Р Е
Ш Е Н
И Е №260054/ 31.3.2021г.
гр.Ямбол........31.03........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..................................девети...март……................................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай И.
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.....възз.гр.д.№ 35
по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д.Х.Д. *** чрез пълномощника му адв.Д.Т., АК-Ямбол против решение № 260129/29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 2936/2019 г. по описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът е отхвърлил иска на въззивника да бъде осъден застрахователя ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да му заплати на основание чл.432,ал.1 КЗ разликата от 2000 лв. до 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на 04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, който иск е предявен в размер от 10 000 лв. /частичен иск от 20 000 лв./, както и е отхвърлена претенцията за лихва за забава за периода 04.01.2019 - 20.06.2019 г.
Иска се отмяна на този акт в отхвърлителната част като бъде постановено решение, с което застрахователното дружество бъде осъдено да заплати на въззивника Д. неимуществени вреди до размера на 5000 лв., ведно с лихва за забава от датата на процесното ПТП до окончателното изплащане, както и разноските направени пред двете инстанции.
Счита се, че съдът е постановил немотивирано и неправилно съдебно решение относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, постановено в противоречие с материалния закон и със съдебната практика по подобни въпроси. Всички възражения по въззивната жалба въззивникът е подкрепил с подробни и конкретни доводи като се обсъждат поотделно и в подробности събраните пред първата инстанция доказателства. Тръди се, че не са изследвани от съда всички получени от въззивника телесни увреждания, продължителността на лечението и възстановяването му, наличието на трайни физически и психически увреждания, видими белези и т.н. Предявеният иск е доказан изцяло по основание и размер, а районният съд е присъдил силно занижен размер на дължимото застрахователно обезщетение.
В законоустановения срок ответникът по делото ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Представени са доказателства за това, че към момента присъденото на въззивника обезщетение му е изплатено изцяло след постановяване на съдебното решение.
В съдебно
заседание страните, редовно призовани, не се явяват, а чрез пълномощниците си
поддържат съответно въззивната жалба и отговора по нея с нарочно депозирани
писмени молби.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от
обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната
възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235
от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В
отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният
съд намира за необходимо да изложи следното:
Установено е от протокол за ПТП №161133/04.01.2019 г., че в
гр.Ямбол на ул.“Граф Игнатиев" на кръстовище с ул."Милин камък"
между ППС с рег.№ У6577АН, марка "Деу", собственост на Г. А. Г. и управляван от него,
със застраховка ГО в „ДаллБог: Живот и здраве" и ППС с рег.№ У0926АР марка
„Опел" с водач ищеца Д.Х.Д. е настъпило ПТП с пострадало лице П. Н. Д.. Отразено е, че МПС
„Деу“ се движило на такова разстояние зад МПС „Опел“, че не могло да спре и
удря автомобила в задната част. На виновния застрахован водач е съставен АУАН №
117685/04.01.2019 г. и наказателно постановление № 19-0813-000009/18.01.2019 г.
на ОДМВР, ПП- Ямбол за това, че същият не се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което виновно е нарушил
чл.23, ал.1 от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 200 лв.
Същият механизъм на ПТП е установен и
от две авто-технически експертизи: неспазването на дистанция от страна на МПС „Деу“ е техническата
причина за настъпване на произшествието, при което ударът е бил
непредотвратим. Технически правилно било водачът на „Деу" да
се движи с такава скорост, която да му позволи да спре във всеки случай, ако
възникне опасна ситуация пред него и да спазва дистанция от движещите се преди
него ППС, а водачът на „Опел" е действал технически правилно в ситуацията.
Относно претърпените травми от ищеца
вследствие инцидента, същите са установени от съдебно-медицинската експертиза
по делото и въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника,
че не са достатъчно изследвани от първоинстанционния съд. Вещото лице счита, че
при възникнало ПТП Д. е получил автомобилна травма - получил контузия на
главата с болки в теменните области на главата и сътресение на мозъка, което е
протекло с изразени вегетативни прояви и признаци, които говорят за
посткомоционен синдром. Предвид продължаващите болки в главата е бил хоспитализиран
за периода 19-21.02.2019 г. в хирургично отделение, което за вещото лице няма
логично обяснение, въпреки, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
получените увреждания. Възстановяването при пострадалия продължило значително
дълго /оикновено било 2-3 седмици/, като нямало обективни предпоставки за
толкова дълго продължаване на главоболието и световъртежа. От съдебномедицинско
гледище толкова дългото продължаване на оплакванията се дължало на нарушения в
психо - емоционалната сфера. Не били установени никакви увреждания, които да
причиняват интензивни болки. Обикновено при комоцио хоспитализацията на
пострадалия се извършвала непосредствено след инцидента, а не след два месеца.
Ето защо вещото лице счита, че приемането на ищеца в болница след около два
месеца не е било необходимо. Ищецът не би трябвало да има трайни последици от
процесния инцидент. В делото не били налице данни за сътресение на мозъка със
загуба на съзнание. В процесния случай пострадалият не бил получил някаква
значима физическа травма, която да причини посттравматично стресово
разстройство. Не са се установили данни за проведени лечебни процедури във
връзка с травми получени по време на ПТП, а представената от Д. епикриза за
претърпян инфаркт, вещото лице счита, че липсва причинно-следствена връзка
между същия и инцидента предвид настъпването му около година по-късно.
Въззивният съд счита, че районният
съд правилно е установил механизма на настъпване на процесното ПТП, вината на
застрахования при ответното дружество водач, получените от въззивника
вследствие на инцидента медицински травми. При така установените обстоятелства,
водещи до уважаване на иска, правилно е преценен и размера на присъденото
обезщетение в размер 2000 лв. Районният съд се е съобразил с с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, определяйки
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, която изисква претърпените болки и страдания от
ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост" е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Тези обективни обстоятелства - характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелства, при които е
станало, допълнителното влошаване
на здравето, причинените морални
страдания и др. са взети предвид от съда и настоящият съдебен състав, както се посочи
възприема изцяло направените изводи и преценя също за справедлив размер на
обезщетението присъдения от 2000 лв.
Правилно е определен и началния
момент на лихвата за забава, който в случая е съобразно чл.497 от КЗ - считано
от датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от застрахователя
по претенцията - 20.06.2019 г., а не от датата на настъпване на увреждането.
При този изход на делото –
потвърждаване на обжалваното решение, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260129/29.10.2020
г., постановено по гр.д.№ 2936/2019 г. по описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът е отхвърлил
иска на Д.Х.Д. *** да бъде осъден застрахователя ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да му заплати на основание чл.432,ал.1 КЗ
разликата от 2000 лв. до
5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
ПТП настъпило на 04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, който
иск е предявен в размер от 10 000 лв. /частичен иск от 20 000 лв./ и в частта, с която е отхвърлена претенцията
за лихва за забава за периода 04.01.2019 - 20.06.2019 г.
ОСЪЖДА Д.Х.Д.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София направените пред настоящата инстанция
разноски в размер 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.