Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.02.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.02. 2021 г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Стойка
Иванова
като разгледа
докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1552 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 980 постановено на 10.08.2020 г. по гр. д. № 374/2020 г., по описа на
Старозагорския районен съд, ГО, с което ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД е осъдено да заплати
по искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ на В.Д.Д. обезщетение за
неимуществени в размер на 1250 лева - част от общо определено обезщетение от 13
000 лева, и обезщетение за имуществени вреди в размер на 361.20 лева.
Въззивникът „З.Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., район И., ж.к. Д., бул. ****,представлявано
от Б. И., Р.М. и Ж.К. в депозираната въззивна жалба излага съображения за
неправилност на постановеното първоинстанционно решение.Изразява се
становище,че същото не е съобразено с принципите на справедливост при
определяне на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди,както и
част от направените разходи не са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.Моли
да се отмени изцяло постановеното решение от районния съд,алтернативно да се
отчете реално процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Въззиваемата В.Д.Д. чрез
процесуалния си представител взема становище ,че обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните по
делото поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищцата В.Д.Д., чрез пълномощника си, твърди в
исковата молба, че на 14.09.2018г., около 18.35 ч. в гр. С.З., Д.Х.М.
управлявала собствения си л.а. „Ф.", мод. „Г.", с peг. № ****, по ул.
„****" в посока от изток на запад. В същото време, по ул. ****в посока от
север на юг се движел л.а. „Р.", мод. „К." с peг. № *****, управляван
от Т.Д.П., в който пътувала ищцата В.Д.Д..*** и ул. „****", водачът Д.М.не
спряла на пътен знак „Б-2" („Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство") и навлязла в района на кръстовището, отнемайки предимството
на л.а. „Р." с peг. № *****. Настъпил сблъсък между двата автомобила, в
резултат на който л.а. „Р.” се измества в посока запад и удря спрелия на пътен
знак „Стоп” от западната страна на кръстовището л.а. „О.”, мод. „В.” с рег.№ ****,
управляван от С.-М.Н..За станалото ПТП е образувана пр.пр. № 5144/2018г. по
описа на Районна прокуратура С.З. и ДП № 229/2018г. по описа на Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - С.З.. С постановление от 05.11.2019г., на основание чл.199
и чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство е
прекратено. За извършените от водача Д.М.нарушения на ЗДвП е издадено
наказателно постановление № 18-1228-003566 от 26.09.2018г. от ОДМВР С.З.,
Сектор „Пътна полиция”, което е влязло в сила на 17.10.2018г.
В резултат на удара, ищцата получила
наранявания в областта на главата. Раните й били обработени от пристигналия на
местопроизшествието екип на ФСМП-С.З., след което била транспортирана в УМБАЛ „*****”
АД гр. С.З.. Там била приета за лечение в Клиниката по неврохирургия към
болницата за лечение на раните по главата и с оплаквания от болки в шията,
гадене и световъртеж. На ищцата била извършена оперативна интервенция -
реплантация на скалп, и било проведено медикаментозно лечение. На 18.09.2018г.
била изписана от болницата с окончателна диагноза: Контузия на главата. Разкъсно-контузни
рани на главата.
На 19.09.2018г. ищцата била прегледана от
специалист - съдебен лекар. От изготвеното Съдебномедицинско удостоверение на
живо лице № 155 - М/2018г. било видно, че в резултат на ПТП, ищцата получила
контузия на главата; разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата;
контузия на шийния отдел на гръбначния стълб. При извършения преглед лекарят
установил, че е налице силно ограничение на движението на главата в ляво и в
дясно, като ищцата се оплаквала и от силни болки. Заключението на специалистът
било, че описаните травматични увреждания добре отговарят да са от действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при станало ПТП от удари в
изпъкналите части в купето на катастрофирал автомобил. Травматичните увреждания
причинили на ищцата разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
За лечение на болките
в областта на шията и главата ищцата била прегледана от специалист-неврохируг.
От издадените амбулаторни листи № 734 от 25.10.2018г. и № 766 от
01.11.2018г.било видно, че при прегледите лекарят установил палпаторна
болезненост в областта на дясната шийна мускулатура. От назначените и извършени
изследвания - рентгенография на гръбначни прешлени и КТ на шийни и торакални
прешлени специалистът констатирал, че в съседство с предно-горния ръб на С5 се
вижда лезия с костна плътност за малък фрагмент. Съгласно предписаната терапия,
ищцата следвало да продължи медикаментозното лечение и задължително да носи
шийна яка в продължение на 4 месеца.
На 25.10.2018г. на ищцата била извършена
съдебно-медицинска консултация от лекар - специалист по съдебна медицина. От
изготвеното становище било видно, че във връзка с ПТП на 14.09.2018г., В.Д.
получила контузия на главата с две разкъсно-контузни рани - в дясната теменна
област и в лявата челна област, както и счупване на предния горен ръб на тялото
на V шиен прешлен. Според заключението на специалиста, описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
били причинени по време и начин, съобщен от пациентката - удари в детайли от
купето на лек автомобил при ПТП с два удара в други МПС и големи инерционни
натоварвания в шията. Счупването на предния горен ръб на тялото на V-ти шиен
прешлен е причинило трайно затрудняване на движението на врата за повече от 30
дни, по смисъла на чл.129 от НК. Останалите увреждания са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
След свалянето на шийната яка, ищцата
продължавала да изпитва болки в областта на шията, а движенията в тази област
били силно ограничени и болезнени. За овладяване на болките и възстановяване на
движенията на врата, на 15.01.2019г. постъпила в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина на УМБАЛ *****гр. С.З.. След проведен
рехабилитационен курс, на 22.01.2019г. била изписана с препоръка за
продължаване на рехабилитацията в извънболнични или домашни условия.
По време на инцидента ищцата изпитала
силен страх за своя живот и за този на спътниците й в колата. В резултат на
силния стрес загубила апетит, започнала да има проблеми със съня, страхувала се
от автомобилите дори на пешеходна пътека. Изпитвала силни притеснения за
здравословното си състояние. От изготвеното съдебно психологично становище било
видно, че по време на претърпяното ПТП от 14.09.2018г., и непосредствено след
него, ищцата била в състояние на остра стресова реакция. Към момента на
освидетелстването - 21.09.2018г. острата стресова реакция не била напълно
отзвучала и предизвиквала разстройство в адаптацията. Според психолога,
изготвил становището, последиците от ПТП за ищцата се изразявали в цялостно
нарушен психологичен баланс с изразена емоционална лабилност, волева
неустойчивост, общо снижен жизнен тонус. Нарушен бил ежедневния ритъм и
качеството на живот на ищцата, както и пълноценното й личностово и социално
функциониране.
Получените травматични увреждания и
свързания с тях дълъг възстановителен период значително влошили качеството на
живот на ищцата. Болките в областта на главата и шията, и световъртежът,
съпътствали възстановяването й, принудили ищцата да разчита в ежедневието си на
помощта на своите близки, което й причинявало допълнителни неудобства.
Негативните емоции, предизвикани от инцидента и принудителното ограничаване на
социалните контакти довели до значителни промени в начина на живот на
пострадалата.
От съставения Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица и справка от ел.сайт на Гаранционен фонд се установило, че
към датата на ПТП - 14.09.2018г. л.а. „Ф." модел „Г.", с peг. № ****,
бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица № BG/30/118002126019, със срок на покритие от 27.07.2018г. до
26.07.2019г. към „ЗАД Д.Б.Ж.З."АД.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380
от Кодекса на застраховането, ищцата с молба предявила пред застрахователя
претенция за изплащане на обезщетение за причинените й от ПТП имуществени и
неимуществени вреди. Молбата била получена от ответното дружество на
22.10.2018г. и регистрирана с вх. № 2637 от същата дата. По молбата за
обезщетение ответното дружество образувало щета № 0801-002294/2018-03. С писмо
с изх. № 4620/17.12.2018г. ответното дружество информирало ищцата, че поради
непредставяне на изисканите документи, не са налице основания и възможност за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, поради което претенцията
й била оставена без уважение.
Претендира ответното дружество да й
заплати частично неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 14.09.2018 г., в размер на 1250 лв., като част от
пълният размер на иска в размер на 10000 лв., за причинените й контузия на
главата с две разкъсно-контузни рани - в дясната теменна област и в лявата
челна област, счупване на предния горен ръб на тялото на V шиен прешлен и остра
стресова реакция и разстройство в адаптацията, и сумата, в размер на 661.20 лв.
за направени разходи за лечение.Претендира за присъждане на дължимата законна
лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество.
Ищцата моли съдът да постанови решение,
с което да осъди „З.Д.Б.Ж.З." АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
да заплати, както следва: сумата в
размер на 1250 лв., представляваща част от претенцията й в размер на 10000лв.,
за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от
нея ПТП на 14.09.2018г. за причинените й контузия на главата с реимплантация на
скалп и разкъсно-контузни рани - в дясната теменна област и в лявата челна
област, счупване на предния горен ръб на тялото на V шиен прешлен, и остра
стресова реакция, и разстройство в адаптацията, както и сумата в размер на
661.20 лв. за направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 22.10.2018г. - датата на предявяване на застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното изплащате
на сумите. Претендира за направените по делото разноски. На осн чл. 214 от ГПК,
съдът е допуснал изменение в размера на първоначално предявения иск на В.Д.
против „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД – С., като е приел, че пълният размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е 15 000 лв., от която
сума частично се претендира 1250 лв.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, чрез пълномощника си, е
депозирал в законоопределения срок писмен отговор на исковата молба. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „Ф.",
с per. № СТ6681ВР, по силата на Застрахователна полица № BG/30/118002126019.
Оспорва изложените обстоятелства, относно твърдените травматични увреждания при
ищцата; твърдените болки и страдания, които да подлежат на компенсиране;
твърдените последици от инцидента, както и срещу тяхната продължителност;
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания;
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпването на твърдените
имуществени вреди; механизмът на осъществяване на твърдените неимуществени
вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени
неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие. Оспорва
твърдението за наличие на вина у водача Донка Мандражиева, като твърди, че
същата не е нарушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП,
така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсвал
основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно
поведение. Оспорва обстоятелствата, касаещи описаните в исковата молба неимуществени
вреди, като счита, че същите не са в посочения характер, интензитет и размер. Счита претендираното от
ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в необосновано завишен
размер. Оспорва твърденията за
възникнали имуществени вреди, като сумите, посочени в приложените към исковата
молба документи не били заплатени от ищцата. Алтернативно, счита, че
заплатените суми не са във връзка с причинените увреждания.Ищцата не е
използвала обезопасителен колан. С това си безотговорно и противоправно
поведение, ищцата нарушила разпоредбите на ЗДвП, поради което съпричинила в
изключителна степен вредоносния резултат. Противоправното поведение на ищцата
било в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на произшествието,
поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на
дължимото обезщетение.Възразява, на отделно основание, срещу акцесорния иск за
лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който се
претендират. Счита, че лихвата е дължима от датата, на която ищцата е завела
извънсъдебната си претенция - 22.10.2018г.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника във връзка с размера на присъденото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди. На ищцата са нанесени телесни увреждания -
разкъсно-контузни рани на главата и фактурата на V шиен прешлен. Причинени са й
болки - в областта на гръбнака и главата, като констатираната фарктура на
шийния прешлен е в един по-късен етап . Нанесените увреждания наложили ищцата да
носи шийна яка, в продължение на 4-5 месеца (видно от показанията на св. П. и
св. Д. и от заключението на СМЕ). Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, нормалният възстановителен период за разкъсно-контузната рана на
главата е 5-7-10 дни, като при неврологични отклонения като болка и парестезия
в местата на травмите, оплакванията могат да продължат и до 2-3 месеца. От
свидетелските показания на св. П. и св. Д., се установява, че именно с период
от такава продължителност - 2-3 месеца, ищцата е имала болки в гърба и главата,
които след преумора продължават и понастоящем. Освен болки, ищцата в първите
дни след нанесената травма, е имала гадене, световъртеж. Относно фрактурата на
прешлена - нормалният възстановителен период за нея е 45-90 дни, като в
следващите дни и месеци, в случая до 150-ия ден е необходима рехабилитация за
възвръщане на физиологичната активност на гравмираните тъкани и органи до
възвръщане на пълна работоспособност. Такава рехабилитация е реализирана от ищцата
първоначално в болнично заведение, а след това в домашни условия.
Справедливото обезщетение в
случая се явява сумата от 13 000 лв., тъй като именно такъв размер на
обезщетението би могъл да репарира преживените от ищцата болки и страдания, настъпилата
остра стресова реакция, предизвикала разстройство в адаптацията, нарушеният
ритъм на нормален живот. Ищцата е била първоначално хоспитализирана за 5 дни в
болнично заведение, проведена й е оперативна интервенция, ползвала е дълъг
период болничен отпуск поради временна неработоспособност - в размер на 150 дни
за домашно лечение. Проведени са рехабилитационни процедури — 5 дни в
болницата, а след това в домашна обстановка в продължителен период от време. Нанесените
травми са поставили ищцата в състояние на остра стресова реакция, снижили са
жизнения й тонус, пострадалата е била в депресивно състояние и не е искала да
се вижда с хора, възпрепятствано е било осъществяването на трудовите й
правоотношения, както и реализацията на провежданите от нея курсове за шофьор.
Тези увреждания, като цяло, са възпрепятствали също в продължение на 4-5 месеца
ищцата да следва обичайния си ритъм на живот.
От изготвената по делото СМЕ се
установява,че белезите от двете разкъсно-контузни рани на ищцата ще останат видими
и доказуеми през целия живот, като особено това се отнася за раната с дължина 6
см в дясната теменна област.
Видно от заключението на СМЕ направените разходи за психологическо и
съдебномедицинско освидетелстване на пострадалата и същите разходи не са пряко
свързани с лечебния й процес. Т.е. тези разходи не са за лекарства или за
проведени изследвания, но същите са направени за установяване на причинените на
пострадалата физически увреждания вследствие на процесното ПТП, както и за
установяване на отражението на инцидента върху психологическото състояние на ищцата.
Следва, че заплатените от ищцата суми по Фактура №122 от 03.10.2018г. - 100 лв.
за изготвяне на съдебно-психологично становище, и по Фискална касова бележка
№155-П/2018г. - 40 лв. за съдебномедицинско удостоверение на живо лице, са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 14.09.2018г. и подлежат на
репариране.
Съдът намира за несъстоятелно
и възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата В.Д. поради това, че била пътувала на задната седалка в
автомобила без поставен предпазен колан.По делото не се установява по безспорен
начин дали ищцата е пътувала с или без поставен предпазен колан. Видно от
експертните заключения, в конкретния случай, при установения механизъм на ПТП
обезопасителното действие на предпазния колан е минимално и е възможно ищцата
да получи същите увреждания ако е била с поставен предпазен колан, както и ако
е била без поставен такъв. Спорно е единствено
дали разкъсно-контузната рана в областта на лявата челна област би се
избегнала, в случай, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Следва да се
направи извода,че не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В полза на
въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 980 от 10.08.2020 г. по гр. д. № 374/2020г., по описа
на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., район И., ж.к. Д., бул. *****,представлявано от Б. И., Р.М.
и Ж.К., да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********,***
сумата 830лв./осемстотин и тридесет лева/-разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: