Р Е
Ш Е
Н И
Е № 762
гр. Пловдив, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 06.02.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10475 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с
чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против З.И.М., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 732.06 лева, от които:
1. 71.24 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, изменен със сертификат за пакетни услуги № ***,
от които 19.46 лева, потребени мобилни услуги за периода 01.01.2017 г. до
31.03.2017 г. и 51.78 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на договора
по вина на потребителя изчислена за периода 21.04.2017 г. до 13.01.2018 г.;
2. 381.55 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за пакетни услуги № ****,
от които 85.09 лева, потребени мобилни услуги за периода 01.01.2017 г. до
31.03.2017 г. и 296.46 лева – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина
на потребителя, начислена за периода 21.04.2017 г. до 13.01.2018 г.;
3. 162.78 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за пакетни услуги № ***,
от които 44.27 лева – потребени мобилни услуги за периода 01.01.2017 г. до
31.03.2017 г. и 118.51 лева – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина
на потребителя, начислена за периода 21.04.2017 г. до 13.01.2018 г.;
4. 116.49 лева, дължими по
Договор за лизинг от *** за устройство Alcatel One touch Pop Star, от които
31.77 лева – лизингови вноски с настъпил падеж и 84.72 лева – предсрочно
изискуеми.
За посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1327/2019 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът е възразил в
срок.
Претендира и законна лихва от датата
на входиране на заявлението в съда до окончателното плащане и разноски
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 1327/2019 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Видно от
заявлението в т.12 е посочено, че наред с абонаментни такси и услуги и
лизингови вноски, се претендират и неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите. Сумата в общ размер на 732.06 лева е претендирана като сбор от дължими абонаментни такси, други
услуги, лизингови вноски и неустойки. Неустойките
изрично са заявени като претенция в заявлението и са посочени като стойности и
от кое конкретно основание произтичат и са били предмет на заповедното
производство. Не са заявени за първи път в исковото производство. Всички
договори, предмет на настоящото производство са били заявени и са предмет на
заповедното производство. Предвид което всички искове са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, във вр.
с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ и чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.92 ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на ответника в претендирания размер, уговорена клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване на договора по вина на ответника, прекратяване на договорите по вина на ответника, уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, размер на дължимите неустойки, на лизинговите вноски и предсрочно изискуемите лизингови вноски, както и валидността на уговорената клауза за неустойка. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
По иска с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
От Договор за мобилни услуги № ***,
изменен със сертификат за пакетни услуги № *** /л.21 и л.10/ се установява, че същите са сключени между
ответника З.М., в качеството на потребител и
ищеца, за предоставяне на мобилни
услуги с конкретно посочен телефонен номер. Ответникът не е оспорил, че между
страните е възникнало посоченото облигационно отношение.
По този договор се претендира
сума в общ размер на 19.46 лева,
потребени мобилни услуги за периода 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. За всеки
един месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер /л.25-30/,
в която е отразено как е начислявана месечната такса по договора и какво
включва същата. Ответникът не е оспорил, че не е потребил предоставените му
услуги.
От Договор за мобилни услуги № ***,
изменен със Сертификат за пакетни услуги № *** /л.16/ се установява, че същите са сключени между
ответника З.М., в качеството на потребител и
ищеца, за предоставяне на мобилни
услуги с конкретно посочен телефонен номер. Ответникът не е оспорил, че между
страните е възникнало посоченото облигационно отношение.
По този договор се претендира
сума в общ размер на 85.09 лева,
потребени мобилни услуги за периода 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. За всеки
един месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер
/л.25-30/, в която е отразено как е начислявана месечната такса по договора и
какво включва същата. Ответникът не е оспорил, че не е потребил предоставените
му услуги.
От Договор за мобилни услуги № ***,
изменен със Сертификат за пакетни услуги № *** /л.13/ се установява, че същите са сключени между
ответника З.М., в качеството на потребител и
ищеца, за предоставяне на мобилни
услуги с конкретно посочен телефонен номер. Ответникът не е оспорил, че между
страните е възникнало посоченото облигационно отношение.
По този договор се претендира
сума в общ размер на 44.27 лева –
потребени мобилни услуги за периода 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. За всеки един месечните отчети е издадена
фактура за съответния телефонен номер /л.25-30/, в която е отразено как е
начислявана месечната такса по договора и какво включва същата. Ответникът не е
оспорил, че не е потребил предоставените му услуги.
Срокът за заплащане на задълженията се урежда от Приложенията към договорите, а именно в срок указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й. Във всяка една от фактурите, приложени към исковата молба е посочен падеж
на плащане, като всяко едно от вземанията по посочените договори е с настъпил
падеж.
Съдът счита исковете за потребени
и незаплатени услуги по посочените договори се явяват доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По иска с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ
От Договор за лизинг от
13.01.2016 г. /л.18/ се
установява, че същият е сключен между ответника, в качеството на
лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател с предмет финансов лизинг на мобилно устройство устройство
Alcatel One
touch Pop Star.
Лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 243.57
лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на
стойност 10.59 лева. С подписването на договора лизингополучателя е декларирал,
че му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите.
Видно от договора и
инкорпорирания в него погасителен план и с оглед срока на договора до дата на
подаване на заявлението в съда е настъпил падежа и на последната вноска по
договора за лизинг.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид
липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираната
сума в обш размер на 116.49 лева, съдът намира, че иска е доказани по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от
уважаване на исковете за главница по договорите за услуга и договора за лизинг следва
да бъде признато за установено и дължимостта на законната лихва върху главниците
от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.
с чл.92 ЗЗД
От ищеца се
претендира неустойка в размерна 51.78 лева за
периода 21.04.2017 г. до 13.01.2018 г., поради прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***, изменен със сертификат за пакетни услуги № *** по вина на
абоната.
Претендира се и неустойка в
размер на 296.46 лева за периода 21.04.2017 г. до 13.01.2018 г. за прекратяване
на Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за пакетни услуги № ***
по вина на абоната.
Претендира се и неустойка в
размер на 118.51 лева за периода 21.04.2017 г. до 13.01.2018 г., поради
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за
пакетни услуги № *** по вина на абоната.
В посочените
договори е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всеки един мобилен номер до края на срока на договора.
На първо място
ищецът не доказа, че цитираните по-горе договори са прекратени по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока
доказателствена тежест.
Наред с това съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза. В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК
на ВКС и др., както и следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидените в допълнителните
споразумения клауза за неустойка при прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор
се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен
оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по договорите.
Ето защо претенциите за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на
потребителя ще се отхвърлят изцяло, поради противоречието на клаузите от
процесните договори на добрите нрави.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство:
25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение. Общо разноски
в заповедното производство в размер на 385 лева, от които на основание чл.78,
ал.1 ГПК съобразно с уважената част от претенциите ще се присъди сума в размер
на 139.53 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски:
175 лева – платена държавна такса и 360 лева, платено адвокатско възнаграждение
/л.5 - гръб/. Общо разноски в исковото производство в размер на 535 лева, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно с уважената част от претенциите ще
се присъди сума в размер на 193.89 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.И.М., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К.
К. – И. д. сумата в общ размер на 265.31
лева, от
които 19.46 лева, потребени мобилни услуги за периода
01.01.2017 г. до 31.03.2017 г., начислени по Договор за мобилни услуги № ***, изменен със сертификат за пакетни услуги №
***;
85.09 лева, потребени мобилни услуги за периода 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г.,
начислени по Договор за мобилни услуги № ***,
изменен със Сертификат за пакетни услуги № ***; 44.27 лева – потребени мобилни услуги за периода 01.01.2017 г. до
31.03.2017 г., начислени по Договор за мобилни услуги № ***,
изменен със Сертификат за пакетни услуги № *** и 116.49 лева, неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от *** за устройство Alcatel One Touch Pop Star, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2019 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1327/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 265.31 лева
до
пълния предявен размер от 732.06
лева, от които 51.78 лева – неустойка за периода 21.04.2017 г. до 13.01.2018 г., начислена поради прекратяване на Договор за мобилни услуги №***, изменен със
сертификат за пакетни услуги № *** по вина на абоната; 296.46 лева - неустойка за периода 21.04.2017 г. до 13.01.2018 г. начислена,
поради прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат
за пакетни услуги № *** по вина на абоната и 118.51 лева – неустойка за периода
21.04.2017 г. до 13.01.2018 г., начислена, поради прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***, изменен със Сертификат за пакетни услуги № *** по вина на
абоната.
ОСЪЖДА З.И.М.,
с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Д. К. К. – И. д., сумата в размер на 139.53 лева.– разноски по ч.гр.д. № 1327/2019 г. по описа на ПРС и сумата в размер на 193.89 лева.– разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ