№ 80
гр. Ловеч, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20244300500708 по описа за 2024 година
С решение № 384/27.08.2024 г., по гр.д. № 630/2024 г. на РС – Ловеч,
съдът е отхвърлил предявените от Г. В. В. против Административен Съд –
Враца искове с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр, за
установяване на нарушение, изразяващо се в неравностойно третиране,
поради отказ от освобождаване от държавна такса и допускане на правна
помощ по посочени 15 броя административни дела (адм.дело № 700/2021 г.,
адм.дело № 132/2022 г., адм.дело № 127/2022 г., адм.дело № 147/2022 г.,
адм.дело № 146/2022 г., адм.дело № 371/2022 г., адм.№ 215/2022 г., адм.дело
№ 228/2022 г., адм.дело № 239/2022 г., адм.дело № 241/2022 г., адм.дело №
300/2022 г., адм.дело № 248/2022 г., адм.дело № 250/2022 г., адм.дело №
314/2022 г. и адм.дело № 323/2022 г., всички по описа на АдмС-Враца), за
осъждане на ответника да преустанови твърдяното нарушение и за
въздържане в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и за осъждане да
заплати на ищеца Г. В. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 22 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 31.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано с въззивна жалба, подадена от Г. В. В., чрез адв.
А. М., в която се излагат оплаквания за неговата неправилност, свеждащи се
до материална незаконосъобразност и необоснованост, като е изведено искане
за отмяната му и за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника Административен Съд –
Враца е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за
неоснователност на въззивната жалба, като се моли потвърждаване на
обжалваното решение.
Поради настъпилата в хода на въззивното производство смърт на ищеца
1
Г. В. В., с определение от 17.01.2025 г. съдът е конституирал не негово място
А. С. В., П. Г. В., В. Г. В. и А. Г. В..
Въззивниците А. С. В., П. Г. В., В. Г. В. и А. Г. В. (заместили починалия
Г. В. В.) не се явяват в съдебно заседание и не заявяват становище по
съществото на спора.
Въззиваемият Административен съд Враца не изпраща представител в
откритото съдебно заседание.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. При проверка за
неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК съдебният състав намира
същото за недопустимо в частта, с която е налице произнасяне по предявения
от Г. В. В. против Административен съд – Враца иск по чл. 71 ал. 1, т. 2
ЗЗДискр. Претенцията за осъждане на ответника да преустанови твърдяното
нарушение и за въздържане в бъдеще от по-нататъшни нарушения като форма
дискриминационно третиране е лично, ненаследимо и непрехвърлимо право.
Това право се погасява със смъртта на претендиращия го ищец Г. В. В., затова
неговите наследници нямат активна процесуална легитимация да предявяват и
поддържат този иск. Ето защо, решението на районния съд по този иск се
явява недопустимо, макар смъртта на ищеца да се настъпила след неговото
обявяване, поради което в тази му част то следва да бъде обезсилено, а
производството по делото - прекратено.
Решението е допустимо в останалата обжалвана му част, с която съдът
се произнесъл по предявените от Г. В. В. против Административен съд –
Враца исковете с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр. Предметът на
единия от тях е имуществено право - обезщетение за вреди (чл. 71 ал. 1, т. 3
ЗЗДискр), а на другия - установяване на конкретна форма на
дискриминационно третиране (чл. 71 ал. 1, т. 1 ЗЗДискр) – на нарушение,
изразяващо се в неравностойно третиране, поради отказ от освобождаване от
държавна такса и допускане на правна помощ по посочени 15 броя
административни дела, която в случая е част от основанието на иска за
заплащане на обезщетение. Претенциите по двата иска са упражнени приживе
от наследодателя, а предвид заместването му в процеса от неговите
наследници и доколкото от тях няма изрично десезиране, съдът дължи
произнасяне по основателността на същите искове.
С оглед изводите за допустимост на решението в частта, с която съдът се
произнесъл по предявените искове по чл. 71 ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр, въззивната
инстанция следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени
във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че приживе Г. В. В. е бил лишен от свобода по силата
влязла в законна сила присъда, като и че в периода от 28.12.2018 г. до
28.07.2022 г. наказанието му се изпълнявало в Затвора – Плевен.
Не се спори, а и това се установява от приложените дела, че докато
изтърпявал наказанието си, Г. В. В. завел 15 броя административни дела,
образувани пред Административен съд Враца със следните номера: адм.дело
2
№ 700/2021 г., адм.дело № 132/2022 г., адм.дело № 127/2022 г., адм.дело №
147/2022 г., адм.дело № 146/2022 г., адм.дело № 371/2022 г., адм.№ 215/2022 г.,
адм.дело № 228/2022 г., адм.дело № 239/2022 г., адм.дело № 241/2022 г.,
адм.дело № 300/2022 г., адм.дело № 248/2022 г., адм.дело № 250/2022 г.,
адм.дело № 314/2022 г. и адм.дело № 323/2022 г., всичките по описа на АдмС
Враца.
По тези дела Г. В. В. е правил искания за освобождаване от
задължението за заплащане на държавна такса, а по някои от тях и за
предоставяне на правна помощ. С мотивирани определения на съдебните
състави исканията са оставяни без уважение както следва: с определение от
11.01.2022 г. по адм.дело № 700/2021 г. на АдмС Враца, оставено в сила с
Определение № 2215/09.03.2022 г. по адм.дело № 1337/2022 на Върховния
административен съд (ВАС) на Република България; с определение №
469/26.08.2022 г., по адм.дело № 228/2022 г. на АдмС Враца; с определение №
141/24.03.2022 г., по адм.дело № 127/2022 г. на АдмС Враца, оставено в сила с
определение № 141/20.04.2022 г., по ЧКАД № 232/2022 г. на АдмС Враца,
тричленен състав, а с влязло в сила определение от 29.11.2022 г. на ВАС, по
адм.дело № 6263/2022 г. е оставено без разглеждане искането на Г. В. за
отмяна на влязлото в сила определение № 141/24.03.2022 г., по адм.дело №
127/2022 г. на АдмС Враца; с определение № 119/11.03.2022 г., по адм.дело №
132/2022 г. на АдмС Враца, оставено в сила с определение № 180/20.04.2022 г.,
по ЧАКД № 187/2022 г. на АдмС Враца, тричленен състав, е оставено без
разглеждане искане за отмяната му с влязло в сила определение от 21.03.2023
г., по адм.дело № 9562/2022 г. на ВАС; с определение № 138/24.03.2022 г., по
адм.дело № 147/2022 г., оставено в сила с определение № 181/20.04.2022 г., по
ЧКАД № 218/2022 г. на АдмС Враца, тричленен състав, е оставено без
разглеждане искане за отмяната му с влязло в сила определение от 12.10.2022
г. по адм.дело № 8885/2022 г. на ВАС; с определение № 233/18.05.2022 г. по
адм.дело № 241/2022 г. на АдмС Враца, оставено в сила с определение №
418/08.08.2022 г., по ЧКАД № 495/2022 г. на АдмС Враца, тричленен състав; с
определение № 386/19.07.2022 г. по адм.дело № 250/2022 г. за оставяне без
уважение молба на Г. В. за предоставяне на правна помощ, оставено в сила с
Определение № 445/17.08.2022 г. по ЧКАД № 523/2022 г. на АдмС-Враца,
тричленен състав; с определение № 269/10.06.2022 г., по адм.дело № 314/2022
г. на АдмС Враца за оставяне без уважение искането на Г. В. за предоставяне
на правна помощ, оставено в сила с Определение № 480/01.09.2022 г., по
ЧКАД № 413/2022 г. на АдмС-Враца, тричленен състав; с определение №
280/14.06.2022 г. по адм.дело № 323/2022 г. на АдмС Враца; с определение №
506/09.09.2022 г., по адм.дело № 371/2022 г. на АдмС Враца за оставяне без
уважение искането на Г. В. за предоставяне на правна помощ, оставено в сила
с определение № 10/12.01.2023 г. по ЧКАД № 25/2023 г. на АдмС Монтана.
Видно от приложеното адм.дело № 239/2022 г. на АдмС Враца, с
постановеното по него определение № 232/18.05.2022 г. е оставено без
уважение искането на ищеца Г. В. да бъде освободен от заплащане на
държавна такса, оставено в сила с определение № 337/05.07.2022 г. по ЧКАД
№ 425/2022 г. на АдмС Враца, тричленен състав. Впоследствие по адм.дело №
239/2022 г. на АдмС Враца е постановено и определение № 402/27.07.2022 г., с
което е оставена без разглеждане исковата молба на Г. В., поради
неизпълнените указания за внасяне на държавна такса по делото. С
определение № 504/09.09.2022 г. по адм.дело № 239/2022 г. на АдмС Враца, е
оставено без уважение искането на Г. В. за предоставяне на правна помощ по
3
същото дело. С определение № 433/26.07.2023 г. по ЧКАД № 632/2022 г. на
АдмС Враца, тричленен състав, са оставени в сила определение №
402/27.07.2022 г., по адм.дело № 239/2022 г. на АдмС Враца, с което е оставена
без разглеждане исковата молба на Г. В., както и определение №
504/09.09.2022 г., с което е оставено без уважение искането на В. за
предоставяне на правна помощ. С определение на ВАС е оставено без
разглеждане искането на Г. В. за отмяна на влязлото в сила определение №
232/18.05.2022 г. по адм.дело № 239/2022 г. на АдмС Враца.
Видно от приложеното адм.дело № 215/2022 г. на АдмС Враца, състав на
същия съд постановил разпореждане, с което задължил Г. В. да внесе
държавна такса, като поради неизпълнение на указанията за внасяне,
производството под делото е прекратено. С определение от 05.07.2022 г., по
адм.дело № 215/2022 г. е оставено без уважение искането на В. за
предоставяне на правна помощ по делото.
Установява се, че по други дела, образувани пред други
административни съдилища, Г. В. е освобождаван от задължението за
заплащане на държавна такса, както следва: с определение от 12.01.2023 г., по
адм.дело № 850/2022 г. на АдмС Стара Загора; с разпореждане №
2240/29.12.2022 г., по адм.дело № 1242/2022 г. на АдмС София Област; с
разпореждане от 16.09.2021 г., по адм.дело № 578/2021 г. и с разпореждане от
25.10.2022 г., по адм.дело № 661/2022 г. и двете по описа на АдмС Велико
Търново. С определение от 20.10.2021 г., по адм.дело № 543/2021 г. на АдмС
Велико Търново, на Г. В. е предоставена правна помощ по същото дело.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявените искове за установяване нарушение правото на равно
третиране (по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр) и за заплащане на обезщетение за
вреди във връзка с нарушение на правото на равно третиране (по чл. 71, ал. 1,
т. 3 ЗЗДискр) са неоснователни.
В производството за защита от дискриминация ищецът е длъжен да
докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че
той е жертва на дискриминация (чл. 9 ЗЗДискр). При успешно проведено от
него доказване законът възлага доказателствена тежест на ответника да
установи обратното - че правото на равно третиране на ищеца в конкретния
случай не е нарушено.
Преценката за наличие на дискриминация по някой от признаците в чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр е следствие от извършено сравнение между начина на
третиране на ищеца и на други лица, които са в същото или сходно положение.
Ищецът навежда твърдения за осъществена спрямо него дискриминация
на основата на „лично положение“. Предвид липсата на легално определение
на понятието „лично положение“, същият признак следва да се разглежда във
всеки конкретен случай от гледна точка на онези същностни за личността
белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат
еднаквото приложение на закона.
В случая личното положение на Г. В. е обусловено от статута му на
лишен от свобода до края на неговия живот, установен въз основа на влязла в
сила присъда, с която е наложено наказание „доживотен затвор“. Независимо
от този му статут, Г. В. е имал неограничено право на достъп до съд, търсейки
защита на своите права по процесните 15 броя административни дела,
4
образувани пред ответника АдмС Враца. Отказът на съда да освободи Г. В. от
заплащане на държавна такса и да му предостави правна помощ по
конкретните административни дела, не би могло да се приеме за неравно
третиране на основата на „лично положение“. Поначало за съдебните
производства, вкл. при обжалване на административни актове по съдебен ред
и при предявяване на иск по Административно процесуалния кодекс (АПК) се
дължи заплащане на държавна такса (чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 12, ал. 3 АПК).
Освобождаването на страната от задължението й за внасяне на държавна такса
и разноски е резултат от извършвана от съда преценка на съответните
критерии, свързани с материално, имотно, здравословно състояние и др.,
посочени примерно в чл. 83 ал. 2 ГПК. В преценката на тези критерии от съда
е свързано и предоставянето на правна помощ по граждански и
административни дела, изразяваща се в безплатна адвокатска защита (чл. 23
ал. 3 ЗПрП). Със съответните определения по процесните 15 броя
административни дела, съдебните състави на АдмС Враца са извършили
именно такава преценка на обстоятелствата, с оглед на която е отказано
освобождаване на Г. В. от задължението му за заплащане на такса и разноски,
респ. му е отказана безплатна правна помощ, като в мотивите на съдебните
актове са изложени единствено съображения по критериите в чл. 83 ал. 2 ГПК,
респ. в чл. 23 ал. 3 ЗПрП. В този смисъл негативните за Г. В. произнасяния по
исканията му за освобождаване от такси и разноски и за предоставяне на
правна помощ по процесните 15 броя административни дела не съставляват
осъществена спрямо него пряка дискриминация на основата на „лично
положение“.
От ищеца не се навеждат твърдения, че други лица с неговия правен
статут, при сравними сходни обстоятелства са по-благоприятно третирани от
него, завеждайки дела пред ответника. Положителните отговори от други
съдилища се отнася до същите искания (за освобождаване от държавни такси
и за предоставяне на правна помощ), направени от Г. В., а не от друго лице, с
идентичен статут, поради което и с оглед на тези отговори не би могло да се
изгради извод, че с отхвърляне на исканията за освобождаване от такси и
разноски и за предоставяне на правна помощ по процесните 15 броя
административни дела, ответникът е допуснал неравенство в третирането. От
ищеца не се навеждат твърдения и за непряка дискриминация по смисъла на
чл. 4 ал. 3 ЗЗДискр.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията за
установяване нарушение правото на равно третиране на ищеца е
неоснователна. Неоснователността на иска по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр,
поради недоказаност на твърдяното нарушение на правото на равно третиране
на ищеца, дефинитивно води до неоснователност и на иска по чл. 71, ал. 1, т. 3
ЗЗДискр, доколкото неравното третиране е елемент от негово фактическо
основание.
По същите съображения въззивната инстанция намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба. В преобладаващата им част те се свеждат
до преразказване на мотивите на районния съд, до изразено несъгласие с тях и
до общи и принципни разсъждения върху нормативната, установяваща
забрана на неравностойното третиране. Във въззивната жалба се изразява
несъгласие с позицията на съдебните състави на АдмС Враца, извършили
преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, без да се посочват случай,
при които други лица са били освобождавани от заплащане на държавна такса
5
и им била предоставяна правна помощ, т.е. третирани са по-благоприятно от Г.
В., въпреки идентичния им статут.
Предвид на изводите за неговата недопустимост в частта, с която съдът е
отхвърлил иска по чл. 71 ал. 1, т. 2 ЗЗДискр, решението следва да се обезсили
в тази му част, а производството - да се прекрати. В останалата му обжалвана
част, с която съдът е отхвърлил исковете по чл. 71 ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр,
решението е правилно и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции по неоснователността на исковете, в тази му част същото следва да
се потвърди.
Страните не са заявили претенции за разноски, на които съдът дължи
отговор с акта, приключващ делото (чл. 81 ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 и чл. 271, ал. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 384/27.08.2024 г., по гр.д. № 630/2024 г. на РС
– Ловеч в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Г. В. В. (починал в
хода на производството и заместен от А. С. В., П. Г. В., В. Г. В. и А. Г. В.)
против Административен съд Враца иск по чл. 71 ал. 1, т. 2 ЗЗДискр за
осъждане на ответника да преустанови твърдяното нарушение и да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 384/27.08.2024 г., по гр.д. № 630/2024 г. на
РС – Ловеч в останалата част, с която съдът е отхвърлил предявените от Г. В.
В. (починал в хода на производството и заместен от А. С. В., П. Г. В., В. Г. В. и
А. Г. В.) против Административен съд Враца искове по чл. 71 ал. 1, т. 1 и т. 3
ЗЗДискр.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6