№ 36
гр. гр.Несебър, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150101439 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по искова молба от
М. М. Б. с ЕГН **********, против С. АС. Б. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:
село Тънково, улица Васил Левски № 12. В молбата си ищецът твърди, че с ответницата са
сключили граждански брак на 26.08.2021г., който е първи и за двамата, и от който брак
нямат родни деца. Семейното им жилище е в жилището на бащата на ищеца в село Тънково.
Отношенията между съпрузите са се влошили още от сключването на брака им, тъй като
ответницата постоянно е провокирала конфликти, поведението й е било невъздържано,
държала се е грубо, а скандалите между съпрузите са били постоянни. Ответницата е
отправяла към съпруга си неоснователни обвинения, случвало се е да го обижда в
присъствието на роднини и близки. Това е довело до охладвянане на отношенията и
настъпване на отчуждаване между съпрузите, между които се открили различни разбирания
за семейни отношения и живот. Ответницата е напуснала семейното жилище в началото на
месец октомври 2021г. след поредния скандал, откогато двамата са се разделили. С
поведението си ответницата е допринесла за необратимо отчуждение в отношенията им и за
невъзможното им съвместно съжителство, поради което прави искане бракът им да бъде
прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Претендира
ползването на семейното жилище, както и на съпругата да бъде възстановено предбрачното
фамилно име М..
В отговора на исковата молба ответницата заявява, че оспорва като неверни
твърденията на ищеца. Отбелязва, че двамата са заживели на съпружески начала преди
1
сключването на брака им, а именно от месец април 2020г. пак в жилището на бащата на
ищеца в село Тънково, но през част от този период двамата са работили в Англия, а след
завръщането им са продължили да работят в к.к. Слънчев бряг, но по настояване на
родителите на ищеца са били принудени да напуснат работа преди сватбата им, и пак по
техни указания двамата са останали в България, тъй като им е било забранено да работят в
Германия. Пак по причина, че родителите на ищеца непрекъснато са се намесвали в
отношенията им, се наложило съпрузите да заживеят от 16.10.2021г. в град Каблешково при
бабата на ответника, но на 21.10.2021г. ищецът се е прибрал при родителите си. По-късно
ответницата го е уведомила, че е бременна и че ако няма да продължават да живеят заедно,
тя да получи поне част от парите, събрани от сватбата, но й е било обяснено, че това е
невъзможно, понеже с парите разполагала майката на ищеца. След като намесата на
родителите на ищеца влияе негативно на отношенията между съпрузите, е невъзможно да
бъдат запазени брачните отношения, поради което моли за прекратяване на брака им с
развод, като бъде признато, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина и
на двамата съпрузи. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име и заявява, че няма
претенции към ползването на семейното жилище.
След изготване на проекта за доклад по делото и призоваването на страните за
провеждане на открито съдебно заседание по делото, е постъпила молба от тях, с която
заявяват, че са уредили всички лични и имуществени отношения във връзка с
прекратяването на брака им, и че това е станало с постигнато между тях споразумение,
което са приложили към молбата си.
В съдебно заседание страните заявяват, респ. чрез процесуален представител, че
поддържат постигнатото между тях споразумение, представено на съда. По тяхно искане и
след като съдът прецени, че постигнатото споразумение по чл.50 от СК отговаря на
изискванията на чл.51 от СК, с протоколно определение от 31.01.2022г. премина на
основание чл.321, ал.5 от ГПК от производство за развод по исков ред, към производство за
развод по взаимно съгласие. Страните поддържат искането си съдът да постанови решение,
с което да прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях
споразумение по въпросите, визирани в чл.50-51 от СК, относно последиците от
прекратяването на брака.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съпрузите са сключили граждански брак на 26.08.2021г. в село Гълъбец, за което
има съставен акт за граждански брак № 18 от 26.08.2021г. на Община Поморие. От брака си
нямат родени деца.
Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие бракът им
да се прекрати с развод, постигнали са споразумение по всички въпроси, визирани в чл.51 от
СК.
2
От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът
констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно и отговаря на изискванията на чл.51,
ал.1 от СК, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не
противоречи на закона, и в частност разпоредбите на Семейния кодекс, и морала, поради
което това споразумение следва да бъде утвърдено.
На основание чл.330 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите
бракът им да бъде прекратен с развод е сериозно и непоколебимо, съдът следва с решението
си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение относно последиците от него,
без да издирва мотивите им за прекратяването на брака.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и постигнатото между молителите
споразумение, същите следва да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20
лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Висшия съдебен
съвет.
На основание чл.330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развод по взаимно
съгласие, не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният в село Гълъбец с Акт № 0018 от 26.08.2021г. на
Община Поморие, граждански брак между М. М. Б. с ЕГН **********, и С. АС. Б. с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: село Тънково, улица Васил Левски № 12, община
Несебър, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, без да издирва мотивите за това.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение относно последиците
от развода както следва:
Семейното жилище, находящо се в село Тънково, улица Васил Левски № 12, община
Несебър, собственост на бащата на съпруга, се предоставя за ползване на съпруга М. М. Б. с
ЕГН **********.
Съпрузите не са придобивали недвижими имоти и движими вещи по време на брака.
Съпрузите нямат претенции към личните спестявания, влогове и банкови сметки
един към друг.
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.
След прекратяване на брака съпругата С. АС. Б. с ЕГН **********, възстановява
предбрачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА М. М. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Тънково, улица
Васил Левски № 12, община Несебър, да заплати допълнителна държавна такса по
3
бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на
Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА С. АС. Б. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: село Тънково,
улица Васил Левски № 12, община Несебър, да заплати допълнителна държавна такса по
бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на
Несебърския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4