднал сам без физическо
съприкосновение с него се потвърждава от показанията на Ф. К., Е. Д., видеозаписа от
аптеката и заключението СВТЕ.
Неоснователно е възражението на частния тъжител за това, че свидетелката И.а не
е имала възможност да види нанасянето на ударите на В. И. заради отворения багажник на
автомобила им, доколкото съдът приема за установено, че вратата на багажното отделение
на автомобила е отворена от Д. И. след нанесените от Т. удари на баща му.
Съдът се довери и на обясненията на В. И. и показанията на И.а, че подсъдимият
В. И. взел мобилния телефон на Т. от автомобила му и каква била неговата цел, като
посоченото се подкрепя от показанията на М. А. и полицейските служители .
Като достоверни следва да се приемат и обясненията на В. И. и показанията на И.а
в частта им за инициирана от свидетелката Д. среща между нея и И.а.
Обясненията на подсъдимия В. И. и показанията на С. И.а съдържат и
неопровергани по делото данни за посещението на В. И. на двама съдебни лекари и
причината за втория преглед.
В кредитираните им части обясненията на двамата подсъдими и показанията на
24

И.а се подкрепят и от данните, които се съдържат в жалбата на В. И. от 23.08.2021 г.
/л.188/писмените им обяснения, дадени в хода на полицейската проверка от 23.08.2021 г
/л.193-194, 195 /, от 27.09.2021 г. /179, 181/ и отразеното от Д. И. в протокола за доброволно
предаване /л.203/, като не се установява промяна на съдържащото се в писмените им
обяснения и тези дадени в хода на съдебното следствие по отношение на нанесения на В. И.
удар с бокс от Т. и че боксът изпаднал от него при падането му на пътното платно.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите и показанията на И.а, че
частният тъжител нанесъл няколко удара в областта на лицето на подсъдимия В. И., предвид
опровергаването им от СМЕ, установяваща едномоментно причиняване на удара в областта
на лицето.
При анализа на обясненията на подсъдимия В. И. съдът отчита желанието му да
напасне обясненията си за мястото, където са му нанесени ударите в областта на ръката,
което е видно от дадените от него обяснения при изслушването на СМЕ и промяната в
обясненията му след коментара на вещото лице за механизма на причиняване на
нараняванията му. Ето защо съдът не използва обясненията на този подсъдим как точно и в
коя част на ръцете му са нанесени ударите от страна на частния тъжител. Съдът приема, че
ударите са нанесени във външната част на мишницата на лявата му ръка, което се установява
от двете медицински удостоверения, издадени от д-р З. (охлузване по външната повърхност
в средната трета на лявата мишница с размери 4/5 см, като около и пред не бледосинкаво
нараняване с размери 10/8см) и д-р Г. (дифузно петнисто мораво синкаво кръвонасядане и
оток с размер и15/13 по предната и предно-вътрешната повърхност на лявата мишница в
долната й половина и свързано с него , на ниво следна долна трета , по външната
повърхност на мишницата по-ограничено петнисто червеникавомораво кръвонасядане на
площ 4/3 см), касаещи констатирани наранявания във външната част на мишницата на
лявата му ръка, което обяснява и защо тези наранявания не се виждат на предоставените от
Т. снимки, направени на същия ден -24.08.2021 г.
Същевременно нараняванията във вътрешната част на лявата му ръка, които се
виждат на представената от защитата снимки с дата 25.08.2021 г. във вътрешната част на
ръката, които не са установени от съдебните медици се дължи на тяхната по-късна изява,
като изрично при изслушване на СМЕ, експертът сочи, че ако ударът е нанесен по външната
повърхност е възможно, няколко дни след нанасянето му да се появят и синини във
вътрешната част на ръката /както е на снимката на л.321, 322/, както и, че е възможно след
травма в областта на мишницата да не се изяви веднага кръвонасядане и травма в тази
област, а да стане видима с промяна на цвета на кожата на следващия ден или дори два - три
дни по-късно, както поради наличието на рехава съединителна тъкан в тази част и многото
мускулна маса, нараняванията по вътрешната повърхност на ръката да се изяви след
направените от съдебните лекари прегледи.
Районният съд не кредитира обясненията на двамата подсъдими, че никой от тях
не е отправял обиди и псувни към частния тъжител, с оглед категоричното им опровергаване
от показанията на М. А., Л. Н. и Е. С. и косвено от показанията на полицейските служители
и свидетелите Т. Т.а, Е. Д. и Г. И., на които частният тъжител разказал за отправените му от
двамата подсъдими обиди и закани.
Не могат да бъдат приети за достоверни и обясненията на двамата подсъдими, че
никой от тях не е нанасял удар на Т., доколкото нанесен от В. И. удар в областта на главата
на Т. се установява от показанията на М. А. и Е. С., като се потвърждава и от медицинското
свидетелство, издадено от д-р З., съдържащо данни за гадене, както и косвено от
показанията на Т. Т.а, Е. Д. и Г. И., пред които Т. заявил за такъв удар и възприели
здравословното му състояние в дните след инцидента.
На следващо място настъпването от страна на подсъдимия Д. И. на лявата ръка на
Т. /докато бил паднал/, се доказва от кредитираната част на показанията Л. Н. и Е. С.,
издаденото от д-р З. Медицинско свидетелство и СМЕ установяващо, че травматични
25

увреждания по дланната повърхност и в основата на III-ти о IV-ти пръсти от лявата ръка и
насреща по гръбната повърхност на ръката са причинени по механизъм на притискане и
много добре отговаря да е от настъпване на ръката към терена с крак, като не е възможно
причиняването му да се обясни с механизъм на падане с приплъзване спрямо терен, тъй като
тогава ще се получи и охлузване.
Настоящият съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия В. И. и
показанията на С. И.а, че по време на нанесените от Т. по В. И. удари, подсъдимият Д. И.
бил в автомобила им, доколкото това се оборва от обясненията на подсъдимия Д. И., който
сочи, че излязъл от автомобила им около 30-40 секунди след баща му, като при слизането
чул как баща му пита Т. какво иска, при което Т. му нанесъл удар. Като горното се
опровергава и косвено от показанията на Т. Т.а, на която частният тъжител разказал
случилото се.
При анализа на показанията на свидетеля Д., съдът отчете приятелската му връзка
с подсъдимия Д. И., поради което подходи критично към показанията му и кредитира само
частта им, подкрепена от писмените документи, СМЕ, СВТЕ и и кредитираната част на
обясненията на подсъдимите и свидетелските показания.
Съдът се довери на показанията на Д., в частта им, че пряко възприел, че
подсъдимият Д. И. гони с метален ключ частния тъжител, при което Т. се спънал и паднал на
пътното платно без да има физическо съприкосновение с Д. И., като при падането от Т.
изпаднал метален бокс, последващото предаване на бокса на полицейските служители от Д.
И. и заявеното от последния, че боксът изпаднал от Т., както и че не е видял Д. И. да е
държал този бокс преди падането на Т..
Районният съд приема за верни и показанията на свидетеля, че докато Д. И. гонил
Т., не му е нанасял удари по гърба или други части на тялото. В тези части показанията на Д.
са в унисон с показанията на Ф. К., Р. И. и К. Н., с видеозаписа от аптеката и заключенията
на СВТЕ и СМЕ. Следва да се отчете добросъвестността в показанията му, изразена в
заявеното от свидетеля, че преди падането на Т. не е видял металния бокс в ръцете му.
Същевременно показанията на Д., че Д. И. се навел и взел бокса от мястото на падане на Т.,
в момент в който Т. вече не бил там, като Д. не е подминавал и не се е връщал до това място,
за да вземе бокса съответства на видеозаписа от аптеката, в който се установява период от 10
секунди, в който Д. И. стои зад будката, докато Т. вече е станал и се е отдалечил от мястото
на падането си. При анализа на показанията на Д., че лично видял изпускането на бокса от Т.
при падането, съдът съобрази и отразеното от свидетеля при написаните от него саморъчни
обяснения още в деня на инцидента /л.192/, като при разпита си свидетелят изрично
посочва, че намиращата се на място будка не е ограничила видимостта му.
Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на
частния тъжител и процесуалните му представители за достоверността на показанията на Д.,
основани на времето, през което същият минава покрай мястото на падане на Т., доколкото
обхватът камерата не позволява да бъде установено точното местоположение на Д. в
момента на падането на Т., още повече че от видеозаписите от аптеката се установява, че Д.
върви по-напред от свидетелите Л. Н. и Ч. П., на чиито показания се позовават частният
тъжители и поверениците му в пледоариите им по делото.
Съдът не кредитира показанията на Д., че при падането на Т. на пътното платно Д.
И. бил зад Д., предвид оборването на тази част от показанията от съдържанието на
видеозаписа от аптеката.
Предвид потвърждаването им от показанията на К. /И. бил увещаван от Д. да не се
занимава, а да отидат в полицията/ и видеозаписите от аптеката и видеорегистратора, съдът
приема за достоверни и показания на Д., че Д. И. му казал, че Т. ударил баща му с бокс в
областта на лицето, както и че през цялото време се опитвал да успокои този подсъдим да не
се саморазправя с Т., както и казвал на Т. да се дръпне, за да не стане беля /записите от
видеорегистратора, от които се установя, че застава пред Т. и го докосва/, както и че Д. И.
26

казвал на Т. „Ела тука бе“, а Т. му казвал да хвърли гаечния ключ и тогава да се пробват.
Действително в показанията на Д., се съдържат противоречия за точното
съдържание на отправените от Т. към подсъдимия Д. И. думи, като по време на свободния си
разказ свидетелят сочи, че Т. му казал „Хвърли гаечния ключ и ела да се пробваме“, а след
това при въпросите на адв. Д. посочва, че казал на подсъдимия Д. И. „Остави бокса и ще се
пробваме“, като съдът приема, за достоверни именно заявеното в свобободния разказ от
свидетеля с оглед направеното уточнение от самия свидетел, че се объркал, както и по
изложените по – горе мотиви за кредитиране на обясненията на Д. И., че металния бокс
изпаднал от Т. при падането му на пътното платно.
Показанията на Д., че по време на гоненето, включително и след падането на Т.,
последният спирал и поглеждал към Д. И. и Т. изцяло съответства на действията на частния
тъжители и подсъдимия Д. И., заснети от видеокамерите на аптеката.
В показанията си Д. сочи, че не е видял Д. И. да настъпва частния тъжител, като по
изложените по – горе аргументи такова настъпване се установява от доказателствата по
делото. Посоченото обстоятелство не може да дискредитира изцяло показанията на Д. с
оглед скоростта на случващото се - в рамките на 1-2 секунди и наличието на реална
възможност част от събитията да не бъдат възприети от свидетеля, още повече, че същият
заявява, че не е видял, без категорично да отрича това обстоятелство.
От показанията на този свидетел съдът установи и че подсъдимият Д. И. разбрал
кой всъщност е частният тъжител от минаващия покрай мястото на инцидента управител на
клуб „ Тhe Face“ /л.384/ след падането на Т., като присъствието на посоченото лице се
установява и при огледа на записите от видеорегистратора с направеното от частния
тъжител уточение /л. 584/.
За достоверни, районният съд приема и показанията на Д., че само той е
разтървавал подсъдимия Д. И. и Т., с оглед потвърждаването им от видеозаписите от
аптеката и видеорегистратора.
Показанията на Д. съдържат данни и за нараняване в областта на коляното на Т. и
тези в областта на лицето на подсъдимия В. И., както и че не е видял нанасяне на удари от
страна на частния тъжител.
Според показанията на Д. при отИ.ето им на мястото на инцидента, Л. Н. вече бил
там и му казал, че бащата на Д. И. е ударен.
В кредитираните част показанията на свидетеля са хронологични издържани,
логични и непротиворечиви, като притежават висока доказателствена стойност, основана на
пресъздаването на преките му възприятия на относими към предмета на доказване
обстоятелства за периода след нанесения на В. И. удар на паркинга зад сградата на магазин
„БГ Маркет“ до пристигането на полицейските служители .
Първата инстанция не кредитира показанията на свидетеля, че М. А. не бил на
мястото, предвид това, че от показанията на полицейските служители Р. И. и К. Н. се
установи, че в района на инцидента е имало множество хора, поради което не е изключена
възможността, Д. да не е видял свидетеля А..
Не могат да бъдат приети за достоверни и показанията на свидетеля, че на мястото
на инцидента не е присъствала неговата съпруга, с оглед оборването им от съдържанието на
записа от видеорегистратора.
От показанията на този свидетел, първата инстанция установи и състояла се среща
между него и частния тъжител и свидетеля И., пред кабинета на д-р Д., при която Д. и И.
обсъждали инцидента и Д. казал за случаи, при които Д. И. бил пострадал при няколко
инцидента, като имал спукано тъпанче и отхапано парче от бузата.
С оглед заявената от Д. липса на спомен за редица от зададените му въпроси и
категорично заявеното от И., съдът приема, че при тази среща Д. казал на И., че Д. И. е бил
в ареста няколко седмици, а баща му имал административно наказание.
Съдът приема, че с оглед показанията на Д. не е установено по изискуемия се
27

несъмнен начин заявеното от свидетеля И., че по време на тази среща Д. му казал, че
автомобилът на Д. И. е изгарял, както и че Д. И. иска пари от Т., за да не завежда баща му
дела срещу Т., а не го интересува здравето на баща му. Предвид показанията на И. не е
установено и Т. да е искал от Д. да свидетелства, че не е видял боксът да пада от неговата
ръка, както и да му е заявил, че няма загубено дело и ако свидетелства ще го съди за
лъжесвидетелстване. Неустановените при срещата обстоятелства, макар и да могат косвено
да проверят доказателствената стойност на показанията на Д. и И., не препятстват
установяването на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка.
Съдът не кредитира показанията на И., че при тази среща Д. му казал, че не е
видял нищо, но ще потвърди, че видял изпускането на бокса от В., поради приятелските им
отношения с Д. И. по изложените вече мотиви за достоверност на тази част от показанията
на Д., обуславящи нелогичност на показанията на И. за това обстоятелство.
Показанията на свидетелката Д. не притежават висока доказателствена стойност, с
оглед заявената от нея липса на спомен за редица обстоятелства.
В показанията на Д. се съдържа информация за възприетите от нея викове, които
идвали от района на магазин „БГ Маркет“, поради което съпругът й тръгнал в тази посока и
възприети наранявания в областта на лицето на подсъдимия В. И.. Установява се също, че в
нейно присъствие Т. не обиждал и не е нанасял удари на никого.
При анализа на показанията на Л. Н. и Ч. П. съдът констатира наличието на
логически несъответствия и опровергаването им от кредитираната част от доказателствената
съвкупност по делото, поради което приема за достоверни само част от показанията на тези
свидетели, а останалата част от показанията им не кредитира и не използва при изграждане
на фактически си изводи.
Първоинстанционният съд се довери на показанията на Л. Н., че възприел
конфликт между подсъдимия Д. И. и частния тъжител, при който Д. И. отправял псувни към
Т.. В тази част показанията на Н. намират опора в показанията на М. А., Е. С. и косвено
показанията на полицейските служители Р. И. и К. М. съдържащи споделеното им за
взаимни обиди между двете страни в конфликта.
Показанията на Н. и Ч. П., че Д. И. с метален прът гонил около магазин БГ Маркет
Т. също следва да бъдат кредитирани предвид съотвествието им с кредитираната част на
обясненията на подсъдимите, показанията на Д., видеозаписа и косвено показанията на Р. И.
и К. Н..
Съдът кредитира и показанията на Л. Н., в частта им, че при падането на пътното
платно на Т., подсъдимият Д. И. настъпил частния тъжител с оглед потвърждаването им от
медицинското свидетелство, издадено на Т., с отразени травматични увреждания по
дланната повърхност и в основата на III-ти и IV-ти пръсти от лявата ръка и оток и по
гръбната й повърхност, както и механизмът на причиняването им , установено със СМЕ
/механизъм на притискане, като причиняването на такова увреждане много добре отговаря
да е от настъпване на ръката към терена с крак и не е възможно причиняването му да се
обясни с механизъм на падане с приплъзване спрямо терен, тъй като тогава ще се получи и
охлузване/.
Показанията на този свидетел не носят доказателствена информация за нанесен от
подсъдимия Д. И. удар в областта на гърба на Т., доколкото в тази им част не съдържат
необходимата категоричност на възприятието за такъв удар -“ мисля, че го удари…, не знам
къде го е ударил, не мисля че имаше момент, в който Д. да настигна В., ….той посегна, но
не мога да кажа, че го е ударил, ,…..замахна да го удари, но не го, не мога да кажа със
сигурност, но му замахна да го удари“, както и дали Т. или Д. И. преди падането на Т. са
имали метален бокс и дали при падането на Т. от него изпаднал метален бокс, предвид
заявеното от него, че преди падането не бил близо до случката и не може да каже дали някой
е носел метален бокс, както и че разстоянието, на което бил при падането не позволявало да
види дали от Т. е паднал такъв бокс.
28

При анализа на показанията на Л. Н., съдът констатира нелогичност по отношение
на това, че не е забелязал нараняванията по лицето на подсъдимия В. И., доколкото тези
наранявания са възприети от свидетелите, за които не е установена заинтересованост от
изхода на делото, каквито са полицейските служители Р. И.и и К. Н., а от друга страна в
написаните същата вечер саморъчни обяснения /л.191/ свидетелят е отразил, че забелязал
„окървавеното лице“ на В. И.. Нелогични са и показанията на Л. Н., че не чул отправените
от В. псувни и обиди, като сочи, че не бил толкова близо, за да чуе какво точно си говорят,
но свидетелства за отправените от Д. И. обиди.
Районната инстанция не кредитира показанията на Ч. П., че докато гонел Т.,
подсъдимият Д. И. имал метален бокс в ръката си, доколкото тази част от показанията му е
категорично опровергана от кредитираната част на обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите Д. и И.а по изложени вече мотиви.
Недостоверни са и показанията на П., че Д. И. замахнал и ударил Т. в областта на
гърба. Изводът за недостоверността на тази част по показанията му съдът основа на това, че
по делото не са представени медицински документи или дори снимков материал, за
наранявани в областта на гърба на частния тъжители още повече, че както разясни вещото
лице при нанасяне на удари с метална палка се изявяват характерни за такива удари
двойноивицести следи, както и основно от опровергаването им от показанията на Ф. К.,
кредитираната част от обясненията на подсъдимия Д. И. и свидетеля Д..
Не може да не бъде отчетено, че в показанията си П. сочи, че докато го гонел
подсъдимият Д. И. казвал на Т. „Ела тук“ и чул нанесени от този подсъдим обиди, но не си
спомня какво му е отговарял Т., като е нелогично да е чул само думите на единия от тях.
Нелогични са и показанията му, че не видял падане, доколкото такова е възприето и описано
подробно в показанията на Л. Н., с когото видно от видеозаписите вървят по едно и също
време след гонещите се лица. Още по-нелогично е заявеното при разпита на П., че
независимо от твърденията му, че бил близо до колите не е възприел подсъдимия В. И. и
нараняванията, за които се установи по делото, че са възприети от намиращите се на място
свидетели.
Съдът не кредитира и показанията на П., че намиращият се на място мъж, за когото
по делото е установено, че е свидетелят Д., бил до него, като така поставя под въпрос
възможността му да наблюдава пряко случващото се, както и че Л. Н. вървял на 15-20 м
пред него, предвид установеното от видеозаписа от аптеката поява в обхвата на камерата на
аптеката на Д. и след това на едновременната поява на П. и Л. Н.. Не може да се
пренебрегне и заявеното от свидетеля, че бил далеч и не видял падането на Т., не помни с
какво бил облечен Т. – дълги или къси панталони, но същевременно свидетелства за детайли
в позицията на ръцете на частния тъжител, като сочи, че Т. тичал с отворени ръце.
Горното, наред с мотивите за недостоверност на част от показанията на П.,
дискредитират тяхната доказателствена стойност, поради което съдът не кредитира
посочената част от показанията на този свидетел.
При анализа на показанията на М. А. и Е. С., съдът съобрази близките им
отношения с частния тъжител, заявеното от свидетеля А., че преди разпита му по делото Т.
му разказал какво се случило /л.420/, както и опровергаване на показанията им в някои
части. Ето защо показанията и на тези свидетели следва да бъдат частично кредитирани.
Съдът се довери на показанията на А. за възникналия конфликт за предимство при
разминаването на автомобилите на подсъдимите и частния тъжител, спирането на двата
автомобил в момента на разминаването, възприети от него обиди и псувни от страна двамата
подсъдими, тъй като тази част от показанията се подкрепя косвено от вече посочените
показания на полицейските служители, съдържащи данни за взаимна размяна на обиди
между страните и записа от видеорегистратора.
Настоящият съдебен състав приема за достоверни и показанията на А. и С., че
подсъдимият Д. И. подгонил Т. с метална тръба, а подсъдимият В. И. се приближил до
29

автомобила на Т. и бъркал в него, както и че Д. И. замахвал с металната тръба към
автомобила на Т., с оглед корелацията им с кредитираната част от доказателствената маса по
делото, като двамата пресъздават преките си възприятия.
Съдът не кредитира показанията на А. и С. в частта им, че Т. не е отправял обиди и
псувни към двамата подсъдими и не е нанесъл удари в областта на лицето и ръцете на
подсъдимия В. И., с оглед тяхното опровергаване по изложените съображенния в анализа на
обясненията на подсъдимите. Следва да се допълни и нелогичността в показанията на
двамата свидетели за механизма на нанасяне на удара от подсъдимия Д. И. в лицето на баща
му – Д. бил странично в ляво, леко зад гърба на баща си и се опитал да удари В., който се
намирал пред баща му, а не между двамата подсъдими, в момента на удара В. приклекнал,
поради което Д. ударил баща си в лявата част на лицето му /А./, В. бил най-отпред, зад него
В. И., а зад него Д. И. /С./, като данни за този механизъм на нанасяне на удара не се
съдържат нито в обясненията на Т. в дадените в деня на инцидента, нито в депозираната от
него жалба до РП- Благоевград на 01.09.2021 г. /л.170/ и не може да обясни афектираното
състояние, в което Д. И. гонил Т. след нанасянето на удара, като в показанията им липсват и
данни, обясняващи констатираните по ръката на В. И. наранявания, предвид нелогичността
на показанията на А., че двамата подсъдими се боричкали кой да удари частния тъжител.
По вече изложените по-горе мотиви /при анализа на обясненията на подсъдимите/
съдът не кредитира показанията на А. и С. в заявената последователност в действията на Д.
И., а именно, че извадил от багажника на автомобила си метална тръба и друг метален
предмет, преди нанесения в лицето на подсъдимия В. И. удар, както и показанията на А., че
подсъдимият Д. И. нанесъл удар с металната тръба по гърба на Т. / по мотиви изложени при
анализа на показанията на Ч. П./. Нещо повече, показанията на А. в тази им част се базират
на предположения, тъй като сочи, че видял единствено замахване и по отношение на това
обстоятелство- дали и какво точно видял - се съдържат и вътрешни противоречия.
Недобросъвестността на А. и С. при даването на показания се проявява и в
заявеното от тях, че прозорците на автомобила на Т. били затворени, опровергано от
пристигналите на място полицейски служители и нелогичността в показанията им, че не
видели нараняванията по лицето на В. И., независимо че възприели добре детайлите при
нанесения от сина му удар /съгласно твърденията им./
Първата инстанция кредитира показанията на А. и С., в частта им, че подсъдимият
В. И. нанесъл удар с юмрук в областта на главата на Т., като съобрази липсата на
противоречия в показанията на двамата свидетели в детайлите при описанието на
нанасянето на удара, като допълнителни мотиви за нанасянето на този удар са изложени при
анализа на обясненията на двамата подсъдими и свидетелката И.а. Необходимо е само да се
посочи, че липсата на конститарани външни изяви от удар в областта на глава на Т. при
прегледа му от съдебния лекар д-р З., е обяснено от вещото лице, изготвило СМЕ, според
което прегледът на Т. е извършен преди да са изминали 24 часа от травмирането и е
възможно в следващите часове подобно увреждане да е станало по-ясно изявено и
различимо, още повече, че данни за този удар и неговите последствия за здравето на честния
тъжител, се установява от показанията на Ч., Т.а и Д..
За кредитирането на тази част от показанията им, съдът съобрази и наличието на
данни за удар в главата на Т. в писмените му обяснения от 23.08.2021 г.
При оценката за достоверността на показанията на свидетелката Т. Т.а, районният
съд съобрази близката и родствена връзка с частния тъжител и заинтересоваността й от
изхода на делото.
От показанията на Т.а съдът установи физическото състояние на частния тъжител,
изпитваните от него болки, световъртеж и нараняванията в областта на коляното, дланите,
ръцете, посещенията на психолог, провежданото медикаментозно лечение, промяната в
поведението му, като имал нарушения в съня, изпитваното унижение, че не излизал навън,
тъй като се страхувал да не бъде нападнат отново, като изпитвал и страх да не би Д. И. да
30

нападне съпругата му и детето му, като страховете му били подсилени от научените
впоследствие други случаи на проявено насилие от двамата подсъдими. Според Т.а дори и
след случилото се тормозът на семейството на Т. продължило чрез нови прояви на обиди. В
тези им части, показанията на Т.а са последователни и обективни, като подкрепени от
писмените документи по делото и заключението на СМЕ и СППЕ и възпроизвеждат
непосредствените й възприятия.
Показанията на свидетелката съдържат и данни за разказаното й от частният
тъжител за случилото се на 23.08.2021 г. и действията на двамата подсъдими, като от тях
съдът установи, че Т. й казал, че след спора за предимство бил псуван и обиждан от двамата
подсъдими, след което бил гонен от двамата, като му е нанесен удар от подсъдимия В. И.. Т.
и разказал, че видял и метален лост и бокс в ръцете на подсъдимия Д. И., като Д. И.
замахнал да удари Т., но той приклекнал и ударът попаднал в лицето на баща му, след което
бил гонен от Д. И. и синът й усетил силна болка в гърба, бил блъснат, изритан от Д. И., при
което паднал на пътното платно, като след падането бил настъпен по китката от подсъдимия
Д. И.. Съдът не намира за необходимо да подлага да анализ показанията на Т.а, за
споделеното й от частния тъжител, предвид изложения доказателствен анализ кои факти
приема за установени и чрез кои доказателства и доказателствени средства.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка и за травми в областта на
гърба на Т., тъй като по делото не съществуват медицински документи, установяващи такива
наранявания, снимков материал /какъвто е представен за другите травми/, като не е
установен и нанесен удар в областта на гърба на Т. /мотиви при анализа на Ч. П./. Ето защо
съдът приема, че показанията на Т.а в посочената част хиперболизират възприетите от нея
наранявания на сина й .
Съдът подложи на внимателен анализ и показанията на свидетелите Г. Ч., Е. Д. и Г.
И. като съобрази близките им приятелски отношения с частния тъжител, както и това че
свидетелката Д. се е запознавала с материалите по делото, което е надлежно отбелязано на
контролния лист.
От показанията на Ч. съдът установи, че бил повикан от Т. в двора на
полицейското управление, като при пристигането му Т. му разказал за инцидента, като му
обяснил, че бил гонен с метална тръба, за да бъде ударен, както и че човекът, който го
преследвал имал бокс и че посъветвал частния тъжител да отиде в СПО и да посети съдебен
лекар и психиатър.
Показанията на Д. и И. също са производен доказателствен източник за
разказаното им от Т. за случилото се на процесната дата, като при направения вече анализ
съдът е посочил кои факти приема за установени, между които и такива, косвено подкрепени
от показанията на тези свидетели /напр. че бил ударен в областта на главата от В. И., гонен
от Д. И. и настъпен по ръката и др./, и коя част от споделеното им от частния тъжител
приема за недостоверна /че докато го гонел Д. И. носил и метален бокс, както и че бил
ударен от него в областта на гърба и др./.
Показанията на Ч., Д. и И. са източник на доказателствена информация и за
нараняванията на Т. в областта на ръцете, дланите, китките, лактите, коляното, заявени от
него болки в главата и гадене, за изпитваните от него притеснения, стрес, оскърбление и
унижение .
Действително Ч. свидетелства, че в негово присъствие Т. не е казвал, че е бил
нападнат от пернишки мутри. По изложените мотиви при анализа на показанията на
полицейските служители, съдът приема, че изричането на тези думи се установява от
показанията на М., като това, че не са възприети от Ч. не отрича възможността да са казани,
доколкото свидетелят М. поясни, че и Т. и Ч. обяснявали за случилото се, а в показанията си
Ч. посочва, че когато отишъл в полицейското управление, Т. вече бил там.
Показанията на И., съдържащи данни за разговора му със свидетеля Д. пред
кабинета на д-р Д. са анализирани заедно с показанията на Д., поради което не следва да
31

бъдат преценявани и самостоятелно.
Показанията на Д. съдържат и данни за иницирана от тази свидетелка срещу
между нея и свидетелката С. И.а, на която да бъде обсъдена възможността за извънсъдебно
решаване на образуваните в РС- Благоевград две НЧХД.
Първата инстанция намира за необходимо да посочи, че при установяване на
фактическата обстановка, не използва показанията на Д., че по време на срещата с И.а
останала с впечатление, че И.а нямала видимост към случващото се, поради заявеното от
нея, че багажникът на автомобила им бил отворен и няма как да е имала видимост,
доколкото по изложения вече анализ, съдът приема за установено, че вратата на багажното
отделение на автомобила на подсъдимите е бил отворен след нанесените от Т. удари в
областта на ръцете и лицето на подсъдимия В. И..
Съдът не се довери на показанията на Д., че И.а й казала, че не видяла, дали
прозорците на автомобила на В. са отворени и не е чула конкретни реплики от него.
Обстоятелство, че прозорците на автомобила на Т. били отворени е установено от
показанията на Р. И. и К. Н., като по изложените вече мотиви, съдът приема за доказано, че
частният тъжител също е отправял обидни изрази към подсъдимите, потвърдено и от самата
И.а поради което е нелогично при проведената среща тя да е заявила обратното.
Съдът намира за необходимо да разясни, че освен посочените за установени
обстоятелства при срещата на двете свидетелки, по делото не е установено действителното
съдържание на целия разговор, предвид наличието на съществени противоречия в
показанията на Д. и И.а. Горното обаче не препятства установяването на фактите от значение
за очертания с частната тъжба предмет на доказване, поради което показанията на Д. по
отношение на тези обстоятелства не следва да бъдат детайлно анализирани.
Достоверни са показанията на Д., че И.а й споделила, че на В. И. са издадени две
медицински свидетелства, което косвено се подкрепя от писмените доказателства по делото.
Показанията на Д. и И. не следва да бъдат използвани при установяване на
фактите и в частта им, че на 24.08.2021 г. не са видели наранявания в областта на ръцете на
подсъдимия В. И., доколкото те са видели този подсъдими при излизането му от прегледа
при д-р З., при който съдебният медик е констатирал и описал наранявания във външната
част на лявата ръка на В. И..
Съдът приема за обосновано и пълно заключението на СВТЕ, изготвено от експерт
с необходимите специални знания, като от него се установява, че при изследването на
предоставените от аптеката записи не са установени следи или признаци от намеса,
заличаване и манипулации. В предоставените видеозаписи от видеорегистратора не е
установен звук, а при изследването на файловете не е установена външна намеса и
манипулиране.
Вещото лице е проследило действията на участващите във видеофайловете лица,
като са свалени и приложени снимки със съответстващото им описание на действията на
лицата, подробно посочени при установената от съда фактическа обстановка.
Като компетентно изготвено и отговарящо обосновано на поставените въпроси
съдът кредитира и заключението на съдебномедицинската експертиза. От същото и от
направените при личното изслушване на вещото лице уточнения, районният съд установи
вида, механизма и давността на причинените на частния тъжител и на подсъдимия В. И.
травматични увреждания.
Действително по отношение на подсъдимия В. И. са издадени две отделни
медицински свидетелства от двама съдебни лекари – д-р З. и д-р Г., като експертът, изготвил
СМЕ е конкретизирал разликите в тях свидетелства /посочени при фактическата обстановка
/. Различието в описаните размери, според съда намира своето обяснение в начина при
измерването им, както и възможността за допълнителна изява на кръвонасядане и оток,
доколкото при изслушването на назначената по делото СМЕ, вещото лице пояснява, че
отразения в издаденото от д-р Г. медицинско изразен оток около раната на носа на В. И. е
32

нормално да се изявил след часове.
Следва да се има предвид и че съдебните медици са отразили констатираните от
тях наранявания като описанието на детайлите /напр. обработка с тъканно лепило, описано
от д- р Г./ е в преценката на съответния съдебния медик.
Предвид горното, съдът приема, че при извършените от д-р З. и д-р Г. прегледи на
подсъдимия В. И. съдебните медици са отразили констатираните от тях наранявания
съобразно използвания от всеки един от двамата подход за измерване и преценката им за
това какво следва да бъде вписано, поради което различията в тях не се отразява значително
на доказателствената им стойност. Същественото в случая е, че не са налице разминавания в
местоположението на нараняванията, механизма на причиняването им и тяхната давност,
което позволява да бъдат използвани при изготвянето на заключението на СМЕ, още повече,
че констатираните разлики са съобразени от вещото лице.
Тук е мястото да бъде посочено, че в наказателния процес не съществуват
доказателства, които се ползват с предварително опредЕ. доказателствена сила, като
доказателствената им стойност е преценена от съда наред с всички останали доказателства.
Ето защо доколкото вещото лице е изготвило заключението на базата на всички
приложени по делото медицински документи, включително и след запознаването му с
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, съдът намира за установени по
несъмнен начин вида, давността и механизма на причинените увреждания на частния
тъжител и подсъдимия В. И., като давността, механизма и авторството при причиняването
им са установени от съдебния състав след внимателен анализ на гласните доказателствени
средства, видеозаписите и заключението на СВТЕ и СМЕ.
Заключението на СППЕ също следва да бъде прието, доколкото вещите лица са
отговорили аргументирано на поставените въпроси, като от него съдът установи
отражението на инцидента на психичното състояние на Т., възбудения страх за живота и
здравето му, проведеното му лечение и прогнозата за преживяване на психическата травма.
Следва да се има предвид, че при проведеното психиатрично и психологично
изследване на Т. не са установени данни за повишени нива на вербална и невербална
агресивност, както и склонност към необоснована агресия, като вещите лица разясняват и
характерния за него речник. Така направените констатации обаче имат само спомагателен
характер и не могат по категоричен начин да установят действителното поведение на Т. на
процесната дата, което като фактически извод е предоставено на преценката на съда,
основана на анализа на доказателствената съвкупност по делото.
От заключението на СМЕ, с направените при личното изслушване разяснения,
лист за преглед на Т. в СПО /л.1082/, медицинското свидетелство, издадено от д-р З.,
медицинското становище на д-р Д., заключението на СППЕ, показанията на Т. Т.а, Г. Ч., Г. И.
и Е. Д. първоинстанционният съд установи естеството и продължителността на
неимуществените вреди, причинени на частния тъжител от нанесената му телесна повреда и
отправените обиди от описаните в частната тъжба деяние.
Приетите по делото преписки и дела, установяват извършената по случая
проверка, издадените постановления на РП-Благоевград, ОП- Благоевград, постановените от
РС- Благоевград и АдмС – Благоевград съдебни актове, включително и по предходни дела
със страните по настоящото дело.
Представените от частния тъжител касови бележки доказват стойността на
закупените от него медикаменти.
От справката за съдимост се установява съдебното минало на двамата подсъдими.
В предоставените от национална система 112 звукозаписи, се съдържат данни за
подадени от свидетелката И.а сигнали със съответното им съдържание, както и
приблизителното време на извършване на действията на частния тъжител и подсъдимите.
При анализа на доказателствената стойност на издадените на Т. и В. И. лист за
преглед на пациент в СПО и медицинското становище на д-р Д., съдът отчете, че тяхното
33

съставяне не е за нуждите на съдебното производство, а е насочено към диагностициране и
необходимост от лечение на преглежданото лице. Отразяването на определени данни в тях
от една страна зависи от състоянието на преглежданото лице и преценката на съставящия
документа, като от друга не опровергава настъпването им в обективната действителност,
чието установяване е задължени на съда.

От правна страна:
По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна страна
Д. И. на 23.08.2021 г. около 18.40ч.в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на
магазин „БГ Маркет“ и на ул. „Марица“ в съучастие като съизвършител с В. И., чрез
нанасяне на удари с юмруци и с крака в областта на главата и лявата ръка на В. Т. нанесли на
В. Т. травматични увреждания, с които му причинили лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК.
В. И. на 23.08.2021 г. около 18.40 ч. в гр.Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на
магазин „БГ Маркет“ и на ул.„Марица“ в съучастие като съизвършител с Д. И., чрез
нанасяне на удари с юмруци и с крака в областта на главата и лявата ръка на В. Т. нанесли на
В. Т. травматични увреждания, с които му причинили лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК.
От доказателствения материал по делото се установява по изискуемия се с НПК
стандарт причиняването на телесната повреда от двамата подсъдими.
Причинените на пострадалия телесни наранявания са в резултат именно от
нанесените от подсъдимите удари с юмруци и с крака в областта на главата и лявата ръка на
Т. .
Посоченото несъмнено се установява от показанията на свидетелите Л. Н., Е. С.,
М. А., Г. Ч., Т. Т.а, Е. Д. и Г. И., лист за преглед на Т. в СПО, издаденото от д-р З. медицинско
удостоверение и заключението на СМЕ, съдържащо данни за механизма и давността на
причинените наранявания.
Ето защо съдебният състав прие, че получените от Т. травматични увреждания, се
намират в пряка причинно - следствена връзка от действията на двамата подсъдими,
нарушаващи телесния му интегритет .
В настоящия случай заключението СМЕ по отношение на частния тъжител с
направените от вещото лице уточнения при повторното му изслушване установява, че
кръвонасядане по дланната повърхност и по гръбната повърхност на III и IV пръсти на
лявата ръка на Т., за които е описано и кръвонасядане по гръбната повърхност и напрегнат
отток по дланната повърхност, установени по делото, че се причинени от настъпването на
лявата ръка на Т. от подсъдимия Д. И., доколкото води до засягане на хватателната функция,
се отнасят към критериите на медикобиологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. Травмата в главата на Т., с мозъчно сътресение, без изпадане
в безсъзнание реализират критериите на медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, за която травма съдът установи, че е причинена от нанесения от
подсъдимия В. И. удар с юмрук в главата на Т..
Именно въз основа на СМЕ и като съобрази задължителните указания на
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, първоинстанционният съд категорично
установи медикобилогичния признак на причинените на Т. травматични увреждания,
предпоставящо квалифицирането на телесната повреда като лека такава по смисъла на
чл.130, ал.1 НК .
Доктрината и съдебната практика последователно приемат, че участието на дееца в
34

изпълнителното деяние на престъплението предпоставя ангажирането на наказателната му
отговорност като съизвършител за общо причинения резултат. Със своето деяние
съучастникът обективно и виновно допринася за осъществяване престъплението, като
престъплението е извършено в съучастие само когато деянието на всеки един от дейците
обективно допринася за осъществяване на престъплението. Съставът на ВКС е имал
възможност да посочи в Решение 295/2006 г. на І н.о. на ВКС, че когато съизвършителите
имат сходно поведение, резултатът от него е причинен от всички, независимо от конкретния
им принос. При съизвършителство е без значение конкретният каузален принос на всеки
един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни
последици предвид това, че престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие,
а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние.
Конкретиката на случая установява, че с нанесените удари с юмруци и с крака в
областта на главата и лявата ръка на Т., действията на всеки от подсъдимите са допринесли
за причинените на частния тъжител телесни увреждания и следва да отговорят за нанесена
при съучастие лека телесна повреда.
От субективна страна деянията на подсъдимите са извършени при форма на вината
пряк умисъл.
И двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на извършеното,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са целели тяхното
настъпването. Подсъдимите са нанасяли удари с юмруци и с крака в областта на главата и
лявата ръка на Т., като всеки от тях е съзнавал характера, насочеността на удара си и
интензитета на прилаганата сила, както и че действията му наред с действията на другия
подсъдим са от естество да причинят лека телесна повреда на пострадалото лице.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, първата инстанция намира
за несъменено установено, че никой от двамата подсъдими не е нанасял удари с юмруци, с
крака или с предмети в областта на краката, слабините, гърба и тялото на В. Б. Т., поради и
което оправда подсъдимите телесната повреда да е нанесена и по този начин. Тук е мястото
да се посочи, че констатираните при прегледа от д-р З. и обсъдени в СМЕ наранявания по
дланна повърхност на палеца на дясната ръка на Т., съчетано с травматичен оток, нараняване
на коляното му, с оток по няколко повърхности със значителна площ, така и с охлузвания по
няколко повърхности, всяко от които реализира по критериите на медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и охлузванията в
областта на лява предмишница и ляв лакът на Т., които са описани като повърхности и с
ограничена площ са му причинили болка и страдания, са в резултат на падането на Т. на
пътната настилка /съответстващ като механизъм на причиняване, съгласно заключението на
СМЕ/, което не е причинено от спъване, удари или блъсване от някой от подсъдимите. Ето
защо в случая липсва причинно-следствена връзка между тези наранявания на Т. и действия
на подсъдимите.
Съдът намира и за безспорно доказано обстоятелството, че на същото време и
място частният тъжител е нанесъл на подсъдимия В. И. удар с метален бокс в областта на
лицето и удари с ръце във външната повърхност на мишницата на лявата му ръка. От
заключението на СМЕ по отношение на този подсъдим, съдът установи, че травмата в
областта на носа с травматично кървене от носа и раната на гърба на носа заедно обуславят
медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
наранявания в областта на бузата и скулата, които са в отделен анатомичен регион и
кръвонасяданията в областта на вътрешния ъгъл на лявото око също реализират поотделно
от травмата на носната пирамида „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
кръвонасядането по предната и на вътрешната повърхност на лява мишница в долната й
половина, и свързано с него на нивото на средната долна трета по външната повърхност на
мишницата на В. И. реализират критериите на медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето. Несъмнено е налице и причинно-следствена връзка между
35

нанесените от Т. удари и констатираните травматични увреждания на подсъдимия В. И..
Това деяние също е извършено при пряк умисъл, доколкото Т. е могъл да ръководи
постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от
деянието му и е искал настъпването им. Имал е психическата годност /подкрепено и от
СППЕ/ да се въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.
Съгласно чл. 130, ал. 3 НК, за да се създаде основание за освобождаване от
наказание е необходимо пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава
телесна повреда, каквато му е причинена.
В Решение № 49 от 29.I.1972 г. по н. д. № 42/71 г., ОСНК изрично е разяснено, че
съществено законно изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда
между две лица, а не фактически кой от двамата извършители на това деяние пръв го е
осъществил. В това отношение с Тълкувателно решение № 91 от 1.XI.1961 г. на ОСНК се
приема, че съдът може да приложи реторсията, ако това е целесъобразно, когато двете
страни са си разменили лека телесна повреда, независимо коя страна първа е извършила
своето деяние. При разменени леки телесни повреди всяка една от страните се явява
пострадала за едното деяние и деец за другото. Не може да се постави възможността за
приложение на реторсията в зависимост от едно случайно процесуално обстоятелство - коя
от двете страни е подала тъжба и по този начин е определила качеството си на тъжител в
образувания от нея процес.
„В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили
позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда (на обиждащия) веднага е
отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда - тълк. р. № 51-89-ОСНК (от
обидения с обида по чл. 146 или по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), т. е. на злото е отвърнато със
същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия
го. Този институт е приложим само с предвидените от закона четири случая - по чл. 130, ал.
1, чл. 130, ал. 2, чл. 146 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. Цялостната характеристика на тези
престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон са довели до изключение от правилото, че за всяко престъпление,
извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното наказание.“/ Решение №
255 от 17.VI.1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о., /
Предвид горното и оглед изведената въз основа на доказателствата по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият В. И. и частният тъжител са си
причинили същите, еднакви по вид и характер леки телесни повреди / съгласно ТР 51/1989 г.
на ОСНК на ВС /, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
по смисъла на чл.130, ал. 1 НК. Причинените телесни повреди са от един и същи вид, което в
случая се установява от приетите по делото СМЕ. Ето защо в настоящия случай по
отношение на подсъдимия В. И., по аргумент на чл.20, ал.4 НК и частния тъжител следва да
се приложи чл.130, ал.3 НК
Така мотивиран съдът призна подсъдимия В. И., за виновен в това, че на
23.08.2021 г. около 18.40ч. в гр.Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на магазин „БГ Маркет“
и на ул.„Марица“ в съучастие като съизвършител с Д. И., чрез нанасяне на удари с юмруци и
с крака в областта на главата и лявата ръка на В. Т. нанесли на В. Т. травматични
увреждания, с които му причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, като на
същата дата и място частният тъжител В. Т. отвърнал веднага и причинил на подсъдимия В.
И. също такава телесна повреда, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за
живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, поради което и на основание чл. 130, ал.3, вр.
ал.1 НК, освободи и двамата от наказание.
По отношение на обвиненията за извършени престъпления по чл. 148, ал.3, вр. чл. 146,
ал. 2 НК,
Съставомерността на престъплението по чл.146, ал.1 НК е обусловена от казване
36

или извършване от страна на дееца на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго, като престъплението е довършено с възприемането от засегнатия на обидната
проява. Пострадал от това престъпление може да бъде физическо лице, което да е било в
състояние, позволяващо му да възприема обидните изрази, като унизителния характер на
казаното или извършеното се преценява въз основа на общоприетите морални норми за
нормално човешко общуване, зачитане честта и достойнството на другите. Обидните думи
или действия следва да са обективно годни да накърнят честта или достойнството на
засегнатия и да са неприлични и неприемливи при общуването между хората съобразно
обществения стандарт за това.
С разпоредбата на чл.146, ал.1 НК законодателят е регламентирал две форми на
изпълнителното деяние- казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другимо.
В настоящия случай повдигнатите с тъжбата обвинения навеждат твърдение за
осъществено изпълнително деяние по първата, уредена от закона хипотеза. При обидата чрез
думи отрицателната оценка или мнение за личността на пострадалия се прави чрез езикови
изразни средства, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия морал
епитети, като по този начин се накърнява собственото усещане за лична чест и
достойнството на лицето, към което са отправени.
2.1. От обективна страна, от събраните по делото доказателства/обсъдени подробно в
доказателствения анализ/, съдът приема за установено по несъмнен начин, че на посочените
в частната тъжба време и място подсъдимият Д. И. казал на частния тъжител „Мърдай, ще
ти еба майката“, „Ей, глупак „Сега ти ебах майката“, „Ела тука.., ела бе, мамичката ти“.
Тук е мястото да се посочи, че употребените от подсъдимия псвуни и изразът „Ей,
глупак“ безспорно имат унизителен характер. С използваните по отношение на Т. изрази,
подсъдимият Д. И. е изразил своята негативна и унижаваща за него оценка и по този начин
обективно е засегнал чувството му на лично достойнство и чест. Използваните от
подсъдимия Д. И. и насочени към частния тъжител псувни и изразът „Ей, глупак“ са обидни
по своя смисъл, като несъмнено в тях е вложено изключително отрицателна и унизителна за
човешкото достойнство и чест оценка.
Подсъдимият Д. И. е произнесъл обидните изрази в присъствието на частния
тъжител, който по това време е бил на описаното в частната тъжба място и непосредствено е
чул изречено от подсъдимия, като е възприел, че обидният израз се отнася за него.
Съдът приема и че подсъдимият Д. И. е нанесъл обидата публично. Доктрината и
съдебната практика последователно приемат, че наличието на квалифициращия признак по
чл.148, ал.1, т.1 НК е обусловено от извършването на престъпленията по начин, който да
позволи обидните изрази да бъдат възприети от повече от 3 лица /Решение № 102 от
24.II.1976 г. по н. д. № 59/76 г., I н. о. /. В случая изричането на обидните изрази от
подсъдимия Д. И. е извършено на публично място като не само е било възможно да бъдат
възприето, но и са реално възприети от повече от 3 лица.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият Д. И. е съзнавал, че употребените от него изрази са унизителни за честта и
достойнството на частния тъжител, че те ще бъдат непосредствено възприети от последния
предвид близкото разстояние, на което са се намирали един от друг, като е целял именно
думите му да бъдат чути от Т.. Умисълът на подсъдимият е обхващал и че обидите са
изречени на публично място и могат да бъдат възприети от неограничен кръг от хора.
Доказателствата по делото установяват, че на същата дата и място частният
тъжител също е отправил умишлено псувни и обидни изрази по отношение на подсъдимия
Д. И., като им казвал “пернишки селяни и пернишки тарикати“, отправял псувни към него и
баща му „Ще ви еба майката“.
По този начин подсъдимият Д. И. и частния тъжител взаимно са унижили честа и
достойнството си като на отправените от страна на подсъдимия Д. И. обидни изрази,
37

частният тъжител е отговорил също с подобни обиди.
Предвид горното и оглед изложените вече мотиви за същността на реторсията,
съдът приложи разпоредбата на чл. 148, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 2 НК и призна подсъдимият Д.
И. за виновен в това, че на посочените в частната тъжба време и място отправил
унизителни за честа и достойнството на В. Т. обидни думи, като му казал „Мърдай, ще ти
еба майката“, „Ей, глупак „Сега ти ебах майката“, „Ела тука.., ела бе, мамичката ти“ и
обидата е нанесена публично, като на същата дата и място частният тъжител В. Т. е
отвърнал веднага с обида на подсъдимия Д. И., поради което на основание чл.148, ал. 3, вр.
чл. 146, ал. 2 НК освободи и двамата от наказание
Настоящият съдебен състав намира, че употребените спрямо личността на частния
тъжител изрази „Ще ти избия зъбите...Знам те кой си и къде си ”, представляват закани и не
притежава негативен и унизителен характер съобразно приетите в обществото етични
норми, като обективно не могат да накърнят честта и/или достойнството на частния
тъжител, поради което основание чл. 304 НПК оправда подсъдимия Д. В. И. за това обидата
да е нанесена и чрез посочените изрази. Като по делото не е установено по несъмнен начин,
че подсъдимият Д. И. му казал „Знам те кой си и къде си“ предвид изложените по- горе
мотиви.
2.2. Съдът приема и за доказано, че подсъдимият В. И., на 23.08.2021 г. около
18.40ч. в гр. Благоевград, ж.к. „Запад“, в района на магазин „БГ Маркет“ отправил
унизителни за честа и достойнството на В. Т. обидни изрази, като му казал „Изчезвай!Ебах
ти майката“ /думата изчезвай, като част от израза с отправена псувня/, „Тъпо копеле“,
„Глупак“, „Ще ти еба майката“ и обидата е нанесена публично
Използваните от подсъдимия В. И. псувни и изразите „Тъпо копеле“, „Глупак“
също са унизителни и обидни по своето съдържане и имат унизителен характер.
Употребените от подсъдимия псувни и изразите „Тъпо копеле“, „Глупак“,” са израз на общо
валидна негативна морална оценка и са от естеството да накърнят достойнството на
отделната личност, съобразно съвременния морал, етика и понятие за човешко достойнство.
С използваните им по отношение на частния тъжител, подсъдимият В. И. е демонстрирал
своята негативна и унижаваща за Т. оценка и по този начин обективно е засегнал чувството
му на лично достойнство и чест.
Подсъдимият В. И. също е изрекъл обидните изрази в присъствието на частния
тъжител, като те са пряко възприето от него..
Настоящият съдебен състав счита, че и този подсъдими е нанесъл обидата
публично, доколкото псувните и обидните изрази са изречени на публично място и било
възможно да бъдат възприети от неограничен брой лица..
От субективна страна обидата е нанесена от подсъдимия В. И. при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, унизителния характер на употребените
изрази, съзнавал е възприемането им от Т., както и че ги използва на публично място, където
могат да бъдат възприети от неограничен кръг лица, предвиждал е обществено опасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Предвид доказаното по делото, че на същата дата и място частният тъжител също
при пряк умисъл е отправил псувни и обидни изрази по отношение и на подсъдимия В. И.,
част от които са: „Пернишки селяни, пернишки тарикати“, „Ще ви еба майката“ районният
съд призна подсъдимия В. И. за виновен, че на инкриминираните с частната тъжба време и
място е отправил унизителни за честа и достойнството на В. Т. обидни думи, като му казал
„Изчезвай!Ебах ти майката“, „Тъпо копеле“, „Глупак“, „Ще ти еба майката“ и обидата е
нанесена публично, като на същата дата и място частният тъжител В. Т. е отвърнал веднага с
обида на подсъдимия В. И., поради което на основание чл. 148, ал.3, вр. чл. 146, ал. 2 НК
съдът освободи и двамата от наказание
Съставът на първата инстанция оправда подсъдимия В. И. за това обидата да е
нанесена и чрез израза ,„Ще те утрепа“ като приема, че по съществото си този израз, като
38

закана, обективно не може да накърни честта и/или достойнството на частния тъжител.

По вида и размера на наказанието:
Предвид това, че съдът освободи двамата подсъдими от наказание за нанесените от
тях обиди, както и подсъдимият В. И. - от наказание за причинената от него в съучастие лека
телесна повреда на частния тъжител, следва да бъде определено наказание единствено по
отношение на подсъдимия Д. И. за нанесената от него в съучастие с В. И. лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 НК.
В случая по отношение на подсъдимия Д. И. е приложима разпоредбата на чл.78а
НК, предвид кумулативното наличие на предвидените със закона предпоставки – към
датата на деянието, към който момент се преценява наличието на тези предпоставки /
Решение № 27 от 19.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 654/2002 г., I н. о/, Д. И. не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава XXVIII от НПК; предвиденият
размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление е наказание „лишаване от
свобода“ до две години или пробация, като от престъплението не са настъпили подлежащи
на възстановяване съставомерни имуществени вреди.
Прилагането на реторсията по отношение на престъплението по чл.148, ал.3, вр.
чл. 146, ал. 2 НК по отношение и на подсъдимия Д. И. води до освобождаване и двамата
дейци от наказание и прави деянието на този подсъдим ненаказуемо, а когато едно деяние е
ненаказуемо по дефиницията на чл. 9, ал. 1 от НК то не е престъпление./така и при
прилагането на чл.183, ал.3 НК/ Ето защо липсва и ограничението на чл. 78а, ал. 7 НК за
освобождаване от наказателна отговорност за престъплението по чл.130, ал.1 НК, тъй като
не са налице множество престъпления.
При индивидуализиране на административното наказание, като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде прието възприемането от страна на този
подсъдим на нанесените от частния тъжител удари в областта на лицето и ръцете на баща
му, а като отегчаващи такива причиняването на телесната повреда на публично място в
съучастие с баща му.
Чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на имуществени вреди е
отчетено от законодателя при уреждане на възможността за прилагане на чл.78а НК, като по
аргумент от чл.56 НК, не следва да бъдат съобразявани при индивидуализацията на
наказанието "глоба".
Независимо от лекия превес на отегчаващите вината обстоятелства, предвид
имущественото състояние на Д. И., районният съд счита, че следва да му бъде наложено
административно наказание малко над определения от законодателя минимум, а именно
1500 лв .
Според съставът на първата инстанция така определеното административно
наказание е съобразено с тежестта на конкретното деяние в конкретната фактическа
обстановка, като с оглед имотното състояние на обвиняемия ще изиграе ролята си за
превъзпитание на извършителя и ще постигне целите на индивидуална и генерална
превенция, предвидени с чл. 12 ЗАНН.

По гражданските искове:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другимо. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вредни последици, които са
пряка и непосредствена последица на деянието. С три от предявените граждански иска се
претендират неимуществени вреди, които са парично неизмерими, поради което размерът на
следващото се за тях обезщетение се определя от съда по справедливост.
По аргумент от чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за доказаните по основание
претърпени неимуществени вреди, следва да бъде определен от съда по справедливост.
39

Следователно при установена основателност на предявения иск, конкретен размер на
обезщетението се присъжда след извършване на преценка на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, като начин и обстановка при осъществяване на деянието,
възраст на пострадалия и характера на вредните последици.
Освобождаването на двамата подсъдими от наказание за деянието по чл.148, ал.3,
вр. чл. 146, ал. 2 НК и по отношение и на подсъдимия В. И. за престъплението по чл.130,
ал.1 НК не изключва деликтния им характер и не освобождава съда от произнасяне по
предявените граждански искове още повече, че е доказано виновното поведение на
подсъдимите.
1. По отношение на иска, с който се претендира обезщетение в размер на 6000
лева за причинени неимуществени вреди за причинената на ищеца лека телесна повреда
В случая гражданската деликтна отговорност на подсъдимите за извършения от
тях деликт по отношение на ищеца за нанесената му лека телесна повреда са изпълнени,
доколкото е налице деяние, което е противоправно, виновно, от което са причинени вреди,
като е налична и необходимата причинна връзка.
В конкретния случай е доказано по безспорен начин, че от виновното поведение на
двамата подсъдими гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
последица от извършеното от тях деяние. Съгласно заключението на СМЕ от действията на
двамата подсъдими на Т. са причинени кръвонасяндане по дланната повърхност и по
гръбната повърхност на III и IV пръсти на лявата ръка, кръвонасядане по гръбната
повърхност и напрегнат отток по дланната повърхност, довело до засягане на хватателната
функция, както и мозъчно сътресение, без изпадане в безсъзнание.
Същевременно изпитваните от частния тъжител болки и страдания, както и
нарушеното му психическо и емоционално състояние, нарушения в съня, изпитваното
унижение и промяна в поведението му се установява от показанията на свидетелите Т.а, Д. и
И., заключението на СППЕ и изслушването на вещите лица.
Нараняванията и влошаването на психическото му състояние, наложили
посещения на психиатър и и медикаментозно лечение.
При определянето на размера на това обезщетение не може да не бъде съобразено
и поведението на гражданския ищец, изразило се в отправяне на псувни и обиди към
подсъдимите, преди нанасянето на телесната му повреда, както и нанесената от самия него
лека телесна повреда на подсъдимия В. И..
Като съобрази вида, интензитета и продължителността на претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди от причинената му лека телесна повреда, както и
неговите собствени действия по време на конфликта му с подсъдимите, съдът намери, че
предявеният солидарно срещу двамата подсъдими граждански иск е доказан по своето
основание, като следва да бъде уважен в размер на 1000лв, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 23.08.2021г до окончателното й погасяване, като бъде отхвърлен над
тази сума до предявения му размер от 6000 лв. лева.
2. По отношение на иска, с който се претендира обезщетение в размер на 126,18
лева за причинени имуществени вреди за причинената на ищеца лека телесна повреда
Първата инстанция приема, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, тъй
като гражданският ищец, чиято е доказателствената тежест, представи доказателства за
направените разходи за лечение на телесното увреждане и предписаната му от психиатър
терапия, поради влошеното му психическо състояние вследствие и от нанесената му от
двамата подсъдими телесна повреда.
Претърпените загуби представляват реални вреди, изразяващи се в намаляване
актива на увреденото лице - разликата между имуществото, което ищецът би имал, ако не
беше настъпило увреждането и това каквото е към момента. Доказва се и причинно-
следствената връзка между направените разходи и причиненото му от подсъдимия
увреждане на здравето, доколкото извършените разходи са свързани с проведеното лечение.
40

Ето защо съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на Т. сума в размер на
126,18лв, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от
причинената му лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършеното деяние - 23.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
3. По отношение гражданския иск предявен срещу подсъдимия Д. И., с който се
претендира обезщетение в размер на 1500 лева за причинени неимуществени вреди от
нанесената спрямо частния тъжител обида.
Предпоставките за ангажиране на гражданската деликтна отговорност на
подсъдимия Д. И. за извършения от него деликт по отношение на частния тъжител са
изпълнени с оглед наличието на извършено от него противоправно и виновно деяние, от
което са причинени вреди.
Доказателствата установяват по безспорен начин, че от виновното поведение на
този подсъдим гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди от отправените му
псувни и обиди. Изпитваните от частния тъжител болки и страдания, както и нарушеното му
психическо и емоционално състояние се установяват от разпита на свидетелите Т.а, Д. и И.
от чиито показания се доказва изпитваното от него оскърбление и унижение.
При определянето размера на обезщетението следва да се отчете, че Т. също е
отправял псувни и обидни изрази към Д. И.
Като съобрази горното, както и вида, продължителността на претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди и публичността на нанесената му обида,
първоинстанционният съд намери, че този граждански иск е доказан по своето основание,
като следва да бъде уважен в размер на 500лв, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.08.2021 г., до окончателното й погасяване, като бъде отхвърлен над тази сума
до предявения му размер от 1500 лева.
4. По отношение гражданския иск предявен срещу подсъдимия В. И., с който се
претендира обезщетение в размер на 1500 лева за причинени неимуществени вреди от
нанесената спрямо частния тъжител обида, районният съд също установи наличието на
предпоставките за ангажиране на гражданската деликтна отговорност на подсъдимия за това
деяние.
Нанесената на Т. обида е допринесла за изживените от него негативни емоции и
преживявания стрес и изпитваното унижение, подробно описани по-горе, като при
индивидуализиране размера на обезщетението и за този иск следва да се вземе предвид, че
гражданският ищец на същото публично място е отправил псувни и обиди и спрямо В. И..
Установените неимуществени вреди са пряка последица от деянието на В. И., като
настоящият съдебен състав счете, че сумата, която би репарирала причинените на
гражданския ищец неимуществени вреди е в размер на 500 лева, като се вземат предвид
обстоятелствата при извършването на деликта и публичното нанасяне на обидите.
Предвид горното районният съд осъди подсъдимия В. И. да заплати посочената
сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2021 г. Съдът намира, че
за сумата, надхвърляща уважената част на гражданския иск, същият се явява недоказан,
поради което го отхвърли.

При тези съображения първоинстанционният съд постанови присъдата си.

09.06.2025 г СЪДИЯ при РС - Благоевград

41

Съобщи за изтекли лични данни