Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Б.С.,06.07.2012год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белослатинският районен съд, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 27 юни, Две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.Г.
при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 471/2012год. и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.И.Г. с ЕГН ********** ***, обл.В., ул.”Иван Вазов” № 1 с ЕИК *********, представлявана от Кмета инж.Д. Т., с която е поискал съдът да отмени Заповед № 72/13.03.2012г. на Кмета на Община Б. като неправилна и незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „механик” с място на работа „Домашен социален патронаж” с.Б. и да се осъди ответната Община Б. да му заплати сумата от 3000,00 лв. представляваща обезщетение за принудителна безработица за 6 (шест) месеца, считано от датата на прекратяване на ТПО-13.03.2012г. до 13.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на исковата молба-23.04.2012г. до окончателното й изплащане, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът навежда доводи, че цитираните в Заповед № 72/13.03.2012год. законови разпоредби не са могли да дадат яснота относто мотивите на работодателя за издадената заповед; посочените в заповедта мотиви не отговарят на действителната фактическа обстановка, ремонтните дейности, чието неизвършване е сочено като мотив, не е влизало в задълженията на ищеца; пълно несъвпадане на ЕГН-то на ищеца и ЕГН-то, посочено в заповедта за уволнение; цялостна неоснователност на заповедта за уволнение.
Предвид гореизложените доводи, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТвр.чл.310,ал.1,т.1 от ГПК.
Ответникът, в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор по предявената искова молба, видно от полученият отрязък от съобщението. Оспорил е исковите претенции по основание и размер, като е изложил подробни мотиви.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена е и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието по делото. Приложено е и ЛТД на ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и след съобразяване с доводите на страните,приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в личното трудово досие безспорно се установява, че ищеца е бил назначен на длъжността “механик” в Община Б. с трудов договор № 156/07.07.2008г., в който като място на работа е посочена Община Б.-общински дейности ДСП (Домашен социален патронаж).
Впоследствие страните са подписвали допълнителни споразумения към трудовия договор, свързани с промени в размера на трудовото възнаграждение.
В ЛТД се съдържа заповед № 35/26.01.2012г. на Кмета на Община Б. с която на основание чл.188,т.1 от КТ вр.чл.187,т.3 от КТ-нарушения на трудовата дисциплина е наложено на ищеца дисциплинарно наказцание”Забележка” за неизпълнеие на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила във връзка със застраховките на авномобилите в Домашен социален патронаж.
Два месеца по-късно на ищеца е наложено със заповед № 72/13.03.2012год. на Кмета на Община Б. дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ” на основание чл.190,ал.1,т.3 и т.7 от КТ вр.връзка чл.187,т.3 и т.10, чл.188,т.3 и чл.195,ал.1 от КТ, като съгласно чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено ТПО на ищеца с ответната община.
В заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение №72/13.03.2012год. на ищеца, като мотиви са посочени: неизвършване на трудовите му задължения, вменени му в длъжностната характеристика и дадените от ръководителя разпореждания за отстраняване на повредите по описаните в заповедта МПС-та и привеждането им в изправност, вследствие на което е нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл. 187, т.3 и т.10 КТ и чл.22, т.1 и т.8 от Правилника за вътрешния трудов ред при Община Б..
Работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца(л.28 от ЛТД) с писмо изх.№ 152/23.02.2012г., с което е посочил, че на основание чл.193 от КТ във връзка с извършено нарушение и след направена от него проверка, констатира неизправности на посочените в писмото автомобили, впоследствие повторени и в заповедта за дисциплинарно уволнение.
Ищеца в присъствието на св.Р.Б., Н.Б. и В.С. е дал обяснения по смисъла на чл.193,ал.1 от КТ(л.30 от ЛТД).
Представената и приета по делото служебна бележка издадена от „Агенция по заетостта”- Д”БТ”- Б.С. удостоверява, че ищеца е безработен от 06.04.2012г. до настоящият момент.
По делото е прието заключението на допусната и изслушана ССЕ, в което вещото лице след направена проверка констатирало, че ищеца е получил дължимото му трудово възнаграждение по без касово плащане. За обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ вещото лице е взело за база м.февруари 2012г.(последният месец преди датата на уволнението).
Предвид констатациите експертизата заключила, че дължимото евентуално обезщетение на ищеца от ответната община за периода от 13.03.2012г. до 13.09.12г. е в размер на 2036,29 лв.(по задача на ищеца), а за периода от 13.03. 2012г. до 27.06.2012г. възлиза на 1200,64 лв.(по задача на съда).
Във връзка с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на ищеца са разпитани свидетелите В.С.М. (Зам.кмет на Община Б.) и Р. Б. (Управител на Домашен социален патронаж към община Б.) и двамата без родство с ищеца, които установиха, че го познават като „механик” към ДСП.
Свидетеля М. заяви, че от 04.01.2012г. заема длъжността „Заместник Кмет” на Община Б., който отговаря за всички сфери, включително и за ДСП. При проверка констатирал, че автомобилите в същият са в окаяно състояние и се нуждаят от ремонт. Според него нарушенията на ищеца са, че той не поддържал в изправност автомобилите в община Б.. Когато отправял въпроси към Г.-защо автопарка е в това състояние, той отговарял, че техниката е остаряла и не са полагани грижи за нея, тъй като нямало пари в общината за ремонт.
М. присъствал на ремонт на един от автомобилите в гр.Б.С., но поради високата цена за ремонта, ръководството на община Б. го отказало.
Свидетелят заяви, че само ищеца е механик и така му е записано в длъжностна характеристика, като след това посочи, че неговата длъжностна характеристика не я виждал и не я чел.
Тези негови противоречиви показания налагат извод за заинтересованост от изхода на спора, предвид заеманата от него длъжност в ответната община.
Другият свидетел Р.Б. заяви, че ищеца изпълнявал длъжността „механик”, но не е бил шофьор и монтьор. Механика отговаря пряко за автомобилите на община, разписва пътните листове, че автомобила е изправен, закупува части за тях да отремонтира повредите.
Свидетеля заяви, че лично докладвал устно преди четири години на бившия кмет на община Б., че автомобилите са остарели и подлежат на ремонт, но не били взети необходимите мерки.
При всъпването в длъжност на новия Кмет на Общината свидетеля отново устно докладвал за състояние на автомобилите от социалния патронаж. На проведена от Кмета среща с всички шофьори, механика и началниците на отделите, механика обяснил какво е състоянието на автомобилите. Тогава ръководството на общината взело мерки, като закупило нови гуми за автомобилите, които са към домашния социален патронаж. Механика е закупувал части за колите и ги подменял. Той е МОЛ и само той може да прави ремонт на колите.
За посочените в заповедта автомобили свидетеля Б., заяви, че автомобил марка”Рено” е собственост на ДСП, автомобил УАЗ е собственост на Просвета, „Ладата” е на общината, а бус „Ситроен” е на Просветата.
Свидетеля като пряк началник на ищеца заяви, че докато Г. бил на работа през тези четири години, той никога не го предлагал за наказание и не знае да е наказван. Единствено знае за наказанието „забележка”,за което ищецът му споделил.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
І. ОТНОСТО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЯНА НА ЗАПОВЕД №72/13.03.2012г. НА КМЕТА НА ОБЩИНА Б. ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТПО.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че в заповедта за уволнение грешно му е посочено ЕГН-то и тя не се отнася за него. Видно е, че се касае за техническа грешка при изписването на ЕГН-то, тъй като в трудовият договор и допълнителните сключени споразумения приложени в ЛТД правилно му е изписано ЕГН-то, както е посочено в личната му карта, копие от която е приложена в ЛТД. Факта, че е подписал заповедта за уволнение и я получил без възражения, същият се е съгласил с нейните реквизити.
Не се спори между страните по делото, а и от събраните по него писмени и гласни доказателства (сред които и ТД № 156/07.07.2008г. и сключените въз основа него допълнителни споразумения за изменение размера на трудовото му възнаграждение и процесната заповед № 72/13.03.2012 г. на Кмета на ответната община Б.-страници от ЛТД на ищеца), се установява, че ищецът е заемал длъжността "механик" при ответника - по трудово правоотношение за неопределено време, което било прекратено на 13.03.2012 г. с налагането на ищеца на дисциплинарното наказание "уволнение", извършено със заповед № 72/13.03.2012 г. на Кмета на Община Б..
На първо място, съдът следва да извърши проверка на процесната заповед досежно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и досежно пълнотата на изложените мотиви /чл.195, ал.1 от КТ/. В атакуваната заповед (Заповед № 72/13.03.2012г. ), работодателят с общи думи е описал в какво се състоят извършените от работника нарушения, а именно: "системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина(чл.190,ал.1,т.3 и т.7 от КТ) изразяващи се в неизвършване на действия, вменени му в длъжностната характеристика и дадените от ръководителя разпореждания, за отстраняване на повредите на посочените в заповедта автомобили(МПС) и привеждането им в изправност.
Същият е нарушил трудовата дисциплина и на основание чл.187,т.3 и т.10 от КТ и чл.22,т.1 и т.8 от ПВТР изразяваща се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите правила и неизпълнение на трудови задължения произтичащи от Правилника за вътрешния трудов ред.
Процесната заповед не отговаря на изискванията на чл.195,ал.1 от КТ.
Съгласно посочената правна норма( чл.195, ал.1 от КТ) дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа задължителни реквизити: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Мотивите са фактически твърдения на работодателя, от които той прави извод за наличието на определен вид нарушение. Тяхното значение е да гарантира на работника(служителя) възможността да изгради защитата си против дисциплинарната санкция, ако я счита за незаконна. За да е възможно това, нужно е работодателят да посочи конкретните факти, обстоятелства, при които са осъществени, времето на извършването им и всичко друго, което релевира определен дисциплинарен състав по чл. 187 КТ. Освен нарочното изискване за мотиви, в заповедта за дисциплинарно наказание законодателят косвено определя и тяхното съдържание - да се посочи конкретното нарушение като фактология и времето на извършването му.
За спазване изискванията на чл.195, ал.1 от КТ съдът следи служебно, дори да не са наведени от ищеца такива основания за нейната незаконосъобразност.
Процесната Заповед №72/13.03.2012г., с която е уволнен дисциплинарно ищеца, не съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в императивната разпоредба на чл.195 от КТ, поради което и издадената заповед се явява немотивирана, а оттам за съда е невъзможно да прецени дали е налице съответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и тежестта на дисциплинарното нарушение, вменено на ищеца Г., така както изисква нормата на чл.189, ал.1 от КТ. В заповедта, като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени системно нарушаване на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, които нарушения съответстват на правните норми, отразени като основание за уволнеието - член 190, ал.1, т.3 и т.7 вр.330, ал.2, т.6 от КТ. Но това не е достатъчно, за да се приеме, че е налице една мотивирана заповед по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ, съдържаща всички задължителни реквизити. В настоящия случай едно от нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното уволнение, а именно това по чл.190, ал.1, т.3 от КТ – системно нарушаване на трудовата дисциплина – изобщо не е описано в заповедта в какво се изразява и кога е извършено. Съгласно трайната съдебна практика, системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ са налице, когато работникът е извършил три или повече отделни нарушения, като при определяне броя им се вземат предвид тези нарушения, за които дисциплинарно наказание не е наложено, както и тези, за които дисциплинарно наказание е наложено, но още не е заличено. В настоящия случай не може да се говори за наличието на цитираното нарушение, тъй като с влязъл в сила акт на работодателя е наложено само едно дисциплинарно наказание на ищеца преди настоящото, а именно “забележка”. Второто дисциплинарно производство е обжалвано и съдебният спор по него все още не е приключил. Липсват данни и за наличието на други нарушения, извършени от Г. за които да са му наложени наказания.
С формалното посочване на самия текст на чл.190, ал.1, т.3 от КТ – „системно нарушаване на трудовата дисциплина” не става ясно нито за работника/служителя, нито за съда в какво точно се изразява конкретното системно нарушение – дали става въпрос за едно и също нарушаване на трудовата дисциплина или за няколко различни по вид нарушения и кои точно от изрично предвидените в чл.187 от КТ. Не е посочено също така и времето, през което са били осъществявани тези системни нарушения, за да се прецени дали е налице признакът системност, който е необходим за наличието на нарушението по чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Също така и липсват в заповедта каквито и да било субективни признаци на нарушенията на трудовата дисциплина, като елемент от пълното описание на нарушенията. А липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказание, предвидени в ал.1 на чл.195 от КТ, има за последици незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.
Посочено е друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 във вр.с чл.187, т.3 и т.10 от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на технически и технологични правила, както и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в ПВТР на ответната община(чл.22,т.1 и т.8) Индикации по чл. 190, ал., т.7 КТ за „Други тежки наказания”, не са посочени в ЛТД на ищеца. Също няма посочени доказателства, които да показват неспазване на чл. 22, т.1 и т.8 от Правилника за вътрешния трудов ред при Община Б..
В процесната заповед съдът намира, че макар и да се съдържат фактически твърдения, от които да се налага извод за допуснатото дисциплинарно провинение, за което е бил наказан ищеца, не става ясно точно коя от хипотезите на чл. 187, т.3 от КТ е имал предвид работодателя - неизпълнение на възложената работа или неспазване на техническите и технологичните правила или и двете заедно. Този порок според съда ограничава правото на работника да осъществи ефективна защита срещу издадената заповед. От друга страна в заповедта не се съдържат точни и ясни твърдения какво е считал работодателят като се е позовал на нормата на чл. 187, т.10 от КТ, която норма е бланкетна и във всеки един случай следва да се конкретизира, т.е. да се посочи точно неизпълнение на кои други трудови задължения е било допуснато.
Видно от приложената към ЛТД на ищеца длъжностна характерстика в качеството му на „механик” той е МОЛ и отговаря за зачислените му автомобили и имущество зачислено му по установеният ред(т.6.2 и т.6.3.)
По делото няма данни кои автомобили са му зачислени при постъпването на работа в ответната община и какъв е установеният ред. Като МОЛ би трябвало при постъпването на работа да има приемо-предавател протокол на имуществото което му се поверява.Такъв по делото липсва.
Така, че посоченото в заповеда нарушение: „При проверка на 23.02.2012г.
е установено, че всички автомобили в ДСП-Б. са в неизправност в момента” е необосновано и незаконосъобразно.
В подкрепа извода на съда са и свидетелските показания на св.Б., който заяви, че лично докладвал устно преди четири години на бившия кмет на община Б. за състоянието на автомобилите, които са остарели и подлежат на ремонт, но мерки не били взети.
Вече с вспъването в длъжност на новият кмет на ответната община са взети мерки за закупуване на нови гуми за автомобилите на домашния социален патронаж. Механика закупувал части за колите и ги подменял, т.е. той не е бездействал. При по-сериозна повреда на даден автомобил същия се карал на сервиз, тъй като в общината няма база за ремонтиране на автомобилите, а ищеца отговарял за по-леките ремонти.
От посочените три автомобила в процесната заповед под № 2,3,4 е видно, че същите били закарани на ремонт, т.е. наложило се същият да бъде извършен извън територията на общината, което не може да се вмени във вина на ищеца.
За остарялата техника в автомобилният парк от години, не може да се вменява в негова вина, след като предишното ръководство не взело конкретни мерки. Без наличието на парични средства и подмяна на части за автомобилите, същите няма как да бъдат в техническа изправност.
Свидетеля Б. като пряк началник на ищеца заяви пред съда, че на Г.Г. докато бил в ТПО с ответната община не са му налагани други наказания, с изключение на наказанието „забележка” споделено му от самият Г..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не бе установено по категоричен и несъмнен начин, че посочените в заповедта за уволнение причини, са законово издържани и основателни, т.к. не са били посочени доказателства в подкрепа на това, че ищецът не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, имал е множество нарушения или и допуснал други тежки нарушения.
По тези съображения извършеното на това
основание уволнение е незаконосъобразно, поради което предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Уволнението на ищеца наложено със заповед № 72/13.03.2012год.,следва да бъде признато за незаконно като бъде отменено и същият бъде възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност „механик” в Домашев социален патронаж към Община Б..
ІІ. ОТНОСНО
ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО чл.344,ал.1,т.3 от КТ вр. чл.225,ал.1
от КТ.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана ССЕ се установява, че евентуалното обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ дължимо от ответната Община Б. на ищеца Г. И.Г. за периода от 13.03.2012г. до 27.06.2012г. е в размер на 1200,64 лв., а за периода от 13.03.2012г. до 13.09.2012г. е в размер на 2036,29 лв. Тази сума е изчислена на базата на БТВ от последния месец, за който ищеца е взела трудово възнаграждение, а именно –месец февруари 2012г.
Установи се по безспорен начин, че ищеца за процесният период от 13.03.2012г.до 27.06.2012г. е бил безработен и не е бил в ТПО с друг работодател, респ. не е получавал трудово възнаграждение.
Следва на ищеца да му се присъди сумата от 1200,64 лв. , представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението за периода от 13.03.2012г. до 27.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.04.2012г.(датата на завеждане на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане.
Сумата от 2036,29 лв.съдът не би могъл да присъди за бъдеще време, т.е. занапред (до 13.09.2012г.), като иска в тази част би бил недопустим.
В останалата част до пълният претендиран размер от 3000,00 лв. иска с правно основание чл.225,ал.1 от КТ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание
чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта му за присъденото обезщетение подлежи на
предварително изпълнение.
ІІІ. РАЗНОСКИ
Общините са свободени от
заплащане на държавни такси, но не и от съдебни разноски, изводимо от
разпоредбата на чл.84,т.3 от ГПК.
Следователно община Б. следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Б.С. сумата от 60,00 лева за назначената ССЕ.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски
пред първата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 240,00 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горните съображения и на
основание чл. 344, ал.1 т.1, т.2 и т.3
вр. чл. 225 от КТ и чл.310,ал.1,т.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
УВОЛНЕНИЕТО на Г.И.Г.
с ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ Заповед
№ 72/13.03.2012год., на Кмета на
Община Б., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.И.Г. с ЕГН
********** *** на заеманата
преди уволнението длъжността "механик
в Община Б. с място на работа- Домашен социален патронаж с.Б..
ОСЪЖДА ОБЩИНА Б., обл.В., ул.”Иван Вазов” № 1 с ЕИК *********, представлявана от Кмета инж.Д. Т., да заплати на Г.И.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 1200,64 лв./Хиляда и двеста лева и 64 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението за периода от 13.03.2012г. до 27.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.04.2012г.(датата на завеждане на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане.
В останалата част за сумата от 1200,64 лв. до пълният предявен размер от 3000,00 лв. отхвърля иска с правно основание чл.225,ал.1 от КТ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Б., обл.В., ул.”Иван Вазов” № 1 с ЕИК
*********, представлявана от Кмета инж.Д. Т., да заплати по сметка на РС-Б.С. сумата от 60,00 /Шестдесет/ лева за назначената ССЕ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Б., обл.В., ул.”Иван Вазов” № 1 с ЕИК
*********, представлявана от Кмета инж.Д. Т., да заплати на Г.И.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 240,00 лв./Двеста и четиридесет лева/, представляваща
направените от ищеца в производството пред първата инстанция разноски за адвокатски хонорар, съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта му за присъденото
обезщетение подлежи на предварително изпълнение.
Решението може да се обжалва
пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от уведомяване на страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: