Определение по дело №1559/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 160 АПК във вр. с чл. 159, т. 1 АПК.

Делото е образувано по жалба от А.Х.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас против Заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и Заповед № Л-3038/09.08.2023 г. издадени от Главния директор на ГДИН. С оспорените заповеди е отхвърлена жалбата на А. против Заповед № ЗН-712/13.07.2023 г. на началника на Затвора – Бургас, с която на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за извършено нарушение на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, като същата е потвърдена. В жалбата е направено искане за освобождаване от държавна такса и назначаване на процесуален представител.

С разпореждане № 3805/13.09.2023 г. съдът е указал на административния орган да изпрати заверено копие на адм. преписка, изискал е информация от началника на затвора за налични финансови средства на лишения от свобода и е указал на л.св. да попълни декларация за имуществено и семейно състояние.

С молба вх. № 9503/27.09.2023 г. А. е представил попълнени декларации.

Административният орган е представил заверено копие на адм. преписка с писмо, вх. № 9690/02.10.2023 г. във връзка с издадените заповеди, предмет на оспорване. Моли да бъде прекратено производството, на основание чл. 159, т. 1 АПК.

Съдът, след като се запозна с жалбата, адм. преписка и приложимото право, приема, че жалбата е недопустима за разглеждане в настоящото производство и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения:

Със Заповед № ЗН-712/13.07.2023 г. на началника на Затвора – Бургас, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за извършено нарушение на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС.

С жалба рег. № М-3231/17.07.2023 г., А. е оспорил заповедта пред главния директор на ГДИН, който с оспорените в настоящето производство Заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и Заповед № Л-3038/09.08.2023 г. издадени на осн. чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС е отхвърлил жалбата му, и е потвърдил заповедта. Следва да се посочи, че оспорените заповеди са идентични по съдържание.

С разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗИНЗС са предвидени възможностите за оспорване на заповедите на налагане на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното наказание. В чл. 110, ал. 1 ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, се обжалват пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Съгласно чл. 110, ал. 2 ЗИНЗС жалбата по ал. 1 се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание. Подадената след срока жалба се връща на подателя срещу разписка и се оставя без разглеждане.

Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС "заповедта за дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването", тоест законодателят изрично е изключил съдебния контрол върху заповедите за налагане на дисциплинарно наказание, от вида на процесното.

С оглед изложеното и при съобразяване с предвидената в разпоредбата на чл. 111 ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", следва да се направи изводът, че по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено само административно обжалване на заповедите, но не и съдебно такова. Законът не предвижда възможност за съдебен контрол на дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 1- т. 6 ЗИНЗС. Такава възможност е предвидена единствено за наложено наказание "изолиране в наказателна килия", предвидено в чл. 101, т. 7-8 ЗИНЗС.

В конкретния случай, по аргумент от чл. 110, ал. 1 ЗИНЗС, директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието е компетентен да разгледа жалбата срещу заповедта на началника на Затвора - Бургас. Такъв контрол е бил проведен и осъществен със Заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и Заповед № Л-3038/09.08.2023 г. на Главния дитректор на ГДИН, с които е отхвърлена жалбата му и заповедта е потвърдена. Съдебното производство спрямо издадените заповеди на Главния директор на ГДИН, с която е потвърдена Заповед № ЗН-712/13.07.2023 г. на началника на Затвора – Бургас, на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, е недопустимо.

По отношение направеното искане за освобождаване от държавна такса:

Искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е основателно предвид ангажираните от заявителя декларации за семейно имотно състояние и имуществено положение, както и представената от затворническата администрация справка, според които същият не разполага с достатъчно средства, поради което е налице основание за освобождаването му от държавни такси в настоящото производство до окончателното му приключване.

По отношение направеното искане за предоставяне на правна помощ, съдът намира, че същото е неоснователно:

Въпреки липсата на средства за ангажиране на процесуален представител по делото предоставянето на правна помощ не е безусловно. Този извод следва от приложимите норми на Закона за правната помощ, а именно хипотезите, при които такава помощ не се предоставя, съгласно чл.24 от ЗПП. Нормата на чл. 24, т. 1 от ЗПП сочи, че правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП/ процесуално представителство/, каквото в случаят се иска, не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ“, а съгласно чл. 24, т. 2 от ЗПП правна помощ не се предоставя, когато „претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима“. В случаят, подадената жалба срещу Заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и Заповед № Л-3038/09.08.2023 г. издадени от главния директор на ГДИН е недопустима.

Предвид горното, жалбата е недопустима и съдът следва да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото.

Водим от горното и на основание чл. 101, т. 1 и чл. 110 ЗИНЗС и чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Бургас, XXV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА А.Х.А. от внасянето на държавни такси в производството до неговото приключване.

ОТХВЪРЛЯ заявлението за предоставяне на правна помощ на лишения от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство в настоящото производство от страна на адвокат Пламен Николаев Генов, на основание чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата А.Х.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас против Заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и Заповед № Л-3038/09.08.2023 г. издадени от Главния директор на ГДИН.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1559/2023 г. на Административен съд – Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд – Бургас по реда на чл. 111, ал. 8 ЗИНЗС.

	Съдия: