РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Крумовград , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно
наказателно дело № 20215130200066 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 3/ 12.07.2021г., издадено
от Началник РУ-Крумовград, с което е наложена глоба в размер на 2000лв. на
С. К. А., с ЕГН **********, с адрес ********** общ.Крумовград обл.
Кърджали, в качеството и на управител на питейно заведение * „.“, за
нарушение на чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно
атакуваното НП, ведно с всички законни последици, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят СН. К. АНГ., не се явява,
представлява се от адв. Т.. Процесуалният представител на жалбоподателя
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 400лв.
Административнонаказващият орган – Началник РУ-Крумовград,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прилага молба от
Мариана Петрова – гл.юрисконсулт на ОД на МВР Кърджали, с която моли
съда да потвърди наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена
1
като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОД на МВР- Кърджали.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
Актосъставителят Е.Х. в хода на преписка установил , че две
непълнолетни лица са били в заведение ***** . Същият не е очевидец на
нарушението, а акта за установяване на административно нарушение е
съставен по сведения на непълнолетните лица / към датата на съставяне на
акта/ ********и ********, че са били в заведението. Проверката е била във
връзка със сбиване пред магазин „С.“ в гр. К.. Актосъставителят установил от
снетите разговори с непълнолетните лица ******** и *********, които са му
съобщили, че са били в дискотеката. На 26.05.2021г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение от актосъставителя E. Х. Х. в
присъствието на свидетелите при съставяне на акта КР. Д. К. и ЗЛ. К. М. за
нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, с който акт жалбоподателя А. е
запознат и подписва с възражение. Актосъставителят е приел, че
жалбоподателят С. К. А., с ЕГН **********, с адрес гр.К., ул.С. №**,
общ.Крумовград обл. Кърджали, в качеството й на управител на питейно
заведение Бар „*****, е допуснала нарушение на чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона
за закрила на детето, като е допуснала непълнолетните лица *****и
********* в заведението без придружител. Свидетелите К. и М. не са
очевидци при констатиране на нарушението , а са свидетели при съставяне на
акта.
От правна страна съдът установи следното: постъпилата жалба е
процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по същество, тъй като
Наказателното постановление е връчено на 22.07.2021г. , а жалбата е
подадена на 27.07.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване
на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това
обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
2
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето,
който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски
обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена
санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение-с глоба или
имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. Субект на наказуемото деяние по този
текст може да бъде не само лицето, което в конкретния случай е позволило в заведението да
присъстват лица под 16-годишна възраст, а и управителят - представляващият търговеца,
който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица . Настоящата съдебна
инстанция счита, че нарушението, за което е съставен акта за установяване на
административно нарушение и НП, не е доказано. В административнонаказателната
преписка не е налице никакво доказателство, от което да се установи кое
дружество или едноличен търговец стопанисва заведението Б „**“ в гр. К..
Не е ясно въз основа на какви доказателства актосъставителят и наказващият
орган са приели, че жалбоподателката е управител - представляващ
търговеца, който стопанисва посочения търговския обект. Не става ясно в
настоящото производството и кой е търговеца, който стопанисва посочения
търговския обект. Тежестта на доказване в административнонаказателното
производство лежи върху административнонаказващия орган. Освен това
следва да се отбележи, че факта, че едно лице действително е управител на
дружеството, което стопанисва търговския обект, в който е установено
нарушението не го прави автоматично субект на нарушението по чл. 45, ал.2
от ЗЗДетето, доколкото не се докаже същият да е присъствал на датата на
установеното нарушение в обекта на контрол. Следва да се има предвид, че
нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗДетето е конкретна и сочи на конкретно
поведение - допускане на дете в търговски обект, в нарушение на
изискванията на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона, като в тази насока се изисква
установяване на конкретно поведение на конкретно лице, което има и
качеството на управляващ обекта. В случая, с оглед начина на формулиране
на разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДетето, не може да се счете, че се касае до
случай на допустителство по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН, а се касае до
описан случай, в който следва да се ангажира личната отговорност на
конкретно лице, според нормата на чл.24, ал.1 от ЗАНН. Следователно
3
жалбоподателя А. не би могла да отговаря за конкретния случай на
извършено нарушение, доколкото не е имала лично поведение, изразило се в
допускане на посоченото в постановлението лице да присъства в търговския
обект. Отделно от горното, от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДетето следва,
че изпълнителното деяние на нарушението се изразява в действие, а именно
„допусне”. След като към момента на съставяне на акта не е доказано същата
да е била в заведението, то няма как да носи отговорност за „допускане на
определено лице в обекта“. Законодателят също е отчел възможността в
определени случаи да не може да бъде установено конкретното физическо
лице, отговорно за допускането на деца в заведението без придружител. Ето
защо в чл.45, ал.2 от ЗЗДетето освен наказание „глоба” е предвидена като
алтернатива за юридически лица и ЕТ (аргумент от чл.83 от ЗАНН) и
„имуществена санкция”, която се налага за безвиновно поведение, т.е. след
като юридическото лице или ЕТ управляват обекта, те трябва да носят
отговорност за случващото се в него. С оглед на така изяснената фактическа
обстановка и при изложените правни изводи, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл.7
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7
ал.2 т.2 от Наредбата, за защита по дела с при интерес от 1000 до 5000 лв. -
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 400лв., като предмет на обжалване е
наказателно постановление, с което е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000лв. Делото не представлява фактическа и правна
сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в
процесуално представителство на едно съдебно заседание с разпит на трима
свидетели. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с
оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и
4
обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, а именно до размера от 370 лева. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на
юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по
делото. По изложените съображения,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3/ 12.07.2021г., издадено от
Началник РУ-Крумовград, с което на С. К. А., с ЕГН **********, с адрес
гр.К., ул.С. №., общ.К. обл. К. е наложена глоба в размер на 2000 лева, в
качеството й на управител на питейно заведение *******“, за нарушение на
чл. 8, ал.3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали да заплати на С. К.
А., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.С. №., общ.Крумовград, обл.
Кърджали, сумата в размер на 370 лева / триста и седемдесет лева/,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение
за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението
му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5