Решение по дело №1367/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68/7.2.2022г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,  X КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 19.01.2022 г. в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОМИР БАБАКОВ

                                                                               КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа дело номер 1367 по описа за 2021 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на РДГ- Пазарджик срещу РЕШЕНИЕ № 708 от 11.11.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 611/2021 г.

С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата.

Ответникът – Д.И.Б., в писмен отговор, чрез процесуалния му представител, адв. П. оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

            Административен съд- Пазарджик, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

Жалбоподателят /ответник по касация в настоящото производство/ е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 16.02.2021 г., на главен път с. Лесичово - с. Мухово, община Лесичово, GPS- координати 42.361864 и 24.095499 - извън населено място, ловува, движейки се с лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара“ с ДК № РА 0216 КМ, с извадено от калъф ловно оръжие - ловна пушка „ИЖ/27“ със сериен № Н03182, 12 кал., придружено с 6 бр. боеприпаси: 4 бр. - 13/0 и 1 бр. - № 9 и 1 бр. - № 7, без да притежава разрешително за лов и без заверен ловен билет за 2021 г.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.84 ал.1, във вр. с чл.43 ал.З, т.1 от ЗЛОД. То било установено от служители на РДГ, сред които били разпитаните като свидетели по делото Г.А. и М.Ш.. Те спрели горепосоченото МПС на около 500-600 метра от изхода на с.Лесичово по главния път за с.Мухово, след което извършили проверка на придвижващите се с него  Д.Б. и неговият спътник Тодор Мурджев. Установили, че ловната пушка на Б. и тази на неговия спътник били сглобени и извадени от калъфите им, респ. поставени между предните две седалки, диагонално полегнали, с цевите нагоре, към задната част на автомобила. Установили също и наличие на боеприпаси у Б. и неговия спътник, с които пушките не били заредени. Установили и това, че в автомобила имало две ловни кучета.

Б. и спътникът му не представили пред проверяващите надлежно издадено им разрешително за лов, а отделно от това ловните билети и на двамата, както и членските им карти, удостоверяващи членуването им в СЛРД „Сокол-1893“ гр. Пазарджик, които те представили, не били заверени за 2021 година.

По повод на всичко това двамата били отведени в сградата на РУМВР-Пазарджик, където им били съставени актове за установяване на административно нарушение, като този на жалбоподателят бил с бл. № 003936/16.02.21 год.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП.

 От правна страна, районният съд стигнал до извода, че ответникът е извършил вмененото му административно нарушение. Приел обаче, че докато осъществявал състава на  „ловуване“ по см. на чл. 43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, Б. не използвал забранено законно средство, а и нямало данни да е използвал оръжието с цел лов. Нещо повече, останали неопровергани твърденията на наказаното лице, че той и спътника му искали да посетят овощни градини в близост до с. Лесичово, където да пуснат кучетата и да извършват гърмежи във въздуха, за да видят как ще реагират, т.е. дали ще се изплашат от гърмежите. По тези съображения, районният съд приел, че случая разкрива по- ниска степен на обществена опасност и представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав не споделя посочените изводи на въззивния съд. Правилно е прието, че с действията си, санкционираното лице е осъществило състава на нарушението по чл. 84 ал.1 вр. чл. 43 ал.3 т.1 от ЗЛОД. Както правилно е приел и районният съд, легалната дефиниция на „ловуване” по смисъла на закона, като на тази дейност освен убиване, улавяне, преследване, нараняване и другите интервенции спрямо дивеча, описани в алинея втора, се приравнява и престоят или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.  Ловното оръжие на нарушителя е било поставено в автомобила между двете предни седалки, извадено от калъфа и сглобено и макар и да не било заредено, у Б. е имало и боеприпаси. Освен това, в автомобила, в който се е намирал нарушителя е имало и две ловни кучета. Вън от съмнение е също, че към датата на проверката, санкционираното лице не е имало както редовно заверен ловен билет, така и разрешение за лов.

Основният  спор по делото се концентрира около обстоятелството, дали поведението на нарушителя може да се субсумира в нормата на чл. 28 от ЗАНН- т.е. извършеното от него съставлява маловажен случай. Според настоящия съд, отговорът на този въпрос е отрицателен. Касае се за формално нарушение и проявните му форми в разисквания казус не разкриват по- ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от посочения вид. Обстоятелствата, че за ловуването не е използвано забранено средство и за предвижването си, ловците са използвали МПС,  не понижават обществената опасност на деянието. Опровергани са твърденията, че ловците са имали намерение само да се придвижат до находяща се в близост овощна градина, където да пострелят във въздуха, за да видят дали кучетата ще се изплашат. Тези твърдения са релевирани едва в съдебната фаза на процеса, а от показанията на св. А. и Ш., извършили проверката, се установява, че двете проверявани лица са им казали, че отиват да ловуват хищници или лисици. Тук следва също да се отбележи, че съгл. чл. 43 ал.4 от ЗЛОД за да се изключи от дефиницията за „ловуване“, съответната дейност  по ал.2 и ал.3 от закона трябва да се извършва на полигони за обучение на ловни кучета, не в овощни градини.

Подценени от районния съд са останали и отегчаващи вината обстоятелства- ловът е бил осъществяван от повече от едно лице- а именно две лица, нито едното от които не е имало като разрешително за лов, така и ловен билет,  а също така лицата са били придружавани и от ловни кучета, които да ги подпомагат в незаконния лов. Нарушителят е опитен ловец и е бил запознат с нормативните изисквания на ЗЛОД за нужните документи, които трябва да притежава при провеждането на ловен излет. Всички тези обстоятелства  разкриват типичната обществена опасност на нарушението по чл. 84 ал.1 вр. чл. 43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, за което Б. е бил санкциониран.

Ето защо, като е отменил  наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 708 от 11.11.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 611/2021 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 55 от 31.03.2021 година директора на РДГ- Пазарджик, с което на Д.И.Б. ***, ЕГН **********, на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години, а на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на оръжието и средствата за ловуване - ловна пушка „ИЖ/27“ със сериен № Н03182,12 кал. и 6 бр. боеприпаси 12 кал.: 4 бр. - 13/0 и 1 бр. - № 9 и 1 бр. - № 7.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

         

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                                   2./п/