Решение по дело №382/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът Б. П. Б. от град Горна Оряховица, чрез ***А. Ч. от ВТАК, е обжалвал решение №163 от 05.04.2024 година, постановено по АНД №1180/23 година по описа на Великотърновският районен съд, като неправилно.

В касационната жалба се поддържа, че съдът не е обсъдил в пълнота доказателствения материал по делото и е достигнал до необосновани фактически изводи, които са опорочили и правните такива. Касаторът намира, че обратно на посоченото от съда, процесното пред него наказателно постановление е формално незаконосъобразно. Сочи се и, че всички констатации, отразени в АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, са неверни и неотговарящи на обективната действителност, като законът е приложен, без да се съобразят направените възражения и действителните факти. Сочи, че всъщност нито едно от административните обвинения не е установено надлежно и неправилно съдът е приел обратното. Неправилно е приложена според съда съответната санкционна норма. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Велико Търново не взема становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността й.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №23-1275-000994 от 29.06.2023 година на ответника по касация, с което: 1/ за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от този закон на касатора е наложена глоба от 50 лева; 2/ за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от този закон на касатора е наложена глоба от 20 лева; 3/ за нарушение по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от този закон на касатора е наложена глоба от 20 лева; 4/ за нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от този закон на касатора е наложена глоба от 20 лв.; 5/ за нарушение по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.185 от този закон на касатора е наложена глоба от 20 лв. и 6/ за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение второ от този закон на касатора е наложена глоба от 10 лева.

За да постанови този резултат ВТРС е приел, че са установени следните обстоятелства: На 15.05.2023 година, на [улица]до номер 35 в посока към движение „Христо Караминков“ касаторът управлявал собственият си автомобил „Ауди“ с №[рег. номер], без да има поставен обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила.Било установено и, че автомобилът е без необходимото оборудване и, че водачът не носи със себе си талона към СУМПС.Не били налични светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка. Тези обстоятелства според съда се установяват от събраните в хода на диренето доказателства. Изтъкнато е, че съдът не дава вяра на свидетеля А., тъй като показанията му противоречат на показанията на свидетелите И. и Г.. Всъщност неговите показания според съда са с ограничена стойност досежно липсата на оборудване по чл.139, ал.2 от ЗДвП, тъй като свидетелят не е присъствал непосредствено на извършената проверка на багажника на въпросния автомобил.

От правна страна съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган с оглед представената заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 година, като проведеното производство е процесуално законосъобразно. Посочено е, че в НП се съдържат всички изискуеми реквизити, като обстоятелствената част е достатъчно конкретизирана. Съдът е констатирал, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като последният е отказал да го подпише, което е удостоверено по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН, а препис от акта му е връчен, при което правото му на защита е налице. Посочено е, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като законосъобразно са определени и санкционните последици.

Касационната инстанция намира решението за правилно в частта му, с която е потвърдено процесното пред въззивната инстанция постановление в частта му, с която на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон на касатора е наложена глоба от 10 лв., като в останалата си част решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели и до неправилно прилагане на материалния закон.

Според чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория“. Съставът на чл.183, ал.1, т.1 от този закон предвижда следното: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;“. Достатъчно е водачът да не носи един от посочените в нормата документи, за да е налице проявлението му. Контролният талон е неразделна част от СУМПС и служи за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет – аргумент от чл.2, ал.2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

В случая, видно от показанията на свидетеля И., проверката на документите е била извършена на мястото на спирането на управлявания от касатора автомобил, пред свидетеля А.. Този начин на проверката на документите на водача се описва и в показанията на свидетеля Г.. При това положение следва да се кридитира вписаното в АУАН досежно липсата на констатиран при тази проверка контролен талон към СУМПС на водача /настоящ касатор/. В показанията на свидетеля А. липсват данни, от които да се направи извод, че касаторът е притежавал в момента на проверката и е представил талона си към СУМПС.

Обратно, няма несъмнение и безспорни доказателства за посочената в АУАН и НП липса на светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасителен и светлоотразителна жилетка. В показанията на свидетеля И. изобщо липсват факти, които да са относими към проверката на автомобила за въпросното оборудване. Показанията на свидетеля Г. са в смисъл, че била извършена проверка на автомобила и на оборудването, като било констатирано наличието на други нарушения, описани в акта. Липсва каквато и да е конкретика, от която да се установява, че изброеното конкретно оборудване е проверено чрез огледа на конкретна част от процесния автомобил, като от друга страна показанията на свидетеля А. подкопават доказателсдтвената стойност на показанията на другите двама свидетели. Същият сочи, че доколкото е запознат, колата е имала триъгълник, пожарогасител, аптечка и жилетка. При наличието на такива показания, в тежест на АНО е било да установи пред съда при условията на пълно първоначално главно доказване твърдените в АУАН и НП обстоятелства. По отношение на нарушенията по чл.139, ал.2, т .1-4 решението не съответства на процесуалните изисквания на чл.303 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН. Деянията не са доказани несъмнено, а решението е базирано на неустановени безспорно и несъмнено твърдения на наказващият орган.

Аналогични са съображенията на съда и досежно нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят И. твърди, че е установил, че водачът е без обезопасителен колан, когато процесният автомобил е преминал покрай патрулният автомобил, а свидетелят Г. път твърди, че липсата на поставен колан била констатирана при разминаване с патрулния автомобил след спиране, за да пропусне пешеходци на съответната пътна маркировка. От друга страна свидетелят А. /непосредствен очевидец/ дава показания ,които са в смисъл, че и той, и касаторът по време на движението на автомобила са били с поставени обезопасителни колани. Впрочем този свидетел сочи, че свидетелят И. /разпитан в съдебното заседание на 11.12.2023 година/ всъщност не е правил проверка и е бил забелязан към края на въпросното събитие. И в този случай касационната инстанция приема, че деянието е останало недоказано, а решението не съответства на изискванията на чл.303 от НПК.

Следва решението да се отмени в частите му, с които е потвърдено наказателното постановление в частите му, с които на основание чл.185 от ЗДвП, и за нарушения, както следва: на 139, ал.2, т.1, т.2, т.3 4 т.4, са наложени на касатора глоби от по 20 лева за всяко едно нарушение, както и в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление в частта му с която за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП на касатора е наложена глоба от 50 лв., като се постанови ново решение ,с което наказателното постановление се отмени в тези му части, а в останалата си част решението следва да се остави в сила.

На жалбоподателят следва да се присъдят разноски съобразно спечеления по делото материален интерес и предвид ефективно сторените такива разноски пред районният съд и пред касационната инстанция.

Разноски на ответника по касация не се следват, тъй като не са претендирани.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №163 от 05.04.2024 година, постановено по АНД №1180/23 година по описа на Великотърновският районен съд в частите му, с които е потвърдено наказателно постановление №23-1275-000994 от 29.06.2023 година на Началник сектор „Пътна полиция“ в областна дирекция на МВР – В.Търново в частите му, с които на Б. П. Б. от град Горна Оряховица, [ЕГН], са наложени следните наказания: 1.по чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП глоба от 50 лв.; 2/ по чл.185 от ЗДвП глоба от 20 лв., 3/ по чл185 от ЗДвП глоба от 20 лв.; 4/ по чл.185, ал.2 от ЗДвП глоба от 20 лв.; 5/ по чл.185 от ЗДвП глоба от 20 лв., като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-1275-000994 от 29.06.2023 година на Началник сектор „Пътна полиция“ в областна дирекция на МВР – В.Търново в частите му, с които на Б. П. Б. от град Горна Оряховица, [ЕГН], са наложени следните наказания: 1. За нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП глоба от 50 лв.; 2/ За нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП глоба от 20 лв., 3/ За нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДВП и на основание чл.185 от ЗДвП глоба от 20 лв.; 4/ За нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и на основание чл.185, ал.2 от ЗДвП глоба от 20 лв. и 5/За нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП глоба от 20 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №163 от 05.04.2024 година, постановено по АНД №1180/23 година по описа на Великотърновският районен съд в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново, да заплати на Б. П. Б. от град Горна Оряховица, [ЕГН], разноски за първоинстанционното производство в размер от 371, 40 лв. и разноски за касационното производство в размер от 371, 40 лв. или общо разноски от 742, 80 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.