№ 1336
гр. Пловдив, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501398 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.С.Т., ЕГН: **********, с адрес:
гр.*********, подадена чрез пълномощника по делото адвокат Ц., против Определение
№ 3343 от 29.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 4212 по описа за 2022 г. на Районен съд
- Пловдив, XXIV гр.с., с което е оставено без уважение искането на В.С.Т. за
освобождаване от задължението за плащане на такси и разноски в производството.
В частната жалба се развиват съображения против доводите на районния съд в
обжалваното определение. Поддържа се, че сумата по банковата сметка на
жалбоподателя от 13 000 лева представлява спестявания на семейството му,
предназначени за лечението на съпругата на жалбоподателя. Посочва се, че на
госпожа Т.а се налага да й бъде извършена сложна операция на долната челюст, поради
стопяване на костта, което налага да й бъдат поставени 6 импланта като цената на
процедурата надхвърляла 10 000 лева. Излага се довода, че е необходимо операцията
да бъде извършена скоро, тъй като госпожа Т.а трудно се храни. С оглед на
изложеното и тъй като се сочи, че жалбоподателят не притежава никакво имущество, а
само пенсия в размер на 380 лева, то заплащането от същия на държавната такса в
производството в размер на 879, 20 лева ще бъде непосилно за него, тъй като ще бъдат
необходими и разходи за съдебно - медицинска експертиза и съдебно - автотехническа
експертиза. Моли да се отчете и факта, че В.Т. е на 85 години, като трудно би могъл да
си набави необходимите средства за държавна такса и експертизи чрез банков кредит.
Искането към съда е да отмени обжалваното определение и да се постанови ново
определение, с което да се уважи искането. С молба по делото са приложени фискален
1
бон за сумата от 4661 лева, издаден от Дентален център „Спешъл Иводент 92“ЕООД и
квитанция за приходен касов ордер № 024 за сумата от 1 584 лева, заплатена на
Дентален център „Спешъл Иводент 92“ЕООД.
Препис от частната жалба не е връчван, доколкото Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД не е конституирано като ответна страна на този етап от производството.
Пловдивският окръжен съд, с оглед на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо
определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
Производството по гр.д.№ 4212/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с., е
образувано по предявен от В.С.Т. против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД
иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева,
като частично предявен иск от 50 000 лева - представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.06.2020 г., както и на сумата от 1 980
лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното
им изплащане.
В исковата молба е направено искане на осн.чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване
на ищеца от заплащането на държавни такси, депозити и разноски с довода, че няма
достатъчно средства да ги заплати. Твърденията си ищецът е подкрепил с декларация
за материално и гражданско състояние, в която е декларирал, че притежава банков влог
на негово име от 13 000 лева, същият получава пенсия от 380 лева и съпругата му
пенсия от 440 лева.
При така установените данни, с обжалваното определение районният съд е
оставил без уважение искането на В.С.Т. за освобождаване от задължението за
плащане на такси и разноски в производството, мотивирайки се с наличността от
13 000 лева по банковия влог на ищеца.
Определението е правилно.
Правната възможност за освобождаването от такси и разноски по
производството е предоставена на физическите лица, които, поради липсата на доходи
и имущество, са в обективна невъзможност да изпълнят законоустановеното
задължение за тяхното внасяне. Доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за това е на лицето, което е поискало освобождаване от заплащането
на задълженията за същите. При преценката си съдът взема предвид доходите на
лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с
декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост;
възрастта и други обстоятелства /чл. 83, ал. 2, т. 1 -7 ГПК/. В настоящия случай, макар
2
да не се установяват притежавани от ищеца недвижими имоти и моторни превозни
средства, а е деклариран доход от ищеца от пенсия в размер на 380 лева и от съпругата
му в размер на 440 лева, то безспорно ищецът е декларирал наличност по банковия си
влог в размер на 13 000 лева. От представените към частната жалба доказателства не се
установяват твърденията, че сумата от 13 000 лева е необходима за заплащането на
лечението на съпругата на В.Т., доколкото по делото и не се представят доказателства,
че същата е била диагностицирана със соченото заболяване. По делото не са
представени медицински документи, от което може да се заключи, че съпругата Т.а
страда от твърдяното заболяване на долната челюст, като и няма доказателства за
необходимостта да й бъдат поставени 6 импланта със стойност на процедура над 10
000 лева. Извод за това не може да се изведе от представения фискален бон за сумата
от 4661 лева издаден от Дентален център „Спешъл Иводент 92“ЕООД, доколкото от
същия не е ясно за осъществяването на какви процедури е издаден и на кое лице. В
квитанцията към ПКО № 024 е отбелязано заплащането на сумата от 1 584 лева от С.
Т.а за 6 импланта, но не може да се направи извод, че стойността на процедурата за
поставянето им надхвърля сумата от 10 000 лева, доколкото е отбелязано заплащането
за същите на обща стойност от 1 584 лева. Следва и да се отбележи, че според
платежните документи сумите са платени на 23.03.2022 г., а декларацията на ищеца за
притежаваните от него средства е от 24.03.2022 г., тоест не може да се обоснове извод,
че сумите са платени от наличността по банковата сметка на ищеца. Следователно
дори и да се приеме, че на съпругата на В.Т. се е наложило извършване на лечение, за
което е платила сумите по представените платежни документи, то по делото не са
налице доказателства за необходимостта от осъществяването на медицински
процедури на стойност надхвърляща 10 000 лева.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че не са
налице предпоставките за освобождаването на В.Т. от заплащане на дължимите за
производството такси и разноски. Първостепенният съд правилно е установил
наличието на финансови възможности в достатъчен размер, позволяващ на ищеца да
заплати таксите и разноски производството, който извод не се опровергава.
Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3343 от 29.03.2022 г. постановено по гр.д.№
4212 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с., с което е оставено без
уважение искането на В.С.Т. за освобождаване от задължението за плащане на такси и
разноски в производството.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на частния жалбоподател пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4