Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 486 Година 2016,25.01. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На втори ноември Година две хиляди
и петнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Ц.А.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 545 по
описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.С.С., със съдебни
адресати адв. Диан Димов и адв. Делян
Иванов с адрес на кантората: гр. Бургас,
ул.„Патриарх Евтимий“ № 15, ет.1, е предявил
обективно и субективно съединени искове
срещу М.Л.Т., с посочен адрес за
призоваване: гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2 и срещу Политическа партия с
наименование „АТАКА“, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.„Врабча” № 1, за осъждане на ответниците
солидарно да му заплатят сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат от
разпространяване по различни начини на територията на гр.Бургас в периода от 19.07.2013
год. включително и към датата на
завеждане на делото-18.03.2014 год. на еднократно печатно издание, съдържащо
клеветнически според ищеца твърдения. Моли за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на настъпване на
деликта-19.07.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат
осъдени ответниците да заплатят
направените по делото съдебно-деловодни разноски от него. Твърди, че срещу него
са били отправени нападки и клевети чрез разпространявано под формата на
брошура в гр. Бургас печатно издание, изготвено според ищеца от М.Л.Т., в
качеството й на зам.главен редактор на вестник „Атака“ и разпространено от ПП
„АТАКА“ със заглавие „В.С.-От търговец
на скрап до медиен магнат“ на предната корица. На задната корица на печатното
издание отново присъствала снимка на ищеца с надпис „Затвор за В.С. за
порно“. Ищецът уточнява, че въпросната
брошура се е разпространявала като доставка на рекламен материал из пощенските
кутии на гражданите на гр. Бургас, пред няколко клуба на ПП „Атака“, както и на
предварително подготвени маси и стелажи с табелки. Твърди още, че поместения в
брошурата на стр.4-7 (лист 14-16 вкл. между кориците на делото) публицистичен
материал, представен под формата на „разследване“ съдържал множество неверни
обстоятелства за извършени от В. С. деяния и разнообразна незаконна дейност,
които го представяли подчертано негативно. Ищецът намира окачествяването му
като нарушител на закона, осъществяващ злоупотреба с позиции в профсъюз,
политически натиск и влияние над съдебни магистрати за клеветническо и невярно.
Твърди, че в брошурата са представени изключително едностранчиво само измислени
факти за „незаконната му дейност“ в държавна фирма „Промет“ Дебелт. Ищецът
излага съображения за това, че относно нанесените клевети за извършваната от
него дейност като председател на Общинския съвет в гр. Бургас вече били влезли
в сила присъди на български съд, с които виновните лица били осъдени. Твърди,
че никога не е имало разследване спрямо него за негови неправомерни прояви
докато е работил в „Промет“-Дебелт, нито се е занимавал с търговия с метали или
скрап. Не бил имал проблеми със закона, които след това да се опитва да
„прикрива“ чрез връзките си в следствието и съда. Намира за изцяло неверни и
данните от разпространяваната от ПП “Атака“ брошура, с която се целяло публичното му злепоставяне,
за извършени от негова страна заплахи и упражняване на натиск върху съдебните
органи. Ищецът счита, че единствения ефект, който е бил
целен с изготвянето и
разпространението на панфлета, е бил публичното му охулване и опозоряване. Допълнителното
преповтаряне на неверните твърдения от страна на автора на брошурата довело до
публичното обругаване и безпокойство у
ищеца и до невъзможността му да защити доброто си име за продължителен период
от време. Твърди, че за всички, посочени в брошурата обвинения спрямо него
имало присъди, които ги обявявали за клеветнически. Настоява, че е било налице
знание от страна на председателя на ПП „АТАКА“ и автора на брошурата – М.Т.,
досежно факта, че тези твърдения били неистински и клеветнически, което било
съдебно установено, като ищецът прави извод, че поради това тиражирането на
лъжливи твърдения в разпространявания материал било преднамерено и
целенасочено. Допълва, че посочените и приписани му деяния го представяли като
престъпник, който злоупотребява с и присвоява финансови средства от синдикална
организация, които твърдения вече се били отразили зле на здравословното
състояние на ищеца и за които ответниците вече били осъдени. Ищецът
навежда аргументи в подкрепа на
твърденията си, че резултатът от дълготрайното разпространение на процесната
брошура било едностранчивото му негативно представяне пред обществеността, в
резултат на което той е претърпял и продължавал да търпи значителни неимуществени
вреди. Изпитал бил психически дискомфорт, силно раздразнение, като след като е
преодолял постоянния стрес и напрежение, клеветническата кампания спрямо него
от страна на ПП „АТАКА“ се подновила. Общото му здравословно състояние трайно
се влошило от преживените отрицателни емоции, което довело до хронично безсъние,
постоянна нервност, потиснатост, вътрешно напрежение, повишено кръвно налягане.
Материалът предизвикал и множество коментари, нападки и подигравки спрямо
ищеца. Вследствие на негативното отношение последният ограничил значително
социалните си контакти. Допълнително обосновава отговорността на прекия
причинител – авторката на брошурата и зам. главен редактор М.Т. и издателят на
печатната публикация, носещ обективна солидарна
отговорност за причинените от деликта вреди. Определя дължимото нему
обезщетение за причинени болки и страдания на сумата от 50 000 лв. Прилага
и ангажира доказателства.
Предявените при условията на пасивно субективно и
обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции са с правни основания в чл. 45, ал. 1 и чл. 49 във вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ответницата М.Л.Т. чрез пълномощника си и съдебен адресат адв.Петър Петров с адрес на кантората гр.София, ул.“Ген.Гурко“, № 45, ет.1, депозира в срок самостоятелен отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта и основателността на предявените срещу нея искови претенции. Заявява, че липсва индивидуализация на средствата за извършване на твърдяното от ищеца деяние. Твърди, че предвид политическата принадлежност на ищеца, последният би трябвало да е наясно, че ще бъде изложен на наблюдение от журналистите и обществеността като цяло. Счита, че от исковата молба не личи да е направено разграничение между факти и оценъчни съждения. Твърди, че липсва конкретизация в исковата молба чрез коя дума или фраза и в каква степен са нанесени неимуществените вреди, поради което липсвало изпълнително деяние. Посочва, че всичко представено в брошурата представлява политическа оценка във връзка с открита дискусия по политически въпроси, а не разпространяване на позорни обстоятелства. Не представя писмени доказателства, ангажира гласни доказателства.
Ответникът Политическа партия с наименование „Атака“ със седалище гр.София чрез пълномощника си и съдебен адресат адв.Петър Петров с адрес на кантората гр.София, ул.“Ген.Гурко“,№ 45, ет.1. депозира, но извън едномесечния законов срок, също самостоятелен, но почти идентичен по съдържание отговор на исковата молба с този на ответницата М.Т.. Последиците от пропуска на този ответник за депозиране на изготвения писмен отговор в установения от закона едномесечен срок са идентични с тези посочени в чл.133 от ГПК.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
От всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че приложената брошура, част от твърденията в която са предмет на производството по настоящото дело, представлява непериодично печатно издание, съдържащо подбрани и подредени по определен ред статии, преди това отпечатани и разпространени в периода 2010-2013 год. чрез периодичното печатно издание на ответната политическа партия. Брошурата започва с увод, който е представлявал предговор –уводно каре, към поредица от статии с автор само на този материал ответницата-М.Т.. В брошурата, извън данните, че е издание на ПП „Атака“ от 2013 год. и данните за авторството на увода, информация за съставителя й или за авторството на останалите включени журналистически материали не се съдържа. От приложените копия на броеве на в-к „Атака“, в който статиите, събрани в брошурата, са били първоначално отпечатани, е видно, че авторството по отношение на всяка една от тях е отбелязано по различен начин. Печатният материал, включен в брошурата със заглавие „Как един вагон заготовки в Дебелт роди прякора на В.С.” и подзаглавие „Синдикалистът пробва да открадне 25 т. метал, хващат го“, и извадка с думи на Д.Г. от в.“Солено морско“, 11 януари 2008 год. са били отпечатани на стр.24 и 25 в броя за периода 12-18 април 2013 год. на к-с “Атака“, като между заглавието и началото на текста, на мястото указващо авторството на материала не е посочено име на журналист или друго лице а „Екип Атака“.
Изследването на предпоставките на чл.45, респ. чл.49 от ЗЗД съдът съсредоточава в настоящия процес само върху материала, озаглавен „Как един вагон заготовки в Дебелт роди прякора на В.С.” , разположен непосредствено след началната статия, носеща основно означение „Увод” от брошурата, тъй като петитумът на исковата молба е формулиран само по отношение на него:”... да осъдите ответниците.....да ми заплатят солидарно сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди от насочените срещу мен клеветнически твърдения, съдържащи се в поместена публикация „Как един вагон заготовки в Дебелт роди прякора на В.С.” в непериодично издание-брошура, издавана от ПП „Атака” под заглавие „В.С. –от търговец на скрап до медиен магнат”, ведно със законната лихва ...”. Всички останали препратки, направени в исковата молба, както и всички доказателства и изявления на страните, включително и в писмените им защити, в частта им засягаща други съставни елементи от същата брошура, няма да бъдат обсъждани, тъй като по изложените по-горе съображения не са включени в предмета на делото посредством искането, отправено за защита в исковата молба. В хода на производството по делото предмета му в петитума не е разширяван, нито изменяван по предвидения в ГПК ред за това, поради което и съдът няма да се спира на тях.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
По предявения иск срещу ответницата М.Т.:
Съгласно разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. С първата се
формулират предпоставките на
отговорността за лично поведение,
а с втората – на отговорността за чуждо поведение.
С оглед общоприетото тълкуване на тези две разпоредби отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка от него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира, като задължението за поправяне на вредите е за този, който е осъществил действия с горните характеристики. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата.
Поначало нито главният редактор, нито друго
лице на ръководна длъжност в печатно издание, е работодател на журналистите в
изданието. Те не са възложители на
тяхната работа, тази работа се възлага от лицето, което се явява издател. Затова
нито главният редактор,нито друго лице на ръководна длъжност за конкретно
издание може да бъде държан
отговорен за изнесената от журналист информация, когато тя е невярна, на основание
чл.49 от ЗЗД, такава отговорност носи издателят. Главният редактор или друго
лице на ръководна длъжност в издание може да отговаря само за собственото си
виновно и противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай се установи, че разпространяването на
клеветническа информация се дължи на негови, а не на автора на статията,
действия. Такъв например би бил случаят, в който против волята на автора на
статията главният редактор или друго лице на ръководна длъжност в издание внесе
в съдържанието й злепоставяща определени субекти информация, защото в този случай
разпространител на тази информация (въпреки формалното авторство на статията)
би се явил главният редактор, а не журналистът. Такъв би бил й случаят, в който
въпреки съзнанието за неверност на информацията в статията, главният редактор
или друго лице на ръководна длъжност в изданието разпореди публикуването й. Но
за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса и който
съдържа клеветническа информация, главният редактор или друго лице на ръководна длъжност в изданието не отговаря нито по реда на чл.45
ал.1, нито по реда на чл.49 от ЗЗД.
В настоящия случай е безспорно, че от ответницата М.Т.
се търси отговорност в качеството й на съставител и автор на увода към подбрани
материали, оформени в брошура с посочен издател ПП”Атака”, данните
под едно от заглавията от която, се
твърди, че са неверни, поради което разгласяването им е виновно и противоправно
и е довело до настъпване на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Допълва
се освен това, че М.Т. е журналист, политик и заместник главен редактор на
вестник „Атака”.От събраните по делото доказателства се установи единствено, че
ответницата е автор на първия по ред
журналистически материал, назован с водещо наименование „Увод” и подзаглавие „Как В.С. осребри
близостта в Атака”, като изречението, с което материалът завършва, предполага
той да бъде последван от множество други материали, подчинени на темата на брошурата, записана
на първата й страница. Както бе посочено и по-горе, установява се, че този
материал не е бил съставен специално за брошурата, а и тя самата не представлява сбор от новосъздадени статии,
обединени под зададената със заглавието
й тема, а представлява пълна препечатка на публикувани статии в различни
броеве на в-к „Атака” в периода 2010-2013 год. вкл., като само на няколко места
са разместени карета. При това положение брошурата представлява сбор от
подбрани и вече разгласени в печатното
периодично издание в-к „Атака” журналистически материали, подготвени от
различни репортери и/или журналисти или екипи от такива, работещи за издателя
на този вестник. Първата по ред статия, написана от М.Т. по същество е
представлявава уводно каре към последователно публикувани в няколко броя на
един вестник статии, които са били замислени и реализирани като реакция, отговор
на нападки на медиите на ищеца –телевизия „Скат”. Следователно от нито едно от
доказателствата по делото не се установи ответницата да е автор на някой от
останалите материали, извън т.нар. ”Увод”, нито се установи, тя да е извършила
подбора и подреждането им в брошурата. Логическо заключение за горното ищцовата
страна извежда от безспорно установения факт за изрично посочено авторство по
отношение на първата статия, която не е предмет на производството по настоящото
дело, тъй като в петитума на исковата молба не се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от невярна информация, съдържаща се в нея. Този безспорен факт взет сам по себе си не представлява сигурно
доказателство за твърдяното съставителство, тъй като не го установява пряко и
еднозначно, а само го прави вероятно. Не
бяха ангажирани от ищеца други доказателства, от които да се установи участието
на ответницата М.Т. в създаване на пълния или на част от текста в брошурата,
обект на производството по настоящото дело-нито като автор, нито като съавтор, нито
бяха събрани доказателства тя да е лицето подбрало и подредило журналистическите материали в нея като неин съставител. Следователно поради липса на
данни за извършени лично от ответницата М.Т. действия по съставяне на брошуратата, част от която е обект на
производството по настоящото дело, тя не може да отговаря за каквато и да било
невярна информация, съдържаща се там. Същевременно, както бе посочено и по-горе,
дори и да е заемала длъжността зам. главен редактор на в-к „Атака”, което и не
се установи, тя не отговаря и при уславията на чл.49 от ЗЗД за чуждо
поведение–на авторите на събраните в брошурата статии, тъй като не е възложител
на създаването им по смисъла на закона-такъв е само издателят на брошурата. Същото важи и за твърденията, че
тя е журналист и политик-те са ирелевантни за ангажиране на отговорността й, тъй
като тези деятелности не я правят
възложител. С оглед на всичко изложено по-горе, тъй като не се установи М.Т. да
е извършила твърдяното в исковата молба съставяне на брошурата, част от която е
обект на настоящия процес, нито е неин издател, за да се счита за възложител на
съставянето, нито е участвала по някакъв начин в създаването на първия материал
след увода-първа предпоставка за ангажиране на отговорността й за вреди
било по чл.45, било по чл.49 от ЗЗД, следва предявеният иск за
обезщетение за вреди против нея да бъде отхвърлен, без да се изследват
останалите изискуеми от закона предпоставки за възникване на отговорност за
непозволено увреждане в нейна тежест.
По предявения иск срещу ответника ПП”Атака”:
По отношение на този ответник съдът намира, че
следва да бъде изследвано наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД, тъй като
брошурата на стр.2 изрично сочи този ответник като издател,т.е. като възложител
на подбора и подредбата на журналистическите материали в нея. Действително, както
бе посочено и по-горе материалите в брошурата не са новосъздадени, с оглед на
темата, под която са обединени, синтезирана в заглавието й, а представляват
сбор от статии, които преди това в периода 2010-2013 год. са били публикувани в
различни броене на в.к „Атака”. Материалът, обект на производството по
настоящото дело е бил преди това поместен в съответния брой за периода
12-18 април 2013 год., видно от листи 91 и 92 от делото. Издаването на
брошурата именно от втория ответник се потвърждава не само от изричния надпис в
тази насока на втората й страница, а и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, от които става ясно, че освен широкото разпространяване на различни
места -обществени и пред частни домове, в гр.Бургас, екземпляри от брошурата са
се намирали на поставка, непосредствено пред партийния клуб на ПП „Атака” в
града в продължителен период от време, която е била непрекъснато зареждана, достъпът
до екземплярите е бил свободен, минувачите са могли сами
да вземат от тях, ако пожелаят, без
заплащане. Налице са и данни за епизодично разпространение на брошурата и в
градовете Сливен, Ямбол и София. Горните показания не бяха опровергани от
ангажирани от ответната страна доказателства, а твърдението, че всеки би могъл
да бъде издател на брошурата при съвременното развитие на компютрите и
електронната техника, независимо от изричното указание, че такъв е ПП „Атака”, остава
не само твърде общо, но и несериозно-колкото и лесно да се представя
съставянето и издаването на такъв вид непериодично печатно издание, включително
и с оглед напредналите в съвремието технологии, външното му и вътрешно оформление, използваната хартия и печатарски
шрифт, обемът му, периода и начина на разпространение, сочат на друго - съзнателна
целенасоченост на съставянето и разпространението,
за които е отделено не само време, но и финансови ресурси, с които не всеки
разполага, и за отделяне на които е необходима силна мотивация, каквито няма
данни, а и не се твърди да имат други субекти, извън ответната партия. Не се
сочи също така какви са задължителните за едно легално издание реквизити, които
в тази брошура липсват, за да е възможно всеки, който я разгледа да разбере, че
надписът касаещ издателя е неверен и подвеждащ. С оглед на изложеното по-горе,
съдът намира обстоятелството, че именно
вторият ответник е издател на брошурата за безспорно установено. Нещо повече, този
факт се оспорва в производството по делото единствено от ответницата М.Т., не и
от ПП“Атака“.
Отговорност за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки се носи, когато се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение е използвана, за да се увреди доброто име на другиго. В случаите, в които горните две основания не са налице, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението, изразяващо се в изказване на мнение с негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация.
С оглед на изложеното по-горе и установените факти по делото следва да се приеме за частично основателен предявеният иск против юридическото лице-издател на брошурата.
Публикацията, разпространявана чрез брошурата, която ищецът твърди, че го засяга неправомерно и противоправно, съдържа две части. В първата, освен данни от биографията на В.С., които не са предмет на претенцията за отговорност по чл.49 от ЗЗД, се съдържа изложение на факти и заключение, изведено от тях, за извършена от ищеца „злоупотреба” с парични средства, собственост на синдикална организация, по времето когато той е заемал ръководна длъжност в нея, както и влагането на такива средства в личните му бизнес начинания. Втората, в която е посочено, че на В.С. е бил даден прякор „Винкела”, разказва за случай, при който в търговското дружество, в което ищецът е работил по време на нощна смяна след подаден сигнал е констатиран опит да бъде изнесена редовна продукция чрез представянето й като бракувана.
Ищецът твърди, че с първата
част от публикацията, издателят на брошурата противоправно разпространява
неистина за него, като излага невярна
информация, получена от лице, вече осъдено за клевета за същите фактически твърдения. От
съдържанието на тази първа част от публикацията обаче е видно, че в нея е цитиран само израз,
употребен от А.К.А., който действително видно от събраните писмени
доказателства, е бил осъден за клевета срещу ищеца, като факта на осъждане не е
укрит, а е заявен изрично в публикацията, коментиран е и размера на искано от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди за същия израз. В тази част
на публикацията всъщност е подложено на проверка изявлението на А. за
„злоупортеба” като са коментирани факти,
за които няма данни да са били изложени от А. и за които той да е понесъл
наказателна или гражданска отговорност. Цитирани са части от искова молба, /съвпадащи
с частите от представената от ответната
страна такава в заверено копие на листи 169 и 170 от делото/, по повод на която е било
образувано и висящо гражданско дело /видно
от представената отново от ответната страна на лист 171 от делото заверено
копие на призовка за страна/, в обстоятелствената част на която изрично е посочено името на ищеца като давал заеми „от
средства на синдикална фирма без знанието на членската маса и Синдикалния
съвет, както и Изпълнителния съвет, без гласуван бюджет и правомощия до 5000
лв.” Исковата молба е подписана от К.Ж., лице съвсем различно от А.А., подписът
е положен от подписалия я, освен това в посочено качество председател на
синдикална секция. Касае се следователно за източник на информация, от който с
оглед вида на журналистическия материал, в който е използван, притежава
достатъчна степен на надеждност, за да може журналист да се позове на
него-исковата молба е не само съставена, но и депозирана в съда, като е
започнало съдебно производство по нея, образувано е било гр.д.№ 2852/92 год. по
описа на Районен съд гр.Бургас. Журналистът не е имал с оглед на горното основание
да се съмнява в добросъвестността на съставителя на исковата молба и изложеното
в нея, при положение, че тя е и депозирана в съда и е било насрочено съдебно
заседание за разглеждане на спора за 11.11.1992 год. От него не може да се
очаква, нито да се изисква да изпълнява ролята на съдия, прокурор или
разследващ полицай, за да може да изрази своята позиция по пълната достоверност
на изложените в тази искова молба факти и да я разпространява, нито има данни
да са били налице основания да счита исковата претенция за заявена с цел
злоупортера с процесуални права от страна на подателя-синдикална секция. Именно
въз основа на част от изложението на обстоятелствата в тази искова молба е изразено разбирането на съставителя на
публикацията в етичен план, че вписаните действия по негово мнение
представляват злоупотреба. В публикацията след това са цитирани три други документа-протокол от ревизия и два
разходни касови ордера,тълкуването на чието съдържание от автора също е в подкрепа на изразеното по-горе мнение.
С оглед на горното първата част от публикацията представлява изложение на нови, различни факти, които не се твърди, извън съвпадащия краен извод, да са били получени или заявявани от осъдения за клевета А.А.. Няма пречка публикация да изследва отново определена личност и факти около нея, както и да направи същите изводи и оценъчни съждения, каквито преди това друго лице е направило за нея,дори и за тези изводи другото лице да е било осъдено за клевета, тогава когато фактите са нови,няма данни да са били известни преди това на осъденото лице, верни са и следователно са различни от тези, които да били обект на наказателното производство. Въз основа на тези верни факти е изразено мнение, поради което и то има оценъчен характер, независимо от негативната му насока. Употребените думи злоупотребил, злоупотреба обобщават анализа на фактите в статията – че ищецът е давал заеми от средствата на синдикалната фирма еднолично, без допитване до останалите членове. Излагането на подобен анализ не е противоправно деяние, напротив, точно затова КРБ гарантира свободата на словото, за да може необезпокоявано да се разпространява информация за субекти (физически и юридически лица), които са обект на обществен интерес.
Неправомерно е обаче подсилването на негативната
оценка, изведена от анализа на група от
верни факти с добавяне към тях на други неверни
твърдения, основани на същите източници. Видно от съдържанието на исковата
молба, послужила за изготвяне на първата част от процесната публикация /с оглед
на обстоятелството,че тя е представена именно от ответната страна/, претенциите
на ищеца-синдикална секция, не са били
насочени лично и пряко към В.С., той не е ответник по нея, не се търси неговото
осъждане да възстанови сумата от 25000
лв., ответник съгласно данните в
исковата молба е друга синдикална организация. Превратно е предадено и
доказателственото искане за експертиза-посочено е, че е поискана „веща
финансово-счетоводна и икономическа експертиза/комисия/...: да провери
първичната документация, намираща се при
ответника като протоколи, писма, разходно-приходни
касови ордери, квитанции, фактури, сметки и др.”..., като след думата
„ответника” в скоби е прибавено името на ищеца В.С. като бележка на редактора/, а горната извадка от
исковата молба с невярното уточнение, че ответника по исковата претенция е
лично В.С., е послужила като аргумент за изложените в същия абзац на
публикацията обстоятелства, че той е
„прибрал” всички документи на секцията, за да прикрие свои неправомерни
действия, които е имало опасност да бъдат доказани с тях, и след това е завел
дело за клевета срещу А.А.. Това поведение е противоправно, тъй като цели да
засили негативното отношение към
личността на ищеца с прибавяне на неверни факти относно него. Изложението в
публикацията сочи на достатъчна компетентност у автора на материала в областта
на съдебните производства,поради което
не може да се приеме,че е допуснал неволна грешка или се касае до извинително
незнание на значението на специфична терминология в областта на гражданското
съдопроизводство, за да се счете, че погрешното посочване на лицето-ответник по
исковата молба с бележка на редактора е добросъвестно. Следователно за този
невярно поднесен факт ответникът следва да носи отговорност за нанесени
неимуществени вреди, тъй като с него се цели да се засили негативното отношение
към ищеца, което е недопустимо.
По отношение на втората част от процесната публикация съдът намира твърденията в исковата молба за противоправност за изцяло основателни. В нея се преповтаря разказ на интервюиран за случай в търговско дружество, който се сочи, че е станал причина за поява на прякор „Винкела” на ищеца. Описват се последиците-съдебни дела, както за интервюирания Д.Г. от този разказ и мнението изказано от него по отношение на ищеца, така и за интервюиращия К.К. и издаваният от него вестник „Солено морско”, коментират се събрани свидетелски показания в едно от съдебните дела - за обезщетение за неимуществени вреди, като се изразява и несъгласие с мотивите и осъдителния диспозитив на решението по него, касаещи горния случай. Не са изложени нови факти в подкрепа на информацията, предоставена от Дончо Градинаров по време на проведеното с него интервю. Сам по себе си, като съдържание и изложение на факти, разказът на Д.Г. предаден в публикацията включително чрез цитати, по никакъв начин не дава информация какви точно действия е извършил В.С. в описания случай, за да се направи извод от тях за опит именно той „да открадне 25 т. метал”. Единствените данни, предоставени от интервюирания, свързващи името на С. със случая са, че е давал обяснения пред „съответните органи” /без да се уточнява кои са те и какво следва да се разбира под този израз, няма и бележки на редактора/, а такива обяснения заявява, че е давал и самия Г., както и че С. е бил наказан „само с порицание”, неясно за какво точно. Следователно само от изложените факти по случая не би могло да се направи логически обоснованото заключение, послужило като подзаглавие и тема на тази втора част от публикацията. Не са посочени други факти, подкрепящи заявеното от Д.Г., а то е било предмет на проверка по съдебни дела, в които е имало възможност да бъдат събрани допълнителни данни, както и други източници за изясняване на участието на В.С. по изложения в публикацията начин в горния случай-такива не се споменават, за разлика от първата част на публикацията. Видно от данните по делото, а това изрично е посочено и в публикацията, както Д.Г., така и К.К. са били осъдени, първият включително и в наказателно производство, за разпространение на този случай, представян с квалификация кражба, осъществена от ищеца, като невярна. Следователно в публикацията се преповтарят твърдения, които авторът е бил наясно, че са неверни, а и неподкрепени от каквито и да било други данни. Не са събрани каквито и да било доказателства, от които да е видно, че някога В.С. е бил наричан от когото и да било с прозвище „Винкела”, следователно няма как да е вярно и твърдението, че прякорът се е появил във връзка с горния случай. Самото прозвище носи и обидна за ищеца характеристика и цели да покаже липса на уважение към него, да накърни неговото достойнство.
Разпространението на брошурата е извършено във
времето след предсрочните парламентарни избори през 2013 год.-от м. юли, в
които е общоизвестно, че за първи път политическата партия, председателствана
от ищеца, е участвала и е набрала
процент гласове, който въпреки, че не й е достигнал, за да получи и
парламентарно представителство, е бил по-висок от този на други политически партии, участващи от десетилетия
в политическия живот на страната, подготвяно е било и е предстояло официално
обявяване на вливане на други политически субекти в нея.
Следователно издаването и разпространението на брошурата, съдържаща процесната публикация именно през лятото на 2013 год., при положение, че няколко месеца преди това, т.е. преди предсрочните парламентарни избори през 2013 год. е била публикувана в брой на периодичното печатното издание на същия издател, с ясното съзнание, че изложените факти, обсъдени по-горе са неверни е самоцелно и насочено към уязвяване на достойнството на ищеца, както и към това прочелите брошурата да придобият силно негативно отношение към назовавания с този прякор и да го свързват със случай, в който участието му е изцяло неясно,дори от подбраните цитати от източника на информацията. Внушенията не са мотивирани с действителни факти или с факти-индиции, от които да се направи обосновано предположение за противоправно поведение на ищеца или такова в етичен план.
С оглед на изложеното по-горе издателят носи отговорност на основание чл.49 от ЗЗД за разпространение чрез горната част от брошура на неверни факти за ищеца по делото, както и за обида с цел да го уязви и да му навреди. От показанията на разпитаните свидетели се установява отражението на горната част от брошура върху психичното състояние на ищеца. Гласните доказателства съдът възприема изцяло, тъй като в тази част не страдат от вътрешни противоречия, нито си противоречат взаимно, а и не бяха опровергани от други ангажирани от ответната страна доказателства, независимо от обстоятелството, че и двамата свидетели, въпреки, че нямат родство с В.С., работят в тясна връзка с него. Брошурата е била разпространявана в период по-дълъг от една година преимуществено на територията на гр.Бургас, епизодично в градовете Ямбол и Сливен, както и в столичния град. В началото, при започване на разпространението, ищецът е бил гневен, изнервен, разстроен, впоследствие станал мрачен, угрижен, отчаян от упоритостта и постоянството на клеветничеството, от необходимостта отново да доказва „невинността си”, от невъзможността да преустанови разпространението на тези неверни данни за себе си, въпреки, че успешно и по съответния приет от българското законодателство ред неколкократно е защитил честта и достойнството си. Няма данни да са настъпили трайни и необратими нарушения на здравето му. С оглед обема и интензитета на установените негативни душевни изживявания, съдът приема, че обезщетение в размер 7 000 лева е адекватно за търпените от ищеца вреди и в този размер искът следва да бъде уважен. Горният размер обезщетение съдът определя съобразявайки, че само въпросната статия-част от брошура, е предмет на делото, и в нея се съдържа обиден израз и отчасти неверни факти, като натрупаният отрицателен ефект при ищеца се дължи на брошурата като цяло, което е видно както от свидетелските показания, така и от писмената защита, депозирана от пълномощника му. Всички тези вреди обаче не подлежат на обезщетяване от ответника, доколкото само една от публикациите е предмет на настоящото дело, с оглед изрично формулирания петитум в исковата молба, който не е бил променен в цялостния ход на делото като се установи, че част от изложените факти в процесната публикация са неверни. С оглед изложеното виновното и противоправно поведение, за което издателят отговаря, се ограничава до публикуваните неверни уточнения, че В.С. е бил лично ответник по дело, заведено от профсъюзна организация за връщане на 25000 лв., дадени в заеми еднолично и е „прибрал” документи от синдикална секция, и до обидния израз и неверните твърдения, че му е даден прякор „Винкела” поради това, че се е „пробвал” да открадне 25 т. метал, при което са го „хванали”. Касае се до виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което ищецът е търпял неимуществени вреди, тъй като издателят е бил наясно, с неверността на тази поднесена информация-нещо което е видно както от съдържанието на самата публикация, така и от представените от ответната страна доказателства.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответната страна, че обезщетението следва да се дължи за първоначалното публикуване на статията в брой на вестник „Атака“, а не едва за по-късното й разпространение и чрез брошурата. Противоправно е всяко отделно действие по публикуване на невярна информация или на обидни изрази, независимо от средството за масова информация, което се използва.
При това положение от предявените искове следва да бъде уважен само иска по отношение на издателя на брошурата и то частично в размер на 7000 лв. По отношение на ответницата искът следва да бъде отхвърлен. С оглед установения начален момент на разпространение на брошурата – юли 2013 год. върху присъдения размер обезщетение ще следва да се присъди и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД с начален момент, определен по правдилото на чл.84,ал.3 от ЗЗД ,а именно 31.07.2013 год. до окончателното плащане.
По отношение на разноските по делото: Всички лица, участващи на страната на ищеца и ответника по делото са направили своевременно искания за присъждане на разноски, част от тях са приложили списък по чл.80 отГПК, всички са представили доказателства за действително направени такива,не са заявени възражения за прекомерност на адвокатски възнаграждения на насрещната страна.
На ищеца, претендиращ разноски по списък в размер на 4100 лв., за реално заплащане на които са приложени доказателства по делото-документ за внесена държавна такса и договор за правна защита и съдействие с договорен хонорар и изявление за плащането му в брой, представляващо разписка, следва съобразно уважената част от исковете, а именно за сумата от 7000 лв. да се присъдят разноски в размер на 574 лв.
На ответницата М.Т. следва да се присъдят разноски в размер на 2030 лв. за адвокатски хонорар, включени в списъка по чл.80 от ГПК и с приложени доказателства за договорен и действително заплатен такъв за един адвокат, като договорът за правна защита и съдействие служи за разписка.Тъй като искът по отношение на това лице се отхвърля, то му се дължат разноски в пълен размер.
На ответника ПП „Атака” следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска. Не е приложен списък по чл.80 от ГПК, но това не отменя задължението на настоящия съд да се произнесе по своевременно и надлежно направено искане за присъждане на разноски. Този ответник е приложил доказателства за договорен и платен хонорар на адвокат от 3000 лв., като договорът за правна защита и съдействие служи и за разписка, за направеното в него писмено изявление за плащане на сумата в брой. При това положение на този ответник следва да се присъди сумата от 2580 лв.
По изложените съображения и на основание чл.45, чл.49 и чл.86 от ЗЗД съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Политическа партия”Атака” ,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул.”Врабча”,№ 1,ет.1, да заплати на В.С.С., ЕГН ********** със съдебен адресат и пълномощник адв.Делян Иванов с адрес на кантората гр.Бургас, ул.”Патриарх Евтимий”,№15, ет.1 сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изложени неверни факти и употребен обиден израз в материал със заглавие „Как един вагон заготовки в Дебелт роди прякора на В.С.”, включен в издадена през 2013 год. и разпространявана от м. юли 2013 год. от Политическа партия „Атака” брошура със заглавие „В.С.-от търговец на скраб до медиен магнат”, ведно с обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху горната сума, начиная от 31.07.2013 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 574 лв. представляваща направени съдебно-деловодни разноски за настоящото първоинстанционно производство, като иска за присъждане на обезщетение в размер над уважения от 7000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.С., ЕГН ********** със съдебен адресат и пълномощник адв. Делян Иванов с адрес на кантората гр.Бургас, ул.”Патриарх Евтимий”,№15, ет.1, против М.Л.Т. ,ЕГН ********** с пълномощник и съдебен адресат адв. Румяна Радкова с адрес на кантората гр.София,бул.”Витоша”,№ 38, ап.4, иск да му заплати солидарно с Политическа партия”Атака”, ЕИК ********* сумата от 50000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изложени неверни факти и употребен обиден израз в създаден от нея материал със заглавие „Как един вагон заготовки в Дебелт роди прякора на В.С.”, включен в съставена от нея издадена през 2013 год. и разпространявана от м. юли 2013 год. от Политическа партия „Атака” брошура със заглавие „В.С.-от търговец на скраб до медиен магнат”, ведно с обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху горната сума, начиная от 31.07.2013 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.С.С.,ЕГН ********** със съдебен адресат и пълномощник адв. Делян Иванов с адрес на кантората гр.Бургас, ул.”Патриарх Евтимий”,№15, ет.1, да заплати съдебно-деловодни разноски на настоящото първоинстанционно производство, както следва: на ответника Политическа партия „Атака” сумата от 2580 лв., а на ответницата М.Л.Т. сумата от 2030 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото решение на страните.
Съдия: