РЕШЕНИЕ
№ 1713
гр. Бургас, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120101996 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от П. Г. Д., ЕГН ********** и В. Г. Д., ЕГН **********,
двамата от *** против Л. Г. Д., ЕГН ********** и М. М. Г., ЕГН **********, двамата от
***, с която са предявени следните искове: да бъде осъдена Л. Г. Д. да заплати на П. Г. Д.
сумата от 1632.67 лева обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, върху който
ищецът има вещно право на ползване, за периода от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., сумата от
128.18 лева лихва за забава, да бъде осъдена Л. Г. Д. да заплати на В. Г. Д. сумата от 1632.67
лева обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, върху който ищецът има
вещно право на ползване, за периода от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., сумата от 128.18 лева
лихва за забава, да бъде осъден М. М. Г. да заплати на П. Г. Д. сумата от 1632.67 лева
обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, върху който ищецът има
вещно право на ползване, за периода от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., сумата от 128.18 лева
лихва за забава, да бъде осъден М. М. Г. да заплати на В. Г. Д. сумата от 1632.67 лева
обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, върху който ищецът има
вещно право на ползване, за периода от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., сумата от 128.18 лева
лихва за забава, ведно със законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба
до изплащането.
1
Твърденията са, че ищците са били съсобственици на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *** с адрес ***. През 2019г. ищците продали имота на трето лице, но
запазили вещното си право на ползване върху него пожизнено и безвъзмездно. В жилището
преди години ищците пуснали ответниците да живеят заедно с тях, тъй като са близки
роднини. Ответниците обаче, след извършване на продажбата, сменили бравата на вратата и
отказали да осигурят достъп. Поради това ищците завели гр.дело № 7163/2021г. на БРС, с
решението по което съдът осъдил ответниците да предадат владението върху имота и да
заплатят обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота до 12.10.2021г. След
проведено принудително изпълнение, ответниците освободили жилището и предали
ключовете от апартамента на 20.02.2023г. Ето защо ответниците дължат обезщетение на
ищците за лишаването им от правото да ползват имота и за периода от 13.10.2021г. до
20.02.2023г. Моли се за уважаване на исковете. Исковете са по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответниците са подали отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете.
Поддържат, че искът нарушава чл.3 ГПК, като целта на ищците е да нанесат на ответниците
още по-голяма увреда. През 2023г. лицето Р. И., купувач на имота с нотариален акт от
2019г., е прехвърлил собствеността на имота в полза на ищците, въз основа на 11 броя
парични заема в периода от 27.07.2020г. до 06.04.2022г. в общ размер от 86170 лева. Ето
защо разпоредбата на чл.299 ГПК вече няма действие по отношение на съдебното решение.
Правят възражение за нищожност на правната сделка по нотариалния акт от 2019г., като
считат същата за привидна и непородила правни последици, а именно двамата ищци да
притежават вещно право на ползване върху имота. Ето защо, доколкото те не са имали
вещното право на ползване, те нямат правно основание да претендират обезщетение. Оттам
е неоснователно и искането за законна лихва, както и поради липса на отправена покана.
Лихва се дължи от подаване на исковата молба. Дарението на имота, сторено през 1983г. е
нищожно, поради което действителни собственици на жилището са родителите на страните.
Ищците не живеят в имота от 1999г. и не се интересуват от него. Владението на имота е
предадено на ответницата от нейните родители още през 2000г. Моли се исковете да се
отхвърлят.
Претенциите са за главница и за лихва за забава, като в исковата молба те освен като
общи суми за целия процесен период, са формулирани и като отделни суми по месеци, т.е.
колко се търси за главница и лихва за всеки отделен месец. Това е било ненужно, предвид
характера на вземането за обезщетение за лишаване от право на ползване. Това вземане е
глобално, общо за даден период от време, поради което може да се посочи само като обща
сума за този период, без да се разбива сумата по месеци.
В съдебното заседание съдът е приел следните частични изменения на исковете:
Искът на П. Г. Д. за осъждане на Л. Г. Д. да му заплати обезщетение за периода от
01.01.2023г. до 31.01.2023г. се увеличава до размера от 141 лева, като законната лихва за
забава върху главницата се увеличава до размера от 2.59 лева, искът на посочения ищец за
осъждане на посочената ответница да му заплати обезщетение за периода от 01.02.2023г. до
20.02.2023г. се увеличава до размера от 100.72 лева, като законната лихва за забава върху
главницата се увеличава до размера от 1.22 лева.
Искът на В. Г. Д. за осъждане на Л. Г. Д. да му заплати обезщетение за периода от
01.01.2023г. до 31.01.2023г. се увеличава до размера от 141 лева, като законната лихва за
забава върху главницата се увеличава до размера от 2.59 лева, искът на посочения ищец за
осъждане на посочената ответница да му заплати обезщетение за периода от 01.02.2023г. до
20.02.2023г.се увеличава до размера от 100.72 лева, като законната лихва за забава върху
главницата се увеличава до размера от 1.22 лева.
2
Искът на П. Г. Д. за осъждане на М. М. Г. да му заплати обезщетение за периода от
01.01.2023г. до 31.01.2023г. се увеличава до размера от 141 лева, като законната лихва за
забава върху главницата се увеличава до размера от 2.59 лева, искът на посочения ищец за
осъждане на посочения ответник да му заплати обезщетение за периода от 01.02.2023г. до
20.02.2023г. се увеличава до размера от 100.72 лева, като законната лихва за забава върху
главницата се увеличава до размера от 1.22 лева.
Искът на В. Г. Д. за осъждане на М. М. Г. да му заплати обезщетение за периода от
01.01.2023г. до 31.01.2023г. се увеличава до размера от 141 лева, като законната лихва за
забава върху главницата се увеличава до размера от 2.59 лева, искът на посочения ищец за
осъждане на посочения ответник да му заплати обезщетение за периода от 01.02.2023г. до
20.02.2023г. се увеличава до размера от 100.72 лева, като законната лихва за забава върху
главницата се увеличава до размера от 1.22 лева.
Исковете за останалите месеци са непроменени.
По този начин, след тези изменения, главницата, която всеки един от ищците
претендира спрямо всеки един от ответниците възлиза вече общо на 1702.97 лева, а лихвата
за забава съответно възлиза общо на 129.29 лева.
Бургаският районен съд, като съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Исковете за главницата са частично основателни.
Фактите са такива, както са изложени в исковата молба. Ищците са били
собственици на процесния имот, а именно апартамент в ***, по силата на нотариален акт за
дарение от 1983г. Те са останали собственици на имота до 02.08.2019г., когато с нотариален
акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***г. са го продали на лицето Р. С. И. с изричната
уговорка, че продавачите си запазват пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху
жилището.
Няма спор, че още докато са били собственици, ищците са допуснали двамата
ответници да живеят в имота, тъй като са им близки роднини – сестра и племенник. След
време явно отношенията между страните са се влошили и ответниците отказали да напуснат
жилището.
С влязло в сила решение № 1346/23.06.2022г. на БРС по гр.дело № 7163/2021г. е било
прието за установено, че П. Г. Д. и В. Г. Д. са носители на вещното право на ползване върху
жилището, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, като Л. Г. Д. и М. М.
Г. са били осъдени да им предадат владението върху имота, на основание чл.108 ЗС, тъй
като го владеят без правно основание. Съдът е счел, че ответниците не са придобили по
давност апартамента, а ищците продължават да са носители на вещното право на ползване и
могат да искат ревандикирането му. С решението е осъдено всяко едно от лицата Л. Г. Д. и
М. М. Г. да заплати на всеки един от носителите на вещното право на ползване П. Г. Д. и В.
Г. Д. сумата от 1578.80 лева за неоснователно обогатяване, поради ползването на имота за
периода от 23.05.2020г. до 11.10.2021г. Съдът е приел, че в случая е налице неоснователно
3
ползване на чужд имот и така ответниците са се обогатили от ползването за сметка на
ищците.
Въз основа на решението е било образувано изпълнително дело за предаване
владението на имота. Видно от протокол от 20.02.2023г., съставен от ДСИ Т. М., на същата
дата ответниците са се явили при нея и са заявили, че доброволно са освободили процесния
имот. Предали са двата ключа от имота. В съдебното заседание ответниците също са
потвърдили, че са предали ключовете.
С посоченото съдебно решение ответниците са били осъдени да заплатят на ищците
обезщетение за лишаването им от ползването на имота за периода от 23.05.2020г. до
11.10.2021г. С настоящия иск се претендира обезщетение за лишаването от ползването на
имота, но за последващ период, а именно от 13.10.2021г. до 20.02.2023г. /предаване на
жилището във владение на ищците/. Този период не е бил предмет на решението по
предходното дело, тъй като е след завеждане на исковата молба по делото.
Съдът намира, че искът по чл.59 ЗЗД се доказва в своето основание. Налице е
влязло в сила решение между същите страни, с което ответниците са били осъдени да върнат
на ищците владението на апартамента, който се е намирал във фактическата им власт без
правно основание. С това решение ответниците са били осъдени да заплатят обезщетение за
ползването на имота за предходен период. На основание чл.297 ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България. Решението има сила на пресъдено нещо за разрешения спор
/чл.299 ГПК/. Следователно, трябва да се приеме, че ответниците са владеели имота без
правно основание. Това им неправомерно владение е продължило и за нов период от време,
доколкото те са предали имота на ищците на 20.02.2023г. След като и за новия период
ответниците са ползвали жилището без правно основание, а от друга страна ищците не са
могли да го ползват, следва извод, че ответниците са се обогатили са сметка на ищците, като
са спестили парични средства, които иначе биха платили за наем.
Възраженията в писмения отговор съдът намира за неотносими. Наистина е видно от
представения нотариален акт, че на 31.03.2023г. лицето Р. С. И. е прехвърлил обратно на
двамата ищци процесния имот вместо изпълнение на задължението си, произтичащо от 11
договора за заем. Тази сделка обаче няма връзка с настоящото дело. Възражението за
нищожност и привидност на правната сделка по нотариалния акт от 2019г., с която ищците
са прехвърЛ. имота на Р. С. И. и съответно за липса на вещно право на ползване в сферата
на ищците, според БРС също не може да се разгледа, доколкото с влязлото в сила решение
по гр.дело № 7163/2021г. е прието, че ответниците владеят имота без правно основание и
затова дължат обезщетение. Само владението на имота без правно основание е фактът,
който има значение и за настоящото дело. Както беше установено, ответниците са ползвали
имота до 20.02.2023г., когато са го върнали на ищците, затова за периода от 13.10.2021г. до
20.02.2023г. дължат на основание чл.59 ЗЗД обезщетение на двамата ищци, които като
вещни ползватели, не са могли да го ползват. Така е налице неоснователно обогатяване на
ответниците, които са спестили плащането на наем за ползването.
4
Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е изчислила средния месечен
пазарен наем за имота, както следва: от 13.10.2021г. до 31.12.2021г. – 367 лева, от
01.01.2022г. до 31.12.2022г. – 402 лева и от 01.01.2023г. до 20.02.2023г. – 564 лева.
Експертизата е дала заключение и за общия размер на наема за целия период от 13.10.2021г.
до 20.02.2023г., който възлиза на 6738 лева. Следователно, за ползването на имота без
основание от ответниците, те дължат на ищците общо 6738 лева. Така на всеки ищец се
полагат по 3369 лева /половината от 6738 лева/ или всеки от ищците може да търси от всеки
от ответниците по 1684.50 лева /половината от 3369 лева/. Както беше вече казано,
обезщетението за лишаване от право на ползване е глобално и касае целия процесен период,
а не се изчислява по месеци.
Следва решение, с което всеки от ответниците бъде осъден да заплати на всеки от
ищците сумата от по 1684.50 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до
изплащането, като се отхвърли иска за горницата до 1702.97 лева.
По отношение на исковете за мораторната лихва преди завеждане на делото:
Тези искове са неоснователни. За да стигне до този извод, съдът съобразява решение
№ 210/03.06.2011г. на ВКС по гр.дело № 1010/2010г., постановено също по иск по чл.59 ЗЗД
за обезщетение за лишаване от ползване на имот, съединен с иск за лихвата за забава. В това
решение е прието, че мораторната лихва се претендира върху размера на обезщетението,
дължимо за целия исков период като се търси и съдилищата са присъдили мораторна лихва
за забава в рамките на същия период, което е в нарушение на материалния закон. Съгласно
чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. Съдът е установил, че за плащането на обезщетението, дължимо за конкретно
посочен период до подаване на исковата молба, длъжникът е изпаднал в забава от датата на
исковата молба, доколкото тази сума /на цялото обезщетение за исковия период/ нито се е
дължала, нито ответникът е бил в забава по отношение на нейното плащане към датата,
която е началото на исковия период. БРС също счита, че доколкото обезщетението по чл.59
ЗЗД за лишаване от правото на ползване на имота се присъжда като цяла, глобална сума за
целия период, то няма как ответниците да изпадат в забава с изтичането на всеки отделен
месец от периода. Обезщетението не възниква в сферата на правоимащия с изтичане на
месеца, а се дължи общо за целия процесен период. След като това е така, не може
длъжникът да изпада в забава всеки месец. Няма логика периодът на главницата за
обезщетението да съвпада с периода на търсената лихва за забава. Обезщетението за даден
цял период възниква след изтичането му и след това се дължи и лихвата за забава, ако има
покана за плащане по чл.84, ал.2 ЗЗД. В конкретния случай се търси обезщетение от
13.10.2021г. до 20.02.2023г., а лихвата за забава се търси от 01.11.2021г. до 31.03.2023г., т.е.
двата периода до голяма степен съвпадат. Доколкото обезщетението е глобална сума,
касаеща целия период от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., няма как длъжникът да изпадне в
забава още на 01.11.2021г., понеже тази дата предхожда с много време датата 20.02.2023г.
5
По тези причини съдът намира, че ответниците не дължат мораторно обезщетение преди
завеждане на исковата молба. На ищците им се полага да получат само законната лихва от
подаване на иска до изплащането. Ето защо исковете за лихвите за забава следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки от ответниците
трябва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците разноски от по 447.38 лева, съразмерно
на уважените искове.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на П. Г. Д., ЕГН ********** от
*** сумата от 1684.50 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, върху който ищецът има
вещно право на ползване, за периода от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2023г. до изплащането, както и сумата от
447.38 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1684.50 лева до 1702.97 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 129.29 лева лихва за забава за периода от 01.11.2021г. до
30.03.2023г.
ОСЪЖДА Л. Г. Д., ЕГН ********** от *** да заплати на В. Г. Д., ЕГН **********
от *** сумата от 1684.50 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, върху който ищецът има
вещно право на ползване, за периода от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2023г. до изплащането, както и сумата от
447.38 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1684.50 лева до 1702.97 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 129.29 лева лихва за забава за периода от 01.11.2021г. до
30.03.2023г.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН ********** от *** да заплати на П. Г. Д., ЕГН **********
от *** сумата от 1684.50 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, върху който ищецът има
вещно право на ползване, за периода от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2023г. до изплащането, както и сумата от
447.38 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1684.50 лева до 1702.97 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 129.29 лева лихва за забава за периода от 01.11.2021г. до
6
30.03.2023г.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН ********** от *** да заплати на В. Г. Д., ЕГН **********
от *** сумата от 1684.50 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес ***, върху който ищецът има
вещно право на ползване, за периода от 13.10.2021г. до 20.02.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2023г. до изплащането, както и сумата от
447.38 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1684.50 лева до 1702.97 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 129.29 лева лихва за забава за периода от 01.11.2021г. до
30.03.2023г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_________
7