Р Е Ш Е Н И Е № 886
10.03.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 20.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2751 по описа за 2019г. на съда,
за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна
квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от управителя С.Л.Н. чрез юрк. Г.Н. е предявил
против А.Ю.А. с ЕГН ********** с адрес: ***
иск за установяване дължимостта на
сумите за които е била издадена заповед № 9466/02.11.2018г. по ч.гр.д. № 17172/2018г.,
по описа на ПРС както следва: 649,03 лева – главница, която представлява
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
от 03.02.2016г. до 04.10.2018г. за водоснабден имот находящ се в *****, мораторна лихва за периода от 30.04.2016г. до
04.10.2018г. в размер на сумата от 59,61 лева, ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от 01.11.2018г. до окончателното изплащане на
вземането както и разноските в заповедното производство в размер на сумата от
75 лева.
Ищецът посочва, че неплатените задължения са за обект
на потребление находящ се в *** като ответникът е титуляр на партида с абонатен
номер ****
Поддържа се в исковата молба, че ответникът има
качеството на потребител, тъй като е собственик и ползвател на водоснабдения
имот
Отчетът бил извършен на основание чл. 6, ал.1, т.5
ЗРВКУ вр. с чл. 23, ал.5 от ОУ одобрени от ДКЕВР с Решение №
0ъ-027/09.06.2007г. и одобрени с решение от 11.08.2014г. при условията на
неизправно измервателно устройство за което обстоятелство ответникът бил
изрично уведомен като били начислени количества вода по тарифа за двама души.
Така било формирано и претендираното от ищцовото дружество вземане.
Ответник В.Д.Ч. чрез особен представител назначен по
реда на чл. 47, ал.6 ГПК – адв. Н.Т. оспорва вземането на ищеца по основание и
размер. Заявява, че не е налице фактическия състав за начисляване на процесното
количество вода, тъй като не е ясно дали измервателното устройство е
неизправно, както и не било установено реалното количество потребено вода, нито
пък колко души са обитавали имота. Иска се отхвърляне на претенцията.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 9466/02.11.2018г. по ч.гр.д. №
17172/2018г., по описа на ПРС е разпоредено ответника да заплати в полза на
ищеца сумите както следва: 649,03 лева – главница, която представлява неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2016г.
до 04.10.2018г. за водоснабден имот находящ се в ****мораторна лихва за периода
от 30.04.2016г. до 04.10.2018г. в размер на сумата от 59,61 лева, ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от 01.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането както и разноските в заповедното
производство в размер на сумата от 75 лева.
Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК
поради което и на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е предявен настоящия
установителен иск.
Ищецът представя следните писмени доказателства: справка
за неплатените задължения, копие от карнети, Общи условия на ищеца
Законосъобразно ищецът
е приложил методиката на чл. 6, ал.1, т.5 ЗРВКУ вр. с чл. 23, ал.5 от ОУ
одобрени от ДКЕВР с Решение № 0ъ-027/09.06.2007г. и одобрени с решение от
11.08.2014г. като при условията на неизправно измервателно устройство, за което
обстоятелство ответникът е бил изрично уведомен, са били начислени количества
вода по тарифа за двама души, като за последното е разпитан инкасатор – св. И.П..
От неговите показания съдът прави извод затова че отв. А. е ползвател на
водоснабдения имот до колкото по делото не е постъпила справка от отдел МДТ при
Община Пловдив затова кой е декларирал данъчно този имот, респ. за последния
няма титул за собственост. Следователно, при липсата на титул за собственост
съдът няма пречка да установява фактът на ползването със свидетелски показания,
в която насока се кредитира изложеното от св. П..
Установява се и че
правилно е начислено и фактурирано потребеното количество вода от ответника
съгласно приетата и неоспорена от страните ССчЕ с вещо лице Д.К., според която
ответника не е плащал никаква сума за потребената вода, а начисленията
съответстват на издадените карнети.
Не се споделят
възраженията на ответника, тъй като липсата на титул за собственост не
означава, че имотът не е собственост на ответника, респ. че не е последника не
е негов ползвател, до колкото титула е няма конститутивно, а декларативно действие
и при липсата му собствеността може да се установява с всички доказателствени
средства. Не се споделя и второто възражение тъй като начисленията са извършени
въз основа неизправно техническо средство поради което и служебно се определят
количества потребена вода съобразно утвърдената тарифа на ищеца.
Предвид на
гореизложеното предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени в цялост.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер
на сумата от 710 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното
производство..
Така мотвирин съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ю.А. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи
в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от управителя С.Л.Н. чрез юрк. Г.Н. сумите за които е била издадена заповед №
9466/02.11.2018г. по ч.гр.д. № 17172/2018г., по описа на ПРС както следва:
649,03 лева – главница, която представлява неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2016г. до 04.10.2018г. за
водоснабден имот находящ се в ***
мораторна лихва за периода от 30.04.2016г. до 04.10.2018г. в размер на
сумата от 59,61 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от 01.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА А.Ю.А. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя С.Л.Н. чрез
юрк. Г.Н. сумата от 710 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.