Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. 28.10.2021г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 септември 2021 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Евдокия Досева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2828, по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ищецът Д.К.Г., чрез упълномощения си представител, твърди в
исковата си молба, че на 30.04.2019г. е получил разпореждане по ч.гр.д. №
80180/2018г., по описа на Софийски РС, с което му е оказана възможността да
предяви установителен иск срещу длъжника – ответникът
по настоящото дело, за присъдената в заповедното производство сума. С оглед на
това, ищецът предявява настоящия установителен иск.
Твърди, че на 20.11.2018год., в гр.Стара Загора, сключил с ответника „СТИЛПЛАСТ
БЪЛГАРИЯ“ ООД договор № BG 073175 за изработка,
по силата на който ответникът се задължил срещу възнаграждение да
изработи дограма за ищеца, както следва:
1. Описание
- ID:1303424 0.000606060028076 (3), 2,81 кв.м PVC ALUPLAST 5К - IDEAL - 4000 -
бяло; стъклодържач - прав; крило право, стъкла -
основен тип: бяло/четири сезона 4-4 ( 32мм. Стъклопакет), обков
- МАКО:
2. Описание
- ID:1303425 5.22136688232Е-5, 2,8 кв.м
PVC ALUPLAST 5К - IDEAL - 4000 - бяло; стъклодържач
- прав; крило право, стъкла - основен тип: бяло/четири сезона 4-4 ( 32мм.
Стъклопакет), обков - МАКО, с обща квадратура
5,61кв.м.
Уговорената сума, за изработката на описаната
по - горе дограма, след извършената отстъпка, била в размер на 501. 74 лева, с
ДДС. При подписването на договора ищецът заплатил в брой сумата, в размер на
500 лева. Процесният договор бил подписан от ищеца и
лицето ......., която към датата на подписване на договор № BG 073175, е била
представител на ответното дружеството за гр. Стара Загора, като срока за
изработка на описаната дограма бил 10 работни дни.
Няколко дни след изтичането на срока, ищецът
се обадил на представител на дружеството и го попитал какво става с изработката
на дограмата по неговия договор. От дружеството му обяснили, че
служителката/представителката на дружеството в Стара Загора е прибирала парите
и не е пускала договорите към фирмата, и че те нямат вина, и че следва да си търси парите от ........На
въпроса на ищеца дали ще има изпълнение по договора, му било отговорено, че ответното дружество не е страна по договора,
не е получавало сума по този договор, и няма как да го изпълни. Ищецът заявил
на дружеството, че счита договора за развален и ще си търси парите от тях по
съдебен ред.
Твърди, че по подадена от „Стилпласт
България“ ООД жалба в Районна прокуратура - Стара Загора против ......., била
образувана прокурорска преписка № 5192 по описа за 2018год. за извършените от .......
деяния спрямо тях, за непреведени суми
по сключените по договорите поръчки.
Според ищеца, независимо дали ....... е
сключвала договорите като представител на ответното дружеството или като негов
служител или работник, дружеството
ответник отговаря за вредите, причинени от ......., тъй като в правомощията й е
било възложено да сключва договори и да приема поръчки и суми.
Ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение
на „Стилпласт България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: община Столична, гр. София 1225, район р-н
Подуяне, ул. Жак Дюкло № 55, представлявано от .......,
......., че му дължи сумата от 501. 74 лева, представляваща авансово платена
сума по развален Договор № BG 073175/20.11.2018год. за изработка на дограма,
ведно със законната лихва от датата 20.12.2018год., до изплащане на вземането.
Претендира за сторените по делото разноски, както и за разноските в заповедното
производство.
Ответникът
„СТИЛПЛАСТ БЪЛГАРИЯ“ ООД гр. София, чрез
пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността
на предявения иск. Оспорва валидността на сключения договор за изработка, тъй
като в него като страна-възложител е посочено само името „Д.“, като при липсата
на други индивидуализиращи страната данни /фамилно име, ЕГН, адрес/, ищецът не
може да се легитимира като страна по процесния
договор.
Отделно счита, че лицето, подписало договора
като служител на „Стилпласт България“ ЕООД не е
разполагало с нужните за това правомощия, вследствие на което договорът не е
породил действия за ответника.
Действително ....... е била служител на ответника, на длъжност
"търговски представител". При сключване на договора с нея обаче
ищецът, като страна по него, е следвало да се увери в правомощията на Найденова
да представлява ответника.
Счита още, че липсват
доказателства в подкрепа на твърденията за извършено авансово плащане по
договора, в размер на 500 лева. Самият договор не можел да послужи като
разписка за такова плащане, доколкото в т 3.3. от
същия е предвидена възможност авансовото плащане да бъде извършено в тридневен
срок от дописването му. Същевременно в т. 1 от договора, в графа „Документ
номер:“ под сумата записана като дължим аванс също не бил посочен документа,
удостоверяващ неговото плащане.Към датата, посочена в договора като дата на
неговото сключване, в търговския обект на „Стилпласт
България“ ЕООД, находящ се в гр. Стара Загора, е
имало регистрирано фискално устройство, като за всяко извършено плащане в брой
по поръчка на клиент-възложител бил издаван фискален бон. Нито на датата, на
която ищецът твърди, че е заплатил аванса, нито в по-късен момент, е издаван
фискален бон или друг документ, изходящ от ответното дружество, удостоверяващ
извършено от ищеца плащане. Ищецът е следвало
задължително да изиска да му бъде издаден документ /фискален бон, касова
бележка, разписка или др./ от името на ответното дружество за платения от него аванс. След като не е сторил
това, ищецът сам е прекъснал причинната връзка между твърдяната вреда и
поведението на Найденова, в качеството й на служител на ответника. Липсата на
плащане по договора, от една страна, прави ищецът неизправна страна по него и
като такава същият не можел да претендира нито изпълнение, нито обезщетение за
неизпълнение, а още по-малко връщане на цената. От друга страна, неплащането на
дължимия аванс е задействало клаузата предвидена в т. 3.4. от договора, поради
което, дори и да е породил действие, то същият се е обезсилил поради неспазване
на срока за плащане от страна на възложителя-ищец. В допълнение, моли съдът да
вземе предвид, че за съществуването на такъв договор ответното дружество било
уведомено за пръв път от ищеца в телефонен разговор, признание за което се
съдържа и в самата искова молба. Съдържанието на процесния
договор е станало известно едва след като е бил връчен препис от исковата
молба, към която е приложено копие от същия като доказателство. В този смисъл и
изхождайки от всичко гореизложено „Стилпласт
България“ ЕООД в нито един момент не е потвърждавало поетите с договора
задължения от страна на ......., независимо, че същата е била служител на
дружеството към онзи момент. Дружеството не е получавало плащане от страна на
ищеца по процесния договор и не му е издавало
документ за това.
Посочва, че жалбата срещу лицето ......., по
която е образувана пр. пр. № 5192/2018 год., по описа на РП - Стара Загора,
била подадена от „Стилпласт България“ ЕООД единствено
по данни от лица, които се свързали с дружеството и изложили твърдения за
извършени спрямо тях измами от страна на лицето ........ Категорично се
противопоставя на наведеното в исковата молба твърдение, че при постигане на
договорки с тези лица, в това число и с ищеца, същата е действала от името на
дружеството.
Ответникът моли съдът да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и
недоказан.Претендира за присъждане на направените разноски.
В първото
съдебно заседание ищецът се представлява
от пълномощника си, който поддържа
исковата молба. В съдебното заседание, в което е даден ход на устните
състезания ищецът не се явява и не изпраща представител. Ответникът
се представлява от упълномощените си представители, които пледират за
отхвърляне на иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 80180/2018 г.,
по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед
за изпълнение от 15.02.2019г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът
- ответното дружество „СТИЛПЛАСТ БЪЛГАРИЯ“ ООД – София, да заплати на заявителя
- ищецът Д.К.Г., сумата от 571.74 лв., представляваща сума за възстановяване
във връзка с развален Договор № BG
073175/20.11.2018г. за изработка на дограма, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.12.2018г. до окончателното й изплащане. В полза на
заявителя са присъдени и разноски, в размер на 375 лв. В срока по чл. 414 ГПК е
депозирано писмено възражение от длъжника. На осн.
чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят – ищец по настоящото дело, предявява настоящия установителен иск срещу длъжника – ответник по делото.
Ищецът представя Договор № BG 073175/20.11.2018г., видно от който като възложител е
изписано името „Д.“, а като изпълнител – ответното дружество, с предмет на
договора изработка и доставка на 5.61 кв.м. дограма, срещу възнаграждението от
501.74 лв., със срок на изпълнение 10 дни, считано от датата на плащане по
т.3.3 от договора /датата на плащане на 50% аванс или цялата сума в срок от три
работни дни/. Посочено е, че по договора е внесена сумата от 500 лв. – аванс,
като остатъкът по плащането възлиза на 1.74 лв.Към договора има приложена
оферта, изготвена от ответното дружество.
Като взе
предвид изложената
фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим, като подаден в законоустановения за това в чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна.
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането.
В случая се претендира връщане на сума по
развален договор за изработка – чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Основното възражение
на ответника е че липсва валидно облигационно правоотношение по сключен между
страните договор за изработка.
За да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната
действителност да са се осъществили следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1/ наличието на действително облигационно правоотношение по
договор за изработка; 2/ възложителят да е заплатил на изпълнителя процесната сума от 501.74 лв., представляваща авансово
платена сума по договора и 3/ договорът да е бил надлежно развален от изправния
кредитор, поради виновно неизпълнение на договорното задължение от страна на
ответника, т.е. годният юридически факт /договорът за изработка, сключен между
страните в настоящото съдебно производство/ да е отпаднал с обратна сила.
В
случая се касае за вземане, което произтича от договор за изработка на
алуминиева дограма, разновидност на договора за изработка по чл. 258
от ЗЗД, чието сключване е допустимо по силата на принципа за свобода
на договарянето, установен с чл. 9 от ЗЗД.
Касае се за договор, сключен с търговец,
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Този вид договори, с които едната страна
/изпълнител/ се задължава да "изработи нещо", съгласно поръчката на другата страна
/възложител/, а последната
- да заплати възнаграждение за това, са уредени
в раздел VIII от Особената част на ЗЗД и общото им наименование е "договор за изработка".Съгласно разпоредбите на чл. 258 и
266 от ЗЗД договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден.Формата не е елемент от фактическия
му състав, но постигнатото съгласие между страните относно съществените елементи на договора подлежи
на главно и пълно доказване в процеса, което следва да бъде
проведено съобразно въведената с чл. 127, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест
Видно от съдържанието на представения
от ищеца писмен договор, в него като възложител фигурира само името Д., без
никакви други индивидуализиращи данни за същия – бащино и/или фамилно име, ЕГН,
адрес. Договорът е с положени подписи за изпълнител и възложител, без
поясняване на имената им, респ. длъжността на подписващия за изпълнителя. След като по делото се оспорва твърдението за
валидно облигационно правоотношение по процесния
договор, то в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказаване факта на сключване на договора. В случая се
касае за търговска сделка, за действителността на която, съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ, по правило не се изисква
форма. Поради това сключването може да се доказва с всички допустими
доказателства. Въпреки разпределената му доказателствена
тежест с доклада на делото и предоставената му за това възможност, ищецът не
представя доказателства, установяващи валидно правоотношение с ответника по процесния договор.
Като взе предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че при липсата на
валидно договорно правоотношение, за ищеца не е налице възможност да претендира
връщане на сумата от 501.74 лв.Предявеният установителен
иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид
отхвърлянето на главния иск, не следва да се присъждат разноските в заповедното
и в настоящото производство.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника направените в настоящото производство разноски, в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар. В
приложения списък на разноски, ответникът
е вписал и заплатения адвокатски хонорар
за депозираното в заповедното
производство възражение, които
разноски съобр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по
ТД № 4/2013г., ОСГТК, се дължат. Видно от приложения
в заповедното производство договор за правна защита и съдействие, за изготвеното възражение по издадената заповед за изпълнение е заплатен адвокатски хонорар, в размер на 300 лв. Същата сума, платима от ищеца, се
дължи на ответника.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Г., ЕГН **********,***,
против „СТИЛПЛАСТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Подуяне, ул. Жак Дюкло №
55, представлявано от Михаил Михайлов, иск за установяване съществуване на
вземане за сумата от 501.74 лв., представляваща платена по развален договор № BG073175/20.11.2018г.
за изработка на дограма сума, ведно със законната лихва считано от 20.12.2018г.
до изплащането на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 15.02.2019г. по ч.гр.д. № 80180/2018г., по описа на СРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на „СТИЛПЛАСТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Подуяне, ул. Жак Дюкло №
55, представлявано от Михаил Михайлов, сумата
от 500 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар в настоящото
производство, както и сумата от 300 лв., представляваща заплатен адвокатски
хонорар за изготвяне на възражение по ч.гр.д. № 80180/2018г., по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: