Решение по адм. дело №552/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, вр. чл. 171, т. 2а, буква а) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр.чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Л. С., ЕГН/[ЛНЧ] от с. Кранево, [улица], вх. Б, ап. – срещу ЗПАМ №25-0460-000229/30.06.25г. на ВПД Началник Група към ОД МВР, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство фолксваген Пасат с рег. номер [рег. номер] за 180 дни“.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Налага твърдения за неправилност на извода на административния орган за липса на правоспособност за водача К. О.. Конкретно сочи, че същият е правоспособен водач и притежава СУМПС кат. В. Излага и че не е знаела, че водача К. О. е неправоспособен. С тези съображения счита оспорената от него ЗППАМ за незаконосъобразна и моли за отмяна на същата.

Ответникът - ВПД началника на група „Охранителна полиция“ при Пето РУ Златни пясъци към ОДМВР Варна, в придружаващия жалбата и административната преписка документ, оспорва жалбата. Счита, че от доказателствата по преписката се установяват материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, а именно управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от АУАН Серия GA бл. № **********/30.06.2025 г. на 29.06.2025 г., около 23:00ч. в обл. Варна, общ. Варна, кк. Св. К. и Елена, ул. 61, К. О. е управлявал ППС Фолксваген пасат с рег. номер [рег. номер], собственост на жалбоподателката Л. С. в посока от хотел Аква хаус към ул. 45. При извършената проверка се становило, че К. О. управлява посоченото по-горе МПС без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада същото.

Прието било, че К. О. е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за което му бил съставен цитирания АУАН Серия GA бл. № **********/30.06.2025 г. на 29.06.2025 г., с който били иззети СРМПС номер ********* два броя рег. табели номер [рег. номер].

На същата дата, ВПД началника на група „Охранителна полиция“ при Пето РУ Златни пясъци към ОДМВР Варна, издал процесната ЗППААМ, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП приложил спрямо собственика на автомобила – Л. С., принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС Фолксваген пасат с рег. номер [рег. номер], за срок от 185 дни.

Видно от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. г. на директора на ОД на МВР - Варна, издадена на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл.43, ал. 4 ЗМВР, началниците на групи „Охранителна полиция“ в при ОД на МВР - Варна, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР - Варна, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т.2, т.2а, т.4, т.5 буква „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. г. на директора на ОД на МВР - Варна, същият на основание чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП, е оправомощил служителите, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и началниците на РУ при ОД на МВР - Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

От АУАН Серия GA бл. № **********/30.06.2025 г., на 29.06.2025 г, неоспорен от жалбоподателя се установи, че на посочените място и час, водачът К. О. е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП - управлявал е МПС, собственост на жалбоподателката, без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното от него МПС.

По делото няма спор, че към момента на проверката и до издаване на процесната ЗППАМ от страна на жалбоподателя не е било представено СУМПС, което е валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС.

Съдът не кредитира представеното към жалбата копие на СУМПС издадено от Украйна с № [рег. номер], тъй като същото не е в оригинал пред съда, с оглед установяване неговата автентичност . освен това липсват доказателства, които да опровергават констатациите отразени в АУАН Серия GA бл. № **********/30.06.2025 г. , че на 29.06.2025 г., т.е. към момента на извършената полицейска проверката е притежавал и е представил на проверяващите валидно СУМПС за категорията на управляваното ППС.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл. 171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е и тази по т. 2а, буква "а" - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти - управление на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила.

В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаването й, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда, ПАМ са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат.

В случая ЗДвП регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП при установено управление на ППС от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Само наличието на това обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ. Законът допуска засягане правата на собственика с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения - в този смисъл.

Както бе посочено по-горе, при осъществяване на предвидената в закона хипотеза, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не, такава може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ.

Нормата на чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП е категорична, ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП би била в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и не следва да бъде прилагана, само ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, а настоящият случай не е такъв.

Не може да се приеме и че срокът на прилагане на ПАМ не е обоснован, т.к. същият е определен към предвидения от закона минимален размер.

По така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно чл. 143, ал. 3 и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, и че производството е приключило след провеждането на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лева.

Водим от горното, Административен съд Добрич, І-ви състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С., ЕГН/[ЛНЧ] от с. Кранево, ул. Ропотамо № 5, вх. Б, ап. 9 – срещу ЗПАМ №25-0460-000229/30.06.25г. на ВПД Началник Група към ОД МВР, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство фолксваген Пасат с рег. номер [рег. номер] за 180 дни“.

Осъжда Л. С., ЕГН/[ЛНЧ] от с. Кранево, ул. Ропотамо № 5, вх. Б, ап. 9 да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата в размер на 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП.