№ 2
гр. П., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на П. Р. Р., ЕГН ********** против Наказателно
постановление /НП/ № 21-0324-000730/15.09.2021 г., издадено от Началника
на група към ОД МВР-Варна, РУ П., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1,
пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като неправилно
и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за наличие на допуснати
процесуални нарушения в хода на административното производство. Моли се
за отмяна на атакуваното наказателно постановление на посочените в жалбата
основания, като се твърди, че са налице и основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и моли за цялостна отмяна на наказателното
постановление.
1
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище.
Районна прокуратура Варна-ТО-П. не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.07.2021 г. служители на РУ П. – извършвали дейност по контрол на
движението по пътищата, когато в гр.П. на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“
забелязали автомобила на въззивника, който се движил с липсващ преден
регистрационен номер. Същият бил спрян за проверка и му била извършена
проверка. Регистрационният номер бил поставен на арматурното табло на
предното стъкло с лицевата част нагоре. На Р. бил съставен АУАН. Същият
заявил, че докато се прибирал от работа, регистрациония номер на
автомобила паднал и се наложило да го прибере вътре в автомобила.
се връщал от море и при една неравност регистрационния му номер
паднал. Въззивника заявил, че няма възражение, като такива не постъпили и в
срока по чл.44 от ЗАНН.
От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че на
посочената дата и час спрели за проверка лек автомобил, който се движил
срещу тях и нямал поставен регистрационен номер на предната част на
автомобила. Спрели автомобила за проверка, като при извършената такава, се
оказало, че водача е изряден. Единствено предния регистрационен номер не
бил поставен на съответното място, а на арматурното табло на автомобила.
Въззивника дал обяснения за причината за местоположението му.
Въз основа на така съставения АУАН на 15.09.2021 г. било издадено
обжалваното НП, в което било вписано, че въззивника, като водач на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№*** на 27.07.2021г., около 11,00 часа в
гр.П. на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, управлявал същия, без предна
регистрационна табела, поставена на определеното за целта място, като
табелата се намирала вътре в купето на автомобила.
2
Административнонаказващия орган е приел, че с описаното Р. виновно е
нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1, пр.2
от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 2 месеца.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя С.Р., както и от присъединените на основание
чл. 238 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да
се кредитират, като последователни, безпротиворечиви и логични,
потвърждаващи се от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление, не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие
и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно,
като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.“ От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил,
и че предната регистрационна табела на същия не е била поставена на
определеното за това место. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.
3
10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, съгласно която табелите с
регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а
когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната
видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се
нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.
Местото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от
завода - производител за всяко едно превозно средство и именно това е
местото, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и описано в чл. 10,
ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Не съществува законова възможност
водача сам да избере местоположението, на което да постави
регистрационната табела.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, която предвижда наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и "глоба" от 50 до 200
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя
непосредствено след установяване на нарушението, за отстраняване на
същото.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен случай”.
4
При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то
съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената
правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл.39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията „маловажни“
и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя
действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във
ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело,
че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва,
че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
5
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно чл.18 ал.2 и ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за
процесуално представителство по административнонаказателно дело се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията.
Последната предвижда възнаграждение от 300лв. при защита при материален
интерес до 1000лв. На жалбоподателят следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 300 лв. Фактическата и правна сложност на делото не
обуславят присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по-висок от
минималния.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 21-0324-000730/15.09.2021 г.,
издадено от Началника на група към ОД МВР-Варна, РУ П., с което на П. Р.
Р., ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати П. Р. Р. разноски по делото в размер
на 300лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
6
чрез Провадийски районен съд пред Административен съд Варна, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7