Решение по дело №488/2017 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 108

Самоков 10 юни 2019 година.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Самоковският районен съд,  Іви   състав в публично  съдебно заседание  на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ  ПАВЛОВ

при секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА  гр. дело № 488  по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от И.Г.Д. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България и срещу Министерството на вътрешните работи искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 2 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

И.Г.Д. твърди в исковата си молба, че на 24. 05. 2017 година в град Русе в 01 часа и 55 минути е извършено нарушение на гражданските му права с това, че му е издаден протокол за предупреждение  с рег. № УРИ 5403р-7239/24. 05. 2017 година по чл. 75 т. 3 от ЗБДС. Твърди се че този протокол за предупреждение е неправилен и незаконосъобразен, поради това че към този момент ищецът е условно-предсрочно освободен на основание чл. 70 от НК, за което се позовава на Удостоверение № 1169/2013 на от 19. 04. 2017 година МП, Затвор град София Твърди се в исковата молба, че ищецът до този момент -   24. 05. 2017 година в 01 часа и 55 минути не е уведомяван, че има забрана за напускане на Република България. С уточнение на иска, представено от ищеца на 07. 06. 2017 година ищецът посочва фактите на които основава претенцията си, като сочи, че на 23. 05. 2017 година започнал пробен период като международен шофьор във фирмата „И. Михайлов 62”. Заедно със собственика на фирмата били в камиона, натоварили от град София товар за Букорещ Румъния и на границата Дунав мост гр. Русе му казали на ищеца, че не може да напуска България без да му кажат защо и ищецът не могъл да обясни на собственика на фирмата защо не може да продължи да си изпълнява задълженията, с което се изложил пред работодателя си още в първия ден на работата. Претърпял неимуществени вреди включително и от това че към 01 часа и 15 минути останал на Дунав мост сам и без възможност да се прибере в къщи. Твърди в уточнението на иска си, че за удостоверението за условното му предсрочно освобождаване от 19. 04. 2017 година бил уведомил още на 20. 04. 2017 год. Началник група криминална полиция старши инспектор Ф. Благоев в РПУ Самоков, на 20. 04. 2017 година Началник група ОП инспектор Йотовски и пробационната служба гр. Самоков инспектор пробация Светла Николова, никой от които не е уведомил ищеца че има забрана за напускане на България и не са предприели никакви действия за отмяна на съществуващата забрана. Твърди че ответниците Прокуратура на Република България и МВР с действията и бездействията си са му причинили неимуществени вреди, като нанесените вреди са от непозволено увреждане и се иска обезщетяването им от настоящия съд.

С уточнение петитума на иска извършено на 25. 05. 2018 година от процесуалния представител на ищеца адвокат Е.А. ищецът конкретизира претенцията си, като сочи, вследствие на изложеното по-горе претърпял неимуществени вреди които вреди, които оценява на 10000 лева, от които 5000 лева поради незаконното ограничение на придвижването му в страна от европейския съюз и 5000 лева от уронване на достойноството му с това че е спрян на границата  на Дунав мост в гр. Русе в 01 часа и 55 минути и му е съставен описания протокол за предупреждение  с рег. № УРИ 5403р-7239/24. 05. 2017 година по чл. 75 т. 3 от ЗБДС.

Съобразно уточненията на исковата претенция, извършено от ищеца на 07. 06. 2017 година и от процесуалния представител на ищеца с молба от 25. 05. 2018 година посочените обезщетения се претендират че са за претърпени от ищеца вреди вследствие на противоправно бездействие на служители на ответника Прокуратура на Република България, в периода от 19. 04. 2017 г. до 24 май 2017 година изразяващите в неизпълнение на задължение за отмяна на наложена мярка за процесулна принуда „забрана за напускане пределите на Република България, като на 19. 04. 2017 година ищецът е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а към 24. 05. 2017 година не е била отменена постановената по отношение на него забрана за напускане пределите на Република България. Твърди се в исковата молба и уточнението на исковата претенция, че поради условното му предсрочно освобождаване на 19. 04. 2017 година към датата 24. 05. 2017 година не е имало основание нито за забраната за напускане пределите на Република България, нито за съставения му Протокол за предупреждение с рег. № УРИ 5403р-7239/24. 05. 2017 година по чл. 75 т. 3 от ЗБДС.

В съдебно заседание И.Г.Д. поддържа иска чрез процесуалния си представител адвокат Е.А..

Ответникът Прокуратура на Република България в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, излага становище за недопустимост на исковата претенция, а при условията на евентуалност - за неоснователност на същата. Твърди че единствено поведението на ищеца е станало причина и основание за постановената спрямо него забрана за напускане пределите на страната във връзка с изпълнение на влязла в сила присъда. Твърди че ищецът се е укривал и е препятствал изпълнение на влязла в сила присъда и поради това компетентният по ЗБДС орган в изпълнение на законовите си правомощия е наложил административната мярка, но това не е орган на прокуратурата. В отговора на ИМ от страна на този ответник се съдържа възражение че не са налице незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата на Република България. Оспорва претендираните вреди и при условията на евентуалност оспорва размера на исковата претенция. В съдебно заседание чрез представителя си прокурор Теодора Пашова поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска както по  основание така и по размер.

Ответникът МВР също оспорва иска като неоснователен,  по съображенията изложени в отговора на исковата молба. Според този ответник искът е лишен от основание и са изтъкнати възражения относими към основанието на иска.  Оспорват се от ответника МВР претендираните вреди, както и причинната връзка между такива вреди и каквито и да било действия или бездействия на Министерство на вътрешните работи. При условията на евентуалност оспорва размера на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила на 18. 04. 2013 година  присъда № П – 2017 от 16. 02. 2011 год.  на Софийския военен съд, постановена по НОХД № П – 217/2011 год. по описа на Софийски военен съд за 2011 година,  потвърдена с Решение № П 31 от 30. 07. 2012 година на Военно-апелативен съд гр. София, както и с Решение на Върховния касационен съд № 550 от 18. 04. 2013 година   ищецът И.Г.Д. с ЕГН ********** е признат за виновен за извършени от него престъпления по чл. 252 ал. 2 НК и по чл. 209 ал. 2 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от пет години ефективно, 5000 лева глоба и конфискация на част от имуществото – един лекотоварен автомобил и два леки автомобила.

Към момента на влизане в сила на посочената присъда – 18. 04. 2013 година И.Г.Д. е бил кадрови военнослужещ, поради което изпълнението на тази присъда е започнато от прокурор от Военно-окръжна прокуратура София, който с писмо от 25. 04. 2013 година е възложил  на ГД „Охрана” – София в тридневен срок от получаване на присъдата , осъденият И.Г.Д. да бъде представен на Началника на Затвора – Бобовдол, а директора на ОД МВР София е бил сезиран за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД – забрана за напускане пределите на страната.

По делото е приложено в препис предложение от 25. 04. 2013 година от прокурор във Военноокръжна прокуратура – София, изготвено на основание чл.1 45 ал. 1 т. 5 и т. 6 ал. 2 и ал. 4 от Закон за съдебната власт, с което директора на ОД на МВР София е уведомен, че във Военно окръжна прокуратура ВОП София е получена за изпълнение присъда на Софийския военен съд по НОХД № П-217/2011 год. влязла в сила на 18. 04. 2013 година, с която И.Г.Д.  ЕГН ********** е осъден на 5 (пет) години лишаване от свобода ефективно. Предложението е с оглед недопускане на отклоняване на осъдения И.Г.Д. от изтърпяване на наказанието и предвид разпоредбата на чл. 75, т. 3 от Закона за българските лични документи директорът на ОДМВР София да се произнесе съобразно делегираните му от Министъра на вътрешните работи правомощия по чл. 78 от Закона за българските лични документи  като наложи принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на страната на лицето И.Г.Д. ЕГН ********** ищец по настоящото дело.

В отговор на това предложение, със Заповед № 411/29. 04. 2013 година на Директора на ОДМВР София на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД е наложена на И.Г.Д. ЕГН ********** принудителна административна мярта по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД „забрана за напускане пределите на страната”.

След постановяване и влизане в сила на присъдата по НОХД № П – 217/2011 год. и въпреки предприетите от ВОП действия по изпълнение на присъдата осъденият И.Г.Д. не е бил намерен на известния му адрес за привеждане присъдата в изпълнение и е обявен за общодържавно издърване с Разпореждане от 10. 05. 2013 година на заместник военно-окръжния прокурор на ВОП София. Обявяването на ищеца И.Г.Д. за общодържавно издирване ОДИ за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда е станало с телеграма № 18984 от 23. 05. 2013 г.

След като в продължение на пет месеца общодържавното издирване на И.Г.Д. не е дало резултат, с постановление на военен прокурор от 25. 09. 2013 година е било възложено планиране и провеждане на съвместни оперативно издирвателни мероприятия на Регионална служба „Военна полиция” и ОД МВР София, в резултат на които издирваният И.Г.Д. осъден с посочената влязла в сила присъда е бил задържан за изпълнението й на 03. 10. 2013 година.

Издирваният И.Д. е бил установен и задържан на 03.10.2013 г. при провеждане на съвместна операция по издирване и задържане на Военна полиция и МВР. След задържането му на Д. са били осигурени медицински преглед и правна помощ и същия е бил приведен в Затвора – София на 04.10.2013 г. за изтърпяване на наказанието. В затвора – София на осъдения е била връчена заповед за дисциплинарното му уволнение от Българската армия и оттогава Софийска окръжна прокуратура осъществява надзора по изпълнение на присъдата  № П – 2017 от 16. 02. 2011 год.  на СВС по НОХД № П – 217/2011 год. в сила от 18. 04. 2013 год.

1. Досъдебно производство № 18-Рп/2014 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура – София е било образувано на 20.03.2014 г. и срещу И.Г.Д. е повдигнато обвинение, за това, че за времето в което е бил редник от поделение 52970 – Божурище от неустановена дата до 01.10.2013 г. в гр. Самоков си е служил с контролни знаци – регистрационни табели с надпис СО 3350 АМ, издадени за друго моторно превозно средство – л.а. БМВ 525 ТДС – престъпление по чл. 345 от НК.

С обвинителен акт от 04.09.2014 г. досъдебното производство е било внесен в Софийски военен съд за съдене на редник И.Г.Д. от поделение 52970 – Божурище за посоченото престъпление.

С Присъда № 155/01.12.2014 г., постановена по НОХД № 155/2014 г., Софийският военен съд, влязла в сила на 27.10.2015 г. е признал И.Д. за виновен за това, че на 01 октомври 2013 г., в гр. Самоков, си служил с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 345, предл. 1, алт. 1 във връзка с чл. 54 от НК Софийският военен съд го е осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 27, ал. 1 от НК е присъединил изцяло наказанието от десет месеца лишаване от  свобода, наложено му с настоящата присъда, към наказанието от пет години лишаване от свобода, наложено му с присъда № П-217 от 16.02.2011 г., постановена по НОХД № П-217/2011 г. на Софийски военен съд и му е определил общо наказание 5 години и 10 месеца  лишаване от свобода, като при изпълнение на така определеното общо наказание се зачита и приспада изтърпяваната част от наказанието наложено му с присъдата по НОХД № П-217/2011 г. на Софийски военен съд. На основание чл. 41, ал. 6 от НК във връзка с чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1, предл. 2 от ЗИНЗС съдът е определил на подсъдимия И.Г.Д. първоначален строг режим при изтърпяване на определеното общо наказание в затворническо общежитие от закрит тип. Тази присъда е потвърдена с Решение № 3 от 03. 04. 2015 по ВНОХД № 2/2015 година на Военноапелативен съд и с Решение № 344 от 27. 10. 2015 година по КНОХД № 822/2015 год. на Върховния касационен съд.

С определение № 132 от 19. 04. 2017 година по ВНЧД 306/2017 година Софийският апелативен съд е постановил условно предсрочно освобождаване на И.Г.Д. от  изтърпяване на останалата част  от наложеното на основание чл. 27 НК общо наказание от пет години и десет месеца лишаване от свобода за престъпленията му по НОХД № 155/2014 год. и по НОХД П-217/2011 год. и двете на Софийския военен съд и е определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието  от 1 година, два месеца и 12 дни. Пробационни мерки по реда на чл. 70 ал. 6 от НК не били постановени.  

         Видно от приложеното по делото Удостоверение  № 1169/2013 от 19. 04. 2017 година от Софийски затвор към Министерство на правосъдието, същото е издадено на ищеца И.Г.Д. с ЕГН **********  в уверение на това че е изтърпял присъда по нох дела №  № 217/2011 и № 155/2014 година в размер на 5 години и 10 месеца, като за изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е постъпил в затвора на 4. 10. 2013 година, зачетен му е предварителен арест от 1 месец и 3 дни, фактически е изтърпял три години, седем месеца и 18 дни, от работа му се  зачита 1 година и е освободен условно предсрочно с една година, два месеца и 12 дни.

Още на 19. 04. 2017 година с условното му предсрочно освобождаване от затвора, на основание чл. 70 ал. 1 от НК за ищеца И.Д. е възникнало правото му да иска от инициралия ПАМ военно окръжен прокурор да отмени забраната по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД. За времето от 19. 04. 2017 година когато е условно предсрочно освободен от затвора в София до 24. 05. 2017 година ищецът не е поискал отмяна на постановената по отношение на него забрана на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД за напускане пределите на страната.

Не е спорно по делото, че ча 24. 05. 2017 година ищецът И.Г.Д. е опитал да напусне пределите на Република България през ГКПП Русе, спрян е от граничните власти на основание действуващата и към този момент забрана за напускане пределите на страната и му е съставен Протокол за предупреждение от служител на гранична полиция с рег. № УРИ 5403р-7239/24. 05. 2017 година, препис от който е приложен по делото. Видно от същия протокол съставен от младши експерт Веселин Иванов Михайлов с който на основание чл. 65 от ЗМВР предупредил ищеца И.Г.Д. ЕГН ********** да не се явява за излизане от България поради наличието на забрана за напускане на страната на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, докато не се увери че това ограничение е отпаднало. Със същия протокол за предупреждение    И.Г.Д. е бил предупреден и за отговорността по чл. 279 ал. 1 от НК за незаконно преминаване на границата и за предвидените за това престъпление наказания.

На 25. 05. 2017 година в Самоковската районна прокуратура е постъпила молба от ищеца И.Г.Д. да бъде отменена забраната по отношение на него за напускане пределите на страната. С постановление от същия ден 25. 05. 2017 година  на прокурор от Самоковската районна прокуратура молбата и преписката е изпратена на Военно-окръжна прокуратура – София по компетентност и на 02. 06. 2017 година прокурор от ВОП – София е отменил забраната за напускане пределите на страната по отношение на И.Г.Д. ЕГН **********.

Представено е по делото в препис Постановление от 02. 06. 2017 година на прокурор във Военно-окръжна прокуратура – София по ДП № 44-П.СЛ/2010 год. преписка № 643/2010 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура София с което по молба на И.Г.Д. от 25. 05. 2017 година е отменена забраната на ищеца за напускане пределите на Република България, наложена му на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД във връзка с изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД П-217/2011 година на Софийския военен съд.

В съответствие с този прокурорски акт, при съобразяване, че забраната за напускане пределите на страната по отношение на И.Г.Д. е наложена на основание чл. 75 т. 3 от ЗБЛД е наложена със заповед № № 411/29. 04. 2013 година на Директора на ОДМВР София именно този орган издал заповед за отмяна на ПАМ „забрана за напускане пределите на страната” по отношение на ищеца И.Г.Д. и тази заповед е с № 517з-1453/16. 06. 2017 година на Директора на ОДМВР София.

По делото е приложена в  препис разписка от 12. 06. 2017 година с която ищецът И.Г.Д. е потвърдил с подписа си че на същата дата е получил препис от постановлението на военнен прокурор от 02. 06. 2017 год.  за снемане на ПАМ и отмяна на забраната за напускане пределите на Р България по преписка № 643/2010 год. на ВОП – София, ДП № 44-П-СЛ/2010 год. по описа на ВОП – София.

Относно посочените фактически констатации няма противоречия в доказателствения материал.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск  за вреди от наложена мярка за процесуална принуда по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД "забрана за напускане пределите на Република България" за неотмяната й за времето от 19. 04. 2017 година до 24. 05. 2017 година и от протокол за предупреждение от служител на гранична полиция с рег. № УРИ 5403р-7239/24. 05. 2017 година съдът прие следното:

Посочения протокол за предупреждение не е отменян като незаконосъобразен и не е причинил на ищеца претендираните вреди. С него ищецът е предупреден да не се явява за излизане от България поради наличието на забрана за напускане на страната, на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, докато не се увери, че това ограничение е отпаднало. С всички обстоятелства на основание на които е била наложена забраната ищецът е запознат още от момента на влизането в сила на присъдата му на основание на което е приложен чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, а всеки е длъжен да знае закона. При това положение, протоколът за предупреждение предписва на ищеца не само дължимо, но и полезно за него поведение. На база известни на ищеца факти – влязлата в сила присъда и законно положение, установено в чл. 75, т. 3 от БДЛД, към 24. 05. 2017 година забраната е била налице, само защото ищецът не е заявил отмяната й като съобщи за условното му предсрочно освобождаване от затвора. Той е длъжен да знае че същото е постановено на основание чл. 70 от НК, което пък е граница на мярката му по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД. Единствено от ищеца е зависело да заяви условното си предсрочно освобождаване за отпадане на забраната му за напускане пределите на страната. Той не е сторил това и към 24. 05. 2017 година забраната е била налице, а с протоколът за предупреждение ищецът се напътва не само към дължимо, но и към полезно за него поведение да предприеме зависещото от него, да се увери че ограничението е отпаднало и едва тогава да се явява за излизане от България. По тези съображения и поради изложените по-долу искът за вреди от посочения протокол за предупреждение е неоснователен и следва да се отхвърли.

В приложение на разпоредбата на чл. 7 от КРБ, провъзгласяваща принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица е приет Закон за отговорността на държавата и общините за вреди ЗОДОВ, който предвижда изчерпателно изброени хипотези от естество да ангажират отговорността на държавата съгласно чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ. Налагането на мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната” по реда на чл. 68, ал. от НПК, както и по реда на чл. 75, т. 3 от Закон за българските лични документи не е измежду хипотезите предвидени в чл. 1 и 2 от ЗОДОВ, поради което приложимия ред следва да е общия гражданско правен път за защите на увредените лица. Съществуващата във вътрешното законодателство възможност за защита е чл. 49 от ЗЗД уреждащ общата гаранционна отговорност за вреди.

При преценка от гледна точка на  чл. 49 от ЗЗД, съдът прие следното:

Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г. ; ППВС 7/1959 г. ; ППВС 9/1966 г. ) отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние - действие или бездействие, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.

Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

В процесната хипотеза ищецът сочи на претърпени вреди от нарушение на правото му на свободно придвижване като основно право на личността и прогласено като такова в Конституцията на Република България и в чл. 2, ал. 3 от Четвъртия допълнителен протокол на Конвенцията/ ратифициран от България на 24.10.2000 г. /. Съдържанието на това право ЕКЗПЧ регламентира като възможността всеки да е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята. Това право не е абсолютно и може да бъде ограничавано, но само на основания, предвидени в закона и съобразени с обществения интерес - национална или обществена сигурност, защита на здравето, морала, правата или свободите на други граждани, за поддържане на обществения ред, за обезпечаване изпълнението на влязла в сила осъдителна присъда за лишаване от свобода ефективно или предотвратяване на престъпления. Налагането на това ограничение, проявление на което е възможността предвидена в чл. 75, т. 3 от ЗБЛД е регламентираната в този закон мярка за процесуална принуда "забрана за напускане на пределите на Република България" при наличие на влязла в сила осъдителна присъда за лишаване от свобода ефективно. По силата на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД не се разрешава напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс.  Същата има за цел да обезпечи изпълнението на влязла в сила осъдителна присъда, когато е наложено ефективно лишаване от свобода, както при ищеца, като препятства възможността той да се отклони от наказателно преследване и да се укрие. В случая тази ПАМ е наложена по предложение на прокурор след влизане в сила на цитираната осъдителна присъда с която ищеца И.Г.Д. е осъден на 5 години лишаване от свобода ефективно точно в хипотезата на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, а самата ПАМ забрана за ищеца за напускане пределите на страната, макар и по предложение на прокурор е наложена със Заповед № 411/29. 04. 2013 година на Директора на ОДМВР София на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД.   В случая се  касае за налагане на ПАМ „забрана за напускане пределите на страната” въз основа на влязла в сила  осъдителна присъда с която ищецът е осъден на лишаване от свобода ефективно.  

Безспорно е задължението на държавата да осигури надежден правен механизъм за отмяна на наложените мерки за процесуална принуда след отпадане на необходимостта и нуждата довела до ограничаване на правото на свободно придвижване, което съгласно действащия процесуален ред е поставено единствено в зависимост от волята и инициативата на осъдения в хипотезата на предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК и на обвиняемия в хипотезана на чл. 68, ал. 5 от НПК когато тази мярка за процесуална принуда е взета в хода на висящо наказателно производство.

Въпреки това настоящия състав намира, че никой от ответниците  по делото да нито прокуратурата, нито МВР не е пасивно материално правно легитимиран по предявения иск. Общностното право не сочи субект на отговорността, но следва да се изхожда от принципите във вътрешното право, заложени в КРБ и мотивите към ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Пасивно легитимиран при отговорност на държавата е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или служебни функции. В хипотезата на взета по отношение на ищеца мярка за процесуална принуда по инициатива на прокуратурата не е пасивно материално правно легитимарана по предявения иск за обезщетение, тъй като предложението за тази ПАМ „забрана за напускане пределите на страната” е на законно основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение присъда за ефективно наказание лишаване от свобода в хипотеза изрично предвидена в закона чл. 75, т. 3 от ЗБЛД без възможност за никаква преценка както от страна на предложилия мярката прокурор, така и за издалия заповедта № 411/29. 04. 2013 година на Директора на ОДМВР София на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД.

В хипотезата на постановена осъдителна присъда, когато мярката е предложена от прокурор и постановена от орган на МВР с цел да обезпечи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. Това са действия на органи на ответниците на обвързана компетентност, като за наложената ПАМ „забрана за напускане пределите на страната” нито прокурорът предложил тази мярка има право на преценка нито органът на МВР издал заповедта за прилагането на тази ПАМ. Щом е налице влязла в сила присъда на лишаване от свобода ефективно тази ПАМ следва от закона, а щом нямат право на преценка нито прокурорът предложил ПАМ е извършил деликт, нито Директорът на ОДМВР с чиято заповед е наложена ПАМ.

В тази връзка ЗОДОВ и задължителната практика по приложението му дерогират общия закон в случая  чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, дори когато е незаконно действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност. На по-силно основание такава отговорност няма, когато ПАМ е наложена на законно основание и само поради бездействието на ищеца да заяви предсрочното си освобождаване тази ПАМ е останала за времето от 19. 04. 2017 год. до 24. 05. 2017 год. Поради това както ответникът МВР, така и включения в структурата му Директор на ОДМВР с чиято заповед на осн. чл. 75, т. 3 от ЗБЛД е наложена ПАМ „забрана за напускане пределите на страната” не са пасивно материално правно легитимирани да отговарят за вредите от тази ПАМ и неотмяната й за времето след предсрочното освобождаване на ищеца до 24. 05. 2017 год. В този случай както за налагане на тази ПАМ, така и за отмяната й администрацията действа при условията на обвързана компетентност. Дори при отмяна на административния акт административният орган не носи отговорност за вреди. На по-силно основание в случая органите на МВР не носят отговорност тъй като заповедта с която е наложена ПАМ „забрана за напускане пределите на страната” не е отменяна като незаконосъобразна, същата е наложена на законно основание и за органът наложил тази ПАМ няма нормативно установено задължение да следи служебно за предсрочно освобождаване и на това основание сам да отмени наложената на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД  забраната по отношение на ищеца за напускане пределите на страната. 

Но предявеният иск е неоснователен и по отношение на прокуратурата, тъй като по силата на същата задължителна за съда съдебна практика т. 10 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК прокуратурата и следствието не носят самостоятелна отговорност за вредите, настъпили в резултат на незаконно действие или акт, които са осъществени по тяхно нареждане, защото хипотезите на тяхната отговорност са изчерпателно изброени с чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ, в които настоящия случай не попада.

На самостоятелно основание исковата претенция е неоснователна, с оглед липсата на установени по делото неимуществени вреди за ищеца, които да са в причинно - следствена връзка с неотмяната на ПАМ след условното предсрочно освобождаване на ищеца. Въпреки изрично указаната доказателствена тежест съобразно чл. 154 от ГПК и дадената възможност да се ангажират гласни доказателства, ищецът не е установил претърпени вреди. Същите не могат да се презумират.

Той е знаел че има влязла в сила присъда на лишаване от свобода ефективно. Поради укриването му присъдата е приведена в изпълнение едва пет месеца и половина след влязането й в сила. Влязла е в сила на 18. 04. 2013 година, а поради укриването на ищеца същият е установен и задържан едва на 3 октомври 2013 година, а присъдата е приведена в изпълнение на 04. 10. 2013 година. На ищеца са били известни всички обстоятелства, законна последица от които на осн. чл. 75, т. 3 от ЗБДС е наложената на ищеца ПАМ „забрана за напускане пределите на страната”. Поради това без основание ищецът се позовава на твърдението че не е знаел за наложената му забрана за напускане пределите на страната. Щом е знаел за влязлата в сила присъда за ефективно лишаване от свобода, съдът приема че знаел и е бил длъжен да знае и за наложената му на законно основание мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД забрана за напускане пределите на страната. При условното му предсрочно освобождаване на 19. 04. 2017 година той е имал едно заявление да подаде за предсрочното му освобождаване, последица на което е отмяна на ПАМ, каквото е сторил на 25. 05. 2017 година след спирането му на границата на 24. 05. 2017 година и ПАМ своевременно е отменена. Дори да е претърпял вреди, те са резултат на неговото собствено бездействие да уведоми прокуратурата като инициатор на наложената на законно основание ПАМ за условното си предсрочно освобождаване, за да може същото да се съобрази като основание за отмяната й с оглед съдържанието на чл. 75, т. 3 ЗБЛД. 

Предявените искове са неоснователни както срещу Прокуратурата, така и срещу  МВР и следва да се отхвърлят изцяло.

Мотивиран от горното Самоковския районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от И.Г.Д. с ЕГН **********, искове срещу Прокуратура на Република България и Министерство на вътрешните работи, за сумата 5000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от ограничаване правото на свободно придвижване в страна членка на ЕС и за сумата 5000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди от уронване на достойноството му от спирането му на границата с Румъния и съставяне на Протокол за предупреждение с рег. № УРИ 5403р-7239/24. 05. 2017 год. ГКПП гр. Русе, претендирани на основание неотмяна на принудителна административна мярка ПАМ по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД „забрана за напускане пределите на страната” за периода от 19 април 2017 година до 24 май 2017 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

 

СЪДИЯ: