Р Е Ш Е Н И Е № 662
гр.
Пловдив, 01.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в открито
съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдията Цветкова гр. д. № 495 по
описа на съда за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е жалба вх. №
7074/27.02.2020г. на П.Т.З., ЕГН ********** – взискател по изп. дело №
26/2020г. по описа на ДСИС при РС Пловдив чрез адв. Б.Б. *** против
постановление от 07.02.2020г. на ДСИ Д. Илевска, с което отказва да образува
изпълнително производство и да пристъпи към изпълнение по изп. д. № 26/2020г., I район по описа
на СИС при РС Пловдив, въз основа на молбата на П.Т.З. чрез адв. Б.Г.Б. за
образуване на изпълнително производство на основание чл. 267 и сл. от АПК срещу
Община Пловдив въз основа на решение на Комисията за защита на лични данни,
издадено на 11.01.2019г. и влязло в сила на 29.01.2010г. в частта по т. 2 и т.
3, а именно: признати са разноски на П.Т.З. за адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв. за обявената за основателна жалба в частта й срещу Община
Пловдив.
В жалбата се твърди, че издаденото постановление
е неправилно и се моли за неговата отмяна.Правят се оплаквания, че неправилно в
случая ДСИ се позовал на разпоредбата на чл. 269, ал. 2 от АПК, касаеща
частните вземания на държавата и общините, но не се прилагала за вземанията на
гражданите , породени на основанията по чл. 268, т. 1 от АПК.Изводът на ДСИ, че
процесното вземане подлежи на реализация по реда на заповедното производство, се
оспорва като неправилен.Налице била хипотеза по чл. 268, т. 1 и чл. 271, ал. 1,
т. 2 от АПК за водене на изпълнително производство, а не за прекратяването му.Моли
се да бъде отменено обжалваното постановление и делото да бъде върнато на ДСИ
за продължаване на изпълнителното производство.Претендират се направените в
настоящето производство разноски.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ДСИ Андрей Андреев излага доводи за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите
в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице –
взискател в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Изпълнително дело № 26 по описа на ДСИС при
РС Пловдив за 2020г. е образувано по молба вх. № 230/05.02.2020г. на П.Т.З.,
ЕГН ********** чрез адв. Б.Б. ***, към която е приложен препис на решение №
ППН-01-96/2018 от 11.01.2019г. на Комисия за защита на личните данни, с което:
1. Обявява за неоснователна жалба с рег. № ППН-01-96/16.02.2018г., подадена от П.Т.З.
в частта срещу Общински съвет Пловдив; 2. Обявява за основателна жалба с рег. №
ППН-01-096/16.02.2018г., подадена от П.Т.З.
***.На основание чл. 58, параграф 2, буква „б“ от Регламент /ЕС/ 2016/679
отправя официално предупреждение до администратора за извършването на операция
по обработване на лични данни, която е нарушила чл. 24 от Регламент 2016/679,
съответно чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД; 3. На основание чл. 144 от АПК във връзка с чл.
78, ал. 1 от ГПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и предвид частичната основателност на жалбата,
уважава и признава направените от П.Т.З. разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 250 лева, които следва да се платят от Община Пловдив; 4. На
основание чл. 47, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения уважава искането и признава направените
от Общински съвет Пловдив разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, които следва да се платят от П.Т.З..Направена е заверка, че решението е
влязло в сила на 29.01.2019г. в частта по т. 2 и т. 3.
От правна страна съдът намира следното:
С оглед данните по делото, че решението на
КЗЛД е обжалвано в частта по т. 1, с която е обявена за неоснователна жалба с
рег. № ППН.01.96/16.02.2018г., подадена от П.Т.З. в частта срещу Общински съвет
Пловдив, не може да се направи извод, че то е влязло в сила в частта за
разноските.Същите са последица от изхода на спора по същество и обусловени от
него.С решението на КЗЛД са били присъдени част от направените разноски от
страните в производството предвид приетата частична основателност на
жалбата.Едва след уважаване или отхвърляне на жалбата против решението в частта
по т. 1 ще бъде определен и окончателния размер на разноските, като в тази част
решението не може да влезе в сила преди произнасянето с окончателен акт по
целия предмет на спора.
По изложените
съображения атакуваното постановление е правилно като краен резултат, а жалбата
против него неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
По изложените
съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7074/27.02.2020г.
на адв. Б.Б. ***, като пълномощник на взискателя П.Т.З. по изп. дело № 26/2020г.
по описа на ДСИС при РС Пловдив против постановление от 07.08.2020г. на ДСИ Д.
Илиевска, с което отказва да образува изпълнително производство и да пристъпи
към изпълнение по изп. д. № 26/2020г., I район по описа
на СИС при РС Пловдив, въз основа на молбата на П.Т.З. чрез адв. Б.Г.Б. за
образуване на изпълнително производство на основание чл. 267 и сл. от АПК срещу
Община Пловдив въз основа на решение на Комисията за защита на лични данни,
издадено на 11.01.2019г. и влязло в сила на 29.01.2010г. в частта по т. 2 и т.
3, а именно: признати са разноски на П.Т.З. за адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лв. за обявената за основателна жалба в частта й срещу Община
Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСАДЕТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: