РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Ловеч, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА А.А
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.А Въззивно гражданско дело №
20244300500223 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 от ГПК,вр.с чл.40, чл.26, чл.31 и чл.29 от ЗЗД и
чл.108 от ЗС.
С Решение № 21/09.02.2024г.,пост.по гр.д.№501/2023г.РС-Т. е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от Т. Г. Л. от гр.Р., срещу С. Н. Т.- в качеството му
на баща и законен представител на малолетната си дъщеря С. С. Т.-двамата от гр.Т.,
обективно съединените искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 във вр. чл.40 от ЗЗД, при
условията на алтернативност иск с правно основание чл.31,ал.1 от ЗЗД и иск по чл.108 от ЗС
за обявяване за недействителен на Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 03.08.2022г., с Нотариален акт № 148, рег. № 3736, т. ІІІ, нот. дело № 496/2022 г.
на Нотариус Д. Кънчевски, рег. № 525 в НК, вписан в СВ – Т.- вх. рег. № 2977, акт 21, том
ХІІ, дело 2416 от 03.08.2022г. С оглед изхода на спора Т. Г. Л. е осъден да заплати на С. Н.
Т.-като баща и законен представител на малолетната С. С. Т., направените разноски в
размер на 2 334лв.
1
Постъпила е въззивна жалба от Т. Г. Л. от гр.Р., чрез адв.В. Н.-ЛАК, срещу
Решение №21/09.02.2024г.,пост.по гр.д.№501/2023г. на РС-Т.. Не е доволен от
решението,затова моли да се отмени като неправилно и се уважат предявените искове и
присъдят направените разноски. Повтаря поддържаната в първата инстанция хронология на
спора.Сочи,че преведената от купувача сума за оспорваната сделка е била изтеглена,като се
е започнало още на същия ден(03.08.2022г.) и до 14.08.2022г. Последното теглене, съгласно
справката, е дори след смъртта на П.Х.. Твърди,че приживе никой не я е виждал да борави с
банкова карта, като пенсията си е получавала от „Български пощи“. Дори и да се приеме,че
плащанията са редовно извършени от купувача към продавача, твърди,че цената е
изключително ниска.От назначената съдебна експертиза е установено, че пазарната
стойност на имота е 62 750лв.,от което следва,че продажбата на цена от 21 000лв. е
извършена на три пъти по-ниска от действителната. От това заключава,че сделката не е в
интерес на представляваното лице П.Х.. В т.см.не се съгласява с приемането от съда за
обичайно изповядване на продажбата на цена,близка до данъчната оценка. Твърди,че това е
нормално в случаите,когато продавач е самият собственик, дори и да го дари.Когато се
извършва от пълномощник в действията си той следва да спазва принципа за
добросъвестност и да действа в интерес на представлявания. Позовава се на съдебна
практика в тази насока.Преценката дали договорът е сключен във вреда на представлявания
се извършва при отчитане на всички обстоятелства,свързани с интереса му и мотивите на
представителя да го сключи. Субективният момент се изразява в недобросъвестност на
двете страни,сключили договора за продажба,знаейки,че с него обективно се уврежда
представляваният,т.е.необходимо е да имат общ сговор и намерение да увредят
представлявания.В случая знанието се предполага, при съобразяване,че договорът е
сключен между роднини-на практика упълномощеното лице продава имота на внучката си.
Определя като несъвместима с моралните норми продажбата от пълномощник на имущество
на цена, която е три пъти по-ниска от пазарната, на близки роднини, като цената реално не е
била платена на П.Х..
Възразява,че твърдението за полагани от ответниците грижи за П.Х. и това е
причината да им прехвърли имота й, е неотносимо към спора.Дори и да е сключен договор
за издръжка и гледане,то той отново би бил недействителен поради липса на предмет-
сключен около 1 месец преди смъртта й. Твърди,че грижите са полагани от друго лице-
„Д.“,а не от ответниците.
Твърди,че е налице нарушение на процесуалните правила,като в доклада не им е
указано че следва да сочат доказателства за полаганите за П. грижи.Допуснати са им само
такива за установяване дееспособността й към момента на продажбата. Затова моли да се
допуснат нови свидетели за полаганите от тях грижи-лично,а при невъзможност са плащали
на друго лице.
Алтернативно-ако не се приеме наличието на споразумение във вреда на
представляваното лице,моли да се разгледа възражението му за недействителност-
унищожаемост на договора,като сключен при грешка или измама по см.на чл.29 от ЗЗД,без
2
П.Х. да е съзнавала какво извършва, без да може да разбира свойството и значението и да
ръководи действията си. Позовава се на чл.31 от ЗЗД и твърди,че е нелогично П.Х. до
подпише пълномощно за прехвърляне на имота без да е получила каквото и да е плащане на
цената,напротив-всички разноски са плащани от пенсията й. Оспорва необходимостта от
подписване на пълномощното чрез отпечатък от палец и изобщо наличието при Х. на
недъг,който да й пречи да положи подписа си. Приема и това като доказателство за ,че не е
разбирала адекватно значението на извършеното от нея прехвърляне на имота.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и уважат
предявените искове,като се присъдят и направените от нея разноски.
Своевременно е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Н. Т.-като баща и
законен представител на малолетната С. С. Т.-двамата от гр.Т.,чрез пълномощника им адв.В.
А.-ЛАК. Счита въззивната жалба за неоснователна,а решението за правилно и
законосъобразно и моли да се остави в сила. Сочи,че П.Х. е взела решение да продаде
апартамента на семейството на ответника, защото са били близки,приживе са полагали
грижи за нея,създали са трайни доверителни отношения.Нотариалният акт за продажбата е
бил на разположение на продавача и ако не е била съгласна със сделката или е считала че е
злепоставена,е имала възможност да реагира и да го оспори. Сочи,че дори е налице отчитане
на пълномощника за извършените действия и те са приети от упълномощителя,дори е
изразила задоволство от извършеното.Споделя извода на съда,че цената от 21 000лв.не може
да се приеме за „нулева престация“, обосновавайки се с констатацията на заключението на
СТЕ, че голяма част от вписаните сделки през същата година са сключени на цена близка до
данъчната. По отношение ска за унищожаемост на сделката се позовава на разпоредбата на
чл.31 от ЗЗД,според която такова искане може да се прави само ако приживе е била
инициирана процедура по поставяне под запрещение на упълномощителя, за каквато в
случая липсват доказателства. Сочи,че ищецът не е доказал да е собственик на имота,тъй
като владението на ответника е на валидно правно основание. По изложените съображения
моли да се потвърди обжалваното решение.
В изпълнение на указанията на съда въззивникът- ищец направи уточнения по
иска с правно основание чл.29 от ЗЗД,с твърдение, че П.Х. е била подведена при подписване
на пълномощното за продажба на имота. Твърди,че не е разбрала и не е знаела,че предоставя
права за разпореждане с имота. Поддържа,че до последно тя е потвърждавала,че
единствените й близки и роднини са племенникът й Т. Л. и семейството му и не е споделяла
намерения за продажба на имота. Твърди,че подписвайки пълномощното П.Х. е считала,че
се касае за документи за обикновено подпомагане във връзка с получаване на пенсията.
Уговорките с Г.са били единствено да я наглежда и най-вече след като се е разболяла през
лятото на 2022г. Затова и Л. е наел и друга жена да се грижи за леля му.Направи корекция и
на петитума по иска с правно основание чл.108 от ЗС,като добавя и установителна
част.Прилага адвокатско пълномощно и копие от молбата за връчване на въззиваемия.
В съдебно заседание страните се явяват с пълномощниците им. Представят и
писмени бележки.
3
От доказателствата, приложени по гр.д.№501/2023г.по описа на РС-Т., преценени по
отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на производството съдът се е произнесе с определението по
чл.267,ал.1 от ГПК и няма основания за промяна на становището на състава.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори по делото,установява се от приложеното удостоверение за наследници, че
П. Т. Х.,б.ж. на гр.Т., е починала на 14.09.2022г. и е оставила за свой наследник по закон
племенник- ищецът Т. Г. Л. от гр.Р..
Приживе П. Т. Х. и съпругът й Д.П.Х., с Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, на 08.02.1983г., са придобили процесното жилище - двустаен
апартамент, намиращ се в гр.Т., к-с ***, със застроена площ 68,35 кв.м.,заедно с припадащото се
избено помещение №1 и 1.23% ид.ч.от правото на строеж върху дворното място. Приложено е
саморъчно завещание,вписано под №191,дв.рег.№1454 от 14.04.2015г., на Д.П.Х.,с което е
завещал имуществото си на съпругата си П..
По действащите КККР на гр.Т. апартаментът представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 73198.501.651.2.8 по КККР, одобрени със Заповед РД18-11/20.04.2007г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
01.08.2022г., с адрес гр.Т., *****, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор
73198.501.651.2, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлени
имот с идентификатор 73198.501.651, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение на едно ниво, с площ 68.35
кв. м., стар идентификатор: няма, с прилежащо избено помещение № 1, с площ 3.02 кв. м., при
граници: изток - дворно място, запад - абонатна станция, север -секция А, юг - мазе 4 - М.К.,
отгоре - сладкарница, както и 1.23% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху държавна земя, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
73198.501.651.2.7; под обекта: 73198.501.651.2.4; над обекта: 73198.501.651.2.12.
С Експертно решение №1323 от зас.115 от 01.08.2007г.на ТЕЛК, П.Х. е била
освидетелствана и й е определена 82% нетрудоспособност-пожизнено,поради наличие на
Паркинсонова болест,предимно треморна форма, АХ ІІІ ст., аортна инсуфициентция. ЗСН ІІ-ІІІ.
БКБ. Хроничен пиелонефрит, хидронефроза, състояние след ЛХТ по повод хиперкератоза на
маточна шийка, Са на кожата на носа.
Приложено е Пълномощно с нотариално заверени подписи от 29.07.2022г.(н.з. с рег.
№3642) и удостоверено съдържание(н.з.с рег.№3643, т.2, акт.138 на Нот.с №525 и район на
действие РС-Т.),с което П. Т. Х. е упълномощила Г.И.Ц. от гр.Т. „..да я представлява пред
Нотариус с район на действие гр.Т. във връзка с продажбата на мой недвижим имот,намиращ
се в гр.Т.,а именно ЖИЛИЩЕ №8, находящ се в сградата на блок №1,вх.“Б“,ет.ІІІ(трети),
построен върху държавна земя, п.І, кв.2 в гр.Т.,к-с „****,двустаен апартамент със застроена
площ от 68.35кв.м., като продаде описания имот на когото намери за добре и на цена,каквато
4
уговори,вкл.и на себе си при условията на чл.38 от ЗЗД и ме подписва при изповядване на
сделката. Да се снабдява от мое име с всички необходими документи,включително
скица,удостоверение за данъчна оценка,както и цялата необходима документация за изповядване
на сделката. Да подава молби,подписва и получава документи като за тези цели извършва всички
изискуеми от закона правни и фактически действия,пред всички административни служби,
органи на държавната и местна власт, АГКК, Общини, Кметства, данъчни, финансови служби,
купувачи и Нотариус.Пълномощното е без срок.“
П.Х. е подписала пълномощното с отпечатък от десен палец, като нотариусът е вписал в
забележка,че това е поради недъгавост.
С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №148, peг. № 3736, том III,
н.д.№ 496/2022г. на Нотариус с peг.№525 в НК и район на действие РС-Т., П. Т. Х., чрез
пълномощник Г.И.Ц., е продала на С. С. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Т.,ЖК„****1,***, чрез нейния баща и законен представител отв. С. Н. Т., процесния апартамент
за сумата от 21 000лв.Продавачът,чрез пълномощника си е заявила,че сумата е получена по
банковата сметка, напълно преведена преди подписване на акта. Вписано е, че данъчната оценка
на имота е 20 368.30лв. Приложено е копие от нотариалното дело.
За имота е представена данъчна оценка от 25.08.2023г. в размер на 21 625,50лв.
За извършване на плащането по сделката ответникът представя копие от платежно
нареждане за директен превод,извършен от С. Н. Т. в полза на П. Т. Х., на 03.08.2022г., в размер на
21 000лв.
Представен е и отчет по сметка с титуляр П. Т. Х. за периода от 01.01.2022г. до
06.10.2022г.,от която се установява,че на 03.082022г. е получила в приход сумата 21 000 лв.,от С.
Н. Т., с основание „покупка на имот гр.Т.,ЖК“****1“, като след това, още на същия ден са
изтеглени 5 000лв. Суми са теглени и в следващите дни,като не са ангажирани доказателства от
кого.
Приложени са доказателства за извършени разходи по погребение на покойник П. Т. Х.,
клиент Г.И.Ц.,на стойност 1282.50лв.
Допусната е съдебно-техническа експертиза на в.л.Д.П-Н, която е дала заключение за
пазарна стойност на апартамента в размер на 62 750лв. След справка в СВп.при РС-Т. на
продажбите през 2022г. експертът е установила,че има извършени продажби на недвижими имоти
и на цена, която е близка до данъчната оценка на имуществото.
Ответникът е ангажирал показания на свидетели за установяване на отношенията на
починалата П.Х. със семейството на упълномощената Г.Ц.. Свидетелите са дъщерята на
Ц.-св.М.К.Ц.,съотв.леля на малолетната С.. Обяснява,че от дълги години семейството й са се
грижели за П.. Поддържали приятелски отношения още приживе и със съпруга й Д.. Те
поддържали жилището, особено след смъртта на съпруга й. Майка й имала ключ от апартамента и
редовно я посещавала и се грижела за нея. Разказва за случай от м.юли 2022г., когато заварили П.
паднала на земята и изнемощяла.Тогава се обадили на племенника й и той дошъл за няколко
дни.От тогава майка й започнала да полага интензивни грижи за П.,като дори се налагало да я
хранят,защото от заболяването(Паркинсонова болест) ръцете й треперели много. Тогава тя се
съвзела- „..стъпи на краката,живна,придоби сили..“. Майка й работела нощна смяна и затова за
вечерите,когато не може да обслужи П., наели и друга жена-Д.. Сочи,че майка й предлагала да се
5
обадят на племенника й да го осведомят за състоянието й, но П. не искала- „..П. казваше,че не го
иска. Това са нейните думи. И иска те да се грижат за нея..“ Твърди,че продажбата на
апартамента е била по желание на П.- „..По нейно желание става въпрос за апартамента..Та
пожела по нейно лично желание, въпреки че моята майка не беше съгласна..По нейно собствено
желание дойде нотариус,лично тя си е сложила пръста на това,защото не можеше да се
подписва..Знаеше всичко,видяла е акта.. .“. Обяснява,че документите за жилището стояли при Х. и
че била щастлива от продажбата. П. им споделяла,че племенникът й не й се е обаждал и „не е
имала комуникация с него ..“ Родителите й организирали погребението- „..както нейното,така и
на дядо Д...“. Свидетелят знае,че П. е имала банкова сметка,по която са й превеждали парите от
социалните плащания.Имала и банкова карта и майка й помагала при тегленето.Свидетелят е
видяла П. няколко дни преди да почине и е категорична,че – „..Беше напълно адекватна
жената,не е имало никакви проблеми в общуването..“.
Свидетелят Н.М.И. е приятелка на Г.Ц.,а П. познавала през последните три
години.Срещала я да си пазарува сама,да чака пред пощата за пенсията.Когато се разболяла е
посещавала я заедно с Г. Тогава си стояла в къщи и те ходели ,сядали и си говорели с нея.
Категорична е, че е била адекватна.Знае,че Г.е спяла вечер при П.(СП.), също и дъщеря й Р..Знае,че
семейството на Г.са помагали за ремонтите в жилището й. Виждала е родственик от Р.,но не го
познава.За първи път го видяла,когато П. се разболяла,дошъл и донесъл памперси. После не е
идвал до смъртта й. П. споделяла,че не й се обажда,както и Г. Свидетелят обяснява,че семейството
на Г.и бабата били много близки- „..Те са си близки там.Ако Г. види че нещо не е измито,тя го
прави,не че жената не може,просто така са си свикнали.Близки изглеждаха много.СП.
разчиташе на помощ от Г. и К..Когато сме ходили не съм виждала друг човек при СП...“
Свидетелят знае,че плащали и на Д. да храни бабата,когато Г.е на работа,но с прането и къпането
го правела Г.
Свидетелят К.БИ. е съсед на П.,живее на същия етаж. Обяснява,че я видяла два-три дни
преди да почине и изглеждала жизнена,била се съвзела.Ходела сама и я познала- „..Акъла не и е
губила до последно.Тя си търгуваше.В блока имаме магазин.Тя си слизаше и пазаруваше..До
последно не си е губила акъла,беше в адекватно положение.Познаваше съседите..“. Обяснява,че
отдавна семействата на Г.и П. били близки,в добри отношения и разчитали на тях. Знае,че има
племенник,но не го познава,видяла го едва на погребението. Знае,че Г.се е грижела за П.- „..Тя се
грижеше за нея,тя е хранеше,даже понякога спеше при нея,оставаше при нея… Идваше някаква
жена когато се влоши бабата..Виждала съм я на вратата, тръгвайки или когато Г. идва пък тя
си тръгва.Ако говорим за доверие тя имаше доверие на Г...“. Виждала е и по-малката дъщеря-Р.
да помага в грижите за бабата.Знае,че П. сама си е вземала пенсията- „..До последно когато се
виждахме и я срещнах,тя казваше че й предстои вземане на пенсията или е ходила да се взема
пенсията.Но напоследък вече Г. казваше,че тя взема пенсията ..от пощата..“.
Съдът приема показанията на свидетелите за ясни,конкретни и съответстващи на
останалите доказателства. Впечатленията им са непосредствени и въпреки близостта им с
ответната страна, не са повлияни и може да се кредитират за установяване на добрите отношения
между семейството на Г.Ц. и П.Х..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема,че съдът е сезиран с
претенция с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ,вр.с чл.40 от ЗЗД-с искане да се прогласи за
недействителен-нищожен договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко -
6
продажба на недвижим имот №148, peг. № 3736, том III, н.д.№ 496/2022г. на Нотариус с peг.
№525 в НК и район на действие РС-Т.,тъй като е сключен от представителя във вреда на
представлявания,изразяваща се в продажба в своя полза на много ниска цена,с което са
нарушени добрите нрави и морала. При условията на евентуалност се иска продажбата да се
признае за унищожаема,тъй като е сключена от продавача П.Х. поради грешка в предмета й
и поради измама-иск с правно основание чл.28 и чл.29 от ЗЗД.Също се твърди,че при
сключване на продажбата продавачът,макар и дееспособна,не е могла да разбира или да
ръководи действията си-т.е.унищожаемост по реда на чл.31 от ЗЗД. Като последица от
уважаване на исковете е заявен и иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответника,че ищецът е собственик на процесното жилище на
основание наследяване,както и да бъде осъдена да предаде владението му.
От своя страна ответникът възразява,че при сключване на сделката е спазена
волята на упълномощителката и не са накърнени интересите й. Твърди, че са били в много
близки отношения и такава именно е била волята на П.Х..
При съобразяване на ангажираните доказателства съдът намира,че ищецът е
доказал при условията на пълно доказване сочените правни основания на претенцията си за
нищожност на оспорваната сделка.
При поизнасянето си съставът съобразява приетото в т.3 на ТРеш.№ №
5/12.12.2016г., по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, по отношение обективните и
субективни елементи на хипотезата на недействителност по реда на чл.40 от ЗЗД. От
обективна страна следва договорът да е сключен от(чрез) представителя и насрещната
страна,във вреда на представлявания. Увреждането може да има различни проявни
форми,като преценката им е от гл.т.на реалното им отражение върху правната сфера на
представлявания към момента на сключване на договора. Субективният момент се изразява
в т.н.“споразумяване“ между представителя и насрещната страна по сделката за увреждане
на представлявания. Недобросъвестността им се състои в знание и от двамата,че с договора
обективно накърняват интересите на представлявания.
При сключени от пълномощник разпоредителни сделки обективният критерии е
свързан с имуществото на представлявания като съвкупност от права, задължения и
фактически положения, а субективният - с целта и намеренията на договорящите,
подчинени на изискването представляващият да действа винаги в интерес на
представлявания. Представляващият, дори да е получил широки пълномощия и възможност
да договаря със себе си,по своя преценка и избор, винаги трябва да действа в интерес на
представлявания(в т.см.Реш.№841/2010г. по гр.д.№3530/2008г. на ІV ГО, Реш.№21/2015г. по
гр.д.№3529/2014г. І ГО, Реш.№212/2018г по гр.д.№4268/2017г., Реш. по гр.д.№1471/2017г.
на ІІІ ГО на ВКС).
При дадени широки пълномощия за разпореждане критерият за накърняване
интереса на представлявания при разпоредителни сделки с негово недвижимо имущество е
комплексен и водещо е наличието на еквивалентност на разменените престации при този
вид договори. Затова е необходимо да се прецени реалната стойност-обикновено пазарна на
7
имуществото и размера на насрещната престация,която представляваният получава. В
случая– при установената пазарна стойност от 62 750лв. и договорената покупна такава от
21 000лв.,разликата е драстична и не се обоснова причина за това от страна на ответника.
Безспорно-следва да се отчита свободата на страните при договарянето и избора им на
цена,на която да сключат сделката,но такова отстъпление би било приемливо в случаите,
когато договарящ е самият собственик-сам той е одобрил и приел такова отстъпление от
реалната стойност на престираното имущество. В случая сделката е сключена от
представител,в полза на негов родственик, при което дори и при дадените широки
пълномощия за преценка, следва преимуществено да се грижи за интереса на
представлявания. В този смисъл упълномощителят е делегирал доверието си към
представителя. Изричното овластяване по чл.38 ЗЗД, без да са регламентирани детайлите на
сделката на разпореждане, не означава, че упълномощителят приема продажбата да се
извърши не по най-добрия за него начин. Тук се установява,че цената е почти три пъти по-
ниска от пазарната, затова била и близо до данъчната, е несъответна на интереса на
представлявания. Сключена при тези условия при липсата на еквивалентност на насрещните
престации, съдът приема,че е налице грубо нарушаване на интересите на представлявания.
Друг относим критерий е и какви са нуждите на представлявания към момента на
сключване на оспорваната сделка и те задоволяват ли се с последиците й. Тук стана ясно,че
към момента на упълномощаването и на сключването на продажбата П.Х. вече е била болна
и се е нуждаела от реални ежедневни грижи. Имала е нужда срещу евентуално
разпореждане с имуществото й да й бъде осигурено и гарантирано насрещно задължение за
издръжка и гледане, или обезпечаване на средства,чрез които да си позволи наемане на
такива. Една добросъвестно извършена продажба,на адекватна на пазарните условия цена,
би й обезпечила тези нужди. В случая с оспорваната продажба реално Х. е била лишена от
собствеността й и то на символична стойност, за сметка на категоричното обогатяване на
насрещната страна-внучка на упълномощената Ц.. Вредата за имуществото й се състои в
липсата на еквивалентно парично постъпление срещу разпореждането с имота й.
Накърняването на имуществените й права и актив от оспорваната сделка не би
могло „да се оправдае“ и с твърдените и установени от свидетелите близки отношения
между П.Х. и семейството на Г.Ц.. Именно заради тях упълномощената е следвало да
гарантира и не допуска ощетяване и накърняване на общоприетите норми на
добросъвестност при упражняване на делегираните й пълномощия.
По изложените съображения съставът намира,че същественото разминаване в
уговорената и действителната стойност на продадения имот определя оспорваната сделка
като сключена в противоречие с интересите на представляваната П.Х., което обосновава
приложение на последиците на чл.40 от ЗЗД,а именно сделката няма действие както за
представляваната-за нейната правна сфера, така и за останалите страни –купувач-съгл. т.3 от
ТРеш.№ № 5/12.12.2016г., по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Сделката е сключена при
наличие на накърняване на добрите нрави по см.на чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД,поради което
следва да се прогласи нейната нищожност. Затова искът с правно основание чл.40,вр.с
8
чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД следва да се уважи изцяло.
Като последица съдът не следва да разглежда предявените при условията на
евентуалност искове.
С оглед недействителността на разпореждането с имуществото на П.Х.,
основателен е искът на Т. Г. Л.-като неин единствен наследник по закон, за признаване
правото му на собственост-по наследство, на процесното жилище. С оглед прогласяване
нищожността на договора, правните му последици са отпаднали,поради което следва да се
счита,че наследодателят П.Х. е запазила правото си на собственост.
Поради несъвпадане с изводите на първоинстанционния съд обжалваното
Решение №21/09.02.2024г.,пост.по гр.д.№501/2023г. на РС-Т., следва да се отмени изцяло и
се постанови друго,с което на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД,във вр.с чл.40 от ЗЗД се
признае по отношение на С. С. Т.-малолетна,представлявана от баща й и законен
представител С. Н. Т.-двамата от гр.Т., нищожността поради накърняване на добрите
нрави,с оглед липсата на еквивалентност на насрещните престации, на Договор за покупко-
продажба,обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №148,
peг. № 3736, том III, н.д.№ 496/2022г. на Нотариус с peг.№525 в НК и район на действие РС-
Т., с който П. Т. Х., чрез пълномощника й Г.И.Ц., е продала на С. С. Т., чрез нейния баща и
законен представител С. Н. Т.,следния свой недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.501.651.2.8 по КККР, одобрени със Заповед РД18-11/20.04.2007г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралните регистри, засягащо поземления имот
от 01.08.2022г., с адрес гр.Т., *****, който обект се намира на трети етаж в сграда с
идентификатор 73198.501.651.2, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлени имот с идентификатор 73198.501.651, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда със смесено
предназначение на едно ниво, с площ 68.35 кв. м., стар идентификатор: няма, с прилежащо
избено помещение № 1, с площ 3.02 кв. м., при граници: изток - дворно място, запад -
абонатна станция, север -секция А, юг - мазе 4 - М.К., отгоре - сладкарница, както и 1.23%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.501.651.2.7; под обекта:
73198.501.651.2.4; над обекта: 73198.501.651.2.12, за сумата 21 000(двайсет и една
хиляди)лева.
Следва да се признае по отношение на С. С. Т., чрез нейния баща и законен
представител С. Н. Т., че Т. Г. Л. е собственик на описания имот по наследство от П. Т.
Х.,б.ж.на гр.Т.,поч.на 14.09.2022г.,и се осъди да му предаде собствеността и владението
върху имота.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 от ГПК въззивамата следва да заплати на
въззивника направените в двете инстанции разноски.Пред РС-Т. по гр.д.№501/2023г.
ищецът е представил списък и доказателства за реално направени разноски от 2747.88лв.,от
9
която сума държавна такса-216.25лв., такси- 57.63лв.,д епозит за съдебна експертиза-
234лв.,адвокатски хонорар 2240лв. По в.гр.д.№223/2024г.на ОС-Ловеч е представен списък
и доказателства за реално направени разноски за държавна такса от 108.13лв. Въззиваемата
С. С. Т., чрез нейния баща и законен представител С. Н. Т., следва да се осъди да заплати на
Т. Г. Л. обща сума от 2856.01лв.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК,ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Решение №21/09.02.2024г., пост.по гр.д.
№501/2023г. на РС-Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД,във вр.с чл.40 от ЗЗД
по отношение на С. С. Т. с ЕГН ********** , адрес гр.Т.,ЖК„***“, ***, малолетна,
представлявана от баща й и законен представител С. Н. Т. с ********** , адрес с.О.,
Ловешка област,ул.„**** нищожността поради накърняване на добрите нрави,с оглед
липсата на еквивалентност на насрещните престации на Договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №148, peг. № 3736,
том III, н.д.№ 496/2022г. на Нотариус с peг.№525 в НК и район на действие РС-Т., с който П.
Т. Х., чрез пълномощника й Г.И.Ц., е продала на С. С. Т., чрез нейния баща и законен
представител С. Н. Т.,следния свой недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.501.651.2.8 по КККР, одобрени със Заповед РД18-11/20.04.2007г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралните регистри, засягащо поземления имот
от 01.08.2022г., с адрес гр.Т., *****, който обект се намира на трети етаж в сграда с
идентификатор 73198.501.651.2,с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлени имот с идентификатор 73198.501.651, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда със смесено
предназначение на едно ниво, с площ 68.35 кв. м., стар идентификатор: няма, с прилежащо
избено помещение № 1, с площ 3.02 кв. м., при граници: изток - дворно място, запад -
абонатна станция, север -секция А, юг - мазе 4 - М.К., отгоре - сладкарница, както и 1.23%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.501.651.2.7; под обекта:
73198.501.651.2.4; над обекта: 73198.501.651.2.12, за сумата 21 000(двайсет и една
хиляди)лева.
ПРИЗНАВА на основание чл.108 от ЗС по отношение на С. С. Т. с ЕГН
**********, адрес гр.Т.,ЖК„***“, ***, малолетна, представлявана от баща й и законен
представител С. Н. Т. с ********** , адрес с.О., Ловешка област,ул.„**** че Т. Г. Л. с ЕГН
**********, адрес гр.Р.,ул.„****”№34, е собственик по наследство от П. Т. Х.,б.ж.на
гр.Т.,поч.на 14.09.2022г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.501.651.2.8 по КККР, одобрени със Заповед РД18-11/20.04.2007г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 01.08.2022г.,
10
с адрес гр.Т., *****, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор
73198.501.651.2, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлени имот с идентификатор 73198.501.651, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение на едно ниво,
с площ 68.35 кв. м., стар идентификатор: няма, с прилежащо избено помещение № 1, с площ
3.02 кв. м., при граници: изток - дворно място, запад - абонатна станция, север -секция А, юг
- мазе 4 - М.К., отгоре - сладкарница, както и 1.23% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавна земя, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 73198.501.651.2.7; под обекта: 73198.501.651.2.4; над обекта:
73198.501.651.2.12, като я ОСЪЖДА да му предаде собствеността и владението върху
имота.
ОСЪЖДА С. С. Т. с ЕГН ********** , адрес гр.Т.,ЖК„***“, ***, малолетна,
представлявана от баща й и законен представител С. Н. Т. с ********** , адрес с.О.,
Ловешка област,ул.„**** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Л. с ЕГН **********, адрес гр.Р.,ул.
„****”№34, направените разноски по гр.д.№501/2023г.по описа на РС-Т. и по в.гр.д.
№223/2024г.на ОС-Ловеч,в общ размер на 2856.01(две хиляди осемстотин петдесет и шест
лева и една стотинки).
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните,при наличие на предпоставките по чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11