РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Ихтиман, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело №
20241840100950 по описа за 2024 година
Производството е образувано във връзка с предявен ревандикационен иск от К. А. М.,
ЕГН ********** и И. С. П., ЕГН ********** против М. М. Н., ЕГН ********** и В. Й. Г.
ЕГН **********, с който се иска да бъде признато за установено, че ищците са собственици
на 118.04 кв.м., които представляват реално обособена част от поземлен имот /дворно място/
с площ от 1069.65 кв. м по актуална скица и с площ от 1070 кв.м. по документ за
собственост,съставляващ имот пл. №53, от който имот 118.04 кв.м. са извън регулация и за
който е отреден УПИ IV - 53, в квартал 39 по дворищно - регулационния план на с.
Веринско, общ. Ихтиман, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-39/1983г. и Заповед №
745/01.07.2016г., урегулиран парцел с площ от 951,61 кв.м..
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на процесната реална част от
недвижим имот въз основа на покупко-продажба и евентуално - поради изтекла придобивна
давност, а ответникът М. Н. се легитимирал като собственик на поземлен имот с
идентификатор 10690.18.137 и е заградил процесните 118,04 кв. м.
По искане на ищците като трето лице-помагач е привлечен техния праводател - И. С.
И. ЕГН **********, който изцяло оспорва предявения иск и твърди, че цялото дворно място
винаги е било владяно от неговите баба и дядо и оградата никога не е била местена, като
площта от 118 кв. м не е била включвана в ТКЗС.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват
предявените искове, като изцяло неоснователни и недопустими.
Ответникът М. Н. оспорва собствеността на ищците, като твърди, че въз основа на
покупко-продажба е собственик на имот с идентификатор 1690.18.137, в който попадат
процесните 118.04 кв. м
Ответницата В. Г. оспорва твърдението, че спорните реални части от имота е
придобита от бабата на праводателя на ищците, като се твърди, че собственическите права
1
върху възстановения имот, част от който са спорните реални части са владяни от всички
наследници на С. Р.
В първото съдебно заседание, проведено на 18.11.2024 г. поради понаправен отказ от
иска, с протоколно определение производството по делото е прекратено по отношение на
ответника В. Й. Г..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа
страна:
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
200, том I, рег. № 1208, дело № 155 от 23.04.2019 г. на Нотариус Десислава Караджова, рег.
№ 456 в Регистъра на Нотариалната камара К. А. М. е закупил от И. С. И. поземлен имот
/дворно място/ с площ от 1069.65 кв. м по актуална скица и с площ от 1070 кв.м. по
документ за собственост,съставляващ имот пл. №53, от който имот 118.04 кв.м. са извън
регулация и за който е отреден УПИ IV- 53, в квартал 39 по дворищно - регулационния план
на с. Веринско, общ. Ихтиман, обл. Софийска, одобрен със Заповед № АБ-39/1983г. и
Заповед № 745/01.07.2016г., урегулиран парцел с площ от 999,90 кв.м с неуредени сметки по
регулация за придаваеми се от имот пл. № 52 – 46,40 кв. м и 1,89 кв. м от имот пл. № 9515,
ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна страда и второстепенна
сграда-плевня.
Видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № 3385 от 16.08.2013 г. на Столична община,
Район „Красно село“, към момента на придобИ.не на имота К. А. М. се е намирал в
граждански брак с И. С. П..
Продавачът на имота се е легитимирал за собственик с нотариален акт № нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 12, том III, дело №
787/1976 г. на Ихтиманския районен съдия, с който М. С. С. от с. Веринско е призната за
собственик на дворно място от 944 кв. м, с построените в него къща и плевня, съставляващ
парцел IV-173 в кв. 3 по плана на с. Веринско, урегулиран парцел от 1070 кв. м при
неуредени регулачни сметки, както и с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52,
том II, дело № 717/1996 г. на нотариус при Районен съд-Ихтиман, съгласно който М. С. С. е
дарила на С. И. С. дворно място, находящо се в с. Веринско, цялото с площ от 1070 кв. м, а
измерено графично 1091 кв. м, от които 120 кв. м са извън регулацията, утвърдена със
Заповед № АБ-34/1989 г., според която имотът представлява парцел IV - 53, в квартал 39 по
плана на с. Веринско с площ от 1017 кв. м с неуредени сметки по регулация за придаваеми се
46 кв. м от имот № 52, заедно с построените в имота къща и плевня, като съгласно
приложеното удостоверение за наследници И. С. И. е единственият наследник по закон на С.
С..
Съгласно заповед № 1157 от 29.07.2021 г. на Кмета на община Ихтиман е изменен
плана за регулация на УПИ IV - 53, в квартал 39 като е изменена регулационната граница
между УПИ IV – 53 и УПИ III-52.
От своя страна ответникът М. Н. се легитимира за собственик на върху нИ. с площ от
3,000 дка, седма категория на земята при неполивни условия в местността „Авлията“,
съставляваща имот № 0818137 по картата на землището на с. Веринско. въз основа на
нотариален акт за дарение на идеална час от недвижим имот № 179, том III, рег. № 3817,
дело № 479/2019 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим
имот № 54, том III, рег. № 3230, дело № 389 от 2021 г. и двата на Нотариус Десислава
Караджова, рег. № 456 в Регистъра на Нотариалната камара.
Описаният имот видно от решение № 8064 от 08.05.1997 г. на Поземлената комисия,
гр. Ихтиман е част от земеделски имот, възстановен в стари реални граници на
2
наследниците на С. И. Р., за който е съставен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 183, том V, дело № 1237 от 1998 г. на нотариус при Районен
съд-Ихтиман и е бил предмет на договор за доброволна делба от 08.08.2013 г. , съгласно
който имотът е възложен в дял на В. Й. Г. и В. Ю. Р.
Със Заповед № РД-18-151/18.08.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК е
одобрена кадастралната карта на землището на с. Веринско като за имот № 018137 е
отреден идентификатор 10690.18.197, видно от приложената скица на поземлен имот № 15-
241062/11.03.2024 г. на СГКК-Софийска област
От разпита на св. А. И., който е правоспособно лице по ЗКИР и осъществил
трасирането на УПИ IV-53, в квартал 39 и имот идентификатор 10690.18.197 се установява,
че при заснемането на имотните граници и наслагването им с плановете се установило
застъпване между кадастралния план на населеното място и картата на възстановената
собственост на землището на с. Веринско. Имотът на ищците бил ограден, като при
трасирането на имота на ответника колчетата били поставени в техния имот. Според
свидетеля от всички останали страни имотните граници съвпадали с регулационните.
От показанията на св. В. Р., който е собственик на съседния УПИ III-52, се установява,
че съседът М. преди няколко години поставил мрежа навътре в имота на ищците. Според
свидетеля заградената част не е била никога в ТКЗС, като е била оградена със стара окрада,
която М. премахнал.
От своя страна св. Х. К., твърди, че е израснала в с. Веринско, като М. е закупил имот
от братовчедката си Виктория, тъй като се занимава със земеделие. Подменил оградата, тъй
като била стара, но не знае да я е местил.
Според св. И. П., М. притежавал къща с двор в с. Веринско и земеделска земя, която е
продължение на двора му. Когато ищците купили имота и съседът им И. ги предупредил, че
оградата в дъното на имота е сложена неправилно. Спорът между страните възникнал когато
М. решил да поднови разрушената ограда към новите съседи.
От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че
имот с идентификатор 10690.18.137 обхваща части от имоти с номера 53 и 55, като при
разпита си вещото лице твърди, че имотите са гранични, а имотните граници не съвпадат с
регулационните
Във връзка с изясняване на регулационния статут на имотите съдът допусна повторна
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и
безпристрастна, при която вещото лице след направено заснемане на имотите е установило,
че заснетата граница на място съвпада с регулационната граница на населеното място и на
парцел УПИ IV – 53. В заключението е посочено, че през годините имотната граница на този
парцел е минавала извън регулационните граници на с. Веринско. Освен това от
одобряването на КВС и в одобрената кадастрална карта на неурбанизираната територия
границата между земеделските земи и урбанизираната територия графично съвпадат с
регулационните граници на населеното място.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в контактната зона между одобрения
кадастрален и регулационен план и кадастралната карта има застъпване на 118 кв. м.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че
за с. Веринско има одобрен кадастрален и регулационен план със Заповед № 1775 от
13.06.1930 г. и през 1976, а действащият регулационен план е одобрен със Заповед № АБ-
39/1983 г. и Заповед № 745/2016 г., като в никой от плановете имотните и регулационните
граници не съвпадат помежду си.
При разпита си вещото лице потвърждава, че спорната част от имота по плана от 1983
г. е част от имот 53 извън регулация.
3
С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Предоставянето на търсената собственическа защита по чл. 108 ЗС е обусловено от
едновременното установяване, че ищецът е собственик на спорния имот, който се владее или
държи от ответника без правно основание. Тежестта на доказване на тези предпоставки
лежи върху ищеца като липсата на всяка една от тях обуславя извод за неоснователност на
иска, т.е. правото да се иска предаване на владението по чл. 108 ЗС възниква при следния
фактически състав: ищецът да е собственик (активна материална легитимация); вещта да се
владее или държи от ответника и фактическата власт на ответника да е без правно
основание, протИ.поставимо на ищеца.
В хода на производството бе е установено, че спорният предмет по делото е
принадлежността на 118,04 кв. м – дали същите са част от имот УПИ IV-53 по
регулационния план на с. Веринско или част от имот идентификатор 10690.18.197 по
кадастралната карта и кадастралните регистри , представляващ земеделска земя.
Ищците твърдят, че ответникът без правно основание владее 118,04 кв. м от
собствения му имот, който те са придобили чрез покупко-продажба, която макар и да попада
извън регулацията на с. Веринско, но е част от имот 53.
По делото е установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 200, том I, рег. № 1208, дело № 155 от 23.04.2019 г. К. А. М. докато е бил в брак с И. С. П.
е придобил собствеността върху дворно място с площ от 1069.65 кв. м, съставляващ имот пл.
№53, от който имот 118.04 кв.м. са извън регулация и за който е отреден УПИ IV - 53, в
квартал 39 по дворищно-регулационния план на с. Веринско. Неговият праводател е
придобил собствеността по наследство от своя баща, който е пък го е получил по силата на
договор за дарение от своята майка, която през 1976 г. е била призната за собственик на
имота по обстоятелствена проверка. Имотът по кадастрална основа е по-голям от
урегулираната му част. Спорните 118,04 кв. м. са част от тази кадастрална основа още по
кадастралния и регулационен план от 1976 г., но попадат извън регулацията на населеното
място.
Установено е от показанията на св. В. Р., че първоначалните собственици никога не са
губили владението си върху спорните 118,04 кв. м. а от показанията на св. А. И. - че към
момента на трасирането на УПИ IV – 53 и на имот идентификатор 10690.18.197 спорната
площ от имота е принадлежала към имота на ищците и се е намирала в тяхно владение.
При тези данни следва да се приеме, че ищците са собственици на спорните 118,04 кв.
м. по силата на изтекла придобивна давност в полза на техните праводатели, както и въз
основа на транслативните сделки. Реално тази площ образува един общ имот заедно с
останалите 951,61 кв. м от УПИ IV-53, които са урегулирани. По делото няма каквито и да е
данни за процесните 118,04 кв. м да са били предвидени отчуждителни процедури или да са
били включвани в ТКЗС.
Както е известно разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно
място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е
включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика.
Това е така, защото не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено
място, ползвани като дворни места, остават извън регулационния план, но запазват
селищния си характер, какъвто е настоящия случай. Когато имот, попадащ извън
регулацията на населеното място не бъде включен в ТКЗС или пък в държавния поземлен
фонд, както когато не е отнет юридически и фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места, този имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
4
В този смисъл настоящият състав приема, че спорната част от 118,04 кв. м има
селищен характер и неправилно е била включена в картата на възстановената собственост
като част от имот № 0818137, която е и кадастралната основа, въз основа на която е изготвен
кадастралния план на неурбанизираната територия на с. Веринско.
Тези изводи на съда не протИ.речат на практиката на ВКС по Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.4, според която иск за
собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в
кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот е допустим, дори да
не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като в производството по иска за
собственост съдът изследва наличието на грешка в одобрената кадастрална карта.
При тези данни съдът приема, че ищците доказаха правото си на собственост
върху спорните 118,04 кв. м след като макар и извън регулация са принадлежали към УПИ
IV - 53, в квартал 39 по дворищно - регулационния план на с. Веринско.
От събраните по делото гласни доказателства и от заключенията на трите СТЕ се
установи, че след извършеното трасиране на имотите през 2020 г. ответникът е завладял
спорните 118,04 кв. м, като е изградил ограда, т.е. той осъществява владение, което както бе
посочено е без правно основание .
При това положение съдът приема, че така предявеният ревандикационен иск е
изцяло основателен и следва да бъде уважен като бъде осъден ответникът да предаде
владението върху спорната част от имота на ищците
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на
ищците заплащането на сторените разноски, включващи изплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие с анекси
към него в размер на 2850 лева, държавна такса в размер на 50,00 лева, както депозити за
СТЕ в размер на 800 лева.
Във връзка с направения отказ от иска спрямо ответницата В. Й. Г. в нейна полза в
съответствие с чл. 78, ал. 4 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800,00 лева
съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 108 ЗС по
отношение на М. М. Н., ЕГН ********** че К. А. М., ЕГН ********** и И. С. П., ЕГН
**********, са собственици на 118.04 кв.м., които представляват реално обособена част от
поземлен имот /дворно място/ с площ от 1069.65 кв. м, съставляващ имот пл. №53, от който
имот 118.04 кв.м. са извън регулация и за който е отреден УПИ IV - 53, в квартал 39 по
дворищно-регулационния план на с. Веринско, общ. Ихтиман, обл. Софийска, одобрен със
Заповед № АБ-39/1983г. и Заповед № 745/01.07.2016г. и ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН
********** ДА ПРЕДАДЕ на К. А. М., ЕГН ********** и И. С. П., ЕГН **********
ВЛАДЕНИЕТО върху имота.
ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. А. М., ЕГН ********** и
И. С. П., ЕГН ********** разноски в производството в размер на 3700,00 лв. (три хиляди и
седемстотин лева).
5
ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН ********** и И. С. П., ЕГН **********, ДА ЗАПРЛАТЯТ
на В. Й. Г. ЕГН ********** разноски в производството в размер на 800,00 лв. (осемстотин
лева).
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищците И. С.
И. ЕГН ********** .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6