Р Е Ш Е Н И Е №
15.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
13056 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 72979 от 15.04.2020 г. по гр.д. № 84020/2017 г. Софийски
районен съд, 60 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на Н.И.А., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ КЗ сумата
4 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от ПТП,
настъпило на 23.04.2017 г., неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата от 07.11.2017 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска
за разликата над уважения размер от 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000
лв. Съобразно изхода на спора са разпределени разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен за
разликата над 1 500 лв. до 4 000 лв., с оплаквания за неправилност. В
нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД,
първоинстанционният съд определил обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в завишен размер, в отклонение от ППВС 4/1968 г., като в
мотивите на решението не било посочено и въз основа на какви обективно
установени обстоятелства е прието наличието на неимуществени вреди. По делото
нямало данни ищцата да търпи болки след завършване на оздравителния период,
нямало допълнително влошаване на здравето й, същата се възстановила в обичайния
за подобни травми срок. Обезщетението било прекомерно и предвид датата на
настъпване на събитието – април 2017 г., като СРС не съобразил размера с
икономическата конюнктура и стандарта на живот в страната към момента на
настъпване на вредите. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение
в атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск за разликата над 1 500 лв. до присъдените 4 000 лв.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като за
тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Н.И.А. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК. Със становище от 13.10.2021 г. оспорва жалбата на ответника и заявява,
че поддържа нейна въззивна жалба. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Както е констатирал въззивният съд и в откритото съдебно заседание на
13.10.2021 г., от ищцата също е била подадена въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, но тази жалба е била върната от СРС с влязло в
сила на 30.10.2020 г. разпореждане. Поради това решението в отхвърлителната му
част не е предмет на въззивна проверка, освен за валидност.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени на ищцата при
ПТП, състояло се на 23.04.2017 г. в гр. София по вина на водача на лек
автомобил „Фиат Мултилипа“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника към датата на ПТП.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявения иск с редица възражения, които не се поддържат във
въззивната жалба. Поддържал е, че справедливото обезщетение е в размер на
1 500 лв. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, то е
правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269,
изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на делинквента, при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ. Обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата - чл. 477, ал. 1 КЗ.
В случая първоинстанционното решение в необжалваната му
осъдителна част е влязло в сила и същото със сила на пресъдено нещо установява
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника –
застраховател. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът какъв е
справедливият размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
доказаните по делото вреди.
Видно от приетата епикриза, издадена от
Отделение по невротравматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, след инцидента на
23.04.2017 г. ищцата постъпила в болницата в ясно съзнание, контактна и
адекватна. Била й предложена хоспитализация в отделението, но тя отказала. След
пристигането си вкъщи симптомите се усилили – главоболие и гадене, поради което
на същата дата била приета за диагностично уточнение и лечение. Локалният
статус на пострадалата бил контузия, охлузване и разкъсно-контузна рана вдясно
челно; неврологичният статус – ясно съзнание, съхранена двигателна активност за
четирите крайника, запазена сетивност; без данни за фрактури по черепа, без
травматични увреди на гръдни и коремни органи; запазена бременност. На
пострадалата било проведено симптоматично лечение, субективните оплаквания
постепенно започнали да отшумяват. През цялото време на болничния престой ищцата
била в ясно съзнание, без латерализираща неврологична симптоматика, като това
било обективното й състояние и при изписването на 27.04.2017 г. Лекувана е с
„Рингер“, „Деган“, „Паратрамол“. Окончателната диагноза е сътресение на мозъка,
контузия, разкъсно-контузна рана и охлузване в дясна челна област; контузия и
охлузване на дясна коленна става.
От приетото заключение на СМЕ, изготвено въз основа на
представената епикриза се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: сътресение на мозъка; контузия,
разкъсно-контузна рана и охлузване в дясна челна област; контузия и охлузване
на дясна коленна става. Мозъчното сътресение представлява функционално
разстройство на дейността на централната нервна система и се отнася към
закритите черепно-мозъчни травми. Медикобиологичният характер на получените
увреждания поотделно и в съвкупност обуславя временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Предвид механизма на ПТП – страничен удар от дясно и
позицията на ищцата към момента на настъпването му – пътник на задна дясна седалка,
според вещото лице претърпените телесни увреждания могат да бъдат получени при
процесния инцидент и е налице причинна връзка между уврежданията и процесното
ПТП. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът за
възстановяване от подобни увреждания е около 20-25 дни.
Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно. Същото не е оспорено от страните.
От показанията на свидетеля С.Я., с когото ищцата живее
на съпружески начала се установява: Непосредствено след инцидента ищцата не
била на себе си, не отговаряла на въпросите на свидетеля. Лежала в болница 4-5
дни. След прибирането й вкъщи постоянно слагала лед, много се притеснявала за
бебето и така било в следващите три – четири месеца до раждането. Постоянно
плачела. Имала главоболие, гадене, повръщала. И досега имала проблеми на
челото, срам я било да си вдигне косата, тъй като останали белези.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира
показанията на св. Янков като преки, достоверни и кореспондиращи с останалите
събрани доказателства.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както и съгласно константната практика на ВКС
(решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г.
по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г.,
ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по
т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г.,
ІІ ТО и др.), понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен
период от време. Съгласно константната съдебна практика, при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид броя, вида и характера на причинените на
ищцата при процесното ПТП травматични увреждания - сътресение на мозъка,
контузия, разкъсно-контузна рана и охлузване в дясна челна област, контузия и
охлузване на дясна коленна става; търпените от ищцата болки и страдания в
резултат на травмите; обичайният възстановителен период от около 20 - 25 дни;
търпените битови неудобства, негативни психически и емоционални изживявания, по-силни
в случая поради обстоятелството, че към датата на ПТП ищцата е била бременна и
се тревожела за бебето; че от раната на челото има останал белег, както и
възрастта на пострадалата към датата на ПТП - 26 години, споделя извода на
първоинстанционния съд, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в
размер на 4 000 лв. Така определеното обезщетение въззивният съд намира за
съобразено и с обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на
ПТП.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивника не се следват, а от въззиваемата не се претендират, поради което
разноски не се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72979 от
15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 84020/2017 г. на Софийски районен съд, 60
състав в обжалваната част, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на Н.И.А., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ разликата
над 1 500 лв. до 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 07.11.2017 г. до окончателното плащане.
В необжалваните части решението по гр.д. № 84020/2017 г. на Софийски
районен съд, 60 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.