Решение по дело №1198/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО. Образувано е по жалба на Д. Л. П. с постоянен адрес в [населено място] срещу Решение № 1040-02-59/07.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-3-02-01342318 / 24.04.2023г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО на ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получено от него парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 29.05.2018г. до 08.09.2018г. в размер на 2695.25 лева, от които 1822.42 лева главница и 872.83 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

В обжалваното решение е прието, че за периода от 29.05.2018г. до 08.09.2018г. жалбоподателят ползвал отпуск по болест на основание издадени три болнични листа и имало подадени удостоверения приложение № 9 от осигурителя „Артнбайт“ ООД, въз основа на които било изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност.

За периода от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. жалбоподателят работел по трудов договор на длъжността специалист продажби в дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД, със седалище в [населено място]. Било установено, че дружеството – работодател подало за жалбоподателя данни с код за вид осигурен „01“, но не били налични данни дали дължимите осигуровки били платени. От ТД на НАП София било установено, че за периода от месец 09.2016г. до месец 04.2020г. дружеството не извършвало дейност, липсвали доказателства за реализирани приходи, от които да се изплащат трудовите възнаграждения, нямало офис, където да се полага труд, следователно лицата, в т.ч. и жалбоподателят, за които имало подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО от същото дружество, не били извършвали трудова дейност и не подлежали на осигуряване по реда на КСО, затова на дружеството били дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни за осигурените лица.

След като трудовото му правоотношение с „Канстракшън пропърти“ ЕООД било прекратено, между жалбоподателя и дружество „Артнбайт“ ООД било сключен трудов договор.

При изчисляване на обезщетението за периода на общото заболяване бил взет и осигурителния доход по подадените от дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД данни – за период от 18 месеца назад.

След като данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени от „Канстракшън пропърти“ ЕООД за периода от 12.09.2016г. до 31.03.2017г. за жалбоподателя били заличени, било преизчислено дължимото обезщетението за периода на общото заболяване на база само на осигурителния доход по подадените от осигурителя „Артнбайт“ ООД данни.

Разпоредено е жалбоподателят да върне посочените суми, като е прието, че бил недобросъвестен при получаването им, тъй като е знаел, че обезщетението не му се дължи.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на акта и се иска неговата отмяна. Твърдят се следните основания за отмяна :

Нарушения на процесуалните правила : В решението си Директорът на ТП на НОИ Бургас бил изложил допълнителни факти, които не били изложени в обжалваното разпореждане на контролния орган, като така разширил и недопустимо излязъл извън обхвата на проверката. Жалбоподателят не бил страна по извършваната на дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД проверка и не бил в състояние да се защити, независимо че се засягали негови права и законни интереси. В решението не било посочено как точно е изчислен размерът на подлежащото на връщане обезщетение. Не било посочено кога е получено обезщетението по всеки от болничните листи и в какъв размер.

Нарушение на материалния закон : Необоснован бил изводът, че щом дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД не било извършвало реална дейност, то и жалбоподателят нямало как да е осъществявал трудова дейност. Жалбоподателят твърди, че е работил, за което получавал трудово възнаграждение. КСО не позволявал правата на осигурените лица да бъдат засегнати поради неизпълнение на административни задължения от страна на осигурителите. Жалбоподателят оспорва да е бил недобросъвестен при получаване на обезщетението.

Прави се искане за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адвокат И. Л. от АК Бургас, която поддържа жалбата и наведените в нея отменителни основания.

Ответникът оспорването – Директорът на ТП на НОИ Бургас, не се явява и не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от главен юрисконсулт С. Ч.-П..

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

През периода от 01.10.2016г. до 30.10.2017г. жалбоподателят бил в трудово правоотношение с дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД. За този период за жалбоподателя била подадена осигурителна информация по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с посочен размер на осигурителния доход и данни за отработени дни. За този период жалбоподателят бил назначен на длъжността специалист продажби, с НКПД 33393004, без по делото да е представен трудов договор. Представена е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Представени са извлечения от ведомостите за заплати, според които основната заплата за месеците от май до октомври 2017г. е била 2600.00 лева, на която се равнява и осигурителният доход.

Следващият работодател на жалбоподателя било дружество „Херитейдж Груп“ ЕООД (от 28.10.2020г. с наименование „Артнбайт“ ЕООД) и последното, като осигурител, представило в ТП на НОИ Бургас три болнични листа за временна нетрудоспособност, издадени на жалбоподателя, както следва - № Е20180621825 / 29.05.2018г. за периода от 29.05.2018г. до 01.06.2018г., № Е20181488186 / 23.07.2018г. за периода от 04.07.2018г. до 05.08.2018г. и № Е20181913578 / 23.08.2018г. за периода от 07.08.2018г. до 08.09.2018г.

При изплащане на обезщетението за временна нетрудоспособност бил съобразен осигурителният стаж за последните 18 месеца, вкл. и докато жалбоподателят бил в трудово правоотношение с дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД.

Във връзка с осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство, от страна на контролните органи при ТП на НОИ София е извършена проверка по разходите на ДОО на дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], партер, магазин 2. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-21-01151796 от 22.06.2022 г. (листи 20-22). Проверката е разпоредена със Заповед № ЗР-5-21-01137725 от 27.05.2022 г. на заместващ ръководителя на ТП на НОИ София-град, издадена на основание чл. 29, ал. 1 от Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (лист 33). Заповедта не е връчена на представител на дружеството, тъй като не е бил намерен офис, нито представител. На посочения адрес се помещавал магазин за месо и млечни продукти, което е удостоверено в протокол № ПТ-5-21-01135808 / 15.04.2022г. (лист 35).

В Констативния протокол са удостоверени следните данни : Дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД, с посочено по – горе седалище, е собственост на дружество „Тат-н импорт“ ЕООД. Управител и на двете дружества е Т. И. Д.. Предметът на дейност е обичайният. Няма обявени в ТР годишни финансови отчети. За периода от 12.09.2016г. до 23.03.2020г. дружеството подало уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за три сключени трудови договора – за две длъжности специалист продажби и една длъжност офис мениджър, с код „01“ и „27“. Подавани са данни за високи осигурителни доходи, без да са плащани осигурителни вноски. Седалището на дружеството било неколкократно посещавано, без да е намерен представител и изобщо някакви данни за дружеството. От справката на СДВР е видно, че управителят Т. Д. напуснала България на 23.05.2021г. и няма данни за местонахождението  (лист 37). Осъществена била връзка с физическото лице, което е подавало данни в НОИ с КЕП, но то отрекло да е запознато с дейността на проверяваното дружество. Описани са приходите и разходите, по данни на ТД на НАП София, за периода 2016г.-2020г., съгласно писмо изх. № 1524-00-418#2 / 09.03.20022г. на Директора на офис „Младост“ (листи 40-43) : Печалбата за 2016г. била 14018.41 лева, а за 2020г. – 31123.06 лева. За 2017г. дружеството отчело загуба в размер на 78122.87лева, за 2018г. – 35143.24 лева и за 2019г. – 241.27 лева. Дружеството не било регистрирано по ДДС, не притежава недвижими имоти и МПС, нито е наемател на такива; имало несъпоставимост между приходи и разходи; управителката Димитрова била с прекъснати здравноосигурителни права и периодично била назначавана на ниско квалифицирана работа (хигиенист, метач, работник комунални дейности); управителката представлявала и други дружества със задължения. Направен е извод за фиктивна регистрация чрез подставено лице. До лицата, за които били подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО, били изпратени задължителни предписания за представяне на сведения относно трудовата им заетост. Предписанието до жалбоподателя е с № ЗД-1-21-01083624 / 02.03.2022г. (лист 118) с указание да представи точен адрес на работното място, длъжност и естество на извършваната работа, начин на заплащане на трудовото възнаграждение и размера му, известните нему данни за работодателя, както да приложи преписи от документи, с които разполага. В изпълнение на предписанията, жалбоподателят представил „записка“ (лист 120), в която посочил, че работното му място било на седалището на дружеството, а отговорностите му се състояли в организиране на ремонти по обекти, обикалял и измервал обема, който трябва да се извърши, срещал се с клиенти и уточнявал като главен организатор работите, които трябва да се извършат. Получавал трудовото си възнаграждение в брой от управителя на дружеството и се подписвал на ведомост. Приложил нечетлив препис от няколко страници от трудова книжка, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, както и преписи от фишове за месеците май-октомври 2017г. (листи 121-132).

В Констативния протокол са описани дадените на дружеството Задължителни предписания № ЗД-1-21-01151693 / 22.06.2022г. от контролен орган на ТП на НОИ София (листи 25-26), с които е разпоредено да се заличат, в срок до 10 дни от получаването, данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за трима работници, между които и жалбоподателят, при следните мотиви : липса на обявени годишни финансови отчети; направените констатации от ТД на НАП София, съгласно които за дружеството не са налице данни да е извършвало каквато и да било дейност; липса на доказателства за реализирани приходи, от които да се изплащат трудови възнаграждения в декларираните размери; липса на офис или търговски обекти, в които лицата да извършват трудова дейност. На 13.09.2022г. адресът на седалището на дружеството бил посетен от Старши инспектор Р. М. за връчване на предписанията, но контакт с представител на дружеството не бил установен, за което е съставен протокол № ПТ-5-21-01193967 / 13.09.2022г. (лист 27). На 28.09.2022г. съобщение изх. № 4026-21-1289 / 28.09.2022г. било поставено на таблото за обявления в сградата на НОИ – [населено място], [улица], с които дружеството бива уведомено, че негов представител следва да се яви в 7-дневен срок за връчване на задължителните предписания (лист 28). Тъй като представител не се явил, съобщението било снето и приложено в досието на 06.10.2022г.

Според справка изх. № 1043-21-179#74 / 31.10.2022г., издадена от Ръководителя на ТП на НОИ София, на основание влезлите в сила Задължителни предписания № ЗД-1-21-01151693 / 22.06.2022г. и по реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица, били заличени данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, съгласно предписанията, в т.ч. и данните, подавани за жалбоподателя за периода от 01.10.2016г. до 30.10.2017г.

Изложените факти и обстоятелства са мотивирали Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Бургас да постанови Разпореждане № РВ-3-02-01342318 от 24.04.2023г. (листи 17-18), с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО на жалбоподателя е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 29.05.2018г. до 08.09.2018г. в размер на 2695.25 лева, от които 1822.42 лева главница и 872.83 лева лихва от датата на неправомерно получаване на обезщетението до датата на издаване на разпореждането.

В разпореждането хронологично и детайлно са възпроизведени част от констатациите на контролните органи, отразени в хода на извършената проверка, като е съобразено и извършеното служебно заличаване на осигурителната информация, подадена от осигурителя „Канстракшън пропърти“ ЕООД. Посочено е, че след заличаване на данните, изплатените парични обезщетения били преизчислени, тъй като осигурителният доход за периода от 01.10.2016г. до 30.10.2017г. бил включен при изчисляване на обезщетенията по представените документи от осигурителя „Артнбайт“ ООД. Разпореждането е връчено на 26.04.2023 г., видно от приложената по делото обратна разписка (лист 19).

Жалбоподателят подал до Директора на ТП на НОИ Бургас (компетентен орган по чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО) жалба в законоустановения срок по чл.117, ал.2, т.2 от КСО, регистрирана с вх. № 1012-02-84 / 11.05.2023г. (лист 15-16). Основният довод е за неправилност на направения в разпореждането извод, че жалбоподателят не е полагал труд по трудовото правоотношение само защото се твърдяло от ТП на НАП София, че осигурителят – дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД, не е осъществявал дейност за срока на действие на трудовото правоотношение. Оспорва да е бил недобросъвестен при получаване на обезщетението, като акцентира на липса на обективни данни, от които да се направи извод в посочения смисъл.

Обжалваният по делото индивидуален административен акт е Решение № 1040-02-59 / 07.06.2023г., с което обжалваното разпореждане е потвърдено – листи 8-13. Възприети са и са доразвити мотивите, изложени в обжалвания акт, като са посочени нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на осигуряването, неговото прекъсване и прекратяване, както и изискванията и редът за отпускането, изчисляването и изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване. Посочени са и предпоставките за възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания в хипотезата на чл.114, ал.1 от КСО. Органът е приел липса на осъществявана търговска дейност от страна на осигурителя, установена с влезлите в сила задължителни предписания за заличаване на данни, което не предполага наемането на лица по трудов договор. Описани са представените от жалбоподателя доказателства за трудовоправния му статут, които очевидно не са възприети като достатъчни да установят, че той е упражнявал реална трудова дейност, за която да е подлежал на осигуряване, затова е прието, че подаваните данни в НОИ са без правно основание. Направен е правен анализ на понятието „недобросъвестност“ и е посочено, че след като жалбоподателят не е полагал труд по съществуващото между него и дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД трудово правоотношение, то той е получил осигурителните плащания със съзнанието и субективното убеждение, че не му се следват.

Решението е връчено на жалбоподателя на 09.06.2023г., който е подал на 22.06.2023г. жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, чрез административния орган.

По инициатива на жалбоподателя съдът разпита двама свидетели – К. В. и Ж. Н.. Първият свидетел също е бил в трудовоправни отношения с дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД и сочи в показанията си, че жалбоподателят му намерил тази работа, като му казал, че е добре платена. Впрочем, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО на свидетелят Вулев е разпоредено да бъдат заличени, съобразно точки 1 и 2 от Задължителните предписания за заличаване на данни. Този свидетел сочи, че заедно с жалбоподателя били пращани от управителката на обекти, където се занимавали с маркетинг, което, според свидетеля, било подредба на обзавеждане в офиси и магазини, брандиране, аранжиране, интериорни и екстериорни решения. Не работели на конкретно работно място, а пътували с автомобил из цяла България. Разполагали с преносим компютър и чрез него осъществявали връзка с работодателя и клиентите. Този свидетел получавал трудовото си възнаграждение по банков път. Тъй като обектите били многобройни, свидетелят си спомни в конкретика само за един от тях – офис на дружество „Ем Джи Финанс“ АД в кв. Славейков в [населено място]. Свидетелката Николова – служител в същото дружество, отключвала, за да могат жалбоподателят и свидетелят да работят. Офисът се намирал в новопостроена кооперация и дружество „Ем Джи Финанс“ АД било възложило на дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД да изработи решения за обзавеждането на офиса, съобразно изискванията, подредбата на мебелите и цялостния интериор, както и рекламите и обозначителните табели отвън. Работата продължила месец – два, според свидетелката Николова. От дружество „Ем Джи Финанс“ АД са изискани и приобщени по делото като писмени доказателства документи по повод работата по офиса : С двустранен протокол, подписан на 01.12.2016г., възложителят „Ем Джи Финанс“ АД приел извършената работа. Определена е стойност 4000.00 лева за „извършените интелектуални работи и СМР, както и разходи за визуализация и разпределение в 3D проект на офис помещения и проектиране на вътрешна и външна реклама и монтаж“. Изпълнителят – дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД, издал фактура № 7 / 01.12.2016г. за сумата 4000.00 лева с основание за плащане „ремонт на офис съгласно акт и протокол“. Сумата по фактура е платена по банков път.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, на когото е разпоредено да върне недобросъвестно получено от него обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.1 от КСО и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждане пред ръководителя на съответното ТП на НОИ и на съдебен контрол подлежи не разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Бургас, което е произнесено в едномесечния срок по чл.117, ал.3 от КСО. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично очертани в чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО (в актуалната му редакция към ДВ, бр. 94 от 2019 г.) правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.98, ал.2 и чл.114, ал.3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5. Потвърденото разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите в ТП на НОИ Бургас също е издадено от орган, разполагащ с компетентност, установима от длъжностната характеристика (листи 147-149). Според чл.114, ал.3 от КСО, разпореждането за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 се издава от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТД на НОИ, или от друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Несподелими са доводите в жалбата за недопустимо разширяване на предмета на спора чрез въвеждане на нови факти в решението на горестоящия орган. Излагането на собствени мотиви от страна на горестоящия административен орган е присъщо на дейността му по проверка на законосъобразността на атакувания по реда на чл.81 от сл. от АПК административен акт. Според чл.97, ал.1, изр.2 от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите на това решение се смятат за част от мотивите на административния орган. Спецификата на обжалването пред съд на актове, постановени по реда на КСО, се състои в това, че се обжалва не потвърденото разпореждане, а потвърждаващото го решение, поради което на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на горестоящия орган, който не е имал задължение да преповтори мотивите от обжалваното разпореждане, в какъвто смисъл е изтъкнатият в жалбата довод.

Съдът установи допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Според чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Според чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Според чл.41, ал.1 от КСО, дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Легално определение на понятието „осигурено лице“ е дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО (в актуалната му редакция към ДВ, бр. 98 от 2016 г. , в сила от 1.01.2017 г) : физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.

Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването .

Анализът на посочените разпоредби сочи на следното : Спорният период на трудовото правоотношение, съществувало между дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД и жалбоподателя, се включва в 18-месечния период по чл.41, ал.1 от КСО, поради което определящ за делото е въпросът дали за периода от 01.10.2016г. до 30.10.2017г. жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице. Съществуването на трудово правоотношение не е достатъчно, тъй като разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО свързва възникване на правото на осигуряване с момента, в който работникът започне реално да извършва трудова дейност.

За да приеме, че за процесния период жалбоподателят не е извършвал трудова дейност, административният орган се е обосновал със събраните в хода на проверката доказателства, посредством които било установено, че работодателят/осигурител не е извършвал дейност, поради което е заключил, че и жалбоподателят не е работил реално. Позовал се на задължителните предписания, в които е разпоредено да бъдат заличени данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, които, от своя страна, са база за определяне на обезщетението за временна нетрудоспособност, съобразно чл.54к от КСО. От изложеното следва, че задължителните предписания са имали правопогасяващ ефект по отношение на жалбоподателя, защото с тях са заличени осигурителните му данни, без титулярът на тези данни да е взел някакво участие в производството по заличаване им и без дори да е бил уведомен за акта за заличаване на данните. В производството по издаване на задължителни предписания, които са влезли в сила, жалбоподателят не е участвал като заинтересована страна, а в обжалваното решение Директорът на ТП на НОИ Бургас не е изложил мотиви защо счита, че неосъществяването на стопанска дейност от страна на дружество „Канстракшън пропърти“ ЕООД води до автоматичен извод, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал.1 КСО, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.4а, ал.1 КСО. Всъщност, административният орган е заключил, че след като осигурителят работодател не развива стопанска дейност, то и сочените от него за осигурени лица не извършват трудова дейност. Така административният орган е постановил своя акт при неизяснена фактическа обстановка в разрез със задължението си по чл.35 и чл.36 от АПК, вкл. да събере доказателства по собствена инициатива. Не са обсъдени обясненията и възраженията на жалбоподателя, че е изпълнявал конкретна работа, за което е представил и писмени доказателства, и че реално е полагал труд. В тази връзка съдът указва, че в производство като настоящото се дължи изследване на въпроса дали лицето, което претендира да е осигурено, реално е полагало труд или не, а не дали неговият работодател/осигурител е извършвал стопанска дейност.

Доскоро в съдебната практика се приемаше, че в контролните производства на НОИ отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, като имат самостоятелни права, които могат да защитят. В най – новата съдебна практика на ВАС по сходни случаи това разбиране е изоставено – определение № 9091/29.09.2023 г. по адм. дело № 8567/2023 г., VІ о., решение № 9937 от 19.10.2023 г. по адм. д. № 367/2023 г., VI о., решение № 12152 от 7.12.2023 г. по адм. д. № 6310/2023 г., VI о., решение № 11181 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2023 г., VI о., решение № 11069 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2023 г., VI о., решение № 11414 от 22.11.2023 г. по адм. д. № 3799/2023 г., VI о., решение № 10841 от 9.11.2023 г. по адм. д. № 2767/2023 г., VI о., решение № 10939 от 13.11.2023 г. по адм. д. № 777/2023 г., VI о.

В посочените съдебни актове се приема, че осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания са пряко и непосредствено засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но са лишени от правото да участват като страна в това административно производство. Провеждане и приключване на контролното производство с участието само на осигурителя поставя в риск правата на осигуреното лице, тъй като е възможно осигурителят да не съдейства на контролните органи за установяване на действителното положение, да не е документирал търговската си дейност, да не е декларирал доходи, да не е заплащал данъци и осигуровки, каквито специфики се разкриват и по настоящия случай. Осигурителят не е обжалвал предписанията за заличаване на данните на осигурените лица, с което настоящият жалбоподател, като претендиращ да е осигурен, е поставен в невъзможност да защити собствените си осигурителни права, затова той безспорно е пряко засегнат от акт, постановен в производство, в което той не са участвал. Затова в цитираните актове на ВАС е възприето разбирането, че лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител (последният адресат на задължителните предписания), следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания. Правото на лицето да участва в административно, респ. съдебно производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, включително и служебното им заличаване на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г., е обосновано и от разпоредбата на 120, ал.2 от Конституцията на Република България, доколкото няма изрична забрана в закон, а и лицето има пряк, личен и непосредствен интерес да потърси чрез жалба съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, като се прецени осъществени ли са елементите на трудовия договор и в какъв времеви диапазон.

Именно защото интересите на осигурен и осигурител не са еднопосочни, в контролното производство НОИ дължи установяване на всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, затова всички лица трябва да са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове да са с еднакво действие по отношение на страните.

Дори и засегнатото лице да има право да се защити срещу последващия акт за връщане на недобросъвестно получено обезщетение, тази защита е недостатъчно ефективна, щом лицето не е имало възможност да се защити в производството по издаване на задължителните предписания за заличаване на собствените му осигурителни права. Такова правно положение е нетърпимо с оглед разпоредбата на чл.34 от Хартата на основните свободи на ЕС, която не допуска национална правна уредба, която не позволява засегнатото лице да се защити срещу акт, с който се засяга правото му достъп до обезщетенията за социална сигурност. По тази причина решението се явява и постановено в противоречие с материалния закон, поради което съдът следва да го отмени.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-59/07.06.2023г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № РВ-3-02-01342318 / 24.04.2023г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО на ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Д. Л. П., [ЕГН], [населено място], ул. Слънчеви хълмове, Съни хил № 5, ет.2, ап.12, да възстанови недобросъвестно получено от него парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 29.05.2018г. до 08.09.2018г. в размер на 2695.25 лева, от които 1822.42 лева главница и 872.83 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.