№ 13189
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20241110172926 по описа за 2024 година
Предявен е от С. Я. Я. срещу П. Н. Г. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД с искане да бъде
присъдена сумата от 6800 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствения му недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в с. *****, *****
-Район „*****“, местност „*****“, съставляващ имот с идентификатор *****, с площ от 730
кв. метра, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно
ползване ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: *****, *****, *****,
*****, ***** и ***** и с номер по предходен ***** за периода от 27.07.2023г. до
08.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -
09.12.2024г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот,
находящ се в с. *****, ***** - Район „*****“, местност „*****“, съставляващ имот с
идентификатор *****, с площ от 730 кв. метра, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи: имоти с
идентификатори: *****, *****, *****, *****, ***** и ***** и с номер по предходен *****.
Поддържа, че при направената проверка за наличие или липса на тежести върху процесния
имот установил, че по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
*****г. ответникът и покойната му съпруга се снабдили с документ за собственост върху
двуетажна масивна жилищна сграда в режим на търпимост представляваща сграда с
идентификатор *****.1, със застроена площ от 50 кв. м., състояща се от: първи етаж-дневна,
стая и остъклена тераса, втори етаж - две стаи и тераса и гараж в сутерена, с адрес на
сградата с. *****, *****-Район „*****“, ул. „*****“, с трайно предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, при граници: от всички страни - дворно място, заедно със
1
съответното право на строеж върху дворното място, в което била построена сградата,
представляващо собствения му поземлен имот с идентификатор ***** с площ на имота 730
кв. м. ***** твърдения, че ответникът държи и ползва собствения му недвижим имот без
основание, като същевременно му пречи да го ползва пълноценно и в пълен обем, както
предполага правото му на собственост. Сочи, че е отправил нотариална покана с рег. №
*****г. на нотариус с рег. № ***** на НК, която ответникът и покойната му съпруга били
получили надлежно на 27.07.2023г. и с която били поканени, считано от получаване на
нотариалната покана да изплащат на ищеца обезщетение в размер на 400 лева месечно,
което към настоящия момент не се изпълнявало. Претендира обезщетение за лишаване от
ползване за минало време от датата на надлежно връчената нотариална покана до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. Н. Г., с който
се оспорва предявения иск. Оспорва изложеното от ищеца в исковата молба, както и
дължимостта на претендираното обезщетение за ползване на процесния недвижим имот.
Оспорва да е държал или използвал процесния имот. Твърди, че никога не бил
възпрепятствал или пречил на ищеца да използва имота в пълен обем и да упражнява
собственическите си и владелчески права. Поддържа, че той и покойната му съпруга
ползвали само сградата, която била тяхна собственост. Сочи, че той обитава и пребивава
притежаваната от него двуетажна масивна жилищна сграда. Счита, че след отмяната на ПМС
21 през 1997г. като противоконституционно, нямало как да е държал и ползвал със съпругата
си въпросния имот до приключване на процедурата по реституция и възстановяване, тъй
като същият през този период бил общинска собственост, включително и след неговото
възстановяване не били владелци, като съгласно Нотариален акт № *****г. на Нотариус №
***** на НК, владението на въпросния имот било предадено от продавача в деня на
изповядване на сделката.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*****г. по описа на нотариус Р. Р., се установява, че на 25.05.2023г. К. Н. К. е продала на С.
Я. Я. собствения си недвижим имот, придобит по наследство, както следва: поземлен имот,
находящ се в с. *****, *****, район „*****“, местност „*****“, съставляващ по одобрената
със Заповед № *****г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри имот с
идентификатор ***** с площ от 730 кв.м. съгласно скица № *****г. на *****, с трайно
предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при съседи: *****; *****; *****; *****; *****; ***** и с номер по предходен
***** за сумата от 7000 лева.
От приетия препис от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *****г. на
нотариус Р. Р., се установява, че на 07.07.2015г. С. И.а Г. и П. Н. Г. са признати за
2
собственици в режим на семейна имуществена общност на следния недвижим имот:
двуетажна масивна жилищна сграда в режим на търпимост, представляваща съгласно
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № *****г. на
изпълнителния директор на АГКК сграда с идентификатор *****.1 със застроена площ по
скица от 50 кв.м., състояща се от първи етаж от дневна, стая и остъклена тераса и втори етаж
от две стаи и тераса и гараж в сутерена, с адрес на сградата: с. *****, *****, район *****, ул.
*****, с трайно предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, при граници: от всички
страни дворно място, заедно със съответното право на строеж върху дворното място, в което
е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *****.
Приет е препис от Заповед № *****г. на кмета на район *****, с която е възстановено
правото на собственост на наследници на Н. Б. К. върху новообразуван имот № ***** в
местност „*****“, землище на с. *****, район *****, с площ от 730 кв.м., одобрен със
заповед № *****г. на ОУ на ОС- град при граници и съседи: имот № ***** /двор/, имот №
***** /двор/, имот № ***** /двор/, имот № ***** /улична мрежа *****/, имот № ***** /
улична мрежа *****/, имот № ***** /двор/. В частта ограничения на собствеността е
посочено- двуетажна масивна стоманенобетонна жилищна сграда- еднофамилна, 50 кв.м-
идентификатор *****.1.
Прието е удостоверение от *****, район ***** от *****., в което е посочено, че за сграда
с идентификатор *****.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор *****, село *****,
район *****, местност „*****“, в архива на района не е наличен препис от Удостоверение за
търпимост № *****г.
Прието е Удостоверение с рег. № *****г. на *****, район „*****“, издадено на С. Г. в
уверение на това, че съгласно махленско свидетелство № *****г. в *****, нанесен в кад.
лист № ***** във в.з. ***** /м. *****/, землище В., район *****, е изградена двуетажна
жилищна сграда /вила/ със застроена площ от 50 кв.м., състояща се от сутерен- вкопан
гараж; първи етаж- дневна, стая и остъклена тераса; втори етаж- две стаи и тераса. Посочено
е, че строителството е извършено през 1985г. от С. Г. и било допустимо по реда на ЗТСУ,
ППЗТСУ и Наредба № 5 за ПНТСУ /отм./ и е търпимо по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, както и че търпимият строеж не подлежи на премахване и забрана ползването и може
да бъде предмет на разпоредителни сделки.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че към датата на изготвяне
на заключението не са налични конкретни оферти за отдаване под наем на поземлени имоти
в района на процесния имот, предлагани през 2023г. и 2024г., поради което средният пазарен
месечен наем е определян към настоящия момент, след което получената стойност е била
коригирана с корекционен коефициент, отчитащ промените в пазарната конюнктура спрямо
исковия период. Вещото лице е посочило, че за целия процесен период от 27.07.2023г. до
09.12.2024г. пазарният наем е 4795 лева.
Св. Я. Я. /баща на ищеца/ е посочил, че познава ответника от 2- 3 техни срещи на имота
във вилна зона в с. *****. Ходил бил в имота, собственост на сина му, три пъти последните
2-3 месеца. Имотът представлявал едно оградено празно място с излаз на две улици и на
3
излаза на двете улици имало построена къща. Къщата била заварена в мястото. В къщата
живеел ответника. Сочи, че дворът и дворното място, били оградени с ограда и метална
врата откъм входа на къщата, нямало междинни огради. Влизало се през една врата, която
била вход към къщата и към подземен гараж. Нямало друг достъп от друга страна. Нямали
достъп до имота, обаждали се, за да влязат. Когато отивали, се обаждали и г-н Г. отключвал.
Нямали ключ от мястото, ответникът им бил казал, че когато идват, ще им отвори. Нямали
конфликт или проблеми с ответника. За да се влезело в дворното място, се преминавало през
къщата. Твърди, че техника в мястото не можело да влезе, само ръчна количка. Имало
барака, къща, около 50 см пътека и отдясно надолу скат, защото се влизало за гараж. Сочи,
че имотът бил на две улици, тясната страна била 4-5 метра, а дългата- 12 метра, така била
разположена и къщата по цялата дължина по едната улица и тясната страна била направена
за подход към гаража за къщата и само от там се влизало. Не можело да се влезе от горната
част, където имало излаз на другата улица, тъй като по средата имало орех. Така била
ситуирана къщата, че да се влиза от дясната страна и да се влиза в гаража. Входът бил на
централната улица, достатъчно широк и голям. Зоната била урбанизирана вилна зона,
мястото било на скат, без техника не можело.
Св. Л. Й. е посочил, че познава ответника, местата им във ***** били заедно. Мястото
му било от 1964г., а на П. Г. малко след него. Имал две вили и място около 800 кв.м. Вилите
били дървени. В имота на ответника не бил виждал никой да влиза, не познавал новия
собственик. Преди две години ответникът му казал, че ще му взимат мястото. Сега нямало
никаква продукция, преди садял марули, лук. Като му казали, че ще му вземат мястото и не
садял вече. В двора нямало и дървета, нямало нищо, имало израснала трева. В имота имало
две порти, една голяма, където да си вкарвал колата и той бил със сутерен виличката и от
страни имало порта, която се заключвала със синджир. Целият имот бил ограден, имало
възможност да се влезе отпред. Никой друг освен ответникът не притежавал ключове от
вратата.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното от правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е да установи
следните обстоятелства: че е собственик на процесния имот; ползването на имота без
правно основание от ответника през процесния период; размер на обезщетението за
ползване.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства безспорно се установява,
че ищецът е собственик на процесния имот като е придобил същия на 25.05.2023г. въз
основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *****г. по описа на нотариус Р. Р., както и че ответникът е собственик
и ползва двуетажна жилищна сграда, находяща се в процесния имот с идентификатор
*****.1, представляваща търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Спорът се концентрира върху ползването на имота от страна на ответника и лишаването
от ползване на ищеца, както и върху размера на обезщетението. По тези въпроси съдът
4
намира следното.
Относно лишаването на ищеца от ползване на имота, съдът намира следното.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен и когато
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка на имуществото
на претърпялото обедняване лице, т.е. обогатяването и обедняването произтичат от
единството на фактическия състав, който поражда едното и другото. За възникване на
вземането за връщане на неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да е развил
дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг доход не го
освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като се намира в неговия имот
без правно основание, а последният е лишен от възможността да ползва собствения си имот,
в това число и да реализира приходи от него. Неоснователно обогатяване е налице не само
при увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка
на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственик е лишен от ползването на
имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава обедняването на собственика се
изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването
под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни
наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обогатяване на лицето, което държи
имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за
ползване на имота през този период. /в този смисъл Решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
941/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 185 от 4.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 937/2017 г., III г.
о., ГК/. Виновното противоправно поведение на ответника по лишаване на ищеца от
ползване на имота не е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване.
Изискуемата причинно-следствена връзка обхваща единствено обогатяването на ответника
със спестените от него разходи и невъзможността на ищеца да ползва собствеността си или
да реализира доходи от нея, а не обхваща и причината за лишаване на ищеца от ползването.
Без значение за неоснователното обогатяване е дали ищецът е бил лишен от ползването на
имота вследствие на неговото изгонване, битов скандал, тормоз или по друга причина, както
и дали причината за лишаването от ползване е поведението на ответника или на трето лице.
От значение е единствено фактическата невъзможност на ищеца да се възползва от своята
собственост, както и нейното ползване от страна на ответника. Следователно ищецът не
следва да доказва, че е бил отстранен от имота вследствие на поведение на ответника, нито
това е необходимо за уважаване на предявената от него претенция. Достатъчно е да се
установи, че лишаването от ползване няма доброволен характер – че ищецът не се е
разпоредил със своето право, като го е изоставил или предоставил на ответника.
При съвкупна преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност съдът
намира, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, при
доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца и разпределена му с проекта за доклад, че
ответникът ползва собствения на ищеца недвижим имот, както и че препятства достъпа на
ищеца до него. Горното обстоятелство е изрично оспорено с отговора на исковата молба от
ответника, който е заявил, че ползва единствено собствената си сграда, находяща се в имота.
5
От приетите по делото доказателства /в частност от приетата заповед на кмета на район
*****, както и удостоверението за търпимост/, се установява, че в собствения на ищеца имот
са налице ограничения на собствеността, представляващи именно ползваната от ответника
собствена двуетажна жилищна сграда.
От свидетелските показания на св. Я., ценени при условията на чл. 172 ГПК с оглед
неговата евентуална заинтересованост от изхода на спора предвид роднинската му връзка с
ищеца, както и от показанията на св. Я., които съдът кредитира като логични,
вътрешнонепротиворечиви и добросъвестно дадени, се установява, че ответникът ползва
собствената си сграда в имота, респ. прилежащите към нея части. От изслушаните
свидетели не се установява ответникът да ползва собствения на ищеца имот освен да
достига до собствената си сграда в упражняване на правото си на достъп до собствения си
имот. В този смисъл св. Я. е посочил, че ответникът не облагородява процесния имот
откакто е разбрал, че има нов собственик, не коси, не сади зеленчуци. Двамата свидетели са
посочили единствено, че в имота има неокосена трева и дървета, т.е. не се установява по
някакъв начин ответникът да ползва имота извън правата си по чл. 64 ЗС- да ползва земята,
доколкото това е нужно за обслужване на сградата и за осъществяване на достъп до нея.
Следва да бъде посочено, че по делото не се установиха твърденията на ищеца, че
ответникът му е пречил да ползва имота или по какъвто и да е било начин е препятствал
достъпа му до него. Напротив, св. Я. е заявил, че не е имало неразбирателство с ответника, а
същият е отварял вратата, когато са посещавали мястото, както и че не били поискали ключ,
защото ответникът им казвал „Когато идвате, аз ще ви отворя“, „обадете се да ви
отворя“.
По отношение на посоченото от св. Я., че в имота не може да влезе строителна техника,
която да обработи земята, съдът намира, че доколкото имотът има излаз на две улици /видно
от приетата скица- л. 14 от делото/ към имот с № ***** и имот с № *****, посочени в
горецитираната заповед като „улична мрежа *****“/ ищецът следва да осъществи достъп до
имота си от другата улица, посочена от свидетеля Я. като „горната част на имота“- към имот
с № *****, като обстоятелството, че на средата на границата има дърво- орех е ирелевантно,
доколкото ищецът като собственик на земята е собственик и на насажденията върху нея по
арг. от чл. 92 ЗС и може да се разпорежда със заварените в имота дървета съобразно волята
си. Ирелевантно е и обстоятелството, че не било предвиждано да се минава оттам, доколкото
се установява, че имотът има излаз на две улици и може да се осъществи достъп до имота
му, респ. същият да се използва по предназначения в пълния обем на притежаваните от него
права.
Така при прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че ищецът не е доказал при условията
на пълно и главно доказване, че ответникът е ползвал собствения му имот през процесния
период извън правата му по чл. 64 ЗС.
С оглед на гореизложеното по делото не са установени всички правопораждащи
материалното право факти и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
6
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответника. Същият
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие от
28.02.2025г. Поради което на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 360 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Я. Я., ЕГН *************, с адрес: гр. *****, срещу П.
Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 6800 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствения му недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в с. *****, *****
-Район „*****“, местност „*****“, съставляващ имот с идентификатор *****, с площ от 730
кв. метра, с трайно предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно
ползване ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: *****, *****, *****,
*****, ***** и ***** и с номер по предходен ***** за периода от 27.07.2023г. до
08.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -
09.12.2024г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Я. Я., ЕГН *************, с адрес: гр. *****, да заплати на П. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 360 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7