№ 28491
гр. София, 26.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110125899 по описа за 2021 година
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, депозирана от С. А. Б., с ЕГН:
********** срещу О. И. Д., с ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за периода от 14.03.2001 г. до 01.03.2021 г., изразяващи се в
дискриминация по признак „лично положение“, а именно:
Системни уволнения
фактическо поставяне в служебна изолация от отдел „Внос“, особено чрез
преместването му при последното му възстановяване на 25.02.2014 г. от ул. „И ш“ №
16, кв. „И“ - където е отдел „Внос“ на дружеството, с предмет на дейност
външнотърговска дейност по вноса за производствените нужди на „С“ АД, на ул. „К
О“ № 3, кв. „Д“, където не била налична работа с подобен предмет на дейност.
неравноправно третиране при упражняване правото му на труд, изразяващо се в
невъзлагането му на служебни задачи съобразно трудовото му правоотношение с
дружеството;
продължавана непрекъсната дискриминация при определяне размера на основното му
месечно трудово възнаграждение, включително и за периода от последното му
възстановяване на работа със Заповед № Д-63/25.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на „С“ АД О. Д. до 01.03.2021 г., датата на окончателното прекратяване на
трудовия му договор с дружеството (определеното му основно месечно трудово
възнаграждение било 1200 лв., като същото не било съобразено с актуалните размери
на основното месечно трудово възнаграждение на останалите служители на длъжност
„стоковед“ в отдел „Внос“ на „С“ АД;
невключване в обучение при провеждане на различни форми за повишаване
квалификацията на служителите от отдел „Внос“ на същата длъжност за целия исков
период;
отказ от разпореждане за внасянето му на социални осигуровки върху по-висок доход
за целия исков период - за периодите от 19.10.2009 г. до 23.12.2011 г. и от 25.02.2014 г.
до 01.03.2021 г.;
подлагане по смисъла на ЗЗДискр. на тормоз, изразяващ се в накърняване на
достойнството му посредством унизително спрямо него отношение чрез изброените
по-горе дискриминационни прояви, както и на преследване, проявяващо се като
крайно неблагоприятно третиране заради предприеманите от него действия за защита
от дискриминация - за целия исков период.
1
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.05.2021
г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че заемал в „С“ АД длъжността „стоковед“, отдел „Внос“ в периода
от 25.09.1997 г. до 01.03.2021 г. Поддържа, че посочения период ответникът бил
изпълнителен директор на посоченото дружество и в това си качество проявявал
дискриминационно отношение спрямо него. Заявява, че няколкократно бил уволняван, като
всички уволнения били отменяни по съдебен ред, а в мотивите на съда също било
установявано дискриминационно спрямо него. Посочва още, че с решение на КЗД от
20.07.2010 г. било установена дискриминация във връзка с получавания от него размер на
трудово възнаграждение. Заявява, че последно е бил възстановен на работа на 25.02.2014 г.,
като с възстановяването му започнало неравното му третиране, изразяващо се в получаване
на получаване на по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата длъжност, а
именно 1200 лв. вместо 1800 лв., промяна на длъжностната му характеристика, както и
едностранната промяна на работното място, целящо физическото отделяне от останалите
служители. Поддържа, че О. Д. е проявявал дългогодишно дискриминационно отношение
спрямо ищеца, при което от 2010 г. до 01.03.2021 г. не се е съобразявал с дадените му
задължителни предписания от „Инспекция на труда“ и не е изпълнил редица влезли в
законна сила съдебни решения по ЗЗДискр. Твърди, че в резултата на поведението на
ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в липса на професионална
реализация и кариерно израстване. Вследствие невъзлагането на служебни започнал да
търпи загуба на професионални контакти и увереност, като било накърнено доброто му име
в професионалните среди. Започнал да изпитва чувство за непълноценност,
неудовлетвореност, притеснения, несигурност и загуба на перспектива за професионална
реализация. Оценява претърпените от него неимуществени вреди на 25 000 лв. и моли за
осъждане на ответника да му заплати посочената сума. Претендира разноски.
Към исковата молба са приложени писмени документи, за които се иска да бъдат
приети като доказателства по делото. Направено е искане по реда на чл. 192 ГПК за
задължаване на „С“ АД, НАП и НОИ да представят посочените в исковата молба документи.
Моли за допускане на трима свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове, като неоснователни. Сочи, че за периодите и вредите,
причинени от описаните в исковата молба действия, ищецът е предявил искове срещу
работодателя „С“ АД и по тези искове или вече е обезщетен от дружеството, в частта в
която исковете са признати за основателни, или исковете му за обезщетение са отхвърлени,
или производствата все още не са приключили. Поддържа, че посредством завеждането на
настоящия иск за същите действия, периоди и вреди се цели обезщетяване на едни и същи
вреди, поради което същият е недопустим. Твърди се, че ответникът не е извършвал каквито
и да е действия спрямо ищеца в лично качество, както и че субект на всички описани в
исковата молба задължения е работодателят, а не ответникът. Сочи, че от възстановяване на
ищеца на работа през 2014 г. до прекратяване на трудовия му договор на 01.03.2021 г., както
и след тази дата – до завеждане на исковата молба не е осъществено каквото и да е
дискриминационно поведение нито от работодателя, нито от ответника. Оспорва
настъпването на претендираните вреди, причинно-следствената между описаните в исковата
молба действия и претендираните неимуществени вреди. Оспорва изцяло твърденията на
ищеца за осъществена дискриминация, като излага подробни съображения в тази насока.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Към отговора на исковата молба са приложени писмени документи, за които се иска да
бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане по реда на чл. 192 ГПК за
задължаване на „С“ АД да представи посочените в отговора документи. Моли за допускане
на трима свидетели при режим на довеждане.
По допустимост на производството:
Видно от исковата молба, С. А. Б твърди, че дискриминационното отношение спрямо
2
него е установено с решение от 20.06.2013г. на СРС, 55 с-в по гр.д.№48955/2012г., влязло в
сила на 02.08.2013г., с което Съдът е постановил „С“ АД да заплати на С. А. Б обезщетение
за имуществени вреди от дискриминация при определяне на трудовото му
възнаграждение за работа в дружеството на длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“ за
периода от 19.10.2009г. до 23.12.2011г.
Посочва се и, че с Решение от 02.03.2018г. по гр.д. № 61866/2014г. по описа на СРС,
118 с-в е признато за установено, по предявения от С. А. Б. с ЕГН ********** срещу „С“ АД
с ЕИК *********, иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, че „С“ АД при
прекратяване на трудовия договор на С. А. Б. със заповед № 207/21.12.2011г., е нарушил
правата на ищеца по чл.21 от ЗЗДискр. за прилагане на еднакви критерии от
работодателя при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия
договор, както и че в периода от 13.11.2009г. до 23.11.2011г. са нарушени правата на ищеца
свързани с равенство в третирането при упражняване правото на труд, като не са му
възлагани конкретни служебни задачи и не му е осигурено адекватно работно място и
условия на труд с оглед спецификите на заеманата длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“. С
Решението „С“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на С. А. Б. с ЕГН **********, на
основание чл.74, ал.1, ЗЗДискр., сумата от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
от установено с влязло в сила решение № 168/20.07.2010г. на Комисията за защита от
дискриминация дискриминационно действие, изразяващо се в неосигуряването на
възнаграждение съответстващо на установения в предприятието минимум за
длъжността „стоковед“ за периода от 13.11.2009г. до 23.12.2011г. , ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.11.2014г. до окончателното
изплащане.
С Решение от 02.08.2018г. по гр.д.№29956/2017г. по описа на СРС, 41 с-в „С“ АД е
осъдено да заплати на С. А. Б на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закон за защита от
дискриминация сумата от 6 193,11 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вследствие на дискриминация на признак „лично положение“ имуществени вреди,
формирани като разлика между реално изплатеното му обезщетение за безработица от
Национален осигурителен институт в периода 23.06.2012 г. – 22.01.2013 г. и това, което би
получил при осигурителен доход, равен на този на служители при „С“ АД, назначени на
длъжност „стоковед“ в отдел „внос“ и изпълняващи идентични с трудовите функции на С.
А. Б.
С Решение от 18.02.2019г. по гр.д.№59503/2018г. на СРС, 128 с-в „С“ АД е осъдено
да заплати на С. А. Б на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закон за защита от дискриминация
сумата от 12 017.97 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на
дискриминация на признак „лично положение“ имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснат доход в резултат на оставането му без работа вследствие незаконно
уволнение със заповед № 207/21.12.2011 г. на изпълнителния директор на ответника, в
периода от 10.09.2013 г. до 24.02.2014 г.
С Решение от 14.10.2019г. по гр.д.№10292/2017г. по описа на СРС, 52 с-в „С“ АД е
осъдено да заплати на С. А. Б на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закон за защита от
дискриминация сумата от 20355.65 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вследствие на дискриминационно отношение при определяне на трудово
възнаграждение на ищеца за работата при „С“ АД на длъжността „Стоковед“ в периода от
25.02.2014 г. до 25.02.2017 г. имуществени вреди и сумата от 4328.18 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вследствие на дискриминационно отношение имуществени
вреди, формирани като разлика от получено допълнително възнаграждение за
придобит стаж и професионален опит, определен като процент от посочения по-висок
размер на трудовото възнаграждение и дължимото в периода от 23.06.2012 г. до 22.01.2013
г.
От служебна справка в деловодна система на СРС се установява, че от С. А. Б е
подадена искова молба срещу „С“ АД, по която е образувано гр.д.№10837/2019г. по описа
на СРС, 24 с-в, в която се твърди, че ищецът в периода от 25.02.2014 г. – датата на
3
възстановяването му на заеманата преди неговото уволнението, признато за незаконно с
влязло в сила на 10.12.2013 г. решение № II-79-182/29.08.2012 г. на СРС, II Г.О., 79 състав,
длъжност „стоковед” в отдел „Внос” при „С“ АД, до датата на депозиране на исковата молба
в съда – 22.02.2019 г. е бил изложен на пряко дискриминационно отношение по признак
„лично положение“, изразяващо се в неосигуряване на възнаграждение, съответно на
установения в предприятието минимум за длъжността „стоковед”, и произтичащото от
което невнасяне на социални осигуровки върху по-висок доход, както и липса на възлагане
на конкретни служебни задачи, едностранна промяна на работното място, довела до
фактическо поставяне на ищеца в служебна изолация от останалите служители, заемащи
длъжността „стоковед” в отдел „Внос”, невключване на ищеца в обучения за
повишаване на професионалната квалификацията на служителите в отдел „Внос”.
От служебна справка в деловодна система на СРС се установява, че С. А. Б. е
предявил срещу „С“ АД в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24200 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.02.2019 до 01.03.2021 г.,
изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“ – неравноправно третиране
при упражняване правото на труд, изразяващо се в получаване на по-ниско трудово
възнаграждение от служители на същата длъжност, възлагане на различни трудови
функции и промяна на работното място, по която е образувано гр.д.№12165/2021г. по
описа на СРС, 39 с-в, като с Решение от 29.04.2022г. „С“ АД е осъдено да заплати на С. А. Б
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 23.02.2019 до 01.03.2021 г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично
положение“ – неравноправно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се в
получаване на по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата длъжност.
От реда на предявените искове, се установява, че С. А. Б е въвел всички сочени в
настоящата искова молба дискриминационни третирания, без тормоз и преследване, като
предмет на други съдебни производства, насочени срещу „С“ АД. Видно е, че всички
приключили или висящи производства, изброени по-горе, предхождат настоящето дело и
обхващат в своята съвкупност целия въведен от ищеца исков период – 14.03.2001г.-
01.03.2021г., както и всички дискриминационни отнасяния, с изключение на тормоз и
преследване.
ЗЗДискр урежда три възможни претенции за увреденото от дискриминационно
поведение лице. То може да предяви установителен иск за факта на нарушение на правото
на равно третиране (чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр). Освен това може да претендира осъждане на
ответника да преустанови извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от
такова извършване (чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр) и обезщетение за вреди от нарушението (чл.71
ал.1 т.З от ЗЗДискр). Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране
по ЗЗДискр, са както физически лица (чл.8 за подпомагащи извършването на акта, чл.12 и
сл. за работодател физическо лице, чл.ЗО и сл. за ръководител на обучаваща институция,
чл.35 за съставители на учебници и помагала и т.н.) така и юридически лица или
неперсонифицирани организации (държавни и обществени органи и органи на местно
самоуправление - чл.10, чл.11, работодател - юридическо лице по чл.12 и сл., обучаваща
институция по чл.32, синдикални и съсловни организации по чл.36 и др.). Юридическите
лица действат чрез своите представители и включените в тяхната структура за изпълнение
на присъщите им функции или цели физически лица. Като нарушител може да се яви само
физическо лице, тъй като само у такова лице може да се търси виновно поведение, а
отговорността по ЗЗДискр не е обективна. Тя е разновидност на деликтната отговорност,
уредена в ЗЗД, затова правилата на чл.45 - чл.53 от ЗЗД следва да намерят съответно
приложение. За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към прекия
им причинител, така и към лицето, което е възложило изпълнението на работата, при или по
повод на която е осъществено дискриминационното поведение. Съответно легитимиран
ответник по иска по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр може да се яви всеки от двата субекта - по
4
избор на увредения, а може да се претендира и солидарната им отговорност – в този смисъл
Решение № 546/19.12.2012 г. по гр.д.№ 828/2012 г. по описа на ВКС.
Видно е, че изборът е предоставен на увредения от неравенство на третирането, но
също така е видно, че ако вече е избрано да се реализира отговорността на лицето,
възложило работата, т.е. „С“ АД, то не може за същото третиране да се търси отговорността
и на прекия причинител.
Поради изложеното, настоящия състав намира, че производството по делото следва
да се прекрати, като недопустимо В ЧАСТТА по претенцията за осъждане на О. И. Д. да
заплати на С. А. Б обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от
14.03.2001 г. до 01.03.2021 г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично
положение“, а именно системни уволнения, отменени по съдебен ред, фактическо поставяне
в служебна изолация от отдел „Внос“ в „С“ АД, неравноправно третиране при упражняване
правото на труд, изразяващо се в получаване на по-ниско трудово възнаграждение от
служители на същата длъжност, невъзлагане на служебни задачи, невключване в обучение
при провеждане на различни форми на повишаване на квалификация на служителите от
отдел „Внос“ на същата длъжност, отказ от разпореждане за внасянето на социални
осигуровки върху по-висок доход.
В останалата част по отношение на претенция за присъждане на обезщетение поради
наличие на нарушение на правото на равно третиране, чрез осъществяване на тормоз по
смисъла на чл.5 вр. §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. и на претенцията за присъждане на
обезщетение поради наличие на нарушение на правото на равно третиране, чрез
осъществяване на преследване по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗЗДискр., проявяващо се като
крайно неблагоприятно третиране заради предприеманите от ищеца действия за защита от
дискриминация, исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца се
укаже да посочи цена на иска по всяка една от претенциите, както и да посочи по какъв
начин всяко едно от изброените третирания е било насочено към увреда на доброто име на
ищеца и по какъв начин го е увредило.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№25899/2021г. В ЧАСТТА по претенцията за
осъждане на О. И. Д., с ЕГН: ********** да заплати на С. А. Б, с ЕГН: **********
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от 14.03.2001 г. до 01.03.2021
г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“, а именно системни
уволнения, отменени по съдебен ред, фактическо поставяне в служебна изолация от отдел
„Внос“ в „С“ АД, неравноправно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо
се в получаване на по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата длъжност,
невъзлагане на служебни задачи, невключване в обучение при провеждане на различни
форми на повишаване на квалификация на служителите от отдел „Внос“ на същата
длъжност, отказ от разпореждане за внасянето на социални осигуровки върху по-висок
доход.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената от С. А. Б. искова молба.
УКАЗВА на ищеца и му предоставя възможност в едноседмичен срок от получаване
на съобщението с писмена молба, с препис за ответника да посочи цена на иска по всяка
една от претенциите - за присъждане на обезщетение поради наличие на нарушение на
правото на равно третиране, чрез осъществяване на тормоз по смисъла на чл.5 вр. §1, т.1 от
ДР на ЗЗДискр. и на претенцията за присъждане на обезщетение поради наличие на
нарушение на правото на равно третиране, чрез осъществяване на преследване по смисъла
5
на § 1, т.3 от ДР на ЗЗДискр., както и да посочи по какъв начин всяко едно от изброените
третирания в исковата молба е било насочено към увреда на доброто име на ищеца и по
какъв начин го е увредило.
При неизпълнение на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6