Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Русе, 28.02.2022г.
Районен съд
Русе, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести януари две
хиляди и двадесет и втора година в състав :
Председател: Мария Димитрова
при
секретаря Мирослав Минев, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5824 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, чрез адв. З.Ц. САК е предявил срещу О.В.В., ЕГН **********,*** следните установителни
искове:
1. Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1, вр. с
чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за съществуването на вземане в
общ размер от 90,40 лв. – главница,
представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси за
мобилен номер ********* по Договор за мобилни услуги № *********/23.08.2016 г.
и Допълнително споразумение № *********/11.10.2017 г. с месечна абонаментна
такса от 30,99 лв. с ДДС и 25,82 лв. без ДДС и издадени фактури за периода от
18.07.2018 г. – 17.11.2018 г., от които:
- 35,93 лв. по
фактура № **********/18.08.2018 г. издадена за периода от 18.07.2018 г. до
17.08.2018 г.;
- 34,48 лв. по
фактура № **********/18.09.2018 г. издадена за периода от 18.08.2018 г. до
17.09.2018 г.;
- 30,98 лв. по
фактура № *********/18.10.2018 г. издадена за периода от 18.09.2018 г. до
17.10.2018 г.;
и с отрицателна
стойност -10,99 лв. по фактура № **********/18.11.2018 г. издадена за периода
от 18.10.2018 г. до 17.11.2018 г.
Правото
произтича от следните обстоятелства: по сключен договор в полза на ищеца е
възникнало твърдяното вземане, представляващо цена за предоставени
телекомуникационни услуги.
2. Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ за съществуването на вземане в общ размер от 405,86 лв. - неизплатени лизингови вноски, дължими за периода от
18.07.2018 г. – 17.11.2018 г. и предсрочно изискуем остатък по Договор за
лизинг от 11.10.2017 г., с който ищецът-лизингодател
предоставя за временно и възмездно ползване на ответницата-лизингополучател
устройство Apple iPhone SE 32GB Silver,
срещу лизингова цена 666,77 лв. чрез извършване на 23 месечни вноски по 28,99
лв. с ДДС, от които:
- 28,99 лв. по
фактура № **********/18.08.2018 г. издадена за периода от 18.07.2018 г. до
17.08.2018 г.;
- 28,99 лв. по
фактура № **********/18.09.2018 г. издадена за периода от 18.08.2018 г. до
17.09.2018 г.;
- 28,99 лв. по фактура № *********/18.10.2018
г. издадена за периода от 18.09.2018 г. до 17.10.2018 г.;
- 28,99 лв. по
фактура № **********/18.11.2018 г. издадена за периода от 18.10.2018 г. до
17.11.2018 г.;
и 289,90 лв. по
фактура № **********/18.12.2018 г. за заплащане на предсрочно изискуем остатък
от лизинговите вноски.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен
договор за лизинг ищецът е предоставил ползването на лизинговото имущество в
полза на ответницата, по който договор последната се е задължила за плащането
на месечна лизингова цена.
3. Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92
от ЗЗД за съществуването на неустоечно вземане в общ
размер от 167,80 лв., поради виновно
неизпълнение на задължението на ответницата за плащане на абонаментни такси и
използвани мобилни услуги в срока на договора, уговорен между страните, в резултат
на което мобилния оператор го прекратява и начислява предвидените неустойки
като сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси общо 77,46 лв. и с добавена
сумата 90,34 лв. представляваща разликата между стандартната цена на мобилното
устройство без отстъпка и ценовата листа на оператора,
за което е издадена фактура № **********/18.12.2018 г.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по
сключени договори страните предварително са постигнали неустоечно
съглашение за обезщетение на вредите от неизпълнение на договорно задължение.
Твърди се от
ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано ч.гр. д. № 3989/2017 г. на
Районен съд Русе. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на установителните искове в указания срок. Моли да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от общо 664,06 лв., от които
90,40 лв. представляващи неплатени месечни незаплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, 405,86 лв. лизингови вноски и 167,80 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението 14.07.2020 г. до окончателното издължаване. Искат се и
направените в заповедното и настоящото производството разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответната
страна е постъпил писмен отговор на исковата молба, чрез назначеният й особен
представител адв. П.И. ***. Ответната страна оспорва
съществуването на облигационно отношение, счита, че фактурите не отразяват
реално използвани услуги от ответницата. Прави възражение за нищожност на
клаузата за неустойка на осн. чл. 26 ал. 1 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави, евентуално възразява относно прекомерност на
неустойката и моли да се намали.
По делото са
събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на която съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно.
Съдът след като
прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна:
Видно от
представените по делото и неоспорени писмени доказателства: Договор за мобилни
услуги № ********* от 23.08.2016 г., Заявление за пренасяне на номер в мрежата
на Telenor № ********* от 23.08.2016 г., Допълнително
споразумение № ********* от 11.10.2017 г. към Договор за мобилни услуги,
Договор за лизинг от 11.10.2017 г., се установява безспорно наличие на
облигационни отношения между страните.
Ответната страна
не е изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на цената на
далекосъобщителни услуги в общ размер от 90,40 лв. по издадени фактури за
периода от 18.07.2018 г. - 17.11.2018 г., от които 35,93 лв. по фактура №
**********/18.08.2018 г. издадена за периода от 18.07.2018 г. до 17.08.2018 г.;
34,48 лв. по фактура № **********/18.09.2018 г. издадена за периода от
18.08.2018 г. до 17.09.2018 г.; 30,98 лв. по фактура № *********/18.10.2018 г.
издадена за периода от 18.09.2018 г. до 17.10.2018 г.; и с отрицателна стойност
-10,99 лв. по фактура № **********/18.11.2018 г. издадена за периода от
18.10.2018 г. до 17.11.2018 г. и лизингови вноски в общ размер от 405,86 лв. дължими
за периода от 18.07.2018 г. – 17.11.2018 г. и предсрочно изискуем остатък по
Договор за лизинг от 11.10.2017 г., с който ищецът-лизингодател
предоставя за временно и възмездно ползване на ответницата-лизингополучател
устройство Apple iPhone SE 32GB Silver,
срещу лизингова цена 666,77 лв. чрез извършване на 23 месечни вноски по 28,99
лв. с ДДС, от които: 28,99 лв. по фактура № **********/18.08.2018 г. издадена
за периода от 18.07.2018 г. до 17.08.2018 г.; 28,99 лв. по фактура №
**********/18.09.2018 г. издадена за периода от 18.08.2018 г. до 17.09.2018 г.;
28,99 лв. по фактура № *********/18.10.2018 г. издадена за периода от
18.09.2018 г. до 17.10.2018 г.; 28,99
лв. по фактура № **********/18.11.2018 г. издадена за периода от 18.10.2018 г.
до 17.11.2018 г. и 289,90 лв. по фактура № **********/18.12.2018 г. за
заплащане на предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски.
Клаузите за
неустойки са договорени съответно в т. 11 от договора за мобилни услуги в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на първоначалния срок, във
всички случаи, когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент или
обща лизингова цена по договора за лизинг, и в т. 11, ал 2 от Общи условия на
договор за лизинг – неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови
вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг, в настоящия
случай 167,80 лв. Ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 14.07.2020 г.
като е образувано ч.гр. д. № 3989/2017 г. на Районен съд Русе. По делото е издадена
Заповед № 1810 от 11.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено ответницата да заплати
на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата
искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по
производството. Заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 1
от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната
страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на
предоставените мобилни услуги и заплащане стойността на лизингови вноски.
Съгласно
заключението на вещото лице остатъка от задължението по отделните фактури за
неплатени такси и мобилни услуги е 90,40 лв. и 405,86 лв. за лизингови вноски в
общ размер възлиза на 496,26 лв. Вещото лице изчислява размера на неустойката
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг
на 138,26 лв. Вещото лице е отразило в заключението си, че процесните
фактури са осчетоводени и счетоводството е водено редовно, с изключение на фактура
№ **********/18.12.2018 г. с начислената неустойка, която не отговаря на закона
за счетоводството, няма ДДС и не присъства в дневника за продажбите, не може да
се приеме като първичен счетоводен документ.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :
Предявените
искове са допустими. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК, и с оглед дадените указания от съда, за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си
по заповедното производство.
Искът за
главница е изцяло основателен за сумата в общ размер на 496,26 лв. Ответната страна е била в
облигационни отношения през исковия период, по силата на които ответната страна,
като абонат, е ползвала услуги чрез обществена мобилна наземна мрежа,
както и устройство Apple iPhone SE 32GB Silver – съгласно
Общите условия, за исковия период, като стойността на услугите е в общ размер
на исковата сума, за което съдът съобрази и заключението на приетата експертиза.
Ответната страна не е заплатила стойността на услугите.
Относно иска за
дължими неустойки. Същият е неоснователен. Съгласно чл.92 от ЗЗД
задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за
едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по
който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите условия на
дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за
предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а
същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена
неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора.
Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване
кога и от кого е прекратено договорното правоотношение (няма доказателства за
връчване на покана за доброволно плащане по делото), по какъв начин страната,
която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна,
нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката – съдът
приема, че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Съдът счита за
напълно резонно направеното възражение от ответницата, чрез процесуалния й
представител за нищожност на клаузата от договора, касаещо
заплащането на неустойка на осн. чл. 26 ал. 1 ЗЗД
поради накърняване на добрите нрави и неравноправност. Предвид създадената
между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответницата притежава
качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ответницата в качеството на физическо лице е предоставена
далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19
точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие.
Процесните договори са сключени при предварително определени
условия от едната страна- ищецът кредитор клаузи на договора. По делото не
се установи, че представените от ищецът бланкови договори са
били предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответника не е
имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната
клауза на договора, да е била индивидуално договорена. Липсват такива както
твърдения, така и доказателства от ищцовата страна.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007 г./Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този
факт. В случая с оглед начина на попълване на договорите
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори,
че ответницата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка. Поради изложеното съдът приема,
че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите по т.
11 от договора, касаеща дължимата
неустойка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно
и която самата тежест на доказване за индивидуално договаряне е в тежест на
търговеца, каквито доказателства по делото няма.
Следва само да
се отбележи, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС – София-град по адм. д. №
6627/2013 г.
В случая, самият
начин на сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение
потребителят спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността. Освен
това съгласно заключението на вещото лице фактура № **********/ 18.12.2018
г. с начислената неустойка не отговаря на Закона за счетоводството, няма ДДС,
не е осчетоводена и не присъства в дневника за продажбите, не може да се приеме
като първичен счетоводен документ, поради което не се дължи и заплащане по нея.
Ето защо и на
това основание така предявеният иск на ищеца за неустойка от 167,80 лв., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода
на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната
страна следва да заплати на ищцовата страна сумата от
289 лв. разноски по заповедното производство от общо доказани 385 лв.,
съразмерно с уважената част от иска, и сумата от 739 лв. разноски в настоящето
производство от общо доказани 985 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Воден от
горното Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, че има вземане спрямо О.В.В., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** за сумата от
общо - 496,26 лв. главница, от която възнаграждение за ползвани мобилни услуги
и абонаментни такси в размер на 90,40 лв. за мобилен номер ********* по Договор
за мобилни услуги № *********/23.08.2016 г. и Допълнително споразумение №
*********/11.10.2017 г. и издадени фактури за периода от 18.07.2018 г. –
17.11.2018 г., и 405,86 лв. за лизингови вноски дължими за периода от
18.07.2018 г. – 17.11.2018 г. и предсрочно изискуем остатък по Договор за
лизинг от 11.10.2017 г., с който ищецът-лизингодател
предоставя за временно и възмездно ползване на ответницата-лизингополучател
устройство Apple iPhone SE 32GB Silver,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2020 г. до
изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 1810 от 11.09.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. №
3989/2020 г. на Районен съд гр. Русе.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за установяване вземане за неустойки в размер на общо 167,80
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О.В.В., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, съразмерно с уважената част от иска,
разноски в размер на 289 лв. по заповедното производство, и сумата в размер на
739 лв. разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Русе в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: